B__

Несъзнаването ни говори чрез символи. Например сънищата. Но и ние можем да говорим на несъзнаваното чрез символи и да влияем на другите и себе си в определена посока. Какви могат да бъдат символите: - Словесни: думи и изречения - Много важни словесни символи са народните пословици и поговорки. За тях ще пиша следващия път. - Звуци: музикални тонове, химна на страната, нетонални символи като различни видове призоваване (плач например), изразяването на емоции чрез звуци (писъците) и т.н. - Визуални: цветове, форми, обеми - Тактилни: прегръдката, докосване на определени части на тялото (ако мъж хване жена над лакътя, това изразява сексуално желание) - Езикът на тялото и лицето - Вкусови: горчиво, кисело, сладко, солено, стипчиво. Горчива може да е храната, но може и да е живота. - Обонятелни: някои билки се използват от шаманите за подготовка на несъзнаваното на себе си и обекта на въздействие - Символизъм свързан с болестите и емоционалните състояния - Религиозни и окултни От значение е и реда на използване на символите. В подходящ ред човек може да се доведе до интересни състояния. Дали това, което описвам е невро-лингвистично програмиране (НЛП)? НЛП си служи със съществуващите в човека убеждения и емоции, за да създаде в него на тяхна база ново отношение и нови убеждения водещи до желани решения. Новото отношение означава нови емоции или засилване на старите. За да не описвам пак редичката убеждение -> отношение -> намерение -> действие, може да погледнете тук. Например, отивате при шефа и го заговаряте на любимата тема. Шефа изведнъж грейва и си изгражда положително отношение към вас. Като го направите няколко пъти за различни неща в шефа се включва към вас стандартното за шефовете убеждение „абе важно е да се ограждаш със свои хора” и при следващите повишения е ясно какво ще стане. Една такава НЛП разработка може да се сведе до ключова фраза, нещо като символ. Например, „А твоят приятел Пешо би купил на жена си палто от норки”. Та НЛП в някои неща се опитва да създава ключови фрази, които да променят поведението на даден човек. Опитва се да създаде един език на символите за конкретния случай като имплантира значението на символа в психиката на „обекта”. Символите имат подобно въздействие върху човека, но това са разликите с НЛП: - Няма нужда да „вграждаш” значението на символа. Него си го има някъде там J - НЛП си служи с познати за човека емоции и убеждения. Символният език си служи с огромно количесто убеждения, емоции и висши идеи и архетипи, за което човек съзнателно дори и не подозира - НЛП използва съществуващите у човека убеждения и емоции. Символният език може коренно да промени тези убеждения и емоции, тъй като представлява и висшиите иде и архетипи, които съществуват във висшите светое. - НЛП надгражда. Символният език директно може да свърже човек с енерго-информационните структури на висшите идеи и архетипи. С две думи символите въздействат не само на програми вътре в човека, за които дори и не подозираме, но го и свързват с висши идеи и архетипи. Тази връзка е много-слойна и понякога много емоционална. Древните са знаели езика на символите и двама човека дошли от два края на земното кълбо са могли да се разберат чудесно чрез езика на символите. Сега това го няма. Предполагам в нашето съвремение ние можем да злоуботребим с този език и затова сме го „забравили”. Цветовете Цетът има както общо-човешки смисъл, а и всеки човек си изгражда свои. Долните значения, които съм дал са частични и предимно мои, така да се каже Червен – Кръв, нагорещена топлина, огън, първична енергия, жизнена сила, сексуалност, първична любов, разгорещеност. Послание: отдели енергия. Оранжев – сътворение, раждане, игривост, свободна радост. Послание: приготви се да твориш. Жълт – чиста топлина, чиста любов, възторженост. Послание: възторгни се. Всъщност възторгът представлява енергийна мобилизация и синхронизация между телата. Явно не случайно слънчевия сплит е основен разпределител на енергия. Може би заради жълтия си цвят златото е толко обичано Зелено – Единение с природата, съпричастност, усещане за част от цялото, сигурност. Послание: почувствай се час от всичко и свързан със всичко. Светло-синьо – безкрай, необятност, отпускане и летеж. Послание: ти си навсякъде чак до безкрая. Индиго – сънно отпускане, изчистване на съзнанието, потъване. Послание: изчисти съзнанието, потъни като в дрямка. Пурпур – преход, преминаване под дъгата, трансформация. Послание: премини в по-висше съзнание. Сега след това тълкуване може да се сетим, че в доста книжки за промяна на съзнанието и усъвършенстване на психичните сили се дава следното упражнение: представяме си как пред мисловното ни поле прелитат последователно 7 балона с цветове от червен до пупур. Какво е въздействието върху човека на това упражнение? Като имаме предвид горните послания се получава следното: Отдели енергия, приготви се да твориш, възторгни се (синхронизация), почувствай се част от Вселената, разшири се до края на Вселената и стани едно цяло с нея, изчисти мислите, мини в променено съзнание и се обърни към висшите светове. Някои ясновидци са споделяли с мен, че доста по-добре се справят, когато са във възторжено настроение. Явно има за какво. Цветовете ни действат и с цвета на храната, която поглъщаме. Не случайно се казва, че е по-добре на малките деца всички съставки на манджичките да не се смилат заедно, а да са на отделни купчинки. Всяка със своя цвят. Червени или зелени чушки предпочитате? Предпочитанието говори какво интуитивно искате да стимулирате. Усмивката Веднъж се сетих едно упражнение на Дийпак Чопра (не че съм чел нещо от него), където човек се усмихва вътрешно на различни части от тялото си с цел по-добро здраве. Тогава ми хрумна и сравних чувствата на вътрешната усмивка и волевата промяна на състоянието на съзнанието. Оказа се, че вътрешната усмивка без физическо изражение променя съзнанието на човек. И това усмихване на различни органи е всъщност водене и фокусиране на енергията в различни части на тялото. Искрената усмивка е преди всичко израз на доброжелателство. А вътрешната усмивка към човек май е не само доброжелателство към него, а така да се му праща символ, че вие сте доброжелателен към него. Символ, който човека ще усети. Явно затова смехът е толко полезен за човека. Изчиства съзнанието и нормализира енергетиката. Прегръдката Има едно упражнение за хармонизиране на отношението към самия себе си. Поглеждаш се сутрин в огледалото и си казваш: „Обичам те. Всичко, което се опитвам да правя, го правя и за твое благо”. Може да се разшири с една вътрешна усмивка и една мислена прегръдка със себе си. Прегръдката като основен белег на майчиния уют и на доверие много по-голямо от изразяваното чрез стискане на ръцете. Всички ние имаме нужда първо да обичаме себе си, а това е най-трудното нещо на света и това се вижда постоянно и навсякъде. Като се самопрегърнем ще се усетим колко много имаме нужда от самия себе си на този свят и че трябва да си позволим да можем да разчитаме на себе си. Прегърнете се и след това си кажете „Всичко е Божия промисъл и аз правя най-доброто, на което съм способен и каквото и да е то, то е работа в името на Божията любов”. И това е още едно потвърждение, че вие сте това, което трябва да сте и стъпка към помирението със себе си. И ако като го направите това нещо се разчувствате или дори разплачете, тогава ще разберете, че още една бурмичка във вас се е изчистила от ръждата и вие блестите, блестите, блестите.

Децата боледуват това, което са наследили от родителите като мисловен модел. Той още не се е проявил външно и за някои неща не може, но си действа вътрешно и затова ги има съитветните болести. Запушения нос е "задъхващо неприемане на нещо", а мигрената е "боли ме главата от нещо", т.е. пак неприемане, отхвърляне, спотаена ярост. Защо мигрената е по-честа при жените? Според мен в нашето общество жената се опитва да потисне естествената си женственост. Мигрената означава и "остави ме на мира, сега не мога да бъда твоя жена, не мога да правя секс". Всички знаем огромного количество вицове за мъжа, който се надява на секс и жената, която се отървава с болки в главата. Постоянното главоболие май е и това: "не искам дори и да мисля за сексуалността си, не искам каквато и да е близост с теб, не искам и да те виждам" заради непоносимостта към светлината. Детската мигрена е наследеното отношение от майката или бабата. Децата на няколко годинки са безумно възприемчиви и слушат и гледат много внимателно и това, което попиват е това, което ще приемат за начин на живот Въобще да не споменавам пък енергетичното наследство. Какво стана на 21-22 години? Намери голяма любов? Или се отдели от родителите? Или просто попадна в друга мисловна среда - на 21 години почва да се развива наистина самостоятелното мислене?

Ха ха ха ха, Да ти кажачестно, това няколкото човека тука, които ме почнахте с "а ти как си издържал, а? Опънаха ли ти се нервичките, а? Изпитанийце, а? А ти как реагира, а? А. а. а?" е мноооого по-голямо изпитание Още повече, че от описаното от мен се вижда какво е станало P.S. Не че не си права за случаите с фалш, но моето усещане беше друго. Когато казваш на някой "Обичам Те", то това е толко пропито от взаимност, че другия трябва да ти отговори като даде поне частица любов. А, ако не може да го направи и се фрустрира.

Хе-хе, когато предлагаш на някого нещо, без да ти е поискано, стават и такива работи. Това ми напомня на световната кампания "Free hugs" Мислено го казвах драга, мислено. Не знам как може да си представиш, че съм го казвал на глас :) Но интересно гледище. Значи направо да предлагам бой, че е ясно ще си го искат :)

Тук капките са безумно скъпи. Един комплект излиза 456 лева ?!?! А при д-р Пашкулев комплекта около 70 лева беше преди месеци. Координати: Тел. 02/ 871 50 47, 0888 214483; e-mail: dpashkulev@yahoo.com Силно подозирам, че дискусиите от типа тук "абе колко са добри българските капки, не е ли най-добре да са от чужбина" са целели примиряването с горната цена от 456 лева.

Ами тогава да се разведат бе И Учителят го е казал: щом не се обичат, да се разведат. Какво толко пищим срещу разводите. Ние виждаме в семейството само дребно-ценностните си човешки интереси, а забравяме, че е Божие творение. П.С. Когато си недоволен от нещо извън тебе, то си недоволен от нещо в себе си, което просто не виждаш.

Орлине, знаеш ли какво се сетих. Пиша с обръщение към теб, защото ти отвори тази тема. То и затова изглежда, че хората уж предимно тебе коментират Та Орлине, пита се кой е отговорен за моралния упадък на българското семейство? Аз ще ти кажа. Ти, Орлине, си отговорен за моралния упадък на българското семейство Сега ще обясня. Не се заливай с чая Ти смяташ определени неща (семейните ценности) за добри от своята гледна точка. Но и "морално-разложилите се" смятат същите ценности за добри. 1. Ти смяташ, че в семейството трябва да цари ред и спокойствие. Даваш за светъл пример патриархалното семйство. Но тези, които се карат в семействата си какво смятат. Те смятат, че при караници не може да се живее и не могат да понесат караниците и се развеждат. Та ето, ти и някои развеждащи се мислите еднакво. 2. Ти смяташ, че трябва да има разбирателство в семейството относно парите. И явно, че мъжа трябва да оперира с тях (патриархалното) За какво се карат най-често хората в семействата си, за пари. Като не могат да постигнат разбирателство единия не може да понесе това, че няма разбирателство и се развеждат 3. Относно караниците и парите "онеправданият" член на семсйтвото не може да понесе това и си "отмъщава" чрез извънбрачна връзка. 4. Ти смяташ, че не трябва да се изневерява. Ами да. Някой като пипне половинката си в изневяра, не може да понесе това, защото смята, че не трябва да мус е изневерява. Ама той така не иска да му изневеряват, че и той почва да изневерява за отмъщение (и усилва лавината) или се развежда. Няма да продължавам нататък. Но излиза, че "моралното разложение" идва от прекалената съпротива срещу него.

E, че кой е казал, че съм раздразнен от чичката?! Освен това го разгледах и усетих някакъв огромен товар дето носи ма раменете си. Друга е идеята на темата, не разни чичковци, чинки и лели

Ти бе. Ти! Ти си мислиш, че като членуваш в някоя духовна школа и това автоматично те кара да разбираш какво значи да обичаш?! Преди време жена ми се бъзикаше с мен леко ревниво, че повечето от жените в духовните школи са там, за да си намеря нещо за .... бац. И освен баца да си вдигнат самочувствието колко са духовни и непорочни. Тогава много се ядосвах на това. Сега виждам, че явно е така. Ама жените са светлата страна на нещата. Повечето от мъжете какви комплекси избиват с такава принадлежност не е истина. И не за обида пиша това, а за очертаване на една реалност, която сама по себе си обяснява много неща. Съвсем очевидно е, че има хора от тези духовни школи, които са напреднали и светли личности. Явно е истина това, че навсякъде си има малък вътрешен кръг, до когото не допускат всеки. Като говорим за несъзнаваните мотиви на хората да се занимават с духовното се сещам класификацията на Авесалом Подводни направена по източните учения. Хората се делят на следните групи: богове, полубогове, хора, глади духове, животни, адски изчадия. Какво представляват гладните духове. Те все търсят нещо и все не могат да го намерят и все търсят и себе си. Та повечето хора, които търсиме истината, духовността, любовта и т.н. сме гладни духове. И аз съм гладен дух. Не сме точно хора. И какво най-ярко доказателство за това, че липсва любов от това, че търсиш любов и се питаш и се опитваш да си обясниш какво е любовта. Когато престанеш да се питаш какво е любовта и престанеш да виждаш в хората само „морално разложение”, то ще видиш хора сред тях и ще минеш към хората. Когато успееш да видиш сред хората полугобове, ще минеш към полубоговете. Когато видиш сред полубоговете богове, ще минеш към боговете. Авесалом казва, че именно гладни духове влиза във духовни школи, те се „нагърбват” с това да помагат на хората като лечители, психиатри и т.н. Като говорим за обичане известно време правех следното. На всеки човек, когото срещам или задминавам по улиците му казвам мислено „Обичам те”. Всичко чудесно, но понякога странни реакции. Някои се обръщаха и ме гледаха страшно, а веднъж един чичка се обърна и направо почна да ме псува. Имам си рационалното обяснение, но друг е смисъла. Когато искаш да обичаш някого, трябва да си готов да приемеш, че във всеки момент може да се обърне и да те напсува. Защото любовта винаги върви с неприятности. И когато се разбере, че това не са неприятности, то те ще престанат да пречат на любовта. Любовта към някой върви и с „моралното му разложение”, карниците с него и т.н. И ако някое от тези неща ни „пречи” да обичаме, всъщност любов няма. Та нека знаем, че сме стъпили на пътя, но това не означава, че сме го извървели.

аааа, ок :) И аз така съм търсил хора. После стигнах до извода, че има благодарност и без да съм ги издирил P.S. Но си е и приключение самото намиране, де. ....голямо

Или по-точно казано значението на личността на сценариста/режисьора. Преди малко ми се случи да погледам малко от Комиците. Мъка, голяма мъка, Тез си мислят, че като канят видни личности сред публиката и ще е смешно и интересно. Голяма скръб. Всяка заигравка със сексуалността в любовта в това предаване изглежда грозна, ама грозна. Другите са Пълна Лудница и Аламинут. Рачков понякога ми прилича на идиот, ама този, който води предаването явно има богата душевност и това се усеща навсякъде. Явно душевността е много важна, каквото и да се опитваш да правиш. Да садиш пипер или да правиш забавно предаване.

Защо трябва да е ученик на Димков и точно да от Варна?! Тез неща по желание не стават. Ще ти дам, ако искаш, координатите на не по-малко добър лечител в София? Пак ирисодиагностик и т.н. П.С. И по-точно е да се каже пряк ученик на Лечителския Дух

Ха, ха, Ха Това си е твоя свободна интерпретация на казаното :) Замисли се защо е така Ще изскочи нещо интересно : ) хе хе хе П.С. На мен пък вече безумно ми писна тази тема......

Латина, радвам се за теб заради удоволствието, с което си избирала тези цитати :) Аз те знаех, че си сипатична революционерка и върл пренебрежител на реда и спокойствието Не мога да не се съглася, че развитие и творене идва само след разваляне на реда, още повече, че директно съм го казал някъде по-нагоре. Та викам, на конете Лично аз не бих се наел да коментирам тези цитати от Левски, още повече че за него имам само избледнели знания от училище (може би за съжаление) и знам това, че е бил масон. Масонски принцип е с чук и длето да се работи върху камъка за неговото облагородяване. В превод това значи да се работи върху народа за неговото облагородяване. Това пояснява и наглед агресивното отношение към народа: игра със 7 милиона българи, да се показва народното зло, да се избират за ръководни постове " разсъдителни, постоянни, безстрашни и великодушни", милиони хора строени да вървят след една глава, да се жертва всичко, изпит за всеки. Та Левски е работил за "облагородяване на камъка". Пропуснала си най-важните цитати: Аз съм посветил себе си на отечеството си още от 61-о (от 1861-о лето), да му служа до смърт и да работя по народната воля. Аз съм се посветил на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв. Ако спечеля, печеля за цял народ — ако загубя, губя само мене си Та искам да питам недоволен от народа мърморко ли е бил Левски?! Ако беше недоволен, щеше ли да поиска да жертва себе си за него? Не е ли по-скоро това любов към народа, а не недоволство и отхвърляне. Съжалявал ли е той за времето на турското робство, където реда и ценностите са налагани със сила и наказания? Едно е какво прави човек външно и друго е какво чувства вътрешно. Левски е обичал българския народ в цялото му морално разложение и е готов да даде живота си за свободата му, въпреки че на свобода може да продължи да се разлага морално още повече. А и времената се менят и ситуацията е друга. Не си представям някой от форума да тръгне по села и паланки и да организира тайни комитети за подготовка на възстание срещу робството на моралното разложение. Хе хе. А сега стигам до предизвикателството в твоя пост. Да, Левски е осъждал оделни хора, недоволствал е от тях. Но кой съм аз или ти да го осъждаме заради неговото осъждане. Ето, ти се опита да подложиш Левски на осъждане, за да се види, че са многолики проявите на осъждането и всеки неволно може да осъди. А пък и какво лошо имаше в това да цитирам Учителя. Все се опитвам да пиша с това, което идва в главата ми, но ако някоя информация се появи синхронно защо да не я ползвам П.С. А и много се съмнявам Левски като е отивал някъде да основе комитет да е почвал с думите: "Вие сте морално и политически разложени. Нямате никакво желание за свобода и т..н." Говорел е не за лошото, а за доброто, което може да се постигне. П.П.С. А това тове мнение е изключително точно " Моето виждане е, че Любовта е тази, която би успяла сама по себе си да сближи гледните точки на участниците и да намери общото между тях. " :)

В потвърждение на това, което съм писал по-горе таз сутрин ми попаднаха едни мисли на Учителя: "..Следването на заблудите води до недоволство..." от "Новите разбирания" и пак в контекста на недоволството: "...не се занимавайте с другите хора..." от "Най-малкото добро".

Хубаво нещо са книжките. За всичко стават. Дори и да подпираш крака на масата Но както с оръжията, от самия човек зависи дали ще стреля с книги по хората или не, т.е. дали ще ги използва просто за де самоубеди в мисловния си модел или за нещо друго. Преди малко в парка си мислех пак за семейните ценности и дори не точно за тях, а по-общо за убежденията, отношенията към света и хората, и намеренията на човек към света и хората. Малко по-окултно така да видим нещата, нали сме в окултен сайт все пак. Да се отстрамим и после ще говорим пак интимности Човек е една повече или по-малко йерархична, но оплетена и с напречни връзки структура от убеждения. Убежденията създават отношения, а отношенията намерения. Убежденията са една енерго-информационна структура. Всяко убеждение е като една програмка на компютър. Съвкупността от всички убеждения си е цял компютър с неговите програми. Някои убеждения са по-основни и от тях зависи оформлението на другите убеждения. Както в компютъра операционната система определя в какви прозорци ще излизат програмите, какви са интерфейсите им с (т.е. отношенията с външния свят) и колко често програмите ще се скапват По същество средностатистическия човек действа точно като компютър. Неговите програми правят едно и също нещо, както и да се въртят и различното е само реда, в който се въртят. Човек си мисли, че прави нещата различно, а резултата е един и същ. Както се шегуват насериозно психотерапевтите, белег за психясване е да правиш нещата постоянно все по един и същ начин, а да очакваш различен резултат. Човек е хем приспособима, хем инертна машина и ако нищо не го заставя да се промени, то той ще продължава да поддържа същата система убеждения. А го заставят да се промени развалянето на реда и стабилността, стресовите ситуации, обтегнати семейни взаимоотношения, неприятности в работата и т.н. Колкото повече човек си осигурява ред и стабилност, толко повече не се променя. И толко по-изтънчени оправдания за убежденията си намира. Казах за убежденията. После идват отношенията и намеренията. Да вземем актуалното за темата убеждение "съвременният свят е морално деградирал, а семейството с патриархални ценности е единствената утеха". Почти всяко човешко убеждение и всяко свързано с "добро" и "зло" има две части: това което е лошо в противовес на това, което е добро. Няма начин да мисли нещо за лошо и да нямаме в себе си представа кое е съответстващото му добро. Въз основа на убеждението пък човек си изгражда отношението към представителите на "добрата" и "лошата" му част. И тук идва сладкия момент. Това отношение има общо не само със съзнаваните от човека начини за отнасяне към например "морално разложилите се", но и със несъзнаваните начини за отнасяне въобще към всичко, което попада в категориите добро и зло. А това разделение за повече хора обхващата почти всичко в света. От съзнаваните отношения виждаме копнеж по социализма и явно по тогавашните методи за наказване на моралното разложение. От несъзнаваните отношения доста хора писаха по тях, аз няма да ги цитирам. Убеждението ражда отношение.Отношението ражда намерение. Съзнателно или несъзнателно. Намерение за наказание на това, което е лошо и поощрение на това, което е добро. Ами да, ами да. Копнежа, например, по наказващия социализъм показва одобрение на наказанията за морално разложилите се. Одобрението на наказанията, както и цялостното вътрешното отношение към доброто и злото, за повечето хора създават намерение за наказване. Може да не е директно, може да е чрез другите (социализма като маша), но пак си е намерение за наказание. „Абе защо държавата не ги накаже тия” пак си е намерение на съответната личност за наказание. Отношението ражда намерение. Намерението ражда действие. Съзнателно или несъзнателно. Човек първо тръгва да се бори за нещото, убеждава, алармира, събира последователи и потенциални „наказатели”, всява раздор по форуми :) След това нещата се задълбочават, почва да въвежда ред първо сред домашните си, после открито да криткува по улиците. Следващ етап е физическото насилие. Какво е това. Окултният закон, че какъвто и да е мисловния модел и убеждението, рано или късно той се проявява на физическо ниво: чрез действие, съзнателно или несъзнателно. ....на някои не им харесва и закона за гравитацията Но понякога, че действията, вкл. и чрез потикване на други хора към действие, може да са доста брутални. И всяко осъждане всъщност преминава в опит за наказание. Убеждение: мисловен модел на ментално ниво -> Отношение: натрупване на емоционален заряд на емоционално ниво -> Намерение: насочване на енергетиката на енергийно ниво -> Действие: на физическо ниво. Интересното тука е, че когато имаме убеждения за отхвърляне, а такива са свързаните с „добро” и „зло”, наказанията почват още на енергийно ниво. Създаването на намерение и насочването на енергитиката са си чисти енергийни атаки, но човек не ги съзнава и продължава да „стреля” по хора и групи от хора (например българския народ). Когато убежденията са особено брутални, енергийните атаки са си направо постоянни и Природата се опитва да коригира нещата като осигурява на човека енергийна дупка, през която енергията му да се губи постоянно. Та толко за ценностите. Нека ги имаме, но ако осъждаме другите заради тях, по-скоро вредим и на тях и на себе си.

Досега унищожавах хранителните продукти, дето ги има тука Запитвали ли се се защо Учителя е препоръчвал на двойките да не се женят, а просто да живета заедно? Разрушител на семйните ценности ли е той?

Верно е!!! Самият факт, че говоря по темата и все още се "паля" означава, че още не съм отработил напълно нещата, които мисля Ако я бях отработил напълно, щях с други неща да се занимавам. Благодаря Ирина

Отначало ми се стори призив за спазване на другарския тон. После за придържане към темата. Но после ми се залепи за очите ей това: Което си е вярно, вярно си е. Но пък любимия ми автор Авесалом Подводни казва нещо, с което предполагам си служиш и ти. Астрологичното тълкуване зависи от настоящето духовно развитие на човек. Наистина за повечето хора съвпадането на ценности е важно за семйното щастие. Но за други двама, може и зодиите им да са в квадрат, но пак да имат семейно разбирателство. Може и много да бъркам де, защото съм далече от астрологията. Но сега като мисля за семейни ценности и астрология се питам каква е ролята на семйството. Първата е за продължаване на рода. Втората е социална. Третата...Третата дали не е свързана с еволюционното развитие на човека и задачите поставени на човека, които той трябва да свърши, докато е на Земята?! А ако семейството е инструмент за учене, значи то е и интрумент за направляване развитието на човека. И ако е така как става това направляване. Като мъжът се събира вечер, жената сервира ракийка и салатка, задоволява други нужди, гледа мъжа в очите, не изразява никакво недоволство и не му създава никакви предизвикателства?! Без предизвикателства няма развитие. Семейния ред и съгласие са нещо толко статично, че никой от двамата не би имал семеен стимул за развитие. Творчество и съответно развитие има, единствено при нарушаване на реда. Че то и при социалното развитие трябва да се наруши реда, за да го има. Ако се спазваше социалния ред и ценности, жените нямаше да могат и досега да гласуват. Да, едно време жените да си мълчат и да не знаят много-много е било ценност. Е, има и вариант в еволюционното развитие на човека семейството да не е нужно да се развива....ама нали е основна тухла. Не съм за това да захвърлим семейните ценности, но трябва да им се признае правото на динамика и към тях да се включат еволюционните семейни ценности. Ще се опитам да посоча няколко еволюционни или иначе казано Божествени семейни ценности ( след като почнахме с оня списък ;) ): - Любовта е над човешките семейни ценности - Семейстото е преди всичко едно от средствата за достигането на Божественото в мен и ако аз слагам това средство над Божественото си Аз, то ще ме дърпа надолу като камък на шията. - Ако половинката ми прави скандали, прегорила е манджата или мята белтъци на комшията; ако дъщеря ми е бременна на 17 години; ако тъщата злослови срещу мен, на гости ми е от 2 месеца и следи как харча, то трябва да ги обичам още повече, защото така те ми предават част от уроците, които трябва да науча в този живот. - Не трябва да искам да превърна децата си в свои копия, да им нареждам какво да учат, каква професия да имат и как да ми се кланят, защото по този начин преча на съдбата им. Трябва само да им покажа пътя към Божественото и любовта. - Да не претоварваме близките си с прекалени грижи. Колкото повече се привързвам към близките си и колкото повече се тревожа за тях, толкова повече им вредя. Вредя и на себе си. - Да не се обиждаме на близките си. Колкото повече се обиждам на близките, толко повече вредя и на тях и на себе си. - Не трябва да изискваме прекалено от близките си. Колкото по-големи очаквания, надежди и изисквания товарим върху близките си, толко повече им вредим. - Трябва да сме честни с близките си и ако ги укоряваме за нещо, то веднага трябва да го споделим, иначе се създава отрова в нас. При псоделяне и обсъждабе се разбира безпочвеността на всеки укор - Колкото повече работим върху себе си, толко по-големи промени ще има и в другите от семейството ни.

Орлин, Ти сподели нещо за властните майки. Обикновено хората с властни майки създават в себе си отношение към света, нещо като "Всяко лошо действие трябва да се накаже, всяка неспособност трябва да се накаже, всяко неуважение трябва да се накаже". Особено неуважението. Там, където има власт, неуважението е основен враг И тъй като трябва да се накаже, то няма нужда да гледаме себе си, защото това поражда страх, а трябва да накажем погазването на семейните ценности у другите И тръгва погазване И несъзнавано отмъщение за собственото унижение. И тъй като уважението е най-важно, най-любим е патриархалния модел, тъй като при него външното уважение е добре изразено. И на половинката, и на децата. А друг е върпоса, че власта от активна е минала в пасивна, но пак си е власт.

Вики, честито за фигурата Диди, точно това съм имал предвид: "не си правил, защото не си искал". Не е правил/а, защото не е искал/а да прави; а не да не е правил/а, защото не се е случило Но да, важно уточнение. Мила ми Гранат, предполагам няма да имаш против да използвам това споделяне, за да илюстрирам по-добре и по-вежливо нещото, за което говорим. (Хм, Имах десетина правописни грешки на горното изречение, значи наистина трябва да премисля какво пиша) Решението да не правиш нещо, означава, че си го отхвърлил, т.е. имаш всички основания да се страхуваш от него. Иначе казано, за да избереш съзнателно да не правиш нещо, това означава страх и логически план за понасяне на страха, което е силно ограничаване на живота на човек и потискане на жизнената му сила. Но вече прекалено много навлязах в територията на Орлин, той е профионалиста в темата и затова ще се опитам да поясня по друг начин. Ще се опитам да разкажа една история. Имало, ехеее много отдавна, един падишах. Бил много властен и силен. Провел и спечелил много войни, но и той остарял и което по-лошото се разболял тежко. Довчера всесилният падишах не можел да се повдигне от постелята, не можел да повдигне ръцете си и нозете си. Множество лечители се опитали да помогнат на падишаха, но не успявали и за награда той ги обезглавявал. Накрая в падишахството не останал нито един лечител. Минало време, разузнавачите на падишаха научили за един чуждестранен лечител, който минавал през падишахството. Заповядал да го доведат. Лечителят отначало отказал да го лекува, но след заплахата с винаги наострената секира на палача склонил, но казал: - Велики падишах, имам обаче едно условие. Понеже моето лечение е много специфично, то когато ви лекувам, в двореца трябва да бъдем само двамата. Всички останали трябва да напуснат, а на входа на двореца да стои един вран кон със две торби злато на него. Измъчен от болестта падишахът се съгласил. Но лечителят бил упорит: - И кажи на своите хора, колкото и да ги викаш и заплашваш да дойдат, да не те слушат и да не идват, иначе лечението няма да подейства. Падишахът се съгласил и на това. Всички освен двамата излезли надалече от двореца, а лечителят сам проверил коня със две торби злато на входа му. Върнал се при падишаха и започнал: - Значи сега сме сами грозна жабо. Падишахът се опулил. - Знаеш ли колко си грозен, противен и смърдиш на некъпан неверник. Падишахът се задъхал от възмущение. Лечителят продължавал да попържа. Падишахът не издържал и започнал да вика хората си, но преди това ги бил заплашил с жестоки наказания, ако го послушат и дойдат, и те не се отзовали. Лечителят се доближил и се изхрачил в лицето на падишаха. Падишахът побеснял. Полагал неимоверни усилия да се изправи и явно да отсече главата на лечителя, но главата и крайниците му само немощно потрепервали. И тогава лечителят се качил на колене на леглото до главата на падишаха, размотал препаската си и топла жълта струя обляла главата на падишаха. Обиден по невероятен за неговото положение начин падишахът изтръпнал до пръстите на краката си и дори още по-далече. Сякаш изтръпнал до края на обширните си земи, спечелени с кръв, мъжество и достойнство. Забравил целия си досегашен живот и в главата му се вселила само една мисъл. Полагайки нечовешки усилия той успял да се надигне и започнал да пълзи към лечителя. Но лечителят бил по-бърз. Изчтичал, метнал се на коня и отпрашил към градските порти. Падишахът все едно не мислел, че лечителят може да избяга. Той се помъкнал към падишахските конюшни и възвръщащият се в него живот все повече раздвижвал крайниците му и ги пълнел със сили. Успял да се покатери на един кон и го подкарал след лечителя с мъка задържайки се на седлото. Така преследвал лечителя някъде час, но не знаем дали падишахския час съответства по продължителност на нашия час. Тома Беломорски твърди, че бил по-дълъг с 20 минути и две скумрии, а Вяса Персийски, че бил по-къс и от препасната връв на постил монах. Добре де, добре, продължавам. Надпреварвал се така падишахът един час и накрая се разсмял. И как няма да се разсмее. Лечителят го излекувал и заслужавал напълно двете торби злато. Падишахът се върнал в престолния град и дал пиршество за народа. Народът, разбрал недоразбрал, бил благодарен поне, докато изпразнил стомаха си. Та какво ни показва тази история. Ако досега не сте правили нещо, то не сте го направили по простата причина, че не го желаете достатъчно силно. Сега искам да запитам от вас ли зависи дали ще пожелаете нещо достатъчно силно. Някой казват, че човек е комбинация ос собствената си воля и Божията воля. Може ли някой да разбере от чия воля са подтиците, които го вълнуват?! Затова, ако някой се зарича да НЕ прави нещо ЗАВИНАГИ, не се ли изправя срещу Божията воля. Гранат, някои хора са ти казвали, че твоите родители се били посветили на „собствените си удоволствия”. Ами, ако те са се посветили на любовта?! И ако хората, които са сплетнечели за тях, също са искали да се посветят на любовта, но не са можели?! И доброто и лошото имат една цел. Важното е да си оформим правилно изводчето...както казва един високопоставен служител в забележителната руска драма „Идиот”. Да, човек трябва да стане Идиот за човешките разбирания, за да влезе в Божественото. Та говорим сега за развращаване на семейните ценности, колко било лошо да увиснеш на врата на чужд мъж (като написах това и почнах да гледам закачливо), колко бил паднал морала. Тази притча показва още едно нещо. За да оздравее човек...и да оздравее душата му, което е най-важно, явно е необходимо тотално скапване на човешкото достойнство.... И ако някой ви скапва човешкото достойнство, най-вероятно се грижи за душата ви. Мдам.

Мила Гранат, милозливовото насмешление е хубава черта Но какво да кажем за нещото, което виждам в последните няколко поста, а и навсякъде: "относно обвързаните мъже - ЗАБРАНЕНО!" И то не точно мъжете, че викам айде юруш на забранените мъже, а по-скоро самодоволството от това, че не си направил нещо. Самодоволството от това, че като си се лишил от нещо и айдееее си супер. Ами то и аз съм супер. Не съм хвърлял атомни бомби. Не съм стрелял по аборигени. Не съм крал от просяк. Не съм опикал вратата на съседите. Не съм правил тройка. Не съм окрал държавата. Абе аз съм велик с една дума. Не се ли усещате, че от чисто психологическа гледна точка гордоста, че не си правил нещо означава, че много ти се иска да го беше правили и тъй като си се удържакл да не го правиш, щото така си добро дете, то очакваш да ти кажат поне браво. И всеки оревава орталъка как не бил правил нещо и очаква потупване по рамото за това. Първия кръг на Дантевия Ад е населен с тези, които нито добро, нито зло са правили. Май да правиш нещо е по-добре. Да се концентрираш върху това, което не си правил е все едно да се фукаш с живота, който не си живял. Е, правите и много неща P.S. Реагирам тазка, защото преди много години на мен ми отне доста страдания да се освободя от този псевдо-морал

Че можеш ли да накърниш достойнстово на друг, ако той сам не си го накърни?!