"...Всичко при детето е стремеж към задоволяване на желанията - да играе, да бъде обичано, да получава това, което иска и др., защото това му доставя удоволствие.."
Ти като възрастен обусловен от мисли като "всяко желание да бъде убито" наричаш това желания....а те са потребности за детето. Всяко малко дете има нужда да играе. То се учи чрез играта. До седем години детето се учи единствено чрез играта и личния пример на родителите. Колкото и да се опитва някой родител "да налее ум" в главата на дете до 7, то става обратен резултат.
И да, всяко дете иска да бъде обичано и това е нормален човещко стремеж, който явно закърнява с възрастта. Ти не искаш ли да бъдеш обичан?!
И да, нормално е детето да се стреми към удоволствия. То си има естествените природни удоволствия. После като расте човек влиза в сферата на трябва, влиза в сферата на това да позволява на други да издевателства над него като му натрапват какво било правилно, колко вредни били потребностите и накрая и той почва да издевателства над себе си. Насилие върху себе си.
Ако възрастните се научат да вземат правилните решения, то ще създадат естествен възпитателен процес, който отговаря на нуждите и на родителите, и на детето и не съсипва естествени човешки стремежи с измислени "трябва".
Всичките тези "трябва" от страна на родителите към малкото дете водят до гризене на нокти, смучене на пръсти, затваряне в себе си, алергия, астма, тонзилит, болести на сърцето, на костите и кръвоносната система, автоимунни заболявания. Нещата се развиват в тази градация в зависимост от това колко упорити и убедени в правотата си са родителите.