B__

Имам два въпроса. 1. Как мога да определя часа на разсъмване за дата от преди около 80 години? 2. Да отчитаме ли лятно/зимно часово време при боравенето с часа на раждане? ЗИмного време май е с един час назад от лятноток, което е "истинското". Означава ли това, че као имаме час по зимното време, то трябва да добавим 1 час, за да получим точното астрономическо време? И откога в България е въведена тази смяна на времето. Питам, защото за други операции базирани на небесните тела времето се приравнява към астрономическото.

Сега си мисля, че и да са посредник, са посредник в човешките разбирания, т.е чисто технически. Един друг посредник е много по-важен според мен за изфинването и развитието на сетивата и изстинското виждане. Духът, който е посредник между нас и Абсолюта. Той управлява и качеството на сетивата ни.

Бетхеди, мисля ще е полезно да те допълня. Трите гуни са тамас, раджас и сатва. Тамас е пасивното начало или "-", раджас активното или "+". Сатва във смисъла на гуните означава обединението на двете, т.е. обединение на противоположностите за достигане на ново по-високо духовно ниво, постигане на хармония и обединение. Това е и целта на духовното развитие. В китай съответните неща се наричат ИН, ЯН и ДАО. Пак целта е Дао, т.е. обединение на противоположностите. Не знам откъде са източниците, че българското "сетив"а идва от санскритското "сатва". Но ако го приемем за вярно и сатва означава и сетива, а също така и реалност, то излиза, че трябва да достигнем такова ниво, че да използваме сетивата си, за да виждаме реалността в нейното единство, хармония и цялостност.

Ми не знам дали си заслужава да унищожим сетивата. Може би има известна полза. Като прекали човек с пиенето и го зацепи главата, стресира светлината, верно изглежда примамливо да ги няма тез сетива. Но има и друг начин за разсъждаване. Когато човек изостря духовното си усещане и разширява съзнанието си, се разширяват и сетивата. Например очите. Като се излекува човек от вътрешната слепота "физическото" зрение изведнъж се изостря. Като се разширява съзнанието и вниманието, човек вече не гледа в тунел от 45%, а "физическото" виждане се разширява до 180%. Като се разширява съзнанието и вниманието, човек вече не слуша просто музиката на симфоничен оркестър, а чува всеки от 100-те инструмента в него със всеки него тон, затишие и изява. Тоест слуша едва ли не 100 пъти по-добре. Защо ли като се разширява човек духовно се разширява обхвата на сетивата и връзката с материалния свят? И може ли човек в такъв случай да мисли, че сетивата и материалния свят са излишни?! И не са ли материалния и духовния свят едно?!

Да, Майа е всичко във видимия свят, което е хем илюзия, хем преходно. Но отражението в нас или интерпретацията на идващото от сетивата също в голяма степен е илюзия и преходно. А сетивата нямат общо със вътрешната ни интерпретация и илюзия. Доказателство за това е, че като се развиваме духовно, през едни и същи сетива виждаме по различен начин едно и също нещо. Което означава, че сетивата отразяват обективно обективния свят, а нащата интерпретация изгражда илюзията в нас и съответно наоколо.

Мисля, че е доста точно казано, че 5-те сетива са създадени за материалния свят и много добре си вършат работата в него. И илюзията е, че това е целия свят. Но тези 5 сетива са много яко (макар и не съвсем явно) свързани с духовния свят. Това става през езика, където всяка дума има двойнствено и символино значение значение. Например казваме за някой, че е късоглед. Но тази дума не означава малфункция само на физическите очи, а и късогледство на разбиранията, емоциите, психиката, душата. ю Така езика ни показва връзката между света на илюзиите и света на духа. Между физическото и духовно късогледство. Нещо повече, тази връзка не е просто символична, а наистина символ на реална връзка. Символизмът на езика показва нешо, което просто си го има. Връзката е ефективно реална и истинска. Късогледите очи показват в известна степен късогледство на душата, някакво ограничение и "късота" в мисленето. Колкото по-късоглед е човек, толкова по-ограничен е вътрешно. Всяка малфункция на сетивата или всеки физически симптом (защото усещането на тялото също спада към сетивата) означава съответен проблем в духовната сфера, който може да се идентифицира посредством символизма на описващия го език. И връзката е отгоре надолу. Духът създава проблемите в сетивата и начина на интерпретиране на околния свят. Затова околния свят е илюзия, или по-точно интерпретацията му в нас е илюзия, а тя не се базира на сетивата директно, а на вътрешния свят и системата вярвания и убеждения. Усещанията за околния свят са една проекция на вътрешния ни свят. И докато вътрешно ние можем да се заблуждаваме, че сме добри, напредничави и т.н. околния свят чрез 5-те сетива честно и напълно реалистично ни представя каква е нашата вътрешна същност. Ние сме убедени, че обичаме да общуваме със хората. Обаче страдаме от астма или алергия и кашляме и то така кашламе, че това пречи на социалните ни контакти. Какво става всъщност. Имунната система като последна инстанция на сетивността показва истинското ни вътрешно отношение към хората. НИе не ги обичаме и искаме да елиминираме възможнистите за общуване с тях. Връзката с духовния свят и разбирането на илюзията е в наши ръце. Чрез символизма на езика и вътрешната рефлексия всеки може да прозре илюзията. А сетивата ни служат за учител и възприемане на проекциите на вътрешните ни илюзии и заблуди. Тази проекция е абсолютно реална и честна и ни се връща чрез физическите усещания и тя не лъже. Всеки може да усети и рано или късно усеща заблудите си и то благодарение на физическите усещания. Защото физическите усещания пак са заблуда. Не го боли тялото, а го боли съзнанието. Но са страхотен инструмент, за този, който иска да го използва като средство за гледане отвъд излюзиите.

А замисляли ли сте се защо синът на Брус Лий също загива загадъчно?

Да ти се услажда?!?! Според мен зърнастеца има гаден вкус, но всеки с вкуса си. Но разбира се, че има някой който знае за зърнастеца: чичко Гугъл

Езотеричното обяснение е много лесно. Внимателно поглеждате дясната ръка. Ако тя е в гипс, обяснението защо ползвате лявата ръка е очевадно Аз ползвам доста лявата си ръка, но досега не съм се замислял за езотерично обяснение. Не знаех, че цялата работа е езотерична. Дори мисля като си легна тази вечер да кажа на жена си "скъпа, знаеш ли, че до теб лежи езотерик". Също така може да навлезем още по-дълбоко в дебрите на езотеризма като се запитаме доколко често ползваме левия си крак. Ооооо, йееее. Аз ползвам левия си крак наравно с десния. Лява крачка, дясна крачка, лява крачка, дясна крачка и т.н. Да не говорим, че и дъвча често на лявата страна. Като си мия зъбите и левите ми изглеждат някак си по-езотерично. Мария-София, просълзих се на тълкуването ти как дясната ръка на човека ще закърнее. Е, може да се помисли, че Щайнер използва символизъм в твърденията си, но не, по-ефектно е всички да сме само с лява ръка...като едни едноръки бандити Чудно е и какво друго ще ни закърнеее. Само не това......Аз лично съм готов да ми закърнеят връхчетата на косата, ноктите на краката и апетита. Но ако оставим настрана закърнялото ми за момента добродушие в чувството за хумор, има доста езотеризъм в лявата ръка.....както и в дясната....

"Човек и добре да живее, накрая се жени" "Искаш да се сдобиеш с враг, ожени се" .. и т.н. .....Хм, нямаше ме известно време и дадох на котката да яде. Моля ви, не давайте на глупава котка варен пилешки черен дроб. Целия под става на трохи от черния дроб. А сме й направили цяла тенджера. Ролята на котката е да цапа пода, а нашата роля да чистим. Та туй то за ролите. Аааа ролите в семйството. Ами няма голяма разлика. Някой цяпа пода, а друг го мие хе хе хе Всъщност може би по-точно е някой се оцапва, а другия му помага да се изчисти. Имаме така да се каже взаимоспомагателна роля в семейството. Взаимоспомагателната роля е много важна. Май по-точно е да се каже, че взаимоспомагателната роля на моята половинка е да видя чрез нея какво куца в мен. А това малко хора могат да го направят за мен. Родителите ми не са го направили, така че виждате колко важно е това. Родителите не казват какво куца в теб, а какво на тях не им харесва. Има огромна разлика. Това, което не им харесва, може да е смисъла на живота ми и планетата да се нуждае от него, мдаа. Но на тях не им харесва и не им пука. Докато чрез половинката, е разбира се ако внимавам, може да ми стане ясно какво точно куца в мене и кое ще спаси планетата. Затова се и казва, че трябва да се разведеш със семейството и да се ожениш за половинката си. Семейството в даден момент се превръща в двигател на регреса и половинката е тази, която ще те измъкне от него...или поне ще се опита, ако не си толко умрял да се върнеш в семейството. Както се казва, семейството е мъртво, да живее семейството. Семействоте е кръговрат. Трябва да внимаваме да го сменим навреме, когато се изчерпи ролята му.

Това много ми харесва И за да няма пристрастия относно това, че защитавам бг мъжете, декларирам, че аз не съм бг мъж, а ром ха ха ха На всички, които смятат, че бг мъжете НЕ стават, моля обърнете се към урок номер 2 от Уроци по Чудеса: "Аз съм дал/а на всичко, което виждам, значението, което то има за мене" Под дал може да разбирате, както дал, така и създал. Уроци по чудеса

Азбуки, много точно вметваш, че изразяването и управлението на агресията е част от цялостната човешка комуникация. Но това са неша, които дори и да знае, човек може да не е променил в себе си. А потиснатата активна или пасивна агресия много трудно се поддават на контрол. Те са част от егото и дълбините. Сещате ли се нещо от Учителя по въпроса? Макар че той сигурно няма да говори за хармонизиране на агресията, а по по друг начин.

Донка, къде съм казал, че всякакъв вид активност е агресивност А с примерите предлагам да внимаване, защото "далеч от адекватната активност и реактивност" означава, че верно причисляваш активността към агресията, а това дали си активен и пасивен не означава да е налична или отсъстваща "неадекватна" агресия. А освен това в примерите ти за пасивността има активно вторично поведение. А за това, че изманипулира мнението ми като ме изкара, че приравнявам активност и агресия, как искаш да ти отговоря. Пасивно, активно, с "неадекватна" агресия или да го пропусна Ето пропускане:............................................................................... Това е може би финалния ми отговор. Активен отговор без "неадекватна" агресия: "Предлагам да се видим на кафе и да поговорим подробно и да разнищим въпроса." Пасивен отговор без "неадекватна" агресия: "Донка, предлагам да викнем някой психолог, който да разреши спора ни. Нещо като коректив." Активен отговор с "неадекватна" агресия: "Ей сега ще ти разкажа всичко подробно и ще те науча на истината като се надявам все пак да успееш да ме разбереш" Пасивен отговор с "неадекватна" агресия: "Предавам се. Май в този форум не са на нивото ми." А ето и други разнообразия: Активен отговор със модалност съответстваща на въпроса. Тоест с ниво на агресия съответстващо на нивото на агресия на въпроса: "А за това, че изманипулира мнението ми като ме изкара, че приравнявам активност и агресия, как искаш да ти отговоря. Пасивно, активно, с "неадекватна" агресия или да го пропусна" Активен отговор с цел намаляване агресията на опонента: "Донка, досега винаги сме се разбирали в този форум и не мисля, че трябва да изпадаме в прекалена емоционалност, а да поговорим спокойно или поне ако емоционалност има, тя да е положителна" Пасивен отговор с цел намаляване на агресията на опонента: "Мдам, права си, че намирам известна връзка между активност и агресия. Ами просто защото активността е свързана с агресията, но фактите показват, че има и доста разлики. Ако искаш напиши още малко по темата, за да имаме повече за мислене." Изненадващ отговор с цел тотално объркване на модалността, т.е. на активност, агресия, емоционална настройка, етап на развитие на ситуацията и т.н. Това може да ми донесе бой по главата, но ситуацията няма никога вече да бъде същата: "Донка, абе ще ходиш ли на мконцерта на Ала Пугачова" Ей, изморих се от писане. Та какво излиза, освен активността и пасивността в комуникацията между двама човека има още десетки неща, които я определят като конкретика. Аз лично предполагам, че благодарение на Донка стигнахме до ново измерение на разбирането на човешкото общуване. Успех и лека вечер

Не съм чел всичко и може да повтарям някого, но моето мнение, че човек трябва да се отнася много внимателно с агресията си. Така, както като стане сутрин от леглото, да се погледне в огледалото и да каже обичам те към образа си. Ако искам агресията ми да ме разбира, трябва да я разбирам и аз Нашето съвремие е изменило понятието за агресия. Агресия се смята " нанасяне на вреда на другия или на себе си". Обществото иска да я потиснем в себе си, но това потискане не потиска само нанасянето на вреда, а всички други страни на агресията. Защото пренасяме потискането към цялостната агресия, а тя далеч не означава само " нанасяне на вреда на другия или на себе си". На латински първото значение на агресия не е нападение, а пристъпване, встъпление. Ще дам един пример. В химията под агресивно химическо вещество се разбира това, което лесно встъпва в химическа реакция. Агресията означава и встъпване, себеизява, себеутвърждаване, изразяване на жизнената сила. Така че ако както иска съвременното общество потиснем цялата си агресия (за да сме по-добри работници за корпорациите), то ще потиснем и жизнената си сила, желанието за себеутвърждаване и развитие. И хоп ей ги робите и истериците готови. Това, което се има предвид под нападение на друг човек, пак е потисната агресия. Хитлер пак е бил с потисната агресия. Той не е могъл да себеизрази и развие себе си и затова е станал диктатор. Ето три ситуации: 1 Младеж харесва момиче, но го е страх да го заговори и само го гледа жадно 2 Младеж харесва момиче и го заговаря и опитва да го опознае 3. Младеж харесва момиче и му прави вулгарни намеци Мдам, 1 е потисната агресия. Човекът просто не знае как да изрази себе си и чувствата си дори. Ама 3 също е потисната агресия. Човекът пак не знае как да изрази себе си, така че да стигне до любовна хармония. И да! 2 е нормалната агресия. Младежът изразява и маркетира себе си Да, да отидеш да заговориш момиче е точно израз на здрава агресия. Да си мухльо в ъгъла или тъп глупостар е потисната агресия и в двата случая. Аз предлагам да си обичаме агресията и да не се правим на много духовни за неща, които не сме изболели А за това как да отговаряме на потисната агресия от втори вид, т.е. агресия която е насочена с цел да ни нарани. За различните хора е различно. Аз като Скорпион бих могъл да се направя прозрачен за агресията и Абсолюта щял моментално да се погрижи за интрудера. Шляс-пляс и му пада керемида на главата. Но да, любовта помага. А най-помага да си нармонизираме собствената агресия. Ако някой е насочил агресия срещу нас, това означава единствено, че у нас има нещо, което я привлича: потисната агресия от първи или втори вид. Хора, хармонизирайте агресията си и я обичайте Така няма да ви нападат

Сплашване. "Ако не ти е отлична дипломата, няма да те приемат висше", "Ако не те приемат висше, няма да си намериш хубава работа", "Ако не се обличаш, ще си постоянно болен", "Ако не ме слушаш, ще пропаднеш" (това ми е любимо ), "Ако се разведеш с мене, ще страдаш вечно".... Мислех си, че няма особена разлика от проклятието, освен може би известната условност. Но повечето условности няма как да не се случат поне веднъж или често за група хора. Например, колко човека имат отлична диплома, не голяма част са с висше, все някой някога не се е обличал добре, все някой някога не е слушал, много разводи и ма и т.н. Така че условното проклятие, пак е проклинане със себезаблуда за загрижемост или "справедливо надникване в бъдещето". Е, има и друг вид сплашвания: "Ако не простреш прането, няма да има хубава вечеря". Това си е сплашване без проклинане. Но сплашването "Ако не се грижиш за семейството си, всички ще те напуснат" си е живо приклятие и обикновено действа точно така. Каузалното сплашване, в което се говори, че ако не стане еди-какво си, то няма да има и приятно единично събитие в бъдеще, си изпълнява функцията за контрол, което е и явната цел на сплашването. Но абстрактното сплашване действа на психиката на жертвата (защото си е точно жертва) абсолютно програмиращо за изпълнение на проклятието и неявната истинска цел е друга. Например сплашването за грижата за семейството. Човек се съсипва от грижи, за да запълни разбирането на сплашващия за грижа за семсйтвото. Това обикновено прекъсва собствената му връзка с Висшия Аз. Човекът затъва, защото няма собствен критерии за какво е това грижа за семейтвото, сомнамбулизира се, затъва и накрая всички го напускат. Независимо от условността проклятието се изпълнява, колкото и човек да се старае да изпълни условието и дори колкото повече се старае, толкова по-зле става. Това е така, защото той не разбира, че условната част на проклятието, макар и считана от него за добра или дори привличаща, е просто кукичката стръв, на която е закачено проклятието. Дори, ако човек се опита да направи точно обратното, то проклятието се изпълнява, защото и обратната крайност води до него. Спасението е в безразличието или да обясните на хората какво всъщност правят. Което няма да е лесно, тъй като въпреки благовидната форма и евентуална загриженост, сплашващото проклятие издава вътрешното желания на проклинащия да се отърве от обекта на сплашване (неявната цел). Да се отърве, да избяга от него, да го няма физически, да излее омразата си към него, да го моделира като себе си, защото толко му завижда за нещата, които прави различно, че желае да го унищожи физически, за да осигури покой на клеясалата си душа. Има и такива хора, които "предупреждават" всички, дават съвети на всички. При тях проклатието даже не се изрича, но те го имат в главата си. Прекалените непоискани съвети пак са подобни на сплашващо проклятие. Понякога изглежда, че проклятието не е хванало. Например, човек са го приели висше и с не-съвсем отлична диплома. Но като почне работа след това се проявяват ефектите от проклятието. Както казах, същността на сплашващото проклятие е да държи човек в калъпа на сплашващия, за да не нарушава покоя на застиналата му душа. Та ефектите от проклятието се проявяват и когато уж не се е задействало и те се проявяват чрез вътрешни терзания, вина, самопогубващо се поведение, което се стреми да приложи проклятието по нов начин и т.н. Това е блокаж, енергиен дефект. Ясновидец би могъл да го види. Сплащващото проклятие се предава обикновено и по наследство. Някой, който го има от родителите си, като зомбиран се опитва да го насади на децата си. Какво да говорим и за жени, които когато са "разочаровани" от децата си, кълнат себе си. Викат "да не съм жива", "да умра дано", "да не съм ви раждала" и т.н. Това е индиректно желание за смъртта на децата и си е точно такова. Майката може да изтъкне колко се е "жертвала" за децата, но по същество в този момент иска смъртта им и като кълне себе си, кълне тях. Тя може да прави това и по повод на събитие директно несвързано с децата й, но всяко кълнене, както знаете отива към поколенията. Като кълне себе си всъщност кълне децата си, макар че си мисли, че показва просто колко е жална и онеправдана и колко е лош живота към нея. Усещам как сега мъжете ще си помислят, е, ние не сме като жените. Лъжем се мъже. При нас авто-проклятието дори е по-зле. При мъжете я няма директната мисъл "да умра". Но пък я има леко изплувала мисълта "аз съм лош". И човек действа според тази мисъл. Пие, бие и след това се измъчва от същата вина, мъка и пак затвърждава "аз съм лош". Това е проклятие, което се предава предимно по мъжка линия в семейството. Но пак се връщам на бруталността на замаскираното сплашващо проклятие. Това май е от нещата, които най-спъват човешката еволюция. аз съм ло, ти си лош

Някой будистки традиции твърдят, че посветилият се на духовно развитие не трябва да има деца. Да има деца означавало да вкарва пак души в нашия свят и да ги обрича на мъки, докато целта на развитието било прекъсване на веригата прераждания. И все едно като няма деца, планетата ще се обезлюди и хората няма да има нужда да се прераждат.... Какво мислите?

Насън всеки човек излиза от тялото си и е нормално и безопасно. Може дори да не се помнят тези неща, но ги има. Например събудили сте се изведнъж и ви заболява главата. Това оззначава, че сте били някъде далече и събуждането ви е "придърпало" разко. Всичко е наред стрига да не се прави в будно състояное без един куп подготовка и задължителни неща. Тогава е опасно.

Да познаваш тъмните и светли страни на своите приятели означава единствено да познаваш своите светли и тъмни страни. Да си "добър при известни условия, а лош при други" означава да не делиш нещата на добри и лоши, а на подходящи и неподходящи за конкретния случай.

Тайната на живота в 2 стъпки......Това ми звучи като Еternity for Dummies (Безсмъртие за Глупаци). Нали знаете има такава поредица за западняците: Компютри за Глупаци, Биология за Глупаци.......Секс за Глупаци. Та се чуди човек нормалните хора какво трябва да правят. Но то си е въпрос. Глупаци ли сме, не сме ли. Ако сме глупаци, то трябва да направим фантастично умното постигане на Тайната на Живота само в 2 стъпки. Който не успее да постигне тайната на живота в 2 стъпки, значи не е глупак......ооооооо, колко жалко......

Орлине, верно че психоанализата вторачва хората в миналото и сама не е достатъчна. Но може би най-основното е желанието на човека. Иво, верно че само два пъти съм го правил ребъртинга, но някой с повече може да сподели. Като теб например Чудното ми е защо се говори за време за правене на ребъртинг като тука като време е неприложим. Достига се кулминацията и после идва отпускането и интеграцията. Не може да го разтегляш във времето?!

Колкото и да му се струва невероятно на Венцислав ( ) нямам пристрастно мнение по въпроса. Хе хе. Оказва се, че наистина ребъртинга е краен похват, който трябва да се приляга след многократно мислене да кажем....макар че мисленето тук не помага. Абе аз и хипнозата не харесвам. Защото човек живее в какво? В сън, в нещо като хипнотично програмиране. Хипнозата заменя едни програми с други, но пак с програми и не освобождава. Подобно на хипнозата, ребъртинга вкарва насила едни знания, но кой решава или разбира дали човека е готов за тях. Нито "ребъртващия", нито оператора му. Значи някой трети. След като не знаем кой е, може всеки да е. Малко страшничко звучи. При психоанализата например се търси знание за точно определено нещо, което вече е изплувало, т.е. дошъл му е реда и то се анализира. При ребъртинга някой или нещо решава какво да изплува. Самия "ребъртващ" стои и чака. Има възможност изплувалото да е правилното, но кой знае. Освен това при ребъртинга нещата не минават през съзнанието (нека някои обоснове противното). А важното за духовното развитие е нещата да минат през съзнанието, за да могат да се интегрират противоположностите. При ребъртинг човек може постоянно да заспива леко и виденията си да ги вижда по време на съня, което пак е неосъзнато видение - сън. Всеки сън има символично значение и то трябва да се извлече осъзнато, а ребъртващите обработват неосъзнатия сън буквално, без да разбира смисъла му?!?! Отработили сме нещо, но на несъзнавано ниво и в съзнанието нищо не се е качило, т.е. няма го опита, няма го реалното отработване на кармата. Освен това възможното излизане в астрала може да сблъсква човека със неща, чийто символизъм не разбира и да ги интерпретира неправилно. От друга страна има възможност съпротивата срещу ребъртинга при някои хора, да е съпротивата срещу загубата на контрол, която настъпва по времето му?! Тоест прекалено контролиращи себе си да са Кристиян, искам да те питам нещо, ама по-сериозна форма на отговор, ако може Казват, че при астрална проекция (пътуване) рисковете са пак от липсата на знание за символизма на астралния свят. Това може да доведе до нарушения в астралното тяло, които да се запазят дори и след смъртта. Та мислиш ли, че при ребъртинг могат да се получат подоби трайни увреждания на астралното тяло при липса на знания за символизма (и съответното правилно интерпретиране на посланията) на астралния свят?

За ребъртинга. Какъв е произхода? Какви са ползите? Прострастява ли се човек към него? Какво трябва да се постигне с него и какво да се замени после? Какви са опасностите?

Из За да бъдете синове Из Сродните души Xameleona, подбрала си идеалните цитати за другите неща, които съм си мислел Ето какво се казва в първия. Съзнанието се появява с появата на греха. Какво е грехът: да чувстваш в себе си две състояния; едното тъмно, другото светло. Това е робството на противоположностите. Спасението не е в този свят, защото това е свят на противоположностите, а в свръхсъзнанието, т.е. постигане на Христовото Съзнание. Втория. Доброто и злото са съзнанието и подсъзнанието. Но те са такива заради разделението им. Духът трябва да слезе и твори в подсъзнанието, за да се достигне Божествената Любов. Която значи и всеприемане, т.е. интегриране на подсъзнанието. Може бо тези цитати много добре описват процеса на себепознание

Гледам безброй теми за себепознание, но знаем ли какво е себепознание?! Дали себепознание е да се опознаеш как се виждаш в огледалото, да опознаеш видимите страни от живота си, да опознаеш живота, да опознаеш несъзнаваното си, да осъзнаеш проекциите си върху живота.............да.......................................да..... Какво е себепознание? Какво е да се себеопознаваш?! Какво точно се опознава? Как се опознава?

Бъзикай се, Чебурашке, бъзикай се ти. Чакай да опитам да намеря повече инфо.