B__

А може ли да престанете да бъдете перфекционист, без да си представите, че правите нещата просто не-перфектно?

Ами аз мисля, че темата е много полезна. Разбирането, че детето "принадлежи само и единствено на себе си " би било полезно за всички хора

Какво е мнението на бащата по въпроса? И как стигнахте до извода, че това е "личностно разстройство при деветгодишно дете"

Iti, всичко влияе на всеки човек. Но всеки човек си носи своята уникалност. Колкото и да има влияние ДНК не се променя, нали? Не ставаш по-рус, по-тъмен, както и не ти пораства опашка Каквото и влияние да има, детето е дете на майка си и баща си. Всичко друго са фантазми породени от фантазиите на някои "езотерици"

Ushna, ами много четеш. Ами не стига дето четеш, ами и много вярваш. Това дете от тебе ли излезе или от онази жена?!

Алтернативата е да си представите как наистина не искате да се освободите от симптомите. И да искате все нещо ново да ви се явява като симтом или болка. Ама не си слушате терапевта....

да, да, свържи се с подходящите хора - направете си общо астрално място на срещата, да -умовете на всички будни, да - пречат на осъзнатото сънуване

Какво ново прави през тези две седмици?

Всичко е възможно, може и отвсякъде да почне да ви боли с тази настройка, която имате... Сменете си настройката, прочетете сериозно това, което ви е написал Орлин

Всеки човек си мени настроенията ден за ден. А може той да отразява и промените във вашите настроения Може да е негова особеност отразените от вас настроения да са усилени. Освен това всеки човек може да се грижи за другия различните дни по различен начин. Има хора, които са искрено влюбени, но идват някои дни, когато ако ги запиташ "Обичаш ли ме?" и той ще каже "Не знам", а всъщност продължава да обича. При всички хора изразяването на любовта и грижата към другия е променлива във времето. Да, разбирам ви, че това е несигурност за вас, но такива са човешките отношения. Може да му помогнат практики за работа с емоциите и за освобождаване на нахлули отвън емоции. Също нещо креативно като рисуване, да прави нещо с ръцете си и т.н. Тоест, каквото казва Орлин по-горе.

Аз не мога да ти отговоря на този въпрос. Не мога да ти отговоря, защото най-малкото се съмнявам в моите вярвания дали са истина. Моите вярвания са в ума, а умът и мисленето са само малка част от съзнанието на човека. Моите вярвания най-вероятно са далече от това, което осъзнавам по твоя въпрос. Още по-далече са от несъзнаваната ми нагласа, която е много по-силна и управлява мислите ми. Но пък използвам вярванията си, за да успокоявам ума си. Но вярването е продукт на миналото, това са заключение на миналото. В следващата секунда светът и хората около мен са различни, вярванията ми вече са остарели. Ако светът постоянно ни демонтрира истината, всяко вярване ни дърпа в миналото. Това вярване също. Утре ще мисля поне малко по по-различен начин. Защото ще съм поне малко по-различен.

Алгоритъм доколко ще ти е полезен? Може да се опиташ да го направиш перфектен Посвещавай време за себе си, прави го като ритуал. Може да е нещо обикновено като четене на книга. Дваш си определено време да правиш нещо сама и не позволявай на никого да ти пречи през това време и да не те отвлича от заниманието ти. Ако се обади някой, му казвай, че си заета. Напиши си един списък какво обичаш да правип сама и го допълвай всеки ден. Спомни си като дете какво обичаше да правиш сама. Прави го с идеята "аз забавлявам себе си".

Сама по себе си не. А и как ще се накараш да вярваш. Тук воля, визуализации не помагат, ако вярата не е влязла дълноко в несъзнаваното. Да се накараш да вярваш, без да го искаш вътрешно, е като да се накарат да левитираш Сещате се колко примери в историята има, от друга гледна точка, в които хората много са вярвали и са творили в името на тази вяра ужасни неща. Също много хора вярват в безусловната Божия любов, но това не е гаранция, че правят все правилите нещат (изключваме присъстващите ) Да, това прекрасна вяра, но понякога може да се възприема като "вярвам в безусловната любов, защото тя ще ме спаси, ще ми помогне, чувствам се добре така". Петър Дънов казва, че Божията любов е и добрите неша, които ни се случват, и лощите неща, които ни се случват. Безусловната Божия любов не носи директно щастие. На друго място Петър Дънов казва "човек не е на тази земя за щастие". Което е близко до ума, защото думата "щастие" и по определенията на лингвистите е "отвлечено съществително". Щяастието като термин е апотеоз на общоприетите заблуди. Но това е безусловната Божия любов: "доброто и лошото, което ни се случва". Може би безусловна, защото Бог ни дава безусловно и лошите неща Няма условие като вярваме да получаваме само добро. Но вярата може да доведе до истина, ако се появи разбирането, че има сили по-висши от нас, които са много по-интелигентни и могат да ни научат на истината, ако се отворим към тях, т.е. ако признаем, че те знаят много по-добре от нас какво да направим, че те ни дават истинското вдъхновение и изцяло да се оставим в ръцете им. Ей тогава в действията ни може да има истина....която може и да не разбрем, но сме я извършили.

как ще разбереш коя е желаната действителност

Perfectionist, виж само как сама знаеш една от причините за страха от изоставяне. Когато човек е перфекционист, може да не намери нищо хубаво в себе си. От една страна като останеш сама, оставаш сама със себе си и илюзиите, че не си достатъчно добра (то това е перфекционизма) и не ти е комфортно да си със себе си, от друга страна се чудиш как може някой може да е стеб след като си знаеш, че си толкова "не-перфектна". Е, някой ще е с теб, ако те обича каквато си. А това ще стане като заобичаш себе си, каквато си. Тогава дори и в моментите, когато си сама, ще се чувстваш добре със себе си.

А вие как успяхте да сведете живота си само до цикъла? Само това това ли правите като жена?

Gladiola, какво точно удоволствие ти доставя това да се оплакваш, че си жена?

абе като се подсигуриш дали пък не се минава по вече утъпкани от други пътища

нищоправене е да не правиш нищо от това, което умът си мисли, че трябва да направиш Животът си тече и без, и въпреки ума.....и тогава умът може да види нещо ново отвъд себе си.

и има, и няма. И монахът, и клошарът си имат свой път и го следват. Но умът няма как да види, нито планира пътя.....вкл. не може да го направи и "силата" на мисълта.

"Какво трябва да правим, за да сме в настоящия момент? Нищо"

Това е част от другата толерантност/нетолерантност. Хранене, но и обличане, държане, говорене, идеи, вярвания... Но относно храненето мен ме притеснява това, че не мога да ям чесън винаги, когато поискам. Хората и вегани, и месоядни са много нетолерантни към това.....към чесъноядните

добре, а първите и вторите (които са на везните), сега на едно място ли живеят?!

Триптофанът е предисесор на серотонина. Теоретично би трябвало да помага при депресивни състояния. Но пък се усвоява при определена диета и физическо натоварване. Физическо натоварване в смисъл не просто ходене, а спорт, например. Но, ако включите диета и физическо натоварване, те сами по себе си ще повлияят депресивното състояния и според мен по-добре от неолексана.

Всичко е път, дори и атеизма. Но пък Дон Хуан казва: "Общото между всички пътища е, че не водят за никъде". Никоя религия (вкл. и атеизма) не може да ти даде всичко по пътя ти. По някое време трябва сам да продължи....иначе ще продължи да е никъде