B__

Мислех тогава да пиша дълго обяснение защо нещата следват своя ред по пирамидата. Не го написах, а днес се получи нещо по-добро. Това е цитат от "Четирите съвета", където обяснява нещо подобно (според мен) защо и как да се спазва този ред: "...И тъй, ще си образувате три съвета от по сто съветници – Съвет на физическия труд, Съвет на духовния живот и Съвет на просветата. Така ще разграничите кои работи влизат в Съвета на просветата, кои в Съвета на духовния живот и кои в кръга на физическия труд. Последният е най-важният. Не се самозаблуждавайте, а започнете да работите. Законът на сегашното ви развитие изисква да се започне от физическия съвет – да се започне с материалното, а не с духовното. Това се налага. Апостол Павел казва: „Първо с видимото, а после с невидимото.“ Първо ще уредим всички работи, които са близо до нас – физическите. А щом можем тях да уредим, по същия закон на развитие ще можем да уредим и духовните; щом уредим духовните, ще уредим и просветителните. Ние ще започнем с физическите работи. Ако има някоя сестра, която се безпокои за своята прехрана, тя не може да служи на Господа, не може да бъде духовна. За да бъде човек духовен, не трябва да се страхува. А ако е духовен и се страхува, той не е голям герой..."

Станимир, казваш "разбрах, че с 5-ма (засега) човека едва ли някога ще достигнем до единомислие" и от последния ти пост се усеща пак някакви асоциации с липсата на единомислие и разбиране от страна на другите. Ами това е нормално. Показва, че си следваш своя уникален път. Всяко разбиране, знание е един инструмент. Всеки има различни инструменти, защото има различни пътища и дори тези инструменти да изглеждат несъвместими, то те вършат чудесна работа на притежателя си. Освен това с думи не можем да намерим истинско разбиране. Можем практически да намерим разбиране вършейки нещо заедно с практически резултат или изстрадвайки нещо заедно. Защо е така? Всеки си има разбиранията и убежденията. Приемането на тези убеждения или промяната се санкционира от ценностната система на човека, която лежи под тях. Ценностната система пък се подкрепя от жизнени модели, които почваме да възприемане от родителите като бебешори и тези жизнени модели са дълбоко в несъзнаваното. И ние се опитваме с думи съзнателно да стигнем до единомислие за неща, които са в несъзнаваното на всеки и дори самите ние не знаем точно какво представляват. Няма как да стане. Практически действия за практически смисъл. Затова всеки "задълбочен" спор е безсмислен...особено, ако не му е поставена практическа задача. P.S. Според мен това е т.н. освобожение - освобождаване от обуславянето на натрапени жизнени модели и ценностни системи......а ние се надяваме по тях да постигнем единомислие

Мдам, това за самоубийството можем да го разберем и символично. А също, ако в света около нас непосредствено се извършва престъпление, то и ние сме отговорни за това, защото с нашите настроения и мисли сме го привлекли да станем част от него даже директно да не ни засяга. Това е част от истинското позитивно мислене - да можеш чрез себе си да променяш света около себе си. Да можем да пренасочим енергиите на своите вина, страх и ожесточение, за да не могат те да се проявяват негативно около нас.

Натрупала си една верижка от чувства и убеждения. В детството е било срамът, който е бил резултат от сравняването. Ние хората много обичаме да се сравняваме. Този срам те е накарал да мислиш, че не те обичат, че не си обичана. Тръгнала си да търсиш начини да получиш обич, защото си решила, че обичта се заслужава и трябва да си достатъчно добра, за да те обичат достатъчно. А можеш да докажеш на другите, от които зависи обичта ти, че си достатъчно добра, по начина, по който си била убедена в детството, че не си добра - чрез сравнението с другите. И затова си приела само-погубващо схващане, че винаги, ама винаги трябва да си по-добра във всичко. И един неуспех да е руши крехката глина на тази кула на мъченията, която сама си построила. Не е точно комплекс за малоценност, а е страхът, че не те обичат. А си решила, че ще получиш обич като се доказваш като добра. Но никой не може да ти даде обич, ако самата не се заобичаш. Ако не се заобичаш, няма и да повярваш на обичта, които другите се опитват да ти дават. А ще се заобичаш като разбереш, че на никому нищо не трябва да доказваш.

Че защо да съм се засегнал?! Не съм. А аз говоря, че съм не-позитивен, защото понякога наистина съм такъв

Inseparabile, да Учителя е казал неща, които изглеждат диаметрално противоположни. И не е само това, има много примери. Също така е казвал да не се критикува, а пък е казвал, че нещата трябва да се казват директно на хората. Също е казвал да не се лъже, но е оправдавал емоционалното въздействие и хипнозата. Всяко нещо си има случая, нуждата и решението. В даден контекст едно е вярно, в друг контекст друго е вярно. Веднъж може да съм позитивен, друг път може да не съм позитивен. Именно така съм честен със себе си! Но не мога да бъда позитивен само, за да правя благи очи и да се харесам на някого. Няма как да стане. Но и това дали съм позитивен или не си е твоя интерпретация. Твоят вътрешен духовен свят. Саморефлектиращото човешко съзнание. P.S. Би ли могла да дадеш точния цитат на това, което цитираш за самоубийството?

Така е Ники. Много трудно е да се пусне ума. Да си го позволиш. Дори, когато човек знае как става това, пак е трудно. Но все пак за хората, които са се хванали за ума, това са уроци, а пък аз смятам, че ценностната система на другите хора трябва да се уважава. Все пак си е тяхната такава За да бръкнем още по-надълбоко в работите на ума нека разгледаме думите разум и ум, и да видим как Учителя препоръчва да се върши работата по най-добрия начин. Този начин е много красноречив в дискусията за свободната воля. Ум - това е оперативната логика и паметта и опита от този живот/ Разум - това е опит и знания от предишен живот и понятийна и информационна помощ от различни сили. Разумът в голямата си част е несъзнаван, но пък той носи опит от множество прераждания. Ясно е кой е по-наясно с действителността. В "Силата на подсъзнанието и свръхсъзнанието" Учителя казва, че една работа най-добре се върши като вкараме мисълта, желанието в подсъзнанието и свръхсъзнанието и я оставим там да работи като освободим съзнанието от нея. Ето и цитата: "...Нали по някой път, искате един метод, с който да работите. При този, негативния метод, човек веднага ще съобрази. Всеки един от вас знае, какво ще избере. Когато се говори как човек да постигне нещо, той трябва да избере, в даден момент това, което е най-съществено за него, за да не се губи времето. Съзнанието наричаме долен джоб, а пък самосъзнанието – горен джоб. ,,,, Та казвам, по възможност повече от вашите безпокойствия, от долния и горния джоб на вашето съзнание и самосъзнание ги турете във вашето подсъзнание и свръхсъзнание. В един стих на Писанието се казва: „Възложете товара си на Господа.“ Турете вашето желание във вашето подсъзнание и го забравете. Тогава други ще се занимават с него. Защото, в дадения случай, вашето съзнание и самосъзнание служат само като събирателна сила, но вашето съзнание и самосъзнание [подсъзнание и свръхсъзнание] градят. Човек може да вижда своите погрешки и недостатъци и пр., но щом питаш своето самосъзнание как да се поправят, то мълчи, не казва, но когато се отнесеш до своето подсъзнание и свръхсъзнание, те ще ти дадат упътвания и веднага работите ще се оправят...." .........след като основната работа се върши от подсъзнанието и свръхсъзнанието.....то къде е свободната воля?!

Ами не дава само цитата от Матей. В "Божествения промисъл" цитата е от Лука. А и този цитат е в много беседи. Общирната и важна тема: "...но ще дойда на сравнението с врабчетата, което подразумява, че нашият духовен живот е под закрилата на Божествения Промисъл; па и сравнението с космите на главата подразумява, от своя страна, че и физическият ни живот е тъй също под закрилата на същия Божествен Промисъл. Необходимо е да се създаде в нас вяра в този Промисъл, защото само когато вярваме в Него, ние можем да се развиваме правилно. Всяко съмнение, което прониква в умовете ни и в сърцата ни, че в света нямало Промисъл, ни отдалечава от правилното разбиране реда на нещата и ни кара да се стараем да си създадем друг ред и други правила, съобразно с нашите възгледи. ..." А при третия въпрос виждаш ли в този контекст разлика между това нещо да стане по Волята Божия и Бог да не забравя за нещото? Според мен виждаш несъществуващото противоречие. Мисля, че смоисълът е съвсем ясен. Но пък всеки има право да си решава как да приема нещата. Ако приеме, че не всичко става по Божия Воля, то ще научи уроци свързани с това, ако приеме, че нито един косъм няма да падне от главата му без Волята, ще научи уроци свързани с това. Накрая се тегли чертата П.С. Ники порекрасно е обяснил психологията на свободната воля

Мерси за линка. Всъщност се опитах просто да покажа значението на мисълта. Дори и тук всяко наше движение се извършва чрез мисълта, предизвикваща нервен импулс и т.н. Ние влияем на обкръжението също чрез мисълта си, но пак не директно, а чрез нервната, мускулната и костната системи. Движим се, говорим, виждаме все чрез мисълта (и инстинктите, които са един вид мисъл превърнала се в автоматичен навик). Дори и чувствата осъзнаваме чрез мисълта. ...... Станимир, ще използвам един чудесен цитат от по-горе. Юлий Цезар: "Човек е склонен да вярва в това което му се иска да бъде вярно". Всичко ли осъзнаваме чрез мисълта? Управлява ли ни несъзнаваното, което всеки човек има и след като е несъзнавано как ще го хванем, че ни управлява? А неосъзнатите мисли. Тях как ще ги управляваме?

Aurora2012, благодаря за ценните цитати. Лично аз си правя извода, че ако някой е просто тъжен, печален, чувства безизходица, то гладуването е възможно решение

От "Плосък и объл говор"Ю "..Да не говорите излишни работи. После вие да се интересувате само от хубавите работи. Лошото вие го имате, няма защо да се интересувате. Лошото с нас върви. Трябва да се интересувате само от доброто – то е придобивка..." Вие замисляли ли сте се колко вреда е нанесъл на човечеството така наречения хуманизъм. Сега пък се замислям над връзката между хуманизма и позитивното мислене. Хуманизмът поставя частночовешките интереси над Вселенските закони. Сещам се как Учителя цитира "и косъм няма да падне от главата на човека без Волята Божия" - Каквото и нещастие да се случва на мен или някого, то е по Волята Божия независимо от мащаба му. А интересаът към тези неща е като да се говорят излишни работи. И нормалното човешко съчувствие и съпричастие се изкривява или бива използвано за користни цели. Не съм видял такова нещо тук в темата, но се заговорихме и споделям.

Не знам защо се настроих изключително подозрително към книгата на Франкл. Думата, която ми идва е "пропаганда". Когато се прави пропаганда се използват най-чудесни мисли и съвети. ....Борба за душите на хората... Относно положителното мислене.....Както съм казвал, аз мисля, че хората се делят сами на добри, лоши и нормални. Според вас как се отнасят нормалните хора към положителното мислене?! За тях положителното мислене е просто едно средство.....като тоалетната хартия. Вие какво внимание обръщате на тоалетната хартия?!

Мисля, че това изкривяване на положителното мислене е почнало някъде около 1930 година и е получило един здрав тласък след втората световна война....и ми изглежда, че то има огромна връзка с типа парична/финансова система в моментите оттогава досега.

Малко ми е странно как се свърза т.н. съвременна мания по положителното мислене и Учителя......може би има много примери на грешно разбиране и илюзиии. Аз мисля, че това, което Донка казва да виждаме положителния смисъл във всичко, е истинско положително мислене. "ще анализира и ще търси решение на задачката как да промени параметрите така, че негативната емоция да се трансформира в положителна (забележете - не да се "разтовари" или "изхвърли", а да израсне в положителна). " Права си, че има много теми. Само да кажа, че сме говорили и за това човек да не се бори с негативното чувство, а да постави едно положително чувство за него. Така негативната енергия се раздвижва и става положителна. Да, ама как се прави това практически Учителя не е казал. А не го е казал, защото само това си е цяло учение. "Добро - лошо са понятия от емоционалния свят на човека, но не от умствения. ..... 2. Натрапени модели на правилно и неправилно мислене са заслепили обективността на интелектуалните процеси в угода на определен кръг от хора, които държат да управляват мисленето, отношенията и поведението ни. " Добро, лошо за понятия от умствения свят на човека. Можем да си спомним цитата: "дървото на познанието за добро и лошо". Те идват с Луцифер, който е Прометей дал логическото мислене на хората. И заради това "Натрапени модели на правилно и неправилно мислене са заслепили обективността на интелектуалните процеси в угода на определен кръг от хора"

Станимир, казваш действия....дори прекаленото прилагане на воля пак води до заболявания......

Ето, все повече психолози се усещат. Неща като позитивното мислене и "подсъзнанието може всичко" са резултат от цялостната съвременна мания за добро. Искане само на добро и затваряне на очите за лошото. Поне сме живи свидетели на епоха, в която доброто се превръща в зло и можем да видим конкретния механизъм. ..... как например затварянето на очите за лошото довежда до заболявания.

Ох, тези лоши астрални същества. Желанията и зависимостите са не по-малко в ума....... В астрала са и чувствата, включително и висшите чувства. Астрала с неговите висши чувства е в много по-напреднало еволюционно отношение от ума: От "Важността на черния дроб": "...И тъй, чрез чувствата си човек е свързан с астралния свят, т.е. със своето астрално тяло, наречено още духовно тяло. Астралният свят се състои от две области: низша и висша – според чувствата, които също биват низши и висши...." От "Деятелност на сърцето": "...Вие оценявате ли вашето сърце? Значи, ако спре да тупти то, ще спре и физическият живот. Ако спре да чувствува, ще спре и вашият астрален живот по същия начин...."

Не са закърнели. Просто умът не ги допуска до себе си, а илюзиите са ни отучили да разпознаваме сигналите. Привличането към определен интимен партньор също е неосъзната работа на тези сетива, които са установили, че той е с достатъчно различна ДНК, за да се роди здраво поколение, което да продължи еволюцията.

Абсолютно, абсолютно. Менталните игри само губят времето. Аз не ти правех изводи. Казах ти нещо, до което практически съм стигнал .

Знаете, че Учителя дава множество упражнения, дава полезни препоръки, но за някои от тях не е дал (или поне не е написано) практически указания как да се изпълняват. Преди време достигнах до практическа реализация на тази препоръка, а сега като я срещнах в няколко лекции и Учителя казва колко е важно е това нещо затова споделям надолу до какво съм стигнал та всеки да прецени как това е полезно за него. От "Постижения на мисълта": "...И главата ви трябва да бъде перпендикулярна, не напред и назад, но точно да съвпада с перпендикуляра на вашето равновесие. Някои турят главата си надясно, наляво. Да няма застой, никога не поставяй главата си в един застой. Да има малко колебание в движението. Но никога вашата глава да се не отклонява от перпендикуляра, върху който почива вашата мисъл на движение...." Нещата започва с няколко дена, в които съзнателно се отпускаме да държим постоянно отпуснати шията и раменете, и гръбнака надолу. Ще забележите, че трябва съзнателно да се проверявате през половин минута, иначе стандартното състояние на напрежение (при всеки го има в някаква степен) ще се върне. Много важно е това да се прави и през нощта. Илюзия е, че докато спим ние се отпускаме. Пак се проверява начесто и се отпуска всяко напрежение в шия, рамене, гръбнак. Даваме си команда да проверяваме през определено време и ще усетите как по време на сън се напрягате и трябва постоянно да се отпускате. Отпускането насън е различно от отпускането в будно състояние. По време на сън изплуват всички напрежения от несъзнаваното и се усещат като физическо напрежение в гърба. След известно време на тази практика ще усетите, че оставате отпуснати за все по-дълго време. Когато се постигне това нещо и стоите с отпуснат гръб прави, седнали, легнали или ходещи, ще усетите, че главата ви автоматично се изправя и заема правилното положение. Просто ще го усетите. Главата все едно е закачена към низходящия енергиен поток. Можете да напрегнете гърба и после да се отпуснете - главата автоматично се изправя. Това се отразява значителни и на походката при ходене. Главата си стои в изправено положение, но походката е такава, че главата има "малко колебание в движението" и всичко става много по-гъвкаво. При мъж тази походка е гъвкава и малко подобна на т.н. "негърска" походка - доста раздвижена, гъвкава, с движение на цялото тяло и гръбнак. При такава походка ходенето процес на удовлетворение от живота. По мои наблюдения при жените тази походка при правилно положение на главата би трябвало да наподобява леко т.н. "въртене на дупето". При тази походка няма как да бързате. Е, може да тичате пак по същия гъвкав начин, но самото състояние на липса на напрежение изключва бързането, което е в потвърждение на тезата, че всяко бързане е всъщност напрежение и не носи полза. След това можете да добавите релаксиране на корема. Ако като стоите прави и си кажете да отпуснете корема, той осезателно се отпусне, то значи е бил в напрежение. Пак ще отнеме доста време, докато се научите да сте постоянно с отпуснат корем. Това намалява значително излишното желание за "пробивност". След това друга препоръка на Учителя - държим постоянно релаксирано и лицето (то и усмихнато може да е релаксирано) - това допълнително хармонизира енергетиката на главата и синусите.

Така, както пиша тази тема започвам с това, че ще изложа лично мнение и неща, които съм усетил, че мога да приема за момента и поради това очаквам вашите мнения и коментари по въпроса. Истинското добро е това, което се получава, когато действаме като проводници на Божественото у нас. Струва ми се, че всеки човек идва на земята да изпълни определени задачи и може много точно да бъде ръководен за това от Божественото в себе си. Целият свят, Бог и Божественото не са достъпни в голямата си част за осъзнаването на човека, т.е. те са несъзнавани за него. Поради тази причина ние трудно можем да определим съзнателно дали нещо е добро или не. Позволяваме си да правим истинско добро, когато станем проводник на Божественото, т.е. когато следваме вътрешния подтик дори да не можем да изкажем съзнателна причина за действието си. Обаче, за да станем проводник, трябва да положим съзнателни усилия и работа, за да разкрием от илюзиите и обуславянето Божественото у нас. Така човек ще се научи да прави наистина добро, ако открие истинския Себе си. А човек може да разкрие истинския Себе си, само ако научи да взема правилни решения. Дотогава ще се заблуждава, че прави добро, а действията са подтикнати от илюзиите и егото му. Как можем да открием истинския Себе си? Кой е вашия начин? Какви други начини има за постигане на горното? П.С. Под истинско добро разбирам също правилното действие

Ами да, Диан. Да познаем Ума. Нещата са дори много по-дълбоки. Аз може и да ставам понякога доста обстоятелствен относно това човек да се научи да взема правилните решения (които само с ума не могат да се постигнат), но това е основополагащо. Всеки може да се научи .... ако поиска. Много по-дълбоки. Никой няма да се научи да прави наистина добро, ако не открие истинския Себе си. А никой няма да открие истинския Себе си, ако не се научи да взема правилни решения. Дотогава ще се заблуждава, че прави добро, а действията са подтикнати от илюзиите и егото му. И още по-дълбоко. Желанието да нямаш его е също проява на егото. Интересно ми е какво наричаш егоизъм. Според мен и това понятие е "извратено". За мен имаме проява на егоизъм при човека Х, ако Х упреква някого, че не е направил нещо за него или че не е направил нещо за някого. Егоизмът е и високомерие: да си мислиш, че заслужаваш нещо и да си мислиш, че знаеш кой какво заслужава. Добре, според теб ти трябва да си по-загрижен за другите, отколкото за себе си?! Да си видял някъде групово осъществено просветление? По тази логика просветлението е егоизъм Но може и грешно да съм те разбрал, а да си искал да кажеш да обичаме другите като себе си

Сега му е дошло, сега му е времето. Както сам казва е зрял за възрастта си и аз ще се отнасям с него така, както се възприема.

Станимир, именно чувството на отговорност, което призоваваш, може да доведе до епилепсия. И със сигурност прекаленото натрапване на отговорност води до злоупотреби с алкохол! Епилептичния припадък е опит човекът да се изтръгне от управляващите ръце на семейството. Тези болести означават, че трябва да се лекува цялото семейство.

Ами то не са 5 сетива, а са комбинация от някакви първични сетива, които са около 64 на брой. Има такова сетиво, че ти помага да възприемеш мислите на околните (не случайно Учителя казва, че умът е като радио), ама ти си мислиш, че това са твои мисли и не се усещаш, че просто сетивото ти ги е инжектирало в мозъка. Има сетиво чрез което възприемаш чувствата на околните. Ама пък ние си мислим, че това са наши чувства и не можем да различим своите от инжектираните. Има сетиво чрез което се усеща правилно на кого да се окаже помощ и от кого да се вземе помощ. ...и т.н.