B__

Мися, че Учителя някъде препоръчваше човек да се труди 2 часа умствено, след това 2 часа да се занимава с духовно, а след това 2 часа физически труд. После пак отначало Как може да прилагаме тази препоръка в съвременния живот? Как може да съчетаваме трите вида труд? Все повече се убеждавам, че липсата на един от трите, може да е доста натоварваща за психиката. Какви съвети и опит може да споделите по отношението на съчетаването на умствени, духовни и физически занятия?

Да не забравяме, че ако алкохола пуска на свобода несъзнаваното, то в несъзнаваното има не само зло, но и добро, което сме потъпкали по разни човешки причини. Също така чрез алкохола висшите сили блокират разни бъдещи Хитлеровци и други изверги, както и различни ретроградни сили. Например, цялото семейство работи един мъж да се откаже от алкохола. Накрая той се отказва и убива жена си. За духа трябва да се работи, а не срещу нещата.

мда, като гледам едно от главните ви изпитания за учебната година е минало успешно. Честито!!!

Не прибавяй огън към огъня и не изливай вода в морето. Хубаво е така от време на време някой да ни кара да си поразмърдаме мозъците. Мисля, че мога да разгледам това изречение в три измерения: философско, интуитивно и свързано с лични преживявания и истории. От философско-езотерична гледна точка огънят е мисълта, а водата е енергията. Да не добавяш мисли към мислите означава да не добавяш плява към вече изграден и фокусиран мисловен процес. Огънят е фокусиран нагоре. Като символ на мисленето означава фокус върху висшите светове и идеи. Позволяване на странични мисли означава разфокусиране на процеса и „прегаряне на човека”. Водата означава енергията. Да добавиш вода в морето означава да покриеш с вода бреговете му, да ги ерозираш, да ги скриеш, да наводниш площите засети със земеделски култури. Прекалено много енергия у човека пак може да доведе до лошо. Трябва да се поддържа баланс и в мислите и в енергията. От източна гледна точка водата изяжда огъня. Повече вода ще попречи на огъня, повече енергия ще попречи на мислите. Повече огън ще изпари водата. Както знаем, прекаленото мислене изцежда енергията от човека. Това е и призив за баланс и съединяване на противоположностите: едновременото съществуване на огън и вода. Това става чрез баланс между мислите и енергията. Морето да не излиза от коритото си, а огънят да не изгаря прекалено бързо. Мислите да пестят енергията, а енергията да не задушава мислите. Баланс. Също и помиряване на противоположностите за постигане на по-висша цел. От гледна точка на интуицията можем да направим асоциация с други подобни изречения и поговорки. Също и да си помислим, че това е призив да запазим своя огън и своята вода. Да не караме реката да тече след като тя вече си тече: огъня си гори, а морето си стои. Имаме наш огън и вода и външни огън и вода. Можем да предположим, че това са колективните огън и вода: колективното съзнание с неговия мисловен модел и енергиен заряд. Докато у нас можем да обединим огъня и водата, то колективното несъзнателно се стреми да изтощи човек и да го накара да прави неща за благото на колективното несъзнавано. Да не им даваме осън и вода означава да не се поддаваме на гласа на тълпата и да останем цялостни и балансирани. От друга страна „кой каквото прави, на себе си го прави”. Да хвърлиш дърва в огъня ще изгори теб. Засилваш силите и настроенията на тълпата, но малко да кривнеш и тя ще те унищожи. Това може да е и призив да запазим вътрешния живот за себе си и да не позволяваме на външните огън и вода да ни разбалансират вътрешния покой. Другият случай е да позволиш да хвърлят дърва в огъня ти и вода в морето ти, т.е. да позволиш на външни мисли и енергиии да нахлуят в теб. В крайна сметка препоръка за отделяне на вътрешния свят от външния. Хигиена на душата и хигиена на действията ни към другите хора. От гледна точка на личните преживявания, колкото повече дърва хвърляш в огъня, толкова по-далече трябва да стоиш от него. За да е приятен огъня трябва да гори бавно и спокойно, а така и дървата стигат за по-дълго време. Важна е не горещината, а топлината. Баланс и умереност. Силният огън те гони и е неконтролируем. Може да изгори и близка плевня или купа с дърва. Накрая оставаш без огън. Надали някой е изливал вода в морето, но сме свидетели за всичките канализационни изходи към него. Въпреки това се къпем в него и не усещаме някакви промени във вкуса му. Морето е прекалено голямо. Последните две неща пречупени през философката гледна точка означават две неща. Първо баланс и умереност. Второ да не се наемаме със непосилни задачи, което ни кара да преливаме от пусто в празно, без да постигнем нещо. Двете неща събрани означават да преценяваме какво може да свършим и да вършим само това, което е по силите ни и можем да доведем до успешен край. Мона, не мога да намеря този цитата в Метаморфози. Къде точно се намира?

А защо трябва да се отделяш от цялото?!?! Никой не е говорил за такова нещо.

Няма защо. Понякога някоя фраза ти осмисля целия ден и не само

Като се има предвид, че това е късметче от кафе е хубаво наистина човек да се замисли над смисъла. А той според моето единствено измерение е ни повече, ни по-малко от: "не преливай от пусто в празно" Демек (хубава българска дума), стига с произволните разсъждения.

Донка, така е. В темата за това как да преминаваме изпитанията казах, че има разлика между съвест и чувството за вина. Съвестта ни кара да действаме правилно в името на любовта. Чувството за вина ни каза да правим станни неща....и да стоим заключени. Аскетизмът е резултат от духовното развитие или по-точно проява на ново светоусещане и разбиране за света. Така той не е ограничение, а радостна реализация на ново познание. Преди 15 години се опитах да променя начина си на хранене за няколко дена. Резултатът беше нещо като истерия. Преди десетина години за първи път имах вегетариански период от 8 месеца, не че се е държал на духовни причини. Всичко става бавно и спокойно. Великия среден пътна Буда може да ни води. Преди бях публикувал една тема за това кое по-важно, "искам" или "трябва". Учителя казва например, че ако искаме да усвоим плодоядството, трябва да сложим идеята в ума си, за я забравим и тя ще работи там тихо и неусетно години, за да се реализира, когато сме готови за това ("Сила на волята). Всичко, което искаме не трябва да го свеждаме до "трябва", не трябва да водим война със себе си или война в името на някой друг. Трябва да сме внимателни и спокойни към себе си, да се обичаме и рано или късно, това което искаме ще бъде реализирано. Трябва да видим какво наистина искаме. Да свалим пластовете на егото един по един или поне да го опознаем. Да открием истинските си желания, които няма как да не ни водят по пътя. Да слушаме какво наистина иска тялото ни като храна. Да чуем какво наистина иска душата ни като действия. Учителя казва ("Правила и мерки за избягване на всички погрешки"), че не трябва да се поддаваме на външния морал, защото си имаме свой път. Това според мен означава да не се поддаваме на насадено чувство за вина, защо си имаме свой път вътре в нас. А пътя и всичко произлизащо от него може да се осъществи единствено по пътя на самопознанието. То е първоизточника на всички духовни промени.

Не е нужно да си съвършена, за да приемаш нещата с любов и разбиране Чувство за вина и съвест не са едно и също нещо. Съвестта ни кара да вършим правилни действия съобразно любовта, а чувството за вина ни е напрапено отвън. Чувството за вина идва първо от родителите, които искат да сме послушни и да станем като тях и после от обществото, което желание неговите членове да се управляват по-лесо. Доколкото разбирам си взискателна към другите хора и се засягаш, когято срещу теб извършат несправедливост. Нищо чудно работата с тези две неща да е част от задачите ти за този живот. Според мен от полза ще са две неща. Разбиранията, че всичко, което ни се случва е Божи промисъл и разбирането, че прошката ще ни доведе до любовта. Може да се научиш да прощаваш на всички и да разбираш, че от всяка неприятна ситуация може да извлечеш полза като разбереш още нещо за себе си. Може да прочетеш тук какво съм писал като техники за положително мислене, които са и техники за разбиране смисъла на случващото се с човека. Също може да прочетеш книгата "За здравето" на Учителя. Или поне уводните глави.

Скъпи приятели, тук сме обсъждали различни теми и мисля, че доста успешно. Поне от моя гледна точка. Предлагам да се спрем на един важен според мен въпрос. Какъв би трябвало да бъде моралният и духовен кодекс на вегетарианеца? Какво би трябвало да стои като разбиране и светоусещане зад чисто физическото приемане на определен вид храна? Нека да обясня причините за тази тема. В последно време отделяме много ресурси и нерви да разглеждаме вегетарианството, но предимно от гледна точка на не-яденето на месо и на това какви са предимствата на вегетарианеца в чисто физическия свят: опазване на животните, екология и т.н. Поне аз усещам едно искрено възхищение от вегетарианството като само за себе си, което ме кара да се запитам кога едно възхищение се превръща в преклонение и създаване на кумири. Не просто се препоръчва да не се създават кумири, а всяко обожествяване на нещо, което не е Божествено би водило до известно изкривяване във възприемането на света. От друга страна самодоволството от това, че човек е вегетарианец би могло да прерасне в мисли, че той има някакво предимство пред другите, че това е толкова прекрасно нещо и човек да зацикли около него като спре да се развива отделяйки по-голямата част от психичната си енергия около тези действия. Мисля, че тази тема ще даде пълнота в разбирането какво значи да си вегетарианец. Но моите подбуди нямат значение, защото са си чисто субектнивни. Вече съм ги изразявал като мисли и просто ги синтезирам тук, за да обясня отварянето на темата. Отварянето на всяка тема е деяние отговорно и затова се стремя да съм прозрачен в мислите си. Чакам с удоволствие вашите коментари

Можеш да намериш корените и причините за вината. Тя обикновено спира човек от действане, блокира съзнанието и възприемането на света.

Ами Мона, имам ти доверие, защото ти би трябвало много добре да знаеш нещата около умните фрази. Това е сутрешна приятелска шега. Да, всичко показва, че не можем да очакваме спасение отвън, спасението е вътре в нас. И ти благодаря, че го каза във връзка с аскетизма. Какво не е аскетизъм? Да вземаш с пълни шепи материални блага, да имаш постоянни взаимоотношения с любими и не толкова любими хора. Когато няма един усет за границата на тези действия, се оказва, че ни сме зависими, както от материалните блага, така и от взаимоотношенията с хората. Лишаването дори от едно от двете ни фрустрира и изпълва с агресия. Например, уговорила си се с любимия за среща довечера и изведнъж той се обажда и казва, че не може да дойде, без да даде ясна и задоволителна причина защо. Какво ще почувстваш. Така че, когато нямаме поне някакви усещания, че нещата от живота са илюзорни и извън нас, то се оказва, че зависим от тях. Надяваме се и разчитаме на неща извън нас. Е, това да си ученик на себе си ли означава?! Или пък, че спасението ти е вътре в теб?!

Е, сега котките ли почнаха?! Котките на никой не пречат. Даже една болест разпространявана от котките: токсоплазмоза, е полезна да се прекара от малките момичета. Така няма да им попречи на бременността като пораснат. После ще бъдат гълъбите, врабчетата, гарваните....а накрая хората ще попречат на общината и ще трябва да се намали популацията им.......

здравето ли е по-важно или......

Мдам, совите не са това, което са. Потреблението съсипва планетата дами и господа. Колкото и да не ни се иска, трябва да си го признаем. В името на Негово Нещастно И Тъпо Величество Потребителя се избива всичко, не само животните. А ние сме взели тука да си мерим.......дължината на целината. ...и пак стигаме до темата за аскетизма...нима не е нужен поне малко аскетизъм, за да спаси този свят?!?!?

Няма такава. Давам пример. Човек, който живее на село. Има стадо овце и се изхранва с млякото и месото им. Води ги на паша, събира сено за зимата и т.н. Вегетарианец, който си яде доматите не като ги взема от пазара, а от магазина в буркан (произведен с консумация на енергия и отделяне на газове), кара кола (която е направена да издържи 5-6 години, за производството й са отделени 70 еквивалентни единици боклук при производството му, задушава атмосферата с изгорели газове), сменя си телевизора на 3 години (за всеки освен това са отделени 70 еквивалентни единици боклук при производството му), ползва найлонови пликчета, хладилник, козметични продукти, които бъкат от химия (за всеки са отделени 70 еквивалентни единици боклук при производството му), консумира много енергия (много ел. уреди) и т.н. и т.н. Кой е по-екологичен от двамата? Както, ако ме направи космонавт Това не зависи от яденето, а от духовната настройка. Виж по-нагоре. Не, това заивси от потреблението на индустриални стоки. Тяхното производство скапва климата. Водните ресурси зависят предимно от индустриалното производство и после от еко-земеделието. Земеделие ползващо инсектициди, пестициди и други -иди може да скапе успешно всяка водна площ. Не случайно на опаковките им се указва изрично да не се пускат във водни площи. Чудно е дали дъжда, който ги отмива, ги закарва там или не Житната продукция не може да се използва разумно, докато с нея са свързани корпоративни интереси. Ясно е, че енергията на килограм месо се получава от 20 килограма житна продукция, което е загуба от 95% на калории. Но пък цените на житото в магазина са баснословни спрямо себестойността му. Пак търговски операции. На американскитъе фермери са плащали субсидии за да не засяват зърнени култури, за да не пада цената им. Неефективното използване на житната продукция зависи от алчността на корпорациите. Мания за печалби.

Зависи от вкусовете и възможностите. Също и от това дали имаш собствена градина или не. Ако имаш собствена градина излиза по-скъпо като време Зависи от вкусовете и възможностите. Ако разсъждаваме за всички хора, то по-евтино излиза да си купуваш супер евтини биренки и кремвирши. Пенсионерите затова не могат да са вегетарианци обикновено, защото бюджета им е под необходимия минимум да бъдеш вегетарианец. Просяците, бедните също не могат да бъдат, а ядат, каквото намерят. В България тези хора са много. Изводът е: необходим е паричен минимум, за да можеш да си позволиш да бъдеш вегетарианец в съвременния свят. Каквато и да е теоретичната ралика в себестойността на месните и растителни продукти, на пазара те винаги ще имат подобна цена. Закон на търсенето и предлагането, както и търговска алчност. Последващият извод: ако Бог е дал живот на всички, дали задължава всички да са вегетарианци?! Ако той не ги задължава, защо ние го очакваме от тях ?! Както казах, за повечето пенсионери не си заслужава. Заслужава си единствено, ако духовно си отписал евентуалните допълните пари, които даваш за вегетарианство. Едно странично отклонение. Натрапва ми се от последните десетина теми, че на вегетарианството се гледа единствено от гледна точка на това какво се яде и по-точно на вегетарианството се гледа като не-ядене на месо. Вегетарианството е по-скоро духовно усещане какво и как трябва да влиза у човека. Например, вегетарианецът би ли ял захар, сладко и бели храни? Не. Сладкото прави скокове про инсулина, което създава неоправдано чувство на глад, но и също психическо напрежение. Други бели храни "изаждат" витамин B12, а той не се внася особено много при вегетарианеца. Би ли пил каже? Не. Кафето "събужда" чрез раздразване на човекА. Раздразване на храносмилателната и нервна система. Би ли искал вегетарианецът да е раздразнен? Не. Би ли пушил цигари? И т.н. "би ли". Нито думичка не сме казали за моралния и духовен кодекс вегетарианеца. Има морален кодекс на пожарникаря, полицая, че дори и на държавния служител в България. Нима нас не ни интересува моралния и духовен кодекс на вегетарианеца?! Надявам се Иво или някой друг да пусне такава тема

Ами Иво, аз мисля, че отговорих индиректно, което е по-пълен отговор, но ако искаш, ще изброявам. Имам кожени ръкавици на 7 години, кожен портфейл на 10 години, кожени планинарски обувки на 9-10 години. Различни кожени обувки на различен брой години. Няколко кожени колани също на различен брой години. А да, имам и кожено яке на 2 години, което си купих няколко години след като подарих първото, което беше на около 20 години. Как става производството на кожата? Доста екологично мисля. Дъбилните вещества, с които се обработват кожите, в повечето случаи са с растителен, естествен произход. Отпадъци особено няма. При производството на на изкуствени мнатериали влиза в сила факта изложе в едно филмче, което Иво беше публикувал: за производството на единица продукция индустрията "произвежда" 70 единици боклук?!?! Така, ако си купя ръкавици от изкустена кожа, те ще са резултат на създаден боклук от 70 пъти по толко. Ръкавицата от изкустена кожа ще се скапе за година, освен боядисването на ръцете и нервите, които създават. Излиза, че ако си взема ръкавици от естествена кожа, то ще спестя боклук в размер на 490 единици. За обувките излиза, че спестения боклук е в еквивалент на 700 единици. За първото ми яке е в еквивалент на 1400 единици. Излиза, че ползването на ествествена кожа е стотици пъти по-добро за екологията. А в тази природа живеем не само ние и животите. Заради замърсяването намаляват популациите на всички животни, че и риби, птици и насекоми. По тези елементарни сметки излиза, че за Природата, животните, птиците и насекомите е по-добре да се ползва естествена кожа, а не изкуствена. Естествено, всичко с мярка и уважение. Поддаването на модни тенденции и призиви за потребление е пълна глупост. Проблема не е потреблението на нещо си, а намаляването на безумното потребление и алчния начин на живот. Самия размер на потреблението съсипва планетата и в частност животните много повече от това какво точно се потребява. Последно, както казва Диди, няма особена връзка между вегетарианството и употребата на естествена кожа, както се видя и тук в тази тема.

Някакъв човек 10 години стоял на върха на планината и през това време се обръщал към Бог само с една молба - светът да бъде устроен справедливо. - Наистина ли го искаш? - попитал Бог. Молещият се отговорил утвърдително. - Добре. - казал Бог. - тогава да започнем от теб. Ти 10 години седя на планината, нека сега планината да поседи върху теб!

Kuki, още е мочурливо Яков съвсем откровено говори за нуждата от дела. Павел говори нещо различно. Ако прегледаме внимателно Библията се вижда, че Яков е наследник на Исус като водач на Църквата на Исус. Връщане назад по нея пък ще ни накара да си мислим, че Яков е бил брат на Исус. Павел отива при Яков и пита може ли да предава учението на не-евреи, но без закона, т.е. без еврейските порядки и обичаи като обрязването. Яков казва да. Това, което Павел говори, че е само вяра е с цел да се отхвърли закона, т.е. да се отхвърлят правилата и начина на живот по Стария Завет. Но това не значи да няма дела като промяна на начина на мислене

Добър пример. Невинаги практиката следва желанията. Аз следях отначалото какво става със братската къща, макар че формално въобще да не ме засяга това. Мисля си, че едно яко шкурене в братска къща (или братско село) е много по-важно нещо от духовна гледна точка от 10-20-30-50 изиграни паневритмии... А за такова село си мисля, че трябва да бъде изградено около един духовен център. А каква по-добра фигура за това от някой учител. Дали в Бъл;гария има такива сега?! По-добре ми кажете как да убедим семействата да живеем в такова село?

Kuki, това зеленото е мочурлива почва. Да кажем все едно, че "не с дела да се оправдава човек", защото някой или ние самите не си харесваме достатъчно собствените дела. Ама не се знае дали и с дела ще се "оправдае" човек и дали пък е само с дела. Някои имат следното схващане: Човекът се състои от мироглед и характер. Мирогледът е виждането и разбирането за света, а характера е това, което човек наистина прави. Мирогледът е Божественото мислене, а характера е човешкото поведение, което може и да е изостанало от мисленето. Когато човек е новатор, носи нов мироглед за света, той може да е току-що открил новия начин на мислене и да не е успял да го въведе в живота си. Всички след него успяват да приложат това в живота си, но първия си остава "дивак" да го кажа. Това означава, че Апостол Павел може да е изключително себичен характер и едновременно с това да разнася из света новите идеи. Затова е казал: "Не ме гледайте какво правя, а слушайте какво говоря". Затова някой може да има мисленето, но да не може още да е вегетарианец. Същото се отнася и за човечеството. Човечеството още няма мисленето като цяло, а ние очакваме да промени характера си Затова основното е не какво прави човек, а какво мисли. Нещата тръгват от промяната на мисленето на човечеството. Много хора се опитват да го променят, но въпроса е дали любовта е в основата на тези опити или нещо друго. Нео друго в основата на целта придава гнила основа на натрапеното мислене.

Както написах в изтритото ми пожелание за съдбата на темата, не съм предал удачно мислите си. Затова вие четете тука, виждате формата и съдържанието, но смисъла не съм го предал добре в темата като тема сама за себе си. Болката. Болката ни помага да се запазим живо за някаква по-друга цел. Понякога болката (физическа или дишевен шок) може да ни доведе и до загуба на съзнание с цел предпазване на нашата цялостност и психично здраве. Степента на болката ни показва дали това, с което се занимаваме, е подходящо за нас в този момент. По подобен начин общо казано страданията и неприятностите ни показват дали това, с което се занимаваме в този момент е подходящо за нас или не. Болката и страданията ни облагородяват и насочват по нашия път. За това сме говорили много в други теми. Позволете ми да не цитирам повече. Излиза, че болката и степента на фрустрация, които изпитваме като правим нещо, се грижат не само за физическото ни оцеляване, а и за да ни покажат дали се движим по нашия път или се опитваме да скочим на нечий друг. По подобен начин, ако вегетарианството ни прави нервни, с мисли за разни изкушения в главата, горди с това, което правим, осъждащи, то това вегетарианство не е нашето. Не ни е дошло още времето. Това вегетарианство ни пълни с душевни болики страсти. Обратно, истинското вегетарианство, за което сме дозрели ни изпълва с физически покой и удоволствие. Вегетарианската храна за нас добива съвсем друг вкус и са непонятни тезите на някой, че „това е само гарнитурата към храната”. Истинското вегетарианство ни даравя със спокоен сън, удоволствие от живота, повишаване на енергията във всички отношения, душевен мир и спокойствие, повече толерантност и приемане. За нас вегетарианствот не е болка, както би било за някой не-вегетарианец, а дори и удоволствие. Както казва Донка, вегетарианството вече не е болка, не е аскетизъм, а удоволствие. Но за нея е удоволствие, а за бай Пешо, любител на мръвката, би било голяма болка Хората се стресират от думата аскетизъм като мислят, че това е мъченичество. Както казва късметче, аскетизмът е практика свързана с духовното развитие на човека. Аз казвам белег за духовно развитие, нещо, което се постига непринудително. Постига се, когато неща, които са болки за другите, станат удоволствие и начин на живот за някой. Стават вече не ограничения, а възможности. С тази тема исках да покажа, че нито вегетарианството, нито аскетизма са средство за духовно развитие. Но когато човек стигне съответното духовно ниво, това, което съм описал като аскетизъм, му става близко. Без човек да се откъсва реално от света, защото говорим преди всичко за вътрешен аскетизъм. Защото външните прояви могат да бъда за периоди от време, както съм казал. Какво означава например отказа от материални придобивки? В лекцията „Мисъл, чувство и действие”, МОК I, Учителя дава едно упражнение. За един месец ученикът трябва да раздаде всички пари, които има. Този месец трябва да се издържа от това, което заработи случайно по строежи, пристанища, ресторанти и т.н. Той не трябва да заработва повече пари, отколкото за едно ядене на ден. Ако разчита на ядене от родителите си, то трябва да го заплати с труд към тях. Този месец той не трябва да има никакви други нужди. През този месец трябва да се „уповаваш на онзи велик закон, който движи живота”. Да разбереш Божествената грижа. Да усетиш Божественото. Иво питаше къде в учението на Учителя се говори за нещата, които съм описал. Ами ето тук, например, се говори. Е, през този месец няма да има пари за любимата дискотека няма да може да се виждаме с приятели, няма да има други удоволствия. Всеки си решава дали си заслужава. Друг пример е житния режим. По 100 грама живто на ден. Учителя говори и за житен режим по 2-3 месеца, а тук във форума някои предлагат да се прави всеки месец. По време на житния режим хората трябва да имат възвишени мисли, позитивно отношения, да четат духовни книги, да слушат хубава музика и да се молят. Трети пример е за усамотението. „Вие искате да станете знатни и велики в света. Това е хубаво. Отлично е. Но знатният човек трябва да бъде много умен и силен, той трябва да бъде и много богат, защото като стане знатен, ще влезе в други отношения с околните. Отношенията им към Бога, то е вътрешният живот, истинският живот, който е живот на уединение, на самота. А вие не го разбирате и казвате: „Самотен съм!“ Че вие сте в най-хубавото положение. Няма кой да ви безпокои, но не го използвате, а се оплаквате, че сте самотен!”, „Дружение, слушане и следване”. Какво да кажем за молитвите на Учителя, доста от които трябва да се изпъляват в самота. Дори и Тайната молитва затова се нарича тайна, защото се изпълява във вътрешна самота. Стряскаме се от аскетизма със страст заради думата, която ни впечатлява, но пък понятието вътрешен аскетисъм описва много по-пълно желаното вътрешно състояние. Състоянието на покой, смирение и любов. Но този покой, смирение и любов не могат да дойдат по пътя на самоналагане на аскетизъм. Според мен има голяма разлика между аскетизъм и сдържаност. Аскетизмът идва като резултат от бавното вътрешно преобразувание водено от фокуса на съзнанието. Сдържаността е целево потискане на вътрешни чувства, мисли и желания, което може да доведе до болки и фрустрация.

Преди години много се ядосвах на жена ми, че купува кожени неща. Мисълта ми беше, че по кожата остават енергийни следи от убийството на животното, които се предават на носещите ги хора и ги "увреждат". Прибързано мислене. Кожата минава през множество обработки, през множество ръце, вкл. и през ръцете на търговеца, които могат да оставят по нея такива енергийни следи и програми, който да са много по-опасни. Първоначалната енергия от убийството може да е насложена и усилена с други лоши енергиии, а ако е минала през ръцете на добри хора, може да е съвсем неутрална. Подобно, преработените растителни материи и материали минават през ръцете на множество хора. Някои от тях могат да вкарат в памучните ви чорапи самоубийствени енергии Всичко това може да поразклати и вегетарианеца. Изказах мнение в друга тема, че вегетарианецът от време навреме трябва да хапва месо, за да не се самозабравя от гордост. Носенето на кожени дрехи е също вариант. Откакто почнахме дискусиите за вегетарианството, обаче, съм си отново чист вегетарианец, за да не се окаже, че демагогствам случайно в дискусиите.

Матея 3 4. А сам Иоан носеше дреха от камилска вълна и кожен пояс на кръста си; а храната му беше акриди и див мед. И друго се питам: от какво са били сандалите на Исус и апостолите, които са обиколили света разнасяйки учението Исусово?!