B__

Да така се чувствам e, боят с възглавници ще те ободри

значи се чувстваш неуспешен/а с другия пол?

Ами има не само причина и следствие за самия човек, но и такива за неговата група и за човечеството. Може да страдам, например, че не живея на Сириус, но съм част от човечеството. Предопределено му е да живее на Земята и затова живея на Земята. Има безброй случай, когато конкретният човек лично не е направил нищо, но понася всичко, което се случва на групата, защото в същността си е част от групата и прилича на групата. Такъв пример е земетресението в Хаити. Обаче, Диана, всеки човек реагира индивидуално на тези прояви на груповата карма, а тази реакция пък може да задейства личната карма. Човек може да избива съгражданите си за храна, но може и да разботи заедно с тях за оцеляване. Не всичко лошо, което идва е по вина на човека, но идва поради същността на човека. Което също може удобно да се използва човек да си генерира чувство на вина Но чувството на вина, т.е. невъзможността да простиш на себе си е също една от грешките, едно от действията навличащи лоша карма.

Ами питах , за да разбера какво се разбира под този израз в тази тема. Явно се разбира внезапното струпване на множество неприятни за човека събития наведнъж. Причината за това се корени в личностите на повечето хора и затова явно се е появил израза "злото не идва само". От една страна човек не очаква, че е заслужил толкова много зло. Кае се и се тръшка: "ама защо Аз, защо Аааааааз?!". Забравя, че Божият промисъл не е нито добър, нито лош, а справедлив. А пък човек винаги се опитва, дори и пред себе си, да омаловажи грешките си или да се представи за много светла личност. Другата причина е, че хората все отлагат да работят над себе си. Правят нещо, не се опитват да го оправят и за това нещо в бъдещето им се очертава лошо събитие. През това време правят втора грешка, треата и се натрупват. Човек вижда, че "злото не идва само", а пък нехае, че натрупва грешки и всички тези злини просто закономерно идват рано или късно и то накуп. Накуп, защото колкото са повече, толкова по-бърза и всеобхватна ще е обратната реакция. Та всичко е заради това, че човек не иска да признае грешките си, дори когато му бодат очите и отлага, отлага, отлага решаването им. Не е точно така. Не психиката има предел на поносимост, а човек не иска да се "предаде", прекалено е ригиден, за да си позволи да осъзнае грешките си. За него да признае грешките си е да се "предаде". Вследствие, за да бъде запазен от още по-големи грешки, психиката му се затваря, лудва и т.н. Осъзнаването не е достатъчно, когато не се прави или по-точно, когато човек се заблуждава, че го прави, а пък егото продължава да скрива важните неща. Абе Мона, това не го разбрах. Вярата в Бога отдалечава човек от реалността?!?! Има два варианта: 1 - вярата е някаква измислена и пак самозаблуждение, че е вяра; 2 - неразбиране, че реалността е Божия промисъл (в ролята на Арбитър - това много ми хареса). При всички случай тук е хубаво как да се прочете това, което Ирина е написала П.С. Допълнение към това, което Ирина казва за философията. Абстрактното мислене може да те доведе до такъв пустинен остров, че с години да не можеш да излезеш оттам.......Всичко трябва да се прекарва през личния опит и преживяване, а не през абстрактен анализ.

А какво значи "лошото не идва само"?

След конструктивните предложения на Донка почнаха да валят предложения от вида "стани като мен" Искам само две неща да спомена. Първото е, че начинът на мислене, мисловният модел, мирогледът определят това дали ще си успешен в дадена професия или не. Инженерното, логическото мислене е мноооого далече от психотерапията и човешките отношения. Например, повечето програмисти страдат от свръхмерно его, липса на емпатия, душевно късогледство. Е, има и изключения. Затова трябва да знаеш, че професията е само малка част от живота ти. Тя не те определя, не определя какво представляваш. Служи само за лустро в обществото. Второто е, че още от 7 клас си се отдал на яко планиране на живота си и притеснения за бъдещето вместо да риташ топка и да гониш момичетата?! Ако продължаваш да се интересуваш от психотерапия, ще разбереш, че това желание за планиране на близко и далечно бъдеще понякога може да доведе до личностни проблеми и дори до разрушаването на това бъдеще. Я вземи се отпусни малко. Това настроение не е дори и твое, а на околните, които си мислят, че трябва да правят чудеса в избора на средното училище

Солей, абе що още се занимаваш с тези неща?! Тук вече пристрастеността звучи малко като израза "Ако баба беше мъжка.......щях да й викам дядо".

Ами разрешено е, защото не-ученикът няма как да се възползва от нея. Няма да знае как да вложи любов, милосърдие и разумност във водата. Това не изчерпва темата. Е, с това ти я изчерпи

Това, което Щайнер дава, предполага, че трябва да те подготви да станеш ученик. Предполага се, че все още нямаш учител. Идеята на теософията и производните школи е да създаде стабилна общност, която да пренесе духовно знание през мрачните бездуховни векове, в които се намираме. Така, след време ще бъде много по-лесно да се възроди духовността. Другата идея е да ти помогнат да станеш ученик, т.е. да намериш истинския си учител. Учението на Учителя е по-различно в смисъл, че човек обикновено е почнал да го усеща и улавя негови моменти още преди да е чел лекциите. Тези лекции и беседи не са просто лекции и беседи, а те преобразуват живота на този, който е свързан с тях. Затова трябва да се следи за символичното им значение и въздействие, но не всеки е допуснат до техния смисъл дори и да ги чете. Някой по-нагоре каза, че учението на Учителя е лесно........ Сещам се за упражнението "Да живееш в Божията любов". За един месец човек трябва да се откаже от парите, които печели. Да работи работата си, но да раздаде заплатата си, да не взема пари от приятели и роднини, да не се храни при приятели и роднини. Прехраната си трябва да изкарва чрез случайна работа (строителство, миене на чинии) и то така че един път на ден за ядене да стига. Това, ако е лесен и прав път....

Айде аз ще дойда като си уредите въпросите свързани с кой-кой и по-по-най

Това е нож с две остриета. Може да помага, а може и много, УЖАСНО много да вреди. А тези неща напредващият в духовния път не може да ги прецени. Затова най-добре да не помага целенасочено, защото всяка целенасочена помощ от "напредващ" е по-скоро вредна.

източник: http://www.beinsadou...pic=5443&st=140 Другият ми въпрос е - защо сега вече е разрешено да се публикува рецептата? Ами разрешено е, защото не-ученикът няма как да се възползва от нея. Няма да знае как да вложи любов, милосърдие и разумност във водата.

Aaaaaa, Моля, Моля! Мен в лагери не ме слагайте. Просто не виждам какво бих могъл да отрека тук. Ако изпадаме в крайности светло и тъмно, то се сещам, че в една беседа Учителя е казал, че истинският ученик трябва да се ползва и от светлите и от тъмните сили. Няма да кажа в коя точно беседа, за да се заемете с търсене и да си "почине" тази тема Само моля някой, който знае къде мога да прочета за "храни-йога", да ми пусне тази информация, но на лични.

Solej, то ти я отвори тази тема, а сега протестираш, че водела до осъзнаването на разни неща. Преди отварянето на темата аз, например, имах съвсем неутрално отношение към Михаил Иванов. То и сега ми е неутрално, но имам едно наум.

Ами Канел, Ако духовното развитие е цел и смисъл на човешкия живот, то къде оставяме препоръките от псалм 91. Та нали с него почват доста от беседите на Учителя. И определено е важен за осмислянето на беседите. 9. Понеже ти си направил Господа своего упование, вишнаго свое прибежище, 10. няма да ти се случи никакво зло и язва няма да се приближи при жилището ти. 11. Защото ще заповяда на ангелите си за тебе да те пазят във всите твои пътища: 12. на ръце ще те подигат да не би да препънеш о камик ногата си. "Понеже ти си направил Господа своего упование, вишнаго свое прибежище". Да, какво е смисълът на живота? Да направиш Господа своето упование. Какво е духовното развитие? Стремеж на човека към човешко усъвършенстване. По-високо ли е то от това да направим Господа свое упование? НЕ!!! Защото Божият промисъл е по-високо от всяко духовно развитие и може да иска от мен нещо съвсем различно от това, което си представям като духовно развитие. Духовното развитие си е пак човешко качество. Не можем да го поставяме над Божественото като основен смисъл на живота ни. Духовното развитие е една от основните заблуди, чрез които си служи черната школа, за да отклонява хората. Нека се откажем от духовното развитие в името Му.

Ами не е ли от значение, че хората нямат нужната вътрешна свобода, за да го приемат. И да, виж тука си много прав. Не го бях осмислил от тази гледна точка. Ясновидството пречи на управляващите.

Ето едно мнение, което има истинната фактологична основа, за да бъде коментирано. Определено знаем, че Учителят смята йога за "остаряла инволюционна система". Защо тогава Михаил Иванов употребява думата йога в "храни-йога" като по този начин за пред хората "реабилитира" цялата система на йога?! Определено знаем, че Михаил Иванов "винаги е с някакви атрибути" и съвсем заприличва по някое време по физически вид на Учителя. В своята беседа "Учител" Учителя прави сравнение между белия и черния учител. Белият учител е семпъл, а черният се докарва с дрехи, пръстени, външен вид, т.е. докарва се с атрибути.

По мое мнение това е много точна и полезна книга

Добре де Елф, Ти говориш за смирение. Ако е верна историята, то Михаил Иванов влиза при Ванга и казва " Аз съм Мировия Учител. Петър не е нищо пред мене.Той е самозванец........." Това пример ли е за смирение?!?! Или е пример за нещо друго Затова такива историйки аз избягвам да ги коментирам и да им се връзвам много много. За Михаил Иванов имам мнение дошло по друг начин, но не виждам смисъл да го излагам тук. Коментирам единствено доколко се връзваме на спомените на някои и как използваме софизми, за да ги коментираме. Няма смисъл толкова да се впрягаме. Има си лекции, беседи на Учителя и те са важните.

Че какво й е лошото на подхода. Държала се е естествено

Както обещах: ДА НАПРАВИМ ВСИЧКО ЧРЕЗ ПРАВЕНЕ НА НИЩО

След смъртта на Буда няколко века учението му е било променяно като накрая останала почти само медитацията. Обаче, се оказало, че само с медитация нищо не може да се постигне и са необходими практически действия в реалния свят. Едно такова упражнение е чаената церемония. Друго подобно е икебаната. Има един окултен принцип, че човек следва пътя нормално, ако прави по-малко неща, които обаче се оказва, че имат много по-голям ефект. Казано по друг начин важно е отделянето на внимание на целия достъпен живот като не може да се каже коя част от него е тази, която ни води по духовния път. По-важни са точните действия в точното време, а такива моменти не зависят от волята на човека. Отишли група ентусиасти при един Гуру и го запитали: - Пресветли, какво трябва да правим, за да станем като теб. Гуруто отговорил: - Нищо! Това е интересна особеност как чрез правенето на нищо се прави всичко. Трябва по-подобно обяснение обаче.

ако се съберете няколко човека специалисти, ще стане много по-бързо, лесно и точно. С енергията на групата, която с всеки човек се удвоява.

Ами хайде, действай, направи го този превод и структуриране

Ами да, и морални. Последното, което разбрах е, че и в Ню Йорк таксиджиите свирят веднага като светне червено, че не си тръгнал. България не е по-назад от другите, в каквото и направление да гледаш . И добро, и лошо А сме и уникални.