B__

Парите отиват при човека, който знае какво да прави с тях ...

Да, за съзнаващите смисъла на професията. И всеки има нужда от психотерапия, и аз също.

Мона, дали ако човек сбърка за броя бракове, може да сбърка и за нещо друго ?! Не би трябвало, а? аз съм котка, котка

Мона, впечатляващо, но малка грешка - не е имал три развода, а само два, после просто е починал човека. Някои биха казали, че се отървал

Всеки на даден етап има огромна нужда от физически учител. Духовния учител е любезен, неуловимо съветващ, не-приканващ, не-обвързващ, не-критикуваш и т.н. Понякога имаме нужда от физически учител, който да ни тресне по главата с едно осъзнаване, така че да ни държи дълго време. С който да коментираме логически нещата, защото понякога за нас това е единствения помощен път да ги осъзнаем, с когото да обсъждам начина си на живот и как бих могъл да го оптимизирам с цел внасяне на хармония и ред, който ей така да ми каже дали гърба ми наистина е изправен в позата за медитация, и т.н., и т.н. Не мисля, че лично аз мога без физически учител. Някой много просветлени хора, да. Но аз не. И си търся постоянно учители

Не само тук, но и другаде, и в реалния живот гледам доста хора, които опитват да си създадат умения заради самите умения и практикуват заради самата практика. Умението било "секси", било чутовно, хайде да го изучим. Има една особеност на закона за причината и следствието на духовен план. Ако имаш причина, може и да стигнеш до резултат. Но ако имаш резултат без причина, то рано или късно ще изплува причина. И то причина, която може да не ни хареса. Постигането на умения заради самите умения и практикуването само заради едната "якост" могат да докарат яки, дебели, подтискащи причини Умения като ограждане, виждане на аурата, телекинеза, пирокинеза (ооо-йеее) и т.н. Например, решил си да се ограждаш, да се защитаваш от магии. Ставаш все по умел и изведнъж, так, и се явява причина: някой те натресква с магия.....

Я, това била сложната теория зад това, което знам Както казах в началото: " Всеки човек, който те е видял, няй-малкото има потенциал да изгради енергийна връзка с теб. А всеки човек, който те помни след като те е видял, може да изгради каквато си иска енергийна връзка в рамките на възможностите си. " Затваряш връзката като от своя страна не мислиш за другия с притегателни или отблъскващи настроения. Забравяш и това е .....и се надяваш той да не е черен маг ...хо хо хо това последното малко за настроение само

Ами тогава вместо постоянно да пишеш това за сидхите тука и в разни магически сайтове, си седни на д-то и прави упражненията :)

С това разфокусиране ще се види само етерното тяло и известен негов преход. За другите неща са нужни ясновидски упражнения. Те са! А и аз да запитам. Че за какво ви е да "виждате аурата"?!

Всяка любов между двама човека си има кръговрат. Ражда се, развива се и умира. Един цикъл може да трае няколко месеца, а друг няколко живота. Срщаш един човек. Научаваш и отработваш кармичен урок с него. След това идва следващия партньор. Но съвременното лицемерно възпитание, булевардните романчета и продукциите на Холивуд създават фалшиви очаквания и представи за любовта. Затова човек си мисли, че няма любов след като свърши една, че някой трябва да е ВИНОВЕН за раздялата, че е позорно да кажеш на някой, че не го обичаш и т.н. И има скандали, живеене в тягостна обстановка, убийства.....

Скъпи съфорумци, Дайте идеи за коледни подаръци. Не онези скъпите, които ни искат или които хората са свикнали да подаряват. Идеята е да се даде и нещо, което отразява духовните ни стремежи и съответства на вибрациите на времето

Елф, аура като това дето се говори, че еди как си се вижда, та такова нешо няма. Друго се вижда. И човек може да се научи да го вижда, ако го няма по рождение. Всеки го има при рождение, но при някой не е доразвито. Всеки може да си го доразвие.

"Учителят мисля, че наричаше едното вяра, а другото - вярване" Много точно, много точно. Благодаря за цитата. "А нима вярата в Абсолюта не може да бъде опасна? И тук могат да се градят "въздушни кули"." Според мен тука вярата в Абсолюта се използва като предтекст от егото да строи въздушни кули. Като оправдание. Тука ми хрумват всички неща свързани с "целта оправдава средствата". Ами те се дължат не на Абсолюта, а на егото, което се оправдава с Абсолщта. Надеждата преминава в убеждения да. Като мислех над изречението на Никола, че "вярата се ражда след като умре надеждата" се сетих, че истинската вяра се ражда като умрат убежденията. И се сетих, че просто има много голяма връзка межди надеждите и убежденията.

Няма такова нещо като аура и гледане на аурата. Тези дето обясняват такива неща, яко са се задълбали в илюзията Друго се гледа. Елф, абе тези там най-малкото са объркали имената на телата бе

Ани, ако за вярата говориш в "най-широкият смисъл на думата, то не се ли получава смесване и обвързване на вярата в Абсолюта (как пък точно таз дума взех ) и вярата в идеи, истини и убеждения?! Първото е непознаваемо, видимо чрез усещания, а другото са мисловни форми на нашето его (т.е. на нашия мироглед). Ами така като ги обвързваш и изведнъж се окаже, че мирогледа се базира на фалшиви истини, няма ли вътре в теб да бъде засегната и вярата в Абсолюта?! Защото много често някоя истина вярваме в нея, вярваме, вярваме и так изведнъж осъзнаваме, че е илюзорна.... Аз просто намирам интересно зрънце в идеята ти за "опасната вяра" и затова предположих, че горните две неща трябва да се разделят, за да не засегне опасната вяра вярата в Абсолюта А имам още един въпрос. Намирате ли връзка между убежденията и надеждата. Тоест надеждата да преминава в убеждение, а убеждението в надежда...

Диана, иска ми се няколко пъти да вдигна пръст Но и едно и също да е нещото, по различно време, съвсем различо е, а пък е и леко различно

Умира това, което се е родило. Не знам какво точно наричаш душа, но Божествената искра в човека никога не угасва, дори и при т.нар. духовна смърт. Всичко, което съответната монада е трябвало да постигне в тази манвантара, тя ще се опита да постигне в следващата. Е, дотогава ще премине през неописуеми страдания в авичи-нирвана, но шанс винаги има. Е, понякога точно това, което мислиш, че не умира, умира. НЯма вече искра и те няма вече, завинаги....

Добро средство при създаване на енергийни връзки при общуване между хората, когато искаш да си вземеш твоята положителна енергия и да върнеш отрицателната е методът "преглед на Кастанеда". Може да го намериш описан в Интернет. Той е за всички значимия събия и хора, които сме срещнали, но ти е ясно, че може да се употребя и за едно конкретно събитие. Възможно е покрай него да се наложи да се обучиш на някой допълнителни техники и методи за управление на съзнанието де НО НЕ МИСЛЯ, че това е проблема. Независимо дали ще говорим за енергии или не, мисля, че става въпрос за страх от замърсяване. А енергиите просто ги използваш рационално, за да оправдаеш действията си. Явно напоследък четеш и се занимаваш с такива неща и затова говориш за енергии. Тоест, всъщност страха е като си бил някъде да не би някой да ти е "лепнал" нещо или зараза на това място, а вътрешният филтър да ти го преобразува като страх да не си оставил нещо. Това, че само вкъщи не го чувстваш това нещо означава, че само в семейството се чувстваш сигурен, че няма да се замърсиш. Което повдига въпроса дали семсйтвото или майката, или бащата не са ти създали впечатлението, че когато не си с тях, може да се замърсиш. Но това е само една теория за вътрешните ти мотиви. Можеш без да е нужно въобще да коментираш догадките ми, да си отговориш на следните въпроси за твоя яснота: Какво чувстваш като се прегръщаш с хората? Прегръщаш ли се или го избягваш? Имаш ли приятел/приятелка? Когато правите секс, как се чувстваш после? Нервен, потиснат, бързаш веднага да се миеш? Какво отношение има майка ти особено/баща ти към интимните ти приятелки/приятели? Мръщи ли се? Говори, че ти е рано, че е опасно и т.н.? Съжалявам за директния подход, но Интернет е една много ограничена комуникация

Никога не можеш да бъдеш сигурен доколко си се "хармонизирал" А освен това търсиш себе си не само в този живот, а и през други прераждания и извън тях. Така събираш опит. Опит, за който и не подозираш, но си е твой. Така намираш себе си посредством трупане на опит "кое не е себе си" Все се доближаваш до целта, все в несигурност, но пък се усеща разликата. А това носи удовлетворението. А всеки е уникален, защото всеки си има съзнание. То осъзнаваш болка например. Някой друг осъзнава ли я като тебе?! Той може да съчувства, да съпреживява, но осъзнаването си е лично твое, уникално и никой не може да го повтори. Ей в това е уникалността - в отделното ти съзнание, което върви само по своя път и има свой път. И понеже пътя ти е уникален като осъзнаване, чувства, мисли, развитие и т.н., ти си уникална.

Бихте ли уточнили (за мен като наблюдател) за коя вяра говорите: вярата в идеи, принципи, истини и т.н. или вярата в Абсолюта? Това дето го коментирате относно илюзиите и опасностите?

Интересно, да. Приятели са ми споделяли, че сега са сещат как са срещали изключителни Учители преди време, но не са ги разпознали. Според мен (сега каквото си мисля), не толко ученикът се бори за учителя, колкото учителят има нужда от ученика (или го разпознава като перспективен) и му се разкрива сам при нужда. Ученикът, разбира се, е длъжен да разпознае поне разкриването :)

Всъщност смъртта е и трябва да бъде най-страшното нещо за човека! Говорим тук за прераждане, за нов шанс и т.н. Защо не помним предишните си прераждания? Според мен има защо. А сигурни ли сме, че има прераждание, че смъртта не е наистина нашия Край?! Това вие лично сигурни ли сте. Мисля си, че хората не помнят, че има (ако има) прераждания, защото това би им казало ето на има втори шанс. Спокойствие, лежане по поляните в бездействие и т.н. Затова смъртта трябва да е най-лошото нещо за човек, за да работи върху себе си. Който е работил, ще я посрещне спокойно, който не е..... А и не забравяйте, че ако гледаме учението за прераждането докрай, то някой души след смъртта наистина умират. Умират, изчезват, абсолютен край....и нямат втори шанс.

Трябва ли да се пристрастяваме към истината? Ражда се човек, расте, научава се да ходи, научава се да контолира пикочния си мехур, расте, научава се да бъде ученик, расте, научава се да бъде учител и т.н. Колко пъти научаваме нещо, държим се за него, вярваме в него, защитаваме него....и идва даден момент да разберем, че грешим, научаваме нещо повече, хващаме се за нещо повече, държим се за нещо повече, защитаваме пред другите нещото повече... Научаваме нови знания. Приемаме ги чрез словата на другите или чрез писаните слова и ги разбираме, както можем. Прилагаме ги в живота си, доволни сме, самодоволни сме, спираме да се развиваме? Някой се опитва да ни научи на нещо. Опитва с упоритост, сила и примамки (пари, име и т.н.). Накрая се поддаваме и приемаме вижданията му за нещо по-добро: пари, име и т.н. Някой не се опитва да ни научи на нешо, но той ни харесва, знанието му ни харесва, привързваме се към него, искаме неговото знание, приемаме неговото знание за нещо по-добро: знания, мъдрост, радост, любов. Каква е разликата между тези два процеса? Няма разлика? И двата процеса вливат знания в нас "насилствено". И при двата случая мислим, че приемаме знанията за "по-добро", но кое е по-добро?! Това, което според носителя на знанията е по-добро? При първия приемаме знанията насилствено, а при втория ни "вадят душата с памук. Единия път ни интрузират с лошо, а другия с добро. Какво създававаме и в двата случая: съвкупност от убеждение. Съвкупност от убеждения, която е основата на всяко его. Какво правим ние със получаваните знания. Повечето хора ги приемат мислено и емоционално. По-малко хора се мъчат да ги осъзнаят и ако не успеят, имат едно на ум. Много малко хора се опитват хем да ги осъзнаят, хем да ги проверят/приложат практически и знаят, че винаги трябва да имат едно наум. Кой е един от най-големите човешки врагове: Егото, Самоопределението. Как се създава и развива егото: като трупаме обикновени и духовни знания към него. Много малко са хората, които мислят, че всяка научена истина е всъщност работна хипотеза, която има своето време и място. Малко са хората, които мислят, че всяка истина и всяко убеждение в тях рано или късно ще умре, за да даде път на нова истина, която е за това време и за това място. Малко са хората, които мислят, че истините, които знаят са просто помощните патерици, докато им пораснат крилата, за да полетят. Още по-малко да хората, които се опитват да гледат на истините с погледа на Бог, а не със своя поглед. Блажени ли са низшите духом и защо е тяхно е царството небесно....

Всеки човек, който те е видял, няй-малкото има потенциал да изгради енергийна връзка с теб. А всеки човек, който те помни след като те е видял, може да изгради каквато си иска енергийна връзка в рамките на възможностите си. А сега си кажи защо точно мислиш, че имаш енергийна връзка (каква беше ситуацията) и защо толко не я искаш?

Klaudia, ако става въпрос за практическа ефективност, моето личен опит е, че работи. Diana, изненадващо и просто, но след това човек трябва (според мен) да се заеме с анализ на това какви конкретни действия да предприеме и да предприема, така че да водят към целта. А това е вече голямата работа Целта като таква е идеята, а от нея трябва да произлязат действията и начина на живот.