B__

ама дай цитат да видим подробности де

Чекай малко Кръвното ще й е високо при това поведение, разбира се. Преди няколко дена ми дойде да кажа на майка ми, която е към 80 години, страда от куп болести и не може да ходи, че е хубава. Изведнъж ми се видя много хубава и й го казах. По-голямата част от живота си съм имал чувството, че постоянно ме тормози Но в този момент ми се видя хубава и то не като майка, а като жена. А още по-преди осъзнах, че мога да съм едновременно в конфликт с нея, да се карам с нея, да съм тотало против нея и заедно с това да я обичам. Това, че се караме с родителите си, че отстояваме себе си, не означава, че не ги обичаме. Означава обратното, че ги обичаме повече. И не й позволявай да те вкарва в отношенията си със съпруга й. Той ти е баща, но ти не си му жена да се бъркаш в отношенията му с жена му. Още преди да разбера, че мога да съм в конфликт с родителите и едновременно с това да ги обичам, разбрах, че трябва да съм на страната и на двамата. Така че ако някой иска да ме въвлече срещу другия, аз казвам "ама това е баща ми, това е майка ми, как искаш да съм срещу него ..... или това не е баща ми, или това не е майка ми?!". Остави ги да се оправят сами. Те ако сами не могат да си решат семейните проблеми не може никой да им помогне ..... а още по-малко децата им. Още преди да разбера, че съм на страната и на двамата, разбрах, че каквото и да правя аз ще съм копие на родителите си. Може и изменено копие, но първоначално тяхно копие. Затова като общувам с тях гледам да науча нещо за себе си, а не да се набутвам между шамарите И каква вина? Та след като ги обичаш къде има място за вина?!?!?!

Кое? Кое ни пречи да вземем помощта, която даже ни предлагат? Кое ни пречи да поискаме помощ от Бог? Защото уж ни е тежко, а и от него не искаме помощ. Дали пък си мислим, че тази помощ ще ни е вредна? Или си мислим, че трябва да си изживеем тежките моменти и не ни трябва помощ? Или ни е срам да си признаем състоянието, в което сме, за да поискаме помощ? Или може би това, което всъщност искаме, не можем да го получим и не виждаме смисъл в друга помощ? Какво всъщност е помощ?!

Предлагам дори на себе си да не говорим с готови думи Защото като кажем "всичко трябва да се научи от личен опит", това пак са готови думи, а не личен опит. Учителят може да бъде всеки човек, за когото не подозираме, че е учител. ...а пък учителят спестява огромно количество болка и сътадания, които иначе бихме трупали като личен "опит" ...

Да, ама вашето поведение не е еталон. Хората са различни. Съпругът ви е различен от вас. Но като гледам, вече сте взели решение. Мисля, че както д-р Първанов съветва, защитата на достойнството ви ще ви доведе до разбиране. Колкото по-активно го правите, толкова по-добре.

Първо ще разкажа една история. Не знам дали сте чували за принципа на реципрочното поведение в човешките отношения и особено при търговията. Не можеш да се разбереш с човека отсреща, ако не си позволиш да станеш като него, да чувстваш като него. Години го осъзнавах. Имам един колега, който каквото му е вътре, веднага излиза навън. Използва изрази като "абе я се пилей от тука", "писна ми от тебе", "ти си егати левака", "да те ши....бат калинките" и т.н. Той е добър човек, но си е наумил някаква форма на поведение. Отначало не ме долюбваше. След като копирах поведението му се долови значителна разлика в отношението му към мен. Че дотам, да се връщаме днес от командировка и човека да тича да ми купува кафе и минерална вода Станимир, знаеш ли къде започва и къде свършва човешката душа?

Не съм взимал подобно решение. Учението е средство. Ако съм се стремял към нещо, то е знание и духовно себеусъвършенстване и ако познавам учението на П. Дънов, то е в резултат именно на този ми стремеж, който съм си поставил съвсем самостоятелно. По какъв начин не си вземал решение да не разучаваш учението на Учителя, така че накрая да излиза, че познаваш учението на П. Дънов

Видя ли колко предположения си направил Добре де, ти как взе решение да разучаваш учението на Учителя?

Виж значи, като чета цитатите от Учителя ми е спокойно, а като чета теб подскачам от светкащи лампички : ) Изглежда логично, да, но всяка логика е вредна при вземане на решенията, особено тези свързани с целта. След като те скандализирах с това изказване ше се върна към логиката Както казва Учителя, дхарма е пътят на човека. След като има дефиниран път на човека значи той все пак се води в някаква посока. След като се води в някаква посока няма как да взема решения сам, защото бива направляван в съответната посока и значи му се ПОМАГА да си набелязва целите. Може да е прозрение, интуиция, съвет или наблюдение от околните, но се помага при формулирането на целите. Ако човек изцяло сам и логически си определи целтта, 99% е грешна.

Как да няма, има общо с уравновесяването.... Ти каза "Целомъдрените жени не са чак толкова много, колкото нецеломъдрените, което показва, че за никакво уравновесяване не може да става въпрос" като конкретен пример. Обаче, аз се питам откъде имаш опит хем като целомъдрена жена, хем като нецеломъдрена, за да познаваш коя каква е и да определяш бройките? .... Освен това сигурно всичките жени си срещнал, за да се направи статистиката и генералните изводи? Колко жени всъщност си срещнал в живота си? .... Което пък показва, че няма как да си даваме мнението кое е уравновесено и кое не

супер целомъдреността да не е по малък грях?

Значи ,където и да иде учителя,ние трябва да бъдем готови да го следваме ?! Ами ако съм омъжена,трябва ли да оставя семействато си,за да следвам моят духовен учител ? Зависи каква ти е задачата и дали се налага. Когато човек има учител, се учи и на отдаденост. Учителят няма да злоупотреби с нея. Нооооо понякога се налага да се прави нещо. Може да е нещо дребно, но съзнателно да го направиш в името на учението си. Сега се усешам, че за различните ученици може да има различни отдадености. Моята не е твоя

Кое те кара да мислиш, че си независима от всякакви илюзии? Може би желанието за свобода от илюзии... Защото всяка илюзия носи привързаност... А привързаността- страдание... Но пък страданията са полезни...Така че ...не знам...понякога е объркващо... т.е. желанието да си освободена от илюзиите те кара да мислиш, че си освободена от илюзиите? Всеки човек понякога си създава илюзии.Колкото и да си мисли,че се е преборил с всякакви илюзии...или пък с егото... Ами лошо няма, нека си създава. Но поне да знае за най-голямата илюзия - че е свободен от илюзии

Кое те кара да мислиш, че си независима от всякакви илюзии? Може би желанието за свобода от илюзии... Защото всяка илюзия носи привързаност... А привързаността- страдание... Но пък страданията са полезни...Така че ...не знам...понякога е объркващо... т.е. желанието да си освободена от илюзиите те кара да мислиш, че си освободена от илюзиите?

Кое те кара да мислиш, че си независима от всякакви илюзии?

първо прочети правилата на форума нарушил си поне 3 ... вече

айде, пак се почна. Скромен опит за отговор на въпросите ти 1. Защо сме наказвани затова, че сме несъвършени, нали Господ е избрал какви точно да бъдем? Няма такова нещо. Ти избираш какъв да бъде твоя Бог. Може и да избереш да съвпадне с истинския. А може да си избереш черен АД. 2. След като Господ има нужда от заповеди за да ни избави от някакви заблуди, и тея заповеди са насочени към Неговото положение, т.е. почитане от нас, какво ако не егоизъм е подтикът за това? Що да е егоизъм? Алтруизъм е. Човек е здрав и си живее добре, само ако спазва тези заповеди. Ходи убий някого и виж после какво ще ти се случи. Пробвай бе. Провери от опит. Нали убийствата били естествен инстинкт. 3. Защо Господ досега не ме е завивал като си лягам? Нали ни обичаше? Под нивото му ли е? Като за някой който може всичко, не е ли направил твърде голямо нищо по въпроса със завиването ми? И нека няма само физически аспект, жеста е важен. Ами решил е, че след като си спрял да се напикаваш нощем, то може и сам да се завиваш ха ха ха

А де Ако има Божия Воля и Промисъл, то всеки човек си идва на земята с определена задача. За изпълнението на тази задача получава възможност за развитие на определени качества, които естествено са силно развити. Дали тези качества са положителни или отрицателни зависи от самия човек, а и от предназначението на качеството. Та май е хубаво да се използват силно-развитите положителни и отрицателни качества Ако няма Божия Воля, то е странно тогава какво е силно и слабо развито и човек уж планира "Казано е - когато човек планува, Бог се забавлява най-много!"

Да поясня предишният си пост По време на моята инициация едно от нещата, които моят учител шепнеше около мен беше "И цар да съм, и просяк да съм". Няма да коментирам моето финансово състояние, но съм готов, когато се наложи, да стана просяк.....И да използвам всички предимства на просяка в работа, в името на светлината.....Та човек всъщност нищо няма. Освен любовта си. Предполагам, добивате представа за ролята на учителя. Ориентироващо е

Въпросът е не към него готов ли е, а към тебе готова ли си. Учителят може да каже остави тази работа. отиди да живееш в този град, отиди в тази страна. Готова ли си? Учителят е готов, а ти готова ли си? Нещо не ти се иска май вече да имаш учител.

Прав си, предубено подходих към теб. Нали знаеш, че смятам, че обичаш да коригираш Боговете. И затова,. Сори

Ако беше казал, че имаш предвид БогоОВЕ, нямаше да се мотаме толкова. Единствено се съмнявам в безкрайността на на еволюциоята. Всичко тръгва от абсолюта и рано или късно се връща в него. И после пак.

Ето, Христо конструктивно тиква темата напред. Кажи къде го чете това и какво Учителя разбира под слабо място? Защото досега говорим само за "слабо развитите положителни качества"

Ами, ако го срещна, няма да го питам откъде го е натрупал този опит Кажи Мел, какво търсиш, какъв проблем искаш да разрешиш? За какво ти е учител? Как реши, че ти трябва?

Учителят Е и това е. Не подлежи на разбирането за недостоен или достоен. Те си знаят, че са учители. Никой не знае какъв трябва да бъде духовният учител. Извън осъзнаването на не-учителите е.