B__

Мисленето е от тоя свят и се управлява от този свят на илюзиите. Няма как да има мисли, както ги разбираме, когато се върнем при източника. Мисленето е свързано и с мозъка и с тялото въобще. Няма тяло, няма мисли.

А как рабирате, че възмущението е нещо хубаво?

А така, всички на кладата "Пророкът", Елин Пелин "Той пристигна в града като застрашителен облак. По мрачното му лице играеха дълбоки бръчки, движени от гняв. Тъмните му очи гореха от ненавист. Устата му бяха засъхнали и попукани от непрестанен вик. — Покайте се, защото божията мъст виси над вас! Беше съботен ден. Привечер. Хората, освободени от седмодневния труд, пълнеха пазара, мегданите, кръчмите и кафенетата и новата пролет, която току що беше разцъфнала, ги възбуждаше радостно. По песъчливите пътеки на градските градини играеха деца, по затулените пейки си шепнеха влюбени двойки, притиснати един до друг, по пътните врати бяха излезли стари жени и минаващите се обръщаха към тях с почит като към стари мисли и ги заминаваха бързо. От малките дюкянчета се обаждаха продавачи, шеговито канеха хората, хвалеха стоките си и хвърляха весели закачки зад гърба на хубавите жени. Животът си течеше такъв, какъвто е бил винаги. И лошите, и добрите живееха така, както можеха, и не така, както искаха. Всеки търсеше щастие и всеки го разбираше по своему. Злото и доброто се преливаха и месеха в една приятна измама, която поддържаше живота и крепеше надеждите. И ето, сред тия мирни хорица се появи буреносният пророк като застрашителен облак. Той размаха седможилест бич, гласът му загърмя като рушителна тръба и мълнии от гняв излязоха от устата му: — Покайте се, защото божията мъст виси над вас! Аз съм пратеник негов, и устата ми говори чрез него. Земята ще се продъни и ще погълне нечистия ви град. Потоп ще ви отнесе, огън ще превърне на пепел къщите ви! ....................................................... Исус вдигна десницата си. И днес между скалите в планината стои пророкът гол, вкаменен, с окъсан бич в ръка. От него бягат птиците и животните. Реката се скрива под скалите от погледа му и наоколо владее пустинна самота."

Бобаля, какво поражда тоз кръстоносен поход

ритрийт (retreat) не означава рестарт! Означава оттегляне, усамотение, вкл. усамотение за молитва.

Май всички живеем в един свят. .... понякога вярващият няма да види това, което вижда атеиста.

Освобождаваме другия от нашите претенции към него

А защо се преструвате на "позитивна"?! Като не изразявате истинските неща вътре във вас, околните няма как да ги знаят и ще се чувствате самотна. Предполагам, че така очаквате околните да ви направят нещо хубаво, може би и затова се карате с тях - очаквате да ви накарат да се чувствате добре. А това е вътре във вас, не зависи от тях.

Четан е доста неточен. Не може да се говори за момент, а за процес. Освен това кристалът на дизайна локализира и извиква кристала на личността (духа), който трябва да изживее живота на този дизайн. Душата не се "включва", а бива "включена".

Не можем да кажем точно "слизане на душата" Пак изчислението е 88 дена назад. Независимо кога е родено и по какъв начин. По някакъв начин хората са приели, че било нормално човек да се ражда точно в 9 месец от бременността :) Има природен закон за нормалното разпределение. Да, има една точка, в която се групират събитията, но наляво и надясно те пак се случват. В науката това е известно като крива на Гаус.

Ако има любима актриса/и или тип жена в порното, живее във фантазии, които не може да си позволи. Или го е срам да си позволи, или го смята за неморално вътре в себе си. Живее във фантазии, не е наясно със себе си, а реалният му свят не го задоволява. Ако фантазиите му се осъществат, пак не е ясно дали това ще му хареса. Няма как да си част от фантазиите му (защото са си фантазии), а като реална приятелка пак не си съвсем част от живота му.....но той друго няма освен теб нужна си му

Детето какво мисли по въпроса? То би ли приемало от баба и дядо

A защо търсите диагноза, а не ..... решение?

Ти не си отговорна за това да направиш майка си щастлива! Това е нейния живот, а не твоя.

Не, не мил изглеждащ мило в случая. В следващ случай мога да изглеждам не-мил Мисля си, че не можем да даваме на човек определения като мил, лош или добър. Човекът си е, какъвто е, нито добър, нито лош. Някой негови постъпки могат да изглеждат някакси.

Добре.......г-жо Василева Стана въпрос за приемането и се сетих за смирението. Смирението е съвсем просто земно нещо: С Мир Ение, Посрещане на нещата с мир и обединение с тях. Е, обединението не знам доколко е земно Та да си кажа любимата притча: "Върви белият учител с учениците си и среща черния учител с неговите ученици. Черният учител отдалече се провиква: - Няма Бог! Белият учител вдига ръка за поздрав и отговаря: - Няма Бог! След като отминали, учениците на белия учител разтревожени го попитали защо казал така. А той: "Важното е мир да има в душите ни"

Сингам, най-лесното е да намериш хора, които лично са имали преживявания свързани с поставените въпроси Огледай се кои хора в живота ти могат да ги имат. Забележи, че се казва "обект, какъвто и да е". Това е обект, към който сме много привързани, зависими от него, малки промени в него ни причиняват големи вътрешни движения. Но такъв обект може да стане и духовното развитие. По света е пълно с хора превърнали духовното развитие във фетиш. От гледна точка на психичното здраве и мир е много по-лошо да се привържеш здраво към духовното развитие. Има една много голяма причина за това. Няма как човек да направлява духовното си развитие, не зависи от него, каквото и да си въобразява. И така като се привържеш към духовното развитие, се привързваш към голяма илюзия. Няма как без материалното. Всеки "духовно възвисен" си реже хляба на филии, вари си чай, намира начин за изхранване и ходи до тоалетната. Ако се отнася към тези неща като нещо лошо, промените в психиката ще са нещо много далече от духовното. Александър нещо ме пошегува, че хора могат да печелят материално от духовното и то единствено с тази цел. Има такива хора, но и те си вървят по своя духовен път, който си е техния. Кои сме ние да критикуваме духовния път на човека. Духовното развитие става в този свят и няма основание да поставяме оценки на собствения си духовен пък, та камо ли на духовния път на други. Но помисли сам. Един човек, който прави бизнес, борави с много пари, отговаря за свои служители и работници, е изложен на много повече преживявания, които да спомогнат за неговото осъзнаване. Дори бе значение как той си обяснява причината за тези материални стремежи. P.S. Синхронично ми попадна следното "Имайте пред вид следното правило: всички мисли и чувства, които са недостъпни за вашия ум и сърце, оставяйте навън, не ги приемайте в себе си, докато не ги проверите. Всяка мисъл и всяко чувство, които не са проверени от ума и сърцето на човека, внасят смущение в него. Затова пазете вътрешното спокойствие на вашия ум и на вашето сърце. (Беинса Дуно)" И на други места се казва, че няма как да постъпим правилно, ако вземаме решенията само от ума.

Замислих се. Отиваш на интервю за работа и там те питат "как се виждаш след 5 години?". За всеки що-годе работил човек този въпрос може да изглежда въобще не на място и без смисъл. Прогностиките на бъдеето винаги се провалят или в по-лошия случай могат да ни ограничат. А и умът ни е малка част от нашата същност, да кажем 3-4%. А "Божественото" пък как ли се вписва в ума и изразява чрез него?! А и нещо мобже да е безкрайно важно за нас в настоящия момент, а след 1 година вече да е безполезно. А и няма как да управляваме живота си в такава степен, че да вземем решения валидни 10-15 години. То вече браковете средностатичтически траят по-малко. Да не забравяме и възможността за духовното растене чрез материален успех.

Таз работа с щастието силно се преувеличава. Петър Дънов, например, казва, че не сме за щастие на тази земя. Нещата са толкова различни за всеки чпвек, че не може да се изведе общо понятие под думата щастие. А да опознаваш себе си, не винаги носи щастие.

Само с мисъл нищо не може да се постигне.

Така или иначе след смъртта се връщаме, откъдето сме излезли. С път, без път, все е там :)

Майа Слей, не МайКа! Богинята на илюзорния свят. А повечето хора са си вечно неудовлетворени :)

От друга гледна точка еволюцията и развитието нямат особено значение......щото не зависят от човешката воля. Няма какво толкова да се развиваме - това пак е някакъв илюзорен подтик, с който богинята Майа смуче енергията на хората. Но научаване е едно, осъзнаване е друго. И един компютър може да научава, но дали осъзнава. Предишно прераждане си осъзнавал корнишони, сега може би осъзнаваш компютри :)

Е, само телесна промяна ли?! Трета ръчичка няма да ни порастне, за да ни помаха, че ей тука има еволюция. "Е как точно се променят?Това и на мен ми е по-интерестно." Ти от самото си раждане ли знаеше, че си червен светия? "

"Хората не еволюират". Това е интересна концепция. В интерес на истината е много широко разпространена. Неща като: - хората не се променят - Държавата си е все такава - Нищо не се променя в квартала ми - Винаги ще си е така - Нищо хунбаво не ми се случва .......все същото... Абе широко приета концепция. Да се чуди човек кое е по-истина. Това, в което всички вярват или това, в което малко вярват?!