B__

Ех, от три месеца съм без телевизор и казват аурата ми се променила дори

Чудесно, щом го разбират децата, то може да го разбере и някой възрастен

Дете си още, това е вярно. Но пък гледам има и хора, които те цитират, което вече е странно, понеже твърдението ти е много далеч от истината. E кое му е лошото на "Междузвездни войни"..., че и на "Властелина" А във Войните доста много истини има, а пък тези два филма наистина са най-доброто арт на киноиндустрията. Айде, ако обичате да не си вадите от вкусови пристрастия личностни отношения!!!!

А кои ще идват?

Какво мислите за духовната мода? Има ли я? В какво се изразява? Какви са духовните модни тенденции напоследък?

Ами какво да мислим? Из без това като чете човек и му става ясно, че съвременното вегетарианство е една илюзия, едно изкривяване, духовна мода. Ако не ти идва отвътре, естествено и без критики към месоядците, си е мода и нищо повече ....

Силата на Майа е в детаилите повече детайли, повече Майа

От "Проява на съзнанието" "... Обърнете внимание върху следното нещо: ако вашето ограничено съзнание преодолява над всичко във вас, то ще спъне вашия прогрес, ще спъне цялото ви развитие. Това лесно може да проверите. – Как?– Ако наблюдавате развитието на детето, ще видите, че то расте и се развива правилно, благодарение на това, че съзнанието му не е заето с мисълта, дали расте, как расте и т.н. Обаче ако успеете да обхванете съзнанието му с мисълта, че то трябва да расте и да се развива бързо, неговото растене ще спре. Следователно, ако и вие,като малкото дете, започнете да живеете с мисълта за вашето растене,ще се спънете. Едно се иска от вас: да пожелаете да растете и след това да престанете вече да мислите за растенето. Защо? Защото растенето е Божествен процес, който не зависи от вас, Вие не можете сами да се заставите да растете. Искате ли да растете, отстранете далеч от себе си временното, ограниченото си съзнание и оставете душата си свободно да се развива. Вложете във вашето подсъзнание и свръхсъзнание желанието си да растете и не мислете повече върху него.Ще видите, че след известно време ще имате резултат. Съвременните хора се спъват в развитието си, благодарение на известни прояви, които стават в тях преждевременно, преди да са дошли до съответното развитие. Например, мнозина, преди още да са влезли в Школата, са имали видения, сънища, светлини и си казват: „Нека влезем в Школата, да придобием там повече знания“. Обаче докато се ръководят от това ограничено съзнание, те ще изгубят и онова знание,което са имали до това време. Правилно е да запазят знанието си,защото знанието, което естествено са придобили отвън, не е в разрез с това, което ще придобият в Школата. Вън или вътре, Школата е една.Преди всичко, вие трябва да се стремите към свобода, да бъдете свободни по дух, по душа, по ум и по сърце..."

Липсата на достатъчно егоизъм в нас, може ли да е причина за подхранването на егоизма на други хора ? Ако може - значи егоизмът не бива да бъде демонизиран. баланс на вземане и даване

а може ли някой да пусне на любопитния Божо какво е писал оригинално Ерендил

В живота си два пъти съм боледувал от истински грип. Когато страданието достигне кулминацията и се задържи, а не искаш да пиеш лекарства и обезболяващи, се стига до фазата да усещаш преходността на живота, а там вече човек почва да има нови усещания. Лазарев казва, че групът бил много добър стимул за духовен преход. Любовта, когато й се оставиш, като усещане има доста от симптомите на грипа. Непрестанното напрежение, водовъртеж от чувства, фокусът на съзнанието, страданието и налагащата се необходимост от промяна на досегашните възприятия, преоценката на живота; новият поглед към разочарованията; усещането, че самата Природа подрежда някои неща; страхът да минещ следващата стъпка, унижението да не си позволиш да минеш следващата стъпка; жаждата за женска енергия; ученето да общуваш по пети, шести, седми начин; опитът да различиш своите емоции от нейните емоции; нежеланието да ги различаваш; ударите и изпитанията за отдадеността ти; липсата на взаимност; мимолетнотпо усещане за взаимност, което се появява само, за да ти покаже още нещо, което трябва да усетиш в себе си, още нещо, което досега си насочвал в полето на илюзиите; изненадата и травмата при разбирането, че твоите разбирания за любовта нямат нищо общо с тази, сегашната толкова истинска любов; душевната разголеност, която е страдание, докато разбереш, че пред Природата трябва да сме просто голи; заблудата, че не си ревнив; заблудата, че нямаш свое разбиране за Истинската; Истинската, която трябва да приемеш такава, каквато е; а не можеш да приемеш, без да си изградил своята вътрешна стабилност; а досега си разчитал за стабилност у жените, но всичко това е илюзия; истинската любов идва, за да те срине до основи; да не остане нищо; да остане само осъзнаването.

Май е така. Издигаш се в единия свят, но падаш в другия....

Що да е странен. Ти казваш, че бебето не знае какво е любов, значи идва момент, преломен, когато почва да разбира. Таз аз питам кога във времето е това? Щом знаеш кога то не знае какво е любов, то ще знаеш и след кой момент започва да разбира какво е любов

A кога и как се узнава какво е любов и как трябва да се реагира на нея?

Хайде да хвърлим теорията в практиката да й се поотрудят белите меки ръчички Случай: "Вървят съпруг и съпруга из мебелен магазин, съпругата по едно време се спира пред едно диванче и казва: - Ето това, мисля, че е чудесно за хола ни. Съпругът мълчи. - Какво мислиш? - Амиии май ще ми е ниска облегалката?! Съпругата: - Ами то така е модерно сега, всички са така, а и съм направиля много добра връзка с останалите мебели!" Кое е по-кавалерско в случая: 1 вариант - съпругът отстъпва? 2 вариант - съпругът се опитва поне да изложи позицията си, чувствата и усещанията, които би имал на този диван?

Ей така почва масовата псохоза .....

Това "Има ли прераждане?" е същото като "Има ли Бог?". Днес подарих една книга, от която прочетох следното: "Обикновен ден на будистки монах. Дошъл един човек при него и попитал: - Има ли Бог? - Има Бог! По обед дошъл друг човек и попитал: - Има ли Бог? - Няма Бог! Стъмнило се, дошла вечерта с трети човек, който задал същия въпрос: - Има ли Бог? - Не знам, може да има, а може и да няма. Тогава ученикът, който бил винаги до монаха, не се сдържал и запитал: - Учителю, а защо на единия казваш, че има Бог, на другия, че няма, а на третия, че не знаеш дали има или няма? - Всеки има свой собствен път до Бога."

A как и кога се узнава какво е любов и как трябва да се реагира на нея?

Че чувстването не е ли начин за получаване на знание?!

http://www.pomagalo.com/zhenya/ Какво мислите ? Ако изходим от езотеричното мислене, подобно твърдение като по - горе цитираното е заблуда. Не мисля, че е заблуда. Познанието е свързано с възможността за разбиране, а тя се развива. Ние съдържаме в себе си всички възможности, но това не означава, че в дадения момент можем да проявим тези възможности. Ние можем да научим, да знаем и да разберем всяко едно нещо, но самото знание не е вродено в нас. Всичкото ни знание е придобито, т.е. способността ни за разбиране е придобита, защото това, което може да бъде разбрано просто си съществува, то не е нещо, което можем да придобием, а само да разберем. Повечето хора свързват знанието с паметта, но паметта служи единствено за съхранение на информация. Ние можем да разбираме тази информация или да не я разбираме, но и в двата случая за да запаметим нещо, ние трябва да сме го изживели. Т.е. пак имаме опит, придобиване. Има и вариант разбира се за директно черпене на информация от пространството, но това не може да се нарече припомняне. Припомняме си нещо, което сме преживели самите ние. Да четеш от хрониките на пространството (акаша) или други методи за директно научаване на информация не е припомняне. И пак повтарям в крайна сметка важно е разбирането – това е същественото качество, което притежава духа на човека. А не може ли да си припомняме от предишни прераждания? Познанието не мисля, че е свързано с възможността за разбиране. Даже, ако се намеси разбирането, всяко знание ценно знание може да си замине направо. Цитат от "Знание и опитност": "...Защото съвременната логика, от моето гледище,аз наричам логика, не искам да ви спъвам, но това са патерици на индивида, това са две патерици..." Интересно ми да ми отговориш откъде майката получава знание как да създава мляко за новороденото си бебе? По пътя на разбирането ли Но мога да дам и по-прост пример. Откъде малкото дете знае какво е любов и реагира съобразно това дали майка му дава любов или не? По пътря на разбирането?

Да, в полето на фантазията всичко е възможно "...как ще ни изостави?" - то, ако това стане и ние пук и изчезваме

Ами кажи кои са тези неща Или са тайна?!

dcveta, възхищавам се как обеща да дадеш цитати към съответните твърдения, а нито един цитат фактически не даде?!?!? А най-уникалното е това: "Не мога да го обясня добре, но така си е". Евала на такива търсачи на истината

dcveta, какво стана с онези цитати от Сефир Йецира?! Да не ги превеждаш от арамейски