B__

Ти така може да наречеш "прекалено мека" собствената си връзка с Бог и да я отхвърлиш......Бог прекалено мек ли е....или прекалено твърд?!

Глей сега. НЕ кандидатствай за палач никъде. Прекалено жесток си за палач

Viva Caselli, ти прочете ли какво си написал?!

Безкрайно интересно. Всъщност не съм поставял условие да не зависи от нищо. По-точно казано не съм поставял само това условие. Некак копирам нещо от друга тема и ще каза какво искам да кажа за любовта: Следното е от беседата "Методи за самовъзпитание" на Учителя, за да се види колко реални са решенията на фалшивия "Аз" и че се вижда правилната посока, когато почне да се вижда: "Следователно реални неща са тези, които никога не се изменят.Каква реалност има в настроенията, във вярванията и в решенията на човека? За пример, днес си радостен, на другия ден – скърбен.Кое всъщност е реалното: радостта или скръбта? Днес вярваш в съществуването на Бога, на другия ден не вярваш. Кое от двете вярвания е реално? Днес решаваш да държиш изпит, на другия ден се отказваш. Кое от двете решения ще приложиш? Реалността е навсякъде и никъде. Тя нито се поддържа, нито се отрича. Който има здрави очи и вижда, той признава съществуването на слънцето. Който не вижда, не признава съществуването му. Много естествено. Слепият не признава съществуването на слънцето, защото не го вижда, няма отношение към него. Реалността се познава по нейните прояви. ..... И тъй, реално е всяко нещо, за което можем да говорим, да мислим и да чувстваме. Странно се вижда на човек само да мисли за нещо и да го счита за реално..... За ясновидеца, и умствените, и чувствените форми са толкова реални, колкото и физическите. За онзи, който вижда ясно, животът, с неговите форми, е непреривен. За онзи, който не вижда ясно, животът е преривен, вследствие на което той говори за различните си възрасти като за различни фази на живота, които нямат нищо общо помежду си." Ха ха, "Каква реалност има ...в решенията на човека?"....Никаква.... Така че каквото и да решим да вярваме за любовта, то няма много общо с реалността. Затова лично аз ми се ще да се спра едновременно да вярвам в следните неща: - стремим се към безусловната любов и любовта ни да не зависи от нищо - стремим се винаги даването ни да зависи от това дали човекът, на когото даваме, е готов да се променя към любовта - стремим се да видим любовта и в доброто, и в лошото, че даже и в себе си - стремим се да даваме, за да получаваме и да получаваме, за да даваме. - като спрем да се стремим и почваме да виждаме ...

глупости говориш пълни

За да не съм голословен ще дам пример. Например "решенията сами се вземат". Този по-горе Дето Му забравих Името казва, че планирането само ни пречи на пътя (т.е. планирането и съзнателното вземане на решения за бъдещето) и че "когато започна да виждам, пътят сам се открива пред мен и няма нужда от формулировки. " Следното е от беседата "Методи за самовъзпитание" на Учителя, за да се види колко реални са решенията на фалшивия "Аз" и че се вижда правилната посока, когато почне да се вижда: "Следователно реални неща са тези, които никога не се изменят.Каква реалност има в настроенията, във вярванията и в решенията на човека? За пример, днес си радостен, на другия ден – скърбен.Кое всъщност е реалното: радостта или скръбта? Днес вярваш в съществуването на Бога, на другия ден не вярваш. Кое от двете вярвания е реално? Днес решаваш да държиш изпит, на другия ден се отказваш. Кое от двете решения ще приложиш? Реалността е навсякъде и никъде. Тя нито се поддържа, нито се отрича. Който има здрави очи и вижда, той признава съществуването на слънцето. Който не вижда, не признава съществуването му. Много естествено. Слепият не признава съществуването на слънцето, защото не го вижда, няма отношение към него. Реалността се познава по нейните прояви. ..... И тъй, реално е всяко нещо, за което можем да говорим, да мислим и да чувстваме. Странно се вижда на човек само да мисли за нещо и да го счита за реално..... За ясновидеца, и умствените, и чувствените форми са толкова реални, колкото и физическите. За онзи, който вижда ясно, животът, с неговите форми, е непреривен. За онзи, който не вижда ясно, животът е преривен, вследствие на което той говори за различните си възрасти като за различни фази на живота, които нямат нищо общо помежду си." Ха ха, "Каква реалност има ...в решенията на човека?"....Никаква....

Глупости. Самоубийството е най-големият грях. Това твой грях ли е, та да изпитваш чувство на вина?! Ти ли си се самоубила?! ....само не почвай и ти с желания за самоубийство......

Няма разлика! Тук във форума многократно съм казвал, че "човек може да върви по пътя, без да го вижда и без да знае накъде води", "че човек спира да върви по пътя, ако почне да планира", "че животът се изживява, така както сам се изживява", "че правим чрез неправене", "че решенията сами се вземат", "че действието е безкрайно по-добро от мисленето". Тези неща повечето съм си ги извел от беседите на Учителя. А този Махариши Шибендо Лахири казва почти същото: "И така, в името на следването на пътя ние насърчаваме разделението. Разделението е основната сфера на съзнанието – то е пълно с разделения или противоположни идеи. Оттам се опитваме да дадем име на това разделение и го наричаме “Аз”. И казваме, че това “Аз” трябва да бъде просветлено. Но всъщност това “Аз” не съществува. “Аз-ът” е едно от съдържимите на основната сфера, което си представяме извън тази сфера, но то не е извън нея. Съставът на “Аз-а”, строежът на “Аз-а”, мрежата на “Аз-а” се изгражда от съставните части на съзнанието, така че това разделение е илюзия. И когато “Аз-ът” прави нещо, той всъщност увеличава заблудата и това разделение подхранва и двете, колкото повече основна сфера, толкова повече “Аз-ове”, схващащи се извън нея. И колкото повече “Аз-ове”, толкова повече фрагменти. И така “Аз-а” е един от фрагментите, имащ възможност да взаимодейства с другите фрагменти и създаващ още по-голямо объркване. И така, може ли “Аз-ът” да разбере това? И ако може, това е началото на началата. А веднага след него нещата започват да се случват. И тогава недействието на “Аз-а” става действие на интелигентността. А действието на интелигентността открива своя естествен път, както реката открива своя път към морето, без предварително планиране, без допълнителни прокопавания, строежи, инвестиции от милиони левове или от нещо друго. Всичко това не е нужно. Недействието на “Аз-а” автоматично открива своя път. ....И този процес намира пътя автоматично. И не е необходимо да предначертавате пътя, защото кой го предначертава – същото “Аз”, същата илюзия, същите представи, мотиви, системи от вярвания и убеждения, културни предпоставки, обусловености, същите неща и същите ментални обвързаности, желаещи някакъв път и следователно придаващи сила на обвързаностите, и потискащи разбирането." П.С. Това, разбира се, не означава, че Селена е разбрала интервюто.

Eeeeee, радвам се как хубаво свърши всичко

Ами приятели са, защо да не са приятели. Въпросът е как се разбира, тълкува и използва това. А вече се повтаряме и предлагам да минем на следващата тема

ех, ех

Хайде сега приятели станахме. Да не сме си пили случайно ракията заедно ?! :) Ха ха ха Тази дума, толкова модерна напоследък, съвсем изпразнена от съдържание......Сещам се и за думите "бате, батко" ..... едно време така си викаха само циганите Нещо си се объркала. Защо си мислиш, че даването не дава комфорт?!?!?! След като давам значи съм обичан. Това, ако не е комфорт ...... Лично аз срещам вътрешна съпротива да го наричам П. Дънов. По ми върви да го наричам Учителя.

Никога не е късно да изживееш щастлива младост. И то по няколко пъти .....

Ами и ти прочети поста му. той говореше за допълване. Но никой не ти пречи да си пазиш комфортните за теб неща.

П.С. Разговорът е свързан с нещата, които Учителя дава за любовта по форма, смисъл и съдържание. Множество беседи са. Също и за разликата между любов и обич и какво всъщност е във възможностите на чувствата на човека. Да видим дали има противоречие тогава..... Благодаря на Лъчезарна, която е дала много точен цитат в една от темите: "Какво представлява Любовта? Някои употребяват думата Любов вместо обич и обратно, а те се различават. Любовта е творческа сила, която дава Живот. Обичта гради върху това, което Любовта твори. Изобщо, Любовта дава, Обичта взема." Призваните, Неделни Беседи, 03.11.1918 г., София

Интересно е кой и какво обръща на 180 градуса?! Аз не тълкувам, а цитирам И къде точно виждаш противоречието и в какво се изразява то? Ето още малко мат'риал: Във "Връзки на знанието" http://www.google.co...VRo5tnji7PrcB7A Учителя специално казва, че мисленето, че като обичаш даваш, е старото инволюционно мислене. А всъщност казва той, че като обичам вземам, а като съм обичан давам. Това го има в много беседи. От "Сила и слабост" http://triangle.bg/b...3-06-13-05.html "...Да обичаш, значи постоянно да вземаш. Казва:„Аз го обичам.“ Мисли, че дава, а той постоянно взема...." От "Отношения между мисли и чувства" http://triangle.bg/b...3-01-13-05.html "...Не можеш да обичаш един човек, ако не ти е дал нещо...". И пак оттам, тъй като говориш за отрицателните последици: "Изучавайте законите и силите на природата, за да се справяте с тях.Те действат върху човека и ако не може да се справи с тях, те се отразяват неблагоприятно върху него. Всичко, което става във външната природа, става и в човешкия организъм..." От "Въздухът и мисълта – нови начини за хранене" http://triangle.bg/b...3-12-20-05.html "...Например, ти казваш: „Аз обичам един човек.“ можете ли да кажете, защо го обичате? Обичаш гроздето. – Защо? – Защото ти дава нещо.....Можеш ли да обичаш някого, който нищо не ти дава? .." И от същата беседа нещо много важно: "...Когато ние говорим за любовта, тя е даром дадена. Следователно, не считай, че любовта е излязла от тебе. Не, ти си проводник на Божията любов, Бог ти е дал тази любов. ..." Следващата беседа дава пояснение, че когато човек е обичан тогава дава. Много добро пояснение, защото всичко е свързано с това, че любовта произтича единствено от Бога и смисълът на живота е Божията Воля: "...Който човек иска да бъде обичан, да му помага Бог, той трябва да върши Волята Божия. Писанието казва: „Всеки, който върши Волята Му, е благоугоден на Бога.“ За да бъдеш запознат с хората, пак е същият закон. Не могат да те обичат хората, ако ти не си готов да вършиш тяхната воля. Тогаз, где е противоречието? Ако всички хора биха вършили Волята Божия, не щеше да има никакво противоречие..." Когато си обичан, даваш. Когато те обича Бог, изпълняваш Божията Воля. Когато обичаш, вземаш. Когато обичаш Бог, имаш ли какво да му дадеш?! Вземаш от него. Когато обичаш хората, вземаш от тях. Даваш, когато се оставиш да бъдеш обичан.

Благодаря Хипатия, че не се повлече по безкрайно глупавите форми, с които понякога се изразявам Та да се върна към съдържанието ..... Както казва Учителя, когато обичам някого, аз вземам от него, а когато се оставя да бъда обичан, давам на него. ...Ето, аз обичам моите съседи и ще посвиря малко на тарамбука, за да им взема от спокойствието. За невярващите, че Учителя е казал това, ето тук е цитата "Поливане" http://triangle.bg/b...4-08-25-06.html("Вие мислите, че като обичате някого, вие му давате. Онзи, когото обичате, вие винаги вземате от него.." и т.н.) Следващите цитати са от "Връзки на знанието" http://triangle.bg/b...5-31-19-30.html "…Според вашите разсъждения, вие казвате: „Който люби, той дава“. Питам:Който яде, дава ли нещо? Не само, че нищо не дава, но той взима отгоре. ……. При това, който люби някого, той същевременно го обсебва. … Както виждате, основата на вашите разсъждения не е права. Приложете тия разсъждения в практическия живот, да видите техните резултати. Щом речете да ги приложите в живота си, ще се натъкнете на ред противоречия. Според вас, когото обичат, той само взима; който обича пък, той всичко дава. …Някой пише, че любовта изисква жертва. Знаете ли какво нещо е жертва? Преди всичко, жертвата трябва да се прави доброволно, а не с насилие. Вие жертвали ли сте се доброволно…… Питам: Защо трябва да обичате и защо трябва да ви обичат? Имате ли нужда от това? Нито едното ви е нужно, нито другото. Любовта е вън от всякакъв закон. Следователно, ако е нужно да обичате, това показва, че някакъв закон ви заставя да правите това. Дето има закон,там има ограничаване. Как ще си обясните това противоречие? Ако някаква външна необходимост, ако някакъв закон ви заставя да любите,това вече не е любов. …. С това аз ни най-малко не отричам нещата, но казвам, че вие поддържате стари идеи.Например, да обичате и да ви обичат, това са стари идеи, идеи на мъже и жени. Мъжете искат да обичат, а жените – да ги обичат. .. Като говоря по този начин, не искам да кажа, че вашите разсъждения не си прави. Прави са те, но от ваше гледище; от гледището на окултната наука не са прави. Дойдете ли до Любовта, там никакви разисквания не се приемат. Любовта изключва всички питания. Любовта изключва всички противоречия. Любовта изключва всички насилия. Любовта изключва всички ограничения. [сещате се заглавието на темата: „За Любовта нищо няма значение”] [и още „дали истинската любов следва да отчете какво ще донесат действията ни”?!] Сега, като знаете тия положения, как ще определите Любовта? На вашата любов липсва един нов елемент, който вие сами трябва да намерите. Можете ли да намерите кой елемент липсва на вашата любов? … Като ученици на окултна школа, вие трябва да анализирате чувствата си, да знаете с какъв материал разполагате, а от там да предвиждате какви резултати ще имате. Докато не схваща тези неща, човек ще изпада в смешни положения. Ще го срещне някой и ще го пита: „Защо не ме гледаш?“ Как ще ви гледа този човек, ако е сляп? Ами ако и вие сте слепи, как ще се гледате? Преди всичко, човек трябва да се запита,има ли любов в себе си и неизменна ли е неговата любов? Не е достатъчно само да се говори за любовта, но тя трябва да се прилага в живота.. …Казвате, че душата расте и се развива, когато ви обичат. Проверили ли сте това нещо? … Следователно, когато казвате, че от любовта на някого душата ви расте, вие се самоизлъгвате. В моите очи това растене е външна полировка, временно дресиране. Като ви поставят на изпит, тази полировка ще изчезне. Когато любовта влезе в човека, тя създава в него ред алхимически процеси, под влиянието на които цялото му същество, цялото му битие се изменя. Това може да стане моментално, може да стане и постепенно – от човека зависи.Под влиянието на Любовта възгледите в човека се оформяват, претърпяват промяна, каквато претърпява въглена, докато се превърне в диамант.Мислете върху Любовта като сила, като принцип, за де дойдете до положителното знание. …Това не е обич, това е оглеждане в огледало.Някой обича някого, защото се оглежда в него като в огледало.Всъщност той обича себе си в огледалото. По този начин той пакости и на себе си, понеже се заблуждава. Който обича себе си, той обича и другите. Черната ложа е създала ред теории и разсъждения за любовта,с които е разбъркала умовете на всички хора – учени, философи,писатели, – вследствие на което те все повече и повече загазват в тази забъркана каша. И в Писанието е казано: „Целият свят лежи в лукаваго“. ..." Пак ми прави впечатление това "Когато обичате някого, то вие вземате от него". Защо ли си мислим, че като обичаме въобще даваме нещо, даже и да ни изглежда, че сме решили да даваме?! А след като вземаме, то не са ли по-скоро вътре у самите нас лошите последствия на уж даването, нежели у човека, когото си мислим, че обичаме?!

Учителя за опитите за развиване на качества и таланти: "...Избягвайте опити, на които краят води към нещастие. Направите ли такъв опит, молете се да дойде възрастният и разумен човек с ножчето си, да пререже въженцето, преди още бомбата да е избухнала. Като видите, че реже въжето, не се сърдете, че се бърка в работите ви. Той ви спасява от нещастие. Благодарете му, че прерязва въженцето. Следователно видите ли, че започнатата работа не върви, или дойде някой да ви попречи, не роптайте. Щом работата ви не върви, това показва, че невидимият свят ви препятства, за да ви избави от едно голямо зло. 10 пъти да развалят работата ви, не съжалявай. За предпочитане е да прережат въженцето на твоя опит, отколкото да го оставят да изгори и бомбата да избухне. За пример, някой следва по медицина, но работата му не върви. Навсякъде среща пречки: в изпитите пропада, другарите му не го обичат. Той се чуди защо става така. – Много естествено. Медицината не е за него. И да свърши по медицина, той не може да бъде полезен на хората. За да не страда повече, предварително прерязват въженцето на неговия опит. Друг следва по богословие, но не му върви. – Защо? – Някой прерязал въженцето му. Човек трябва да се заеме с тази работа, която е определена за него. ...:" От "Методи за самовъзпитание".http://www.beinsadouno.com/wiki/index.php/%D0%9C%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B4%D0%B8_%D0%B7%D0%B0_%D1%81%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D0%B2%D1%8A%D0%B7%D0%BF%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5_2

Какво разбираш под "предразположение към зло"

Страх или отговорност за действията ни? – помисли добре. Защото ако дам пари на някой наркоман и той с парите си купи свръхдоза и умре, не прецаквам с нищо себе си, но прецаквам човека отсреща (поне косвено). Примери могат да се дадат много. Ох, пак с един пример се опитваш да обобщаваш това, което нагоре си изразил с думите „Истинската любов следва да отчете какво ще донесат действията ни”. Можеш ли всеки път да си сигурен за всяко действие какво може да донесе? А? И като не си сигурен какво ще правиш? Ако някой те помоли да бутнеш колата му, ще го направиш ли? Ами ако е тръгнал да обира банка?

Ами то нищото е всичко, само че от другата гледна точка

Ей, това страхът да не се прецакаш е голяма болка. Страх да не би да удовлетворяме чужд егоизъм, страх от слугинаж .....А че стигнали ли сме дотам в помагането, че да сме минали в сферата на слугинажа? Ама много добре си личат тези неща и любовта ги усеща, ако я усетиш де. Например, слугинаж би било да ви поддаквам на безспорно верните факти за слугинажа, а не обръщам внимание на това какво стои зад тях. И понеже не искам да ви слугувам, ви дърдоря тези неща.

Сега ще кажете какво значение .... Ами да кажем,че съм уморен, а дъщеря ми иска да си поиграя с нея. За любовта няма значение дали съм уморен. Ще си поиграя с нея и ще видя истината. Виждам, че моят приятел до мен страда физически и психически. Жена ми ме е напуснала, откраднали са ми колата, родителите ми умират....а аз какво да направя. Ще се погрижа за него. За любовта няма значение как аз се чувствам и какво ми се е случило. Ще се погрижа за него и ще видя истината. Виждам своя колежка, която се съсипва психически. Аз лично съм депресиран и я виждам през сълзи. Какво ми се иска да направя. Ако мога да се погрижа за някого, това е тя. И ще видя истината. За любовта нищо няма значение..... Или има?

ПОПИТАХ моя учител, който събра ръце, след това си изми очите с тях, след това ги разтвори и духна нещо от тях. Попитах го какво прави. Той ми каза: „Ами не знам, така ми дойде.”

ПОПИТАХ моя учител, който събра ръце, след това си изми очите с тях, след това ги разтвори и духна нещо от тях. Попитах го какво прави. Той ми каза: „Ами не знам, така ми дойде.”