B__

Е тогава защо се морих да я пиша таз система?!?! Следващият път си казвай, ако искаш нещо от обикновено любопитство Казваш да вземаме свои решения, а да не караме Вселената. За съжаление, решенията от ума в повечето случаи са колективни, а не индивидуално, а ти доколкото знам доста държиш на своята индивидуалност

mvm, ти говориш за начина, за който аз говоря - вземане на решение чрез Вселената в нас....или нещо подобно. Ако съм те разбрал правилно. Станимир иска нещо, което да се използва от ума. Тези 11 въпроса са чудесни за това според мен, а и вършат мнооооого работа.

Ето една система за мисловна преценка при вземане на решения. Хубаво е въпросите да ги четете или да ви ги казват, независимо дали ги знаете наизуст. Мозъкът така работи по-добре. Даже най-добре да се прави като водено размишление. Системата се състои в това да дефинирате точно желанието си (взетия вариант за решение) и чрез подбрани последователни въпроси се стремим умът да обхване въпроса от множество гледни точки като се избегне пропускането на някоя от гледните точки, която би могла да се направи незабелязано при стандартно размишление без помощ. Също така ще забележите, че караме ума да оцени информация, която влиза по различни пътища: ушите, очите, усещанията и т.н. Умът обработва по различен начин информацията влизаща през различните сетива затова като го караме да я обработва по всички възможни входове, то му позволяваме да се "сети" повече неща и да направи повече взаимовръзки. Първо дефинираме точно и ясно желанието/избраното решение. То трябва да е позитивно - да няма "не" във формулировката му. Например "решавам да ида на работа в Англия". След това отговаряме на следните въпроси: 1. Какво точно искаш? 2. Кога, къде и с кой го искаш? Вкарване на преценка по време, място, замесени хора. Може да се окаже, че реално това се иска за след 10 години.... 3. Какви ресурси/възможности/подготовка имаш, за да постигнеш целта? 4. Как ще разбереш, че си постигнал желанието/че решението е правилно? 5. Какво ще видиш, чуеш, почувстваш, помиришеш, вкусиш, когато си постигнал желанието/когато си разбрал, че решението е правилно? 6. Ти самият как ще изглеждаш, звучиш, какви чувства ще събуждаш у околните когато си постигнал желанието/когато си разбрал, че решението е правилно? 6.1. Демонстрирай отговорите на т.6.! Тук се цели не просто човек да си представи едно бъдещо състояние, но реално да го изиграе, за да получи пълна преценка, да наблюдава себе си и прави мисловни заключения. Ако се сещате малкото момченце като иска кола играчка не просто си отговаря на тези въпроси, то вдъхновено тича из вкъщи въртящо пред себе си въображаемия волан. Интелигентни са децата 7. Какво ще се случи, ако изпълниш решението? (ако получиш желаното) Какво няма да се случи, ако не го изпълниш? 8. Какво няма да се случи, ако изпълниш решението? Какво ще се случи, ако не го изпълниш? 9. Как разбираш, че решението си заслужава да бъде изпълнено? 10. Как прилагането на решението ще се отрази на живота ти? На семейството? На работата? На приятелите? 11. Какво различно ще има в живота ти?

Добре, ти приравняваш правилно мислене и правилно решение. Наричаш го психологически подход, защото усещаш, че е част от психиката. Уважавам твоята любов към мисленето. Искаш ли да ти изложа тука (половин страничка) една система за по-правилни решения чрез мислене? Бих искал да чуя мнението ти, а ако то е след проверката й, ще е още по-добре?

Изглежда ти рядко възможно, защото може да нямаш развит център на интуицията. За различните хора, различни центрове имат различна сила и различни центрове са авторитет за вземане на решение. Но не и умът. А пък това изявление "Освен това интуицията никога не противоречи на правилното мислене" е пример как хората потискат центровете си за осъзнаване. Не ги усещаме съзнателно, защото са потиснати .... както и казах. Слушай Станимир, как успяваш да помиряваш вътрешното си противоречие между това, че смяташ, че само умът взема правилните решения и мнението на Учителя, че "само умът не е достатъчен за вземане на правилни решения"?! Все пак уж си изучител на учението, на което е проводник и дори си модератор тук във форума Как ги помиряваш тез противоречия (щото не е само това)?!

Ами Креми притеснява ме как да обясня нещата, така че да са обяснени в ценностната система на съответния човек. Несъзнавано е по-широко понятие от подсъзнателно. Подсъзнателното е това, което е близко до съзнателното. Ами всяка дискусия ме кара да чета, то всеки е чел свързаните неща. Аз затова предлагам на Станимир сам да си го отговори на някои въпроси, защото знае сам отговорите, да ги чуе от себе си, а не от мен. Ето сега като разкажа надолу нещата и ще видите, че са познати. Какво е осъзнаване? Един цитат от Учителя "..Като пострадаш, порадвай се. Защо да не се порадваш на скръбта? Тя е осъзнаване вече. Ти скърбиш. Как определяме ние скръбта? Скръбта е първото побуждение да мислиш...." Тоест, осъзнаването е да обърнеш внимание на нещо, което не си обръщал внимание досега или както казват психолозите "психично отразяване на действителността", отразяване на нещо, което досега не си отразил. Как отразяваме действителността? Нека разгледаме следните случаи: - Пада чаша от масата. Виждаш се как протягаш ръка и я хващаш. Нещо в тебе е отразило падането на чашата. - Подхлъзваш се по планинска пътека към пропастта. Усещаш как ръката ти сграбчва корен наблизо. - Седиш си след работа до половинката и всеки си се занимава с нещо. В един момент ти се струва, че половинката е нещо ядосана. Отразил си реалната действителност. И почваш да търсиш причина и решение. Какво е характерното за тези случаи? В по-старите детективски филми, в които "решава логиката", се събират данни и се прави логическа връзка между тях и идва осъзнаването кой е престъпника. Това е осъзнаване на ума. В горните случаи пак имаме осъзнаване, че дори и несъзнавано предприемане на решение (чашата и падането), което впоследствие се оказва правилно. Очевидно при тях осъзнаването не е дошло в ума, а някъде другаде. Къде е това другаде? Чувства, усещания, инстинкти интуиция и съответно центровете, в които тези неща се пораждат. Тези центрове са (пак по Учителя), слънчевия сплит, "интелигентността на стомаха" (стомашната област), сърцето - пак да цитирам Учителя - "висшите идеи идват първо през чувствата". Мисля, че стана ясно как правилното решение може да е несъзнателно. Нещо повече, за повечето хора останалите центрове на осъзнаване, освен ума, са в несъзнаването. Те не съзнават тяхната работа, глас, език. Но пък центровете на осъзнаване продължават да си действа, клокочат, причиняват дискомфорт, защото не приемаме осъзнаването чрез тях. Ние можем съзнателно да позволим на тези центрове на осъзнаване да ни осъзнават, но взетите решения, например на интуицията, пак ще ни изглеждат несъзнателни, защото нямаме в ума си логична причина за действието. Съвременния човек това го класифицира като несъзнателно. Например, командировка, един от колегите не иска да се качи на самолета, никакви служебни заплахи не могат да го накарат, той не може да обясни защо не иска, но остава, самолетът пада, всички загиват. Има доста такива случаи. Още по-интересни са нещата с това, че нещото дори да се знае от ума, пак може да е НЕосъзнато. Знаеш една висша идея, ама много я знаеш и много я обясняваш насам-натам и се ядосваш, че хората не те разбират, а ти си знаеш, че знаеш. Но тази висша идея не си я осъзнал чрез чувствата. Някои неща могат да бъдат осъзнати единствено чрез чувствата. И ти знаеш, да, знаеш, но не осъзнаваш. Ето един пример как ти си осъзнал чрез други начини правилното решение, но не си го осъзнал чрез ума. Искаш да подобриш отношенията с приятелката си. Решаваш да станеш по-галантен. Четеш книжки за галантност. Ходиш на курсове по галантност. И прилагаш. Прилагаш упорито. Няма резултат. Дори по-лошо става. Отчайваш се. Преставаш да мислиш за това и вдигаш ръце. По някое време отношението на приятелката ти към теб се подобрява. Ти не знаеш на какво се дължи това и си мислиш, че се е "поправила". Въобще не си осъзнал, че последните седмици си правил неща като да пазиш тишина сутрин, за да не я събудиш, да не я притесняваш за ласки, когато й се спи или е хапнала повечко, почнал си да се държиш по-любезно с майка й и т.н. Така си станал по-галантен, без да осъзнаеш как точно. Освен ума има още няколко центъра на осъзнаване. Умът не може да вземе правилно решение без тях. Тези центрове си действат и въпреки ума. Така се раждат несъзнателните правилни решения. Когато съзнателно се оставим в правилните ръце на тези центрове, пак не можем да обясним съзнателно през ума логически причини за решенията си. Осъзнаването в момента може да стане само от останалите центрове на осъзнаване. Умът осъзнава само миналия опит и се опитва да го приложи механично в настоящия момент, нищо че условията са вече съвсем други.

Е откъде идва нашето съзнание? Не ми е първа грижа да ти отговарям на въпросите затова проявявай повече творчество в подхода към отговора, което означава да се замислиш: откъде идва нашето съзнание, откъде идва нашето осъзнаване, през къде минава процеса на осъзнаване?

Това е вече друга тема. Какво разбираш под съзнателно вземане на решения? Къде и как се вземат те? Откъде идва осъзнаването?

Станимир, я стига сме спамили темата. След като не можеш да дадеш някакъв...някакъв отговор на въпроса ми, дай да се придържаме към темата! Всеки видя гледната точка на другия, чудесно, точка

Ами тук е тънкият момент дали наистина изпълняваш задачите си или се заблуждаваш, че изпълняваш задачите. Дали си Себе си или Не-Себе си. Истинския Аз или Илюзорния Аз. ......това сънувах, че го пиша тук преди седмица....... Обикновено, когато сме Не-Себе Си, дори изначалната ни мотивация като хора е сменена. Примерно програмираната мотивация е Необходимост или Нужда, а обуславянето на околната среда така може да вкара илюзии във Не-Аз-а, че мотивацията да се изроди в Страх. Аз-а оригинално би вършил нещата с мотивация, че трябва да се направи нещо, защото е нужно да се постигне нещо. Не-Аз-а пък всъщност върши нещата с мотивацията, че трябва да направи нещо, за да се предпази от нещо - страх. И накрая се върши нещо съвсем различно от първоначалната задача. ... А дааааа, тук явно е и основният трансфер на мотивации при отношението към добро/зло. Ако Аз-а би правил нещо, защото е нужно да се постигне добро, то Не-Аз-а прави нещо, за да се защити/противостои/победи злото - от страх от злото.

Така е. Като говоря нещо се стремя да имам предвид (доколкото се получава), че е "пропаст" спрямо ценностната система на конкретния човек и че е възможно да не я вижда съвсем ясно тази пропаст.

Ами, ако вървиш към ръба на пропастта....и ръчкаш да преминеш отвъд?! Но си права в голяма степен. Всяка грешка е и постижение. А и няма как човек да прави решения само от ума, дори да се заблуждава, че ги прави само от ума, така все нещо го защитава да не стигне прекалено бързо пропастта.

Тоест, ти знаеш всички закони и принципи на "физическия, астралния и менталния (вкл. причинния) светове" свързани с човешката еволюция? Щом казваш. Аз няма да се повтарям. Какво казвам? От, което си написал, можем да разберем едно от двете: Или ти НЕ знаеш всички закони и принципи на "физическия, астралния и менталния (вкл. причинния) светове" свързани с човешката еволюция. Което означава, че има такива, за които не знаеш, т.е. те са несъзнателни. Или ти знаеш всички закони и принципи на "физическия, астралния и менталния (вкл. причинния) светове" свързани с човешката еволюция. Което означава, че няма какво да правиш на земята, завършил си жизнения си път, спрял си да се развиваш и ......

По-добър от другите. Ще стане по-добър от другите, ако другите се окажат ПО-лоши от него. Това автоматично означава, че човек се стреми другите да са по-лоши от него, да е повече от тях. На какво основание? Че иска да е по-добър. Ей това е високомерие. Еми аз пак не съм съгласна. Тук има два нюанса Ако някой наистина реши да се самоопознае като по-добър от другите, заради своето его, то тогава наистина другите ще му се струват по-лоши. Но не си ли се замислял, че има хора, които правят малки и големи добринки, дори ей така без да ги осъзнават като добринки, просто ги правят, не за да задоволят егото си и да бъдат похвалени, а защото им идва отвътре? Той прави добринката, и отминава нататък, продължава напред, дори не си спомня за всичкото добро, направено някога Тогава тук няма гордост, и няма сравнение аз ли съм по-добрия от другите. E, това, което описваш не е нещо, което се прави, за да си по-добър. Описваш как нещо идва отвътре и човек може дори и несъзнателно да го прави, както сама казваш. Според мен това е истинско безкористно добро. И съответно пък Станимир може да види един пример как и двамата сме срещали добро правено несъзнателно

Тоест, ти знаеш всички закони и принципи на "физическия, астралния и менталния (вкл. причинния) светове" свързани с човешката еволюция?

Божидар, ти осъзнал ли си какво си написал?? Написал си, че стремежът към добро това е гордост, която сковава разума и дрън дрън..принуждава за безсмислени действия Според теб правенето на добро бесмислено действие ли е?? Според теб значи стремежът за правене на добро се прави от гордост?? Ти така ли правиш добро? Заради гордостта си?? Досега не беше ми хрумвало, че добро се прави от гордост и е безсмислено Не се подвеждай по проекциите на другите. Виж какво съм написал: "какво означава някой да иска да стане ПО-добър?" По-добър от другите. Ще стане по-добър от другите, ако другите се окажат ПО-лоши от него. Това автоматично означава, че човек се стреми другите да са по-лоши от него, да е повече от тях. На какво основание? Че иска да е по-добър. Ей това е високомерие. Станимир, ще ти отговоря по мой начин, а се надявам до сутринта да прочетеш какво Учителя пише за обходата. Ако искаш де. То не е и надяване, а минала мисъл. Значи ти казваш, че законите на природата в тяхното проявление са достъпни за "ежедневното ни съзнание". Много ми е интересно сам за себе си да си отговориш на следните въпроси...те и другите ще си отговорят вместо тебе, така че реално няма какво да криеш даже и да не отговаряш тук на тях. Винаги ли законите движещи битието са били напълно достъпни за съзнанието ти? Тази достъпност винаги ли е била пълна или се е развивала като ти си се развивал от дете до зрял човек? Ако винаги е била пълна и не е нужно да се разкрива ново познание за тези закони в съзнанието, то защо години пишеш за духовно развитие?! И не си примерно жител на Слънцето, тъй като явно си един от боговете. Ако пък не всички закони движещи битието са достъпни до съзнанието ти, то как знаеш, че дори задоволително количество от тях е достъпно до съзнанието ти? Та ти нямаш достъп до недостъпните и не можеш да разбереш проявлението им, нито ги знаеш дори колко са на брой .......а да, и как може да оцениш степента, в която за някое съзнание тези закони са достъпни, след като нямаш никакво, ама никакво понятие за всички тях?! Примерно казваш нещо като 10 овце....ама те може да са 10 от 100, 10 от 1000....10 от 1000000000000000000000000....

Станимир, хубаво, по-добър, но мислиш ли, че ставаш по-добър с епитетите, които употребяваш? Това е интересен въпрос с интересен отговор.

Нямаме достъп с обикновено съзнание, защото Истинският Аз е несъзнателен. Правилните решения поради това се вземат несъзнателно, а показателят, че са правилни е постоянното удовлетворение, чувство за успех, умиротворение (различно при различните типове хора). Говорете за себе си. Кажете: аз нямам достъп до еди какво си; моят аз е несъзнателен и т.н. И така ще създадете много мощна отрицателна вълна, но поне ще е някак си ограничена само до вас. Кои по дяволите сте вие, че да се произнасяте за всички останали? Несъзнателно решение не може да се вземе. То би било нещо друго, но не и решение. Бих, ама много бих желал, Божидар, да опишеш как точно вземаш несъзнателни решения и какви резултати имаш в живота си като следствие от това. Ами Станимир и ти говори само за себе си. Трябваше в този случай да кажеш: "Мен (демек само за тебе си говориш) Ме заля мощна отрицателна вълна". Защо говориш и за другите?! Тъй като оценявам, че не бих искал да съм причина да си създаваш неприятни емоции, моето усещане е засега да не споделям отговорите на твоите въпроси. Ако са толкова важни за теб, все ще се появи случай пак да говорим по това Може би утре

Е да, да различиш чуждите мисли и чувства от своите....или, както бе казано, да тренираш интуицията. Това, което усложнява нещата е, че различните хора имат различни източници на усещания, чувства и интуиция, имат различни начини да усещат кои са собствените им чувства и мисли. Иначе, всеки би го предал на всеки като умение. А приемаме чужди мисли и чувства, защото не можем да си позволим на разума да действа. Разумът не е ум. Някой с голям ум може да е НЕразумен. Разум е да си разкрил и хармонизирал ресурсите си на ума, чувствата, интуицията, енергията. Например, какво означава това някой да иска да стане по-добър? Гордост, която сковава разума и която принуждава за куп безмислени действия. "...Кое е отличителното качество на правия път? Който върви в правия път, той има ясна представа за нещата. Както изображенията на предметите във фокуса на телескопа са ясни, така и движението на човека в правия път му дава ясна представа за всички явления. Следователно, когато мислите и желанията на човека в Божествения фокус на душата са ясни, и изображенията им са ясни. При това положение човек е спокоен, от нищо не се смущава. Всяко смущение показва, че човек не е намерил насоката на своя живот..." ....И всички в околния свят подпомага и потвърждава решението.

Имането на деца е генетичен императив. Човек може да изпълни мисията си понякога и без деца, но човешкият род няма как да мине без деца. Представете си едно поколение на човешкия род. Преживяло е десетки години, натрупало е опит, този опит трябва да бъде запазен, но пък конкретната физическа форма е вече ограничение за развитие. Създаването на деца е естествения начин за ефективно внасяне на мутация във формата (човешкото тяло и ДНК), така че да се продължи напред оттам, където родителите са стигнали в развитието си. Тоест умирането и раждането са начин да се усъвършенстват формата (тялото) чрез подходяща мутация, което осигурява последващото осъзнаване. От двеста години ние сме в съвсем различна форма. Сега живеем средно 84 години, докато предишната форма е живяла 40 години. Сега реално човек става възрастен на 42 години и трябва да натрупа огромен опит, за да мине на следващия етап. Тези неща се управляват и програмират много добре чрез мутации и транзити. Смисълът на човешкия живот е осъзнаването и извличането на целия потенциал на формата и изпълнението на индивидуалната мисия на формата (човешката задача в този свят), които при правилно изпълнение водят до интересен живот и усещане за постоянно щастие. Слушайте, аз не мисля, че някой истински щастлив човек ще се запита за смисъла на живота?!?!?!? Той просто ще си го живее.....щастливо

Ами всъщност права си. И двете ни водят до откриването на себе си и не-себе си. Дали пък да не използвам термите Себе си и Не-Себе си?! Как ти се струват или имаш друга идея?!

Това, което сте писали двамата, вече са много тънки неща и ще ме извините, ако ви се стори, че нещо не съм ви разбрал правилно. "...Целите, които ние си поставяме, нямат решаващо значение. Пообъркаме ли ги някак, то просто ще получим корекция и ще ни вкарат така да се каже в правия път." Това според мен е точно наблюдение, а и всеки може да се сети бързо за практическото му проявление при себе си. Поне веднъж. Целите нямат решаващо значение, тъй като основното направление е зададено още при инкарнацията. Наистина и на база на предишните животи...чието направление е зададено още при техните инкарнации....на базата направлението на еволюцията. Та знаем ли си направлението и задачите за този живот? Не ги знаем, защото те са несъзнавани, обвързани са с формата - възможностите на собственото ни тяло, обвързани са с човешкото у нас. Наблюдателят, нашето съзнание, наблюдава и осъзнава как тази мисия се изживява от интелигентността на нашето тяло, на човешкото у нас. Сещате се как Учителя говори за мозъка на стомаха, интелигентността на слънчевия сплит и т.н. Всяка материална форма има своята интелигентност. Всяка клетка освен своята жизнена енергия и сила има и своя интелигентност за любов и посока. Изначалната любов и посока на развитие. Нашето тяло е сбор от клетки и нещо качествено ново над тях. Огромно качествено нов над клетката, потоците енергия, течностите, органите, системите, жизнените центрове и т.н. Когато човешкото и Божественото у човека са в баланс, всичко функционира нормално. Когато недостатъчно осъзнатият Наблюдател реши да се намеси в посоката на движение (дейността) на човешкото, тогава става мазало. Как става, например, тази намеса. Чрез неправилно мислене (което означава не само поставянето на неправилни цели). Неосъзнатия Наблюдател, например, мисли, че е отделен от света, че светът му прави само лошо и мисли за унищожаването на света. Това се предава към несъзнаваното, към тялото и всички системи надолу, стига до отделната клетка и обърква нейната интелигентност за любов и посока, клетката поема посока на отделяне от света, но нейният свят е тялото, а тази посока на отделяне води до израждане на клетката, води до рак. Само да допълня, че достатъчно съзнателният Наблюдател не се намесва в посоката. Когато Наблюдателят остави тялото да изпълнява жизнената мисия, се получава това, което наричат "сливане на собствената Воля с Божията Воля" (между другото всички "неживи" обекти също имат интелигентност за любов и посока макар и недостатъчно жизнена енергия; когато един минерал бъде "зареден", то той отдава активно своите любов и посока и така става лекуването чрез минерали - най-добри примери са скъпоценните камъни за късмет и любов) За какво се отклоних да обяснявам тези неща? Станимир каза: "...Защо да се ограничаваме до една или две? Човек определя целите си според своята преценка. Какво има тук да се коментира?...." Преценката стои в ума, т.е. в Наблюдателя. Най-големия проблем за еволюцията е, когато Наблюдателят (съзнателния ум) тръгне да дава насоки. И това става през последните няколко хиляди години. Ако не бяха изричните леко насилствени методи за мутация върху човешкия род сигурно нямаше да стигнем и до индустриалната революция така...предполагам. Еволюционното развитие е заложено несъзнавано у човека. Иначе всеки можеше да го опише и щеше да е налично за съзнанието в ума и щяхме да го реализираме успешно точка по точка. Как можеш да реализираш нещо, което е несъзнавано? Като дадеш воля на онова, в което е несъзнаваното, да работи, т.е. човешкото тяло. Наблюдателят макар и Божествен е само наблюдател и парадоксът е, че Наблюдателят няма как да се осъзнае без тялото и дори няма как да се осъзнае, ако тялото не тръгне да върши действия или както се казва от всички духовни водачи - всичко е безмислено без практическо приложение; а пък именно практическото приложение показва несъстоятелността на целите поставени от ума. Сещате се примерно основната препоръка при деанието, което се препоръчва за най-добро осъзнаване - медитацията - "започнете да дишате ритмично и се концентрирайте върху вдишването и издишването"....т.е. върху тялото.

Нямаме достъп с обикновено съзнание, защото Истинският Аз е несъзнателен. Правилните решения поради това се вземат несъзнателно, а показателят, че са правилни е постоянното удовлетворение, чувство за успех, умиротворение (различно при различните типове хора). Интересен е въпросът какво е Божественото и човешкото у човека. От лекциите му разбираме, че и двете са у нас, а пък ние противопоставяме едното на другото. Според мен Божественото у човека е това, което се нарича наблюдател - съзнателния Аз, това, което се пренася през преражданията. Човешкото у човека е несъзнавания Истински Аз за това прераждане, носителя на ресурсите и изпълнителя на мисията ни в това прераждане. Човешкото е носителя на индивидуалността ни. Да работим с тях за вътрешни резултати означава да ги оставим да си вършат работата: Наблюдателя да си е наблюдател и място за осъзнаване на живота и средство за осъзнаване на Божественото чрез нас. Човешкото да върви по своята посока в света и да си върши своята работа. Да не си пречат взаимно нито пък да развиваме едното за сметка на другото щото няма такова разделение. Ооооо, как практически да бъдат проверени тези неща? Знам за себе си, знам и за хората, които идват при мен. Останалите явно си имат друга група пътища. Ами практическото е: докато вземах решения от ума, не бях удовлетворен. Когато вземам решенията вътре в мен, което е очевидно повлияно от чувства и несъзнавано, съм удовлетворен от тях mvm, така горе-долу мисля и аз.

Тоест приемаме, е колкото добро вършим, толкова и от онова другото вършим.

Е да, никой не може да вземе нашите решения. Интересно е какво гарантира, че с времето тези предположения ще станат евентуално по-точни?! Щото, ако евентуално ще станат по-точни, то ние сега не различаваме доброто не само от привидно доброто, но и от злото, а в бъдеще няма да е ясно какво ще ни гарантира по-голяма успеваемост. Сетих се нещо. Да сте чували за групово възнесение, групово сатори, групова нирвана? Няма такова нещо. Тези неща, както и самото духовно развитие са дело индивидуално и лично. Всеки го върши сам за себе си. Та от тази гледна точка е ясно, че човек, ако взема правилните за себе си индивидуални решения, ще стигне нирвана (примерно). Та така всеки само си взема решенията и сам си е критерий за правилността на решението да е избрано доброто. Какво прави тогава групово приетият морал?!