Нямам нищо против планирането. Който иска да планира, дори всичко, ок.
Ако ще ходиш в Мароко, ок, трябва да си набавиш нужните неща. Въпросът не е планирането на пътуването, а как си взел решението да идеш там.
Ако ти вътрешно си готов за това и твоята вътрешна същност си е "поговорила" със Вселената и е привлякла това пътуване, то тя ще привлече и нещата, които са подробностите по него (билети, превод на пари и т.н.).
Ако това пътуване просто не е за теб, а умът ти е взел решение, защото така трябва и т.н., то наистина трябва много да планираш и натискаш, защото ще имаш голяма съпротива от околния свят за това пътуване.
А не ти казвам да не планираш. Но се вгледай, когато си взел едно решение и планираш изпълнението му, колко лесно е планирането и каква е съпротивата на околния свят към изпълнението му.
Ако решението е от истинската ти същност, то съпротива от околния свят няма, реално не се нуждаеш от планиране, а същността ти ще те ръководи по последователните стъпки.
Ще забележиш, че колкото повече нещото не е за теб, толкова повече усилия хвърляш в планирането.
И тук да се върнем на смисъла на живота: кое е по-смислено? Да се борим с живота или да живеем живота?