B__

ха ха ха Суеверията са също толко вредни, колкото и предположенията. Ами то и суеверието си е едно предположение, което е изгодно на егото или се подхранва от егото. Ето, например, петък 13-ти. Станало там преди векове някакво събитие на петък 13-ти и айде всички като чуят за петък 13-ти и о ужас, о страх. Ма де да знам де. То някое черно маце, ако ти мине пътя излизащо от някоя дискотела, може и опасно да е. Особено, ако се отдадеш на повика на нагона

Синчец, много е важно да споделиш как се чувстваш пред деня. Например как се чувстваш като се сетиш за майка ти? Какви чувства имаш: тъга, радост и т.н., и какви мисли? Откакто почина, какви нови неща почна да правиш и какви нови мисли ти дойдоха в главата и ги има и сега? Откакто почина, какво престана да правиш и какви мисли избагаха от главата ти? Дори и сама да си отговориш на тези въпроси, без да споделяш тук, ще има доста полза според мен Лично аз чувствам, че в този сън това не е майка ти, която е погребана жива, а твоето усещане, че се чувстваш погребана жива. В тази връзка още един въпрос - какви задължения на майка ти се почувства длъжна да поемеш или ти вмениха след като нея вече я няма?

Преди време е имало отдел от няколко дететки човека, които са се заминавали с парапсихични операции. Сега как е не знам.

Проблемът е, че не винаги се припокриват Ако описват едни и също, ще се припокриват. Ако не се припокриват, какво ли описват?!

Е как аз се набърках в тази тема?! Руах и Нефеш....най-спокойно им разменят нещата в разните писания и книги. Според мен човек трябва да изучи добре поне една традиция, която обяснява структурата на човека. След това другите традиции просто се припокриват. Ааааа, сетих се какво ме накара за пиша по темата Има един господин, който много "научно" ги обяснява тези неща и рисува сложни схеми и нарича науката си наука и как била точна наука.... Ами то за всяко нещо, което може да се докаже логически, за него може да се намери логическо обяснение за точно обратното А аз не мисля, че търся доказателства някъде. И с удоволствие бих се оказал неправ. Важното е живота да върви и развитие да има. Накъде точно няма значение .....

Нямам нищо против намаляването на яденето на месо, но само искам да вметна нещо Винаги съм се учудвал как ние уж по-духовни те хора (и най-вече аз) се поддаваме на Луциферианските начини за всяване на страх и паника или за изместване на въпроса.... Парниковия ефект не се дължи на това, че "кравите били пъдели"....да, кравите отделяли много газове и това причинявало парниковия ефекти Парниковия ефект се дължи на индустриализацията и манията за потребяване. Всичките заводи, хладилници, дезодоранти и т.н. допринасят много повече. отколкото пърдолежът на кравите. Но на баш индустриалците товз не им изнася и затова намират вината в невинните крави, а Еко организации са платени от тах. И не е вината в краивте и другите животни, които ви е ясно, че са си пръчкали хиляди години, пък парниковия ефект ей така се появи послендите векове. И да има вина в тях, основната вина е в манията за потребяване на това общество. Вярвате ли ми? Или сте готови да повярвате в озоновата дупка например. Оказа се, че винаги си я е имало....но е удобно средство за всяване на страх

том Прав път, беседа Ще направим жилище стр. 244 Упражнения за връзка с Божественото Това упражнение ми направи много силно впечатление с думите, които съм подчертала. Може би защото съдържа в много синтезиран вид смисъла на връзката ни с Божественото, която, пораствайки малко позабравяме и заместваме с желанията си. Какви упражнения за връзка с Божественото, както и опита си с тях, можете да споделите? като едно невинно детое означава да изгониш мислите си, които те отдалечават от невинността. да седнеш в леглото си означава да не мърдаш, както си легнал и да не отваряш очи. да благодариш на бога означава наистина да благодариш на бога. Господ има да ти каже много работи означава да се отдадеш на сутрешната интуиция.

Ех, Хамелеона, нима убийството е праведливост, нима целта оправдава средствата?!

Ами съвсем нищо, завинаги. Няма ответен удар.

Е, може да е ответно удоволствие Ами пример ли да дам. Ето да кажем Бай Иван убие Хитлер. Това си е убийство и Бай Иван лошо му се пише следващия живот или дори сегашния. Но идва лицето Х и убива Хитлер. И нищо. Все едно е разлял чаша вода. Как се постига това и при какви условия?

Редя се днес на опашка в бензиностанцията и на съседната опашка на човек му се пада от томболата крачкомер. И си викам: а, имало крачкомери, искам и аз такъв. И от томболата ми се пада крачкомер. Не знам за какъв дявол ми е, ама три пъти подред печеля от томболата.....с какво ли ще заплатя за това Всяко желание и всяко действие, което извършваме довеждат до кармични следи (обикновено). Всяко изявяване на пристрастие или отблъскване (ако има едно от двете) довежда до тях. Съответно, каквото си надробим, такъв и ответен удар ще получим. Тука се замислих, че ако няма пристрастие и няма отблъскване, а си едно със Силата, то не би трябвало да има ответен удар дори и за неща, за които няма как да няма Бихте ли споделили мнение за тези подходи?

Късметче, аз не съм искал да коригирам никого. Просто се опитах да опиша едно от по-дълбоките според мен значения на цитата имайки предвид, че това все пак е езотерично християнство и би трябвало да има такова. Посто се опитах да те допълня, не друго

Без да си изживял целия си живот как ще разбереш, че си бил на върха ?!

Ами не ходете на врачки Просто можете да развиете себе си в такава степен, че да нямате нужда от предсказване на бъдещето. На последен етап от еволюционното развитие на личността (постижим в един човешки живот) стигате до степен, че каквото искате да стане и става. Тогава информация за бъдещето не ви е нужна

Благодаря на всички за мненията и на Иво за извадката цитати. Ясно ви е, че преди време много съм критикувал, а напоследък имах едно осъзнаване, което ме накара да доизчистя виждането си. Има ключове момент в критикуването. За всеки от нас Вселената е огледало. Каквото направим, помислим, почувстване се отразява в него и се връща при нас. В тази връзка, ако нещо не ни харесва в света около нас, трябва да го коригираме в себе си. Ако чувстваме, че някой ни интрузира, то всъщност няма място за критика, защото за да не ни интрузира повече, просто трябва да изменим нещо в себе си. Има различни описани методи за това. Хм, тука писах много, но като се усетих, че правя логически изводи и разбрах, че пиша глупости Всъщност непотърсения съвет май си е пак интрузия, както и да го въртя. Човек трябва да чака да го попитат и тогава да споделя мнението си, премислено и с цялото си внимание и любов. Не трябва да се съветва повече, отколкото може да поеме човек, но не трябва и да се залъгва. Сега за поемането и търсенето на критиката. Как можем да поискаме критика. Не просто да питаме другите за това, което виждат, но да споделяме мислите и убежденията си, за да получим мнението на другите хора за тях. Да се опитваме да споделим всичко важно и да получим мнението на околните за него. Защото човек никога не може да бъде сигурен в убежденията си. И то защото всяко убеждение е подвластно на троичността: пораждане, развитие, смърт. Нашата система от знания и убеждения постоянно трябва да се променя, да умира и да се ражда и в нея не трябва да има нищо статично, защото всяка статика води до спиране на еволюцията, с и противоречи на законите на Природата. Но не споделяне на всичко с всеки. При споделянето и промяната на знанията пак има троично правило. Самия човек, групата ми, човечеството. Някои неща може да подложиш на критика само в групата си, някой неща за общочовешки, а пък нещата, за които важи законът МЪЛЧИ може да коментираш само с учителя си.....и евентуално с учениците си Ха, нещо важно. Какво е групата? братството, семйството, кръжока по естетика....работата. Да, о да, в работата попадаме на изключително важна група. Някой казват: "Абе работя това и това, ама ми пречи на духовното развитие". Е как така?! Това пак е група. Група, в която имаш за решаване на специфични кармични задачи и работата носи от най-важните. Ако ги свършиш, тооо може от наемен работни да станеш и рентиер Но първо трябва да ги свършиш. Цитирам неточно, но е "Божието Богу, Кесарювото Кесарю". Това носи смисъл не само описващ конкретната историческа ситуация. Всички знаем, че целта ни е да се върнем към Божественото начало. Това е Божието Богу. Кесарювото Кесарю е дължимото на Царя на тази Земя. Нашите кармични задачи, които трябва да завършим тук на Земята. И не може да се доближим до "Божието Богу" без "Кесарювото Кесарю". Неее, работата може да спомогне за духовното развитие. Като се отворим за кармичните задачи, които трябва да извършим в тази група. Затова като сме на работа трябва да споделяме, да споделяме задачите си, трудностите, си, успехите сим вижданията си, за да получим помоща на групата да завържим кармичната си работа. ......Казват, че всяка вечер Питагор е излизал из града и е търсел човек, който да го научи нещо ново. Това е такъв пример за подлагане на себе си на критика... Има друго нещо, което бих искал да коментираме. Има някои методи за комуникация и изпращане на молба към друг човек през Висщия му АЗ. Методът Силва има такова приложение. Изпращаш мислена молба и благодариш предварително за удовлетворяването й. И понеже тази молба отива до човека през Висщия му Аз той е много по-склонен да й обърне внимание, без да се почувства интрузиран. Какво мислите?

Трабва ли понякога да казваме честно какво мислим за действията на хората и да изразяваме мнение за тяхната удачност и разбиране на вътрешните подтици на извършителя? Това ми хрумна вследствие на тази тема тук, където обсъждахме, че е нарушение на свободната воля да се убеждава пациент да бъде лекуван, без той да е съгласен. Да видим следната ситуация. Човек постъпва некоректно спрямо мен, злоупотребява с мен. Аз обаче си мълча и не обръщам внимание на грешките му (или поне това, което аз мисля за грешки) и не му ги посочвам, за да покажа проятелско отношение и за да продължа да общувам с този човек. Все едно нещо подобно на "обръщането на другата буза". Вследствие обаче този човек се отдалечава от мен и загубва интерес да общува с мен. Тук има и психологически обяснения, разбира се, но по-важното си мисля е, че всеки човек в общуването търси несъзнателно и помощ от другата страна за решаване на кармичните си проблеми или най-малкото за посочването им. Човек несъзнателно иска да извърви еволюцията си и като вижда, че ти не му помагаш за това, несъзнателно загубва интерес към теб. Друг пример са престъпниците. Повечето от тях искат да бъдат заловени и правят несъзнателни грешки и създават ситуации това да стане. Те несъзнателно искат някой да им предостави възможност да изкупят грешките си и най-малкото да посочи тези грешки и да ги освободи от техния кръговрат. Според мен всеки човек понякога несъзнателно иска да коригира грешките си и се опитва да се вкара в ситуации, където това се прави, а избягва ситуации и хора, които не благоприятстват за това. От обратната страна като излагаме като градивна критика мнението си за действията на хората или най-малкото като споделяме чувствата си породени от тях ние проверяваме в реалността нашите убеждения и изводи. В срещата с реалността на нашите изводи ние имаме възможност да бъдем подпомогнати да осъзнаем заблудите в убежденията си. Така се подпомага и нашата еволюция. Ясно е, че общуването между хората е неразделна част от нашата еволюция и отшелничеството просто не може да бъде постоянен начин на живот за истински духовния човек. Но си мисля, че ние не просто трябва да общуваме, а трябва и да излагаме нашата градивна критика, за да подпомагаме еволщцията на другите хора. Трябва и да излагаме нашето мнение, за да бъде подложено на критика и да осъзнаем заблудите си, ако има такива, Човек е длъжен хем да критикува градивно другите, хем да споделя мнението си за живота, за да бъде подложено на градивна критика. И това няма общо с "подлагане на другата буза" и "гредата в моето око". Целта е точно откриване на гредата в очите, нашите и чуждите. Противоречи ли това на свободната воля? Не. Човек се съгласява само, ако осъзнае грешките си Какво мислите вие? И какво значи градивна критика според вас?

Почнало е поне 6 месеца преди зачатието. Обикновено възвишениете души, които ще се преродят в твое дете, се опитват да ти помагат да се променяш и две, че и повече години преди зачатието Така се променяш, че по времето на наталния период да си с подходящи мисли и настриение най-малкото Те даже се опитват да ти подскажат най-доброто време за зачатие. Така например, ако изведнъж ей така почнеш странно да се интересвуаш от тези яйца киндер сюрприз и си купуваш по 5 на ден, за да изваждаш играчките от тях или почнеш изведнъж да носиш дрехи в дом за изоставени деца, то явно ти е време да зачеваш вече

Ами когато физическото тяло стане ненужно и храненето му отпада. Иначе всичко се храни. Душата също. Но с това предполагам си наясно. Колкото до физическото тяло то през следващите хилядолетия ще става все по-фино и „нематериално“. Тогава хората ще се хранят с прана. Но и в този си фин вид физическото тяло просто в един момент няма да е повече необходимо на човека. Станимир, ако физическото тяло стане ненужно за няколко хилядолетия, то планетарния дух ще черпи всички останали с амброзия Ще мине много време, докато излезем от физическото си тяло, а това ще означава и преместване на друга планета и смърт за Земята. Докато сме тук, физическото тяло е чат от нашата кармична задача. Мърдане от него няма! Защо Буда се е върнал на Земята, за да помага на хората? Да, верно може да е можел да си остане в нирвана. Но всеки, независимо от нивото си на духовно развитие, ще се преражда във физическо тяло, докато цялото човечество е говото за селдващия етап, когато физическо тяло няма да има. П.С. Е, ще се прераждаш много по-рядко от другите хора, но пак във физическо тяло подобно на другите...

Късметче, Това е чудесен стимул за стимулиране на човека да надрасне "животинското" в себе си...но само за непосветените Мисля, че трябва да правим разлика между животното като животно, животното като символ и животинския стадий в развитието на човека. Животното като животно (за да видите такова, може просто да се разходите до зоопарка и гледайте вътре в клетките, а не около тях ) , та животното като животно си е животно и то човешки качества като хитрост, къвожадност няма. Защото за животното няма дилема дали хитростта в случая е добра или лоша или дали да си кръвожаден е лошо. Напротив, за животните кръвожадността е жизнено необходима за оцеляването. Те са създадени да са кръвожадни. Затова да говорим ,че са поели лоши човешки страсти е смешно. Това просто са човешки проекции върху животните. С една дума си трием дупетата с тях и техните качества, които като качества съществуват само в нашите глави. За животното като символ може да се усети всеки, който е прочел поне една вълшебна приказка Животните като символ представляват архетипи, които засягат предимно хората, а не животните. Например слона е символ на мъдроста. Буда преди да се прероди като Буда бил син слон. Буквално ли Символиката говори, че е бил мъдрец. Искате да идете в Индия да общувате със слонове или да общувате с мъдреци? Животинския стадий в развитието на човека. Казват, че духовното развитие на всеки човек може да мине през следните стадии: минерал, растителен, животински, човешки. Минерал - абсолютно неосъзната личност, растение - само вегетира без никакви чувства и разбирания, животно - роб на емоциите. Това са стадии в развитие на човека в конкретния му живот и това важи за отделния човек. Но от друга страна цялото човечество минава през тези стадии. Когато всички души са готови и се минава към следващия. Това означава, че човечеството преди да се въплати като човеци е било въплатено в животински свят. Това трае страшно много милиони години и е било на друга планета. Как да разбираме тогава горепосочения цитат: "При еволюцията на нашите души, които в момента сме въплатени в т.н. човечество, ние сме минали през животинско въплащение на друга планета. При това въплащение ние сме отработили като кармична задача животинския период в нашето развитие. Разбрали сме както е страха за оцеляване и как качества като кръвожадност са ни помагали да оцелеем. Сега когато сме на т.н. човешко ниво на нашата група души вече много по-добре можем да контролираме и да се издигнем над страха за оцеляване и борбата за оцеляване, за да можем да завършим сегашнте си кармични задачи. Забележете, че тук става въпрос не за проециране на човешки качества (хитрост) върху животните и не става въпрос за това, че животните имат човешки страсти, а за това, че вече сме се издигнали над обсебващата борба за оцеляване и решаваме качествено нови кармични задачи. Авторът казва, че носим тези черти в относителна степен, защото ме ги отработили, когато сме били животни и вече можем да приложим свободната си воля да ги обуздаем. А животното тези неща не може да ги обуздае. И тука се прави преплитане между предишния ни етап на развитие и символиката, която носят животните. И ако не бяхме минали този животински етап на развитие на личността, то инстинктът за оцеляване, щеше да доведе до гибел за човечеството сега, поради наличието на новите инструменти, които ползваме и които могат да бъдат крайно разрушителни. А защо трябва да се отнасяме добре със животните, които са на нашата планета. Та те са просто друга група същества, които отработват животинския си стадий на нашата планета и просто по случайност сме събрани заедно. В следващия си стадиий те ще бъдат в човешки етап. Не се знае дали ще изглеждат като нас или като пухкави сини облачета, но те ще станат като нас. Ще имат същото ниво на осъзнатост. Затова просто търябва да се отнасяме добре с тях, защото и ние сме били на тяхното ниво"

Станимир, Аз прекрасно знам защо вегетарианството е по-добро в смисъла, който ти влагаш на по-добро. Моето хранене обикновено е без месо, без млечни, без яйца, без риба, абе без животински продукти. Но не съм си казал, че това твърдо мога да ям, а животински продукти не. Ако се наложи или случи, ще ям животински продукти без никакво угризение Идеята ми е, че ако се поставя вегетарианство на пиедестал и се казва, че то е истината,доста се ограничаваме. Все едно сме рабрали абсолютната истина и край това е. Няма нещо такова. Всичко е временни, вкл. и истините, в които сме убедени в момента и трябва да сме готови всеки момент да ги променим коренно. И няма такова нещо като абсолютна истина на нашето физическо ниво. Всичко трябва да си има някаква среда, различна за конкретния човек. Наистина може да се окаже, че за някои хора придържането строго към вегетарианството е единствения път. Но за други?! Понякога дори си мисля дали вегетарианството не е мода напоследък или хората наистина изпадат в "прозрение" за него

Станимир, какво значи по-добре ? Сами разбирате, че ако беше задължително за всички да са вегетарианци, за да напредват в духовното развитие, то самото духовно развитие се обезмисля, поради крайността на приложената мярка - вегетарианството. Самото определяне на вегетарианството - само това е добро означава противопоставяне на нещо, ковто е зло (?!). Означава разделяне и поддържане на конфронтация, нецялостност, конфликти и страдания. Оттам се сещаш, че квалификации като по-добре или по-зле са безмислени, защото макар и привидно неутрални пак носят желанието за конфронтация. Лично аз не разбирам как можеш да усетиш хармонията след като си отхвърлил част от света, настървено придържайки се към вегетарианството

Привет Никола, Ей така си помислих, че може би ще искаш пак да прочетеш едно от твоите изречения: "...Като извод от целия опит мога да кажа, че най-добре е човек да е "узрял" за вегетарианството..."

Тук се сетих нещо за вегетарианството. Никъде не се твърди изрично, че за духовния път необходимост е да си вегетарианец. Буда говори за средния път, а Учителят говори, че трябва да се отнасяме със внимание към лошите си страни и не да ги насилваме, а да им говорим и увещаване. Според мен неправилно е да се смята, че вегетарианството води директно към духовно израстване. По-скоро вегетарианството е признак за някакво духовно израстване и едно от възможните следствия от него. И всъщност духовните качества довели до вегетарианството спомагат за предпазване от болести, а не толко вегетарианство само за себе си. Ако искаме дълготрайни и сигурни резултати, то трябва хората да развиват съответните духовни качества, а да не се съсредоточават да развиват признаците за тях. Обратното е все едно да си имплантираш силикон в мускулите, за да изглеждат много големи и яки, вместо да тренираш здраво със щангите. И накрая ще изглеждаш много як, но нямаш сили да прекопаеш една градинска леха Та имам един въпрос по темата. Кои духовни качества, чийто признак може да се окаже и вегетарианството, биха ни предпазили от грип?

Според мен, най-доброто нещо за предпазване от заразяване при епидемия това е молитвата. Ако е истинска епидемия, то самия смисъл на епидемия предполага, че молитвата е необходимото и почти достатъчно условие за предпазване. АКо е епидемия, измислена от фармацептичните компании, то пак молитвата ще ни свали стреса и страха, които ни причиняват. А има и други неща, които всеки според интуицията си може да прилата. Ама най-ефективните пак са духовни практики Например ритмичното дишане.

Днес научих свързания с това закон и виж как попадам точно на съответната тема. Дори не е "екзистенц минимум". Някой го наричат "необосновано свръх-снабдяване" или просто "излишъците на света". Не просто за нуждите на всеки има "екзистенц минимум", но има и малко отгоре....за всеки случай ...който търси намира