B__

Не, трябва също и да изпиташ вътрешно удовлетворение от това, че на нуждаещия се е оказана помощ. Ако не изпиташ такова удовлетворение, значи мотивите ти не са били чисти – или си очаквал награда (материална или „духовна“) или нещо друго. И тука е много важно да сме доволни не защото ние сме оказали помощта, а защото помощта е оказана. ... Мда, аз бих добавил, че това удовлетворение всъщност означава вътрешен подтик, който е проява на всемирната любов и показва, че тази помощ е на място. И по това разбираме, че помощта е добро в този случай. И ако нямаме вътрешен подтик, то това "добро" не трябва да го правим. Не трябва да се насилваме, защото така се борим с нежеланието като с някакво "зло", което си въобразяваме, че го има у нас, а както цитира Донка: "Предназначението на човека е да работи за доброто, а не да се бори със злото."

Интересно как Ромео би се отказал от връзката и би запазил любовта към Жулиета..... Е да, наистина, когато другият е далече и не сте заедно, боли най-вече заради наши заблуди, но при отказване от връзката къде отива реализацията на любовта и то не само на физическо, но и на астрално, и ментално ниво?! Къде отива това, кеото сме призвани да създадем?! Разбира се, важни са и причините човек да се откаже от връзката. Другият бил такъв и такъв, правел това и това, но основното е дали се чувства любов към него. Защото именно любовта ни се дава, за да можем да приемем другия такъв, какъвто е, просто казано - различен от нас. Иначе всички ще чакаме принца на бял кон, или принцесата с професура по готвартсво......цял живот.....и ще си мислим, че сме успели да запазим любовта....

За съжаление всяка потисната любов боли П.С. "...У човека няма избор дали да обича или да не обича. Ако приемете решение да се откажете от любовта в своя живот - тялото ще се бори срещу това. Всичко завършва с инфаркт или инсулт (ако "умната" глава постави забрана на любовта)..."

Понякога човек взема решения, които си мисли, че са негови решения, но това пък което мисли за негово си (т.е. себе си) по едно време се оказва не негово .... Възможно ли е да се прави разлика между копнеж и любов. Любовта винаги иска известна саможертва, а копнежът почти винаги води до себе-заробване. Нека поговорим за желанието за промяна. Разбира се, желанието за промяна само, за да се харесаш на някого е доста ангажиращо деня със задачки, но пък от друга страна за какво ни е даден партньора?! Според мен партньорът ни е даден, за да виждаме в него себе си и да ни стимулира да се променяме. По някое време може да се окаже, че отказваме промяна, която Природата иска от нас чрез партньора ни. Къде е разликата между промяна според желанието на партньора и промяна, която Природата иска от нас чрез партньора? Всяка промяна, която прави мен и партньора ми по-свободен е от Природата. Обаче, това не означава, че промяната искана чрез Природата не е болезнена. Всяко отказване от ревността е болезнено, но е промяна искана от Природата. Нека поговорим за това да ме хареса партньора. Ако ме обича, то ще приеме всички мои страни. Не е нужно нищо да правя освен нещата, които Природата иска да промени у мен чрез партньора ми, а това вече казахме, че е трики и не безболезнено. Но пък има ясно мерило за тези неща. Ако след всяка болезнена промяна се чувствам по-свободен, то това е желание на Природата. И тук се оказва, че не може да преценим дали дадена промяна е нужна, ако не я проиграем вътре в себе си. Ами все пак трябва по някакъв начин да се ангажираме с партньора си Нека да поговорим за да не съм самия себе си. Е, ако се познавам идеално, то знам кой съм аз. Но повечето случаи ние мислим и приемаме за себе си нещо наистина измислено и илюзорно. А пък Природата все пак се стреми да ни излекува от илюзиите ни.....и чрез партньора ни. Нека да поговорим за въпреки че ме боли, слагам край на такива отношения. Амиииии какво означава болката. Все пак някаква любов към този човек. Бива ли веднага да се отказваме от любовта, без да преценим дали промените, които идват, се искат от Природата или от нашето фалшиво аз?!

Донка, много точно и добре формулирано Чак си записах в дневника някои твои изречения

От няколко месеца ходя на психолог. Та, имам няколко въпроса и се надявам че тук бихте могли да ми помогнете. Психоложката е доста добра и позна доста неща, но от някои нейни мисли се ядосах много. 1. Тя ми каза че съм миришел през ученическите години защото с миризмата си съм създавал един вид защита и хората да странят от мен. Аз разбира се не мисля че човек може да замирисва с цел да кара хората да бягат от него. Просто не се бях изкъпал добре няколко дни и веднага стана гафа. Въпроса ми е дали това е възможно., възможно ли е фактора - не искам да има хора до мен, аз съм различен, аз не искам никой до мен, да повлияе върху отделянето на миризми в тялото и така да създава нежелана атмосфера.? Да, въможно е. Възможно е, както е ясно, че лошият дъх от устата е несъзнателно желание човек да разкара хората от себе си. Но също е възможно да си бил мърляч тогава както е възможно да не си се къпал, защото си мислел, че е по-мъжествено и да очакваш това да привлича жените......Не знам, детайлите не ги знам 2. Имат ли психозите право да сменят сексуалната ориентация на човек, клиент в случая. При посещението ми в кабинета и останах крайно изненадан от някои мисли - а не искаш ли да имаш приятел, много млади мъже всъщност не осъзнават че трябва да бъдат с мъже, ама ти си бая женствен и ти трябва някой мъжага. В случая тя се опита на няколко пъти да ми показва че е необходимо да се замисля над сексуалната си ориентация. Мисля че работата на психозите е да стабилизарат нещата, а не да ги карат да вървят по друг начин. Друг е въпроса че психозите не са сексолози! Kато гледам не се е опитвала да сменя сексуалната ти ориентация, а да извади евентуално потисната сексуална ориентация. Има разлика. Защото като човек е с потисната сексуална ориентация е доста травмиращо за самия него. Ама нормално е да опита........ами то 80% от хората са бисексуални, а останалите 20% са си откровено харесващи собствения пол Но пък трябва да се има предвид, че потисната сексуална ориентация не трябва да се приема като или мъжка или женска, а да се знае, че между двете има безброй нива. Така, например, мъж може да е с жена, но пък с тази жена да има сексуални практики, които да са с доста по-размита сексуална ориентация....Дано ме разбереш какво имам предвид. Да, 3.Как психожката усеща светоусещането на човек, това така и не можах да го разбера. Някои може ли да ми обясни как става това. Показах и снимки на някой мои приятели и тя за няколко минути ми каза основните неща в техните характери. По всичко личи че става дума за прочитане на някакво светоусещане на съзнанието, но как става не мога да разбера и то по снимка. Аз като бях там се чудя колко ли неща е усетила и отразила в анализа ми. Ами много хора могат да го правят. Не само психолозите. Така че приеми, че е нормално да усеща светоусещането на хора. Хайде сега ми напиши на лични името й, че ми стана интересно

Херметичен отговор: На твоите въпроси веднага ми излезе, че е хубаво да почнеш да се занимаваш с "Книга на чудесата". Ще отговори на всичките или ще ти помогне да го направиш. За достигането до всички кътчета на подсъзнанието. В някой от тях се крият знания и енергия, с които можеш да разрушиш ..... средно голям град да кажем,. Как да ти се разкрие това нещо. Явно виждаш сега, че това разкриване опира не само до твоята воля. Разкриването става чрез съзнателна работа върху вътрешната ти трансформация. А това става и помощта на "Книга на чудесата". Сега ако погледнем нещата от по-човешка гледна точка, то бих ти казал веднага да споделиш конкретното събитие или преживяване, което те е подтикнало да задаваш тези въпроси, Разрешаването на конкретното събитие в психиката ти ще помогне и за отговора на някои от въпросите. Но го сподели, за да може да се работи върху него

Замислих се през нощта, че основна предпоставка за постигане на мъдростта е вярата. Вярата в мъдростта. Вярата, че има мъдрост. Вярата, че Бог е мъдър. Вярата, че всичко, което виждаме около себе си е продукт на мъдростта. Вярата, че всичко, което ни се случва, е резултат от мъдростта. Вярата, че и доброто, и лошото са резултат от мъдростта и че ако повярваме в мъдростта, то можем да я видим и в "доброто", и в "лошото". Вярата, че мъдростта е във всичко около нас, че мъдростта е в нас и просто трябва да я допуснем до съзнанието си. Вярата, че самите ние сме продукт на мъдростта.

Тази сутрих се сетих за развиването на добрите качества. Колкото повече развиваш едно качество, толкова повече се идентифицаш с него.....толкова повече удари и невъзможност да се прилага се получават. Май не случайно някой школи директно препоръчват като се развие едно/умение качество в някаква средна степен, то да се забрави и да се мине на следващото. А пък още по-добре било да се занимаваш с уж отрицателните качества - в тях се криел наистина големия потенциал и възможности

Ами че да. И двете са творчество.... теоретично. Четенето и асимилирането е вътрешно творчество (но не задължително). Писането е творчество, от което биха могли да се възползват и много други хора. И тук вече опираме до това кое за какво правим, за себе си ли, за другите ли, какво искаме да правим и т.н. ОБАЧЕ, от друга страна четенето е да се оставиш да те водят, да ти водят мисълта. Но пак ти я водят, не си я водиш сам, не четеш от книгата на живота директно. Както например да си със завързани очи и да те водят по въже над пропаст. По някое време чудесно ще ходиш по него, бързо и без страх....воден. Но както става, когато те оставят сам да минеш....по въжето над пропастта.....със завързани очи.....къде ли наистина е същностното действие?! П.С. Само да допълня , че под писане на книги разбирам кой да е творчески процес (различен от четенето )

Казваш творческо мислене... Кое според теб е творчество: а) Четенето на книги е творчество? б) Писането на книги е творчество?

Ами на всичко според мен отговорите са да. Особено на това, че по някое време човек трябва да спре да чете книги. Е, трябва да се намери подходящият човек, който да прецени и да ти каже "вече спри да четеш книги!!!". Иначе не се знае кога точно да спреш П.С. В даден момент се оказва, че четенето на книги е мързел: мързел да създаваш сам нещата, оправдание да не ги правиш.....

Ами гледай сега. Обикновено интуицията си е доста добър съветник.......но не самия хранителен режим е причината, а вътрешните желания и мотиви зад него. Това, което се крие като вътрешна причина зад дископатията е същото, което се крие зад желанието да си налагаш разни режими. Много по-лесно за теб е да си кажеш сам на себе си какви причини те карат да си налагаш ограничения. Същите причини са причините и за дископатията. Отношението на самия тебе към самия тебе и действията, които предприемаш върху себе си. Ти сам ще си ги кажеш, защото иначе не би повярвал

Е, "типични" беше в кавички, ако не си забелязала. Което означава, че по-скоро мъжът е реагирал по типичен начин. Абе ти много обичаш да се ядеш, ако нещо не ти изнася...е как мислиш мъжът ти да ти каже наистина какво мисли?!?! Не спирай участието си, а намери мъж, който не се страхува от теб, когото да питаш за тези неща

Юля, Сиджей, това, което се разбира за мъжете ви е, че са поне в известна степен интелигентни. Спазват всички принцип при комуникация с „типичната” жена. Да не са луди да кажат нещо друго, за да си отворят скандал относно това те какви точно отношения с други жени одобряват?! :) За да поискате меродавно мъжко мнение, то за това би трябвало да запитате мъж приятел, а доколкото разбирам за вас такива отношения (разговори на подобни теми, които са доста лични) са изневяра и няма как да си го позволите? Затворената среда на преднамереното убеждение

Добре, а какво може да се каже за семейните отношения, къде единия управлява живота на другия? Май Учителя беше споменал и нещо за това?!

Може, може за някой мъж тази ситуация да е изневяра, а за друг да не е изневяра. Хората са различни. Тука, важното е, дали някой заема крайно мнение по въпроса. Това означава, че крайното мнение всъщност е неговото поведение и чувство за изневяра в подобна ситуация. Защото представи си, че на мъжа ти се наложи два пъти в месеца да се види с жена на кафе. По неговите критерии това е изневяра ха ха ха ха .....или какво ще каже "абе, изчакай другия месец да се видим, не мога сега, защото ако е този месец, то ще е изневяра"...ха ха ха ха

е аз не се учудвам, че мъж женен за теб казва такова нещо Е, такова нещо би казал и мъж, който при каквато и да е среща на кафе с жена веднага почва да мисли за райбер Всеки съди за другите по себе си

И сега третата жена ти е настояща ?!?! о-о-о, ама ти и ти си в кюпа, човече, как мога да очаквам да признаеш в темата дали е изневяра или не... естествено, ще увърташ до последно... Жив и здрав! И успех с третата ти половинка! Ако трябва да перифразирам Бегемот: "Ами честито мъжемразство" Нарочно споделих горното....

Е да, ама разбирането ни за този конкретен случай е ни повече, ни по-малко от самите наши същности

Власт и карма Доколко това да властваш/ръководиш някого или група хора засилва отговорността на управляващия? Доколко властта пренася кармата на тези, които са управлявани върху властващия? Доколко мениджърът поема кармата на екипа си и при какви условия? Доколко половинката, която властва над партньора си и го ръководи, поема кармата му и при какви условия? Доколко властта утежнява кармата ни и кога?

Ами помислете си как се отнасяте, когато любимия ви мъж общува с мъже приятели. Ще усетите същото отношение, което бихте имали, че прекалено много общува с някоя жена. Всичко опира до това, колко искаме да делим любимия с околния свят. Например, когато се заговорех по телефона с някой приятел мъж, втората ми бивша жена мърмореше, че съм говорел по телефона, както някоя жена би говорела..... ха ха ха

Аз го управлявам. А докажете, че не е така

Кюъри, аз нямам нищо против твоето разбиране относно какво е изневяра. Просто нека нещата са ясни.

Ами ти си се влюбила в "информира на всяка крачка". Доколкото десетина пъти нарочно четох какво Сиджей е писала, тя говори за споделяне на "нещо". Ако за теб "нещо" е информиране на всяка крачка, то е ясно, че всяко нещо ще е изневяра за теб А честито