B__

А сещате ли се това литературно произведение, в което роботът отчаяно отказва да признае, че е робот? Тъй като не е програмиран да осъзнае, че е такъв.

В една от лекциите за волята Учителя говори как трябва да се има волята да се заспива за десето минути и между другото казва, че това е така, защото като спим учим. Сънищата са един блед отзвук на това "учене", което както се сещате става несъзнавано за нас и си е чисто програмиране. Освен това го има и семейното програмиране, и социалното програмиране. Та е интересно доколко избора ни е свободен или програмиран... Nо има и такъв вариант 2 в 1: имаме свободната воля да приемем избора, но избора, който приемаме, не е наш. Примерно срещаме подходящия (както си мислим) партньор и избираме да сме с него. Имаме свободната воля да приемем избора да сме с него, ноооо някой или нещо ни е събрало с този човек с определена цел да научим определен урок. Нагласили са нещата да се срещнем, да видим в него това, което ни харесва и т.н. Егото ни използва правото си на свободна воля да избере нещо, което реално друг е избрал за него. А за урока си няма и понятие, очаква шампанско и рози за цял живот. Нарочно да говоря за его, защото то като наша индивидуалност и носител на всичките ни илюзии за нас и света, то се опитва да прилага свободна воля. На егото много му харесва да е свободно и да решава Човек избира от егото, т.е. от своята вътрешна природа. Докато има едно непроменено его, една непроменена вътрешна природа, ще прави едни и същи решения, колкото и да си мисли, че постъпва творчески. Ще има илюзията за избор и наистина свободно ще избира но ще му се пада все една и съща задача, макар и в различен вид. Ще си живее в същия тунел на реалността и ще върти същото кръгче. Още по-интересното е, че човек не може сам да се промени, най-малкото защото не вижда какво да промени. Други сили променят вътрешната същност на човека и само когато тя е обърната в правилната посока, изборът започва да отговаря на истинския Аз, волята наистина става свободна, защото егото така е преобразувано, че да не пречи на изявата на истинския Аз, на вътрешния Източник. А човек сам не може да промени себе си. Може единствено да насочи фокуса на съзнанието си и да търси силите, които ще активират промените в него. А това пак става чрез помощта на Истинския Аз, който на определени моменти изплува в човека и му помага да избере накъде да насочи фокуса си.

Има беседа посветена на този стих - "Бъдете съвършени" http://triangle.bg/books/1942-09-27-10.1998/1942-11-01-10.html " ...Сега под думата „съвършенство“ някои мислят нещо недостъпно. Като стане съвършен, човек може да работи. Който не е съвършен, не може да работи. Несъвършеният се труди, а пък онзи, който живее в безпорядъка, той се мъчи. Сега съвършеният само работи. Съвършеният човек е доволен от всичко, нему не му липсва нищо. Той може отвън да е несъвършен, вглъбява се в себе си, че това-онова няма, това-онова не му достига. Съвършеният всичко има. Понеже като има всичко, има един малък излишък и с него иска да създаде един нов свят. Та всичките хора в света искат да създадат нещо. Даже и мравката, и тя иска да създаде нещо. Най-малката клетка, като влезе някъде, и тя създава, и тя почва да образува друга клетка.... ...Ако животът ставаше тъй, както ние искаме, нямаше да бъде красив. Красотата на живота седи в големите противоречия, които съществуват.... ...Всичките страдания не са нищо друго, освен отричане на реалността..... ...Сега бих ви говорил, но има неща, за които не може да се говори. Защо? – Изопачават се. Толкова години говоря за Любовта, но не знаете колко страдания и мъчения съм изтърпял за тази Любов. Аз виждам голямата неразбранщина, която съществува в този свят, какви изопачени понятия има. Щом кажеш някому, че го обичаш, веднага като попарен седи на страната, като че ли разбойници го гонят. Ако му кажеш, че го мразиш, по те разбира. Щом кажеш, че го обичаш, веднага бяга. Защо? Защото в името на Любовта са вършени всичките престъпления. Любовта е била като покривало, да се вършат престъпления в света. И в религиозно отношение....

Попрочетох сега тази лекция. Много полезна ми беше.

Един мой добър приятел има термина "мистификатор". За всеки, който ти гради въздушни кули, без да е стъпил на земята. Може да е мое разбиране, но всеки мъж, който не иска да има дете от теб.....не е твоят мъж. Остави го и върви по пътя си. Напред и нагоре...... Случват се такива работи.....Важното е да продължиш

Мдам, бих казал, че за по-важните решение нашата дейност е резултат на колективни сили. Също така нашите "духовни успехи" също са резултат на колективни сили. Наивно е да си мислим, че не сме подпомагани, а сме подпомагани много. Че то дори само да погледнем нещата от социална гледна точка, разбираме колко много ни подпомагат. Дори да споменем само свободния достъп до всякаква литература и учения. От "Великото всемирно бяло братство": "...Небето е организирано от висши същества, от велики души и затова то е велико в своите действия...... Енергията на тяхната мощна мисъл се разпределя из целия Космос и движи като една колективна сила всичко в света...." Времето е било такова, че Учителя го е дал като в известна степен религиозно обяснение. Всичко това може да се обясни чисто механично с действието на съответните енергии и центрове на съзнания. От "Виделината": "...Душите, наистина, са индивидуални, но са едновременно и колективни. Колективността е закон на хармонията..." Защо има толкова хора, които след регресия разбират, че са били......да кажем Клеопатра. Клеопатра е огромна фигура. Нейният кристал на съзнание най-вероятно се е състоял от хиляди и хиляди кристали на съзнание, които преди това са били отделни хора. Сега това пак днес са съзнанията на хиляди и хиляди хора. Всеки си мисли, че е бил Клеопатра, но е бил една много мъничка част от нейната същност. Учителя в една лекция обяснява как еди-колко си души като се съберат и създават гений, еди-колко си още и светец. Но това е само случаят на събиране на души в едно съзнания. Да не забравяме висшите сили, които движат "...като една колективна сила всичко в света..." Може, може, но да запитам "можеш ли да си съставиш план за развитието, например, за смехотворно краткия период от хиляда години". Да го съставиш, да се изпълни без промени. Тогава ще покажеш, че управляваш живота си напълно самостоятелно. Но да, прав си. Други ни поставят задачите. Други. И именно по този начин също ни управляват

Може би смесваш управление с влияние. Влияние винаги ще има отстрани и то не само от страна на висшите сили. Обаче крайното решение е наше,........ Човешката инерция да не се дооценява влиянието......особено това влияние, което си е скрито управление. САЩ казват, че имат влияние над банановите републики. Реално си ги управляват. Радиоактивните отпадъци имат влияние над човешкото здраве. Понякога влияние водещо до смърт. Слънцето ни влияе - реално управлява живота ни. Луната ни влияе - приливи, отливи, настроения, цикли и т.н. - реално ни направлява. Другите небесни тела ни влияят - реално направляват живота ни. Всяко влияние е и управление. А колко силно ни управлява скритото влияние, това как да определим?!

Според мен въпросът въобще не е до ограниченията. Винаги ще има такива породени от формата ни и т.н. Проблемът е, че се заблуждаваме, че съзнателно избираме какво да правим, включително и да следваме някакъв път. Щеше да можем съзнателно да избираме, ако всичко ни беше съзнателно. Да, но човекът се състои от съзнавано и не-съзнавано. Или не е така? Че дори висшите сили са не-съзнавани за нас......а тези, за които висшите сили са съзнавани, съвсем ясно виждат, че изборът ни не избор на нашето съзнавано. Абсолютна илюзия е да си мислим, че не-съзнаваните за нас сили не ни управляват в нашия уж съзнателен избор. Добиваме собствена воля, само ако се доверим на Божественото в нас.....което е също несъзнавано. А това става само като разберем илюзията за собствен съзнателен избор. Съзнателния избор през ума ни подвежда под действието на всякакви не-съзнавани сили. Не се знае на коя страна служим. Не-съзнаваният избор породен от Божественото в нас пак е не-съзнаван, но е ясно кои сили ни управляват. Например, начинът. по който Учителя описва да се вземат решения чрез слънчевия сплит е несъзнаван, ние просто се доверяваме на тази сила, но това е връзката на Учителя с Божественото или както казва той "висшите мисли идват при нас чрез чувствата".

На фона на разсъжденията ти - единственото, което ти липсва, за да разбереш какво съм имал предвид, е просто желание. Ами поне аз като чета това, не мисля, че прозира виждане като да няма индивидуалност.Но и на мен ми хареса като разсъждение, затова го цитирам. Лично аз като си разсъждавам, то наистина ако слезем на ниво клетка, можем да наблюдаваме два случая. Клетката е част от цялото, т.е. от организма и някакси работи в синхрон с другите клетки. Втори случай - клетката не работи в синхрон и става ракова. Аналогично е поведението на човека в света. Съгласен съм, че може би, когато се опитаме с желание да намерим мястото си в Цялото, както ние си го представяме, тогава май най-много се противопоставяме на цялото. Но това е фалшивата индивидуалност. Ние не можем да вземем решение да сме част от цялото, защото така или иначе сме част от него с вградена заблуда за отделеност. Но и Цялото не работи от гледна точка на решения и цели и затова с решения няма как да се впишем в него. Еволюцията цел няма, колкото и странно да изглежда това, а и няма особен усет за индивидуалността, въпреки, че има индивидуалност. Затова понякога на някого може да се струва, че индивидуалност няма, защото Цялото тотално неглижира индивидуалността. Неглижира я в смисъл, че такива неща като избор и решения са безмислени за цялото. Иначе казано, има индивидуалност, защото това е начина Цялото да се самоосъзнава, но индивидуалността няма свободна воля, няма избор, защото това пак е начина Цялото да се самоосъзнава. Фалшивата индивидуалност е егото, истинската индивидуалност е тази, която изпълнява предначертаната си мисия, за да внесе своя принос в осъзнаването на Цялото. Но е без право на избор, колкото и да има илюзията за избор, което е и част от програмата на Цялото. Защото ние имаме индивидуалност и заблудата за отделеност, за да започнем да се свързваме със хората и света по начин, по който търсим да станем пак част от Цялото. Което е невъзможно, докато сме живи. Но това е смисълът на живота - чрез илюзия да го обогатяваме. Единственият начин да вървим е да се научим да виждаме правилно света, да виждаме правилно законите и проявленията. А това става като се разкрие истинската индивидуалност.

Водорасли има навсякъде. Започват да се виждат, когато нитратите станат наистина много, ама наистина много. Това лято като бях на езерата бях изненадан от огромния брой хора от една страна, а от друга от това, че все пак наистина беше чисто....или поне аз не съм видял боклука Според мен лично е добре, че всички тези хора отиват там. Силата на мястото въздейства и на тях, каквито и да са или да си мислим, че са. А силата си е там. Огромна сила и продължава да се влива.

Диди, това са едни бели доста хубаво миришещи цветя. Аз бих ги нарекъл водни цветя. А и едно блатно цвете няма как да превърне езеро в блато. Поне така си мисля. Блата се появяват в зависимост от терена и вида на езерното корито. Много са специфични.

Учителя казва, че индивидуалността се запазва и когато човек стане просветлен. А пък аз си мисля, че такова просветление пак е в резултат на работата на индивидуалността и излизането на Божественото в теб. Също така важна по пътя е ролята на ума. Както е ясно, че всички заблуди излизат и се проявяват през ума, а умът е най-силен и се проявява. Тоест, можем да повлияем на заблудите единствено, ако работим през ума, ееее, другият начин е да го финтираме някакси Интересното е, че човека има два вида индивидуалности. Едната е фалшива, а другата е истинска. Истинската е по-скоро непроявена, а за да е още по-интересно, голяма част от истинската индивидуалност може да е несъзнавана - ти правиш нещо, другите ти казват, че го правиш, а ти отричаш, че такова нещо въобще е ставало Може би затова се говори за премахване на индивидуалността - фалшивата. Като остане истинската индивидуалност, то тогава са възможни неща като безусловната любов, която се усеща без никаква външна причина и без да е провокирана от друг човек. Но индивидуалност пак има. Истинското Аз, което е успяло да се разкрие....

Мъдростта не се се постига целенасочено. Постигаш я като "загубиш даже знанието за себе си" "Прошката Не Е Истинско Състрадание! Какво е да си състрадателен?... Моля, открийте го за себе си, почувствайте го - дали ум, който е наранен, който може да бъде наранен, може някога да прости? И може ли такъв ум, който е способен да бъде наранен, който култивира добродетел, който е съзнателен за великодушие, може ли такъв ум да е състрадателен? Състраданието, като любовта, е нещо, което не е от ума. Умът не е съзнателен за себе си като състрадателен, като обичащ. Но в момента, в който простиш съзнателно, умът подсилва своя собствен център в своята болка. Затова умът, който съзнателно прощава не може никога да прости, той не знае опрощаването, той прощава, за да не бъде допълнително наранен. За това е много важно да открием защо умът всъщност запомня, складира. Защото умът постоянно търси да увеличи себе си, да стане голям, да бъде нещо. Когато умът е склонен да не бъде нещо, да бъде нищо, абсолютно нищо, тогава в това състояние има състрадание. В това състояние няма нито опрощаване, нито състояние на нараняване; но да раберем това човек трябва да разбере съзнателното развитие на ‚мене‘-то. Така, докато има съзнателно култивиране на някакво специфично влияние, някаква специфична добродетел, не може да има любов, не може да има състрадание, защото любовта и състраданието не са резултат от съзнателно усилие! Джиду Кришнамурти (1895-1986)"

Астрологично е наистина като усилване, но е по-скоро Уран с темите за контрола и смисъла на живота. Според мен е важно да не допускаш околната агресия в себе си. Да я обективизираш като нещо външно за теб. Като усетиш агресията, значи тя се опитва да влезе в теб. Визуализирай я като един неясен облак външен за теб. Кажи й мислено, "аз не съм тази агресия, не съм това неудовлетворение от агресията, аз съм различна от агресията, пускам те на свобода с добро сега" и я оставяш да се разтвори. Ако си Рейки инициирана, преди разтварянето може да нарисуваш символ Раку върху нея.

Станимир, прав си, всяко религиозно учение е агресивно. Това си мислех и аз снощи. Всяко учение, което иска да жертваш нещо (вкл. диетата), което те отхвърля, защото не мислиш като него (да не ти давам пример ), което иска да те научи на "правилния начин на мислене", е агресивно. И съвсем ясно мога да го потвърдя - и аз съм бил такъв. И съм се обиждал, че не ме разбират и т.н. И със следващия ти пост съм съгласен: всяко написано напътствие или опит за изясняване на истината си е духовно наставление. Реалната духовна работа става по друг начин и често не така, както си го представяме. Ти беше казал веднъж преди години, че си тук, защото така виждаш отражението си и работиш над себе си (ние скорпионите много помним). Е, не прекалявай, ако това толкова те ядосва Щом нещо не ти харесва, не е за теб. Остави го на другите. Та по случая да разкажа един виц: "Отива новобранец моряк на кораба и старите кучета го учат: - Ще плаваме много, ще има много бури. Затова отиваш и си купуваш хапчета за повръщане. Също така ще посещаваме много пристанища, ще има много жени, купуваш си и много презервативи! Отива новобранеца, купува 10 кутии хапчета против повръщане и 100 презерватива, връща се, а старите кучета: - Абе момче, абе ти не разбра ли бе?! Много бури ще има, малко хапчета си взел, и много жени ще има, отивай за още презервативи!!! Отива новобранецът пак в аптеката. Купува 30 кутии хапчета против повръщане и 300 презерватива. Връща се. Старите пак недоволни: - Ей, не се разбра, казахме по много купувай, по много! Отива пак човекът в аптеката и поръчва: - Един кашон хапчета против повръщане, един кашон презервативи. Аптекарката съчувствено го погледнала: - Момче, ами щом не ти понася, не го прави......"

Няма значение коя е, но при човека е генетично заложена. Тръгва от източника на адреналина. Генетично заложени са, както продължаването на вида, така и стремежът към духовно развитие. Както жлезите отделят полови хормони, така се отделя и стремежът към духовно развитие. Поне на този етап на еволюция. Всичко друго е заблуда на ума. Всяка мисъл, че правим нещо добро или възвишено. Всъщност генетика. Генетичен рефлекс. Пак сме като кучетата, ама имаме по-добър инструментариум. Живи роботи със заложена програма. Е, когато разберем това и се отървем от тази илюзия, преставаме да бъдем роботи И тогава идва развитието на космическия човек.

От Пътят на добрите постижения Подчертаното е за да обърна внимание на това, че никой не става престъпник и не извършва зло по божията воля. A може ли да споделиш логическите разсъждения, които водят от подчертаното до твоя извод, че нещо не мога да си ги представя?!?!? На мен по-скоро ми изглежда да се казва, че от прекален напор да вървиш напред по духовната пътека ставаш лош.

Е, как да нямаме връзка с управляващата сила. .... те дори са няколко управляващи сили. Дао, мисля си, че може би изпадаш в близост до една човешка утопия....уф, как да я опиша?! Може би съмнително верният логически низ е следният: висшите сили желаят ние да правим добро и да се просветляваме -> ако ни управляваха, щяхме да правим добро и да се просветляваме -> щом не правим добро и не се просветляваме, значи сме изгубили връзка с управляващата сила..... И виждаш, че тук в основата е голямата илюзия, че ние знаем какво трябва да е правилното управление от страна на управляващата сила. Щом, разбираш ли, тя не ни управлява, както очакваме, значи въобще не ни управлява Знаеш ли колко лесно е за управляващата сила да те направи.....например, поне тръгнал по пътя на просветлението. Ще те умрат (буквално) някоя нощ, ще те издърпат по сребърната нишка, ще ти променят структурите за минута, ще те върнат и ще те съживят. Е, ще ти струва няколко години мъки, докато се промени ДНК-то, но ще си тръгнал по пътя. А много лесно могат да те направят и гуру - ще ти добавят още един център на съзнание. Става за няколко дена. И това става без значение дали си атеист или не, престъпник или не. От човешка гледна точка това става случайно. Като се абстрахираме от човешката гледна точка това е предопределено и не зависи от човешкия стремеж към духовност, нито към добро. Работата е там, че смисълът на човешкият живот е илюзията и повечето хора трябва да изживяват тази илюзия и да достигат до своето си осъзнаване. Майа също се управлява от висшата сила. Може твоята мисия в живота да е да станеш просветлен, но може мисията ти в живота да е да станеш сериен или масов убиец и това да е твоето осъзнаване. На висшата сила й трябват съвсем малко просветлени. И си ги създава. Другите управлява, както самата тя си иска, а не както човек очаква от нея да бъде управляван....И затова ние наистина сме се отдръпнали от това да ползваме силата й, за да изпълним мисията си, каквато и да е мисията ни и колкото не-очаквана да ни изглежда. Ето една подходяща за тези последни думи притча: "Някога, в едно кралство, мъж извършил престъпление. Хванали го и го отвели при краля на съд. Наказанието, предвидено за такова престъпление било смърт, но кралят предложил на нещастника да избере: бесилото или да провери какво има зад една голяма, тайнствена, черна, желязна врата в подземията на двореца. Помислил престъпникът и избрал бесилото. Когато му надянали примката на врата, той изведнъж казал: - Ваше Височество, стана ми любопитно, какво все пак има зад тази врата? Кралят се усмихнал загадъчно: - Много странно, но досега все така се получава...Предлагам на всеки, запътил се към смъртта, този избор и всеки избира бесилото. - Но, какво все пак има зад тази врата? Така или иначе на никого няма да кажа...- настоявал престъпникът, сочейки примката на шията си. Помълчал кралят и накрая отвърнал: - Там е свободата! Но, хората толкова се страхуват от неизвестността, че предпочитат въжето пред нея!" А когато се отдръпнем от мисията си и откажем да ползваме помощта на управляващата ни сила, тогава идва управлението на черните учители. Много незабележимо за нас. Ето, виждаш, че винаги сме под управление

Оооо, нужно ли е другите да бъдат като нас. Каквато и пътека да има всеки, тя е част от еволюционното развитие. Е, понякога може да е задънена улица, но понякога може да предизвика мутация, която да се отрази на цялото човечество. Но без задънените улици не би имало и мутации. Тук се сещам, че колкото и странно да ни изглежда поведението на някои хора, то може да има смисъл. Да вземем например пътя на нинджите. Ако си го преведем на български в термините на нашата култура, това е "пътят на убиеца". Изкуството да убиваш, без да си навличаш карма.

Преди години разказах тук за един мой експеримент. Като срещна човек и на ум му казвам "обичам те". Един мъж се обърна изненадано към мен и беше много възмутен, но понеже сам не знаеше защо, беше доста объркан. Хората обикновено не искат да им даваме любов (или каквото си мислим, че даваме като любов). Искат да си получат нещото, за което егото им да е доволно дори и човекът да се чувства разнебитен. Не знам колко често срещате просяци. Аз почти винаги като ги срещам вътрешният ми отговор е да не им давам нищо. Някои много се вбесяват, особено добре облечените просяци и псуват и се възмущават. Веднъж дадох на една жена, която имаше табелка, че иска пари за сираци, 5 лева. Като ги давах уж случайно тя ми докосна ръката, в ръката ми остана една много тежка неприятна енергия, трябваше да си купувам бутилка вода да я измия. Може би е вярно това, че доста хора, които срещаме по улиците, носят неприятна за нас енергия и чувства. От друга страна и аз понякога ходя по улиците невчесан, неумит, непарфюмиран само дето обикновено съм с картонена чаша за кафе - такива има около нас. И понякога гледам лошо, ама много лошо. Особено, ако съм сънен. Ако се връзваме на неумитите и намусените, им даваме част от енергията си, която ей така отива нахалост. Те като всичко друго са част от живота. Не можем да захраним с енергия целия свят. Имаме си собствени задачи, не е нужно неумитите да се набъркват в тях Учителя казва да не се борим със злото, най-малкото, за да не губим енергия, която бихме могли да използваме по по-умен начин, за да го превръщаме в добро. Като следваш вътрешния си глас за вземане на решения, ще почнеш да се движиш по собствената си фрактална линия и ще срещаш хората, които са правилните за теб..... .....ха ха ха, е, има вариант неумитите да са правилните за теб шегичка

Интересно е как да се научим да осъзнаваме този процес на задържане и как да разберем и виждаме, че той вреди?! Според мен един критерий са негативните емоции. Когато ги усетим (а може и да не ги усетим, но ги има) в нас, тогава задържаме нещо вместо да го пуснем.

Хората винаги ще правят нещо заради нещо. Никога няма да се постигне осъзнатост, ако егото не се включи в процеса заради нещо дори това е просто човек да подобри жизнените си условия. Без егото и субективността осъзнатостта не би имала смисъл., Осъзнатостта всъщност е процес на егото, начин по който изживяваме живота си. Нещата може да са, а може и да не са. Двоичният свят е навсякъде, вкл. и извън човека, Светът изначално е двоичен, илюзията е започнала да се гради преди 15 милиарда години. Субективността е основата на осъзнатостта и добро начало за изследване. Смисълът на човека е да бъде субективен. Личността/субективността не изчезва даже когато човек постигне нирвана (по Учителя)......само дето е някаква по-различна личност.

Кое е това "всичко" щом няма индивидуалност. (Тук ще се абстрахирам от значението на думата "индивидуалност" означаващо нещо, което не може да бъде разделено). "Всичко" е понятие, което губи смисъла си, ако го лишим от частите, които обобщава. Казах по начало няма. После се е появила човешката индивидуалност, за да върши някаква работа. А всичко си е всичко. Всичко, за което се сетиш и всичко, за което не се сетиш Всичко, което е проявено и всичко, което не е проявено. Всичко, което е вътре и всичко, което е вън.

По принцип е така, само да не стигаме до прекален себе-анализ, който се извършва само в ума да удоволствие на ума Въпросът е, че всичко, което е познаваемо, е вече в ума. Непознаваемото не е в ума, значи трябва да се търси някъде другаде. Да кажа и тук: логическият процес се основава на енергийни структури и физически органи, които се простират от мозъка надолу до коренната чакра. Не съм срещу логическите процеси, но те са много повече от ума.