Сетих се нещо като афоризъм:
"запомняме слабите с техните изсилвания, а силните с техните слабости"
Героизмът е понятие свързано не със характеристиките на героя, а с отношението на другите към него. Героят не е герой, ако свърши нещо тихомълком, а само, ако се говори за неговия героизъм и се обозначава като такъв от другите. Героизмът по смисъл не е сам за себе си, а с цел да влияе на другите хора и да ги мотивира да правят нещо.
Героизмът е свързан с неща като дълг, чест и достойнство. Той е нещо, което не всеки би направил, а ако го направи, то е с цел да покрие изискванията на собствения Свръх-Аз (като психологическо понятие), за когото съм споменавал нееднократно, че е част от колективното несъзнавано.
Когато човекът изпълни нещо, което се изисква от колективното несъзнавано и което повечето хора ги е страх да изпълнят, то той става герой и пример за останалите, които не са достатъчно отдадени на колективното несъзнавано. И на останалите се говорят неща като "Виж Митко Палаузов какво е направил, а ти не искаш да си доядеш супата". Героят се натрапва като мярка за другите, смята се, че всички хора трябва да вървят по неговия път. Опитва се да бъде представен като еталон за подражание, а знаем, че всеки кумир ни отклонява от истината.
Една психологическа дисциплина, която доста добре изследва колективното несъзнавано се нарича психология на тълпата
Така героизмът служи на тълпата, на общността, на държавата, на дадена религия. Той е по-скоро несъзнавано проявление на управлението на тези общности. От тази гледна точка не мога да го свържа с духовното развитие, където всеки е сам и неговите постижения не могат да бъдат потвърдени от другите хора и са по-скоро в посока обратна на колективното несъзнавано.
Мисля, че в дадения цитат много добре е определен духовния героизъм, когото "всички хора" трябва да постигнат, да станат нови хора. Не става въпрос за възвеличаване на някого, който да се откроява над другите, още повече, че тази беседа е за вредите от гордостта. Всеки човешки героизъм стимулира подгордяването и внушава чувство за малоценност у останалите хора, а пък според Учителя "за да се освободи от своето болезнено състояние, горделивият трябва да внесе в себе си самоуважението", така че на нас герои не ни трябват, а ни трябва всички ние да станем нови хора.