B__

Промених си предишното мнение, защото май не бях прав, а ти, което си написал, го потвърждава. Благодаря. Тук си описал нещата, както някои сили биха искали да ги вижда (нещата) човека Да, злото е хаосът и т.н, и т.н. Вярно, вярно. Въпросът е, че всъщност хаосът служи на еволюцията и на разгръщането на Духа. Никоя висша сила не се е претрепала да просвещава всеки човек, защото губи осъзнаването, което се постига вследствие на хаоса. Поне засега е така. Хаосът е инзтрумент за осъзнаване на Духа.....и много добре му служи в това Само единици хора могат да излязат от хаоса, което пак не е случайно - те пък служат да подготвят следващото ниво на еволюция. На следващото ниво хаос. Наивно е да си мислим, че като знаем нещо, можем да постигнем нещо..... Да не би пък да си мислите, че Исус иска да заведе всички хора в Рая?! Ооооо не. Съвсем не. А и не би могъл

А родителите защо са под стрес и какво се е случило. Какво голямо събитие имате в семейството преди това?

Смъртта е част от живота, колкото мракът е част от светлината. Няма как да смесиш едното с другото. Тук не говорим за два полюса на едно и също явление. Тъмнината не съществува освен като липса на светлина. Смъртта също не съществува освен като липса на живот. За хаоса бих могъл да кажа, че съществува, но темата е много отдалечена за да я коментирам със сигурност. Животът обаче, също както и светлината съществуват и то не като антитеза на нещо, а сами по себе си. Тъмнината липса на светлина. Имаш предвид, че тъмната енергия и т.н. зло са липса на добро? Т.е. не съществува "злото"?

Насилие над Бог ли? Или Бог е създал света без усилие?......... Ами създал го е без капка усилие според мен, но това няма значение. Важното е, че светът е създаден с насилие. Дори само Големият Взрив да вземем - взрив, сблъсък, насилие. Всяко раждане на дете е огромно насилие. Човек умира при ниво на болката 50. Родилката изпитва ниво на болка 70.....и оживява. Това е животът - насилието е основна част в него. Евала на жените. Няколко пъти по-силни физически са от нас и многократно психически. П.С. Все казваме, че Бог създал. Не е ли Той самият свят?! Станимир извинявам се, че изглежда, че все към теб пиша, ама все повдигаш съответните въпроси.

В началото на астрологичната година (22 Януари, не календарната) небесните тела....и не-тела (възлите) отпечатаха характера на 2014 и темите, по които транзитите ще ни влияят като човечество. Тези теми могат да се отразят на повечето хора в различна степен, но се отразяват осезателно. Тези теми реално показват илюзиите, които ще влияят всеобщо. Една от темите е да се преучеличава ролята на ума и мисленето. Ролята на ума и мисленето като машина за анализ, отразяване на реалността и комуникация е голяма, НО тази роля ще бъде преувеличавана. Наблюдавам това да се случва с повечето хора около мен. Тази година решенията взети само от ума ще са особено опасни. Друга интересна тема е че всеки ще иска да си поставя цели или нови цели и да открива истинските си ценности. Ще търси ценности, ще ги говори, ще се опитва да премахва ценности, ще се бори срещу ценност, ако несъзнавано я има, а не я харесва. И ще иска цели, цели, цели. Можем удобно да проследим това в темите във форума тази година

Така е, но истинският морал за всеки е различен и вътрешен за него. Примерно да кажем, че ти имаш истински морал. Той на мен не би ми вършил работа. Не е моят. Но дори и с истински морал, ти ще запазиш уважение към ценностните системи на другите, защото това е, което те имат в момента, а и няма да имаш възможност иначе да общуваш с тях. И дори ще симулираш морала им, за да могат да те разберат.

А ето го разбирането за смирението на официалното християнство: Давам го в отделен пост, защото искам да натвърдя на нещо много важно според мен "В какво се състои смирението? Св.Антоний Велики отговаря на този въпрос така: “Смирението се състои в това - човек да признава себе си за грешен, неизвършил никакво добро пред Бога, грижливо да пази мьлчание, да се смята за нищо, да не натрапва своето слово на другите, да отхвърля собствената си воля, да обуздава зрението си, да има смьртта пред очите си, да се вьздържа от лъжа, да не произнася празни думи, да не противоречи на по-старите, търпеливо да търпи оскърбления и да се самопринуждава да понася трудове и скърби.”" Виждате от една страна разликите. От друга страна повечето от нас са отгледани в християнска среда (официалното християнство). Това разбиране за смирение се е втълпило в несъзнаваното ни и повечето от нас живеем по него и се съсипваме бавно и неотклонно. Да вземем само това "да се самопринуждава да понася трудове и скърби". Разгледайте и само тук във форума колко теми има за това как човек трябва да бъде един-какъв си, как трябва да има воля за това и онова, как трябва да поставя другите преди себе си, и т.н. А имаше теми и мнения как човек трябва да развива съвест и срам (ужас, срамът е най-рушащото душата чувсто) и трябвало да се самонаказа като някои членове дори описваха как се самонаказват. Имаше и твърдение, че ако човек имал спокоен сън, то той нямал съвест или нещо такова. Единственото рационално нещо пак е извратено - да се смяташ за грешен. Реалността е, че не е правилно нито да се смяташ за грешен, нито за добър. Човек не е нито добър, нито лош, а е просто човек, който прави различни неща през живота си. Да се смяташ за грешен руши пътя ти в живота. Да се смяташ за добър те кара да правиш наистина неправилни неща.

Приемане и смирение. Двете лица на едно и също нещо. Едното се изразява външно, а другото се изживява вътрешно. Смирението е преди всичко вътрешно и означава да се смириш със себе си, да се приемеш такъв, какъвто си, даже това да означава външно понякога да не си смирен към другите, нито добричък. Приемането е да приемеш пътя си и мисията си такива, каквито са и околната обстановка и хора като съпътстващ декор. Това е всъщност основното в закона за кармата - че вски има път и мисия в живота. Това за причината и следствието всеки успява да си го тълкува спрямо религията на родителите си и то несъзнавано. В личния морал е да изпълниш мисията си, неморално е да я пренебрегваш заради морала на другите. Но има и друго нещо - обходата, за която говори Петър Дънов - или как все пак да си любезен с човека, без да отстъпваш от себе си. П.С. От Смирението: "...Каквото и да се случва в живота на ученика, от него се иска смирение. Смирението не е външно качество, но вътрешно. То е мярка, която определя разстоянието между успоредните линии. Смирението е мярка, която определя правилните отношения между човешките и Божествените отношения. ......Който не разбира дълбокия смисъл на смирението, не иска да бъде смирен. Защо? – Той мисли, че като смирен, трябва да се подчинява на всички и кой как мине край него, ще го тъпче. Това е неразбиране на живота. Всъщност, истински смиреният е брониран, никой не може да го тъпче...."

Моралът е реалното състояние на нещата, реалните ценности на обществото в момента. Да се крием от реалността като цитираме морала на Учителя или това, което той описва като целево състояние, си е като да си заравяме главата в пясъка. Какъв е моралът на обществото в момента? - Да убиваш на война е морално, напр. Освен това всеки има съзнаван и несъзнаван морал, съзнавани и несъзнавани ценности. Колкото и съзнавано да се мисли за някакъв, в несъзнаваното други ценности работят.

Какво е морал?

Да, трябва да изживеем изолираността си чрез другия. Но, ако на някого кармата е да постигне нещо повече, ....може да се замисли как моралът е причина за всички противоречия и войни и колко общо с противоречията и войните имат Любовта и Мъдростта.

Не случайно в Кабала за човечеството или по-скоро за това, от което е родено, човечеството като за един човек - Адам Кадмон. След "падението на човека" се създават отделни хора. Какво е "падението"? Да познаеш какво е "добро и лошо", т.е. да създадеш система от ценности. До какво довежда това "разбиване" на Адам Кадмон и усещането за фалшива отделеност между хората? Аз виждам само част от другия, а също в него виждам себе си като в огледало. Другият по подобен начин вижда мен. Ценностната система (оттам идва името й) се основава на оценката на другия. Тази оценка базирани на ценности (обикновено наричани морал) има следните особености: - Базира се на ограниченото виждане и познаване на другия - Проекция на самооценката ни върху другия - Ограничението, че другият е отделен от нас и света. Разбирате ли колко ограничаващо е това приемане за индивидуалната ограничеснот на другия. Приемаме, че действията му не могат да бъдат ръководени от висши силии Цялото. Когато едно действие е ръководено от Цялото, то е "добро" за цялото значи не подлежи на морални оценки. Ценностните системи (моралът) дали всъщност не ни вкарват и поддържат в света на илюзиите?! Другият ми въпрос е: защо смесваме духовно развитие и морал?

Брате, брате, в какво състояние е минал форумът в последните часове. Неудобни или социално неудобни теми. Теми. с които не можем, не ни е писано, или не искаме да се справим. Чудя се и аз дали да не почна да протестирам. Явно едиствено протестът кара хората да обръщат внимание.....Даже може да поискам да стана модератор...... Винаги (е, вече) казвам, че човек постига духовно развитие само, когато всеки морал умре. сори за офтопика.

Според мен преводът не е съвсем ясен. Мисля, че смисълът е, че ако той пожелае зло на враговете си, то Господ да не го слуша и да не им дава зло, но и да не го наказва за това пожелание за зло. И аз забивам копия, Много. Въпросът е не е да не се забиват копия, а как да знаем кога да забием и кога не.

Каккто виждаш си промених поста с едмо "ок" към теб, Ти си висяла доста над това, кето преди написах, явно е важно за теб Чий стил копирам дружке?! Вече ме заинтригува.

ок

Мдам, всяко нещо си има двете страни. Това "да се сдобием с препятствие" Кастанеда го нарича малкият тиранин. Това, което ни кара да се развиваме и осъзнаваме. Както малкият поносим стрес е полезен, за да ни държи живи. От друга страна създаването на враг е най-използваният похват за манипулиране на човешкия ум. Истината е друга и всеки може да я намери за себе си в баланса между крайностите. Все пак от време на време е необходимо да ни стимулират......или да ни манипулират Това може да се окаже само ме мнение, но пак Кастанеда казва, че никой разумен и здравомислещ човек не би тръгнал по духовния пък ако не е бил подведен И си мисля, че е абсолютно прав. Ние си нямаме понятие каква огромна болка трябва да премине и оживее един учител, за да стане учител.

Най-близкият цитат, който намерих (не съм търсил много), е "В духовния свят и мъжете и жените раждат" Някои автори на духовна литература споменават, че човек в преражданията трябва да добие опит от всеки вид сексуалност (хетеро, хомо, би). Дейвид Дейда (един от 100-те съвременни признати духовни учители) казва, че няма значение дали двойката е еднополова след като между двамата има потенциал и единият поема женската парадигма, а другият мъжката. В генетиката на човека никъде не е заложен пола му. По някое време ембрионът пък става от определен пол. Някои затова казват, че полът е илюзия. Съществува единствено потенциалът на мъжкия и женския принцип. Също така ми е интересно дали въобще астрологично може да бъде намерен определител на пола. Небесните тела задават генетичната ни структура. Не мисля, че можем да търсим общо мнение на Бялото Братство по въпроса. Важното е човек да бъде приет от тези около него такъв. какъвто е.

Наистина хубава тема. Берт Хелингер казва, че за да постигнеш висшата си същност, всяка съвест трябва да умре. А какво е съвестта? Съвестта е свързана с това, че не си изпълнил задълженията си към твоята си група: семейство, племе, народ...... Всяка съвест предполага делене на групи: вегетарианци. "духовни", "ние".....Докато ти виждаш други около теб, си наистина далече от Бога.....или това, което се разбра под Бог. Всяко разделение е далче от истината.

Лъчезарна, тези цитати, които си дала, са развити чудесно в една книга на двама психолози. Ум и чувства. Съзнавано и несъзнавано. Те ги наричат Ездачът (умът) и Слонът (несъзнаваното). Ездачът има идея, но без Слона да е съгласен тя няма да се осъществи. Без да ги има чувствата към нещото, нещото е непостижимо. Лично аз не мога в момента да облека в думи това, което виждам. Не забравяйте обаче, че в темата в началото съм казал "можем да ползваме и двете". Може би е перверзно от моя страна как наблюдавах и поощрявах крайности. ...... Лично аз знам, че за себе си трябва да използвам повече рационалността на ума си........например да извадя парична полза от това, че мвм и Станимир са все след мен хе хе Нека не забравяме, че порочността на чувствата се проявява в ума като ограничаващи вярвания. Едно такова ограничаващо вярване е, че знаем какво е добро и зло. Божественото се проявява чрез чувствата е казал Учителя. Умът е бойно поле.

Може ли? И какво ще разбере? Ами ей това е интересното. Но вследствие на горната дискусия се замислих, Има блокиране на ума, което освобождава, но има и блокиране на ума, което заробва. Това го пиша съвсем сериозно. Не се шегувам. Ако умът е блокиран от ума (като при медитация), това заробва. Въпросът е кога умът се блокира освобождаващо?!

Божидаре, обясни как да живеем без да ни работи ума, за да не ни ръфат разните същности. Не искам да бъда изядена ... спокойно. Сакън, недей, няма да те ръфат. Ти точно така живееш

Не намирам кой е водещият/преподавателят?

Това е много лесно за един тип ум, за който е типично да се придържа към вярвания, които не са верни. Е, може и да са верни, но човек е неотстъпчив във вярванията си даже да са грешни. Леснотата да се медитира е леснота да се предаваме на разни мисли, които плуват наоколо. Г-н Станимир, нищо не каза по темата освен, че се превъзнесе относно ума. Повечето Ню Ейдж последователи си мислят, че умът е дарба. Ами не е! Умът е задача, нещо, което трябва да се преодолее. Я си представи едно синигерче, което е намерило няколко зърна белен слънчоглед, което да почне да мисли и да се чуди дали е правилно, дали не е правилно, какъв е смисъла и т.н. Ами котката ще го изяде, докато се чуди и ще си отиде гладно горкото. Докато работи умът, разни същности ни ядат, ръфат от нас, защото умът е начинът да бъдем заблудени......Светът на заблудите Майа е включен в нас през ума. Там е интерфейсът на заблудите, дебелият кабел към илюзиите забит дълбоко в главата ни. П.С. Умът е само инструмент нищо повече. Не е панацея. Не е лекарство, а е среда за размножаване на самата болест, ако го превъзнасяме.

Скъпи съфорумци, много сме говорили за ролята на ума. Чак сега ми се избистриха някои виждания........усещате ли как заговорих като Тодор Живков Мдам, по същество: Който концентрира ума си (и набляга на ролята на ума), постига сидхи, умения. Уменията за какво служат? Не за събуждане. Уменията служат на съответния човек, за да може да постигне той ВЛАСТ. Надмощие, сила. Дори сила над себе си - най-големият грях. Който се освободи от ума си, постига събуждане. Може да няма никакви сили и умения, но е събуден. Е, някои комбинират и двете. Но да не пренебрегваме гърбавият обущар, който уж няма никакви сили, но знае всичко за света......