B__

Гранат, ами той Кристиян го е казал....може да не съм разбрал добре, но: Не-волята, т.е. да се оставиш на потока, който ще те доведе до подобряване на кармата и от там ще изпадне лечението. Като дойде Неволята, кармичните "удари", да ги приемеш и осмислиш, да си извадиш поука и да благодарш за тях и тази не-воля ще доведе лечението, без да е нужно да го избираш. За описание на кармата виж частта за нея тук. Така както съм го разбрал преди време и доста промени възприемане ми за света.

Подходящото лечение.....кармата ще те заведе при него

В съгласие с последните два поста. Лесно е да се вземат решения, които служат за изпълнение на задачите, които са ни поставени в този живот. Трудно е да се вземат решение, които ни отклоняват.

Истинският живот започва след смъртта. Остави родителят да живее Смъртта е просто ново начало. А ако ти тъжиш за родтел, малко вярваш в себе си. Вярвай в себе си. Това е най-доброто, което може да дадеш на света обич обич обич

А прости ли на съпруга си??? Въпросът е важен Да,още е с него,гледа си го.Аз съм и казала,че това е третото и дете.Той беше продължил връзката си,има и други връзки след това.Но са заедно с децата. Питах, защото заради нейното отношение към него са й болестите. Изчакали са да се роди детето и са почнали болестите. Но щом уж му е простила и се е излекувала. Ако му е простила. Ако не, е още болна.

А прости ли на съпруга си??? Въпросът е важен

Всъщност да. Житния режим изчиства съзнанието. Ограничаването на храната или гладуването, усамотяване (някъде там далече). Отказа от всекидневния режим, който спазваме, но и който ни вкарва в едни релси на мислене и усещане. Временния отказ от задълженията пак ще освободи съзнанието. Временния отказ от цели ще донесе спокойстяи и широта на възприятията.

В освободено съзнание се оформят различните варианти, т.е. интуитивно. След това може логически и на базата на знанията да се оценят различните варианти. Могат да се оценят от гледна точка на логиката, опита, знанията и чувствата. Оценката от страна на опита и логиката може да отхвърли варианти. Например, няма как да изпратим тъщата на Луната. Но не трябва да се бърза да се отхвърли веднага вариант логически. Това е пак мястото, където може да се анализира психическата настройка към съответния вариант и защо ни се иска да го отхрърлим, тъй като несъзнаваното използва най-вече логиката, за да заблуди съзнаваното Оценката от гледна точка на чувствата е най-важна. Ако вариантът те въодушевява емоционално или събужда тръпки или плач в теб, значи е най-подходящия. По този начин могат да се подредят следните критерии за избор на вариант: - емоционално приемане - морално приемане - възможност за реализиране в реалния свят - логическа пригодност (с анализ на причините да ни изглежда логически пригоден) - лекота за прилагане

За вземането на решения Психотерапевтите се шегуват насериозно, че най-добрия индикатор за лудост е неуморно да правиш нещата по един и същи начин, а да очакваш различни резултати. „Но как, аз правя нещата по различен начин. Вчера се карах с тъщата сутринта, а днес се карах вечерта и пак не иска да ме разбере. Значи има голям проблем в нея”. Хората имат инерция да правя нещата по един и същи начин и това е така, защото хората имат инерция да мислят по един и същи начин. Мислите, убежденията и заблудите ведно в тях си живеят в човека и нищо не може да ги застави да се променят, ако човек не го споходи някое драстично събитие, за да му покаже, че света има и други страни. Човек е едно компютърче, а въгледите, убежденията, заблудите, нагласите и подходите съставят неговата програма. Естествено, че една и съща програма ще даде едни и същи резултати, освен когато се бъгне и даде още по-лоши резултати. Така че, ако усетите, че правите нещо безброй пъти, а получавате едини и същи кофти резултати, това се дължи на единната и непроменена програма, която използвате. За да промени резултатите, човек трябва да промени програмата. Да промени вярванията и заблудите. Да разбере какви заблуди му пречат да направи нешата по нов начин. Според мен борбата със заблудите е един от най-добрите подходи за вземане на решения. Първо премахваш свързаните с проблема заблуди и решението е почти готово. Как става това. Например, искам да си хвана гадже, а не мога и плача на раменете на приятелите си. Вместо да плача да се захващам да открия кои заблуди ме карат да се държа така, че да не мога да си хвана гадже. Прекалено изисквам или прекалено очаквам гаджето да ме направи щастлив? Имам разбиранията на баша си, който смята, че мястото на жената е кухнята, пък харесвам самостоятелни жени? И т.н. Дори да не се отървете напълно от дадена заблуда, то поне знаете какво представлява и ще я изловите като почне да работи. Всичко това ще ви даде повече варианти за вземането на решението. Убежденията и заблудите винаги свеждат света до един вариант, твърд и непоколебим. А това носи само страдание, защото вие очаквате света да се държи по „вашия начин”, който виждате като единствен и когато това не се случи, изпадате в шок и паника. Множеството варианти ще са много по-близо до реалния свят и ще изберете най-доброто, защото всяка ситуация е уникална и сама за себе си. Освен това с множество варианти ще е различно отношението ви към резултата от него. Ще сте приели, че то може и да не се случи и като не се случи няма да овесвате нос, а има следващ вариант. При вземането на решение е много важно да се живее в настоящето. Ако имате предположения за бъдещето или много искате еди-какво си да се случи, пак ще вземето едностранчиво решение. Ако съжалявате и се ядосвате за миналото свързано с това решение, пак ще вземете еднострабнчиво решение. Следващото нещо е, че натрупаните знания и факти не помагат, а по-скоро вредят. Всяка ситуация е уникална. Знанията, които имаме, не отразяват реалния свят и на йота и затова по-добре да ги забравим. Ей така, първо да се опитаме да решим проблема без досегашните ни знания. Да си кажем „аз нищично не знам, но иска да разбера как да реша този проблем”. И ще ви се отвори врата към необятно знание, всред което е точно това, което ви трябва. Та накратко. Осъзнаваме заблудите, които да махнем или които ни влияят. Абстрахираме се от резултата. Отказваме се от бъдещето и миналото за момента. Казваме си, че каквото и да стане, пак ще се обичаме. Забравяме всичко, което знаем. Изчистваме съзнанието и чувствата си. Отпускаме се. Пак изчистваме съзнанието и чувствата си, и поискваме да видим всички възможни варианти за решение. Закономерността е: колкото по-малко логика, по-добро решение.

Ирина, моля те, дай нещо и за следното. Луксация Луксацията е най-общо казано разместване на ставните кости в различна степен. Стоянието е трайно и не може костите да бъдат наместени без външна намеса. Изместването може да е механично или вродено.И при двата случая еластичността на ставните връзки е прекалено голяма за натоварването, на което е изложен човек. При механична луксация (удар, натиск, падане. извиване) ставните връзки не могат да понесат силата на натоварването. При вродената луксация (тазобедрена става) връзките са толко еластични, че не са способни дори да поддържат целостта на ставата. Механичната луксация показва, че човек се е заел с такива натоварвания, че те са непосилни за него (за ставите му). Другата причина е, че човек е опасен със своите действия за околните хора и затова трябва да бъде обездвижен чрез ставата му. Това може да стане чрез удари, падане, натиск, извиване. Падането (особено на ръце при луксация на раменна или лакетна става) е символ и на блъскането. Блъскане в земята (сблъскване с живота), блъскане с ръце към други хора, отблъскване от земята и други хора. Това отблъскване е нежелание за сблъсък, т.е. за конфронтация с хората, за общуване с хората. Избягване на конфронтиращи ситуации, затаяване на недоволството от ситуацията във повишена вътрешна агресия. Избягване на компанията на хората, пристрастенно или отдаденост на семейството. Връзките на човек са толко еластични и вътрешния му свят е толко крехък, че всяко сблъскване с действителността го наранява. Сблъскването с живота означава и че човек не приема съдбата си, недоволства съдбата си и иска да удари земята, т.е. да "блъска" живота, който има. Тези хора обикновено използват израза "цял живот блъскам". Извиването на ставите или другият смисъл на "извиват ми ръцете" говори за същото, че човек възприема комуникацията с околните хора на извиване на ръце. Различни причини го карат да изисква от околните хора и неизпълнението на тези изисквания се възприема като лична обида, което показва голяма гордост и желание за контрол на околните, което няма как да се осъществи. Когато луксацията е настъпила чрез удар от страна на друг човек, това показва силата на натрупаната вътрешна агресия на пострадалия. Както казахме луксацията означава недоволство от съдбата, което води до страх от живота, страх от бъдещето, страх от хората. Всеки страх увеличава агресията и когато тя достигне определено ниво околните действат в отговор на нея чрез злонамерени действия. Удар водещ до изкълчване означава "толко те е страх за самия себе си, че искаш да ме няма, да ме унищожиш, да няма заплаха от моя страна за теб".В такъв случай удар от друг човек или падане, извиване причиняват луксация, която намалява агресията в човека и съответно вредните въздействия върху околните. Има случаи на изкълчване на ставите на ръцете на малки деца при внезапно дръпване от страна на родителите. Важи същото като при удар от друг човек, но показва, че родителят има същия мисловен модел като детето. Родителят е достатъчно агресивен да изкълчи ръката на детето си и едновременно с това го е страх от агресията му. И при двамата съществува недоволство от съдбата, копнеж за сигурност. Недоволството от живота и съдбата означава и стремеж към определени придобивки и изпълнения на желания, които според потърпевшия биха подобрили живота му. Тези желания са различни за отделните хора и до голяма степен зависят от заблудите на обществото и разбиранията за това какво точно води до щастието. По този начин се появява един вечно неудовлетворим сремеж към удовлетворението на определени желания. Дори те да се удовлетворяват периодично, това не носи успокоение на човека, защото първопричината е самата настройка към живота, настройката на неудовлетворение към живота. Тези хора са обикновено и големи критикари, критикуват всичко около себе си и те се представят за уникален източник на морал и доброта. Неподвижността на ставите след луксация показва и неспособността на човек да промени възледите си за другите, за живота и за това какво е щастието. Друг случаи на луксация (невродена) при новородено се дължи на прекалено стегнато повиване, което не позволява на краката да заемат естествено положение. Някои култури го правят за изправяне на краката на новоредените и избягване на кривини по тях. Всяко по-стегнато повиване означава желанието на родителя да държи "стегнато" детето си, да го контроли, да контролира живота му, вкл. и начина, по който ще изглежда. Това израз на желанието на някои хора да отгледат свои "копия". Копия на разбирането си за това как трябва да се развива едно дете. Характерното влачене на крака при луксация при прохождане пък показва нежеланието на детето са бъде подложено на такъв контрол. То казва "аз пък ще се влача и ще се опитам бавно да изпълнявам желанията ви да ме направите като вас". Но също така и самото дете има вътрешно желание за контрол и подчиняване над "опасния и недружелюбен" свят, за да има такива родители. При остатъчна луксация, особено при жени на тазобедрената става, на стари години това се комбинира със коксартроза, остеопороза и това говори, че грешното възприемане за света е тотално закостеняло, то почти напълно е спряло развитието на човека и той просто доизживява живота си, и сам не е способен да започне промени в себе си. Тези пациенти като легнат по гръб не мога напълно да отпуснат краката си. Краката са вдигнати в коленето и леко разтворени. Това леко подобие на жабешката поза, естествена за новороденото, показва дълбокото и несъзнавано желание на пациента да заеме "свободата" на жабешката поза, да се отпусне и заживее свободен.

Според мене не трябва да се отъждествяват проявата на воля с егоизма. „силните [ще си призная, че намирам подбора на думата за изключително подвеждащ] хора искат обикновено всички реки да се вливат в тяхната река; в Доброто обаче процесът е тъкмо обратен – Господ се разлива в малки рекички и наместо Той да ги управлява, оставя те сами да се управляват.“ И в двата случая имаме проява на воля, но само в първия имаме егоизъм. Значи, човек може да прояви волята си без да бъде егоист. Божията воля не отменя човешката воля. Тя дава едни широки рамки в които човек може да се проявява свободно. Дава рамка в рамките на съответната за човека рекичка Но да не изместваме нещата. Темата не е толко за волята, а за пътя и доколко човек има неотменими задачи за този живот и не може да си избира цели, които го отклоняват от задачите му или намаляват приоритета им. И тези задачи той не може да ги открие с поставяне на цели. Но ако говорим за пътя, пътят за всички е един И не е свързах със разни сидхи, умения, способности, знания и т.н. Те са по-скоро следствие от пътя. Ако си поставим за цел "сидхи, умения, способности, знания", то ще се отклоним от пътя. Пътя е един и води към Бог и е следният: обикновен човек -> вярващ -> ученик на изпитанията -> ученик -> посветен (няколко нива) Какво е вярващия. Той има вяра в Бога и знае, че тъй като всичко му е дадено от Бог, то всичко принадлежи първо на Бог. Вярващия още се лута насам-натам, скача насам-натам....пише по форуми. Ученик на изпитанията. Вече е овладял себе си и е последователен и постоянен в търсенията. Има различни посредници по това време, които му помагат. Ученик се става, когато учникът достигне (може и несъзнавано от него) ниво, когато към него се свързва учител от средите на посветените, който в повечето случаи не е въплатен. И след това получава инициации. Как изглежда ученик на изпитанията? На нас ще ни изглежда удивително мъдър Та пътят е един. Задачите са различни и затова всеки трябва да си намери конкретните задачи и решаването им ще го придвижва по този път. А свободата на свободната воля е начина на решаване на задачите, как, колко и кога, и дали да ги решава. И какви средства да използва при решаването им и как да се забавлява, докато ги решава. Медитацията, дишането, упражненията, развиване на сидхи, самолечението, стремежът към морален живот са само средства за изпълнение на задачите. Но човек има слонност да измества цялото към частното, да замества цялото с част от него. И така истинските задачи се заместват със тсремеж към по-добра медитация и т.н. Въобще не говоря за крайности човек сам да си определи духовна цел да стане водач на школа и да учи хората. И като се съсредоточи човек върху средствата и стои на едно място. Например човек има кола, постоянно я усъвършенства, сменя двигател, форсира, лъска всеки ден. Но през цялото това време колата си стои и не помръдва и човекът не прави и крачка напред. А за да спечели състезанието, например, му е достатъчен двигател с два пъти по-малка мощност, отколкото той иска да приготви. А още по-лошото е, че по някое време той забравя, че трябва да ходи на някое състезание. Хората забравят, че за този живот задачите им може да нямат нужда от средства като медитация, усъвършенстване на морала и т.н., а може да са съвсем прозаични и уж "не много духовни" неща като това човек да промени отношението си към жените (което може и да не съзнава, че го има такова), да промени отношението си към Бог, да се научи да обича истински, да стане политик и т.н.

Валентин, нямам наблюдения на живота ти, но по същество това, което госпожицата или госпожата е казала, е свързано с троичния архетип. Всяко нещо се ражда, развива се и умира. Дори и Вселената. След това почва ново начало. Затова хаоса е основата на този процес, а "реда" всъщност означава наблюдаван процес на развитие, който за човека изглежда като ред. Всъщност реда не е ред, а състояние на хармония, защото в процеса на развитие нещото се развива и пак търпи промени в хармония. Тя поетично е се изразила за етапа умира като "разпад, на отмиране и загниване в живота" Ето примера за гнили плодове. Всеки плод се ражда, развива се (налива се, ах тези праскови ) и умира (откъсват го). След като е умрял плода трябва да даде ново начало. Това става като стане храна на човека или като стане храна на микроорганизми и червеи, което изглежда като загниване. И загниването, за което говориш, всъшност е ново начало....за червеите И ако ти се е паднал гнил плод, просто си изпуснал момента да започнеш ти новото начало за този плод, а го е започнал друг. Ето един софтуерен проект. Заражда се, създава се програмата, развива се, оправят се бъгове, разширения и т.н., а след това умира, хората спират да го използват. Макинтош вече няма. Така се заражда, развива се и умира съответният екип създал програмата. И т.н. P.S. Както и всеки брак се ражда, развива се и умира най-късно със смъртта на единия оот пртнерите. Болката от разялата/умирането зависи от степента на привързаност към нещото. Представете си, че сте се привързали към една ябълка и искате цял живот да сте с нея. Та тя ще изгние след няколко дена и ще страдате. Затова никой не се привързва към ябълка. Да поговорим тогава за брака. Ще кажете, ама той е много продължителен, цял живот, и има толко чувства и хубави моменти, как да ги забравим. Аз бих попитал какво е човешкият живот и брака по продължителност сравнен със вечеността. И ако сте имали хубави чувства и спомени не е ли по-добре да се радваме, че сме ги имали, вместо да съжаляваме, че вече ги няма?! Относно: "Дали ще се примирим с гангрената на крака на приятел или ще му помогнем?". Помагането е част от етапа развитие и това е смисъла на развитието. Докато няма смърт, има развитие и помагането ще е ефективно. Ами да. Гангрената на приятеля не е още смърт на приятеля. И дори от лечителска гледна точка това е възможност за развитие. И на приятеля и на помагащия.

Това е кьорфишек. Стряскат хората, за да могат да ги заплашат със двете алтернативи: веганство или ГМО (генно-модифицирани организми). И естествено света ще избере ГМО. И корпорациите още повече ще надуят гуши.

Попаднаха ми едни цитати на Учителя относно борбата за добро, което обясняват страстите към доброто. Беседата е "Ето Човекът" "Мнозина християни разбират, че като станат християни, трябва да напуснат света. Вие можете да се откажете от вашите къщи, богатства, жени, деца и при все това пак да мислите за тях. Можете да отидете в някой уединен манастир и пак да мислите: „Какво ли стана с жена ми, децата ми, къщата ми?“ А това значи, че вие не сте се отказали от тях, че не сте свободни. Да се откажем от нещата не значи да ги забравим, а да оставим хората свободни – да оставим жената да постъпва както тя знае, да оставим сина да постъпва както той знае. Да се откажем от света, значи да го напуснем, да не му пречим – нека си върви по своя път. Можем ли да спрем течението на реката? – Трябва да я оставим да върви по своя път; можем да направим само едно – да я използваме. Тъй също не можем да спрем и Живота, а трябва само да използваме нещата. И Исус ясно и положително ни казва: „Ако Ме обичате“ – а трябва да Го обичаме; никак не казва: „Горко вам, ако не Ме обичате!“ Не, Господ никога не иска насила жертви от нас. Хората казват: „Защо Господ, като е всемогъщ, не оправи света?“ Как да го оправи? – „Онзи, който лъже, да му изсъхне езикът; онзи, който краде, да му изсъхне ръката.“ Ами тогава ние щяхме да имаме един свят само от неми и сакати. Как мислите, щеше ли да ни бъде приятен такъв един свят само от недъгави хора? Господ обаче дава диаметрално противоположно управление, върви по обратния на този процес и казва, че който иска да бъде господар, трябва да бъде слуга. Тоя процес се състои в следното: силните хора искат обикновено всички реки да се вливат в тяхната река; в Доброто обаче процесът е тъкмо обратен – Господ се разлива в малки рекички и наместо Той да ги управлява, оставя те сами да се управляват."

Попаднаха ми едни цитати на Учителя относно това дали развитието ни не би било пълно, ако целите ни ги поставяше някаква друга сила. Беседата е "Ето Човекът" "Писанието казва: „Бог не е само на Небето, Той живее в сърцата на смирените.“ Следователно първото качество, което трябва да придобиете, за да може Той да заживее във вас, е смирението. Но това смирение не е като смирението на една овца – като ви набият или ви счупят краката, да кажете: „Няма какво да се прави.“ Не е смирение, когато ви вземат всичкото богатство, да кажете: „Ние се смирихме.“ Смирение е, когато имате всички богатства, сила, знания, добро, да съзнаете и кажете: „Господи, Ти разполагаш с всичко, каквото имам!“ А сега всеки един прави следното: всички проповядват Евангелието и все света оправят; но щом опре Господ до техните препълнени кесии, извикват: „А, там не може! Половината, виж, можем да дадем, но всичкото – не.“ Като дойде до силата, казват: „Ти не можеш да разполагаш с всичката ми сила.“ ... Този начин на човешко разбиране на живота преобладава във всички философии от хиляди години насам. И нашите нещастия идват тъкмо от това....

Страстта към доброто ... е страст като всяка друга.

Колкото и да валирате, след 3-4 години ще се наложи пак да орете и сеете наново. Всичко ще се изроди и терена ще загуби равност. Има смески семена, които растат по-бавно. Част сега, част след година, част след 2 години. Така поне пълността и консистенцията ще се запази.

А това, на кой точно предлагаш среща на живо

Верно си направих си. Ето: РАЗКАЗАНИ МЕДИТАЦИИ

Много точно казано Има "плевели", които се садят на неподдаващи се на култивиране почви, които проникват на метри дълбочина с корените си и преобразуват почвата. И така могат да се отглеждат после зленчуцжи например. Прав си: точното време и точното място

Пак да повторя това, което казах в темата за "Вредна ли е Хомеопатията": Щом има въпрос, значи има причина за него. Именну тук се крие опасността. Наистина за разлика от хомеопатията, капките на Бах предизвикват осъзнаване и самопознание. Супер. Но дали човек е бил достатъчно готов да се промени, за да има мотивацията да приеме осъзнаванията. Ако не иска да ги приеме, то каква е ползата Излиза, че се лекува, без да се лекува душата. И болестта рано или късно пак ще се прояви. Другата опасност е възможните лечебни кризи дължащи се на тези осъзнавания. Ако клиентът не е подготвен, може да се шашне и прекрати лечението. А лечебни кризи има. Аз съм свидетел. Третата опасност е пациентът да осъзнае неща прекалено рано. Например, осъзнава нещо и се развежда вследствие на това. Ако го беше осъзнал след година, то половинката му би имала време да се промени в степен, така че те да могат да продължават да са заедно след направеното осъзнаване. Пак нещата зависят от "подготовката" на пациента и желанието му за промяна.

Щом има въпрос, значи има причина за него Освен евентуалното усилване на симптомите (и шашкане на пациента, ако не е предупреден) има според мен нещо по-важно. Всяка болест опоказва грешки в мирогледа на пациента. Ако се отстранят грешките, то се премахва болеста. Хомеопатията лекува чрез информационен отпечатък, който не минава през съзнанието на пациента. Така свободната воля на пациента не взема участие в излекуването. Пациента е излекуван, но той не е осъзнал коя част от мирогледа му е причинила болестта. Което означава, че след време, може би и в друг живот, болестта ще се повтори в този или друг вид. Хомеопатията е чудесна за ускоряване на процеса на излекуване, но мисля, че трябва да върви с промяна на мирогледа довел до болестта. И Александър май беше споменал някъде, че прави нещо подобно като изясняване на причините за болестта с пациентите, но друг е въпроса доколко те са приели да се променят. И доколко е удачно да се лекуват, ако не са готови за промяна. Тази гледна точка, че всико трябва да мине през съзнанието, за да има наистина ефект от лечението или промяната в телата съм я изложил тук: Несъзнаваното , свободната воля и осъзнаването.

Да, ама не сме произлезли от мамуните...май...И нарочно пиша мамуни

http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=2001&st=0 Има и цитирани книги