B__

В интерес на истината аз говорех за влияние на колективни сили (колективно съзнание) върху индивидуалното съзнание, което според мен е по-правилния механизъм. Ако използваме термина на Юнг колективно несъзнавано и начините, по които той описва, че то влияе на индивидуалното съзнание, то нещата си идват на мястото. Разбира се има я особеността, че колективното несъзнавано влияе на индивидуалното съзнание по несъзнаван начин, така че все едно излиза, че индивидуалното съзнание е част от колективното. И енергийно то наистина е част, защото е свързано с дебели информационно-енергийни нишки с колективното несъзнавано. Но, разбира се, пак си остава индивидуално, макар че работата му е колективен резултат. Да вземем например двама партньори, мъж и жена. В тяхната комуникация те създават нещо трето, една енергийна структура, която е общото помежду им. Те реално не виждат другия, а могат да видят и усетят само това, което съвместно са създали. Тяхното поведение се определя от тази заблуда, че те виждат другия, а пък всъщност виждат общото създание помежду си. Това, ако не е колективна структура?! Между няколко човека пак се изгражда друга енергийна структура, която влияе на поведението им. Между много хора се изгражда трети тип енергийна структура, която влияе на поведението им. Например, един много недисциплиниран човек, когато е в група от 15 човека изведнъж става дисциплиниран. Или енергийната структура на народността, която определя аспекти от поведението на целия народ. Наричат го народопсихология. Казваш "Няма как да говорим дори за Любов, ако липсват тези индивидуалностr, които следва да бъдат събрани от Любовта в едно хармонично цяло". Ама не е така. Реално всичко във Вселената е създадено с любов, но поначало във Вселената индивидуалности няма. Идва човешката индивидуалност и изведнъж любовта става проблематична. Умира човек, губи индивидуалността си и изведнъж изпитва най-голямата любов в живота си. Любовта не е любов между двама, въпреки че човек мисли, че така трябва да се изживява. Всеки човек и всяка негова клетка е любов. Може да изпиташ най-голямата любов в живота си, когято си сам на пустинен остров. Истинската любов я изживяваш сам иначе очакваш любовта да разчита на външни условия, а това не е любов.

"Непознаваемото" също е вътре в нас. Ако успеем ума да ни остави на мира и то почва да се разкрива.

Да се опитам малко по-практически да кажа нещо, защото и аз си мисля, че макар да имаме илюзията за индивидуално съзнание, нас ни управляват колективни сили. Учителя говори как трябва да си лягаме рано и да заспиваме за 10 минути, за да можем да учим, т.е. по време на сън ни обучават. Ясно е, че тъй като това става несъзнателно, а и не знаем точно на какво ни обучават, то това си е чисто програмиране. Програмират ни как да действаме на следващия ден и ние постъпваме точно така и то несъзнателно. Програмират ни силите на светлината и силите на тъмнината. Иначе казано Ян и Ин силите, които пак са си светли духовни висши школи (бяла светлина и тъмна светлина). Това е добро. Лошото е, че ни програмират и силите на Хаоса - истинското зло. Хаосът сътворен от сборните илюзии на всички хора. Несъзнаваните противоречия се коренят в това, че от една страна ни програмират силите на доброто: силите на светлината ни помагат да се реализираме духовно, силите на тъмнината (Ин) ни помагат да живеем земния си живот; а пък силите на Хаоса пречат на всичко това. Ако се сещате дефинициите на Богомилите те цитират: силите на разрушението, силите на сътворението и силите на Хаоса. Още по-интересно на егото става да разбере, че силите на разрушението това са светлите сили (Ян), силите на сътворението са тъмните сили (Ин), които създават формата и всичко живо наоколо. Силите на разрушението (Ян) постоянно се опитват да предизвикват формата, да я разрушават, за да стимулират развитието на съзнанието и духа, силите на сътворението (Ин) постоянно се опитват да създават по-съвършенна форма, в която по-добре да се проявява съзнанието. Силите на Хаоса пречат на целия този процес, за да стане още по-интересно. Предполагам от тези описания става ясно какво огромно програмиране се върши над нас по време на сън, а това става не само по време на съня и как сме заблудени, за да не виждаме това. Ясно е, че нямаме свободна воля, докато се опитваме да се правим на велики и се заблуждаваме, че имаме избор. Както казва Учителя, единствено когато се отдадем на волята на Бога в нас, единствено тогава ще имаме свободна воля.

Aaaa, не мисля, че има нещо лошо в заредеността, така се движим. Иначе умираме. А се движим и без зареденост....ако останем живи. Когато полето на съзнанието се пречупва през кристала на съзнанието на човека естествено се появява "цвят" в зависимост от ъгъла на пречупване. Този цвят определя мотивацията на човека за действие. Обикновено тази мотивация благодарение на илщзиите е изместена и човек се "зарежда" с неправилния заряд, потенциал и се движи в грешната посока. Няма лошо в движението. Просто мотивацията да е правилна, за да е вярна посоката.

По принцип си прав. Имах предвид, че ти имаш тази информация някъде около теб.

Сетих се какво казваше един човек, който практикуваше черна магия върху мен: не прави нещо, за което да не си готов да поемеш ответния удар. Всяка мисъл е нещо, което ни готви ответен удар. Особено, ако много се придържаме към нея, ответният удар е неизбежен.....алегорично казано П.С. Да бе, нямало откъде да се почерпят знания ......

Според мен индивидуалното съзнание пречи. Всъщност изобщо според мен съзнанието винаги е индивидуално. Глобално, колективно или някакво друго събирателно съзнания не съществуват. Що се отнася до всякакъв вид лъжи, заблуди и подвеждания, то е добре да се прочете "Абсолютната истина". Не виждам как точно на Бог може да се приписва подобно нещо. Илюзията си е плод изцяло на неспособността на индивидуалното съзнание да се ориентира в действителността. ooo, има глобално съзнание, което се филтрира през човешката персона и така създава илюзията за индивидуалността й т.е. за отделеността й. какво и множество колективни съзнания. Но това няма как да се разбере, докато не се усети, а пък то не се случва всеки ден. Илюзията е създадена като плод на индивидуалното съзнание, да. Това е прекрасно за поддържане на илюзията. Боговете са хитри А илюзията е също просто един инструмент. Като левия или десния крак. Хрумна ми тук да споделя за още една илюзия на ума. Мислим си, че логическия процес става в ума. Голяма грешка. Логическият процес се базира на енергийни структури и физически органи от мозъка чак надолу до коренната чакра. Част от логическия процес се отразява в ума.

Съзнанието пречи, доколкото говорим за глобалното съзнание. Майя не е просто свят на заблуди, а инструмент на еволюцията и никой не иска да я махне, никой не иска хората събудени. Само някои стигат. Няма задача тука. Тъй като заблудата е Божествена, остава ни само да се адаптираме към нея, а това ни е заложено във формата, стига да не й пречим.

Като те чета и ти си доста сърдита и недоволна

Аха, ако се сетиш къде си го прочел това, там наоколо сигурно има много полезни неща. Целта на еволюцията е развиването на формата, така че формата да може да преработва все по-добре полето на съзнанието. В момента формата е жива, но това е сегашен етап. По-скоро повечето време формата ще бъде нежива. Духът на човека е абсолютно същия като духовете на Боговете, но единствено несъвършенството на формата му пречи да се прояви като Бог. Духът се проявява съобразно формата и формата определя как ще се прояви той. Затова единствената правилна цел на духа е да остави формата свободна да се прояви, а не да й натрапва глупостите на ума.

Хареса ми Кети какво е казала по-горе - смисълът на духовният път е самият път. Смисълът на самия път, който събира осъзнаване, което връщаме към източника. А ако искаме да разчепкаме смисъла, колкото повече следваме поставената ни мисия, толкова по-добро осъзнаване събираме. Естествено, тук ни пречат илюзиите на ума. И целта е човешко изобретение. Дори си мислим, че еволюцията има цел. Антропоморфизираме природните сили. Еволюцията цел няма. На някои по-високи нива понятие като цел не съществува, че дори и понятията на себерефлектиращото човешко съзнание не съществуват. Е, поставянето на цели е необходимо за човека, но не и когато идват от ума....

Не знам Дао какво се опитва да направи. Мога да говоря само за себе си. Относно подаването на ръката: ти беше този, който протестираше, че съм бил предлагал помощ във форума .....Виждаш колко е шарен живота

Хм, колко много връзки се крепят на любов Малко интересен е спорът дали умира любовта. Свикнали сме да си мислим, че ние правим нещо, за да обичаме или че от нас зависи дали да обичаме. Love is in the air. Не-Азовото поведение ни кара да мислим, че с любовта нещо може да се случи. Всяка една наша клетка е заредена с любов и ние активно потискаме това, за да можем да се оплакваме, че търсим любовта, която така и така е в нас, само чака да й позволим да се изрази. Човек умира, любовта не. По време на смъртта се познава най-голямата любов в живота.

Има значение, как да няма. Според мен нещата опират до това да се прави добро, без да се прави добро. Имам предвид, че умът не знае кое е добро и кое не. Ако се водим по него, от сто решения само две ще са ни успешни. Това пък аз го цитирах преди дни Да правим добро, без да правим добро, означава да не оставяме ума да решава кое е добро, а да вземаме решенията за това така, както Учителя препоръчва. Плюс това "добротата" на едно деяние се мени с времето и обстоятелствата. Доброто днес е зло утре......почти цитат от Дао Дъ Дзин

Според превода на Крум Ацев от древнокитайски: "Мъдрецът никога няма собствени стремления в сърцето, Което е в сърцата на хората, то е в сърцето му" А това за ненамесата и вредата от това да се стремиш да се променяш е толкова постоянно споменавано, че при който да е превод личи. Ненамеса и не-стремеж да се променяш, което според мен означава не-стремеж да си добър. Няма как да постигнеш Дао, ако се стремиш да си добър.....в нашия съвременен смисъл на добър.

Смела да, всъщност четири перални. Трудни петна и тук-таме кръв. Миналата седмица попаднах в непозната компания и те се оказаха малко луди. За няколко дена се изкачихме на връх Шатър, връх Мусала, водопад Скакавица и после на Рилските езера.

Днес извърших геройство....пуснах пералнята два пъти

Вървял един човек през морковена нива. Времето минавало бавно, а той огладнял. Хапнал няколко моркова, усладили му се, благодарил. Продължил да върви човекът, а наоколо навсякъде моркови. Вървял и постепенно се уморявал. Пак хапнал моркови. Все пак били храна. На десетият ден човекът все още вървял през морковената нива. Ужасно мразел моркови. Почти щял да умре от глад. На единадесетият ден човекът преминал в нива от горчиви диви корени. Усладили му се.

Искаш сила, за да пребориш нещо, или сила за любов?! Това са много различни сили. Не ти ги обяснявам, но ти си ги представяш

Ами няма добро и зло. Аз бих казал и че никой не познава истинските ученици на Учителя........ Учителя в една лекция казваше, че всеки, който се опитва да коригира работата Му, ще бъде изключен от окултния клас. Май нещо всички се опитваме да Го коригираме (с оправданието за добро и зло).....всички сме изключени май.....

Е да, не може да живееш в свят на илюзии, да си се потопил в тях и да казваш, че познаваш истината.... Дори няма как да достигнем до Истината поне във формите, в които сме. Можем все пак да открием личната си истина, което е и смисълът на това, че сме.

Благодаря Донка

Думата стремеж на руски има превод като борьба, амбиция, честолюбие. Сами съзнавате от този различен поглед върху същността на думите какво е стремежа. Едно голо желание..... Еди от ангел-хранителите ми днес ми изпрати една лекция, а следващият цитат е от нея: "...Погрешките в света произтичат от обективния ум на човека. Той е сегашният ум, с който човек разсъждава. Дойде ти една добра мисъл и ти почваш да разсъждаваш по кой начин да я приложиш и изгубваш условията..... ...При тия опити ще забележите, че каквото умът каже, едва ли излиза едно на сто вярно...Щом започнете да разсъждавате, Божественото вече почва да губи своята стойност..... ...Първото заблуждение е в това, че ние мислим и искаме сами да уредим живота си. Животът ни, според това разумно сърце, е уреден. Всички условия, при които трябва да живеем, всички хора, с които трябва да се срещаме и които трябва да имат влияние върху нас, всичко това е определено. И както е определено, така ще бъде...." От "Разумното сърце" Желания, очаквания, мераци....духовни мераци.....стремеж. Няма нищо по-голо от голите желания, а стремежът е едно от тях....Дори този за духовно развитие.

E, има огромна разлика, музиката е преживяване на толкова нива, театърът и операта са съвместно преживяване на актьори и зрители, картината директно променя човешкото съзнание, стихотворението е писана магия. Но книгите са довреме. Стига ли ти как теоретично да играеш Паневритмия или е добре и практически да се прави?! А какво да говорим за повечето книги, които са булевардни романчета, трагикомични любовни истории, странни вариации на конспирации и т.н. възможности да избягаме от реалността и да живеем живота на другите. Ами поразсъждавай, развивай вместо да се заяждаш с хората. Човек остава с впечатление, че само заради това си се регистрирал....

Защо класификации?! Просто ми бе интересно дали го знаеш от сега и с какви чувства очакваш да е съпроводено, но като не го знаеш, ок. това е