B__

На кое ниво на съзнание очакваш отговор? АЗ-а представлява нещо от-граничено. Има свои граници. Докато човек не е просветлен, е ограничен от границите на Аз-а си. Когато стигне до просветление понятието Аз става безмислено......същото е и с душата

Някъде тук в сайта имало френологична карта на главата, която показвала заболявания и психични състояния. Някой да знае къде е това?????

Вчера мислех да коментирам мнението ти в Разговорки...но нещо ме спря и много ми пречеше. Сега като прочетох това мнение и разбрах какво. Много се радвам за теб

Нека погледнем дискусията от друга страна. Учителя казва, че човек не може да дава любов, а може единствено да се остави да е проводник на Божията Любов към другите хора ... и себе си. Освен това Учителя казва, че Божията Любов се проявява и чрез страдания за хората Как да се оставим Любовта да минава през нас, което включва и говорене и споделяне към хората? И какво би се получи от гледна точка на "даването на съвети"?

Ами то всъщност всичко опира до теб. Въпросът е какво на теб ти трябва. Твоят подход на такава критика като крайност е подобен на подхода на винаги положителното и пълно разбиращо отношение Между двете няма разлика, но и двете са крайности. Ако бях на твое място и исках да си направя нещо хубаво, то бих си задал следните въпроси: Кое ме кара постоянно да говоря за неприятните неща в живота? Къде е причината да влагам големи емоции в това. Коя е причината толкова да ми харесва да говоря силно емоционално за престъпления, сексуални насилия и наказания?

Вива, искаш ли да ти изпляскам една критика щом ти харесва. Този цитат ми изглежда да си го взел само, за да можеш нещо да изкритикуваш тука А го казвам, защото както казваш ти: "Предлага някой си някаква идея, а аз да речем усещам съвсем искрено, че в основата на тази човешка хрумка има користни намерения". И на теб, и на Ошо, защото не знам доколко Ощо е запознат добре с Конфуции. В интерес на истинята не само Конфуции казва, че жената до първия сексуален акт...няма точно душа....

Виж каква чудесна възможност имаш да се научиш на провал, на грешки. Това си е проблем, да не можеш да грешиш. Книгите завладели живота ти - т.е. това вече не е твоя живот. Ами намери своя живот и се изкарай от тези филми. Само недей да завиждаш. Щом друг е на това място, значи просто не е твое. Представата за Бог е основополагаща в това, което успяваш. Ясно има да поработиш и върйу това нещо - не го пълни с илюзии и проекции на желания. Ха, нямало втори шанс? Няма втори шанс да живееш книжен живот наяве. Имаш шанс да живееш истински живот.

....

А може ти да си изглеждал по-страшен и опасен ха ха ха

И са написали, каквото са разбрали от това, което са им казали. Кое те кара да мислиш, че са им казали нещо особено?! Ние Учителя не разбираме, а очакваме да разбираме нещо създадено за съвсем други хора като вид, строеж и култура. Или мислиш. че рабираме напълно Учителя? А правим ли това, което е изложено в учението му като толкова добре го разбираме?

Средният път на будизма имам предвид. Сега чета една книга за Буда и в мен изниква впечатление, като че ли будизмът е нещо по - различно (е, не знам дали това впечатление ще остане до края на книгата). Не е ли свързан с отричане от света, с освобождаване от "тресавището на желанията и страданията" , умъртвяване на страсти и тем подобни неща ? От "Стария и новия живот": "...И ще кажете: „Там, в „Светлина върху пътя“ – „Убий в себе си всяко желание“. Е питам: Като убиеш всяко желание, какво ще остане в тебе? То е съвсем крив превод там. Като се превеждат окултни съчинения, не се превеждат така. Няма никакво убиване, ами просто обърни ума си. Отиваш надолу – върни се нагоре. Нищо повече! „Убий в себе си всяко желание“ подразбира– обърни се в обратна посока...." На Запад няма правдива информация за учението на Будизма. Трябва да идеш в ашрам някъде там си....ако те приемат. Иначе се получават само проекции. А и Будизма не е за Западните хора - както виждаш не го разбират.... Продължението на цитата: "...Отиваш, имаш да вземаш от някъде пари, наумиш си да го убиеш, да си вземеш парите на сила. Хубаво. Хайде може да го убиеш и да вземеш парите си, какво ще спечелиш? Дойдеш до някое място, измениш желанието си и казваш: „Не,по този начин няма да взема парите си“. Отиваш по добър начин,приятелски му говориш и си вземаш парите. Постига се целта. И после,казват там, че за да намери човек истината, сълзите му трябва да престанат в хубаво. Аз тълкувам така: Ако всички извори пресъхнат,тогава на земята какво би станало? А тия, които проповядват окултната школа казват: „Сълзите трябва да престанат и краката да се измият в кръв“. И после мислят, че всичко са разбрали. Това са символи, на които трябва да се намери вътрешния смисъл, да се осмисли. Аз ще дойда тогава, аз ще туря „Светлина върху пътя“ на едно сито пред вас,ще я раздрънкам хубаво и всичките тия правила ще ги раздрънкам най-първо. Те са една вълна, която трябва да се раздрънка. Косъм по косъм трябва да остане, а всичкият прах да падне долу. Това са все изрази. Това са формули на астралния живот. Някои формули там има символически и от менталното поле и другите полета, та всички, снети на физическото поле образуват една попска яхния..." И доколкото разбирам Учителя, не е проблем самото желание, а как то се постига. Ако се постига с любов и в любов какъв е проблема в желанието?! Защо трябва да го потискаме и ограничаваме?! СЛед като можем да го постигнем в любов?! П.С. А виждаш ли какви проекции прави Западния човек за средния път? Аз преди да попадна на тази лекция на Учителя и аз мислех, че някои желания трябва да се ограничават по средному

Примерно защото никой не отговори на въпросите ми. Приемаш неотговора за солиден аргумент? Абе знаеш ли, че и президента не отговаря на въпросите ти. И той ли оборва тезата ти

А това реален случай, който знаеш, ли разказваш?

Ами що си мислиш, че се опитваме да ти оборваме тезата. Общуваме, а "идеята на общуването е да извлечеш наслада от проявите на активност на други индивиди от твоя вид". Някъде да се говори за тези тука? Не

Направи ми впечатление банерът. Всъщност ние не знаем повече от правителството какво е добре за децата ни. Просто се опитваме да ги направим наши копия като си мислим, че това е добро.... Някои пък казват, че в бъдеще децата ще се възпитават отделно от родителите.......както горе-долу е било за момчетата в едни по-добри епохи.

Ами интересно става като почнеш тях да критикуваш. Оказва се, че хората, който най-много обичат да критикуват, най-малко обичат да бъдат критикувани. Нали са маниаци, че са прави винаги.....

Някой беше казал, че духовните хора са тълпа отстояваща своите интереси, нежелаеща да чуе другата гледна точка, готова да изяде другите в името на отстояването. ......като си помисля, че и аз съм такова парче.......

Ха ха ха, Шега от писателските среди: "Да сте видели паметник на критик". Няма как един критик, един критикуващ да очаква да бъде разбран. Поради елементарна причина: хем не предлага нищо конструктивно, хем не предлага любов. Иначе накрая остава неразбран и недоволен от живота.

Може, може, но като каза критикуващо и се сетих за класациите по недоволство от живота. А ние българите сме на челни места отзад напред. Ако се гледа това, ние трябваше да сме стъпили на Луната. Сетих се сега, че нашето недоволството от другите им ПРЕЧИ да вършат нещата си добре....кои сме ние да ги критикуваме по какъв точно път вървят към доброто .....

Славейков с това стихче ме загуби още първия път като го чух Само някои хора се мотивират от негативни послания. И то примерно, ако им кажеш "не можеш да направиш това и това"... Други хора се мотивират само от позитични послания. Трети от страх и чувство за вина. Повечето хора се мотивират от външни фактори и много малко от вътрешното желание, което е правилното за тях и не зависи от никакви пикливи послания. А какво е послание като "Не сме народ, не сме народ, а мърша"?! Програмиране, програмиране, установяване и втълпяване на програма. Нещо много вредно, особено написано от писател.....периодът на истерична лична неудовлетвореност не е оправдание. А и забележете, всяка критика от рода "ти си такъв и такъв, постъпваш така и така" е програмиране. Нищо добро не излиза от това.

Благодарение на Лъчезарна от блога й http://www.beinsadouno.com/board/index.php?app=blog&module=display&section=blog&blogid=97&showentry=2947 "...запитах Господ в себе си: Да хваля,или да укорявам хората? Той ми отговори: Ако има за какво да ги хвалиш, хвали ги; ако има за какво да ги укоряваш, укорявай ги, но бъди справедлив. Нито един косъм повече да не присложиш, или да отнемеш. Бъди абсолютно справедлив! Ако хвалиш несправедливо, ще се поквариш; ако укоряваш несправедливо, пак ще се поквариш. Който хвали, или който укорява хората, сам се покваря. - Какво да се прави тогава? - Първо, трябва да се научиш да обичаш хората. Ако хвалиш някого,без да го обичаш, или, ако го укоряваш, без да го обичаш, ти ще се поквариш.Ако не обичаш някого, по-добре мълчи; нищо не казвай за него. От разговора си с Бога, аз разбрах, че всяко нещо, което става без обич, е достояние на Господ.Щом стане въпрос за него, ти млъкни. Остави Бог да се занимава с него. Щом обичаш нещо, занимавай се с него, колкото искаш. Великото в света

Мога само да благодаря

Нищо.....защото почнахме по схемата "ако беше баба мъжка" и "дайте да дадем". Светът си е точно перфектен. И ако нещо не ни харесва, това сме самите ние. А ние сме тук и сега. Ако искаш да промениш нещо, го променяш сега. Без "ако" и "може ли".

Има и персонални клиешата. Човек все едно и също си повтаря, ама не се усеща, щото е сам и уж с достойнството да е уникален. Диди, това е многопластов въпрос, защото са валидни поне три неща в случая. Клишетата от една страна са липса на гъвкавост и липса на въображение, ако се използват автоматично (напр. думата ерго) От друга страна нещо, което много не ни харесва, го проектираме в някое клише, а това ужасно ни дразни, защото го срещаме постоянно. Накрая, някои клишета могат да носят вечни изстини и затова се повтарят по един и същ начин. Друг е въпросът защо ни дразни това. Клишета са и пословиците. Напр. "докато умните се наумуват, лудите се налудуват". Ама това си е клише, защото ситуацията е такава. В случая виждаме едно клише на "интелектуалните" среди, които с изненада са установили, че "не-интелектуалците" са доста по-гъвкави от тях

Абе как да се научим да не критикуваме?! Когато критукуваш нещо у друг, то това нещо се връща при тебе, става част от тебе, идва ти на главата.... Всяка критика е недоволство. Ако се обърнем и към темата "Всяко недоволство е недоволство от себе си" http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=13046, то всяка критика е и недоволство от себе си. Най-вече от вида несъзнателно казано "Защо аз се мъча, а той си го позволява". Не че нещото не е било част от нас, по-лесно е да се види и критикува у другите. Отишъл човек, който бил седем години вегетарианец на изследвания в лечебно заведение (ей затова по таквиз места не се ходи ). Там го изследвали и му казали да намали значително месото, защото му вредяло на това, това и това. А пък то човекът не хапвал месо. И даже много се възмущавал на тези, които го правят. ...... Ама не е само за храненето. Каквото и да критикуваш рано или късно то или последствията му ще се стоварят върху главата ти. Споделете подобни опитности, ако имате?