B__

Ако спрем да лъжем и да се самозалъгваме, ако станем по-малко подозрителни и ако вярваме повече на ближния си, то много по-малко ще ни лъжат и много по-лесно ще разпознаваме лъжата.

Мммммм, добрите взаимоотношения могат само да изглеждат добри. Едно семенце като покълне, то пробива пръстта, измества я, пораства, корените му могат да разпукат и камък. Едно дете като расте, трябва да намери своя Аз, а това става единствено в конфликт със старото в лицето на родителите и околната среда. Във взаимоотношенията родител дете са жизнено-важни конфликтите, за да може то наистина да израства. Ако не е накарало да побелеят поне няколко косъма на главата им, то не се е развивало добре. Ако взаимоотношенията с родителите му изглеждат добри и без конфликти, то е силно потиснато. Децата могат хем да са в конфликт с родителите си, хем да ги обичат. Но ако са потиснати в името на добрите отношение, те не обичат родителите си. Деяна казва "Никой, никога не сключва брак с истинската си любов". Има една истинска любов и това е Божията Любов. Струва ми се, че човешка истинска любов няма и истински деца няма. Има такива, които са ни пратени да научим нещо и накоито не трябва да пречим да научат своето.

Казват, че кръщаването спасява от доста болести детето, докато порасне. Вие или бащата, или баба или дядо имали ли сте такива симптоми като деца/възрастни?

Станимир, нали си последовател на Учителя или не? Защо цитираш Блаватска като можеш да цитираш Учителя?! Поне да беше обяснил каква е крайната цел на Тао, Дао и т.н. - обединение на противоположностите. Обединение на доброто и злото. Браман, това не е точно книга на Блаватска, а по текст "Книгата на Златните правила". Там нещата за много различни по смисъл и начин на изразяване и не мисля, че анализ върху текст оттам може да се прави директно сравнение с беседите на Учителя, без да се направи символичен превод. Ето един пример: Това е текст от "Гласът на Безмълвието": "Преди душата да види, трябва да се постигне вътрешна хармония и телесните очи трябва да се закрият завинаги за всяка илюзия. Преди душата да чуе, човекът трябва да стане еднакво глух както за гръмотевиците, така и за шептенията, както за виковете на ревящите слонове, така и за сребристото бръмчене на златната светулка." Вътрешната хармония е израз, който можем да възприемаме буквално. Той означава и да няма вътрешна борба и разделение на добро и зло. Но символично в случая по гръмотевици трябва да разбираме околния свят и неговата суета, под "ревящи слонове" виковете на емоциите, под "сребристото бръмчене на златната светулка" трябва да разбираме непрестанното бръмчене на мислите. Така че предлагам да напреднем в анализа на думите на Учителя поне паралелно със заниманията с други текстове.

Нож, нож, ама колко нож Станимир, поне доколкото Христос говори за нож, то това не е нож в твоите ръце. Не случайно пуснах предния ми пости, защото усетих, че все някой ще рече той да грабне ножа Ножът е Божият Промисъл и как човек го следва. Тогава защо е казано, че "блажени са низшите духом" ? Нас все ни влече да влизаме със сила в Царството Божие, но там със сила не се влиза в човешкия й смисъл, а се влиза със Сила. Не се влиза с НЕпримирие, а се влиза с примирие. Цитирах веднъж цитати от Библията, че Сила означава спускането на Божия Дух, ама явно останах неразбран. Учителя казва в една беседа, че Силата е един архангел. В беседата "С ЛЮБОВ СЕ ВЗЕМА" казва следното: "Царството Божие с любов се взима, с обич се държи и с дух се крепи... А старият превод казваше: “Царството Божие се взима със сила”. И наистина, днес и българи, и англичани, и германци, и французи – всички искат да вземат Царството Божие със сила. И болшевиките по същия начин искат да го вземат и казват: “Трябва да избесим и да изколим всички престъпници, за да се оправи светът”. Добре, но кой ще остане тогава? Светът е сит на кражби, на всички видове грехове и е пълен с бесилки. И болшевиките нищо няма да оправят, само още повече ще съборят и ще разрушат. .. ...Нямам нищо против тях, но трябва да се разбере, че бъдещата култура е само у хората, които взимат Царството Божие с Любов, които го държат с Обич, а го крепят с Дух. Ето панацеята за всички ваши нещастия. При тези условия за един ден ще може да възобновите домовете си и всеки ден ще може да възкръсвате... Слънцето казва: “Можете”. Да няма плач, да няма скръб! Плачът е остатък от старата култура – старите хора плачат, а в Новата култура не трябва да има и помен от плач. Не допущайте в себе си никаква скръб" Бих казал, че ако човек не се примири със тъмнината в себе си, тогава е мъртъв. Цитирах в друга тема Учителя, който казва, че все от нас за всяка своя погрешка трябва да благодари на Бога. Смирението е първо вътре в нас смирение със самите себе си. В потвърждение цитати пак от същата беседа: "Според този велик закон вие трябва да обичате еднакво и Доброто, и злото – там е силата на човека. Любовта не познава зло. Може да кажете, че това е трудна работа. Други пък ще кажат, че децата влизат в Царството Божие. Влизат, но не могат да го вземат. Тези стари възгледи за “може” или “не може” са едно заблуждение. Ако оплета с въже краката ви, вие няма да можете да ходите, но това не показва, че действително не можете – съществува само една външна спънка, която ви пречи, но която можете да премахнете. Всеки човек, когото с Любов повикате да ви помогне, ще дойде, защото винаги, когато позовете Духа, той се отзовава. Злото в света се явява, когато престанем да любим Духа, т. е. злото е отсъствие на Любов към Духа [все едно перифразирано: "отсъствие на приемане на Божия Промисъл" ]. Някой казва, че мрази еди-кой си човек; това значи, че той мрази себе си и затова всякога ще бъде нещастен. " Вивекенанда пише, че Рамакришна в края на живота си е виждал в околния свят само добро. Всеки виждал в света около себе си толкова зло, колкото имало в него самия.

Матей 10:34 Да не мислите че дойдох да туря мир на земята; не дойдох да туря мир, но нож. Мисля си, че не трябва да се сравняваме лично всеки от нас със Христос. Христос това Божият Промисъл, а ние сме си хора. Ако Христос носи нож и символично изразеното чрез нож, то да не бързаме ние да хванем ножа.

Braman, сещаш ли се за филма "Капитан Петко Войвода". Там единият хайдутин влиза в магазин за оръжие и иска нож. Дават му ятаган. После се поправя. Иска "ножче" и му дават бая голям нож. В по-стария български език нож означава всъщност ятаган/меч. Нека да проверим в King James варианта на Библията на английски този пасаж: "10Then Simon Peter having a sword drew it, and smote the high priest's servant, and cut off his right ear. The servant's name was Malchus." Sword потвърждава, че се говори за меч, а се споменава и ножница. Излиза, че апостолите на Христос са носели мечове Но пак е трябвало да знаят кога да ги използват. Пак е въпрос на Божия Промисъл. Но наистина някои хора смятат, че само Йоан е разбрал напълно Христос

3 И тъй, Юда като взе една чета войници и служители от главните свещеници и фарисеите, дойде там с фенери, факли и оръжия. 4 А Исус като знаеше всичко, което щеше да Го сполети, излезе и им рече: Кого търсите? 5 Отговориха Му: Исуса Назарянина. Исус им каза: Аз съм. С тях стоеше и Юда, който Го предаваше. 6 И когато им каза: Аз съм, те се дръпнаха назад и паднаха на земята. "Аз съм, те се дръпнаха назад и паднаха на земята." - Това е Божият Промисъл 7 Пак ги попита: Кого търсите? А те рекоха: Исуса Назарянина. 8 Исус отговори: Рекох ви, че съм Аз; прочее, ако Мене търсите оставете тия да си отидат; 9 (за да се изпълни думата казана от Него: От тия, които си Ми дал, ни един не изгубих). 10 А Симон Петър, като имаше нож, измъкна го, удари слугата на първосвещеника, и му отсече дясното ухо; а името на слугата беше Малх. "А Симон Петър, като имаше нож, измъкна го, удари слугата на първосвещеника". Това е човешката воля в опит да коригира Божия Промисъл, който е и "От тия, които си Ми дал, ни един не изгубих". 11 Тогава Исус рече на Петра: Тури ножа в ножницата. Чашата, която Ми даде Отец, да я не пия ли? "Чашата, която Ми даде Отец, да я не пия ли? " - не можем да не приемем с благодарност Божия Промисъл.

Ани всичко е комбинация на Божия Воля и човешка свободна воля. Човешката воля може да иска да убива, но това не трябва да е така, както казва Учителя, това не е любов. Но, ако човешката воля да убива се реализира, то Божествената Воля направлява убиването, така че да бъдат убити тези, които трябва да бъдат убити и за които това е добро страдание. И убийствата ще престанат, когато вече никой не трябва да получи урок чрез убийство. А за да стане това, трябва всеки да престане да иска да убива. Например, да престанем да искаме да убиваме тези, които убиват. И за да няма насилие срещу хората, трябва да престанем да критикуваме останалите хора. Както казах, това не се осъзнава чрез дискусия, а чрез страдания.

Станимир, това шега ли е?! След като Бог се отдръпва от човека, значи е по негова Воля и това е Божия Промисъл. Но и това е комбинирано със свободната воля на човека. Ето, намерих и съответния цитат от беседата "Божественият Промисъл". Опитвам се нищо от това, което излагам да не е без покрити с цитати на Учителя: "...Господ казва: „Понеже вие Ме забравяте, и Аз ще ви забравя“. Ако вие се отдалечите от Него,и Той ще се отдалечи от вас. Някои мислят, че Бог, Който е неизменен,постоянен в Своята любов, когато почнат да се отдалечават от Него, Той ще трябва и тогава да тръгне подир тях, като майка подир своето дете,и да вика: „Чакай, синко, не се отдалечавай от Мене“. Не!Господ седи на Своето място и когато вие казвате: „Господ сеотдалечи от мене“, аз разбирам, че вие сте се отдалечили от Него, а не Той от вас..." Сега, надявам се няма да се хванеш за това, че аз съм употребил думата "отдръпва", а Учителя е употребил "отдалечи". Смисълът е същия. Ако не искаш повече да дискутираш, то няма ама никакъв проблем. Както казах, тези неща се проверяват чрез собствена опитност, а не чрез дискусии.

Напротив. Когато някой взриви бомба, без никаква мисъл за нещо градивно, а единствено за да руши и унищожава, там не може да се говори за Божи промисъл. Действията на такъв човек са продиктуване от невежество и от тъмнина, и да се преписват на силите на светлината е абсурдно. Защо се забравя, че има сили, които съзнателно и несъзнателно работят срещу еволюцията, срещу Божия промисъл?! Или и те са от Бог? Но в този случай държа да получа обяснение, каква е причината за това при някои хора връзката между тях като съзнателни същества и Божествената им същност да бъде окончателно прекъсната. Това по Божията воля ли се случва? Връзката между някой човек и Божествената му същност се прекъсва поради начина на мислене и отношение към другите хора и Бог. Най-бързия начин да прекъснеш връзката си с Божествената си същност е да отричаш и отхвърляш Божия промисъл. Критиките и осъжданията на Божиите решение водят до отдръпването на Бог от теб. И Учителя в една беседа говори съвсем конкретно как и защо Бог се отдръпва от теб, т.е. прекъсва тази връзка. По първия въпрос, моля, прочети предишното ми дълго съобщение. Особено цитатите за това как и доброто, и злото служат на човека. Ще дам още един цитат за теб и Ани, в който се говори за това, че това, което виждаме в околния свят са наши проекции на страх и предубеждения. От "Правилното Верую": "...Казва Христос: „Царството Божие не е отвън, а отвътре.“ Ние имами едно понятие за света, то е наше схващане. Ние схващаме света по особен начин и тогава го проектираме навътре. Външният свят, който ние виждаме, то е като на кинематограф. Всичките картини, които са се фотографирали, в реалността има ли ги?Те са малки картини. Но няма нещо реално на сцената. Не е реално, те са сенки на нещата. Този свят, който виждаме, е реален само за нас, отвън е кино. Ние считаме, че този свят, който виждаме, че той е реален. Реален е вътрешният свят. Щом той е реален, реални са и сенките. Щом реалността се обезцени, тогава и сенките ще се обезценят..."

Да, възпира го от действия, които би извършил.

Отговорил съм ти, но не може всичко да супер конкретно Както казах разбирането на това какво е Божия Промисъл във всеки човек е свързан с един куп убеждения. Не трябват супер конкретни отговори, а най-вече емоционално преживяване на ситуации на отговорите. Мога да продължа да обсъждам, но може пък една уж невинна ситуация случила се след седмица да ти даде много конкретен отговор Сега ще се опитам да ти отговоря конкретно. Да, в цитатите, които давам много се говори за това, че е вредно да се месим в Божиите дела. Ти питаш "Така и не разбрах приемате ли геноцида?". Дебело подчертаваш въпроса. От него разбирам, че ти не приемаш геноцида. Като имаме предвид (а и видяхме от множество цитати, че поне Учителя мисли така), че всяко нещо, вкл. и геноцида е резултат от Божия Промисъл, излиза, че ти не приемаш Божия Промисъл. Критикуваш Бог за решенията му. Мислиш, че би сътворила по-добро. Налага ми се да ти го кажа директно, защото не го виждаш това в любезните ми и внимателни към теб обяснения. И сега се опитвам да съм внимателен, доколкото конкретиката позволява. Говорили сме и друг път, че критиката и осъждане на съседи и групи хора не е здравословна. Колко здравословно е да се осъждат решенията на Бог? Сега ще кажеш, че не ги осъждаш. Нима неприемането на решение не е осъждането му. Нима не е отхвърляне неприемането на решение?! Да, аз приемам геноцида като Божия Промисъл. Питаш: "Спокойни ли сте и удовлетворени, гледайки унищожението на хора по най-жесток начин, обяснявайки си всичко това с изпълнението на Божията Воля?" Да, аз съм спокоен, защото се опитвам да не забравям, че във всичко е Божията Воля. Състрадавам им на страдащите и се опитвам, когато мога и се усетя, да им помагам. Не бих ги критикувал, защото виждам нещата не като наказание, а каво развитие за тях, като нова възможност. Защото именно с тази цел стават тези неща, да бъдат върнати в еволюционния път на нормалното човещко развитие. Няма друга цел, както казва Учителя. А ние Ани, които критикуваме решенията за нещастните събития, така пречим и на тези хора да се върнат в нормалния път на развитие. Защо искаме те да спрат да се развиват и да спрат да се променят?! Или сме по-умни от Бог. Споменаваш за нацистите и искаш да се приложи карма върху тях. Но прилагането на карма не е наша работа, а работа на Господарите на кармата, както Казва Учителя. Освен това нацистите са мислели по подобен начин. Мислели са, че те са тези, които ще определят и наложат пълноценните раси, а не Божия Промисъл. Това е и смисълът на техния окултизъм. Защото наистина е възможно с окултни техники да прилагаш своя план, но само за известно време. Ето още един цитат: От "Слаби и силни": "...Да кажем, някой път вие не може да простите една малка обида. Най-първо, знаете ли вие колко обиди сте направили на Бога? Сега всеки човек, който обича, казва, че това не е направено, онова не е направено. Той обижда. Не дигайте шум в себе си. Благодарете за всичко онова, което става във вас. При добро и зло благодарете, нищо повече. Защото там, дето е Бог, доброто и злото слугуват. Казва там: „Адам стана като боговете, да познава доброто и злото.“ Понеже Бог е любов, доброто и злото еднакво му слугуват. Казвам, Бог, Който е във вас, оставете да Му слугуват доброто и злото, не си давайте мнението. Не противи се на злото, не противи се на доброто. Казвам, то са Божии слуги и каквото те правят, това е добро..." От "Правилното Верую": "...Та сега ви давам едно правило: Помнете и вярвайте в едно: че всичко, което ви се е случило от памти века до сега е било за ваше добро. От най-лошото, което ви се е случило, вярвайте, че е за ваше добро. [Не да вярвате.] Вярвайте, че онзи, който ви е пратил на земята и всичко онова, което той е допуснал, той го е допуснал с онази мисъл, че туй да бъде за ваше добро..." Значи всеки от подложените на геноцид трябва да вярва, че всичко, което му се случва е за негово добро. Кои сме ние да скочим и да му кажем "Не! Ти се заблуждаваш, случилото ти се е лошо!"?! Ани, ние можем да осъзнаем, че сигурният и спокоен живот е вреден. Сигурният и спокоен живот ни отклоняват от правилното еволюционно развитие. Само, когато приемем и се подложим на ситуациите, тогава сме в пътя на еволюцията. П.С. Станимир, никой не отрича, че човек трябва да бъде активен и да си свърши работата на Земята. Но не това обсъждаме очевидно.

Какво разбираш под това, злото да бъде направено до край? Конкретно лошо действие или т.нар. духовна смърт? Аз разбирам второто, и в този смисъл подкрепям написаното. Айдееее, трябва да правим сега лингвистичен анализ? Злото как се прави докрай и как се стига до духовна смърт? С действия ли се достига духовната смърт или не? Имам предвид ментални, емоционални и физически действия. Духовната смърт как се прави докрай? Ако не е с действия, то с какво?!?!?!?

Станимир, докато търсех един цитат за Ани, попаднах на цитат, който потвърждава това, че човекът понякога бива спиран, за да не направи лошите неща,които би направил в бъдещето. Мисля, че това го илюстрирах сравнително добре, но ето и мнението на Учителя. От "Бог иска това"; "...Когато направиш една погрешка, кажи: „То си е Божия работа!“ Като направиш погрешка, благодари на Бога! Като направиш едно добро, благодари Му два пъти! Доброто е всякога добро. Като направиш погрешка, Бог всякога ще те спре на половината, за да не направиш злото до край, защото тогава е непоправимо. Защото, ако направиш две злини, то е непоправимо. Една погрешка се прощава. А две погрешки едновременно, не се прощават. Та спазвайте закона: Благодарете на Бога за погрешките, които правите. Благодарете два пъти на Бога, за доброто, което правите, за да ви благослови Господ..." Ани, и прекаленото съчувствие и равнодушието са две крайности. Нормално човек състрадава и гледа да се погрижи не само за телата на хората, но и за душите им. За душите на първо място. Пак от същата беседа: "...Често хората търсят правото в света. Правото е нещо външно [за човека]. Чувствата и постъпките [на самия човек] са важни. Правото ще го намериш всякога....Правото, което търсим, не се намира вън. Всичкото противоречие в света е вън, а пък хармонията е вътре. Бог е, Който хармонизира външния свят, понеже знае законите. Ние трябва да оставим външния свят Бог да го подобри. Само Той може да го подобри. ..." П.С. Пак оттам: "...Ще ви кажа нещо, което не всеки може да разбере: Всичко е от Бога! Яденето, което ядете и от което те хваща болест, това ядене е от Бога, но къде е злото? Злото не е в храната, а в това, че ядеш повече отколкото трябва. Лошото не е, че ядеш, но че преяждаш и страдаш. Даваш на стомаха си повече работа отколкото трябва..." Символично този пасаж означава и "Не яжте злото!" Не яжте злото, не се занимайте прекалено със злото, защото така го допустате в себе си. "...Мисли за хората така, както Бог мисли за тях! Съдействувай за онова, което Бог е предначертал. Съдействувай за тяхното повдигане. Така ти повдигаш себе си. Ако всички така живеете, ще се повдигнете. ....Всеки един ученик, всяка една дъщеря, всеки един син е създаден както си е. Ще оставиш Бога сам да корегира своите работи. И не се месете, да корегирате работите в Божия път, нито в себе си, нито в другите. Ако ти видиш една погрешка в другите, ползувай се. И ако видиш някоя погрешка в себе си, пак се ползувай. Когато каже[ш] една лоша дума, благодари на Бога, че Бог те е запазил да не кажеш две лоши думи..."

Сега осъзнах, че говорим и за това доколко лесно може да се неутрализира натрупаната карма. Браман като заговори за Йога и ми даде идея за по-добра визуализация на това. Всичките Йоги, които могат да се намерят в Западния (тук сме вече и ние ) свят, всичките учения на Шри Матаджи Нирмала Деви, на всички Шри Шри Шри ...., всичките мидитации, транцедентални медитации, холотропно дишане, мантри, дишане, недишане и т.н. са част от оригиналната Хата Йога. А какво е Хата Йога? Това е подготвителна Йога за истинските степени на Йога. Истинските степени на Йога, които се минават последователно в следния ред: 1. Карма Йога - резултатът е кармично освобождение 2. Бхакти Йога - чувствено освобождение 3. Джняна Йога - интелектуално освобождение 4. Раджа Йога - единение с Първоизточника Знанието за тези четири степени на истинската Йога никога не е напускало източните ашрами. Има много книги за тях, но те обрисуват слухове така да се каже. Едни от малкото полезни книги са тези на Вивекенанда. където той е извлякъл от четирите степени това, което може да се осмисли и да бъде полезно за западния човек. А то е много малко. На нас ни се струва, че са ни достъпни тези четири степени, защото всеки човек още сега прави някои неща свързани и с четирите Както казах Карма Йога е недостъпна без посвещение, както и западните й съответствие. Но не това е важно. Важното е, че при приключването на карма йога (т.е. научаването, практикуването не спира) се получава първа планетарна инициация. Осезателна и идентифицируема и човекът се нарежда в редиците на "младите" учители. Разбира се, за различните хора ще е различно трудно. На Щайнер може да му е лесно, защото, ако я е минал, то тя вече се прави рутинно и не изисква особени усилия. Иска ми се да отворим нова тема за това, защото наистина е интересно как човек може да се подготви за карма йога или западните й съответствия.

Много интересно. Фройд не трябва да се отхвърля. Той показа пръв връзката душа/психика и заболявания. Просто трябва да е различна гледната точка. А от коя книга на Ерик Ериксон е това?

"...И вие понякога мислите, че с една малка жертва можете да се изправите. Не, поне едно нещо у вас трябва да умре. Наистина, ако омразата, безверието, противоречията в човека не умрат, той никога няма да се изправи..."

Сънувам, че съм в един канал бетонен доста широк. По средата има нещо като много голяма тръба с диаметър сигурно поне три метра и тя се подава малко над водата като подаващата се част е широка около метър и нещо. Тръбата е съставена все едно от прешлени - части от тръба дълги някъде метър и се виждат черните напречни линии, където се съединяват. Първо отгоре наблюдавам как някаква машина боядисва тръбата, а след това ходя по нея. Наоколо нещо жужи все едно съм под далекопровод за високо напрежение. От двете страни има спокойна бавно течаща вода. След това стигам до кря на канала и там се оказва, че е централата, която явно създава тока, който жужи. Около края на тунела има вертикални метални мрежи, а около тръбата по вода има плаващи решетки. Някой ме принуждава да скоча във водата и мисля, че ще се намокря. Излизам горе на брега и виждам деца си играят и имат огромно куче с тях. Неочаквано кучето ме напада. Стрелям два пъти с автомата и то пада. Оказва се, че е костюм на куче, в който има две деца. Едното съм улучил два пъти в гърдите. После някак влизаме в централата и там се оказвам на петия етаж на една сграда. Минавам по коридорите и има пара, защото това е спа център. Виждам полуголи жени. Едни се къпят, други лежат увити в хавлии. Обръщам се скришом да ги видя, но внимавам, да не ме видят, че съм мъж. Вижда, отделения покрити с воали и голи жени. В последното една надвесена фигура прави масаж на жена с тъмно тяло и красиви гърди. Мисля си, че тя пъшка така все едно прави секс. Слизаме надолу и неочаквано от петия етаж попадаме директно на първия. Там се оказваме долу на площадката на края на подобен на предишния канал с тръба но той е необлагороден, изглежда като необработена Природа, а водата е страшно бърза и пенеста дотолкова, че не се вижда тръба. Страхуваме се да не ни отнесе водата затова надясно по мокрите камъни се изкачваме два метра нагоре и там в изрязан квадрат в скалите виждаме спокойно езеро. В дъното от сградата изскача някой с тънък нож и иска да делим това, което сме взели като ценности. Но преди това са ни го откраднали някакви хора и ме страх да си признаем, че нямаме нищо, защото като нямаме нищо, то ще ни убие, защото не му трябваме без ценности, за да прикрие, че е искал да дели откраднатото.

а какво мислите за преплитане на червата? Малко съм пристрастен за това

t.todorov, окъде е този материал. Много точно описва процеса на предаване на същност от майката на детето. Друга много важна криза е половото съзряване.

ами и аз това казвам, да не ограничаваме събитията до физическия свят Също така призовавам да не ограничаваме състоянията и отношенията до физическия свят Като гледаме една подскачаща топка тя постоянно променя положението си и в никой момент не е в едно и също състояние. Вътре в нея обаче налягането на въздуха е в сравнително постоянно състояние. Човешките мисли минават и уж заминават, но има неща, които остават. Това са създадените убеждения и създадените чувства. Мислите уж ги няма, но всеки път, когато дойде специфична ситуация, човекът реагира по един и същи начин благодарение на възприети убеждения/предубеждения. На основата на тези минали реакции и очаквани бъдещи реакции се поддържат постоянни съзнавани или несъзнавани чувства (напр. постоянно несъзнавано настроение). Дори и да няма свързани със ситуацията мисли човешкото несъзнавано реагира на всяка ситуация или допир с типични ситуации/предмети/хора. Тези реакции може да са на обич, може да са на омраза и съответно изпращат към обекта или енергия на любов или енергия на омраза. Това става и несъзнавано за човека. Ако мъж мрази жените, то несъзнавано той ще изпраща лоша енергия към жените всеки път, когато види жена или се сети за жена или по някакъв начин (съзнателно или несъзнателно) усети жена. Тези неща се засилват във времето, натрупват се и съответно кармичните реакции стават по-силни. Защо чувствата зависят от бъдещето? Човек съзнавано или несъзнавано очаква дадена ситуация да се повтори в бъдеще, страхува се от нея, в трескаво очакване за опасност е. Напр., студент късан два пъти на изпит е в страх от следващия изпит и от сега си представя как ще мрази изпитващия, ако го скъсат. Освен това на нивото на нашето несъзнавано ние знаем какво ще ни се случи в бъдеще, знаем, че ще дойде ситуация, която ненавиждаме и от сега сипем (несъзнавано) огън и жупел под формата на негативна енергия все едно бъдещето вече се е случило. Е, в такъв случай е нормално да ни санкционират още в момента, нищо че бъдешата ситуация не се е случила, а защото отсега сме реагирали неправилно на нея.

не бе, разбрах ви, ама въпроса ми е малко по-страничен Хубаво, ще пренасочим човека към градинарството, ама импулсите към самоунищожение пак си остават? Да го пренасочим към психоанализата. Добре. Но не може ли водената медитация да повлияе по някакъв начин на отношението на човека към света, да му внуши да приема хората и травмиращите ситуации, да бъде по-прощаващ, да не се обижда лесно и т.н.? Това не са навици, но пак е навик на мислене и отношение. Обещавам като ми изясните нещата с навиците и отношенията да спра да питам

Като говорим за вредни навици нека разгледаме алкохолизма. Или по-скоро да го наречем постоянно пиене, защото алкохоликът пие постоянно, за да задоволи нуждите си. Какви са духовните причини зад алкохолизма? Алкохоликът се страхува от околния свят. Не може да приеме това, което се случва, травмира се, че светът не е такъв, какъвто желае в представите си. Всичко това го травмира, потиска, потиква към пиене. Той може да бъде изключително принципен и морален и всяка неморалност да го стресира ужасно. Може да не може да прости обида на чувствата му и личните му разбирания за човешки отношения, които нямат нищо общо с действителността. Не може да преглътне страшно много неща.Стресира го и възможността да се опита активно да промени нещата и затова нищо не прави. Алкохолът му покага да „свали летвата”, да не е толкова критичен. Пийналият човек е готов да прощава, приема всичко по-лесно, забравя неприятностите. Не мисли за труднпостите и затова не се травмира от тях. Това е ползата от алкохола за него. Или в обратната посока изкарва агресията навън и така намалява напрежението. Иначе, ако го няма алкохола да притъпи неприемането на света, агресията в него ще расте, ще расте желанието да се унищожат всички и всичко в света, които не приема. Това ще се натрупва и без възможност за освобождаване на напрежението ще се превърне в програма за самоунищожение. Или ще катастрофира с кола или ще се разболее от нещо много сериозно. Алкохолизмът е сам по себе си програма за самоунищожение, но при доста хора това се явява програма за задържане на самоунищожението им. Защото това отношение към света води и до рак, а от него се умира доста по-бързо. Та искам да питам. Ако с хипноза човекът се убеди да спре да пие, то как ще бъдат овладяни импулсите за отхвърляне на света? Защото те ще се насочат към прилагането на друг самоунищожителен метод.

Това може ли да го обясните малко по-обстойно, защото не успявам да схвана идеята. Къде остава справедливостта? Как може някой да бъде сигурен какво ще предприеме човек, че предварително да го подлага на следствия за действия, които още не е извършил. Това има ли някой автор, който да го е казал? Може би Лазарев? (За други възможности не се сещам.) Натрупаната карма много лесно може да се неутрализира, когато човек подходи с правилно отношение към нея. Както казах: Ще започна пояснявайки предишния си пост. Човек може да получи събитие и за неща, които ще извърши в бъдеще. В по-високите светове миналото и бъдещото са едно. Част от загиналите уж нямат негативна карма, но във висшите светове те вече са извършили това, което в бъдеще ще извършат във физическия свят. Иначе казано, те вече са извършили грешното действие в душата си. Ние можем да грешим и в мислите си, в начина на мислене и в отношението към света. Това отношение може да не е още причинило нищо във физическия свят, но отношението е енергийна атака. Към други хора или групи хора, или същества от невидимия свят. В невидимия свят нашата душа може да причинява зло, за което и не предполагаме и няма физическо изражение, но това си е зло. И пак създава карма. Душата на убиеца е грешна още преди да е извършил убийството. Защо тогава събитието подтикващо към кармична корекция да не се появи, когато грешката узрее в душата, преди да се е проявила във физическия свят? Човек се вбесява някому. Пада му пердето, както се казва, заслепен е и тръгва към съперника си с желанието да го унищожи. И в този момент получава инсулт. Не може нищо да направи на съперника си. Предпазен е от това. И е наказан за това, което е в душата му. Вече и вътре в себе си не може да изпитва ярост за известно време. Ако пък се парализира, това му се пречи да прави, каквото и да е във физическия свят, защото щеше да направи много лоши неща в бъдеще. Неговото съзнание ще се пренасочи от мисълта за това да унищожава хора (енергийно или физически) към физическото страдание. Или пък случаите, когато някой прави бомба, за да взриви някого, а бомбата се взривява в ръцете му. Пак се възпира бъдеща грешка. Или случаите, когато деца правят бомбички и сместа се запалва и им причинява изгаряния. Те съзнателно не са имали планове да причинят лошо на някого, но явно са щели да причинят лошо някому. Тяхната вътрешна агресия щеше да ги накара несъзнавано така да хвърлят бомбички, че да причинят зло на някого. До преди години правех постоянно катастрофи с колата. Постоянно. Сега си го обяснявам с тогавашна обида към света и желанието да накажа хората. Постоянните катастрофи искаха да ми покажат това мое грешно отношение към света. След като не го разбрах, тази ми грешка ми бе показана доста по-буквално. При последната катастрофа пострада доста другият шофьор. От гледна точка на КАТ аз не бях виновен, но си знам, че моето желание да наказвам хората тогава бе довело до катастрофата. След това се усетих и намалих значително средната скорост. За последните 8 години съм имал едно произшествие само и то колата ми чакаше на сфетофар по това време. Какво направих? Намалих скоростта. Като си мисля сега това символично означава да изпусна парата и да разбера, че да съм надут, т.е. под напрежение и чувстващ се над другите хора, носи само болка и неприятности. Случай от психоанализата. Клиентка обяснява, че един мъж с колата си е ударил отзад нейната. Използва израза: "един мъж ми се набута отзад". В процеса на анализата се оказва, че тя е имала натрапчиво по-особено сексуално желание, което я изпълва с претенции към мъжете. Случката следва да й покаже, че е тръгнал по грешен път и изпълнението на желанието й не би донесло ползи на никого. Това е от "Двамата свидетели": "Не можем да изменим реда на нещата, който Бог е положил в природата, защото ако го изменим, съдбата на нашия живот се изменя и се ражда карма. Кармата не е нищо друго, освен отклонение от правия път на човешкото развитие, а изкупването на кармата е влизане наново в правия път на човешката еволюция." Карат ни да изкупим кармата си неприятностите и страданията. Какво правят те? Сменят посоката, в която сме тръгнали. Ако бъдем оставени да вървим в грешната посока, ще натрупаме толкова грешки, че ще трябва да загинем. Затова събитията ни връщат в правия път, за да ни предпазят от тотален бъдещ срив. Провидението дава аванс, но и гледа да не отидем прекалено далеч в грешките. Хората сме като малките деца. Едно дете не бихме оставили да стигне до ръба на пропаста, а ще го спрем доста преди да е стигнало до него.