B__

Хриско, като говорим за увеличава не на раждаемостта ти лично колко бебета си направил до момента 5 Май, 13.01 часа ? :) П.С. Хриско, готов съм да те подпомогна във каквото и да е правене на бебета да измислиш

Несъзнаваното , свободната воля и осъзнаването Когато сънуваме става процес на обмен на информация между съзнаваното и несъзнаваното. В резултат виждаме „филмчета”. Това, което виждаме при сънуване може да е минало преживяване, минала опитност, изплувало несъзнавано съдържание или усещане за бъдещето. Но такава класификация е условна в зависимост от гледната точка, защото винаги имаме и трите неща. На базата на минали преживявания, картини и мисли, използвани като градежни блокчета, се изразява символично несъзнаваното съдържание и това винаги може да породи усещане за бъдещето или по-точно посоката, в която се движи същността на човека, която пък и определя неговото бъдещо битие. Човекът е загубил вече познанието за символния език и затова въприема сънищата буквално. Страшното за наистина страшно, а веселото за наистина весело. Така, както не се усещаме за символизма на думите. Всяка дума има буквално значение и по-дълбок смисъл, и по-дълбок смисъл и т.н. Така, ако кажем за някой, че е сляп, той може да е физически сляп, но може да искам да кажем, че не вижда нещо в живота. Всяка дума, че и буква, има буквално, духовно и Божествено значение и не случайно се говори, че езикът човешки е дар от Боговете. Така и сънищата имат своите многообразни значения. За да можем да си тълкуваме един сън, трябва да го запомним. Много пъти се събуждаме нощем, сещаме се какво сме сънували, а на сутринта нищо не помним. Това е така, защото това, че сме сънували и при събуждането „помним” съня, не означава, че той е в нашата памет. Ако се събудите след сън и си спомните съня и веднага станете от леглото и запалите лампата, в повечето случаи начаса ще се усетите, че сте забравили съня. Това е така, защото при събуждане и затворени очи човек продължава да е в променено състояние на съзнанието и затова все още има връзка с изплували части от несъзнаваното: съня. В това състояние човек трябва да прехвъли съня в паметта си, т.е. да си го повтори мислено, „да завърти лентата” няколко пъти, за да може съня като икформация да мине в паметта. Е, в някой случаи това свата автоматично. Това показва, че паметта, в която работи съзнанието, си е работна област само на съзнаваното и това, че сме сложили нещо там все още не означава, че го разбираме. След като сме запомнили съня ние трябва да си го изтълкуваме, защото отделните символи в съня не са осъзнато знание в паметта, а едни указатели към друго несъзнавано символично знание. И за да разберем съня, ние трябва да разберем символите в него, а тези символи са указатели и връзка със други части от нашето несъзнавано, където се съдържа смисъла и обяснението на всеки символ. Тези символи може да са си общо-човешки (архетипни) или да са лични за човека. Затова най-доброто тълкуване на съня се получава, ако сънуващият сам си го тълкува, тъй като той има всъзка със своите символи и съновниците няма как да помогнат. Е, ако човек е ясновидец и може да види тези връзки, това би помогнало в тълкуването сънищата на другите. Как човек може да тълкува съня си. Като просто се отпусне, изключи логиката и за съответния символ се остави в главата му да нахлуват свободни асоциации. Символът навързва асоциации около себе си и може да се достигне до неговия смисъл. Например, „какво означава за мен, че в съня си виждам коза, за какво ми напомня тя..” и т.н. Ако освен това, без никакви логически напъни, човек се сети за случки от миналия си живот, които потвърждават значението на символа, то значи наистина сме извадили значението му от несъзнаваното. Така човек получава знание за себе си. По подобен на сънищата начин при освобождаване на мисленето и свободни асоциации (напр. при психоанализа или медитация) или просто като внезапно осъзнаване човек може да стине до изплуване на несъзнавано знание, т.е. да осъзнае някои неща за себе си. Какво е това знание, което човек получава? Например, нещо от вида на „Мразя жените”. Каква е ползата от това засега? Никаква. Защото съзнаваното е много малко в стравнение с несъзнаваното и ако ние сме извадили знанието „Мразя жените”, макар и след много мъки на изследване и асоцииране, това е само върха на айсберга, а по-голямата част е под водата. Убеждението „мразя жените” показва, че в несъзнаваното има една огромна структура, която съдържа в себе си информация за това как се появил този възглед, как се изразява, как се проявява, как да контролира и управлява действията на човека, с какви други структури на несъзнаваното е свързан, как да си набавя енергия, какво да потиска, как да мимикрира, как да оживява. Да, това е убеждение, че жените са за мразене и подлежат на унищожение и по същество представлява една сложна и жизнеспособна енерго-информационна структура с множество връзки и влияние върху енергетиката, емоциите и мислите на човек. По същество несъзнаваното е съвкупност от такива структури или иначе наричани програми. Различните убеждения и вярвания могат да се видят във енергийната обвивка на човек, а особено големите блокажи (убеждения, които наистина съсипват самия човек) ясновидците ги виждат като образувания и в чакрите. По същество какво представлява чакрата? Това е енергийния „портал” за връзка със съответно тяло на човек. Ако самия портал е увреден от такива образувания, то цялото съответно тяло страда, защото връзката на човека с него е опорочена. Това са най-вече блокажи свързани с отношенията към семейството, любимия/та, хората и себе си, както и вярванията и приоритетите свързани със смисъла на живота. Та какво може да се направи. Да се извади в съзнанието цялата възможна „история” на това вярване/заблуда, за да бъдат осъзнати неговите проявление и начин на действие. Какво се получава тогава? Когато настъпи ситуация свързана с това вярване, то човек се „усеща” и вижда, че може да реагира по стандартния за вярването начин или да реагира по други желани от него начини. Тоест появяват се варианти за реагиране, от които той вече може да избере. Докато програмата е била в несъзнаваното, човек е реагирал несъзнавано винаги по един и същи начин определен от вярването и оправдавайки се за действието съобразно уменията на програмата да мимикрира и измисля причини. Когато нещата са извадени в съзнанието, човек вече има възможност за избор. Човек вече може да приложи свободната си воля. Какво се вижда от тези разсъждения? Свободна воля може да има само във съзнаваното. В несъзнаваното свободна воля няма. И докато в несъзнаваното продължава да има мощни заблуди и убеждения, то ние не можем наистина да проявим свободната си воля да се свържем с Божественото. И докато в несъзнаваното има блокажи, които дори блокират знание , умение, чувство или мисли, които биха ни доближили до Божественото, то няма да се доближим до него. Защото тези блокажи смятат тези чувства и мисли вредни за човешкото его. В истинската Кабала първата степен е свързана с нещо като психотерапия, която цели освобождаване от прекалената зависимост от човешкото, укротяване на страстите, укротяване на прекаленото използване на логика и съдене, премахване на причините за свръхемоциите причинени от страх, въобще премахване на заблудите и блокажите. Чак след това човек може да почне да работи. А това може да продължи години. Човек се запознава с духовно учение, пропит е от желание за работа, прекланя се на доброто и се стреми да го изгради в себе си. И същевременно си носи програмата за унищожение на жените или програмата „всяко лошо действие трябва да бъде наказано” и осъжда „лошите” проявления на съвременния морал. Други се хвърлят на механистична енергийна работа за „отваряне на чакрите”, „увеличаване на енергията”, „прочистване на аурата” и т.н. До какво може да доведе това? В Природата нищо не се губи. Ако вие сте „зачистили” нещо на енергийно ниво, това не означава, че вече го няма :) Просто хората забравят, че аномалиите в чакрите и енергетиката на човека не са се появили току-така. Те се дължат обикновено на програми на още по-финни егергийни нива, които ясновидците обикновено не виждат или виждат като „проклятие”, „смърт”, „лоша съдба” и т.н.. И не на последно място те могат да се дължат на кармични въздействия, които се намират още по-високо, на още по-финно и „невидимо” ниво. Но ако не виждаш нещо, не значи, че не е там. Законът, каквото горе, такова и долу важи за всеки две нива. Значи ако имате аномалии в чакра, то ще има аномалии или необходими за това програми на по-горно ниво. И ако вие премахнете механистично чрез енергийно въздействие аномалията в чакрата, то тя си стои на по-високото ниво и след време пак ще се прояви по един или друг начин, в този или друг живот. А ако сами сте си създали проблем отдолу нагоре в някоя чакра, след достатъчно врме на „затвърждаване” на проблема, той ще се качи на по-финните нива. И пак същата работа. Затова е казано, че човек не трябва да търпи да стои в не-естествени ситуации, защото това само задълбочава проблема и вреди на душата. Какво може да се направи? Тези проблеми, които по същество са енерго-информационни да се качат в съзнанието и да се открие какъв е грешния мисловен модел, породил проблема. Единствено под контрола и участието на свободната воля може да се реши проблема със заблудите и грешното мислене, което поражда анаомалии и болести. Броят се и имат ефект само нещата, които стават в съзнанието. Дори всяко действие на човек трябва да се качи в съзнаваното. Казват, че всичко трябва да се върши съзнателно. Искаш да отпиеш от чашата с вода. Започваш съзнателно (а не поддаден на импулса) да вдигаш ръката си, съзнателно разгъваш стави, насочваш частите й, съзнателно свиваш пръсти, съзнателно спираш натиска на пръстите, за да не счупиш чашата и т.н. J Не се притеснявайте всичко в този свят се усвоява бавно и постепенно. Но това е начина за разкриване на несъзнаваното. Съзнателния човешки живот и работата с несъзнаването, т.е. опознаването на самия себе си, преодоляване на заблуди и блокажи са първата и непреодолима стъпка по пътя към Божественото. Ако на даден етап си решил, че вече всичко ти е наред, значи си в заблуда, защото това трябва да се върши цяло живот. Животът в несигурност е най-естественото човешко състояния, а убедеността е най-сигурния белег за застиване. Още нещо за сънуването и тълкуването на сънищата. Всеки сън дава информация и с кое тяло на човека е свързан. Например, сънувах съм сън, който след тълкуване означаваше проблеми по енергиен меридиан. След няколко дена се появиха дори със чисто физическо усещане. За да стане по-ясно ще дам пример със сънища свързани с физическото тяло. Например сънувате да се лее вода, ручейчета се стичат, събуждате се и ведната изпитване нужда да изтичате до банята. Сънувате, че пресушавате на екс бутилка вода, събуждате се и изпитвате голяма жажда. Казват, че за да може да сънуваш сън преднамерено свързан със съответното тяло, то като заспиваш трябва да си укротил съзнанието и да се насочил концентрацията към съответната чакра. Аз лично не съм го пробвал това нещо още. Осъзнатите сънища също трябва да се тълкуват като обикновени сънища и чак след това да се третират като осъзнати. Например осъзнал си се в съня и ей така решаваш да ритнеш някой. И това си има своя смисъл. Казват, че върха на осъзнатото сънуване е медитацията в осъзнат сън. Осъзнаваш се, че сънуваш и сядаш да медитираш. Ама съм мнооого далече още от това аз Още нещо за несъзнаваното и кармата. Всеки човек носи в своите тела кармичен белег, т.е. причината, заради която има или ще има съответната карма. Този белег е съвкупност от несъзнаван начин на мислене и емоционално-обусловена условна реакция на определени ситуации, спрямо които човек реагира кармично. Ето, освен с добри постъпки кармата може да се подобри и с работа със несъзнаваното. Махаме заблуда, махаме кармично последствие. Успех и весело!

Според Кабала човек е в сегашното положение, защото се отказал да получава повече светлина от Бог, т.е. да получава благодат. Май не е само тантра

Много точно казано и дори човек прецежда и видоизменя чувствата и реално не вижда истинските си чувства, защото иска "да ги закопае" Това е и идеята на модела на "несъзнавания личен морал" от Тук - Трите вида морал. Станимир, ти каза "Хаосът е антипод на Духа" " Всъщност другия полюс на Духа е Материята. Това е противоположността с която Духа има сродство и взаимодействието между двете води до творчество, а не до взаимно унищожение. Духът и материята дори и противоположни могат да съществуват (и съществуват) съвместно като резултатът от тяхното обединение е съзнанието. Обаче между реда и хаоса не може да има никакво сътрудничество. Едното винаги унищожава другото. " Ами да, ами да. Според мен дискусията върху това идва от непълно описване на цялата картинка. Духът е неизменен. Той не се променя. Което означава, че не е подвластен нито на хаоса нито на реда :) Все пак хаотични или в ред могат да бъдат само нещата, които се променят. В Материята има хаос и ред, защото така материята натрупва опитност. Би ли си представил как в една среда би се получило творчество, ако в нея има постоянен ред?! Особено във физическата среда. Ето имаме 1000 тухли подредени в паралелепипед. Идеален ред, всяка напасната на другата до микрон. Ред за Нобелова награда. Искаме да построим стена. Стената всъщност пак представя идеален ред. Права и равна. Обаче как може да построим стената? Разваляме реда на подредените тухли, паралелипеда се нащърбва, всяка тухла се движи до мястото си в стената по произволна траектория, носена от майсторите. В даден момент по време на творенето имаме нащърбен куп тухли, недовършена стена и произволен брой тухли, които висят някъде си във въздуха в ръцете на майсторите. Това не е ред. Излиза, че творенето се осъществява единствено чрез хаоса, а не чрез реда А и не може да бъде иначе, защото всяко нещо във Вселената е подчинено на троичния архетип: създаване, развитие, умиране. След като е построена стената тя търпи своето развитие: уляга например - пак не е в ред и покой, боядистват я и т.н. и след това почва да умира. Всяко нещо, което е в покой във Вселената просто не е от тази вселена. Всичко е движение, а и не може да бъде иначе след като всичко е вибрация. Там където има движение и творене ред няма. Дори си мисля, че реда си е човешка заблуда във възприемането на нещата, които са на етап развитие. И осъзнаването на това има огромна връзка с доволството Защото да очакваш и изискваш "ред" там, където има хаос, носи само много стрес

Клаудия, на място казваш да не се заричаме. Ако си предначертаем планче как да действаме, то ще приемем само един изход от ситуацията. И ако се случи ситуацията, то тогава няма да видим другите варианти.

Както винаги изстината е по средата. Едновременно хем трябва да преживяваш и хем да се наблюдаваш безпристрастно отстрани.

Е, ако не се "удавиш" в нея, то не е истинска любов. Всяко осъзнато и логическо действие върху любовта просто я потиска. Но ми е интересно да обясниш, например, влюбил си се в някоя девойка. И как точно става "пренасочването" на любовта?! Лично аз преди време се осъзнах, че ме е страх да се влюбя в друга жена и нарочно контролирам чувствата като общувам с жените. Оказа се, че възприемам това като атака срещу семейството и явно семейството и семейния модел за мен е бил по-важен от любовта. Имаше и значение известното преливане между образа на семейството и рода в мен. След това минаха и други знания и в момента съм отворен за всякакво влюбване хе хе Това не означава, че съм се изпонавлюбвал наляво и надясно, но се промени доста мирогледа ми Та, ако се влюбя. Много по-лесно е човек да понесе влюбването на партньора в друг и раздялата с него. Според мен. Когато аз се влюбя в друг влиза в действие не само раздялата със семейството, а и това как гледаш на любимия човек. Тоест как гледаш на човека, в когото си се влюбил. Например аз съм жене за Пенка, а се влюбвам в Геновева. Доколко лесно мога да оставя семейството си и да се отдам на Геновева зависи от това какво търся в Геновева. Ако аз търся сигурност и някой да ме обича и да се грижи за мен, ще ми е много трудно. Ако аз търся в Геновева средство за личностно и духовно израстване и съм решил, че семейството ми вече ме ограничава в това, то прехода ще е много по-лесен. Та аз бих се отдал на Геновева (милата) само ако виждам, че с нея ще се развивам. Но тук има още един момент. Ако аз обичам Пенка, но също толко силно обичам Геновева, въпроса е дали Пенка и Геновева ще се съгласят на тройка Тоест съвместно съжителство. Тогава май ще си оставя нещата в триъгълник, за да видим времето какво ще даде като идеи. Но при всички случаи, ако съвмествното ми съжителство с Пенка ме ограничава или по-точно убива любовта в мен, ще я напусна и да я няма Геновева. Но понеже и аз съм човек, това ще е процес на душевни терзания и напрегнато себепознание и доста варианти. Тогава ще се опитам да се оставя на интуицията си, защото успешните ми решения винаги са били интуитивни, а неуспешните са били резултат от логически изводи.

Обикновено логиката няма връзка с "хитрите несъзнавани модели" и затова без да иска ги преповтаря - те я предпоставят, мотивират, тласкат я. Когато обаче връзката между съзнание и несъзнавано е постоянно отворена и течаща диада, логиката е вече проява на едно разширено самосъзнание. Е, който го може, го може Защото понякога и тази връзка може да бъде изфабрикувана. Не случайно му викат несъзнавано на туй нещо Естествено, че второто! По-долу Диди също засяга тези въпроси! Е тогава какво толко се коркаме за разпада на семйните ценности в България. Може това да е необходим катарзис, който води към духовно развитие и любов Защото може би за българина семейното щастие и стабилност са станали много по-важни от духовно развитие и любовта. Ето ти казваш съзнателно, че духовното развитие и любовта са по-важни от семейството. Но така, както описваш страстите си по патриархалното семейство, то излиза, че несъзнаваното май друго говори Или поне лекинко по-различно

Аз пък си мислех, че психолозите си мислят, че решенията базирани на съзнателен избор и логика, обикновено преповтарят вътрешния хитър несъзнаван модел. ...ама много мислене се получи По въпроса за семейните ценности ми се ще да попитам кое е по-важно: запазването на семйството или духовното развитие и любовта?

Всъщност хората около мен "затъват", за да науча аз нещо. Това е целта. И ще спрат да "затъват", когато аз си науча урока свързан с тяхното "затъване". Учителя имаше май една лекция за това, че грешките на другите можем да оправим само чрез себе си и друга грешка за благодарността към "грешките" на другите. Ти можеш да научиш урока си от това, че хората около теб затъват, но се съмнявам, че въпросните хора ще спрат да затъват в резултат на това. В живота няма такива специално нагласени уроци. Човек може да се развива при всякакви условия, но това не означава, че трябва да се примиряваме с неблагоприятните условия, а да ги победим. Ако моралните ценности сред хората са ниски, израстването в индивидуален мащаб ще дойде ако се преборим с това отрицателно влияние. В групов мащаб е необходимо да изградим по-духовна среда на живот. Излиза, че индивидуалния човек ще може да израсне само, ако моралните ценности сред хората станат високи. В стила на "държавата да ни оправи", политиците са виновни" и т.н. И дай да излезем на война, за да ги победим у другите. Досега се гледах как пиша тука, ама сега вече съм тотално изненадан. В толко лекции на Учителя се говори за това, че човек трябва да гледа себе си и като "оправи" себе си, тогава и света ще стане малко по-добър, че човек трябва да спре да осъжда околните, да се откаже от желаното съвършенство на всички нива, за да дойде то и т.н. Но явно аз някакви по-други лекции от Учителя съм чел

Добре де, ако се абстрахираме от семейството ти, защото няма какво да го бъркаме и разгледаме твоя цитат в светлината на семйните ценности, то почвам да се двоумя. От единия край са амазонките, а от другия патриарналните жени. Не скачаме ли така от едната крайност в другата?! А по законите на Вселената две крайности са си по същество вътрешно едно и също нещо.

Всъщност хората около мен "затъват", за да науча аз нещо. Това е целта. И ще спрат да "затъват", когато аз си науча урока свързан с тяхното "затъване". Учителя имаше май една лекция за това, че грешките на другите можем да оправим само чрез себе си и друга грешка за благодарността към "грешките" на другите.

Ами как да ти кажа. Откакто Фройд взе от Кабала външната част на окултната психология и "забрави" учението за космогенезата сред доста психолози се шири мнението за Бог като една "инфантилна проекция на интернализирания бащин образ " В интерес на истината Западния начин на мислене и наказващия Бог от Стария Завет са допринесли доста за това интернализиране. Доста хора възприемат Бог като татко и майка. На Изток не се говори за Бог. Там хората просто го усещат Мисля, че Юнг направи доста за изясняване на Боженственото, без да споменава Бог и си прав, че след време хората ще се изразяват по друг начин. И да, душата на човек е неговият Бог, но не душата сама по себе си, а Божествената й част. Там където човешката воля съвпада с Божествената воля. Ти казваш, че свободната воля е твоя Бог. Всъщност свободната воля е Бог и за тези, които разлагат семейните ценности, развеждат се, прелюбодействат, жените кариеристки, тези жени, които потискат мъжете си и т.н. Всичко това е израз на тяхната свободна воля. И ако свободната воля е Бог защо да я уважаваме само в себе си, а не и в другите Слънчева много хубаво е споделила, че всичко си има цел и всичко е средство за учене. "По темата за семейството. Вкъщи сме си патриархални. Затова ми е радостно да се прибера у дома и да почувствам уюта на семейното огнище, създаден от жената до мен!" Радвам се за теб. Но не товариш ли жена си с прекалено много отговорност? И ако се чувстваш свободен да се разкриваш само в патриархална обстановка каква е причината другата да те притеснява

Кристиян, ами аз затова казах потисната агресия. Потисната жизнена сила Затова агресия не можеш да я намериш. Потисната е. Жизнеността е потисната. Но пък си прав за страха, защото всяка агресия се поражда от страх. Астматикът се страхува именно от жизненността всебе си и нейното изразяване и затова потиска тези пориви. И същевременно намира лицеприятен за обществото начин да изразява агресията си като командва чрез нея всички около себе си да създадат една стерилна среда. Без алергени, без пушеци и т.н. Всички сев строяват в две редици. Това не е ли желание за контрол и агресия? И както е посочила Ирина по-горе, асматикът иска всичко да вземе за себе си, а трудно дава, т.е. трудно издишва. Това желание да поемеш всичко в себе си и да го запазиш само за себе си не е ли агресия или както казваш ти несигурност и страх?

Мда, освен че се скапва сайта вече не ме помни. Странно. Орлине, колкото повече искаш нещо, толкова повечве няма да го имаш. Ето, ти говориш за американките "кариеристки". Но всъщност в Америка много семейства имат по 4 (четири) деца и жените са домакини. Там е раят за патриархалният "търсещ" Гледам моделите, които си описал и един протест усещам в теб Човек обикновено се противи на това, което му дават ... и страда. Всичко е от Бога. Тъгата по традицията е съжаление за миналото. Човек си мисли, че нещо е изпуснал. А това го кара да живее по-назад от настоящето. В този случай ще съзнава ли напълно какво става в настоящето?! Та туй то.Как ли се отразява това на околните. Орлине, обичам те.

Благодаря! Това е толко вярно и толко ми е убягвало

Ами аз си знаех, че не се доизказах, но се замотах. Като казвам да се откажем от човешкия морал имах предвид да се обърнем напълно към Божествения такъв И да осъзнатостта много помага, както и сравнителното изучаване на духовните учения.

Важно допълнение. Агресия всъщност означава жизнена сила. Жизнената сила на човек трябва да получи простор, за да може той да се развива. Телата ни се развиват по 7 години всяко и сега и преди хиляди години. Но какво се получава. Едно време са смятали възрастта за пълнолетие и съответно време за посвещаване на момчетата 14-15 години. Сега е наложено пълнолетието да е на 18 или 21 години?! През това време до 18 или 21 години човек трябва в днешнно време да стане послушен (т.е. да потисне естествените проявления на жизнената сила) и да се изучи да стане полезен работник в индустриалното ни общество. Едно време момчето на 14-15 години е получавало посвещение и му е обясняван и практически показван смисъла на живота. Сегашните 22 годишни дангалаци продължават да мислят, че маминка знае и им е казала всичко На 14-15 години почва развитието на астралното тяло. Как може да се развие то като на съвременните младежи са наложени куп ограничения и забрана в чувствата. Да, точно забрана в чуствата, защото на тях им е забранено да чувстват любов и изпитват любов към връстниците си, "недайси Боже това да им навреди на бъдещата кариера и печеленето на пари. И допълнително им се налага конкурентна обстановка и идеята, че трябва да превариш другите иначе няма да си щаслив. А със силно забранени чувства как може децата да развият астралното си тяло. И без да са разбрали смисъла на живота. И се получават психически отклобнения и личностни проблеми. В САЩ е най-висок прага на пълнолетивето - 21 години и там има най-много серийни убийци. Това твърдение е по-скоро илюстрация на цялата картинка, но колко далеч е от истината е?! Ето, ние се учудваме, че ромите раждат деца на 14-15 години. Друг е въпросът, че има и българки, които разждат на 14-15 годиним, но за това не се говори Пълнолетието наистина би трябвало да почва с половото съзряване. И не съм за раждане на деца на тази възраст, но за даване на свобода на младежите да дишат, да се развиват и да учат как правилно се използва жизнената сила. Ромите се грижат уникално за децата си до 3 години. С много повече любов. След това ги пускат да се оправят сами Но така ром на 10 години вече знае всичко за живота и може и сам да се оправи. Между другото това, че ромите имат много деца означава, че имат много любов в душите си. И не сексуална, както веднага си мислите, а истинска любов. Деца могат да се създадат само с любов. Сега ще кажете, ама тези деца живеят като скотове. Ето, отново материалистичното мислене, където материалните удобства са на първо място. Моя учител по пеене навремето казваше: "всеки ром има слух и може да пее. Няма ром, който не е музикален". А това говори много за хармонията с природата. Започвам да си мисля, че ромите са сред нас не да се учат от нас, а ние да се учим от тях

Ами защото в тези индустриални държави има мания за потискане на агресията. Астмата и алергията казват, че не са друго, а потисната агресия, която се превръща в самоунищожение. Или по-точно казано неизползване на енергията на агресията в правилна посока. В индустриалните държави се прави всичко възможно да се потиска агресията в хората, а ние българите сме маниаци да потискаме агресията у децата си. Това е и с участието на големите корпорации, за които послушния и непротестиращ работник е най-добрия работник. Астмата е и средство човек все пак да изрази агресията си: чрез хриптене и тръшкане и затова пациента има полза от нея. А вярата в себе си намалява отрицателната самооценка за себе си и повишава гъвкавостта на управление на агресията. Не знам доколко различните видове дишание не изместват проблема...включително и към следващ живот, но явно са полезни

Христо, най-вероятно си станал по-чувствителен и вече усещаш въздействието на молитвата върху енергетиката ти. Дори всяка мисъл я променя и може да я усетиш къде ли не по тялото

Орлине и аз ти ударих един + на темата. Поздравление, досега мнение с 9 гласа не съм виждал. Та аз да кажа нещо. Дано не се скапе пак сайта, че напоследък като пускам тема или мнение и сайта се скапва за известно време хе хе Може да има синхроничност между мас, защото аз вчера мислих за морала и любовта и това е последната тема, която пуснах. Сещам се оня виц, който е неприличен, но основния извод е да не се забравя какво с какво върви. Нещата не са само за себе си и както говорим за холистична медицина, така трябва да говорим и за цялостен поглед върху човешкото битие. Да, при социализма семейството беше основна клетка на обществото. Колкото и да изглежда невероятно за атеистичния социализъм, той се беше посветил на духовните ценности. Семейството като основа на духовното развитие. Верността. Но всичко това в типичен стил стигаше до крайности. Изневерилите или развелите се ги уволняваха от работа. Милиционерите стрижеха младежите по улицата и пак в името на семйните ценности. Биеха печати по краката на момичетата с къси поли и пак в името на семейните ценности. Който беше без работа, отиваше в Белене. Да не забравяме какво с какво върви. Ето ние гледаме мюсюлманския свят и неговите семейни ценности. Мохамед наистина не е създал религия точно, а обществено-социален строй. Харесват ни мюсюлманските ценности, но забравяме, че те вървят със екзекуцията с камъни заради изневяра. Умиляваме се на Марко от "Под игото" за задружното и сплотено семейство, но забравяме, че той даваше на децата си да целуват паницата, т.е. да си пийват винце. Да не забравяме какво с какво върви. Има една приказка "Ако беше баба мъжка...". Аз бих казал, ами ако беше баба мъжка, то щях да й викам дядо и никаква разлика нямаше да има. Копнежът по мюсюлманските и патриархалните български семейни ценности. Всеки разбира колко зле е обществото ни от духовна гледна точка. Тодор Колев в "Опасен чар" бе казал, че при капитализма "човек за човека е звяр". Но същото беше и при социализма, а виждаме, че същото е и сега. Семейните ценности ли са точно първопричината или отношенията между хората. Всеки народ заслужава морала, който има А заслугите на народа и отделния човек се определят по вътрешното му състояние. Някъде във форума коментирахме, че е важно не какво правиш, а какво ти е отношението към нещото и хората. Докато вътрешното състояние на българина е от типа "човек за човека е звяр", семейни ценности не може да има. А и какво са семейните ценности. При социализма те бяха в едната крайност, сега са в другата. Семейството, а и семейните ценности са ни дадени да се учим, да натрупваме опит. И ако те са неприятни и тежки като преживяване, то трябва да бъдем благодарни, защото тежестта означава, че опитът ще е голям. Нашата жена ни е дадена не предимно да ни дари с човешко щастие, а да трупаме опит чрез нея. Нашите деца са ни дадени не предимно да ни дарят с човешко щастие, а да трупаме опит чрез тях. Нашите съседи са ни дадени за същото. Биещите се комшии са ни дадени за същото. Наша задача е как да открием любовта в цялата работа. Нека не избираме лесния начин като отхвълим съвременните ценности и така не се занимаваме с тях. Нека се радваме, че съвременната жена е силна и волева, защото това означава, че ние мъжете имаме проблеми със силата и волята. Аз поне преди време установих това за себе си. Нека използваме тези качества в жените, за да преодолеем себе си. И туй то П.С. Моля, не ме питайте на лични да ви разкажа неприличния виц :)

Трите вида морал и нравственост Вчера сутринта, докато си мислех за любовта и се сетих за трите вида морал и нравственост. Единия е морала и нравствеността, възприети от гражданите на една държава. Например, морала и нравствеността приети от обществото в България. По Википедия моралът е "система от принципи на поведение и отношение към света, отнасяща се до понятията добро и зло (или правилно и неправилно)". Всеки морал е специфичен за дадено общество. Един е морала на християнина, а в арабските страни жените без фередже не излизат. Моралът се съдържа и налага от колективното несъзнавано. Най-общо казано колективното несъзнавано е енергийна структура, която се изгражда като хранител и пазител на някакви идеи на колектива. В случая на моралните идеи. Колективното несъзнавано, освен че съхранява и разпространява идеите сред новите членове (новореодени например), се грижи за прилагането на моралните принципи и за санкционирането при отклонение от тях. Обикновено хората възприемат действията и санкциите на колективното несъзнавано като съдба. Когато човек се води по установените идеи му се случват добри неща, ако не се ръководи го санкционират - случват му се лоши неща, а той въобще не може да се усети защо става така. Примерно човек краде дърва от гората и вечерта му прегаря манджата на печката, а той вика егати съдбата хе хе хе В езотериката колективното несъзнавано се нарича егрегор. Да се вържеш към егрегор ознчава да станеш член на един колектив и негласно или гласно да заявиш желание да спазваш принципите му, както и колектива да те приеме за член официално или неофициално. Хората създават егрегорите, но като съберат сила егрегорите управляват своите хора. Та нашия морал и нравственост се контролират от егрегора на Българския народ.Интересен е морала на Българския народ в момента, защото нищо не остава непроменено, а и моралът се изменя с годините и годишните времена. Например, мисли си някой "аз няма да спазвам установените морални принципи, ще съм свободен от тях" и започва да пие, прелюбодейства и т.н. Всъщност той спазва морала на българското несъзнавано в момента, защото сега при нас се цени чалгата (натуралистична музика с изявени сексуални и родово-племенни черти), силиконовият бюст, паричната сигурност, прелюбодеянието, печалбата под масата и т.н. Но какво да говорим, "не може политика без далавера" си е правило още от началото на миналия век. Така че истинският, натуралният, присъщият морал на нашето колективно несъзнавано или иначе казано на болшинството от Българския народ е гореописаното. Това е и отговора на въпроса: "абе защо "лошите" в България успяват, а на "добрите" не им върви?". Ами защото множеството българи са минали на горе-описания морал, а егрегора се грижи да го поддържа като наказва тези, които не го спазват или иначе казано считащите се за добри по някакви свои си морални критерии. И тука стигаме до втория вид морал или морала на ниво човешко съзнание. Той означава какво човек възприема за морал, т.е. за какво се счита за "добър" и за какво "лош". Защото съзнателния морал на човек не се покрива напълно с колективния. Човек има своя съзнателен опит, освен това той може да бъде вързан към два егрегора всеки, от които си има свой морал. Единия е българския и всеки българин е вързан по подразбиране и не може лесно да се откачи, а другия да кажем е морала на българската православна църква (БПЦ). Сещате се какво става като се сблъскат българския настоящ морал и морала на БПЦ в един човек. Те са несъвместими и водят война помежду си в душата на човека за душата на човека. Но егрегора на БПЦ е малък в момента и затова в повечето случаи отстъпва. Човек, например, става член на духовно общество и естествено се присъединява към неговия морал. Този егрегор също се включва в борбата за душата му. В съвременното общество към колкото повече общества и движения членува човек, толко по-голям стрес може да изпитва, защото всяко от тях се опитва да му наложи своя морал и да изблъска чуждия, а българския егрегор е най-силен (като най-голям) и човек все се връща към корените си Особено ако е податлив към егрегориално влияние. Как ставаш податлив на егрегор. Първия начин е да го обичаш. Втория начин е да го мразиш. Колкото повече не искаш нещо, толко повече ще имаш от него. Колкото повече не искаш чалга и я мразиш, толко повече ще те преследва. Неангажираното емоционално и леко философско отношение спомага егрегорите да се държат на каишка. Е, зависи колко дълга е тя. Та съзнателния морал на човека е една "сбирщина" от морали, които понякога могат да му поднесат изненада. Защот казват, че племената, които живеят в затънтена джунгла са много етични и живеят щасливо. Ами има само един егрегор и няма други, които да воюват в душите им и второ този егрегор като се сам има възможност за еволюира и се издига нависоко, т.е. към по-финна енергия. Ако на тези хора се натрапи западния християнски егрегор (чрез мисионерите), то първата му работа е да внуши на туземците чувство на вина и малоценност, за да ги управлява по-лесно. И край на щастието. Съвременния човек особено в града е подложен на атаките на множество егрегори и това е една от причините за стреса и липсата на щастие. Някои хора са забелязали, че като се усямотят някъде далече и стреса намалява и решенията по-лесно идват в главата им. Така те се спасяват от егрегорите, които действат върху тях не само с инжектиране на мислите, но и с направлявани действия на хората, които общуват с нас. За да стане още по-интересно, фирмата в която работите също си има егрегор и също ви влияе Какви изненади може да бъдат поднесени на съзнателния морал. Ами да кажем, че Пешо е много духовен българин, член на възвишено общество и същевременно зависим от егрегора на българския народ. Как е зависим? Като мрази чалгата да кажем. Тъй като Пешо има канал с егрегора (всяка омраза изгражда енергиен канал) и е българин (подвластен е на други части на егрегора), то егрегора всячески се опитва да му наложи, че да мразиш чалгата е грях. А греха си е егрегориално понятие. В смисъл, че егрегора класифицира за човека като грях всичко, което влиза в графата му "зло". И Пешо по едно време почва да разсъждава за някои духовни категории. За Пешо тази духовна категория е възвишена и е "добро" затова той в себе си несъзнавано я противопоставя на всичко това, което счита за "зло". Човек е слонен да обобщава и да действа ангро. А в графата му за "зло" влиза и чалгата. И несъзнавано Пешо противопоставя тази духовна категория и на чалгата. А егрегора му го "връща" като му "подшушва" (вкарва му мисъл), че съответната духовна категория или нейно проявление е грях. Пешо продължава да обича тази духовна категория (например любовта), но "незнайно" защо решава, че конкретното нейно проявление (или любовна ситуация) е грях. Така егрегора опорочава духовните разбирания на Пешо в опит да го отклони към себе си или поне от омразата към чалгата За да може човек да си "остане" в духовния свят, то трябва да се издигне над егрегорите. Единия от начините е неангажираното отношение към егрегорите или да свалим всяка омраза, неодобрение или презрение към проявленията на егрегора. Да приемем ставащата в България чалга, прелюбодействия, кражби, прелюбодеяния, силикон и т.н. като нещо нормално и като Божия промисъл. Учителя има една беседа за благодарността. Благодарността е начина, по който можем да заобичаме истински. Но за какво трябва да сме благодарни. За всичко. Благодарни за хляба, слънцето. Благодарни и за чалгата, обидите към нас, прелюбодеянията, действията на политиците и т.н. Третият вид морал това е несъзнаваният личен морал на човека. Той си е личен него и е различен от този на съседа и баджанака. Това може да е най-опасния вид морал, защото човек дори не съзнава, че го има. Той може да доведе парадоксални ситуации, защото е филтър вътре в човека действащ двупосочно. От една страна изкривява действителността, а от друга изкривява усещанията и чувствата на човека, които достигат до съзнанието му. Точно така. Нашите усещание и чувства не са истинските ни усещания и чувства. Те са филтрирани и/или изменени от личния несъзнаван морал. И ако ние усещаме и чувстваме, то това са предимно усещанията и чувства, които ни и каквито ни позволява да видим вътрешния морал. Така истинските чувства се потискат и създават напрежение в човека, а човек се чуди както става. Пример. Мъж има несъзнавана убеденост, че жената трябва по-често да си стои вкъщи при семейството и че ако не прави така, то това е "зло". Съзнавано изглежда, че той одобрява кариерата на жена си, тя ходи в командировки и т.н. Какво се получава в действителност. Мъжът трупа напрежение и след една по-дълга командировка на жена си той използва спестените семейни пари да си купи яхта. Ако го запитате защо го е направил, той ще отговори, че цял живот е искал, че като е на яхта чувства свобода и т.н. И ще е честен, защото той не съзнава истинската причина за покупката: този морален принцип, който така е изместил чувствата, че да скалъпи едно отмъщение за "не-моралното" поведение на жена му. Това е най-опасния морал, който обикновено идва като, както го наричат, родово наследство, родова карма, родово проклятия или просто семейно възпитание. На него се дължат неща като "ормаза към жените", "омраза към мъжете", "любов към паричното щастие" и т.н. Имали сме тема тук, където човекът, който търси помощ, има доста силен личен несъзнаван морал, който му пречи да вземе решение и той страда от това като чувствата пак са изместени. Нежеланието да бъде с някой е представено като желание да бъде с друг, което измества реалността на ситуацията и го държи в капан. Как може да се отървем от егрегорите? Като спрем да мразим, обвиняваме, осъждаме. Как може да спрем да мразим, обвиняваме, осъждаме? Като се откажем напълно от човешкия морала и нравственост Тоест като заобичаме всичко, благодарни сме за всичко и във всичко виждаме Божия промисъл. Ама във всичко! А не като САЩ преди няколко века, където се пишеха чудни произведения за човешката хуманност и любов, но в действителност по подразбиране се изключваха робите

A и казват, че рака се дължи на погрешни мисловни модели, себеотделяне от света в "раков" мисловен модел. Възможно е психотерапията дори да доведе до излекуване....

A, Вики, ти си бързакиня, аз го изтрих това :) Идеята, с която писах, ми беше подобна на тази на Орлин, че трябва да се отнесем първо с любов. Гледни точки може да има, разбира се, но някои от тях нещо как са с любовта А за любов говорим

Клаудия, всичко е чудесно. Лично аз пожелах да уточним въпроса за кармата и приоритетите просто. Всяко мнение е ценно. Ако няма едно мнение, то няма да има и дискусия, няма да има и ефект за питащия Вики: "Да се зачене дете - това си е божие и природно чудо. да се прелюбодейства - това е грях. Е, ама хич не морализаторствам." Ами как да кажа Вики. За Бог виновни няма, както няма и грешни. Грехът пак си е човешко изобретение и особено добре се създава знаеш къде