B__

Външният вид показва и вътрешната същност. "Подредбата" вътре си личи и навън. Може понякога да се стигне до суета и удобни фасади, но ние общуваме и чрез външния си вид. Мръсни и нескопосани дрехи са като мръсните и нескопосани думи.

Благодаря. Беше важно за мен да ви видя

Станимир, всичко е добре, но ето ти имаш едно слабо развито положително качество. Ти не осъзнаваш как изглежда това качество силно развито, просто защото го нямаш такова. И ти го казваш Като имаш слабо развито качество всяка представа за силното такова е заблуда. А ти даже не можеш да го съпреживееш с човека, у когото то е силно развито.....Представата за неговата ценност също е заблуда. Ти не знаеш какво представлява, но си решил, че е ценно....Това, ако не е заблуда .... А стремежът базиран на голата воля все ще те отведе някъде....но резултатите могат да бъдат неочаквани....и дори отчайващи. Кога реши, че можеш да стигнеш до нещо, без да знаеш какво е?

Добре, да кажем, че стремежът като има сходни вибрации със съответстващия резултат и затова се привличат възможности за постигане на този резултат.. Но ти искаш да промениш качество вътре в теб, което е слабо, т.е. има малка вибрация. Откъде тогава ще извадиш нужния стремеж, който трябва да има силата на вибрацията на силно развито такова качество?! Как би създал в себе си нещо, което го нямаш в себе си?!

По-нагоре каза, че като имаш стремежа към нещо, то се включва закона на подобието, за да ти помогне.

Слаборазвито положително качество. Примерно паметта. Може да имаме добра памет и слаба памет. Или спокойствието. Ако сме раздразнителни, то спокойствието ни е слаборазвито. Или постоянството. Ако например реша да спортувам, примерно да бягам по два километра сутрин, но се откажа след петия ден, въпреки че осъзнавам, че губя добрите резултати за здравето си, които бих имал ако продължа, то постоянството ми е слаборазвито. Примери могат да се дадат безброй. A какво те спира да отговориш и на първия въпрос: доколко коректно е да се обвързва подобието със стремежа на човека? Какви са основанията да правим това обвързване?

A доколко коректно е да се обвързва подобието със стремежа на човека? Какви са основанията да правим това обвързване? Ще помоля да коментираме и втори въпрос, за да имаме обща база за разсъждение: какво разбираме под слабо качество? Пример?

Христо, под "домашни" разбирах семейството ти

Не съм чувал за това клише, но съм чувал за друго: здравината на една верига се определя от най-слабото и звено. И практиката го показва. Хвани една верига в двата края и започни да дърпаш. Тя ще се скъса точна там, където е най-слабото и звено. Или здравината на веригата се определя от най-слабото и звено. За всеки екип от хора примерно важи същото. В битка (може да се разбира и в по-широк смисъл като футболен мач например) атаките се провеждат там където защитата на противника е най-слаба. Примери могат да се дадат безброй и все взети от живота. ...... Виж колко хубаво показваш клишетата .... и заблудите. Веригата не се е скъсала, защото има най-слаба брънка. Скъсала се е, защото се е намерил по-силен от най-слабата й брънка. Това е по-важно. За всеки екип от хора най-“слабият” човек бил проблем за екипа? От много години специалистите по човешки ресурси са показали, че един тим не може да функционира добре, ако няма своите „слаби” и разхвърляни хора. Те определят успеха на всички. Но защо почна да говориш за изкуството на войната. Суворов за войната с Наполеон: „Няма нужда от методика, да се действа според ситуацията.” Ще кажеш, че без подготовка това е слабост? Да, ама кой победи Наполеон? Абе, знаеш ли, че има един въпрос. Аз преди няколко седмици се почувствах член на Бялото Братство. Бе ми позволено да съм такъв след около две години чакане. Аз съм най-слабата му брънка. Кое те кара да мислиш, че Бялото Братство е слабо, колкото мене?!

Тук има много добри терапевти. Просто изчакайте някой да ви отговори. Би било добре да поместите темата и в раздел психотерапия. Какво ви накара точно в "хомеопатия" да я поместите?

И какво ще е това търпение, което да зависи от темперамента? Освен това повечето качества не зависят от темперамента. Трето: не знаеш дали, как и доколко човек променя темперамента през различните си въплъщения. Специално за търпението, аз не мисля че търпението на флегматика е със същата ценност като търпението на холерика. Дори и да предположим възможността в този живот да си примерно флегматик и да развиеш търпението си, то ако в следващия си живот си холерик, от търпението ти няма да е останала и следа. Просто то не е било изпитано при нужните условия. Аз пък се учудвам на завидното търпение, което показвам в тази тема Нещата са много интересни, защото има едно известно клише. Клишето е ясно "Най-силното ми място се определя от най-слабата брънка". Ха, е тогава трябва ли да носим черупки като костенурките? Човекът изглежда много слаб спрямо лъва. Наистина ли е така? Не. Почти сме унищожили лъвовете. Успехът се определя не от слабите ни места, а от силните. Да знаете някой човек да се е заел да развива лъвски зъби и лъвски нокти? Не, но лъвовете определено изчезват. Станимир, как избра да се съсредоточиш върху най-слабите си качества? Мислиш ли, че това е бягство от силните?! Защото май силните са ни дадени да изпълним задачата на живота си. Всички силни "добри" и "лоши" качества са ни дадени за изпълнението на тази задача. Какво те кара да не ползваш силните си качества? Един пълководец в решителен момент кои би изпратил в битката: младите и необучени или ветераните?

Христо, едно е хомосексуализмът, друго е ролята за пред хората за добиване на известност. Казват, че има нещо доста сбъркано в енергетиката на истински хомосексуалистите. Липса на любов и изблици в странни крайности. Ние ги приемаме и ги даряваме с любов, но те не знаят какво става със самите тях. А иначе сексуалността не е полова. Когато изпитваш сексуално чувство, изпитваш такова и към Бог. Изразяването на сексуалността е полово.

E, сподели де. Нали говориш с лична увереност

Е значи стремежът не е определящ Иначе става "чула жабата, че подковават коня и вдигнала крак"

E, не гледай от гледна точка на + и -. Колкото по-слабо развито, толкова по-малко ще резонира и по-малко ще се получи. Все трябва да се започне от някъде, дори и от малкото. А и има един друг момент свързан със закона за подобието: стремежът ще привлече съответстващите му резултати. Кое те кара да мислиш, че винаги е така? Разкажи за първото нещо, което е било много малко в тебе, но само със стремежа е станало голямо.

Четеца на amazon.com за електронни книги. Технология за е-мастило - не уморява очите. Затова го взех. Удобно е. Библията навсякъде с мен много тънка

Простено да е. Какво празненство имате утре?

Именно де, обърнахме го на чат. Я аз да се заема с kindle-a си. Поръчах си новия. В момента съм сложил Библията и се чудя дали, ако й добава съдържание, ще се търси по-лесно.

Ами не знам, може би трябва да ти поискам прошка. Прости ми Христо.

Дразненето е просто отношение. Може ли едно отношение да промени същността? Може, но само видимо.

То беше "ха ха ха ха". Не, не съм намерил някакъв по - дълбок смисъл. Въпросният човек ми каза, че се слагало тире, т.е. : "ха-ха-ха-ха". Това наистина е важно. Можеш ли да намериш връзката между нещата без видима връзка между тях? Или е нужна патерица. Обикновено е нужна.

Целта трябва да се забрави още, докато я полагаш и поискваш. Иначе блокираш енергията, която трябва да иде за изпълнението й. Радвай се на света, какво се занимаваш с цели. Други неща заслужават безкрайна радост. Прости и любими. Чувствата. Миризмата на запалена ароматна свещ, цветът на друга запалена свещ, мъркането на печката, усещането на любими хора. Какви цели бе човек?! Я отдели внимание на домашните си. Два дена си губиш в писане

кажи. явно разбра моето "ха ха ха"

E, не гледай от гледна точка на + и -. Колкото по-слабо развито, толкова по-малко ще резонира и по-малко ще се получи. Другото име на закона за подобието - резонанс. Всъшност някои наши "зли" качества много по-добре резонират със Вселената от други уж "добри", които си мислим, че трябва да развиваме.

Да, може да се иска, но аз бих казал, че е важен и Законът За Подобието. Колкото и да си съдираш д-то да искаш, ако нещото го нямаш в себе си, няма да го получиш. Кое ли ни кара да мислим, че можем да получим нещо, което го нямаме?!