B__

Какво е застой? И не само духовен.... Да, движението не е застой, но какво е застой. Понякога не можем да разберем нещо чрез неговата противоположност. Особено, когато неговата противоположност не е негова противоположност. Дали е достатъчен механичният поглед или трябва да гледаме не съвсем механично?! В случая си мисля, че съвсем механичният подход ще даде верен резултат. Стигам до мисълта, че застой е всичко, което не се движи. Какво не се движи? Никое наше убеждение не се движи. Убежденията са ни статични, защото ние вярваме в тях. Всяко убеждение е застой. Нашата целеустременост не се движи. Поставили сме си някаква цел и тя е статична и непроменима. Целеустремеността е застой. Нашите принципи е се движат. Държим си ги в застой. Излиза, че застой това са нашите убеждения, целеустременост, принципи. А в Природата всичко, което не се движи умира...или поне носителят му Дали механиката показва динамиката на духовните процеси? Символично да. Какво е процес? нещо, което се променя. Духовното осъзнаване е процес. То е движение. Обаче, забележете, убедеността, че се осъзнаваш е застой :) Защото е убеждение. Как тогава става осъзнаването? Единствено като се оставим живота да ни води. Като не му се противим. Защото какво е животът? Кой е животът? Бог е живота. Той знае най-добре.

"...И тъй, що е злото? Злото представлява отживели идеи, неспо­лучливи опити на миналото. Днес всичко това трябва да се отбягва. Хората са опитвали тези идеи в миналото, няма защо и днес да се повтарят...." Именно де. Явно странните тълкувания за средния път и непримиримоста към злото са остарели идеи и очевидно досега нищо добро не са донесли последните хилядолетия. А пък разните църкви 2000 години се борят срещу злото. Очевидно остаряла, непродуктивна идея. И Учителя точно това казва и го казва изрично "не се борете срещу злото!".

След големия взрив се появяват първо първичното Ин и Ян яйце. Те съществуват въз основа на противопоставянето помежду си. След раздробяването им се създава Вселената. Цялата Вселена е дуалистична, ама тука на планетата Земя сме решили от това да правим въпрос и да се обвържем с някоя крайност и то произволно обвързване. Навсякъде другаде може би транседентират дуалността. Всъщност и на Земята човек може да трансцедентира крайностите и въобще да не се подлага на избор и то ако следва начина за вземане на правилни решения. Че човекът живее в света на илюзии, които сам си доразвива, илюзиите на нуждата от избор. А няма никаква нужда от избор, затова свободния избор е илюзия, защото правилното решение е да се следва вътрешния Бог, а всичко останало е илюзия, която ни кара да мислим, че правим някакъв избор, а избираме между различна гъстота на илюзията.

Ивета, човекът е публикувал това излияние в още десетина форума. И аз си мислех, че иска пари, но е възможно просто да се нуждае неистово от внимание. Даже на едно място се е кръстил dushevno_bolniat. Вампирче P.S. На едно място са му предлагали свободна къща да живее и да взема храна от близка ферма.

Станимир, за "средния път" на Будизма съм запознат за лично ползване и не мога да коментирам, а пък и ти казваш, че никой не го разбира Другото, на което градиш виждането си е непримиримост към злото, което ми изглежда малко като православно християнство. Казваш доброто и злото не са крайности. Обаче пък по-склонен съм да обърна внимание на следното. От "Двете царства": "...Доброто и злото са две сили, които се обичат. Те живеят братски помежду си, защото носят в себе си диаметрално противоположни сили, които взаимно се уравновесяват.." Звучи като крайности, а? "... Всеки човек в себе си е раздвоен: половината от материята на неговото тяло принадлежи на злото, а другата половина – на доброто...." Ти казваш "примирение пред злото не може да има", но Учителя казва: "...Щом е така, хората трябва да се подчиняват на злото. И Христос казва: „Не противи се на злото!“ Как ще се противиш на силния? Как ще се противиш на земята, която те носи в пространството? Не само това, но ние не знаем накъде отиваме. Ние знаем само, че сме се качили на един параход и пътуваме. Къде ще ни заведе този параход, не знаем. Много пертурбации стават с този параход, но ние не можем да изменим хода на нещата...." По-нагоре дадох цитати, че ограничението на Любовта ражда злото. Тук се показва как да се тансцедентират доброто и злото, Как като се заобича злото и носителите му, се постига добро: "...Сега, ако искате да се противите на злото, аз мога да ви покажа кой е пътят за това. Пътят за справяне със злото, или за противене на злото, е Любовта. Който иска да се противи на злото, трябва да бъде въоръжен с най-доброто и мощно оръжие – с Любовта. Пред Любовта злото веднага отстъпва. Единствената сила, на която и доброто, и злото се подчиняват, е Любовта. Понеже Любовта идва вече в света, тя става господар и на злото, и на доброто... ....." Но, за да бъде разбрана Любовта, то трябва да има зло. Истинската Любов е да обикнеш злото. Ето: "...Вън от доброто и от злото Любовта остава неразбрана. Тя изважда навън грешките на доброто и на злото, примирява ги и след това открива пред човека нов свят. Докато Любовта не дойде в света да царува, доброто и злото се сменяват, както се сменяват денят и нощта. Щом влезете в Любовта, вие влизате във вечния Божествен ден. В Любовта няма нощ, няма тъмнина. Казано е в Писанието, че Любовта ще изтрие сълзите на хората..." И още: "...Любов, която не може да примири противоречията на живота, е слаба...." От "Товарене и разтоварване": "...Има един вътрешен закон в човека, с който нещата могат да се трансформират. Злото е зло, доброто е добро. Те никога няма да се изменят, но могат да се съчетават. Като съчетаете доброто и злото, те ще се примирят."

В друга тема заговорихме за това доколко вредни и объркващи са разните методи за духовно освобождение. Аз казах нещо колко 90%. В интерес на истината всяко объркващо нещо може да не е объркващо, ако се знае причината за объркването и се знае как да се решава правилно. И изборът на духовен метод опира до вземането на решения. Механизмът за духовно и материално решение е един. И ако някой взема материалните си решения по правилния начин, то всичко при него ще е духовно. Сега ще се види защо е така. Има общо взето около 16 светли сили, 16 групи на светлината, 16 Божества, които "подшушват" духовни истини и идеи на хората. Христовото съзнание е една от тези групи. Това става постоянно, чрез мисли, околни обстоятелства и т.н. Става денем, става и нощем, докато спим. Затова Учителя казва, че докато спим, ние учим. А този хор, макар и светъл, е една голяма обърквация в главите и може да изглежда много противоречив и объркващ. Особено, ако човек е решил да комбинира методи. Например Минерва казва "реши семейните си проблеми", а Лакшми казва "отдели се от семейството, за да получиш просветление". И човешкият ум поради своята дуалност решава, че едно от тези две неща е лошо. А може и двете да не са неговите решения. А пък като краен резултат всички тези послания са оплетени в неразбираема смесица от илюзиите на ума. Как може да се вземе правилното решения кой глас да се следва? Чрез Бог в себе си. Както Учителя казва, Бог се намира вътре в мен. И това е най-високият Бог, който като сила и разум е по-високо от всичките 16 групи на светло осъзнаване. Но понеже Бог в мен е толкова високо, то той не може да ми говори с думи. Той ми говори с чувства и усещания, защото чувствата са най-високо развитито нещо у човек. Както казва Учитекя "всяко познание минава през чувствата". Астралът на човека е развит до 7-мо подниво Атма. Астралът е развит до своето най-високо подниво Атрма. Менталът на човека е развит само до своето 4-то подниво Кама Манас. Затова възприемаме Единия Бог не чрез думи, а чрез чувства. Затова Най-Високият, Единия Бог, може да се усети само вътре в човека чрез чувствата. ЧУвствата са вътрешни за човека, а умът е външен. Както казва Учителя, умът е едно "радио", което хваща всичко наоколо, каквото трябва и не трябва да хваща. Ще можем да възприемем Бог чрез ума, само ако постигнем "разума", както кава Учителя. А това много малко човешки същества го могат сега. Затова, както е изложено в началото на темата, истинските решение, вкл. и това кой духовен метод да избереш се вземат през чувствата, идват вътре в тялото. Могат да бъдат дори физически усещания. Затова всяко решение, което е взето вътре в себе си, е правилно и независимо дали се отнася за материални неща или не, то идва от Единия Бог и е духовно.

Да де, има добро, зло и Дявол. Дяволът е свързан с човешките илюзии и заблуди. От "Сила, живот и здраве": "...Случи ли се нещо лошо в живота, всички казват, че дяволът е причина за това. Не е така. Всеки сам е виновен за лошото, което му се случва. ..... Не трябва да се говори много за дявола. Говориш ли за него, и в тебе може да се яви желание да намериш някаква грешка в ближния си и да го наклеветиш...." Диана, това доколко са вредни методите за духовно освобождение е наистина интересен въпрос и то свързан с вземането на решения и затова това, което ми е оформи тази сутрин, ще го напиша там. П.С. Историк, откъде е цитата "Защото трябва да говорите само с "Да" и "Не", а всичкото останало слово е от Дявола!" Не мога да го намеря нещо

Непримиримостта към злото вече може да ражда нещо повече от зло - ражда човешката илюзия. И да имаш нещо трасцендентно между доброто и злото не е сиво, а нещо повече, нещо квантово ново, това е самият живот. Затова на мен ми светват червени лампички, защото истинският живот е квантум на доброто и злото. Ами ето какво казва Учителя в "При Бога, ангелите и добрите хора: "...Бог седи зад злото и зад доброто. И ако той е донесъл всички тези противоречия, които ние виждаме, той един ден ще ги превърне в нещо хубаво и красиво. Някой път вие искате да знаете защо е злото в света. Ако вие имате търпение, един ден ще разберете защо идват противоречията в живота. Защото ако Бог не беше допуснал противоречията в живота, тогава ние щяхме да изгубим много. Що е безлюбието в света? Без Любовта. Що е безправието в света? – Без правдата. Що е тъмнината в света? – Без светлина. Ако нямаше тъмнината в света, каква картина бихте нарисували вие?..." Също така в в "Не я ограничавай!" Учителя показва, че ако виждаме зло в света, то ние създаваме това зло като ограничаваме любовта си към него и към тези, които си мислим, че са негови носители. А носители всъщност сме ние, И ако сме нещастни от злото, то е защото сме ограничили Любовта в себе си: "...Не ограничавай Любовта в себе си, за да не дадеш възможност на злото да те направи нещастен. Това е всичкото, което исках да кажа. Това е една философия, която можете да опитате веднъж, два, три, четири пъти и всякога ще намерите, че това е верно. Когато искаме да бъдем свободни, трябва да знаем отде да започнем. Свободата започва от Любовта; да не се ограничаваме, за да бъде животът свободен. И знанието не трябва да се ограничава. Някой казва, че много знание не трябва. Затова има едно вътрешно, естествено ограничение. Но вие не туряйте никакво ограничение в себе си. Не туряй прегради на тези неща, на които Бог не е турил прегради. И тогаз за злото имате вече едно ясно определение. Злото не е нищо друго, освен ограничението на закона на Любовта. Щом ограничиш Любовта, създаваш злото. ............. Всеки, който ограничи другите, ограничава и себе си. Повече няма да говоря по това. Някой път ще ви покажа последствията. Всяко едно желание, всяка една мисъл, каквато и да е тя и както и да е скрита в нас, непременно ще се изяви, ако не сега, то след 15, 20, 100, 1000 години..." В добавка от "Два метода": "...Всички хора се запитват откъде иде злото в света. – Злото иде от доброто. – Защо? – Като не знае как да приложи доброто, вместо да предизвика силите на доброто, човек предизвиква силите на злото и става нещастен..." И от съшата беседа още един цитат, които мисля, че ужасно ще ви хареса: "...Следователно не питайте защо съществува злото, но потърсете причината в себе си. Преди да търсите причините на злото вън от себе си, търсете ги в себе си. Защо се дразни човек? Ще кажете, че отвън някой го е предизвикал. Не е така. Ако едно тяло е поставено в равновесие, никой не може да го изкара от положението му...." Диана, ами аз съм сложил едно "....май", защото се колебая между 90 и 99%. Най-малкото нещата не се предават точно.

Вече няма какво да се учудваме на псевдо-духовността. Поне 99% от всички познати методи за духовно освобождение водят до обратния резултат...май Сещате ли се за уж притчата, че у всеки човек има бяло и черно куче и че ще оцелее това, което храниш и трябвало да храниме бялото, за да оцелеело само доброто у нас. Винаги ми са се включвали всички червени лампички на тази притча ...... След това срещнах някъде, че Учителя казва, че не можем да унищожим злото и че не трябва да се борим със злото. От изтълкувай ни тази притча": ",,,Не мислете, че злото само по себе си може да изчезне. Не, злото е непрѣривно въ всичкитѣ свои проявления и доброто е непрѣривно въ всичкитѣ свои проявления. Нѣкой казва: „Да унищожимъ това зло!“ Не, на крива почва сте. Злото не може да се унищожи..." А след това попаднах точно на нещо подобно като за кучетата, но вижте какво: от "Път към Любовта: "...Вие ще се движите между два свята: светът на добрите и светът на лошите същества. Добрите същества ще ви внушават добри мисли, лошите същества – лоши мисли, и вие ще се движите между контрастни състояния. Някога ще мислите, че от вас може да излезе много нещо, че всичко можете да направите. Някога ще мислите, че от вас нищо не може да излезе. И едното не е вярно, и другото не е вярно. Вярно е, че като работите, от вас може да излезе нещо. Оставете съществата във вас сами да се борят, докато се споразумеят, без да взимате страната на едните или на другите. И тъй, единственият път за влизане на човека в света на Любовта е пътят на страданието...." Без да вземате страната нито на бялото, нито на черното куче....Защото и дори добра мисъл да имаме, то по закон ще се появи и нейната противоположност. От "Движение на енергиите. Закон за поляризиране": "... Закон е: щом се проектира у вас една добра мисъл, непременно ще се проектира и едно обратно движение...." А какво да се прави? Отговорът е от "Недейте се грижи за живота си: "...Всяка лоша мисъл, която е минала през ума ви, вие не сте отговорни за нея. Стремете се да я заместите с добра, но не се стремете да я изхвърлите навън. Дойде едно лошо чувство в сърцето ви, не се борете с него, но на мястото му турете едно добро чувство. Дойде в сърцето ви едно строго чувство, заместете го с едно чувство на милосърдие. Дойде в сърцето ви едно користолюбиво чувство, турете на негово място едно чувство на хуманност. Оставете света на двете противоположности, той сам да се бори...." Пробвайте го. Чувството е наистина все едно сте открили Начина

Именно. Хармония. Моя грешка е, че обръщам внимание на едното, без да изтъкна предимствата и на другото. Благодаря

Благодаря на Слънчева и Лъчезарна за следващия цитат,. който видях от тях Това е още от Учителя за вземането на решения Ами съвсем ясни правила. Човек не трябва да мисли дали е прав или не е прав. Човек не може чрез мислене да разбере дали е прав или не е прав. Той трябва да усети нещото дали е за него. И ако го усети, то е за него и няма какво да го мисли. 90% от хората могат да вземат правилните решения като чуят нещата и усетят дали им прилагат. Но трябва да ги чуят. Да са изказани към тях в думи като въпрос или покана от други хора. За да може да се чуе и усети какво приляга. Какво е личното решение за човека. Затова не мислете. Карайте другите хора да ви предлагат нещото и се оставете да го усетите. Може да го усетите веднага като моментен проблясък, веднага като усещаме, а може да го усетите цялостно след няколко дена. Но важно е предложението да идва извън вас, за да не се бърка умът с постоянната вътрешна дискусия правилно/неправилно. П.С. А и заглавието на беседата е много важно "Недейте се грижи за живота си". Ако прочетем пак цитата, то излиза, че това, което ни трябва в живота, ще го чуем, ще разберем дали ни приляга и тогава ще го приемем. Всяко планиране на ума какво ни трябва в живота ни, какви да са ни целите ни и т.н. е излишно. А пък този друг цитат показва доколко имаме свободен избор. Символиката глава и крак показва връзката между жовота на човека и Божествената Вола: "...„Не се грижете за живота си.“ Човек не трябва да се грижи, но трябва да мисли. Животът на човека е строго определен. Ще се запитате дали е вярно това или не? Да, ето бъдещето на моя крак е строго определено от разумността на моята глава. Каквато е главата, такова ще бъде състоянието и на моя крак. Ако главата на човека е малко неразумна, такова ще бъде състоянието и на неговия крак. Това показва, че както кракът принадлежи като уд на един организъм, така и вие принадлежите на един организъм. Ако кракът почне да се грижи какво ще бъде неговото бъдеще, това показва, че той се индивидуализира, иска да живее самостоятелен живот. Какъв живот може да има един крак? – Кракът глава няма, ръце няма, стомах няма, той очаква всичко на готово. Той само се движи от едно място на друго, но стомахът трябва да смели храната, дробовете трябва да я пречистят и най-после тази пречистена храна да се изпрати на мозъка да работи...."

Ами възможно е. Плюс това няма нищо постоянно в Природата. И не е възможно човек да е постоянно вегетариянец, поне в нащи дни и ниво на съзнание. Но защо оправдаваш с тази крайност своята крайност?!?!? Все са крайности. ....Болезнени

Форфакис понякога изпадаш в ...................състояния от зор да докажеш колко си прав ха ха ха ха Ами те животните тези белтъчини и минерали откъде са ги взели бе човек?! От растенията. Защо трябва да минаваш през месото като можеш директно да ги получиш?!?!?! Ама ти си умираш да страдаш като си мислиш, че хората те обвиняват за нещо и за да потиснеш чувството, че не те приемат, си готов рационално да докажеш всяка удобна глупост

Богоизбрания подвига една вярна страна за ритуалното хранене, Храненето с месо в известна степен нарушава еволюционното развитие на човека....Някои казват, че карма означава не да правиш такива и такива действия, а да пречиш на нормалния ход на еволюцията, Човекът има здрава енергийна връзка с животните в две ... да ги наречем парадигми: общуването и племенната подкрепа. Било е време, когато човек се е хранел с животни, но е изпросвал разрешението им за това и го е правел с нужното уважение и благодарност. Само някои хора имат енергийните канали да успяват да изпросват и благодарят тази жертва от страна на животните. Затова като става въпрос за хранене с млекопитаещи, то това хранене трябва да става групово, ритуално, за да има все някой човек, който да носи на групата това несъзнавано изпросване и благодарност. Забележете, че животит на българите преди години се е водил по този принцип. Ядело се е агнешно само по празници и курбани - групово, свинско - около Нова Година - групово. Птици и риба - по празници и недели. Учителя изрично казва, че храненето с месо от млекопитаещи вече не е полезно за съвременния човек. Също толкова вредно е и храненето с мъртво (сварено) мляко. Съвременният човек може да понесе по-нормално хранене с месо от птици и риби. Млекопитаещите са вредни като храна. Чисто енергийна зависимост дори, ако не вземаме под внимание моралната гледна точка..., която пак е изратена в наше време.

Аз не мися, че психоанализата е била идеята на Юнг. Още повече, че все повече се убеждавам във вредата от психоанализата....

Че какво ти пука на тебе за хората?!?!

Значи първият мъж съвсем нищо не ти е определил?!?! Ееееееегати и мъжа Е, това е един от Боговете, но не е точно в муладхара, а там някъде Нооооо, забележи, ако Богът е там, то той не е в главата. Значи всички глупости на ума за напразни Безмислено е всяко мислене, кое е човек и кое не е човек.

От една страна си права, че съвременният човек нещо се е впуснал по течението на абстрактното и се опитва да намери там нещо практическо приложимо, а то просто го няма, ако не е дело на лично изживяване. От друга страна пък, тази любов към абстрактното ни кара да виждаме дори в практическото нещо абстрактно за нас. Нормално - за нас практиката вече е станала абстракция. Но погледни и своето мнение Пожелан академичен стил, чиято основна цел е пак пробутана от "гробището" на несъзнаваното, за да намали неувереността в способностите на ума, но в способности, които са пак абстрактно разбирани. А пък академичният стил служи на леко мухлясъли академици да общуват помежду си. Той служи за общуване. Няма нищо общо нито с практиката, нито с личното изживяване, нито със самопознанието. Няма как академично да се самоопознаеш, Това са извратени средства за не-самопознание. Та затова абстракцията до никакво самопознание не може да доведе.

A по какъв начин установявате, че сте постигнали самопознание....нова тема.....

Помага се толкова, колкото можеш да направиш/понесеш. Хората предлагат, а ти показваш, че все едно нищо не можеш да понесеш. Добре, Сега. Ето ти магическа формула, каквато търсиш. Затваряш се в стаята си и колкото се може по-искрено и осмислено почваш да повтаряш следното: "Прощавам на страха, че не ме обичат, че не съм обичан за това ,че е влязъл в мен, Прощавам на себе си, че съм приел в себе си страха "не ме обичат, не съм обичан". Искам прощка от тялото си, че му причинявам болки с този страх. Обичам тялото. Обичам себе си. Благодаря, благодаря, благодаря" И след като го правиш това поне половин час отиваш при вуйчо си и му казваш "Вуйчо, обичам те." Това, ако усопееш да го направиш, е магическата пръчица. И след това ще ти е по-лесно да го повтаряш всеки ден и да наблюдаваш как се променят нещата. Ако не успееш, следвай каквото ти препоръчват хората и недей да недоволстваш.....

Слънчева, това за женитбата си е много вярно. Все бързаме, бързаме, бързаме, вместо да дочакаме "определения си другар/ка". По навик. Хората са живели повече време в Сатурнов цикъл. Животът е бил по 30 години. Човек е ставал за женене на 15 години. И сега следваме тази инерция и гледаме до 30 години да се оженим и който не се е оженил, о, позор. Сега (от около 200 години) сме под цикъла на Уран и животът е около 84 години. Какво е основното следствие? Човек навлиза в своята зялост и престава да бъде дете, забележи, на 38-42 годишна възраст. Тогава се вземат истинските решения в живота. А пък човек може да даде на света това, което е дошъл да даде, истински след 50-тата си годишнина.

Садлайф, жизненото развитие и състояние, в което се намираш, те карат да очакваш, че нещата могат да се оправят с магическа пръчица. Всеки реално помагащ съвет не е магическа пръчица. Трябва да се потрудиш и да съставиш някакъв план за дйствие като гледаш и малко напред във времето. Това, върху което трябва да се съсредоточиш е: - гледане и малко напред във времето, а не само в растърсващата сила на мига. Това ще ти даде по-реален поглед на живота и по-спокойно емоционално състояние - разглеждане и анализ на кои действия какви последствия носят. Но тъй като ще ти е много трудно, то може да избереш още по-трудния вариант да си седиш и да наблюдаваш как самите обстоятелства и утежняващото ти се състояние ще те доведат до точката на пречупване, когато ще осъзнаеш горните неща.

САМОпознаваме се най-добре, по начина, който ни се струва най-труден. И затова гледаме да го избягваме. Някой ако избягва материалните въпроси и се стреми само към духовните, значи материалният начин за самопознание е най-добър за него: работа, вземане на решения, правене на пари и т.н. САМОосъзнаваме се, ако решат, че сме готови за това след необходимото количество страдания, които да дадат смисъла на самоосъзнаването.

Вива, взел си си сове решение, чудесно. Така или иначе човечеството постепенно ще спре да се храни по досегашния начин. Обаче, гледам, че това решение го вземаш основно от чувство за вина. ..... И късметче, ако беше психолог, то щеше да се усети, че по начина, по който те съветва, всъщност само засилва вината в теб. А това е пагубно за душата. Пагубно. И целият призив "вие месоядци, вижте колко лошо правите" действа чрез насаждане на чувство за вина. Къде е духовността тука?! Ааааа, ясно, това е някаква пооооо-друга духовност.....някъде си много далче от учението, което уж сме се събрали по някакъв начин да изучаваме тук....

Носители на информацията са кристалите на съзнанието и на физическото тяло. А пък човекът е трансцендетната съвместна работа на тези кристали. Кристалът на физическото тялосъздава и се опитва да поддържа първоначалната ДНК структура, която отговаря на задачите, с които човек идва на земята. Кристалът на съзнанието попаднал в плен на ума (с повечето хора в наше време) се обуславя от възпитание и околна среда и започва да си въобразява негови си задачи и решения или отва се нарича да тръгнеш в грешна посока в Майя Съзнанието се измества, измества се във фалшива посока, оттам кристалът на физическото тяло, за да може да следва фалшивата посока, препрограмира ДНК. Как става обратното репрограмиране? Чрез отказване от илюзиите и смирение (ето го тук смирението споменавано от религиите) към първоначалните лични човещки задачи, които са неподвластни на ума. Нещата пак стават и чрез мислене и то не точно чрез мислене, а чрез подходящите думи, които препрограмират съзнанието и ДНК. Чрез подходящите слова. П.С. С вяра в Бога в себе си и чрез лични преживявания като единствено мерило