B__

ха ха ха ха

А как може да знаем кое решение се взема в атман и кое в ментала?

Качеството да летиш метър над земята за постоянно е слабо развито. Как ще го развиваме Това на шега, но въпросът ми е как ще развиваш нещо, което почти го няма?! Примерно, да добиваме в България най-вече от полезното изкопаемо, което най-малко го има....

ха ха ха, литературен анализ ти настрои ли се срещу педофила? а след това какво усети като разббра, че няма педофилия....

Хе, хе. Най-големият недостатък може да е най-голямото предимство....

А Бог как едновременно е сътворил доброто и лошото? Лош учител ли е се чудя в тоз момент.

Мисля си, че съвсем уверено можем да вървим към целта си, даже и да не знаем още каква е тя. Вътрешна увереност, когато вървим към уж нищото..... Христо, ти я имаш тази увереност. Усеща се. П.С. А защо преходното желание да е компромис. ВСИЧКО е преходно. ВСИЧКО ли е компромис?!

Е, това е другата крайност. Нали се сещаш, че на лекарите правилите такива неща им идват съответните изпитания. А понякога абортът може да е наложителен.

Аз си мислех, че признаци са насилствено въздържане от определени храни, насилствено въздържане от слушане на определена музика, гледане на определени филми, общуване с определени хора, четене на определени книги, посещаване на определени места. Или пък : напъване да си по - любящ, прощаващ и позитивен, отколкото ти се отдава ( тоест мъчиш се да си такъв, нахъсваш се, нервиш се ако не успяваш и се проваляш), напъване да се променяш много по - бързо в духовен план, отколкото ти се отдава и отколкото ти се иска, но да се напъваш, защото свързваш духовността с постигане и на определени материални цели или пък с избягване на някакви кармични наказания ( евентуално получаване на награда в отвъдното; превръщане в нещо по - висше, отколкото си в момента). Такива неща си мислех във връзка с духовното пренапъване. Христо и ти си прав. "занемарен живот в света" означава липса на хармония. Кой е казал, че за духа не е нужно да подрежда физическия си свят и да се грижи да е хармоничен

Сещаш ли се за знака на ИнЯн. Едното преминава в друго, а всяко съдържа в себе си частица от другото. Тъмното и светлото са двата края на едно и също нещо. Понеже хората свързват нещата с морала, се двоумят, защото неусетно разделят морала от Вселената. Тогава вълкът става много лош, защото разкъсва заека. Проектираме нашето усещане за това, което става, върху ситуацията и я замъгляваме. Защото сме си внушили, че да разкъсаш е лошо. Защото знаем, че да ни разкъсат нас самите е лошо. И обобщаваме върху целия свят. Ще разкажа една история. Имало едно дете, което тепърва навлизало в живота и се радвало на прелестите му. Веднъж то решило да се поразходи из гората. Радвало се на птичките и пчеличките, беряло цветя за букета си и се наслаждавало на прекрасните им цветове. Нежни вейки го галели по лицето, а дърветата се извисявали нагоре до края на небето. Вървяло и стигнало до кладенче. Там селският ловец бил седнал да почине след като се напил с вода. Той бил млад хубавец, левент, с красиви засукани мустаци. Като видял детето погледът му светнал. Той го поканил да седне до него и му дал да пие от своята манерка След половин час разговори, в които двамата били удовлетворени един от друг, ловецът вече прегръщал детето и милвал косите му. Двамата си изкарвали много добре. След още известно време детето било в скута му и те взаимно се милвали. А след още малко те целувайки се тръгнали към шубраците сваляйки дрехите си. Вейките се затворили зад тях скривайки гледката. Детето било осемнадесет годишно момиче. Усети ли сега как светлото става тъмно и тъмното светло, за да покаже, че това си е просто човешката гледна точка и няма нищо общо с действителността. Надявам се с това изречение да довърша целия пост.

Как можем да различаваме материалните от духовните цели? Или разликата е още една човешка заблуда като това, че има отделно материя и отделно духовност, отричайки енергийната същност на всичко? Или може би една цел не може да бъде само материална и само духовна? Къде ли минава границата тогава?! Ти самият или самата кога и как се научи да делиш света на материален и духовен?

А можем ли да познаем дали една цел е материална или духовна?! И дали си противоречат?

В една друга подобна тема написах следното, което мисля да споделя и с теб: Прави грешки. В едни по-високи нива грешки няма. Има само опит. Един американски милионер е сменил 20-30 професии, докато стане милионер. Дали те са били грешка? Сега конкретно. Първо е хубаво да определиш истинската си задача и цел в живота. Става по следния начин: - Пишеш на лист хартия отгоре "Истинската ми задача в живота". - След това се отпускаш чрез някой метод за отпускане. Например, релаксираща музика за 5-10 минути или отпускане чрез мислено преглеждане на всяка част от тялото. - Започваш да пишеш това, което смяташ за истинската си задача и цел. Без да мислиш. - Като напишеш поредната пак се питаш въпроса и започваш да пишеш следващата истинска задача/цел, която ти дойде в главата - Може да се наложи да напишеш 40-50 или повече, докато стигнеш до истинската истинска - Ще разбереш, че е тя по силния емоционален изблик. Може и на плач да те удари - Ако не стане този конкретен ден, опитай следващия Тя може да ти изглежда абстрактно. Не се притеснявай. По нея с времето ще ти дойде конкретиката и конкретните стъпки. След това започваш да следиш какво ти дава живота. Например, "случайно" ти попадне информация за интересен курс и ти се иска да го посетиш. Уж нямаш пари за него, но намери и иди. Неочаквано се обажда приятел и ти предлага бизнес начинание. Довери се на усета и го следвай. Блъсва те гръм като видиш непознато момиче на спирката. Иди и се запознай с нея. От време навреме си припомняй истинската си цел/задача и я дръж в съзнанието си.

Не, далеч по-интересно ми е къде вземаме решенията си

Кое те кара да мислиш, че вземането на решение не е логическо, т.е. ментално?

Ами след като още не можем да различаваме как тогава ментално решаваме къде изживяваме висшите чувства?!

Добре, а какво представлява написаното от човека? Мисли? Кога може да преценим, че нещо написано не е "мацнато" от егоистични и тъмни мисли?!

Не могат да се кажат проценти. Просто жената основно го определя семейното щастие. И не само според Норбеков.

„Развалянето на света“ е свързано с Ева и изгонването на Адам и Ева от Едем. „Оправянето“ може да се свърже с Дева Мария и раждането на Христос. Но и в двете има много символика, с която сега не ми се занимава. Доколкото се сещам това "изгонване" според Учителя, ако се води по вина на Ева, е нещо, което Ева е направила, за да се избегне по-голямото зло. А при всичкия символизъм на тази история дали въобще може да я тълкуваме буквално?!

В предния пост го обясних максимално добре, доколкото мога. За да видиш в дълбочина до дъното на едно езеро, водата трябва да е в покой и да е чиста. Ако следствие на вълните камъчетата по дъното ти изглеждат изкривени или вследствие на нечистата вода – бледи и замърсени, то причината не е в камъчетата, а във водата. Астралът е като водата. Ако е чиста и неподвижна, няма проблем. Тогава той е просто едно тяло за проявяване на висшето. Сега за ненужността на астрала въпросът е малко по-сложен. Но да кажем, че той може да бъде напълно заменен от по-висшите тела, когато разбира се те бъдат овладени. Това за водата е значително добър пример показващ цялостна гледна точка, която си мисля, че би могла да доведе до общо разбиране и затвърждаване на добрите отношения В тази връзка се сещам за мисловното ниво (Кама Манас, ментал). До каква степен то размътва водата? Можем ли да решим, че то не "мъти"?!

Че защо да съм постъпил нахално?! Всички ние се сремим към непреходните стойности. Знам, че има определени трудности в споделянето и аз не съм сигурен какви лични усещания имаш, с които ще е максимално лесно да се разберем, но аз знам, че ти си добронамерен и правиш всичкото добро, на което си способен. Достигането до някоя истина е процес и е богатство. Това, че ти си достигнал до истината за чувствата е богатство. Аз не искам да ти опонирам, а просто те молех за част от това богатсвто. Молех те да ми разкажеш за пътя, по който си стигнал до него. Затова те питах: как разбра, че не може да има висши чувства в астрала?

Къде и кога се води тази борба?

.... 1. Защо поставяш астралните чувства в зависимост от духовните. ... Кое те кара да мислиш, че не са в зависимост?

Не, не е очевидно. Чети по-внимателно. ... Чета. Страданията светли или тъмни средства са?

За хората и на двете е в астрала. Нали затуй му викат висш и низш астрал. Добре, но това би означавало, че след като човек умре, в менталния и причинния свят, той не може да изпитва чувства. Защото там астралът отсъства. Там няма лични чувства, защото личността я няма, но духовните си остават. Те трябва да се основават в някое от трите висши принципа: атма, будхи или манас. Аз си имам своите основания да ги свържа с будхи. Ясно, предположения Имам два въпроса: 1. Чувствата в астралния свят откъде са дошли? Нали като го няма техния еквивалент по-нагоре то няма да ги има и в астрала. 2. Ако висшите ти чувства са в Будхи, то вече си изградил Антахкарана връзката между монада и триада. Така ли е?