B__

Орлине, тука някъде беше споменал, че разни учения, вкл. йога, потискат човека, т.е. вкарват неща от съзнаваното в несъзнаваното и по този начин се получавали вредни ефекти. Какво би станало, ако някой месоядец потисне желанието си за хранене с месо? Няма ли да се получат вредни ефекти? Сещам се тема за мастурбацията, където съветваш човека да не обвинява себе си и да не се притеснява от това, коевто прави. Трябва ли месоядеца да се притеснява от това, което прави? На тънките нива храненето и секса са едно и също. Дори психотерапевтите признават тази връзка и говорят за заместването на сексуалното задоволяване с хранително задоволяване. От символична гледна точка изрази като "ще те изям", "ще те изпапкам", "ще те излижа", "каква си прасковка", "как ще те захапя", показват връзката между секс и хранене. Потискането на сексуалността е ясно до какво води. Потискането на сексуалаността в детска възраст води до перверзии, престъпност, асоциалност и т.н. Какво ли би станало, ако родители насилствено искат децата им да са вегетарианци, да потиснат хранителните си желания? Дали същото като при потискане на сексуалността?! Не знам, не знам, ти можеш само да го кажеш това нещо

Мария, в поста ти има нещо изключително рационално: Всеки човек е на различен етап от своето развитие. Всеки човек си има свои задачи за решаване и понякога те нямат нищо общо с вегетарианството, както могат да нямат нищо общо с месоядството. Всеки човек е уникален, към всеки човек трябва уникален подход. Преди време един от учителите ми ме светна, че имам склонност към обобщаване. Вярно беше. Обобщението е палач на любовта. Ние тук говорим за вегетарианство и месоядство, а забравяме отделния човек и което е най-изненадващо....забравяме себе си. Учителя е казал "Оправянето на света е работа на Бога. Работата на човека е да оправи своя малък свят. " ("За здравето") Не се ли впрягаме прекалено много в човешките неща?! Другото, което не се сещам в коя тема го пишеше е, че веганството изисква много усилия, за да бъде постигнато при нашите условия. Човек, по мои наблюдения, трябва часове на ден да търси храна и да готви, за да може да спазва веганската диета. Кое е по-важно? Да се грижиш за собствения търбух или да използваш времето да помагаш на ближния?! Е, ако човек се храни само с плодове, то ще пострада само джоба му, но дори и Учителя не се е хранел само с плодове. Любими са му били и картофите Какво да кажем, за хората, които едва свързват двата края и гледат да купят максималните калории за парите си? Какво искаме? Смъртта им или да живеят по начина, по който могат. Учителя говори за храненето, но говори и за начина на хранене, как да се поема храната, как да се дъвче, какво да се мисли по време на хранене. Освен за храненето говори и за физическото натоварване. Човек всеки ден трябва да изминава по 2-3-5-10 километра път (пак там). Тоест първия ден 2 км, втория 3, последния 10 км и пак така. Как може да го организирмае това в нашия живот. Как може да организираме физическата дейност след като някои учения препоръчват поне по 3 часа движения на ден (това е и медицинската препоръка). 10 километра на ден са час и половина ходене или 40 минути бягане, примерно. А останалото време можем да посветим на доброволчество, събиране на отпадъци, помагане в домове за сираци и т.н. Някъде тука бе спомената и пропагандата - като средството за разпространяване на информация Оооо, йееее Ето ви двата лозунга на пропагандата: "Като повториш едно нещо 1000 пъти, то става истина" ...или поне в умовете на хората; "Занимавай ума на хората, иначе ще се обърнат към себе си и ще избягат от контрола ни"

Ние често имаме идеи и духовни убеждения. Съзнаваме ги и мислим, че сме им изцяло верни. Това, което съзнаваме, понякога не е това, което е в нашата душа, в нашето подсъзнание, в нашия реален път. Това, което постигаме, обикновено става с помощта на висшите сили, а след като сме постигнали някаква стъпка напред, висшите сили очакват от нас определени действия. Човек може да свърши своите нови задачи само, ако се е трансформирал напълно в състоянието, което му позволява да го направи. Духовния път на човека по бялата йерархия представлява една поредица от трансформации, така че същността на човек, съзнавана и несъзнавана, да отговаря на новото стъпало. Поради тази причина ги има и изпитанията. От една страна страданията служат, за да помогнат на човек да се трансформира и да увеличи любовта в себе си, от друга страна чрез изпитанията, които човек може дори несъзнателно да преминава, се проверява доколко е трансформирал себе си и доколко е готов за новите задачи. Затова може да се гледа на страданията и изпитанията като свързани със стъпките в духовния път, етапите в развитието на ученика. Интересно е да се види как тези изпитания могат да бъдат преодолявани най-добре. Да се види какви биха били белезите на успешното им преминаване. Както ще видим в примерите за изпитания, общия критерий за успешно преминаване на изпитанието е запазването и увеличаването на любовта към Бог. Задържането на любовта в нас при влошаване на материалните условия, загуба на ценности, духовни загуби. Основната информация за видовете изпитания ще са от книгата "Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2 ", глава 1922-Пентаграм. Трябва да отбележим, че източниците на описаните изпитания, макар и дело на ученик на Учителя, са с неизвестен автор. Това е статия за Пентаграмата, която не е публикувана. Тя широко използва като източници два налични текста. Първият е предоставен от Йорданка Попова от гр. Ямбол и е обяснение за Пентаграмата, дадено от Учителя на 12 ученика, през 1910 г. Един от тях явно е бил нейния баща. Второто е „Пояснения за Пентаграма” от Боян Боев. Вижда се, че това, което учениците са писали може би най-вече за собствени нужди, е доста концентрирано и с директен изказ. С цел практическо изясняване и разбиране на цитатите от гореспоменатата книга, ще ги сравним с изследванията на С.Н. Лазарев в книгата му „Диагностика на кармата”. Бихме се запитали защо за целта използваме знанията на един лечител, макар и лечител на душата. Както казват Торвалд Детлефсен и Д-р Рюдигер Далке : „за съжаление, между хората рядко, или никога, не срещаме толкова честни приятели, които наистина да разобличават игрите на нашето его и да насочват погледа ни към нашата сянка. Ако някой приятел посмее някога да стори това, ние бързо го окачествяваме като „враг". Същото става и с болестта. Тя е прекалено откровена, за да бъде обичана от нас.” [1] Да, ако ние не можем да бъдем достатъчно откровени със себе си, това го правят нашите болести. Връзката между мисловния модел на човека, неговите действия и болестите е съвсем пряка и за разлика от себевъзприемането на самия човек тя честно отразява неговата същност. За да затворим кръга на анализа, ще използваме като трета база за сравнение трудовете на Учителя относно болестите и тяхното лечение. Така ще имаме три неща: първо, информация за учението на Учителя, второ, ще онагледим и обясним практически това чрез изследванията на известен лечител и трето: ще покажем, че схващанията на лечителя отговарят на разбиранията на Учителя за болестите и начините за тяхното лечение. В началото на пътя на ученика изпитанията са с различен характер и са такива, които могат да се срещнат при всеки човек. Първи пример: „Ако при някоя неприятност, по-малка или по-голяма, или при някоя мъчнотия или препятствие, които среща човек в живота, човек губи куража, своя вътрешен мир, самообладание и падне духом, той е пропаднал на изпита.” [2] Неприятността може да бъде някой да ви настъпи в автобуса, да загубите десет лева, да ви погледнат накриво, да не ви разбират, да страдате за нещо. Да страдате за това, че хората постъпват лошо, отнасят се лошо с вас, отнасят се лошо към друг човек или животно, постъпват неморално, предават ви. Да осъждате другите. Всяко такова отношение според Лазарев означава претенция към околния свят, невъзможност да се преминават травмиращи събития със запазване на любовта в себе си. Претенциите към околния свят са критики към Бог, че е създал нещата такива, а не такива, каквито на нас ни се иска. Това е от една страна неприемане на Божествения промисъл, а от друга страна на енергийно ниво е атака към човека, който не приемаме. Неприемането води до натрупване на агресия в човек, намаляване на любовта към Бог и болести. Чрез болестите Природата ни блокира, за да не сме опасни за нито другите, нито за себе си. Всичко, което другите хора ни правят, добро или зло, е 90% Божия Воля и 10% воля на конкретния човек. Тук има един тънък момент важен за разбирането на това. Човекът, който ни прави лошо, е решил да направи това лошо по съответния начин по собствена воля. Божията промисъл е това да бъде направено точно на нас. Всичко, което ни се случва иска да ни покаже къде бъркаме, за да може да се излекуваме, физически и духовно. Лазарев казва, че не може да има неутрални чувства към някой човек. Ако ти не го обичаш, значи го мразиш. Всичко това може да е съзнателно или несъзнателно, но крайния ефект е омраза. Запазването на любовта при преминаване на изпитания и страдания означава да не се съжалява, да не се мрази, да не се отхвърля, да се запазва вътрешния мир, да не се губи вярата, да не се унива, да се запазва любовта, да се вижда Божия промисъл във всичко, което ни се случва. Според него има вътрешен и външен живот на човека. Вътрешно човек не трябва да се бори и да губи вътрешния си мир. Вътрешно трябва да приема всичко. Външно той трябва да помага на хората и да се стреми да промени нещата към добро, но без да позволява нищо да го отчайва или разочарова, нито да е прекалено настоятелен. Трябва да е готов да приеме всичко. Учителят казва следното: „Любовта обновява живота на клетките. ….. Млад е онзи, който носи всичките несгоди и страдания с радост, който учи, който не лъже, който е безстрашен, който работи, който е изправен във всяко отношение. Не дръжте нито своите, нито чуждите погрешки в ума си - това е един метод за подмладяване.” [3] Да не държим нито своите, нито чуждите погрешки в ума си означава да не обвиняваме нито другите, нито себе си. Още за ролята и ползата от страданието: „Най-хубавото нещо на земята е страданието. Дето е Бог, там е страданието. Дето не е Бог, никакво страдание не съществува. Благата на живота идват чрез страданието. Ако можеше без страдания, първо Христос щеше да спаси света без страдания. … В страданието всякога се печели. Който не страда, той е в застой. Който страда - расте. Оправянето на света е работа на Бога. Работата на човека е да оправи своя малък свят. Как ще го оправи? Чрез страданията човек се изправя. Когато Бог иска да застави хората да го познаят, дава им страдания. …. Значи, болестта не е нищо друго, освен временно ограничаване свободата на човека или на живите същества изобщо. Неразположението, ограничаването не са нищо друго, освен болезнени състояния. Днешните хора се безпокоят за дребни неща. Те не подозират, че болестите крият известни блага в себе си. Всяка болест е задача за човека. Който реши задачата си, той сам изважда благото, което е скрито в болестта. Ако роптаят, благото се крие от тях. Колкото повече роптаят, толкова повече болести ги нападат.” [3] Във връзка със застоя и развитието, Лазарев споделя, че преди всяко осъзнаване и по-дълбоко разбиране на причините за болестите той получавал болести и неприятности, които да подготвят съзнанието му за новата информация. Следващите цитати на Учителя относно вътрешния и външния свят: „В едно от посланията си апостол Павел казва: „С плътта си служа на греха, а с духа си - на закона на Любовта. Кой ще ме избави от това положение?" Никой няма да го избави. Ще служи и на плътта си, и на духа си. … Животът на духа и животът на плътта, колкото и противоположни да са един на друг, толкова са и необходими за човешкото развитие. Без живота на плътта не може да има никакво развитие. Не се страхувайте от плътта, но гледайте да я подчините да слугува на духа. Възпитавайте плътта си във всяко направление.” Тук виждаме и разбирането, че този свят ни е нужен за нашето развитие, че страданията не означават, че света е лош, а ни карат да следваме еволюционното си развитие. Относно връзката любов и здраве; и добро и зло: „На първо място здравето зависи от мисълта на човека. Като знае законите на мисълта и правилно ги прилага, човек е здрав. … В злото има повече сила, а в доброто има повече мекота. Силата е съединена с мекотата. Ако вие манипулирате заедно с доброто и злото и ако речете да отделите доброто от злото, ще си създадете една болест, която е неизлечима.”[3] Последно за отрицателните мисли (мислите за отхвърляне на нещо) и отрицателните чувства: „Причината за всички болести, за всички недъзи, за всички несрети в живота е духовна, а не физическа. Ако искате да бъдете здрави, не допускайте в ума и в сърцето си нито една отрицателна мисъл, нито едно отрицателно чувство - последните са паразити и не бива да се оставят в главата ви.” [3] Втори пример за изпитания началото на пътя на ученика: „Пример втори: човек губи ценен предмет. Например, правил е изследване в продължение на 20 години и приготовлява научен труд и този труд е изгубен. Да не трепне окото му и сърцето му — все едно, че нищо не е станало. Да не изгуби присъствие на духа, самообладание, това значи, че той е издържал изпита си. Трети пример: Минаваш покрай едно страдащо същество и се явява подтик да му помогнеш, но ти идва мисъл да си вървиш по пътя, да го отминеш. Ако направиш последното, значи не си издържал изпита си. (17)” [2] Ценният предмет, за когото се говори в случая, е резултат на интелектуални постижения. Ученикът не трябва да се привързва към резултатите на своите интелектуални постижения и не трябва и окото му да трепне. Лазарев говори за това, че човек не трябва да се привързва към своите постижения, нито да разчита на тях за сигурни в бъдеще. Независимо дали те са интелектуални или духовни. Всяко привързване води до огромна агресия и съжаление при загубата на постижението и съответно до намаляване на любовта. Както цитирахме Учителя по-горе, причината за всички болести е духовна, затова не трябва да имаме в ума си нито една отрицателна мисъл. Изглежда невероятно, че привързването към интелектуални и духовни постижения може да вреди на любовта. Постижения като написването на научни трудове и книги; развитие на способности като внимание, памет и интуиция; придобиване на знания и други духовни опитности. Можем да се сетим за случаи, когато придобиваме знание и се опитваме настойчиво да го популяризираме, да убедим другите в нашите „прави” идеи. Също така критиката към външния свят, към нещата, които не ни харесват в него, недоволството от него. В тази връзка по-горе цитирахме Учителя: „Оправянето на света е работа на Бога. Работата на човека е да оправи своя малък свят.” [3] Можем да допуснем, че ние само изразяваме някакво отношение, някакво становище за света или за нещо конкретно в него. Както казахме по-горе едно становище не може да бъде неутрално. Или се приема като Божия промисъл, или се отхвърля. Ние не можем да приемем, че изразяването на становище поражда в нас отрицателни чувства. Становището по същество представлява конструкция от вида: „Това не ми харесва, предпочитам да е еди-как си”. Самата частица „не” означава отрицание, че отхвърляме нещо. Окултен закон е, че колкото повече мислим отрицателно за нещо, толкова повече го привличаме и по-вероятно да го при добием в себе си: „Закон е: за каквото мисли човек, за него се държи. Престане ли да мисли за това нещо, то губи вече силата си. Това, в което човек вярва, то има сила за него. “ [3] Затова, ако имаме становище за лъжците, то по някое време може да се окаже, че послъгваме и ние. Още за недоволството: „Кой е психически болен? Който е недоволен, който все се съмнява, който не владее ума, сърцето и волята си.” [4] Другият ефект от привързването към духовните постижения и ценности е гордостта. Човек мисли, че е повече от другите, че е непогрешим. Гордостта от духовните постижения според Лазарев е много по-вредна от гордостта от материални постижения. Както казва Учителя: „Гордостта е причина за много от заболяванията. Всички болести се лекуват чрез смирението. Човек се освобождава от болезнените състояния чрез смирение.” [3] Ние си мислим, че различните духовни постижения и предмети са наше постижение. Отнасяме се с тях като със собственост, а те са ни дадени като средство и ако не се използват като такива, ще ни се отнемат. На следващия стадии от развитието на ученика има по-трудни изпити: „Един от изпитите е Любов към врага. Когато някой ти е враг и ти напакости, да не се озлобяваш, да не му простиш, а да го възлюбиш. Учителя казва, че Любовта към врага е една от най-трудните задачи. Има закон: истинско прощение има, когато е приложено с Любов към онзи, на когото прощаваш.” [2] Според Лазарев един от основните методи за излекуване е прошката. Без прошка няма здраве и щастие. Учителят казва: „Истинският пост е метод за регулиране на чувствата и мислите на хората. Постът не се заключава само в неядене и непиене, в неядене на мазнини и месо, но през цялото време на поста човек трябва да се храни с възвишени мисли и чувства, да е готов да се примири с всички свои врагове и да изплати всичките си дългове.” [3] В последния стадии от развитието на ученика остават най-трудните изпитания: „Тук става сливане на човека с Бога, човешката душа с Бога, при което човек запазва своята индивидуалност. Но да дойде до този Божествен център, той ще мине един голям изпит —изпитът на Голгота. …. той трябва да трансформира ята низша природа, да победи своя личен живот. Значи, по този път ученикът мине през най-големите страдания. Ще бъде оставен сам, като че ли всички са го напуснали, всички са го изоставили, като че ли всичко е пропаднало, като че ли всичките му стремежи и копнежи са били напразно, като че ли всичко изгубено. Около него е голяма тъмнина, той преминава през един тъмен В този момент той мисли, че е изоставен, обаче много светли същества бдят него, треперят над него и гледат той да издържи този най-тежък от ю изпити. Ако в този момент той се обезсърчи, отпадне духом, той е пропаднал изпита. Ако в този върховен момент той съзнава, че, макар изоставен от всички има Един, Който го обича и Който е винаги с него (това е Бог), той е издържал вече върховния изпит. В този момент той съзнава, че опората му е само в Бог.” [3] Лазарев казва, че нищо в нашия живот не е важно. Нито материалните ценности, нито духовните, нито постиженията, нито интелекта. Единственото важно е любовта. Любовта към Бог е най-важна и всяко отстъпление от любовта ни носи още страдания и неприятности. Учителя казва: „При това колкото повече се увеличават престъпленията по отношение на любовта, толкова повече се увеличават болестите и аномалиите в човешкия живот. Щом приложите закона на любовта в домовете, обществата и народите, веднага болестите ще намалеят. Аз не говоря за човешката любов, но за Божията, която повдига духа на човека и разрешава всички въпроси. Това бе едно кратко изложение, което не претендира за изчерпателност и сега вече, когато съм го написал, аз виждам, че имам да свърша огромна работа. Дано вашата да е по-малко. Източници: [1] “Болестта като път”, Торвалд Детлефсен, Д-р Рюдигер Далке, сканиран вариант (Спиралата) [2] "Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2 ", гл. 1922-Пентаграм, сканиран вариант (Бялото Братство) [3] „Малка книга за здравето”, Петър Дънов, сканиран вариант (Спиралата) [4] “За здравето”, Петър Дънов, сканиран вариант (Спиралата)

Това ми звучи като "Абе ти къде се намираш, бе? А? Къде се намираш бе? Къв си ти, бе?" Почна да ми се отщява ученичеството. Не беше ли казал Учителя, че окултния ученик не трябва нито да се хвали, нито да се порицава......

Аха, аха, верно е!!! Но това е вярно и за всичко, което човек си е внушил, че е добро, по-добро от друго

Ами това не ми е първата лютеница. Сега като вече изстина е още по-вкусна. Май разбихме догмата на "печени белени и сурови небелени"

Бъркам ли бъркам сега една тава огромна Гледах едни купешки лютеници, уж с небелени печени чушки и си викам дай и аз така. Смлях чушките с обелките и сега опитвам и е горе-долу добре, но се чудя какъв ще е крайния ефект като се стерилизира в буркани. Някой дали има такава опитност? Дали не е автогол?

Според мен през 2012 година корнишоните ще бъдат малки

"Отнасянето" и влизането в транс зависи от това доколко човек може да изключи съзнанието си. Да поизключи мисли и чувства и да се отпусне в съзерцателно състояние. Това пък зависи от развитието на вниманието. При вниманието виждаме същите неща: концентрация върху дейност със затихване на мислите и чувствата. Това се проявява дори, когато преместваш кибритени клечки една по една от една купчинка на друга. Възможността да задържаш фокуса на вниманието/съзнанието в една точка за определено време, външна или вътрешна. Самото ниво на развитие на вниманието може да се определки по това колко информация от околната действиетлност може да възприеме човек. По това колко от това, което става в действителността може да осъзнае. Има хора, които наливат кафе в чаша дори не забелязват, че са го разлели. Други хора наричаме наблюдателни, защото за част от секундата забелязват, че сме с нови обуски, крива прическа и че колежките ни са много хубави. Колкотопо-наблюдателен е човек, толко по-големи възможности за влизане в транс има. Може например да вкараш човека в кабинета, да изчакаш 5 минути, да го накараш да затвори очи и да започне да изрежда какво е запомнил от вещите в кабинета като вид цвят и т.н. или от дрехите ти. Тези, които изредят най-много неща са най-трансспособни Но пък, колкото е по-мнителен, подозрителен човек, по-трудно ще изпадне в наложен отвън транс. Също и тези с голям мерак за контрол. Мои наблюдения, но имаш реалната възможност да ги провериш на практика P.S. Всъщност описвам волево влизане в транс. Разбира се, ако го може волево, човек може да помогне като сам влезе и ще стане по-бързо. Други варианти са спонтанния, водения и предизвикания от врачка транс Спонтанният обикновено е кратък и не върши работа. То се получава например при "загуба на никата на мисълта". ЧОвек е изгубил мисълта, т.е. мисленето е рпяло за момент и е в транс търсейки как да излезе от него. Ясно е, че този транс се получава по начин обратен на волевия: вниманието куца, менталното тяло не е доразвито или му е попречено по някакъв начин. Дори хора с добро внимание могат да бъдат вкарани в спонтанен транс, когато в текущата обстановка рязко се сменят мисли и чувства, т.е. когато човек бъде внезапно фрустриран. Например, седиш си в кабинета с един пациент и си говорите лежерно, спокойно. Изведнъж скачаш с див вид и изрещяваш размахвайки юмруци: "Сега ще те размажа животно!!!". Пациентът ще изпадне поне за малко в транс....а после ще реагира според характера си При водения транс е важно отпускането и то е по-важн о отпусканетоп на съзнанието, защото в транс може да се влезе и в движение и при физическо натоварване. За да се отпусне съзнанието човек трябва да има доверие, да се отпусне в ръцете ти. Това няма да стане, ако темата за работа е нещо, което е в основата на мисловния модел, а пък човек вътрешно яростно контролира средата и съзнанието , за да запази текущия мисловен модел. Много трудно ще се остави да влезе в транс. Може би в този случай методите на обикновената психоанализа могат да покажат на човека какво и защо контролира и колко му пречи това. Е, винаги го има момента, че той да си мисли, че се работи за нещо безобидно, а пък целта да е друга

Ами повечето неща, които се смятат за магии, уроки, а и цялата родова карма са си мисловни модели

Съжалението, че не сме се справил с някакви неща и че не сме имали шанса да изживеем и реализираме мечтите си, ни пречи да се запитаме дали това ли са неща за нас, дали това са наши мечти. Наши, а не натрапени о родители, породени от завист и т.н.

пак благодаря

Какво е дете? Нещо, което си родила. Това може да е идея, произведение на изкуството, произведение тип "домашен майстор" и т.н. За теб е по-скоро нешо, което идейно смяташ, че си сътворила. Обстоятеклствата и подробностите в съшя ще подскажат каква точно идея е.

Орлине, от една страна твоите постове ми напомниха детството и засилиха увереността ми във вегетарианството. От друга страна е хубаво малко човек да се отърси от емоциите. Този клип наистина е пропаганден и това е. Знаем какво означава пропаганда. Понеже се усещам, че скоро ще стана емоционален, то спирам въобще да коментирам вегетарианството. П.С. Заекът, вълкът и хамстерът се събрали да играят. Решили да си изберат партизански имена: Заекът казал: - Аз ще се казвам Зуйо. Вълкът: - Аз ще се казвам Вуйо. А хамстерът казал: - Ами аз в тази игра няма да участвам.

Виждам, че Диана е коментирала, че привържениците на такива идеи имат сходен, специфичен психологичен портрет. Първо искам да кажа, че в лицето на Венци и Вальо получавам чудесна възможност за себеосъзнаване. Ако не си приличахме, нямаше така да се заиграваме. Все пак увереност да напиша този пост ми даде факта, че бях в известна степен "воден" към цитатите, които ще използвам. Говорил съм за психични структури на човека. Трябва твърдо да подчертая и да наблегна, че нямам предви психични отклонения. Разбира се, човек, който е срещал израза психички структури по-често в контекст свързан с психични заболявания, е нормално да направи тази асоциация, но сама по себе си психичната структура е само структура и нищо повече. Това е еквивалента или част от понятията група програми на човека, енергийни структури, специфика и характеристики на телата на човека, модел на мислене и модел на чувстване. Относно модела на мислене в темата за Постоянното Несъзнавано Настроение говорих за това, че човек изгражда мирогледа си на базата на минали чувства и убеждения и това поддържа в него постоянен чувствен фон - ПНН. В тази връзка ви предлагам един цитата от сборника на Блаватска "Окултни Изследвания": "...пластичната сила на въоб­ражението при някои хора е много по-силна, отколко­то при други. По своите възможности съзнанието е двойствено: то е физично и метафизично. Неговата по-висша сфера е свързана с духовната душа или будхи, a no-низшата с животинската душа — принципа кама. Има хора, които никога не използват no-висшите спо­собности на ума си; другите, които правят това, са мал­цинство и по този начин, ако не над, те са някъде от­въд средния човек. Мислите им са в един по-висш план, дори за обикновените неща. Индивидуалната особеност на личността определя мисловния „модел" на мисле­нето, както и способностите от предишния живот, а по­някога и унаследяването на физическия елемент. Ето откъде идва голямата трудност за материалиста — чия­то метафизична част от мозъка е почти атрофирала — да се издигне над материалното, и трудността за онзи, чийто мозък е естествено предразположен към духов­ното да се снизи до нивото на прозаичната и вулгарна мисъл. Оптимизмът и песимизмът до голяма степен също зависят от това..." От една страна има хора, които използват различни нива на ума си при своето мислене, а от друга от това зависи оптимизма и песимизма. Нещо подобно на ПНН. Но нещата не свършват тук. Ето и още по-интересния цитат: "В: Но навикът да се мисли с по-висшето съзнание може да бъде придобит......... Е. П. Б: С огромна трудност, твърда решимост и много саможертви той със сигурност може да бъде при­добит. Но в същото време за онези, които са родени с талант, е сравнително лесно. Защо става така, че едни съзират поезия в зелето и в свинята с нейните малки, докато други в най-висшите неща виждат само тяхна­та най-низша и материална страна, защо те се смеят на „музиката на сферите" и защо се подиграват с най-възвишените схващания и философии? Това различие зависи просто от вродената способност на ума да мис­ли на no-висше или no-низше ниво, или с други думи да мисли с астралния (в онзи смисъл на думата, даден и от Св. Мартин) или физическия ум. Големите интелек­туални способности често не са доказателство, а пре­пятствие по пътя към духовните и правилни схващания; вижте например по-голямата част от значителните фи­гури в науката. Ние трябва no-скоро да ги съжаляваме, отколкото да ги обвиняваме." Дали нашият свят е красив или грозен?! Блаватска казва, че едни съзират поезия в "зелето и свинята с нейните малки", а други се смеят и подиграват на най-възвишените схващания и философии. Каквото виждаме и в тази тема: смях относно любовта, отхвърляне на любовта, смях и подигравки относно развитието на човека и неговото его, смях и подигравки към целия свят, отхвърляне на всичко, което поколенията и учителите смятат за духовно. Изводът й е интересен: тези, които се подиграват на духовното в този свят (а в нашия случай директно го отричат) мислят с астралния или физическия ум. Тоест, тяхното ниво на мислене е само на ниво его, което развива едно хубавичко, голямшко его. Сега разбираме и гордостта, че този свят не е за нас, ние сме повече от него и трябва да избягаме от него. Това е просто его. Тук хубаво място има едно мое писание Усилията за премахване на егото водят до засилване на егото . То показва моите усещания, че отхвърлянето на егото си е точно его-номер, каквито явно са и усещанията на Блаватска по темата, че отхвърлянето на прекрасните неща в този свят са си дело на егото. Има още нещо относно превода на онова злополучно изречение "... for the car of Jaggennath to crush them individually for the good of all" Питах един чужденец, който от 14 години се занимава с тези неща и да видим. Все пак може да съм сгрешил. Тук, обаче, може да играе и за мен, и за вас една его заблуда, че "целия свят е познаваем", която не съм публикувал, но близка е Вкарай света в Азбучник. Смисълът е, че егото ни казва, че наистина познаваме света. Това кара нашето его да превежда неразбираемите за нас неща в разбираеми. Така превода на каквото и да е изречение се свежда до сътворяване на разбираем за нас текст. Това е и окрупняване, обобщаване на виждането ни за света. Убеждения от типа "този свят смърди", "мъжете са гадове", "политиците крадат" и т.н. попадат и в тази его заблуда. Това е подобно на далтонизма. Далтонистът не различава нещата в света и не иска да ги различава. Ако му дадат една фигура от розови и сини точки, той ще каже, че нищо не вижда, докато цветно-виждашият ще види число. Нека виждаме цветно Пак се извинявам за този пост. Надявам се да ми простите и благодаря за това. Надявам се да е взаимно полезен.

Като дете естественото ми отношение към храната беше да е без месо. Сега като се замисля основна причина за това май беше лошото отношение към животните, каквото доста съм видял. Орлине прав си, че българина като коли събира цялата рода да гледа и никой не се сеща да скрие очите на децата. Веднъж баща мои се опита да заколи едно прасе сам и за първи път като може би е разчитал на моята помощ. Сега си мисля, че чувствата, които са съм изпитал като съм гледал това нещо, е било примесено с желание да го убия. После май го спряхме и извикахме други хора. Не помня добре, вно съм го потиснал. Сещам се филма "Топло", където Константин Коцев казва "мразя насилието във всичките му форми". Е, много са формите на насилие, за някои не се усещаме, а омразата е също форма на насилие. Омразата, отхвърлянето. Отказах се да превръщам вегетарианството в кумир, когато осъзнах, че всяка крайност преминава в срещуположната си точка и е оптхвърляне, липса на баланс, липса на хармония. Учителя е казал, че трябва да благодарим за всичко на този свят. защо? Защото, ако няма благодарност и любов, то се появява отхвърляне и омраза. Преди малко ми попаднаха поредни цитати от книгата"Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - 2". Говори се за изпитанията, които могат да ни бъдат пратени и как преминаваме през тях. Ето първия: "Трети пример: Минаваш покрай едно страдащо същество и се явява подтик да му помогнеш, но ти идва мисъл да си вървиш по пътя, да го отминеш. Ако направиш последното, значи не си издържал изпита си. " Да, трябва да се помага, но помощта какво е? Могат ли думите да помогнат? Не. Помощта е помощ в действие. Още един цитата случайно ми попадна тази сутрин от бележника на Учителя, "Личен бележник на П. К. Дънов (1899)": "Никога не излизай вън от границите на възможното". Какво ли е имал предвид Учителя? Оставям го на вашето въображение. В тази и другата тема видяхме доста емоционални излияния. Хората дори си признават, че действат и пишат импулсивно. Имаше примери, излияния и т.н. Даже и аз по едно време бях емоционален. В тази връзка ето втория цитат свързан с изпитанията по пътя, за който говоря: "Ако при някоя неприятност, по-малка или по-голяма, или при някоя мъчнотия или препятствие, които среща човек в живота, човек губи куража, своя вътрешен мир, самообладание и падне духом, той е пропаднал на изпита. " Ако при някоя неприятност човек губи вътрешния си мир..... Сега, съзнавам, че цитата може да се тълкува и като наблягане на "падането духом", но нима екстремната емоционална защита не е падане духом. Моля всички, които четат това, да знаят, че си е мое лично тълкуване, което могат да използват единствено в своя полза, както намерят за добре. Денят още не е свършил и ако се вълнувате на всеки мой пост, то ще трябва да ви черпя по едни чушки с доматен сос за успокоение

Ами така е. Буда е казал, че ако искаме да постигнем нирвана, няма да я постигнем. Правилните дела и мотивация са важни.

Ани, темата имаше съвсем друга насоченост. После се появиха превъзбудени хора и почнаха да говорят превъзбудено. Ето каква беше моята реакция по въпроса: Но ето, например, какво ни казваш ти. От думите ти разбирам, че вярваш колко добро е вегетарианството и особено много неодобряваш онези с кюфтетата "дебелия мазен домакин", които се отнасят толкова зле с вегетарианците. От друга страна не си вегетарианка. Е, кажи сега какво да мислим? И ако говорехме наистина за защита на животните, то механизираното производство на мляко ги тероризира не по-малко от тяхното заколване, както съм описал по-горе в същия "уф" коментар. А какво да кажем за домашните животни и нашите разбирания за това как трябва да се гледат. Какво да кажем за онова семейство вегетарианци, които подложили котката си на вегетарианска диета, от което горкото животно заболяло. Или за държането на котки вкъщи?! Домашна котка не означава да затвориш котката в един апартамент. Тя трябва да живее най-вече в двор. Или какво да кажем за кастрирането на домашните "любимци"?! Какво да кажем за това, че разширилите се земеделски площи са довели до унищожаването на животински видове и намаляване на популациите на зайци и диви свине? Всяка година прибирането на реколтата с механизирани средства води до изпочупване на яйца на дивите птици и до физическо унищожение. Христо6 беше пуснал една тема относно това дали при някой условия убийството на човек е оправдано. Нивото на емоционалния кипеж при обсъждането на вегетарианство и месоядство е много по-голям, отколкото в онази тема. Идете, проверете, убедете се сами. Това лично мен ме кара да се замислям.

благодаря

Целият съвременен свят е ориентиран към постиженията. Постижения в училището, постижения в бизнеса, постижения в изкуството, постижения в жизнените условия, постижения в самоусъвършенстването. Манията за постижения е развита в такава степен, че хората се оценяват не по това, което са, а по това, което са постигнали. Малко хора разбират, че от това, което постигаш, зависи живота, съдбата, щастието и развитието на другите хора. Постижението на един може да е нещастие за другите. Хората не могат да видя какво губят, когато постигат. Когато говорим за материалната сфера, хората достигат до тотално игнориране на другите в името на задоволяване на своите интереси. Има ли разлика в света на духа. Нима хората устремени към духовни цели понякога не се стремят към тях, загърбвайки ближния си?! Има едно източно правило: морално е това, което води до духовно развитие. Човек би помислил, че това означава, че целта оправдава средствата. Главният въпрос тук е какво е духовно развитие. Буда е определил осем стъпки за духовното развитие и постигане на нирвана. Една от тях е правилното действие. Оказва се, че правилното действие е това, което не е обвързано с резултата. Човек трябва да действа правилно, но да забрави резултата. Всяко действие в името на резултата не е правилно. Как съвременното общество да разбере това? Хората се питат „Защо трябва да съм добър и да действам правилно, ако няма полза лично за мен?! Защо да правя нещо, ако за мен няма освобождение и спасение?!” Това Мен създава всички тези проблеми. Мен или егото цели тези търговски отношения, в които нещо се продава, протъргува се за спасение и освобождение. Ако говорим за спасение и освобождение, нашата вътрешна същност, Божествената искра в нас е освободена и спасена. От спасение и освобождение се интересува егоистично единствено нашето его. Затова си поставя за цел спасението и освобождението. Нашето Истинско Аз действа спрямо своята истинска воля, която съвпада с Божествената Воля. То не се интересува от резултата, защото Божественото действие, правилното действие е смисъла, а резултата е просто едно отражение. Ако се съсредоточим върху резултата, ще спечелим отражението, но ще загубим смисъла.

Като чета kuki се сещам за телеологията, чиито виден привърженик е Юнг. По Википедия: "Телеологията (от старогръцки: teleos - достигнал целта; logos - учение, наука) е идеалистическо учение, според което всичко в света е целесъобразно. Привържениците на телеологията считат, че всичко в света е сътворено от Бога така, че едно нещо служи като средство за друго. Енгелс обобщава възгледите на телеолозите: "Котките били създадени, за да изяждат мишките, мишките - за да бъдат изяждани от котките, а цялата природа - за да доказва мъдростта на твореца".

не..., сега разбирам ника ти Как мислиш, кой Аз е по-овладян? Моят, който приема, че съм глупак или този на Венци, който ме нарича глупак? Отговори си честно. Ето нещо от Римляни 14: 7Защото никой от нас не живее за себе си, и никой не умира за себе си. 8Понеже, ако живеем, за Господа живеем, и ако умираме, за Господа умираме: и тъй живеем ли, умираме ли, Господни сме. П.С. Ех, пак пиша тук, за да не разводняваме. Да в Христа. Никой не отрича. Светия Дух или Силата е едната колона, Христовото Съзнание е другата, а какво е средната колона???

Аман от глупости да. Не стига дето ръся глупости, ами съм и абсолютен глупостар. Все пак гледам да не се хваля с това, което не правя и гледам да не видоизменям съзнателно или несъзнателно фактите, така че да паснат на някоя религия. Горко на читателите на това списание. Ето един цитат за Аз-а на Щайнер: "...Ако обаче някой поиска да сравни двата светогледа, застъпени в Бхагавад Гита и Посланията на апостол Павел, той трябва да постави следния въпрос: За какво всъщност става дума тук? Тук става дума за това, че ако притегнем до един исторически обзор на двата светогледа ние сме изправени пред навлизането на Аза в еволюцията на човечеството. Проследявайки участието на Аза в еволюцията на човечеството, ние стигаме до следните избоди: В предхристиянските епохи този Аз беше несамостоятелен, спотаен в невидимите, скритите дълбини на душата, без да разполага с никакви възможности да разгърне своите собствени сили. Самостоятелното развитие на Аза може да се осъществи само благодарение на факта, че в този Аз беше вложен онзи импулс, който ние обозначаваме с името Христов Импулс. Всичко онова, което след Мистерията на Голгота можа да покълне в човешкия Аз, и което откриваме в думите на апостол Павел: „Не аз, а Христос в мен", по- рано беше невъзможно да бъде намерено в Аза..." От "БХАГАВАТ ГИТА И ПОСЛАНИЯТА Н А АПОСТОЛ ПАВЕЛ"

Едно Влюбен в теб съм бил преди да съм те видял, отпреди да съм се родил и след като съм умрял. Влюбен в теб ще бъда след като ме напуснеш, след като ме предадеш и когато вече не бъда. За теб няма да плача. За мен ти не плачи. Аз не те заслужавам, не ме заслужаваш и ти. Никога не ще се разделим преди искрата да блесне в нас. Искрата на единнното Аз, когато заслугите ще заличим. С желанията ще сме се разделили, изборите ще прекратим. В едно ще зазвучим, мелодията на любовта сътворили.

Мммм, не знам дали е вампиризъм или хитър начин на Природа, който показва, че детето страда от липса на любов. А какви мерки могат да се вземат?