B__

Всички тези хапчета, които работят със серотонина.........и уж балансират химията в организма.... Количеството серотонин, което един човек произвежда в живота си, е определено отначало. Всеки има определено количество серотонин, което ще произведе. Когато това количество се изчерпа, човекът умира. Всички лекарства, които стимулират създаването на серотонин (а това са много от лекарствата на психиатрите), го изразходват по вреден начин и съкращават живота ни. Чисто теоретично: колкото години си на антидепресанти, толкова години по-малко ще живееш.

Търсенето на вдъхновение в любовта дали означава, че любовта не е вдъхновяваща?!

Ами как да го кажа. Някои баби и дядовци са се научили, че животът е двуполюсен. За всичко. Те биха казали така: "Така всичко свършва или може и да не свърши. Но и да свърши, пак ще имаш живот за живеене, а ако не свърши....сигурна ли си, че наистина искаш да не свърши..."

Харесва ми практическия ти подход. Благодаря. Усетих го това като много ценно. Researchdude, благодаря за експеримента, който описа и за другите коментари. Експериментът е наистина много добър за онагледяване на това, което си мислим и това, което е действителността.

Преди малко ми попадна една мисъл на Гурджиев - "Человек - это машина", управляемая внешними влияниями" ("Човекът е машина, управлявана от външни въздействия") Сетих се и че Учителя казва, че умът на човека е радио. Например в "Слуги на Божествения ум и Божественото сърце": "....Не се опасявайте от онези мисли, които минават през вас. Те да не ви безпокоят. Защото вие сте като едно радио, дето се хващат всички вълни от всички станции. И вие трябва да бъдете умни, да уловите тези станции, които ви са потребни. Всички станции имат еднаква програма. И вие ще хванете онези мисли и желания, които ви са потребни...." Доколко сме машини управлявани от външни въздействия? Какви са тези въздействия? Как ни се отразява това? Как да се справим?

Просто като храна за размисъл една притча донесена от Селим Айсел. Идва ученик при учителя си и му казва: - Вече казах всичките си молитви за деня. Какво мога да направя, за да видя Бог извън евангелията, извън текста? Учителя отговорил: - Прави, каквото аз правя! Ученикът казал: - Но аз никога не съм ви виждал да четете. Нито Библията, нито нещо друго - вие въобще не четете. Учителя: - Това е нормално, защото аз виждам Бог и в тази маса, и в тази пейка, и затова аз нямам нужда да чета свещени текстове, защото аз Го виждам навсякъде!

Много свежо Донка, благодаря, Иииии много точно Между другото (винаги съм го казвал) Станимир ми даде много важни насоки, когато за първи път влязох в този форум.

за отминаването нищо не каза

Това не е общовалиден пример. ...... А ако нещо неблагоприятно се случи в живота му той просто знае, че то ще отмине и го оставя да отмине. Както казах пример - значи не е общовалиден. Как точно неблагоприятните неща в живота ни отминават? Ей така, или ги "обработваме" по някакъв начин. Или чакаме да отминат?

Качество и компетентност е и способността за комуникиране, за общуване. Ако те за теб се изчерпват с красота и подлизурство, тоооооо може да си кажеш, че може да има и други начини за комуникация

Човек да е успешен, необходимо условие е да бъде себе си. Когато си себе си, обаче, разбираш, че ставаш много неудобен за околните и роднините. Просто като си себе си, разбираш, че твоята среда е друга и когато намериш собствената си среда, там е и успешната работа и добрите приятели. Има една шегаджийска история, която е истинска. Жена била много недоволна от мъжа си и го изпратила да иде на психоанализа, за да се "поправи". Ходил няколко месеца мъжът на психоанализа и вследствие на това му дошъл акъла в главата да се разведе с нея. Та ...."поправил" се. Ограничено вярване е да мислиш, че всичко става с протекции. Когато се освободиш от него, разбираш, че сам може да си създадеш протекции. Също така не забравяй, че доста от хората, които много успешно се "оправят" в живота, са такива, защото са преживели определени травми през живота си, които ги подтикват за вършат действия, които да прикрият травмата. Успешен не значи щастлив, а и ти самата въобще не знаеш все още какво значи да си щастлива......иначе щеше да си, нали Човек е щастлив, когато е удовлетворен от решенията си. Може да има малка къщичка на село, да се изхранва от градината си и пак да е щастлив. Същевременно вечер да съзерцава цветята си и да постигне до много повече духовни прозрения от някого, който се е заровил в библиотека и чете книга след книга, за да постигне духовни прозрения. Животът е пределно прост. Но съществуват 987 фрагмента в човека, 987 фалшиви малки Аз-чета, които се опитват да го усложнят .... не ни е лесно, но пък е гот

Александър аз мисля, че най-много материализъм има в духовните търсения.... Например, човек мисли "положих усилия, трябва да се развия духовно" -чисто търгашество

Оптимизмът е вреден - всяко очакване или план поддържа цялото его и носи страдания. Всяко очакване е илюзия. А всяко решение взето от ума носи очаквания. Умът е гениален за анализ, комуникация и прилагане на решенията. Но не и за вземането им. Той им прикачва илюзиите и води до страдание. Е, фокусът на съзнанието е друго нещо

Така ли?! И къде са възможностите, защото аз наистина не ги виждам?! Говоря за възможностите, когато младият човек е без протекциите, на когото и да било? ................. За съжаление, картината е, че хората с по-високи доходи си личат вече от разстояние, а тези с минимални заплати се озлобяват все повече... Пиша, за да покажа просто друга гледна точка. Има един закон, който едни хора са нарекли триадата на успеха. Един от тях е с духовно име Селим Айсел. Успехът се гради на три неща: комуникация, действия, умения. Важността им е в този ред. Във учебните заведения от всеки вид се набляга на уменията (доста далече от нуждата на реалната бизнес сфера), едностранчиво на комуникацията от гледна точка на послушност и много малко на действията. Голяма е ролята на семейството да помогне на "младия човек" да усвои да общува и да действа....или сам той да го направи. Без това успех няма. Между другото човек може да си изгради сам дори и протекцията. А някои хора с едни голи академични умения искат да успеят. Не им пука за комуникацията, не искат да се потрудят, знаят само да изискват. Това за протекциите или е ограничаващо вярване, или е обикновено оправдание.

мдам, следвай вътрешния си глас. Всеки знае как звучи той

Е, леко се възмутих. Лично аз смятам, че освен красивата природа, в България има много повече възможности за предприемчивия млад (млад) човек, отколкото в Англия. А и животът тук може да е много по-интересен, забавен... Другото е, че човек среща подходящите хора на подходящото място. Мястото е първо. Ако господинът не вижда Англия като правилно място за себе си, никаква любов истинска няма да срещне там.

А какво ще стане, ако намериш любовта към себе си? Как би постъпил тогава, ако наистина обичаш себе си?

Аз не виждам противоречие между тези две неща. И то не защото Учителя е казал и едното, и другото. Всеки опит да ги сравняваме през ума води до грешни заключение, макар и да изглеждат логични. Както казва Учителя: "много неща са доказани, но не са истина" ("Личност и душа"). Ще дам дава примера. "злото създаде света". Злото, или Ин, или женският принцип създаде света, създаде и човешкото тяло. Може да отидеш пред огледалото, да погледнеш тялото си и да споделиш честно колко "безпорядък" виждаш в него, дали е "неорганизирана материя" За втория пример трябва да видим на кого говори Учителя чрез своите беседи, на Истинския Аз или на човешкото его, човешката личност. На истинския Аз отдавна всичко е казано. Учителя говори на човешкото его, то трябва да се развива, за да позволи разкриването на Аз-а. И като говори на егото, говори на неговия език, в его-понятията за добро и зло, за да може думите му да бъдат разбрани от егото. И какво зло описва той тука? Безпорядъка, хаоса, който за егото е видим като такъв, но реално е продукт на човешкия ум, който вижда света по този хаотичен начин и съответно създава безпорядък в него. Как се проявява човешката воля? Човешката воля се проявява през ума: "аз реших, аз направих този избор, аз имам тази и тази воля". Истинският Аз избор не прави, той просто изразява себе си в света и не изразява това, което не е. Умът проявява индивидуалната воля чрез своя избор, но както цитирах по-нагоре Учителя, ако " почнем да изпълняваме своята си воля, неизбежно ще се натъкнем на злото". Иначе казано, ако следваме решенията на ума, неизбежно ще се натъкнем на злото.

Ами Станимир, пак да цитирам това, което съм цитирал от Учителя: "злото създаде света". Сам си отговори злото плод ли е или не е плод. Този, който създаде живота, какъв е според теб?

Това е от темата с мисли за доброто: "Коя е причината за падането на човечеството? Някои казват, че злото е причина за падането на човечеството. Като дойдат до тази причина, те казват, че злото трябва да се премахне, и започват да се борят с него. В края на краищата те излизат победени. Никой човек досега, никое възвишено същество не е победило в борбата си със злото. Като знаят това, възвишените същества, даже и боговете, не правят опит да се борят със злото. Те знаят, че ако се борят със злото, ще се натъкнат на Бога и ще счупят главите си. Невъзможно е да се бори човек със злото и да излезе от тази борба здрав. Затова, именно, Христос е казал: „Не противи се на злото“. Натъкнеш ли се на злото, дай път на доброто в себе си. Само силите на доброто са в състояние да се справят със злото. Следователно не се борете със злото, но изучавайте го, вижте какъв е неговият произход....... ...... Всеки човек е дошъл на земята да изпълнява волята Божия и да се учи. Отклони ли се от своето предназначение и започне да служи на себе си, да изпълнява своята воля, той неизбежно ще се натъкне на злото." Какво значи да не се противиш на злото? Какво значи да дадеш пътя на доброто в себе си? Какво значи, че човек, ако изпълнява своята воля неизбежно ще се натъкне на злото? (.....имало свободна воля ) Аз ще споделя нещо, което не е критика, нито основание за обида, но изразява доста от моите наблюдения. Като го прочетете, дори и да не го приемете, то може да ви послужи за осъзнаване на някои неща. Според мен най-големите пречки пред духовното развитие са да си мислиш неща като "защо това ми се случва на мен, та аз съм добър човек", какво и да си мислиш, че си добър. Първо, не може да се каже, че човек е добър или лош. той може да прави неща, които са добри или не-добри (спрямо някои критерии). Та всеки човек е около 50% Ян и 50% Ин - нещо качествено ново получено от доброто и злото. Не можем да го определяме така. правиш нещата Второ, както в темата цитирах Учителя "винаги, когато правим добро, правим и зло". Следователно дори и от постъпките си не можем да направим такива генерални изводи за себе си. Трето, като се е самокласифицирал като добър (за успокоение на вина, страх и злост, които идват от програмирането, т.е. от възпитанието), човек блокира себе си да прави нещата, които трябва да направи. Та той несъзнавано знае, че всяко дело е хем добро, хем зло и за да не направи случайно зло, нищо не прави. Четвърто, "натъкнеш ли се на зло, дай път на доброто в себе си". Всеки човек има зло в себе си. Като се смята за добър, го потиска в себе си, не го приема, не иска да го види и това зло наистина се проявява като зло. И човек, вместо да прави единственото същностно му добро: да преобразува злото в себе си добро, тръгва да сее по света своето добро, което, няма как да е добро, след като е резултат от действието на потиснатото у него зло. Колкото и човек да се натъпче със светлина, каквито и практики да използва, това захранва и позитивното и негативното в него. Те все са светлина, а самото нещо, което наричаме светлина е пак илюзия за светлина и пак е дуално. Пак от онази тема:" ...Що е Доброто? По същия закон, щом даваш възможност на всичко онова, което Бог е посадил, в даден момент да се прояви, ти си добър човек. Всяко нещо има свое определено време за проявление, следователно Доброто в нас може да се прояви вън от нашата воля, а нашата воля може да му съдейства. В какво седи едно престъпление? Престъплението седи в туй, че ти сам или някой друг спъва растенето на каквато и да е добродетел в душата ти. Всеки, който постъпи така, той върши престъпление или спрямо себе си, или спрямо другите...?" Всичко, което е посадено в човека (и добро, и зло) трябва да се прояви в определено време, и тогава то става добродетел. Забележете, че тази проява и това време са "вън от нашата воля", а нашата воля може само да съдейства. Затова многократно съм повтарял, че духовното ни развитие не зависи особено от самите нас - ако се отклоним и почнем да изпълняваме своята си воля, неизбежно ще се натъкнем на злото.

Да, това е интересен въпрос: как доброто съществува извън рационалния ни ум? Понятията за добро и зло са си наши - пак продукт на програмиране.

Е, нещо може да е много трудно за изпълнение, но пак човек да се чувства добре от него. Е да, което е добро за еволюцията, е добро. А сега ми кажи как ще определиш кое добро за еволюцията. Пак попадаме в измислената игра на добро и зло, където "смесваме действителното добро с нашите желания, очаквания, навици и илюзии" Не знам защо хората си внужават, че като правят добро, стават по-добри.....може да се окаже, че някой като прави добро става по-лош, по-зъл, по-ужасен.....

Знам, че нямаше предвид, а и много добър пример е дала. Ясно е, че Донка си е изградила здрав вътрешен морал, вътрешни устои и успява не само да чуе, но и да се довери на вътрешния глас, което тя нарича "Бог поиска да направя добро", а аз да се довериш на Божественото в себе си. Ако сте забелязали проводниците на учение и аватарите или не говорят за добро и зло, или говорят по особен начин за него. Буда говори за правилен път, а Христос говори основно за любов. Тук според мен е много важно да се споменат и думите на Учителя за старозаветните хора, новозаветните хора, праведниците и учениците. Интересно е как споменава, че праведниците вършат добро. Предполагам заинтересуваните ще прочетат какво вършат учениците. Горе цитирах от една беседа :"добро и зло са наши неща". Всеки или са му ги програмирали като разбирания или той от това си е извел някакви изводи, така се получава, че всеки си има добро и зло, но за друг те ще изглеждат по различен начин. А ако имаме вътрешен морал и вътрешно усещане, и се доверяваме на него, безброй хора могат да ни обвиняват в лошавина , но тогава живеем истински, тогава сме истинските себе си, защото "Животът е повече от доброто и злото, понеже злото ако не е, тогаз нямаше защо да говорим. Защото в живота се раждат доброто и злото и трябва да функционират. И доброто, и злото се поддържат от самия живот. И доброто, и злото, както ние познаваме, за нас е добро" (от "Великото малко и великото голямо"). Ето, например за мен някои добри според Донка неща, не са добри за мен и обратното. Обаче, чрез това аз виждам различни проявления на света, мога да се възползвам и осъзнавам от тях и пак мога да бъда себе си.

Ооооо, май не си ги срещал тези хора, които казват, че правят еди-какво си, защото Бог им говори. И във форума имаше такива Тук става въпрос за буквално такова поведение (поне от моя гледна точка). Също така Никола Дамянов беше споменал, че е стартирал проекта с безусловен базов доход, защото Бог му го бил спуснал.

Така се случи, че тази събота и неделя успях да поговоря с около 200 непознати за мен човека. Казвам го, защото говорихме на подобни теми, Похватът "Бог ми говори" според мен е средство на егото да оправдае някое свое .....извращение. Уф, краен израз се получи, но и самото използване на оправданието "Бог ми говори" си е доста крайно. Крайно и манипулативно в манипулативния стил на егото.