B__

Усещаш ли коя част от теб е докосната от тази тема? Това, което ни кара да страдаме, са заблудите на фалшивия Аз. Да страдаме и да се опитваме да защитаваме, Защо аз сега трябва ли по някакъв начин да ти помогна?! Не, но мога да си кажа мнението за проекциите, Да, фалшивите проекции са Божие позволение. Това е изкуството и войната на осъзнаването. Това е смисълът да се осъзнаеш и съответно Божественото да се осъзнае чрез нас. Иначе няма интрига, няма съспенс, няма шоу, няма осъзнаване, Това, че има заблуди, означава единствено, че те са наши задачи, а не че са удобен начин на живот. И ако забележиш, ти каза съвсем същото, съвсем същото, но защитавайки фалшивия си Аз. За защитата на фалшивия Аз всяко нещо е оправдание. Дори истината може да се използва за оправдание на фалшивия Аз. "Тази игра е велика" :) Довери се на усещанията. Те са под гърлото, далече от ума.

Харесва ми, че в това изложение за Будизма не са вкарани проекциите на западния човек. Мисля, че това е много важно: "...Отговорът на тези въпроси е много прост - казано е: "Следвай сърцето си!" - ако ти почувстваш импулс, ако сърцето (не говоря за ума, защото ума може да иска да се действа, поради собствен страх и неприемане на това, че страданието, смъртта, нещастие, болката и т.н., съществуват) ти "каже", че..., тогава да се действа е задължително, пък и няма как да се пренебрегне въпросния импулс/любовта..." Да, може да се направи грешката да се мисли, че като нищо не е наша воля, то ние нищо не можем да направим. Има един единствен избор. Да бъдеш себе си или фалшивия си аз. Истинският ни Аз е винаги с нас и е пред очите ни, в нашите усещания, но ние не можем да повярваме, че това е истинския ни Аз. Търсим Аз-а си някъде другаде и това е в основата на фалшивия ни Аз. И пак дуалността. Всеки от нас, ВСЕКИ ОТ НАС има у себе си "две кучета". Притежава истинсия си Аз и фалшивия си аз. Парадоксалното е, че вижда истинския си Аз, но не може да повярва, че това е Той, отхвърля себе си. Това, което най-отхвърляме е най-истинското у нас и от нас зависи дали ще служи на светлината или не. А ние си въобразяваме, че трябва да сме еди-кой си/ А ние се съсредоточаваме върху заблудата и си мислим, че това Съм Аз. Това, че мога да мисля, не означава, че моите мисли съм Аз. И Учителя казва, че мислите са външни за човека. Човекът е едно радио, една антена за мисли. И си мисли, че той е своите мисли....просто защото мисли..... Истината е в Сърцето, В чувствата, в усещанията, в интуицията. Това е истинският Аз. Мисловният Аз е лъжа и измама. Игра на Боговете....на някои Богове. Спечели играта. Усети себе си извън мислите. Мислите са черна магия. Да мислиш, че може да планираш да стигнеш висшите светове е черна магия. Истината се постига в смирение. В дълбоко смирение. В отказ от нирвана. Защото нирвана не е нирвана, а самият живот. Сливането с живота е повече от нирвана.

И не и да. Зависи кой какво влага в думата "воля". Идването на познанието не зависи от волята/желанието на его-то, да, от гледна точка на това, че то зависи изцяло от Бога, но копнежът/желанието/волята на която и да е ин_диви_дуалност за познание, е до голяма степен предпоставка за милостта Божия, за помилването Божие, което смъква воалите на заслепението/невежеството/неведението. Друг е въпросът, за това, че копнежът/желанието/волята на която и да е ин_диви_дуалност, е даденост от Всевишния, що се отнася до техните големи, сила, плам. Тъй, че общо взето, всичко зависи от Шефа. ...... Добре казано. И аз мисля, че узнаването и осмислянето зависи от желанието, но най-вече от чувството. Чувството за живеене. Чувството за сливане. Чувството на смирение. Но пак получаването, дали как и кога зависи от Шефа

определено интересно. Не очаквах изразяването на чак такъв модел Лично аз не виждам разлика между самоосъзнаването и самоосмислянето, но за теб и в твоята дейност това явно са различими и обособени процеси. И моите наблюдения са, че самоосъзнаването е нещо отделно от, способно да управлява или поне способно да оценява "потока от мисли, чувства и поведенчески реакции". По моя опит потока от мисли може да пречи на самоосъзнаването, чувствата трябва съпровождат истинското и значимо осъзнаване, а поведенческите рекции са необходими, за да има върху какво да се осъществи самоосъзнаването, т.е. поне при мен самоосъзнаването е свързано с попадане в нова и различна ситуация, където вече странните ми досегашни реакции служат като убеждаване да усетя осъзнаването, което все едно е спало до този момент и е чакало ситуация, в която да "блесне". Имам голям въпрос. Според теб може ли да се управлява самоосъзнаването? Как и защо, ако не може?

Ами давай личен опит Особено може да поясниш момента със самоосъзнаването, което явно е нещо като себеосмисляне. За себеосмислянето пак важат горните въпроси

Интересува ме мнението на всички и особено на психотерапевтите и психолозите във форума относно механизма на осмилсянето. Тук не става въпрос за логическо разбиране на нещата от рода на "Иванчо е човек. Всеки човек ходи изправен. Значи Иванчо ходи изправен", което по същество е безполезно, тъй като просто утвърждава вече осъзнати факти. Става въпрос за осмислянето на случващото се с човека. Осмисляне на нещата (събития, факти, отношения и т.н.) от гледна точка на значението им за конкретния човек. За съзнателната и несъзнателната асоциативност, които водят до прозрения за смисъла на нещата, водят до пренареждане на убежденията и вярванията, създават нов или подобряват стар модел на разбирането за живота, уточняват разбиранията за неща като щастие, свобода, любов, труд, почивка и т.н. Какъв е според вас механизмът на осмислянето? Какви неща участват в този механизъм като ум, чувства, преживявания, опит, памет, енергийни структури и т.н.? Без какво може да се осъществи осмислянето? Без какво не може да се осъществи? Кое е жизнено важно за осмислянето като условия, поведение на човека, желания и т.н.? Какви трудности може да има в осмислянето на нещо? Кога осмислянето е невъзможно? Осмислянето може ли по някакъв начин да се управлява и в каква степен, и с какви очаквани резултати?

Аааа не, това си е вече заклеймяване. явно напразно съм си губил времето

Донка, ти ми говориш за разрушаване на тези, а Станимир за черна магия .............................................................................................................................

Може ли да обясня с личен пример? На 45 години животът ми беше в хаос и всичките ми ценности се бяха сгромолясали. Пред мен стояха две перспективи - едната беше лесна и ясна - доживявам си годините в самосъжаление и/или посвещавам живота си на децата си или на нещо и в този род... Другата беше тясна и неясна пътека. Променям всичко в себе си, в ценностите, цялостната картина на света и на моето място в него и т.н. - вследствие на което се променя моят живот и на моите близки - към добро. Обаче, как става това? Нямах нито грам представа, нямах знание, а не исках да се доверявам на добрите съвети на комшийки и приятелки. Зарових се в книгите, много захвърлих на 10-тата страница, други оставих на 20-30тата, някои дочетох, но усетих, че това не е моя път, не е моето мислене и моето сърце. Тези, които усетих като свои, препрочетох няколко пъти и преписвах това, което ме беше впечатлило. Изпитът беше сериозен и тежък. Нека подчертая тук на нов ред: съвсем съзнателно и със своята воля: - избирах това, което четях. - обмислях и проверявах от опита си в живота - прилагах и наблюдавах себе си. Да, имаше и неочаквани прозрения, имаше внезапни просветления, но с ръка на сърцето ще заявя, че те нямаха шанс да стигнат до ума и сърцето ми, ако не бях взела съзнателно решение за промяна, ако не бях вложила усилията на личната си воля да открия, усвоя и приложа знанието, което ми беше необходимо. И същото продължава и сега - не мога да си представя какво прозрение бих получила, ако редовно и сериозно не се занимавам с беседите.... Донка и аз с ръка на сърцето ти ще кажа как изглежда твоя личен пример, А очевидно си го дала честно, защото си вложила чувства и очевидно си осмислила нещата, защото не може да има осмисляне, без осмислянето да е минало през чувствата. Първо ти се е сгромолясал живота и всички ценности. Това, ако не е страдание, какво е. Не е ли страданието, което е променило посоката на живота ти. След това няколко пъти казваш и показваш, че тези неща са достигнали до сърцето ти, а както казах няма осмисляне, без осмислянето да е минало през чувствата. Каква воля има тука? Има чувства. След това дебело подчертаваш, че "имаше и неочаквани прозрения, имаше внезапни просветления". Хайде кажи ми как волево си ги предизвикала Ако беше така, щеше да имаш план нещо в смисъл "тази вечер в 22:12 планирам прозрение".. Пак да кажа: първоначалното е сгромолясването и страданията. Това, което мислим за воля е голо лутане и заобикаляне на смирението.... П.С. Писах ти на лични за изумилата ме модераторска забележка...

Това се нарича черна магия. Като оставим настрана уточнението, което направих, има малка разлика между заглавието и поста с който откриваш темата. Когато искам да узная нещо, търся начин да го науча - от книга, интернет или друг източник, а това става чрез волята. Няма как например да прочета нещо по даден въпрос, ако първо не пожелая това. Ако хората чакаха знанието само да дойде при тях, още щяхме да сме в каменната епоха. ....Знанието е насочено познание, то не е на тласъци. то това не са тласъците, за които си мислиш. може ли да обясниш как човек като насочи познание може да оправи хаоса в себе си...ако е възможно

Това се нарича черна магия..... не знаех, че си специалист

никаква случайност. Животът случайност ли е? Или законите на Природата? Когато се оставиш на това, което религиите наричат смирение, когато приемеш себе си и Бог в себе си, когато се освободиш от боботеното на ума, сливаш своята с Божията воля и тогава осмислянето идва по-често. А това, което си мислим, че сме осмислили по своя воля, сме го осмислили в редките си моменти на смирение.... П.С Ще дам индиректен пример от учението на Учителя. Той казва и има безброй цитати, че осъзнаването е следствие на страданията, вследствие на скръбта. Та питам тези страдания и скръб, и породилите ги събития ние волево ли сме си ги причинили? Не, идват изневиделица, неочаквано. Също така погледнато чисто логически ние не можем волево да осъзнаем нещо именно, защото не сме го осъзнали - не знаем какво точно ще ни помогне да го осъзнаем.

Не можете да приложите силата на волята си, за да разберете нещо, нито да го осмислите....... Знанието идва на тласъци и то не зависи от волята ни.

Орлин, какво всъшност е сублимираната сексуалност? За да ти отговоря по силите си, би ли ми казал защо за теб е важно в контекста на разискваната тема да въвлечем сексуалността? Като цяло има резон в това, но защо за теб в този момент на дискусията възникна такава нужда? Ами ти казваш откъсване от реалния извор става, ако отделяме внимание на "тяло, нагон, усещания, емоции, конкретна мисъл". А сексуалността е чиста Божествена енергия, е, може би изкривена от човешките разбирания за сексуалност, И тази енергия се проявява чрез "тяло, нагон, усещания, емоции, конкретна мисъл". Та казваш все едно да се върнем към реалния извод като се отдалечим от реалния извор

Хм, нищо в това, че някой има индивидуалност, не показва, че има свободна воля. Състоянието "волята е воля само, когато съвпада с Божествената" се показва едновременно и чрез това, че света е Едно и чрез това, че всеки човек има своя индивидуалност. Забележете какво точно представлява индивидуалността на всеки човек. Точно тя е в голяма степен несъзнавана и човек в заблудите се опитва да избяга от нея, но човешката индивидуалност на всеки е именно Божия Воля за него и тя го отличава от другите хора. Какво е Майя? Майа е опитът нечие преживяване и Божествената светлина да бъде представено чрез думи, мисли и логика. Майа е да се довериш на изразени чрез думи чужди мисли и опит като загърбиш собствените усещания. Майа е да си въобразяваш, че си еди-какъв си или, че трябва да станеш еди-какъв си. Спасението е да се отдадеш на Бог в себе си, което означава да преодолееш думи, мисли, вярвания. Бог е извън вярванията. Станимир, ти даваше пример с човек седящ на брега на една река, която била събитията от живота. Ако използвам същия модел, то реалността е, че съзнанието на човека седи на брега на една река и то не може да направи абсолютно нищо свястно в този живот, колкото и да се заблуждава в обратното. Индивидуалността на човека е моторна лодка в реката, която се движи насам-натам. Лодка която може да има кормчия, може и да няма. И в двата случая кормчията не е съзнанието на човека, а неговите индивидуалност и задачите, които са Божия Воля. Забележи, че активното съзнание за Аз-а на човека не е неговата индивидуалност. И е логично да е така - индивидуалността постигната през преражданията не е част от Божията искра, която е човешкия дух. Дух наблюдател, който стои на брега на реката. Просветление се постига, когато човек се откаже от заблудите да си мисли, че той прави нещата и да си позволи да види, че нещата се правят от неговата индивидуалност, която не е неговото съзнание. Да си позволи да остави индивидуалността си да твори и просто да наблюдава и осъзнава какво се получава. Всеки може да направи това нещо. Не е необходимо да тренира някакви сидхи ха ха ха ха

Орлин, какво всъшност е сублимираната сексуалност?

Станимир, пак се опитваш да постулираш аксиоми, за да стигнеш нужния логически извод. Това как го измисли?! Че Майа означавала преходността на събитията в живота ни?! И навъзваш занитени изводи за промяната, движението и т.н.?! Предполагам, че всеки запознат що-годе с източно учение, ще ти обясни какво е Майа и ще се види, че не е това, което се опитваш да посулираш!

Какво значи да помага или да не помага?!?!!? Ако ти си направил нещо, което ти класифицираш като тъмно, за да стане това, пак е необходима Божията Воля. Добре, аз мисля, че е доста интересно да се правят такива опити за поставяне на аксиоми, за да се докопа нужния извод....

Ето, това е много хубав въпрос. Какво наистина спира човека да изпълни поръченията/внушенията на тъмните? Ако човек имаше само свободен избор и нищо друго (имам предвид друго, което вкл. да контролира и ограничава избора му), то отдавна да бяхме подвластни на тъмните - много по-изкусителни и близо до нас. Но не е така. Спира ни и ще продължава да ни спира (в неразумния ни период) именно Божията воля, проникваща меко и плътно навсякъде, това е въжето, с което е вързан акробата, Божият план е мрежата, която ни спасява; ние пак падаме, но меко и с възможност пак да се придвижим нагоре. П.П. Имам по-добро разбиране за нещата, обаче незнайно защо не успявам да се изразя по-добре. Дори и много по-подробно да пиша, май пак няма да се получи; оставам с впечатление, че явно не бива все още да се пише толкова директно по този въпрос. Та нали много хора ще се разочароват, ще се демотивират, ако се убедят, че участват в нещо средно между спектакъл и тренировка?! Игра, източните са си измислили sпециален термин за играта в Майа - Leela Много точно го каза. Може би наистина илюзията е нужна, за да се научи човек да борави със силата си, без да вреди. Дотогава ще е в илюзия и спънат. Мисля, че висшите сили ни влияят не само чрез мислите. А пък Станимир приема, че влиянието е само чрез мислите...

Знам, че се повтарям, но моето учудване ме кара да попитам кое те кара да мислиш, че можеш да виждаш?! А какво става, ако се отрича илюзията за нещо Добре, прав си, че когато моето твърдение изглежда като отрицание, то се включват други илюзии и заблуди. А моето твърдение е: "Човешката воля е воля само, когато съвпада с Божествената Воля". Всичко останало е илюзия. А Божествената Воля е вътре в човека и е там, както казва Учителя и говори с един тих странен глас. Всеки я чува, това не е въпрос на просветление. Всеки може да чуе Божествената Воля у себе си ииииии като я чуе да я разпознае като своя Ако си го позволи. Искаш ли още материал за размисъл, в който размисъл ще ти е много полезно мисленето? Когато Бог иска от теб да те насочи да направиш нещо или разните висши сили искат да те насочат, как става това? Появява се огнен облак всред гръм, трясък, светкавици и ти се появява някой чичо или дядо и почва да ти говори? Неееее, това става несъзнавано за тебе. Е, тогава те питам да помислиш, абе как, аджеба, ще разпознаеш кои твои действия се дължат на твоята воля след като не можеш да разпознаеш кои твои действие се дължат на Бпжията воля?!

Еха, спри се малко драги Къде запрепуска?!?!?! Чакай, кажи кое точно те кара да мислиш, че растенията имат отделни тела?!?!?!

Чудесно, чакай да питам а нещо, което не знаеш. Ти си психотерапевт и може би имате съответните понятия за нещата, с които ще питам. Колко центъра за осъзнаване има човек (освен акъла ) и на кои от тях може да се вярва?

Орлин, ето ти сега четеш това, което ти пиша (надявам се ) Виждаш черни букви на бял фон или бял фон на черни букви. Едното не би проличало, ако не го сравнявахме с другото. Не можеш да осъзнаеш себе си, ако не се отграничиш от околния свят. Да, ама какво е свободната воля? Свързваме свободната воля с Аз-а, с това, което се е отграничило от околния свят. Волята да прави нещо "напук" на околния свят. По свой избор независещ от изборите и желанията на околния свят. Това е човешкото разбиране за свободната воля. Да, ама чувството на отделеност от човека е фалшиво привнесено у него. То е в основата на Майа. ОСвен чувството на отделеност на човека му е вградено и привличането към цялото, което ние сме свикнали да наричаме любов. И цялата игра в Майа е да осъзнаеш, че си част от цялото, но да продължиш да играеш играта в името на осъзнаването и еволюцията. Орлин, вярно ли е, че всичко е Едно? Ако е вярно, то свободна воля няма

В Природата няма хър-мър, ама така било- онака било. Много ми харесва това, което Учителя казва, че няма такова нещо като пенсиониране. Нещо последно време хората изведнъж свикнаха да остаряват....... Никой родител по природните закони не може да очаква, най-малкото да изисква, децата му да го "гледат". Няма такова нещо като гледане на възрастни хора. Гледат се малки деца, гледат се агнета, гледа се пипер. На родителя само може да се помогне дотолкова, доколкото е немощен да свърши жизнено важни дейности сам за себе си. Енергията тече нормално само в една посока: от родители към деца. Всичко друго е извращение. Децата винаги ще са деца за родителите си....дори родителите да са починали. Както казва баща ми: "да сте видели крава да бозае от теле?!"

Ами виж как ни сподели, че НЕ знаеш кой е правия път за теб.