А кое те кара да мислиш, че ако НЕ критикуваш, това е преклонена главица?
И кое е кара да мислиш, че застъпването за истината е критика?
Пак ще дам прекрасния цитат на Лъчезарна от "Великото в Света":
".....запитах Господ в себе си: Да хваля, или да укорявам хората? Той ми отговори: Ако има за какво да ги хвалиш, хвали ги; ако има за какво да ги укоряваш, укорявай ги, но бъди справедлив. Нито един косъм повече да не присложиш, или да отнемеш. Бъди абсолютно справедлив! Ако хвалиш несправедливо, ще се поквариш; ако укоряваш несправедливо, пак ще се поквариш. Който хвали, или който укорява хората, сам се покваря. - Какво да се прави тогава? - Първо, трябва да се научиш да обичаш хората. Ако хвалиш някого, без да го обичаш, или, ако го укоряваш, без да го обичаш, ти ще се поквариш. Ако не обичаш някого, по-добре мълчи; нищо не казвай за него. От разговора си с Бога, аз разбрах, че всяко нещо, което става без обич, е достояние на Господ. Щом стане въпрос за него, ти млъкни. Остави Бог да се занимава с него. Щом обичаш нещо, занимавай се с него, колкото искаш".
Сега за положението да критикуваме някого, защото нещо ни дразни у него.....
Направило ли ви е впечатление, че хората обикновено доста се дразнят на дребни неща като кражби, обиди, простотия.....а пък си мълчат например за големи неща като убийствата. При убийствата по-скоро има учудване как може да се направи такова нещо.
Всеки човек се дразни на това, което не е приел в себе си. Ако някой се дразни от кражбите, то някога е откраднал или има желание да открадне и не може да се примири с това нещо.
Задачите ни на земята са именно да открием тези неща, на които се дразним, да си позволим да ги видим в себе си, да си простим, да поискаме прошка от другите за тях.
Задачите ни не са да усъвършенстваме нещо, в което сме добри като се правим на слепи за очевидно дрзанещото ни в нас....