B__

Форфак, всяко нещо има две страни, два края, два полюса, разрушение и съграждане. Поне за хората. Положително и отрицателно, мъжко и женско. А пък по някое време са почнали да ги смятат за добро и зло и да ги противопоставят. Ама няма как да има живот без едното. Сега, ако ти говорех в термините на Ин и Ян, нямаше да протестираш много, защото "добро и зло" са много натоварени психически за нас хората. Я да дам един пример. Двата края. Иначе казано може да се каже женско и мъжко начало. По класификацията "добро и зло" и нейния смисъл за нас, то излиза, че жената, която има предимно женско начало, е предимно зло И другото е гледната точка. За мен може да е зло, ама за друг е добро, а за Вселената си е в реда на нещата И ако толкова ненавиждам злото, то ненавиждам и Вселената.....

А групова карма няма ли

А кое те кара да мислиш, че си в равновесие? Тъп въпрос, но ще му отговоря: А кое те кара да си мислиш, че си мисля, че съм в равновесие? И въобще с какво си мислиш, че въпросът ти относно моето индивидуално равновесие/неравновесие ще спомогне за развитието на темата? Е що да е тъп?! Исках да видя дали си в равновесие. Ти казваш: "Когато говорим за злото, то при всички случаи е необходимо да не позволяваме то да наруши нашето равновесие. Вече споменах, че любов към злото не мога да си представя." А виж Учителя какво казва в "Животът във формите": "...За да запази равновесието си, човек трябва да обича и лошите хора, с които е поставен на везните. Може ли да обичаш лошите хора? – Ако обичаш себе си, ще обичаш и лошите хора."

"Да висиш по цял ден във форумите и да се гордееш с това, че не гледаш телевизия е същото, като да си на хероин и да се радваш, че не пиеш." ха ха ха

А кое те кара да мислиш, че си в равновесие?

Ами това е свързано с това да се вземат правилни решения. Когато вземаме решения не от ума, тогава действаме, без да прилепваме. У човека има още три центъра на осъзнаване освен ума. И от тях само умът не трябва да се използва при вземането на решения. С ума освен, че са ни грешни решенията и прилепваме.

Понякога, като не вярваме в нещо, не искаме този метод да ни послужи да видим нещо в себе си, което не искаме да видим. Абе баба ми да не е била ясновидка. Сама се е оправяла жената. Всеки има у себе си всичко необходимо. Сам да си помогне.

Тоест, щом даваш имаш право? Познавам човек, когото тази логика мисля го бе довела до рак. Човек няма ли право на предпочитания, действия за промени. Има, как да няма. Може спокойно да полага усилия за това, да се старае. Дяволщината е да е убеден, че имаш право на резултат и то резултата, който очакваш. ...... Най-малкото не е ясно дали този резултат е добър за теб. Будизмът го нарича това правилно действие. Без провързаност към резултат. А пък, ако почнеш и да се пазариш за резултат, тооооо .....

Христо, Лазарев това го казва по друго начин: всяко недоволствот от това, което си, е недоволство от Божествената Воля. Тоест, щом даваш имаш право? Познавам човек, когото тази логика мисля го бе довела до рак.

Това добре ли е или не е добре? Защото нали (според твоите собствени думи) „човекът е осветен дори и когато желае зло“? Сега сериозно. Тук под „добро“ очевидно се разбира, човек да си помисли, че е добър така, както и Бог е добър. Значи тук да се помисли за добър означава, човек да се помисли за съвършен в правенето на добро. Останалата част от текста в беседата ясно го показва. Съвсем ясно е казано, че човек трябва да се стреми да проявява доброто. Тук самооценката е излишна, но не и стремежът към правене на добро. Той по никакъв начин не е отречен, а тъкмо напротив. Тук пак поставяш нещата ИЛИ..ИЛИ. Какво пречи човек да е устремен към доброто?! Изрично си е казано, че проблемът е, когато се мислиш за добър. Това е различно от това да си устремен към доброто осъзнавайки, че не можеш да бъдеш напълно добър. А второто изречение си мисля, че е някакво недомислие с оглед на следващата точна забележка:

Хармония, хармония, хармония, обичаме да скандираме ние. Да, но влизането в хармония също носи страдания. И ако хармонията е цел (вместо да се разбира като преходно състояние), то човек може да намрази всички подбуди, които са го довели до състояние на хармония. Особено, а по-често е така, когато човек не съзнава, че е достигнал някакво от поредицата състояния на хармония. Той не съзнава, че е в хармония, а вижда страданията. И почва да си казва, че подбудите и методите довели го до хармония са грешни...... А пък страданията всъщност са да задълбочът увереността на човека и неговата хармония. Не ви се вярва, че хармонията носи страдания? Представете си, че сте в някаква интимна връзка, в която стоите само, защото не сте в хармония, т.е. някакво психично състояние ви държи в нея. Ето, влизате в състояние на хармония и виждате безумието на ситуацията. Трябва да се разделите, а това носи страдания, за вас, за другия, за околните.....

Съзнанието. А съзнанието не е ума, Умът е само инструмент

"Божествените мисли, които сега се проявяват в материалния свят, са всички изопачени." Истини или заблуди?! Ако искаш ела на моя курс по Де-програмиране

"...Ако само за момент си помислиш, че си добър, ти създаваш злото в света..." http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=13195&#entry169030

Добре, нека да видим нещо от Учителя (благодаря на моя "ангел хранител") От "Принципи, закони, сили и форми": "...Ако само за момент си помислиш, че си добър, ти създаваш злото в света..." Ето и контекста: "...Казваш: „Господи, обърни ухото си към мене! Дай внимание на гласа ми!“ Ти апелираш към Господа и си готов да Го слушаш. Ако си глух, ако нямаш ухо, как ще слушаш Господа и как ще Му говориш? Ако ти слушаш Господа, и Той ще те слуша. Не Го ли слушаш ти, и Той няма да те слуша. Да те слуша Господ, това значи да се вслушва в твоите радости и страдания. Така се вслушва Бог в страданията на всички същества. Той им показва пътя на тяхното изправяне. Това са общи положения. Все едно е да кажеш на човека, че трябва да стане добър. Как ще стане добър? По естество човек е добър, но доброто е достояние на Бога. Той е добър, а човек може само да прояви доброто в себе си. Ако само за момент си помислиш, че си добър, ти създаваш злото в света. Не можеш да бъдеш добър, ако не си дал нещо от себе си. Не може да те обичат, ако не си дал нещо от себе си. Как ще жънеш, ако не си орал и сял? Христос ора и копа, след това ся и днес жъне. Вие влязохте в Неговия труд и се ползвате от плодовете Му. – „Кой ще влезе в нашия труд?“ – Все ще се намери някой...."

Това, което току-що си написал е неумишлено, но за мен това е много голямо зло, ама много голямо...... Стнимир, най-голямото зло се върши от съвършените хора.

Ами както бе казано нагоре, предисват се индивидуално. Поне една снимка да бе дал Всеки усеща подсъзнателно времето. А пък когато това усещане се събере с подсъзнателното отношение към една от най-значимите промени за човека, климатичните и времето, то вътрешният конфликт може да се изрази единствено във физическото тяло. Иначе казано, прекомерно желание за сигурност, а пък промяната във времето е от най-големите несигурности за човека. И недостатъчна гъвкавост. Нужда от вътрешна увереност. Та значи на пръв поглед комбинация от трепетлика, мумулус, шипка, хрущялка и може би синап.

Човекът като част от Бог е осветен във всичките си желаниея, даже когато желае зло...Само е длъжен да знае, че за всяка причина има следствие, както за всяко престъпление следва наказание. .... Мислили сте защо се сбъдват желанията на хората....даже когато са зло..... Но тук има нещо много по-важно. Всеки човек прави зло. Даже, когато се заблуждава, че като се мисли за добър и все добро прави. И най-големият престъпник прави, и добро, и зло. И най-духовният прави, и добро, и зло. И което е най-важното. Всяко наше действие е хем добро, хем зло. Всичко което вършим, е мацнато и с бялото и с черното. Всяко съзнателно добро или несъзнателно добро влачи със себе си и тъмната окраска. Нека да осъзнаем това и да признаем, че правим и зло. На всяка стъпка. И да го приемем. Да си простим. Само така ще вървим към любовта.

Значи обичта може да е издевателство и общочовешките ценноси са по-важни от любовта?

1. Това означава ли, че въобще няма неща, които не си способен да видиш? 2. Означава ли, че ако не разбираш нещо, то няма право на съществуване и правдивост?

Как да обичаме ли?! Ами най-малкото като простим. Като простим на тях, като простим и на себе си, че сме позволили да се случи и да се тормозим от това.

Ти се бъзикаше, ама си е точно така. Жената най-малкого усилва много нещата в мъжа. Или ще го направи герой, или ще го направи п...ка, ама само защото склонен към това си е бил отначало.....

Възлюбете политиците ни, така внасяте любов в тях и ги правите добри. Възлюбете месоядците, така внасяте любов в тях и ги правите добри. Възлюбете атеистите и материалистите, така внасяте любов в тях и ги правите добри. Възлюбете подлите, така внасяте любов в тях и ги правите добри. Възлюбете злите и отмъстителните, така внасяте любов в тях и ги правите добри. Възлюбете всички, които ви правят зло, така внасяте любов в тях и ги правите добри. Възлюбете болестта в себе си, така ще се излекувате. Възлюбете злото, защото така внасяте любов в него и го превръщате на добро.

Слушай Форфак, хем си прав донякъде, хем имаш вяра, която те кара да грешиш, както грешат тези, които обвиняваш във вяра Ти си мислиш, че може да бъдеш по-прав от някого и затова не можеш да приемеш неговата по-различна вяра. Но да и двете страни са прави. Първо. Всеки има правото да вярва, в каквото си иска. И това е свободната воля в действие Второ. Никоя вяра не е оправдание, не е предимство, не означава правдивост. Нещо по-лошо. Всяко вярване е ЗАТВОР за притежателя си.

Благодаря за горните цитати от Учителя. Те показват доста добре разликата между мисъл и мислене и какво той разбира под мислене и самоанализ. Та като тръгнахме за проследяването на причинно-следствените връзки каква спроед теб е причината да отделяш толкова значение на мисленето и ума? Покажи как чрез мислене може да откриеш тази причина