B__

Добре, смяташ, че не си герой и имаш висок идеал, към който се стремиш. По какво ще разбереш, че в даден момент си станал герой?

Е, че на вас кой ви е забранил да четете книги? Аз ли? Ами да приятни изживявания са, чудесно. Въпросът е какво идва след приятното изживяване. Чувстваме ли след него пълнота или празнота. Ако ни липсва вече прочетената книга, значи нещо в нас липсва. Ако не ни липсва, дали е добра. Има нещо друго. Книгата вече не е такава разпространена медия. Хората вече предпочитат да учат и получават знания чрез курсове, семинари, уъркшопи и т.н.

Е, ти се разпали. Искам да кажа, че всеки от нас е герой в някаква степен, аз съм герой, ти си герой, но примерно не си доволен от начина, по който си герой. Всичко е относително и всичко го има в някаква степен

Изглежда ти тенденциозно, защото си приел, че точно ти трябва да станеш герой, а пък нали знаеш героите са малко, хората са много, та се чудех как така го взе това решение

Ами аз бих си задал следните въпроси: Необходимо ли е да бъда герой? Нужно ли е да съм герой? Нужно ли е да съм герой точно сега в този момент? Няма ли нещо по-полезно, което да направя, вместо да ставам герой?

Интересно. Някъде в темите преди коментирахме по цитати на Учителя, че човекът е колективно същество. Той изразява колективните усилия на много хора и сили. Това може да са негови предци, но и множество в момента действащи сили. Затова човешкият живот не е точно свободен избор. Животът и силите ни принуждават да правим, каквото и да е. Пращат ни изпитания и страдания. Никой нормален човек не би станал герой доброволно (перифразирам Дон Хуан). Героите са принуждавани да бъдат такива. Е, има и хора, чието его им нашепва колко готино е да станеш герой. Те също могат да станат герои по някакъв техен си начин, който върши работа на тях, но не и на еволюцията. Но понякога егото действа в посоката необходима на силите. Че как иначе да ни подмамят

За теб може би ще е подходящ израза "всяка любов свършва"

Ами нека да е геройство. Хайде да поговорим за геройството да се ОТКАЖЕШ. Дайте примери. На всеки му идват

Да, и заради това книгите, които се издават, дори да изглеждат духовни, са бездуховни. Затова не трябва да се четат книги, НЕ е здравословно да се четат книги. Нищо не може да се мери с изживяването и книгата на живота.

Да, прав си, Viva Caseli го каза. Интересно нещо е борбата със злото и дори борбата. Заема доста време, осмисля живота, пречи ти да погледнеш себе си.

О, може да има право да убива и т.н. Защо да няма?! Обаче, как точно ще разбереш кой, кога и как трябва да убиеш, така че това да е по Божията Воля и после да не те сполети същото ответно?! Откъде ще си сигурен и в това, че това, което върши е зло?!

Оставаше да те пратят да си изследваш хормоналния баланс, за да платиш и тази процедура в полза на изследването им Ако е така де Интересното във всички тези случаи е, че има наистина ефективни хапчета, чийто ефект е и отслабване, ама никой не ги споменава, защото не е толкова голяма далаверата от тях.......- храносмилателните ензими. Спомагат храносмилането, намаляват лошия ефект от грешното комбиниране на храните, намаляват подуването на корема, спестяват на организма енергия, която той може да използва за топене на мазнините.

А бъдещето ще се случи точно така както си мисля дотолкова, доколкото съзнанието ми позволява да прогнозирам това бъдеще. .... А доколко съзнанието позволява да прогнозираме бъдещето?

Нарочно ли го правиш? Защото ако е нарочно това говори много зле за теб. Предлагам пак да прочетеш написаното от теб и от мен и да се сетиш какво имам предвид. Да, прав си, че малко се разбърках. Но това не променя тезата ми. Разбира се, че Буда знае как да помогне на някого и да го доведе до просветление, но Буда знае и че на някои хора просто не им е писано да стигнат до просветление поне този живот, а на повечето и въобще. Ноооо Буда като е почнал не е знаел как ще постигне просветление и дори не е знаел какво ще постигне. Както и никой от нас не знае, какво ще постигне, каквото и да съ въобразява. Цитирам Дао Дъ Дзин на Лао Дзъ: "...Пътят е смътен, неясен. И смътен, неясен - ала с образи изпълнен. И неясен, и смътен - ала пълен с предмети. Скрит и мътен - ала семенна енергия стаяващ..." Иначе аз срещу героите нямам нищо против.

Каквото и да правиш, прави го след консултация с компетентно лице и пълен медицински преглед. Например, след едно приемане на фетбътнари може да се наложи да викаш линейка. Нали ти е ясно, че си напълно не-компетентна по въпросите за отслабването (иначе нямаше да търсиш помощ), затова потърси компетентна помощ, например, диетолог, фитнес треньор (завършил НСА) и т.н. Ясно е, че отслабването за повечето хора е от най-трудните неща на света. Т.е. за тези, които искат да отслабнат ...хе хе хе. И струва скъпо, ако не пари, то отдаденост и време. Защото има и много навици и психически клишета за преработване. С тази постановка нямам време за това, нямам време за онова, няма да отслабнеш трайно, т.е. личи си не искаш да го направиш част от живота си. Като нямаш време за него не е част от живота ти. А като не е част от живота ти, просто го нямаш.

Ами аз не мисля, че Буда и т.н. са знаели как точно да станат герои. Просто нещата така им са се развили. Ако цитирам Екхарт Толе, то смисълът на това да намериш себе си, да тръгнеш по пътя е да капитулираш пред живота, пред реалността. Донякъде така и Буда обяснявал нещата - като се откажеш да станеш герой и като дори се откажеш да имаш някаква претенция към света или да си мислиш, че може да го промениш и нещо се получава....ти се променяш, а света така ти изглежда друг.

Диди, а как успяваш да запазиш дюлите цяла зима, без да изгният всичките?

Едно допълнение: http://www.psiholozi.com/3/post/2013/07/224.html#.Ue2GBHE52Yw.facebook "-Вече четири месеца съм при теб, а не си ме обучил в никаква техника, никакъв метод. -Метод? - повторил Учителят. - Какъв метод ти е нужен, кажи, моля те? -С помощта на който да постигна вътрешна свобода. Учителят гръмко се разсмял: -Трябва да притежаваш невероятно майсторство, за да добиеш освобождение с помощта на капан, наименован метод - казал той.... Ако перифразирам: "Трябва да притежаваш невероятно майсторство, за да станеш герой, използвайки това, което си мислиш, че ще те направи герой"....

Ами права си. Аз-ът, който имаме е идеалният в момента Нали казвам, че трябва да обичаме егото си. Все пак поне ни е инструмент, а и себерефлектиращо пособие. От тази гледна точка и светът в момента е най-идеалният възможен. Какво ни остава освен да го харесваме?! Не ние работим по промяната на света. Е, ние работим, но не ние го инициираме. П.С. А и как ще приемеш света, ако не го мислиш поне за подходящия?!

Така като ти го казваш, звучи, че наистина мечтите имат място. Хм, дали са за всеки човек?!?!? ....или не всеки може да мечтае освободен от страсти и страхове?!

Егати самозабравилата се арогантност. Хората дето отмъщавали, дори били надскочили Бога. Щеше да е смешно, ако не беше самопогубването ти.....

Нереалното е да си мислиш, че бъдещето ще се развие, както си мислиш. А и бъдеще няма. Винаги има настоящ момент. Ако бъдещето дойде, пак ще е настоящ момент. Мечтите са си една от заблудите. Мисълта, че можем да управляваме бъдещето си. Хе хе, ха ха

Буда казва: всяко твърдение "Аз се разхождам" е далече от нирвана. Можем да кажем "тече разходка". Всяко изречение и съответно начин на мислене "Аз се стремя, имам стремеж" е идентификация с Аз-а, който обикновено е фалшив. Или следваш живота, или се стремиш да промениш живота. Изречението "Стремя се към нещо", значи нещо в момента не ми харесва и се стремя към друго. Недоволен съм от света в момента. Не го приемам. Ха ха, изречението "стремя се да направя света по-добър". Това приемане на света ли е?! Или пък "стремя се да стана по-добър"....това приемане на себе си ли е?! Поздравявам ви със започналият дъжд.

И друг пример: Един мой съсед, опериран от рак на гърлото, неземна пияница дишащ с тръбичка подаваща се от гърлото му, въпреки операция не спира да пие. Скоро ще си ходи, над 60 години, а изглежда поне на 120г. Закусва домати с ракия! Съвестта му е циментирана и не може да се откачи от алкохола. Не съжалява за нищо, иска още и още от същото, дето го е уморило — разюзданият живот. Нищо никой не губи има ли съвест! Аз повече няма да мърся темата със странични и най-различни неща. Чао! Който иска да го прави, мене не ме бройте. Ще намеря Дънови цитати отнасящи се до героизма и ще ги изтипосам тук, да се червят онези, на които е учител! Какво можеш да кажеш за жената на този човек? Никой не знае кои са истинските ученици на Учителя. Те са неизвестни.

Пътят към събуждане, групов процес ли е или индивидуален? Има ли случаи на групова нирвана? Как става мутацията, която тласка еволюцията напред? Става първо в един отделен човек или има групова мутация? Мисля, че е ясно, че мутацията (физическа и духовна) става първо в отделния човек и после се предава на останалите хора. Затова наричаме някои хора герои .... хе хе Обикновено искаме другите да не са, каквито са, когато са мутирали и са различно от това, на което сме свикнали. Злобата към света е неприемането на еволюционното развитие. Искането да си останем със старото, с рутината, с познатото, с еднаквото с нас. Всяко развитие, всяко раждане започва с насилие. Всяка майка родила дете ще потвърди, че всяко раждане започва с огромна болка. Всеки вкопчен за (уж) доброто без болка, изпитва огромна злоба към света. Еволюцията става въпреки глупостите на човешкия ум и винаги става (явно) така, както човек не е очаквал, Обикновено човешкият ум е срещу еволюцията. Човек се опитва да отрича еволюцията. Всякакви канали за връзки с ангели и извънземни, със някакви високи вибрации, виолетови пламъци, извънземни, които ни помагали, всичко това е част от всеобщата заблуда. Която явно е част от еволюцията