B__

Ами ти си живееш в твоя свят. Там ти си Бог и никой Бог не може да ти попречи да направиш, каквото поискаш, ако наистина го поискаш.

Интервю на Юлия Шматько, енерго-дизайнер. 2012 – година за любов http://www.havenforsoul.com/en/latest/item/351-for-julia-shmatko

To така се получават вдървените или превзети походки....много хубаво, няма що

Ами ние сме тук точно да променяме света. Та това е крайната цел. По промяната на света можем да съдим за промените в себе си. Правим промените в себе си по чувство и интуиция, а промяната в света ни показва доколко успешно. Това са си разни популярни идеи за променянето на себе си. Никой не е луд ей така да променя себе си. Всичко се прави за промяна на света наоколо......вкл. и промяната на себе си.

няма как да контролираш чувство, без да се оставиш то да те завладее. Ако не се оставиш да те завладее, то е извън теб.....а как се контролира нещо, което е извън теб?!

Ние не можем просто така да решим, че нещо в нас е несъвършенно. Няма как да го решим. Нямаме базата за това и ако вземаме решение, че нещо в нас е несъвършенство, това си изглежда празна игра на логиката. Можем да определим нещо като несъвършенно, единствено изхождайки от резултатите от общуването си с другите хора. Ако имаме нещо несъвършенно, то се проявява в тези моменти. Всички други изводи за празни. Ако си проличи някакъв проблем в общуването, или нещо ни е неприятно или нещео не се получава, то нека да погледнем това на какво несъвършенство се дължи. Несъвършенствата, които си въобразяваме, не са истинските ни несъвършенства. Контролът обикновено цели да ни фиксира върху въображаемите несъвършенства, за да не се заемем с истинските. Защото самовъзпитанието е възпитание на мисли, чувства, сила, действие. А това до действието може да ни доведе само работата над истинските несъвършенства, които се проявяват именно при действието, при общуването с околната среда.

а защо все се забиваме в някакви абстракции, а не искаме да видим това, което е под носа ни....може би, защото като е под носа ни и трябва да направим нещо да се променим, а най ни е кеф да си разсъждаваме за просветлените заради чесането на езиците. Какво прави просветления? Той много по-бързо и по-лесно осъзнава реалността, разбира взаимовръзките в света и причините за случването на нещата. А за да може да ги види тези неща, си е позволил да ги приеме. Е, ние които толкова неща в света не искаме да приемем, как може да вървим към просветление?!

Да но ти отрече изобщо необходимостта от появяването на светлината. ..... Виж как не си ме разбрал. И не си ме разбрал, защото продължаваш да мислиш, че докато си пълен може да получиш светлина. А си пълен, защото не ти се иска да се разделиш със нещата, които си мислиш за добри. Извинявам се за изглеждащия назидателно тон, но нещо днес не ми е ден да мисля друго. Нали може да цитирам нещо, което сам си цитирал? : "...Някой казва: „Аз съм честен и благороден човек. Никому досега не съм направил какво и да е зло – праведен човек съм“. Не, колкото и да е праведен този човек, той още не е ученик. Той не разбира смисъла на живота от гледището на ученика, от гледището на цялото. И праведният човек живее още за себе си...." Понякога си мислим, че да си праведен е добро. Е, може и да е добро, но не е нищо повече от добре свършена къщна работа. Помитане, разтребване, измиване и до тука..... Да искаш светлина те прави праведен, но нищо повече.

Не е лошо това пожелание. Да угасиш "арута" си, или Слънцето си - това е равносилно да стигнеш до състоянието "Черна дупка", а до там се стига само чрез Слънцето, вътрешното, щото и то се развива на цикли. http://star evolution Да стигнеш до това състояние и да се потопиш в него, както това се случва с някоя Звезда, когато и дойде времето, това е аналог на Самадхи, което се превежда и като умиране. Същото важи и за термина "Нирвана", който се превежда и като "Угасване". Е, ако не се "завърнеш" прероден, като нова Звезда, то тогава говорим за "МахаСамадхи". В Християнството това е наречено от Иисус "да се родиш отгоре/изново", в разговора му с Никодим. Няма как да се родиш, преди с теб да се е свършило. Дали "ти" се раждаш - и да и не, защото това "ти" е само представа на ума, или ако човек е пробуден - това е просто Лила. Много правилно. За да се появи светлината, е нужно да й се осигури празнота. Ако си пълен с твои си неща, няма как друго да влезе в теб.

Аз бих казал: Пълнота Празнота

Ти ги гледаш несвързано с практиката и са си скучни така. Нека дам примери. "всички сме Едно Цяло" - Ако лекуваш човек и успееш да подобриш състояието му добре и по Волята, то след това ще почувстваш прилив на енергия, радост и жизненост. Едно цяло - той е добре и на теб ти става добре. "истинските врагове са вътре в нас" - Мдам, а още по-интересното е, че тези враговете вътре в тебе са все неща, които мислиш за приятели. Затова не можеш да им хванеш дирята и те цакат. Един такъв враг е общоприетия морал. Колко пъти си се самопрецаквал така. А интересен и песен става живота, когато преодолееш тези врагове......които мислиш за приятели....то и затова не можеш да ги преодолееш, нали уж са приятелчета. "ако ти се случи нещо значи ти си си виновен" - Ами виж по-горе за едното Цяло. То не може само за едното да сме Цяло, а за лошото не Като му хванеш цаката и става интересно. Гледаш филма и се кефиш. "че трябва да живеем в мир и любов с всички" - Тук нещо си се объркал и затова не ти е интересно. В любов да, но не и в мир. Обичай всички, но прави, каквото трябва да се направи. Може да е мир, може да е и война. Да не заправяме, че конфликтите са тези, които движат в света. Умението правилно да пораждаш и решаваш конфликти е безкрайно интересно "всички хора вътрешно са еднакво добри" - Така е. На едни по-високи нива, където съзнанието им се слива несъзнавано (съзнавано за малцина)_с ангели и архангели всички са чудесни същности. Тук ще ти стане безкрайно интересно, ако се научиш да провокираш хората да се обръщат към тази си същност. Можеш ли да го направиш? Можеш и ще е интересно. "трябва да прощаваме и да сме смирени" - Ами да прощаваме първо на себе си и да сме смирени с това, което сме, колкото и лощо да ни се струва. Като се смириш с уж "тъмните" си страни ще ти стане пък най-интересно. Хайде, интересно да ти е!

Нали се сещате Таро карта Обесения.....Или Один, който се е самопожертвал. Защото Обесения значи самопожертване, самопосвещение, обръщане с главата надолу. Докато всичко на човек му изглежда подредено, продължава да живее в подредения свят на Майа. Сетих се за това като гледам Ерендил какво е писал.

Защо пък "неутрал" да е детето ? Чекай, чекай малко сега : ако вървиш по левият път, пътят на отдаването, няма ли в края му да си много смачкан и изцеден, явно доста време ще иска да се достигне просветление - ще вървиш в ляво и после или ще тръгнеш в дясно, или в средата, което значи, че левият път е най - бавния от трите ? Хммм, дали може пътят да е полуляв (полудемоничен) - демек ядеш си, пий си, други работи правиш, но пък не си убиец, крадец, лъжеш, помагаш на хората с пари, постъпки, пращаш им добри пожелания. Хем има отдаване - апване, пийване и друго ...(левия път), ама хем не е баш демонично. Къв път е тогава - полуляв ли ? Не е десен, не е среден (може би е в десния сектор на лявото - тоест близо до средата). Що да е демоничен. То дори в човешката аура вляво и дясно си личи проявлението и преработването на женската и мъжката енергия в човека. Просто трябва да ги насочиш в една посока и да ги съвместиш. Това е средния път. Той не е въпрос да избираше между ляво и дясно. Останалото е демонизъм

Тази надежда не е ли същия вид надежда като онази след смъртта да се надяваш на пържени картофки със сирене и бира? Пак тазка илюзорна и привързваща ми изглежда

Ники_ , на хората им е по-лесно да се отправят по средния път, когато виждат другата крайност. Все пак лутането между крайности е полезно

"Другите може и изобщо да не разберат какво пишеш" Ти го казваш. Е като не разбират, каква помощ е това?! Е, ако тази отговорност не е твоя, то коя е твоята отговорност в общуването с другите?

а и реално са си цел на духовното развитие. Замислете се, не е ли така? Е, понякога може да е и шопска слата с минерална вода Един ден ще умреш. Тогава няма да си в състояние да приемаш салатката с минералната вода. Но желанието ти ще остане. И колкото повече си искал салатка, картофки, бира или минерална вода, толкова по-силно ще е желанието ти за тях след смъртта ти. И почти ще ти е невъзможно да направиш каквото и да е по въпроса. В мита за Тантал има много истина. Един ден ще умреш. И колкото повече през живота си НЕ си искал салатка, картофки, бира или минерална вода, толкова по-силно ще е желанието ти за тях след смъртта ти. Станимир, отдай се на шопската, отдай се на минералната вода и ще видиш колко лесно се стига до просветление Те са истинската цел на духовното развитие. Друга просто няма Поне за духовното развитие

Пак да го кажа: "Човек се учи като преподава и какво от това?????" Обикновено го прави на гърба на другите. Това помощ за другите ли е наистина?! Нали искаше да се върнем към темата

а и реално са си цел на духовното развитие. Замислете се, не е ли така? Е, понякога може да е и шопска слата с минерална вода

Сигурен ли си? Това да не ти е да държиш дипломна работа по зададена тема. Това е осъзнаване – няма какво да го анализираш и доказваш. Пишейки по даден въпрос, ти просто усещаш, че това всъщност е от полза най-вече за самия теб да подредиш мислите си. Другите може и изобщо да не разберат какво пишеш. И в повечето случаи не го разбират. Но това не е от значение. Който трябва ще разбере. В МОК П. Дънов е давал редовно теми по които да се пише. Случайно ли е това? Писането по някои теми в този (или някой друг) форум по нищо не се отличава от тези занятия. От една страна проверяваш своите знания по темата, канализираш ги, опитваш се да ги разшириш и да добавиш нови аспекти. От друга се опитваш да представиш съответните идеи, така че да предадеш своите разбирания на другите. Учиш ли се? – Учиш се. Няма какво да се анализира какво, защо и как. Леле, как си наострен. Чакай, чакай. Съгласен съм с теб Съвсем съгласен. Даже много точно си го казал: "Другите може и изобщо да не разберат какво пишеш". Искам да кажа, че като се опитваме (уж) да учим другите, за другите няма почти никаква полза, а ползата е за нас самите. Обратно на това, което соуми се опитваше да изтъкне като двупосочна полза

Човек се учи като преподава и какво от това????? Винаги ли това върши работа? Винаги ли е възможния директен подход? Какви са негативите? Какви са опасностите? Кога не трябва да се прилага? Как точно трябва да се прилага? Как да се следи обратната връзка, за да не зтане изкривяване? Как да се следи дали ние не внасяме изкривяване? Като си отговориш на тези въпроси и чак тогава ще знаеш какво означава да се учиш като учиш другите.

И трябва да ме впечатли, че е на английски ли?! Я вземи да преподаваш как се правят мозъчни операции, без сам да си го научил добре.......бъркането в главата на хората е едно и също, независимо дали е със скалпел или с идеи и съвети. Учителстването в училище където се преподавават факти и научни знания е съвсем друга бира.

Понеже всички сме едно, ако помага на другите човек всъщност помага на себе си. Да учи някого на нещо е начин той самият да достигне до същността на знанието. Да напише книга е полезно както за автора така и за читателите. И ако помага грешно на другите, помага грешно и на себе си. А как да учиш някого като ти самия не си стигнал до същността на знанието? Искаш той да отработи грешките, за да видиш какво да не повтаряш? И кое му е полезното да се напише, например, книгата "Готварска книга на бомбаджията"......а толкова скрити бомби има в другите книги. 99% от съдържанието на книгите, информацията, форумите и т.н. е тотално наобратно на Природните закони.

Целта на духовния път е картофки със сирене и една студена бира ....

Божо всъщност каза: "Сега като видях темата си помислих, че е излишно губене на време и смисъл да се мисли да се помага целенасочено на всички други...." Писането на книгата си е предимно ТВОЙ вътрешен подтик. Няма особено общо с другите. Ако е полезно на някого, това е страничен ефект.