B__

Ами аз съм го казал: " Човек или трябва да се отдаде на любимия и да е с него или да го освободи, ако не може да го направи и да продължи да го обича въпреки брака му. И двете неща са израз на любов. " Тоест казал съм, че може да продължи да обича и да не са заедно. Но ако има любов на горните нива, нормално е тя ще се прояви и във физическа близост. Горните нива управляват долните. На въпроса: "И защо да не обичаме също човека,с когото сме,с когото имаме дете ,също истински?" Ами защо да не го обичаме. Ако искаме, не виждам никакъв проблем Но ако вътрешно не ни се иска, не знам как ще стане насила. Насила хубост не става. Ето ти примерно имаш съпруг, дете и обичаш съпруга си. Но любовта не се обуславя от това да имаш съпруг и дете. Ако смятаме, че да имаме добър съпруг и дете, е достатъчно за любов, тоооо как ли се обичат тези, които още нямат деца и тези, които още не са опознали напълно мъжа, за да разберат, че от нещо ще излезе добър съпруг?! Или как продължават да обичат тези, които напълно са опознали мъжа си :) Да обичаш съпруга си само, защото е добър съпруг мяза на склонност към удобство, а да го обичаш за това, че имате дете е любов към децата. Лошо няма, но по-истинска май е тази любов с по-малко условности.

Хъм, хъм. Първо не може да приемем, че кармата е нещо предначертано. Кармата на човек е най-гъвкавото нещо и той може да й влияе всекидневно в положителна и отрицателна посока. Това, че й влияе в отрицателна посока (прави си сам мръсно), не означава, че не й влияе и че нещата са предначертани. Второ, никой не може да излезе от закона на кармата. Е, аватарите (Исус, Буда и т.н.) са излезли от обсега на кармата на човечеството, но те вече са ангели така да се каже, така че сега за тях важи ангелската карма. Свободата се получава като се научиш да си създават предимствено добра карма. Трето. Третото направо ме шашна. Ако прочетеш какво си написала, ти съветваш Дани да се откаже от любовта си, т.е. от истинската си любов, защото тя обича явно само втория мъж, да се върне в семейството си, където по думите й има финансова сигурност и да заобича мъжа си с цялата възможна любов. Тоест излиза, че я караш да заобича с цялото си сърце финансовата сигурност и да се откаже от истинската си любов?! Силно подозирам, че тук темата вече съвсем се отвлече към обикновения човешки морал действащ под прикритие. Любовта е свобода! Но и свобода от финансовата сигурност, свобода от човешкия морал и т.н. Като престане човек да се самосъжалява, че няма да е финансово подсигурен и попада в свободата на истинската любов. Но докато човек смята любимия човек само за играчка, ще страда. Човек или трябва да се отдаде на любимия и да е с него или да го освободи, ако не може да го направи и да продължи да го обича въпреки брака му. И двете неща са израз на любов. Любимия се обича въпреки всичко. На любимия всичко се прощава. На любовта всичко е простено. Всичко останало е човешки морал.

Според мен правилният въпрос е къде иска да иде Търсещият? И през какво да мине, за да стигне дотам? То се подразбира и от думата Търсещ. Търсещият не просто рови из шкафовете у дома, а излиза навън и търси. Друг е въпросът къде е това навън. Това, което виждаме около нас, е вътре в нас, а това, което е вътре в нас, е извън нас. Та до къде и през какво Къде иска да стигне Търсещият? В Бог? През какво да мине за да стигне в Бог? През собствената си Божествена същност. И как да стане това:

Ами според мен ти общуваш Според мен сред тези, които пишат във форума, има поне няколко ясновидеца. Винаги сред последователите на Бялото Братство е имало няколко такива.

A споделете тютюна как се ползва: колко в колко вода и т.н.?

Каква е целта на човешката еволюция? Събиране на опитност, увеличаване на любовта към Бога (т.е. и получаване на повече светлина от него), разкриване на Божествения Аз и сливане с Бог. Изглеждат етапи, но не, това е процес, чиято крайна цел е тържество на любовта, сливане със Създателя. Какво се получава при това сливане? Вселената се събира в точка, умира и всичко започва наново със следващия Голям Взрив. Всяка цел, дори и крайната, завършва със смърт. Какво става със сьомгата, когато хвърли хайвера си, когато задоволи основната си цел да даде потомство? Умира, умира начаса и плътта й служи за изхранване на малките. Коя е Божествената цел? Да се слееш със Създателя. Какво е човешка цел? Всички останали цели. Да си постави ли човек човешка цел, която да го "усмърти" по-рано, така че да му попречи да върви към Божествената цел или да използва всичко останало като средство за постигане на Божествената цел. Под "усмъртяване" разбирам и психичните проблеми за човек от поставянето на някакви човешки цели като смисъл на живота. Психични проблеми, които пречат на съзнателния живот. Човешка цел може да бъде "духовно развитие", някой висш идеал като "правене на добро", идеали като развиване на добри чувства и т.н. Да правенето на добро си е човешко изобретение, както и самото понятие добро е човешко изобретение. Грешка е да се приписва на Божественото човешкото понятие съвършенство. Ако Бог е съвършен, то има нещо, което е несъвършено и е извън Бог....а нали Бог е всичко. Съвършенството е ограничение като всяко друго. То ограничава Бог, така че виждаме само част от него. Казва се, че светлината е първото ограничение на Бог, защото благодарение на нея се появява дуалността - тъмнината. Перфекционизъм е да се мисли, че ограничаването или някаква човешка цел дори и идеал може да ни доведе до Божествената цел. Точно обратното е. Божествената цел или любовта може да ни помогне да постигаме човешките си цели, но само ако ги използваме като средство за постигане на Божествената любов и помиряване на противоречията. "Малка" разлика в гледната точка, огромен препъни камък за човечеството. И тъй като пак почнах да звуча като проповедник, то се сетих един практически съвет. "Приемайте целия си човешки живот като една игра, един спектакъл, в която единственото сериозно нещо е любовта към Бог". Да цитирам Донка за Учителя: "Съвършенството е пълен отказ от някакви мерки за съвършенство на материалния свят, пълен отказ от мерки за съвършенство в духовния свят и пълен отказ от мерки за съвършенство в астралния свят". И да спомена, че духвния свят включва и прословутите идеали Когато човек се откаже от тези неща и ще заживее напълно в настоящето като така ще си осигури и бъдещето.....без стрес

Като чета Диана и се сетих. Човек не трябва да се самообвинява, че е перфекционист. Най-малкото може да се научи да използва това разумно

На въпроса как да се избави човек от перфекционизма най-добрия отговор е психотерапията (без лекарства обаче!!!). Защо е необходимо да контактуване с психотерапевт. Ето горния ваш цитат е един опит да се оправдае перфекционизма. Ако няма терапевт, който да ви води, то вътрешната схема на перфекционизма ще намира такива удобни оправдания за своите проявления, че направо може да ги изкара здрав разум, любов към ближния и т.н. И човек остава да живее в бъдещето без щастие в настоящето. Всъщност перфекционизъм и "подсъзнателен стремеж към съвършенство" са едно и също нещо. А винаги, когато човек смята, че нещо извън него или вътре във него не е съвършенно и хвърля големи усилия да го държи в съвършено и в застинало състояние, то се изправя срещу силите на Природата и поема удари и негативи. За Природата ествественото състояние е творческия хаос. Съвършенството или оптималното състояние означава застиналост, което в Природата означава смърт. Особено опасно е да се живее в бъдещето, защото така човек се опитва да управлява съдбата си бягайки от настоящето. Какво всъщност се получава? Човек не е доволен от настоящето си, от себе си в настоящето и затова гради планове и цели в бъдещето и измества фокуса на живота си там. Живеенето в бъдещето е критерий за това доколко човек е недоволен от себе си. А това недоволство е директна критика към Създателя, недоволство от условията, които е създал за конкретния човек и реално отказ от изпълнение на кармичните задачи и събиране на необходимата опитност в настоящето. Та туй то Терапевт

А до кой том Диагностика на кармата си стигнала? Мисля, че в 6 или 7 се говореше конкретно за изтръпване на крайниците.

Няма да се сетите откъде е: "...Навсякъде, дето и да е, в живота, между коравите грубосиромашки и нечисто-плесенясали низши слоеве или между еднообразно-студените и отегчително-чисти висши съсловия—навсякъде, макар веднъж, ще се случи на човека някоя среща,неприлична на всичко, което му се е случвало да види дотогава,която поне веднъж ще пробуди у него чувство,различно от ония, които му са орисани да чувствува цял живот...."

Мдам, човек трябва да схване, че в себе си има Божествено Аз, както и че всички хора около него носят Божественото. И да обича това Божествено в тях като не обръща внимание на човешкото. И така дори да се счита някой за лош, да ни обижда и предава, то ние ще продължаваме да го обичаме, защото виждаме Божественото в него и няма да оставим човешкото (обиди, предателства и т.н.) да ни разочароват и намалят любовта ни. Нещо подобно писах тук за Божествената човечност.

Не знам за предварителните договорки за такова нещо, но според мен в притчата се говори, че едната душа ще осигури на другата душа изпитание, за да може първата душа да добие опитност. В Божествения свят добро и зло няма, а в притчата са употребени, за да може човешкото мислене да схване идеята за изпитанието като необходимост за постигане на опитност. В отношенията с друг човек една част от неговите действия са продиктувани от свободната воля. А голяма част от неговите действия са продиктувани от Божията воля, която цели да ни постави под изпитание, за да добием опитност. Не знам доколко е договорка, но душата преди да се прероди, казват, че сама си избира живота, който ще води и изпитанията, на които иска да се подложи, за да добие считаната от нея за нужна опитност. В този смисъл избира и мястото, където ще се прероди и родителите, които ще има. Както казах голяма част от действията на човек върху нас се дължат на Божията воля, както и на вида изпитания, които сме си избрали да имаме преди прераждането. В този смисъл не можем да кажем, че т.н. "зли действия" се дължат само на свободната воля на човек, с кого общуваме. Те са и Бопжия воля, която цели да ни даде опитност и се констатират за зли именно поради заблудите на човешкото его. Ето два примера. Спира ни полицай, защото караме със 50 км над ограничението и ни пише акт, и ни пуска да си ходим. Ние го смята за зъл и оплакваме съдбата си, че няма да имаме книжка един месец. Това Божия воля ли е? Да, защото ни показва, че не е хубаво да не ценим живота на другите на пътя. Втория случай. Спира ни полицай, защото караме със 50 км над ограничението и ни пише акт, удря ни един шамар, защото ни се е ядосал за това и ни пуска да си ходим. Какво е това? Акта е Божията воля. Шамара е свободната воля на полицая и заради него той ще бъде кармично обременен. Защото шамара може да е трябвало да го получите от друг Ама помислете все пак. В края на молитвата казваме "Нека бъде не моята воля, а твоята воля" и смятаме, че всичко, което ни се случва е Божия воля. Защо смятаме злото за зло тогава?! П.С. А прошката е най-голямото изпитание

Я каква хубава дискусия. Даниела, може би е хубаво да прочетеш темата няколко пъти (а не само един), защото за нещата свързани с дълбоки емоции е нужно преповтаряне и премисляне. Като се препрочитат отговорите няколко пъти стават ясни нещата, които на пръв поглед изглеждат нелогични. Аз, например, се налага някои неща да ги чета по десет пъти Това, което бих могъл да добавя не е директно свързано с твоя случай, но всеки страничен поглед може да е полезен даже и да не очакваме полза. Какво е любовта към Бог? какво всъщност представлява любовта към Бог. Обикновено хората си мислят, че Му дават любовта си. Че дават любов на Бог. Но какво може да даде човек на Бог?! Нима Бог има няма нещо, което човека го има?! Ако има такова нещо, кой е Бог Човек нищо не може да даде на Бог. Затова всъщност, когято човек дава любовта на Бог, той взема от Бог. Или по-точно казано човек си позволява да възстанови връзката с Него и да взема. Какво взема? Чиста светлина. Като даваме любов на Бог ние вземаме от него чиста светлина. Защо трябва да мислим, че като обичаме един човек, ние му даваме нещо? Като обичаме някого ние всъщност вземаме от него. Вземаме от неговата светлина. За да има хармония и за да няма душевни терзания и болести ние трябва да си позволим да бъдем обичани, т.е. да даваме на човека, когото обичаме. Обаче като не сме с него, ние не позволяваме да бъдем обичани, т.е. да му даваме. Само вземаме и тази диспропорция води до неприятностите. А да бъдеш с някой означава да живееш с него.

По принцип напоследък нямам пориви да влизам в диалог, но ми хрумна нещо важно. Да. Любовта е винаги пред мъдростта. Но усещам в теб желание или по-скоро нагласа този форум да стане като един психотерапевтичен кабинет. Обаче, форума е по-близо до реалния живот. Хората си мислят, че да обичаш някого е като да правиш добро на човека. Но ако човек получава само добро, ще загине. Трябва баланс. Трябва все пак да живее в реалния живот и своята психотерапевтична помощ всеки сам трябва да си я приложи в живота иначе няма излекуване. Та за какво пиша това. Да изпитваш любов към някого всъщност означава да вземаш от него. Може и да намеря този цитат на Учителя, ако се наложи. А да бъдеш обичан означава да даваш. Ако ти се опитваш постоянно да даваш любов на пациентите си, то всъщност вземаш. Пита се въпроса кога им даваш И тук стигаме до това напълно да зачеркнем мъдростта и обикновената човешка логика. Да се оставим да бъдем обичани, за да дадем. А това може да стане като оставим надигналото се в нас вътрешно, неподвластно на логиката желание да нагрубим някого например. Знам, че не е разбираемо, но се опитвам да стигна отвъд мъдростта.

Хриско, много се съмнявам да си невинен така като гледам си си чисто виновен :)

Тъй като обекта на темата очевидно отдавна е загубил интерес, то ще си позволя малко размишляване. Няма противопоставяне между помощ и любезност, както и няма припокриване. В нормалния живот поне в родината човек е свикнал да мисли, че любезността е символ на помагане. Любезен си да подадеш ръка на жена на излизане от кола, да отвориш врата на жена и т.н. Обаче във всяка страна тези неща са различни. Например, ако в Германия отвориш врата на жена, тя ще ти се обиди. Какво означава да помогнеш на човек? Какво означава да му помогнеш на физическо, енергийно, емоционално и ментално ниво. Ако някой се дави дали ще седнеш да му обясняваш колко го обичаш и да го успокояваш и т.н. Не, нали? Ще му подадеш ръка. Това е помощ на физическо ниво, а сега се сетих, че Учителя нарича точно този пример за любов по форма. Я, сетих се и другите примери на Учителя. Значи, ако на Даниела говорим с любов и разбиране и така да се каже нахранваме нейните чувства, подпомагаме я емоционално, това е помощ на емоционално ниво. А подобен на примера с емоционалното "нахранване" е дал Учителя и той го нарича "любов по съдържание". Ако си забелязал, първите две мнения бяха с обич и разбиране и аз може да изглеждам груб в първото си мнение, но написаното е изключително любезно в сравнение с това, което видях и оцених като ситуация. Да помогнеш на човек на ментално ниво означава да го научиш къде в мисловния му модел има пукнатини и да му посочиш какъв е добрият за него път. Това учене Учителят нарича "любов по смисъл". Това, което предлагаш ти е да се започне от "любов по съдържание" и евентуално да се премине към "любов по смисъл". И отговорите в темата започнаха точно така (темата е всъщност единна структура, а не прост сбор на мнения на отделни хора и май заради това админа я е извадил като отделна тема), но на съветите дадени с обич и разбиране не бе обърнато внимание. Тук в темата пишат не просто хора, а силите зад тях, които използват случая да помогнат на Даниела. И те действат подобно на твоята препоръка. Но смисъла е да се стигне до "любов по смисъл", защото само така човек ще се научи сам да се оправя, а не е нужно някой постоянно да го "храни". А защото тази промяна в мисленето няма как да стане, ако не се стимулират емоциите и енергиите на човека и затова някои мнения изглеждат "кастрене". Кастренето не е просто информация, а допълнително растърсване и объркване. Като психотерапевт знаеш, че човек трябва понякога да стигне напълно до края на объркването, за да усети посоката.

"Как възприемате вие смъртта в настоящия момент?" Ако в момента не умирам, то има ли начин да възприема смъртта ?!

Аз също бих насочил мисленето на Даниела в тази посока! Да, има морал, етика, има ТРЯБВА социални, човешки и на живота. Но кои сме ние да съдим, да вкарваме в рамки обичта и щастието... Жената е писала за помощ, а за съжаление е получила осъждане, вкарване в релси, рамки. Много грубо... Александър дава наистина добри съвети, от които да има полза. Да, естествено може да се получат два триъгълника и така човек да е се чувства добре....все може да стане. Или пък да се усети, или отработи нещо. Хубаво е да сме любезни с хората....тука ми идва вица за любезния лос Но човек, когато иска помощ, помощ ли иска или любезност. Ето, ти си усетил, че дамата всъщност иска любезност. Има разлика между тези неща помощта и любезността. Лично на мен не ми е за морала и за етиката, но по-скоро за духа на сайта, който е окултен и щом дамата е поискала съвет в окултен сайт, ние би трябвало да мислим да помогнем първо на душата й, а после на егото и тялото й. Та туй то. Иначе по принцип не е да не си прав де В психотерапията се почва с любезност, а после къде ще се заведе пациента той даже не си и представя П.С. Но случая е и конфликт на приоритетите. Финансовата осигуреност или любовта е на първо място. В Природата този приоритет е твърдо определен и не може да бъде прекрачен. И се получават притеснения, неприятности, болести и т.н. Когато човек сложи в ред приоритетите в душата си и пътят към щастието е открит. Това са природни закони, не е морална измислица.

Другари, това е приказка-притча. Предлагам да не се приема буквално Трябва да се гледа хубавия смисъл на приказката. Друг е въпроса, че в състоянието на душите между преражданията наистина може да има договорки. Може да има договорки за брак при въплащаване и т.н. Освен това може да има договорки между душа и въплатен човек, например душата да се въплати като дете на човека, а човека да получи известна информация за това, която да ползва и после да предаде на детето.

Хриско, не го приемай буквално. Идеята, според мен е, че винаги в човека до нас трябва да виждаме Божественото, а не тежката вибрация, в която се е "облякъл".

Сакън, не го променяй. Според мен точно си се водил по идеята на Боб. А неговата идея е, че съвременното рабиране за човечност не е много "човечно". Идеята му според мен (може иу да съм пристрастен) е човек да се обърне към Божественото в себе си. Затова на хората им се струва, че тези мисли не са позитивни: страх ни е да оставят човешкото живуркане, за да се обърнат към Божественото в себе си. Ама това не е някоя боза на Холивуд да завършва с хепи енд............Ако не те разбута да се замислиш и не те притесни, каква ще е ползата?!?!?!

Хе хе Ами тя Даниела точно в тази посока се опитваше да направлява дискусията. Да й дадат друга заблуда, с която да оправдае първата. Честито

Е после ще има нова Вселена, т.е. вселени, защото май много съществуват едновременно. Според санскритските източници си помагаш не само сам, но и хората със своя напредък влияят на останалите. Спомагаме си един друг. Важно е средното ниво на човечеството. Но ако разчиташ само да те влачат, то е ясно какво ще стане. Душите, които наистина са много изостанали, минават към след-идващата еволюция, т.е. към човеците, които могат да се появят от нащите животни например...и почват отначало. Нема лабаво

Има една много голяма (според мен) грешка на Кехоу в тази книга. Преди да почнете да си "пропагандирате" желанието трябва да кажете "Нека това желание се осъществи без вреда за никого". Друг автор описва как при такава работа със желанията един човек получил многожеланите 20 000 долара като застраховка за отрязаните си ръце. Така се осъществило желанието. Мисълта е сила, а неуправляваната мисъл е атомна бомба.

Вие госпожо нито четете, нито слушате. Въобще не сте чули какво ви пишат Диди и Мария и нарочно не слушате. Във ситуацията виждане единствено себе си и нищо друго. Всичко това е човешко, но носи само страдание всъщност, а не както си мислите някакво доволство за вас.