B__

Изтърва следващото изречение, където се казваше приблизително следното: В единият случай привличането е на принципа на подобието, а в другия на противоположностите. В последните си мнения от снощи и днес мисля, че достатъчно застъпих този въпрос. Новото поражда съпротивление от страна на старото. Проявата на светлите сили, поражда съпротивление от страна на тъмните. Юда се е оказал слабо звено и е допуснал последните да се проявят чрез него, т.е. съзнателно или не, той става техен сътрудник. Абе важното е, че Христос и Юда се привличат. Иначе не биха се срещнали.

Аз безусловно съзнавам своята гордост, но не мога да я потисна, тъй като виждам, че най-голямата гордост е човек да се смята за член на едно духовно общество и да смята целия останал свят за нещо извън него, което не го засяга. И тъй като вече съм преодолял гордостта да се притеснявам от това какво точно другите мислят за мен, да ме мислят за еди-какъв си и дори за черен, то мога да продължа Ани, не ме изненадваш. На десетките теми, които не ти изнасят, ти реагираш по абсолютно същия един и същ начин. Демонстративно заявяваш, че повече няма да участваш в темата. Ясно, щом е под твоето достойнство и ниво, не участвай Ами Стан, сега си мисля, че НЕ мога да разбера какво всъщност мислиш по въпроса. Да кажем ,че просто нямаш мнение за Юда? Така ли да разбирам? От друга страна видах твой израз :" Слепият и Юда са привлечени към Христос не по някаква Божия Воля, по някакъв предварително начертан още преди слизането им на земята план, а просто поради сходство в аурите им." Тоест Христос и Юда имат сходство в аурите?!

За лъвовете е характеерно чуството за власт. Чувстват се нормално, когато притежават абсолютната власт и доминират над околните. Понякога точва чувство може лекичко да премине в страст и тогава лъвът изпада в самоубиствено поведение, какво явно е и в случая. Зад всяка депресия има коренна причина и си мисля, че дали чрез хомеопатия или чрез използване на цветолечението на д-р Бах тази страст трябва да бъде овладяна. Възможен микс капки: - Върба #38 - Ще намали възприемането на съучениците като основна причина за състоянието. Освен това ще намали депресията от недоволството от средата, в която се намира - Ядлив кестен # 30 - Ще помогне да се приеме новата ситуация и въобще промените, които са част от всеки живот. Съответно намалява депресията причинена от превратностите на съдбата - Гарвански лук #29 - Ще намали последствията от големите трявми през живота й - напр. изоставена е от майка си на 3 години и ще намали душевните терзания заради това и несъзнателната вина. - Лоза #32 - За овлядяване на стратта към властване и нормализиране към нормално "лъвско" поведение - Бук #3 - за същото, но от гледна точка на разбира на човешките взаимоотношения, където всеки има свои мотиви важни за него - Джел #15 - Намалява разрушителните импулси насочеи навън или навътре

Ами Ани, точно това означава гордостта: - да си мислиш, че трябва да обичаш един преди друг човек. Да мислиш, че един заслушава по-малко обич от другите - ти да решаваш кой заслужава обич, след като Той това вече го е решил отдавна по друг начин - да отказваш да обичаш "враговете" си, защото са ти врагове на тази земя. По същия начин Юда прояви безмерна гордост: реши, че е толкова велик, че да заслужи 30 сребърника като предаде Исус. Той бе решил, че 30 сребърника са преди Христос. P.S. Както казва Инатари, Юда е покушение върху една идея, идеята на Христос, идеята на любовта. По същия начин приоритизацията на любовта, невъзможността да се даде прошка са покушение пак върху идеята на Христос, идеята на любовта, защото любовта без прошка не е възможна. P.P.S. Станимир, всичко в твоите цитати е допълващо и обясняващо. Последно подчертаваш: "Предаването на Христа беше един вътрешен процес. Крепостта се предаде отвътре. Следователно в Школата, в която ние живеем, трябва да има единство в принципите" Та аз питам имаме ли ние единнния принцип на прошката или сме се отрекли от него?!?!

Юнг цитиращ Сведенборг: "...в един от аспектите си психиката не е индивидуална, а произлиза от нацията, от колективността, даже от човечеството. По един или друг начин ние сме част от всеобхватния психичен живот, от един отделен "най-велик" човек, ако цитираме Сведенборг...." Символично Юда живее във всеки човек. Както казва Учителя "И днес много християни се отказват от Христа. Те казват: Не искаме вече да следваме Христовото учение. – Това е животът на Юда". И още "...И ако Юда не се обърне, светът не може да се поправи. Сега не е въпрос за праведните, а е въпрос за Юдите." Най-яркото качество и заблуда на Юда или на множеството юди е да не вижда, че е юда. Затова юда не иска да прости на Юда, защото ще види Юда в себе си, а той не иска да престане да бъде юда. Човек може да пие от извора, само ако коленичи и се наведе. Човек може да стигне до живия Христос, само ако се откаже от гордостта си, смири се и прости всичко, което има да се прости.

Бих искал да подкрепя Орлин, че за тези случаи не е подходящ всеки терапевт, а този, който има опит. Освен това ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВАЖНА Е ГРУПОВАТА ТЕРАПИЯ. Човекът трябва да промени живота си и да е по-активен. Ще обясня какъв е смисълът на груповата терапия и смисълът на групите на анонимните алкохолици от окултна гледна точка. Първо човек признава, че нещо е сгафил. Няма значение какво точно. Това е благотворно за него, защото е първата крачка да си прости. Второ, като се присъедини човек към групата стават две неща: - човек не случайно е свързан с тези хора и така признава, че е отговорен за тях. Тези хора не случайно са с него. Той им дължи и своята помощ. Като помага на тях помага и на себе си - силата на групата помага и на него. Когато изпадне в слабост, силата на групата му помага Един от смислите на човешкия живот е общуването. Самото общуване лекува.

Ами има връзка, ама не знам, може Дианата да е права. За да поясня, ще допълня с примера за коленете. Не може човек да пие от извора, ако не коленичи и не се наведе. Не знам доколко сме замесени в цялата работа между Исус и Юда, май нали Исус се е жертвал за нас, но тук нещо друго ми прави впечатление. Да го кажа така: Не може човек да пие от извора, ако не коленичи и не се наведе.

"...Любовта не допуска никакъв спор, никакво роптание, съмнение, недоволство. „Ама защо Бог допуснал страданията? Защо създал света по този начин?“ Престъпление е човек да спори с Любовта, да роптае против нея...." "Отличителна черта" "...Като не разбират законите на живота, мнозина се запитват защо е позволено на дявола да измъчва хората и да им създава страдания. В живота и дяволът е необходим, защото дава добри уроци на хората, учи ги на ум, да знаят какво да говорят. Дяволът е длъжностно лице, назначен на държавна служба... ...Зад всяка крива проява седи нещо дяволско. Като знаете това, не се бъркайте в работите на дявола. Не се бъркайте в чужди работи. Защо? Защото ако оправяте чуждите и дяволските работи, своите ще объркате. Това не е никаква наука. Оправете първо своите работи, а после чуждите...." "Отличителна черта" "...На горделивия можеш да дадеш власт да управлява, но не и да го учиш на търпение. Започне ли горделивият да управлява света, ще се натъкне на толкова много работа, че без време ще се изтощи. Той се пита защо Бог не върже дявола, че да не става нужда от толкова много работа. Бог е оставил дявола сам да се върже.Горделивият прилича на дете, което само̀ се връзва и започва да се върти около един кол, докато не може повече да се мръдне. Това са последствията на гордостта. Гордостта е отрицателно качество, от което човек сам може да се освободи...." "Начало на мъдростта" А къде е свободната воля? Ето, че страданията не идват от Дявола, а свободната воля на човека е да се освободи сам от тях, защото сам си ги причинява: "...Съвременните хора изпадат в заблуждение, като мислят, че злото и страданията идат от Бога. Те трябва да изхвърлят тази неправилна мисъл от ума си. Бог не съизволява в смъртта и страданията на човека. За да се освободи от страданията, човек трябва да признае, че причина за своите страдания е той сам и да търси начин да се освободи от тях. Колкото по-малко мисли за тях, толкова по-лесно ще се освободи от тежестта им...." "Отличителна черта"

Станимир, може ли нещо да е против Вселенските закони? Нима и Ленин и Хитлер не изпълняват роля, кято е в техните рамки. Иначе, те не биха били възможни да се появят.

<BR><BR><BR>Явора, може да ти се струва, че не отговарям на конкретен въпрос, но това са неща, които касаят цялата същност на човека. <BR><BR>На този въпрос ти отговарям съвсем конкретно - пубертета. Всъщност връщам се да кажа, че ми изплуваха няколко травмиращи ситуаци от като съм на около 5-6 години. Сега се сещам, че тогава си мислех, че е добре да се срамувам, защото явно така съм минавал за добър. Е всъщност май оттогава.

Как изтрита за вечни времена?! По принцип хората не се променят, просто се осъзнават и виждат много повече варианти за действие, както и усещат по-добре единството на света. Първо да кажа, че моето заекване не е било нещо особено. Проявяваше се понякога по време, когато трябваше да се изявqвявам пред много хора или ме упрекваха като неправ или недостоен. Tова се дължеше на убедеността ми, че съм по-добър от другите и на ужаса от това да не изляза не-прав или не-добър. Първоначално решавах проблема не точно със заекването, а със, както си мислех, стеснителността и необходимостта да се покажа по-добър от другите. После ще кажа как това влоши проблема. Та опитвах се да се покажа по-добър от другите, винаги да съм по-знаещ, а това се засили рязко в работата, когато някой се опитваше да ми попречи на поредния план да блесна като по-добър и умен. Не че тогава съм съзнавал това. Пътят към малко по-доброто решаване на проблема беше една появила се мисъл вследствие на сблъсъците в общуването, че това, че някой е прав, няма ама никакво значение. Което не пречеше да се сремя да се доказвам като винаги прав. По това време вече не беше точмо заекване, а невъзможност да говоря и обяснявам позицията си. Абе мълча като риба все едно ме няма, а вътре яко бушуване. Решаването на проблема със настройката да се покажа по-добър от другите просто влоши нещата и засили вътрешната тревожност. После по една случайност поработих доста върху това да се освободя от страха и алчността. Това донесе голямо успокоение. Чисто символично алчността включва и желание да получаваш и похвали, на които разчитах да ми докажат, че съм по-добър. Тогава пък нещата се изместиха към това да съм по-добър в това да не искам нищо за себе си, да съм по-духовен и т.н. Разхождане между крайностите. После се помирих със съществуването на висша сила. Разбрах, че резултатите не са смисълът на живота. Мой учител успя да формулира доста точно крайната причина: "Мисля, че хората се държат с мен не така, както трябва да се държат". Явно човек сам много по-трудно би опознал себе си. След като почнах просто да правя нещата, без да очаквам определен резулта, се появи вътрешно успокоение, възможност да виждам много повече от света около мен и възможност да правя много повече неща. Като разбира се има доста още работа. След това започнах да се отказва от претенциите да съм нещо. Защото мисълта на човек, че е нещо, веднага го сравнява с другите и е възможност за агресия. Отказах се да съм духовен, не-духовен, материлист, нематериалист, добър, лош и т.н. Отказах се да съм повече от доброто, както и да съм повече от лошото. Поне в горните части на съзнанието. Опитвам се да не деля света на по две части. Преди пишех разкази и стихове, които се посрещаха много добре и особено добре от жените. След това разбрах, че са претенциозни и не са това, което наистина съм. След това започнах да пиша така, че да интегрирам и доброто и лошото, за да се получи реалността на света, за да има на какво да се стъпи като път към всеопрощаващата любов. Сега хората ми казват, че разказите ми били странни за човек привърженик на Бялото Братство, но мисля, че са много по-духовни от предишните. Вече се изразявам, без да се притенсявам, че ще пострада гордостта ми, което ми позволява на речта да стане по-плавна и с по-малко паузи. Мисля, че може би завършек на този етап ще бъде вътрешен отказ от постижения и резултати. П.С. Е, разбора се ползвах капки на Бах и други средства за подпомагане на осъзнаването.

Хей Хриско Честит Рожден Ден!!! Сори, че със забавяне

Ами Орлине и аз се радвам да общуваме. Когато приключих предишния пост, усетих, че съм казал това, което трябваше да се каже и ще трябва да търсим нова тема Станимир, пеенето е добра излюстрация, която показва, че не точно промени в мозъка причиняват заекването. Също и факта, че заекване може да се повлияе от хипноза. Но самото пеене заслужава особено внимание, тъй като и Учителя използва пеене при обучението на братята и сестрите. Ще подходя малко острани при излагането на мнението ми за пеенето. Всички знаем, че не може на работата пред всички колеги да кажем на колежка: "Как ми се иска да правя секс със теб". Направо ще е ужасно грубо. Ако обаче кажем :Скъпа колежке, ти събуждаш бурни мисли в главата ми всеки път като те погледна", то това е доста по-приемливо и проява на хумор. По-нататък. Вицовете и шегите се използват за освнобождаване на психична енергия и задоволяване на нужди, които обществото отказва да одобри и приеме. Един виц на еротична тематика ще се посрещне с хумор и ще освободи напрежението на всички в групата, но директното говорене за задоволяване на сексуални мераци ще бъде посрещнато най-малкото с гробно мълчание. По такъв начин се избягва от натрапените убеждения на Его и Свръх-Его и се стига до освобождаване на дълбинна енергия, която иначе би действала самоунищожително. Най-общо казано става освобождение от човешкото съзнание, което контролира човека неусетно за него и фактически го роботизира. При пеенето се получава грандизно блокиране на човешкото съзнание и връщане към нормалните човешки реакции. Всички предубеждения, контроли и задръжки падат. Падат и задръжките, които причиняват заекването. Всичко това показва, че причината за заекването изглежда е част от човепкото съзнание, от начина на мислене. А Учителя затова използва пеенето сообено в началото на беседите. За да освободи съзнанието от предубеждения и наслагвания. Дъга, благодаря за книгата Между другото, замислих се и наистина, който се оставя да му говорят лъжи, се въвлича в кофти капан.

Хайде, хайде, защо трябва да се почуства зле и отчаян? Защото усеща, че това наистина е причината за заекването му ли? Ще си позволя да се самоцитирам, за да се види един момент, който удобно се пропуска досега: "Когато заекващият си позволи да изрази и изкаже всичко, което напира от несъзнаваното и всичко свързано със сексуалността, което всъщност му се иска да изкаже, то тогава ще изчезне и заекването. " Поне на Орлин нещата за закеващите, които ,не спирали да общуват" или "нямали абсолютно никакви трудности и задръжки в общуването" би трябвало да е класически пример за това как потискането на нещо може да се изрази чрез двете крайности: или чрез отказване да се прави нещо или в прекаленото старание да се прави нещото. Така например потискането на сексуалността може да се изрази или като отказ от секс или като разгонена сексуалност използваща за секс всеки мърдащ екземпляр от противоположния пол. И тук не говорим за "открояващи се невро-психични особености/разстройства", а за причините за заекването. Много е удобно да се цитират безброй чужди теории и да се задълбава в страха от публична изява. Теории, теории, логически анализи. Всичко това е още един начин да не се видят причините. Те ще се видят единствено при лично преживяване и опит. Били "правени са вече маса невронаучни изследвания, които показват чисто физиологични неврални дисфункции въс всяка зона от мозъка на заекващите (при тези с хередитарно заекване), която произвежда речта". Ами нормално, нормално е начина на мислене и потискането да предизвикат такива промени, така както озлоблението и обидата могат дори да скъсат кръвоносен съд в мозъка причинявайки инсулт. А прекрасно лично преживяване, което хвърля повече светлина по въпроса, е закването наум Потискане на това, което човек би казал тихичко само на себе си. Потискането на тези свързани със сексуалността моменти плюс наложени страхове води и до промяна на съдбата на човека. И то не самото заекване пречи на човека да се изяви в обществото. Не. Орлин е прекрасен пример за обратното. Просто коренните причини карат човека да си избере една типична съдба. Преди казах, че заекването не намалява гордостта, когато човек се гордее с него, но не съм прав. Заекването наистина е бич за гордостта поне по начина на възприемането му. Обаче, запитали ли сме се откъде е тази гордост у заекващия? Гордостта идва от потискането на елементите на сексуалността и типично човешкото. Това потискане се възприема като нещо грандиозно и е повод за огромна гордост. Лошото е, че човек може да вземе да проповядва "прекрасните" качества на това потискане и сред околните. Понякога доста упорито и настъпателно, с отхвърляне и заклеймяване на хора или групи от хора. . Такова потискане може да бъде потискането на изразяването на нормалната сексуалност към противоположния пол. По-точно потискане на активното й изразяване, което някои биха определили като агресия и затова биха потиснали. Но всъщност се потиска активността, активното споделяне на чувства и мисли, активната защита на личността. Потискане на активността, която се отправя по извити пътечки към активно подпомагане на потискането. Може да не съм прав за всичко, но пиша не за да си правя гимнастика на пръстите, а защото всяко потискане може да доведе до необективна преценка за другите хора. А когато човек работи със много, много хора, това има голямо значение. P.S. Сега се замислям. Наистина основното при заекващите е гордостта. Трябва ли тогава да развиваме у тях самоувереност за спряване със заекването като тя само ще подхранва гордостта. Не е ли по важно смирението?!

Орлине, ти май казваш, че заекването намалява гордостта, защото най-малкото създава трудности в общуването. Както при изразяването на себе си, така и заради възможния начин, по който другите биха възприели заекващия. Съответно и наличието на задръжки при общуване. Да, ама не! Не заекването създават трудности в общуване и задръжки, а трудностите и задръжките в общуването създават заекването. Когато заекващият си позволи да изрази и изкаже всичко, което напира от несъзнаваното и всичко свързано със сексуалността, което всъщност му се иска да изкаже, то тогава ще изчезне и заекването. Това, да си мислиш, че заекването има роля да намалява гордостта, си е обикновен психичен механизъм на самозалъгване Че ти даже си намерил начин и със заекването да се гордееш По същия начин мисълта, че самоуверените жени са чаровни е пак замаскиране. Замаскиране на преклонението към властните жени. Наистина доста неща не изказваш. Колкото пъти и да те провокирам, всичко потъва все едно в дупка. Пълна липса на реакция с цел подкрепяне на замаскирането. С най-приятелски поздрав, Божо П.С. Аз също съм заеквал понякога в ситуации, когято съм фиксиран към резултата от общуването и към това как хората ще се отнесат към мен. Елементарен пример е дори начина, по който бих се почесал. След като приех, че почесването, както и да е направено, си е човешко и не нещо лошо, съвсем по различен начин се излива себеизразяването.

По-скоро го възприемаме като такъв.

Само да вмъкна, че в хосписите наистина гледат добре възрастните хора по мои наблюдения. Поне в повечето надявам се. Хората се стараят и си вършат работата. На доста хора би им изглеждало странно кой би се наел на такава работа и че тя е нещо много неприятно. Но служители там имат плам в очите и се стараят, вкл. да поддържат външния вид на старите хора опрятен. Едно обяснение е техен предварителен избор да се занимават с това в този живот, което се потвърждава и от външния вид на служителите и физическите недъзи на някои от тях. Техните задължения ги правят по-скоро щастливи си мисля аз. Относно инсулта, той е продължение на склерозата, когато мисловните модели довели до липсата на гъвкавост и чупливостта на кръвоносните съдове се разширяват с обида, озлобление, невъзможност за прощаване, разочарование. Не случайно на английски insult и apoplexy означават обида, озлобление. Ето на пръв поглед Бах капки, които биха помогнали при склерозни състояния: - изворна вода (срещу фиксидеите, закостенялостта и изолацията от другите; държането на своето въпреки реалността на ситуацията), - едногодишна хрущялка (за скоковете между крайности, за уравновесеност и гъвкавост, реалистично възприемане на ситуациите), - шипка (срещу очакването на смъртта и за повишаване на интереса към реалния свят), - гарвански лук (за преодоляване на шоковете понесени през живота), - мумулис (срещу страховете и тяхното преувеличаване) - жълта върба (за обидата, разочарованието и озлоблението)

Едно са инсултите, друго е неговото поведение, което като тип си го е имал и на млади години, ако се замислиш Е, може и да греша P.S. От известно време си мисля за капки на Бах за склероза, но още го няма вдухновението, за да седна да го измисля напълно. А и не е ясно колко ще помага в стара възраст

Илен, защо мислиш, че ще умре? Ще кажа само, че склерозата не е заболяване на възрастни хора, а тогава се проявява в пълната си сила. Склерозата почва обикновено около 20-те години. Да, на млади години. Тогава се появяват първите симптоми на не-гъвкаво мислене, ригидност, фикс-идеи, нежелание да се живее в реалността. Въз основа на това могат да се направят изводи какво да се направи.

Гост, то всеки народ си има специфики, ама как измисли, че французите не казват "р"?!?!?!? Казват едно прекрасно, изразено, гърлено "рррр" А и навсякъде има разлика между деца и възрастни, нали?

"р"-то е вибриране. Повишаване на честотата. Вибрация, която може да намери Вселенско съзвучие и така да намали влиянието на родителите. Затова на малките деца им трябва време, за да се научат да казват "р". Време да свикнат с това, че са отделни от родителите си... ....но пък някои деца започват да произнасят "р" веднага с проговарянето си. Те могат да оказват голямо въздействие върху родителите си, За заекването. Заекването е самостоятелно ограничаване на излизащите от несъзнаваното мисли, идеи и осъзнавания. Това е волево потискане, с използване на ама много воля и затова Кристиян в началото говори за 6-та чакра като концентрация ан волята, което можед а се изрази и като синузит или подобни заболявания. Заекващия го е много страх да каже нешо, което не трябва да каже и така да се лиши от одобрението, което е същностно за неговата самооценка. Това одобрение очквано от околните може да е съпроводено с потискане на сексуалното изразяване. Затова Кристиян говори за 2 чакра. Не просто потискане, а издевателство върху себе си чрез ограничаване на сексуалността по собствени доводи и причини. Състоянието не е "родова карма", доколкото родовата карма е оредаван през поколенията начин на мислене. Мислене на контрол и самоограничаване в името на външен авторитет - обикновено бащата или майката, които дори и починали си остават вътрешни фигури у човека. Конкретно за историята на Орлин. Той е бил доста приказливо дете, на което са се карали, че е толкова приказливо, т.е. наказвали са го, че не се самоограничава и накрая това е преминало като вътрешна идея разпростряна и върху ...той си знае върху какво Заекването е една приета идея. Идея, че всичко трябва да се пресява при изразяването на личността и за да може да се пресява, то трябва да става максимално трудно и контролируемо - чрез заекването, което е всъщност форма на самоконтрол и самоограничаване.

Учител може да бъде всеки, който вече е преминал това на което учи. Това имах предвид. Станимир, ще се изненадам, ако искаш да кажеш, че си поклонник на предварително доказаният авторитет. Според мен пък човек трябва да се учи от всичко около себе си. Всяка случка или обект в нашия живот е наш учител. Ето, аз научих оше нещо за хората чрез гост-3 и ако тя е навита, ще й разкажа какво

Веселин, разбира се, че трябва да предприемат. Всеки трябва да се опита да възпитава децата си, дори и чрез не особнено приятни за тях средства. Но в основата на това стои любовта. Но ако не се научат уроците, то няма да се знае какво точно да се предприеме. Например, родителите може да са губели доста време по вършенето на духовни според тях дейности по духовен според тях начин и да са пренебрегвали детето си. В случая за тях най-духовната дейност ще е да обърнат повече внимание на детето си и да пренебрегнат иначе уж духовни дейности. Мисля, че в това семейство точно това е случаят.

Станимир, погледнато от тази гледна точка, то учителят е само Един. Важното е, че синът е средство за обучение. И това не е извод, а децата винаги са средство за обучение на родителите. Друг е въпросът колко трябва да учат родителите и дали искат, както казваш и както е и в случая. Интересно е и това, което казва Кирил в начало то на поста си, че "Полезно би било душата да дойде до разбирането, че всички човешки съшества са отговорни за положението, в което се намират тъй като те създават своята собствена реалност." Но също така и родителите трябва да дойдат до "разбирането, че всички човешки съшества са отговорни за положението, в което се намират тъй като те създават своята собствена реалност" , което означава да са отговорни за това, че синът им е такъв, което означава да си научат уроците чрез него.