B__

" Мога да определя себе си като доста амбициозна, силно критична, предимно към себе си, изискваща, много отговорна, винаги стремяща се да бъде изпълнителна, точна, с желязното мото "Мога повече и по-добре"." Ами именно това показва, че не живеете своя собствен живот, а живеете живота на другите. Е как да сте щастлива .......... Дори отказването от цигарите май не ви носи голямо удовлетворение?! Добрата психотерапия би трябвало да остави след вас доста хора недоволни от промените у вас. Това, че хората да доволни, че сте свалили 30 килограма, не значи, че сте направили нещо наистина полезно за себе си.......

Следвай личното чувство. За праната имах предвид първия ти пост като предполагах, че говориш за прана, енергия, Чи и т.н. Въобще енергийната работа. Иначе това учение, което Креми е коментирала, винаги съм се учудвал, че се нарича с това общо име прана, а няма някакво по-конкретно име, но наистина изглежда приемливо. Ти ще си прецениш в процеса доколко наистина го усещаш.

Голямата радост Tова означава ли, че повишаването на енергийното ниво, за да започне приемането на праната и усещането и, минава задължително през духовното развитие и състоянието на троицата ум-сърце-воля? Ако се разчита само на формални, механични действия, които са заучени, но не е "издържан изпита върху вярата, надеждата и любовта", ще има ли някакъв ефект? Донка, тук се говори, че много индийски напреднали техники на могат да донесат елексира. Повечето упражнения с прана според мен не биха привлекли елексира. Той е нещо уникално и се получава не с прана упражнения, а чрез изпита. В интерес на истината, мисля върху това цял следобед. Упражненията с прана са опасно нещо. Може да развиеш центровете в дланите, но може и да разконцентрираш мозъка. Според моя опит, не можем да говорим за центровете в дланите, защото това е един отделен специфичен ефект. Но ако точно това те интересува, най-безопасна е Рейки инициация. Повечето други неща са варианти на магията, имам предвид търсенето на магически ефект.

Госпожо, вашата дъщеря не е ваша собственост, за да я загубите. Тя е човек и това, че сте я родили, не ви дава никакви права над нея. Каквото прави, тя си го е избрала. Досега не успяхте да ни убедите, че прави нещо вредно за себе си, а ни убедихте колко искате да й попречите. Ако покажете, че нещо вредно става с нея, то можем да й помогнем, ако тя изяви желание. Иначе само плачете театрално нахалост.....

Защо вършим, каквото и да е? Каква е нашата мотивация? Кое ни кара да действаме? Кое ни кара да се движим? Сещам се цитат от интервю на Ролинг Стоунс: "търкалящите се камъни мъх не хващат". Какво ни помага да не хванем мъх? Ще изложа три според мен причини да правим нещата: - егото ни кара - силите ни принуждават - истинският Аз действа Според мен няма значение дали имаме свободна воля или не. И да имаме свободна воля, пак егото може да ни мотивира, а очевидно и силите. Хм, това е интересно - дори да имаме свободна воля, пак могат да ни принудят да правим неща....дори да не го съзнаваме.

Станимир, много съм си наясно относно "това, което трябва да се прави". Аз предлагам да не се палим толкова, защото се губи дискусията, Ами да, заради социума и заради несъзнавано вграденото желание да трябва да си добър, за да те обичат. Сещате се децата как ги обработват в това. Ако "доброто" е направено по тези причини, не знам доколко е то добро. Наистина добър въпрос. Доколко е добро за другите, а и за самия човек. Но още по-зле е, когато на някого е програмирано, че нещо е добро. И тогава в името на доброто се правят безброй злини.

"... малко странно ми изглежда изводът да не правим добро...." Е, къде го видя този извод?!?!?!? Казах "да се прави това, което трябва да се прави". Това е дори повече от добро,,,,Който го разбере, наистина ще е герой Виждаш ли обусловеността на това мислене - мисленето за доброто. Предполага, че доброто е най-висшето нещо. После идва Вселената и показва, че любовта е най-висшето...... И това е едно скромно мнение ...че беседите могат да се четат не само с ум, но и със сърце. Уф, нека дам пример. Детето ти е счупило нещо. Как ще подходиш към него? То е на три години. Ще му обясняваш разликата (човешката) между доброто и злото или ще подходиш с любов. Сам разбираш, че то разбира само от любов. Това е детската чистота.

Да. Не просто аурични излъчвания, а двама човека като се съберат и създават нещо енергийно ново. Всеки вижда новото творение, а не другия. И може въобще да не разбере какво представлява другия. Хората му разправят, че другия прави това и това, че е това и това, а той не вярва, защото не го вижда в това, което създават заедно. И още повече всеки аурично блокира някои от функциите на другия. Примерно ти обичаш да изказваш мнения, а другия никога няма да приеме твое мнение за вярно. Ноооооо това е съвсем различно от "кармичните" връзки. Ауричните връзки създават едни проблеми, които ги няма, когато човека е далече. Кармичните връзки важат винаги, даже и човекът да е починал. Кармичните връзки практически са блокиране на нормалното протичане на енергията. Винаги си носиш в тебе блокажа. Можеш да го разрешиш даже другия да не иска. Разрешаваш го с промяна на мирогледа си, на виждането си на света, или както казва Учителя махаш кармата като променяш мисленето. И това е основно разбиране в учението на Учителя. ......... Всъщност аз дори не бих нарекъл това за което говори П. Дънов "зло", а "несъвършенство" - нежелани последствия в резултат от нашето несъвършенство. Ами просто не е така. Злото не е несъвършено добро, а си е просто зло. Съвременната мания човек да се представя за добър (дори без да е добър хе хе) ни пречи да видим истината. А като си закриваме очите, доникъде няма да стигнем. Конете с капаци просто орат на чужда нива. Това е казано в много беседи, но ето първия ми попаднал цитат от "Озарени от любовта": "...Зло и добро са наши понятия. .....Злото е едновременно добро, което създаде света. Понеже светът като се създаде, хората не разбраха тогавашното добро и туй тогавашно добро стана сегашното зло. Що е злото? – Неразбраното добро.... Той като направи света, влезе сегашното добро в света, което ние разбираме. Кое нещо е доброто и кое нещо е злото? Злото създаде света, а доброто направи света. Злото направи човека от плът, а доброто направи човека от живота, от Диханието на Бога го направи. Това са отвлечени понятия, които не може да ги примирите със сегашните вярвания..." Злото направи човека от плът - злото или силите на тъмнината, или Ин силите създадоха тялото и живота. Доброто или силите на светлината, или Ян, внесоха в тялото духа на човека. Тялото е живо, а духът не е жив, не подлежи на смърт, трансцендентен е и е стар поне 17 милиарда години. Но тялото се създава от Ин силите, жените, които са Ин раждат децата, не мъжете. Но ние със сегашните вярвания не можем да се примирим с това (ака цитата). Мислиш ли, че жените са Зло?! Или просто, че са Ин, който създава живота? Така че да не избягваме да видим злото. Има го. Ако се опитваме да правим само добро, тъй като със всяко добро правим зло, то внасяме огромно зло в света. Ната работа е не да правим добро, а да преобразуваме злото в добро. Да трансцедентираме злото и да осъзнаваме този процес. Затова сме в този свят. Преди време споменах, че според Богомилите има три сили: на разрушението, на сътворението и на хаоса. Хаоса създаден от човешкия ум. Силите на сътворението, което са силите на злото. Това си бе мое тълкуване, но просто сега виждам, че Учителя казва същото: злото направи света. От още една беседа "...Дето се увеличава доброто, увеличава се и злото в света...". Въпросът е не да се прави добро, защото така се увеличава неимоверно злото, а да се прави. каквото трябва да се прави. Ако умът решава какво да се прави, следва само хаос. От друга беседа: "...Злото в света е творчески принцип, който е създал света. Злото е създало света. Онази инертна материя, първо злото е било в сила да я обърне, да направи един свят. После дошло доброто, което да работи върху света, да го уреди. Злото беше необходимо, да се създаде светът. Как бихте го създали вие? Вие, които не знаете, много лесно го създавате...." Или, ако цитирам и Богомилите, злото създаде света и формата и е силата на сътворението, светлината е силата на разрушението, която непрекъснато предизвиква и разрушава формата, за да увеличи осъзнаването. Но също може да се каже и че светлината е сила на сътворението, и че злото е сила на разрушението. Както виждате нещата са двоични и всеки случай си е за себе си. Не можем да изградим извод, а можем да се водим само от Божественото у нас. И последно идват силите на Хаоса - човешкият ум, умиращ да си изгражда твърди изводи, оценяващ и сравняваш всичко, критикуваш и замазваш света......не че ума не е прекрасно средство за анализ - прекрасно е, но просто не става за вземане на решения.

Юля, с това се занимавам професионално.....не го мисля за шоу :-)

Ако говориш за себе си, си напълно прав. При теб логическото мислене не работи, но най-странното е, че разчиташ изцяло на логика в обясненията си. Аз според собствените ти думи съм длъжен да не приема твърденията ти, защото те са съставени от логика, която пак по твоите думи не работи и е изкривена. Ще те помоля в бъдеще да не използваш логически аргументи в мненията си, защото ме объркваш и не ми е ясно как да се отнасям с тях - като изопачаване на истината или като вярното й представяне. Съгласен

Тълкуването на понятието карма в съвременния свят е доста Ню Ейдж, т.е. обусловенa обществено приемливa доработка А иначе според моите усещания ми харесва как Учителя обяснява карма и дхарма. Но ми е интересно как ще избегнем създаването на негативна карма, ако не си обясним кармичните връзки от настоящето?! Нещо за размисъл относно съвременното разбиране за кармата, доброто и злото. Винаги, когато правим добро, правим и зло. Това е от "Правият и кривият път": "... Бог допуснал злото в света като една опаковка. В сегашния живот, злото трябва да седи, като една неизбежна опаковка за доброто, за доброто, което ти трябва да направиш. Защото какво е доброто? Да направиш доброто, ти трябва да приложиш нещо от злото..." Лично по себе си смятам, че всеки, които прочете това, ще има една вътрешна съпротива. Това показва колко сме обусловени относно реалността на живота.....

Както казах по-горе програмирането на човека е много хитро нещо. Много трудно може да стане де-програмиране с логически доводи. Диана спомена въпроса за детската възраст и как ни въздействат тогава. Тогава става основното програмиране, че даже несъзнавано, че и да е имало съзнаван момент, много от тях вече не ги помним. Това конете да те водят на зелена трева е всъщност по-добрия вариант, отколкото да се оставиш на програмирания ум. Когато се взема решение само от ума, тогава по него се прилепват всички програми, очаквания, програмирани негативни емоции, злост и т.н. Мдам негативните емоции се програмират в детството, тогава се програмира и процеса към всяко решение да се прилепват споменатите неща. И реално за самите нас логическото мислене не работи, защото е изкривено и защото по тази причина за решенията за нас не важат логическите аргументи, защото не могат да пробият прилепванията. И какво да правим тогава.....

Това разкъсване на кармичен договор прилича леко на един метод на Фамилните и Системни Констелации, който се нарича "разрешаване на проблемни отношения", но изглежда прекалено опростен, за да работи. Лошото е, че повечето такива отношения са несъзнавани и то с хора, които дори не сме познавали. Особено, ако сме се ангажирали с поемане на карма през роднини, което пак става несъзнавано. ....макар че това е само откъс. Възможно е да е публикувала нещо цялостно

Ама ти толкова ли се замисляш като се качваш на автобус. А леле Тук се включват достатъчно инстинкти, че не е нужно даже да се мисли, та и никаква воля не е нужно да се прилага......освен, ако се насилваш да се качиш на автобуса. А да, ако се насилваш да направиш нещо, волята е насилие, а не е воля. Ние хората бъркаме насилието над себе си с воля. И не само го бъркаме, но издигаме насилието над себе си като морално предимство. И не се замисляме, че насилието над себе си може да е насилие над Божественото в нас. Пълно извратенячество на съвременното ни общество - да бъркаме насилието на себе си с воля. Което е наложено отвън, от социума, външното насилие над индивида вкарано вътре и маскирано уж като воля. И ние си мислим, че сме индивидуалности...... Никой, почти, не знае какво е истинската воля. Това, което бих желал да акцентирам - едно математическо доказателство не може да повлияе човека. Човекът е програмиран много хитро. Той не може да се ДЕ-програмира през логически разсъждения

Да, новото мислене и светоусещане са нов човек, което вече не е стария и кармата се плаща най-добре чрез промяна на мисленето. Юля, не сме тука за прошка. Всъщност понятието на кармата е някаква глупава Ню Ейдж история. Тук сме да изпълним личната си мисия, която е част от общата еволюция.......Всичко друго е Ню Ейдж Освобождаването на мисленето води до освобождаване от всякакви такива ограничения.

Orpha, срамът е от най-съсипващите човека чувства. Човек направо може да загине. Вземи пусни тази тема в подфорум психотерапия онлайн....или нещо такова беше. Сама виждаш как те изяжда това. Имаш нужда наистина от помощ. Срамът е огромна злоба към себе си. Както казва Диди, самоувереността и самоуважението могат да помогнат. А те могат да бъдат освободени при психотерапия. Което ще е балсам за душата ти.

Това не бе обвинение нито критика. Исках да акцентирам нещо, но съм далече от комп. Ще пиша по-късно.

Станимир, все повече си мисля, че ти не си човек на разума. Тоест, че си човек на чувствата, емоциите, инстинкта. Поставят ти тука математически доказателства и т.н., ама ти не, та не Ами хубаво е де. Все изтъкваш ум, ум, ама не е умът водещ при тебе

Дали е възможно като излагаш убеждения да даваш източниците им: учение, книга или собствен опит? Питам само. Съзнанието и умът са продукт на формата. Наистина духът (някой го наричат душа) навлиза в тялото....по-точно в аурата на тялото (5 см над главата), но духът и тялото са толкова различни неща, че привличане по-силно от субатомното трябва да ги държи заедно. А са различни, защото духът не се различава много от духовете на Боговете. Само формата го възпрепятства в проявлението му. Съзнаниеточовешко е продукт на тялото и чрез него се осъзнава това, което наричаме Бог. Няма съзнание без тяло. Човекът е създаден, за да осъзнава, съзнанието е продукт на тялото, не на духа. Тука се сещам, е според Библията Бог създал човека по свое подобие.....ами духът му е Божествен. Според мен Библията не е написана просто да не се загуби знанието. Тя е голяма част от знанието. И като символ дори. В началото се казва, че първо Бог сътворил небето и земята и чак след това светлината. И е така. Светлината се е появила два милиарда години след като е започнало създаването на Вселената. Като пример само го споменавам. Ако погледнеш математическото ми доказателство по-горе, става ясно, че човек е програмиран. И е пределно ясно, че изпълняваме целта на този, който ни е създал. Елементарна сметка: създаден ли е човека? Ако да, значи е програмиран. П,С. Сега видях Следа какво е написал/а, Да, ако имаме воля, тя е програмирана. И използваема от нас в рамките на целта. Сещам се формула на Учителя "В изпълнението на Волята Му е силата на човешката душа". Точно казано: създаденото е ограничено от волята на създателя си и неговата цел. А практически погледнато някои хора имат енергия на волята.....но воля истинска никой човек няма.

Ами човек е точно ограничен и в обучението си и то не само от заложените му методи, но и от формата, в която се намира. А особено ограничен е в това да определя кое е правилно и неправилно. В Теорията на Програмите (нали сме почнали с програмиране) има доказана теорема, която гласи: "ако имаме дадена програма, то не може да се създаде друга програма, която да проверява дали първата е вярна или не". Това важи за всяка програма, т.е. за всеки алгоритъм. Сещате се сега, че всеки план, който си прави човек, е алгоритъм. Е, за всеки човешки план не може да се изработи алгоритъм, който да проверя дали този план е правилен или не. Иначе казано, за никой човешки план не може да се създаде логически структурирано, свързано, крайно разсъждение, което да определя дали планът е правилен. Е, винаги можем да се позовем на интуицията, ама тука вече излизаме извън ума.....което показва, че самият човешки ум е ограничен. От една страна като възможности на методите му, от друга като възможности да приеме други източници на информация и методи. Но има и нещо друго. Ако включим към тази теорема и теоремата на Гьодел за непълнота се получава още нещо интересно. Теоремата на Гьодел най-общо гласи, че извън света на наличната логика има верни твърдения, които не могат да се изведат с помощта на наличната логика. Тоест има процеси, които ние не съзнаваме, но са част от Вселената. Сега ще използваме математическия метод доказателство с допускане на противното. Нека да допуснем, че човек има свободна воля и сам управлява живота си, сам управлява еволюцията си. Обаче, горе бе показано, че има неща в света, които си ги има и си текат, но не се поддават дори на алгоритмизиране, т.е. не се поддават на управление. Следователно допускането ни не е вярно. Човекът не управлява сам живота си и няма свободна воля. Сега, тук говорим за работа с крайна логика, т.е. с логическа конструкция, която може да се изпише като краен текст. Е, нека някой да опита да борави с безкрайна логическа конструкция.....да видим доколко ще е във възможностите му човешки

Така e. Само допълвам: машината може да усъвършенства функцията (или функциите) си, ако има заложен такъв алгоритъм. Тя дори може да записва нови клонове на програмата с цел усъвършенстване на функцията си по посока на увеличаване на Правилността на изходния сигнал съобразно главното условие зададено от програмиста: КОЕ Е ПРАВИЛНО и КОЕ Е НЕПРАВИЛНО. При човека, обаче, съществената разлика е, че 1. Програмистът е вътре в машината и 2. Че той може да променя главното условие "Кое е правилно и кое е погрешно", защото условието може да бъде зададено така, че правилното да бъде ДОБРОТО и неправилното ЗЛОТО. Но може да бъде и обратното. Кое е добро и кое зло е закона, извън възможността за промяна. ЕГО е Аз и е сложно устроеният Човек. Троен дух вътреживеещ в тройно материално тяло. Его не е правилно да се противопоставя на висшият аз, висшият аз е част от Его. Не, не е така. Начинът, по който реагира човекът, може да изглежда непредвидим и действително да е такъв за всички нас, но не и за "програмиста", който и да е той. Колкото до програмите, не е задължително да има главно условие - кое е правилно и кое неправилно; програмата може сама да взема решение, въз основа на заложени критерии и събрани данни, точно както и ние набираме данни чрез възприемане на явления и сме избрали (постулирали) определени критерии. Също така - никак не можем да сме сигурни, че програмистът е вътре в машината. Въобще абсолютно недоказуемо е - ние едни много сложни програми ли сме или не сме. Затова и попитах, вие как бихте се изразили преди 2, 3 или 5 хиляди години, ако беше нужно да предадете на бъдещите читатели нещо, което касае процеси, подобни на познатото ни в момента програмиране, след като не разполагате с такива понятия, както и защо е избрана думата "Слово"? Идеята "Слово" = "алгоритъм" + "енергия" ми допада и ще размисля още. Ще се радвам и на други предложения Преди 2-3 хиляди години щях да им кажа да следват Закона. И сега повечето хора се опитват да го следват. ....Всъщност точно това са казвали на децата тогава

Ти така и избяга от доказателството....Ясно

Всеки ще ти каже, че ти е крива логиката тука. Какво гарантира, че като имам собствено мнение, това е творчество?! Освен това какво казваш с "ако се придържаме към смисъла....това е творчество". Все едно да кажеш водата е вода. Но хубаво, вземи докажи, че поне една идея е продукт на "човешко творчество", а не е дошла от висшите светове. С конкретен пример.

Дао, нищо не ти разбрах, но моето мнение е, че щом идеите идват от висшите светове, то човек никакво творчество не осъществява......

E, може би вместо робот трябваше да употребя израза "в известна степен роботизирано поведение". Не може да направим покритие на човешкото разбиране за робот и човека. Макар, че аз съм виждал такива експертни системи и самообучаващи се изкуствени интелекти, че изглеждат по-интелигентни от средностатистическия човек. Да, неправилно е да наричаме човека робот. Но има няколко интересни паралела. Например, една програмирана система няма да знае, че е изкуствена програмирана система, ако изрично не е програмирана да знае това. Но ако е самообучаваща се система може да достигне до този извод, но пак ако й е зададена насочваща команда отвън или е програмирана да търси същността си. Човекът пък не може да разбере какво му е програмирано отвън (като знания, убеждения, методи, правила и т.н.) и какво е постигнал сам като свои изводи, знания, убеждения и т.н. Това не е мой извод, а елементарно психологическо наблюдение. Човек приема убеждения отвън (съзнателно и несъзнателно) и се асоциира с тях като ги мисли за свои. А в края на краищата егото не е ли едно програмиране, обуславянето не е ли едно програмиране от страна на околната среда?!?!