B__

Звучи невероятно -лесно упражнение за намиране на истинската цел в живота. Би ли го споделил с нас БожидарЗим? Лесно в смисъл на дзен простота. Трудното е в приемането. Необходими са ви поне 20 минути в спокойствие и тишина. Осигурете си 20 - 40 минути. Необходими са ви хартия или празен текстов файл на компа. На компа нищо друго да не се вижда, за да не ви разсейва. Затова по-добре е хартията, ако не сте отвикнали да пишете на ръка. Отпуснете се хубаво. Използвайте някоя техника за релаксация. Всъщност това, с което се заемате не е толко важно - винаги можете да повторите упражнението. Не трябва да се стягате заради естеството на упражнението. Кажете си, че това, което правите е игра. В която най-важно е отпускането. Напишете най-отгоре "Каква е целта на живота ми" След това в отпуснато състояние с минимално мислене и разсъждаване започнете една след друга да изреждате целите на живота, които ви идват в главата. Питате се каква е целта в живота ми и записвате това, което се появява в главата ви НЕЗАВИСИМО КАКВО Е ТО. След това пак задавате въпроса, чакате да се пръкне нещо в главата ви и без да мислите го записвате. Със сигурност може да напишете няколко десетки цели преди да стигнете до истинската. Истинската цел може да е сложно изречение или повече от едно изречение. Как разбираме, че сме стигнали до истинската цел в живота? Когато напишете нещо, което ви кара да заплачете, тогава сте стигнали до истинската цел в живота. Може да имате няколко близки състояние до заплакване, но истинската цел ще ви накра наистина да ви се поне прииска да заплачете. След като сте открили по този начин истинската цел, то може да помедитирате (поразмишлявате) върху нея и предишните написани цели, така че да я поразширите с някои неща от предишно-написани цели, така че да добие цялостност. Ако не успеете от първия път, опитайте пак (както пишеше в едно ръководство по Кама Сутра ). Както виждате се изисква известно отпускане, концентрация и оставяне на нещата, които идват отвътре БЕЗ рационализирането им. Това за някои хора е трудно, а познавам една девойка, която с нейната мания за рационализация въобще няма да може да го направи това упражнение За тези хора (с цел да дам нещо като варианти достъпни за всички хора), които не мога да направят упражнението има възможност да работят със например специалист по трансперсонална психология, който може да им помогне да добият нужния интегритет, за да успеят да "видят" целта си и да преодолеят блокажите по нейното осъзнаване.

А училище валдорфско има ли?

Диана, подкрепям те с двете си ръце и даже единия крак ще вдигна, че човек най-вече трябва да открие мисията си на Земята. Според мен са важни три неща, когато обсъждаме провала. Първото е дали човека намира опора за щастието си вън от себе си или вътре в себе си. Дали гради щастието си на външни фактори като любовта на половинката, одобрението на съседите, лъскава кола, банкова сметка и т.н. или гради щастието на вътрешни неща като вътрешна хармония и ред, интегритет, следване на целта на живота, единение с Природата и т.н. Доста хора усещат, че човек, който гради вътрешното си щастие, успява с успех да променя и околната си реалност. И доколкото не всеки човек може напълно да базира щастието си на вътрешния свят, то опираме до най-важното нещо: да откриеш истинската си цел в живота. Някой хора го правят това инстинктивно, без да се замислят и за тях живота и ролята им в него ги изпълват с удовлетворение. Друго се блъскат с факшиви цели натрапени от родителите и обществото. Така стигаме до третото нещо: обществото. Доколко сме хем свързани с обществото, хем отделени от обществото. Защо свързани? Колкото и да се бие някой от гърдите, че е напълно независим от обществото, това просто не е възможно. И то, защото човек си има задача свързана с групата и обществото и почти сигурно истинската му цел в живота е свързана и с другите. Човек се реализира в човешките взаимоотношения и в семейството. Човекът е част от човечеството. Някой ще каже сега за постоянните отшелници нещо На този етап са такива От друга страна обществото чрез масовизацията се опитва да контролира индивида и да ограничи вътрешната му свобода. Оществото се управлява чрез всеобщите заблуди, а тъмните сили действат чрез общественото мнение. Та значи гъвкава еквилибристика се иска и постоянно внимание. Та да спомена двете крайности: 1. Ако градите шастието си на външни фактори И ако приемете за цел на живота натрапена от обществото такава И ако държите на мнението на обществото за вас, ТО рано или късно задължително се проваляте 2. Ако градите щастието си предимно на вътрешния свят И ако откриете истинската цел на живота си И ако се опитвате да помогнете на обществото чрез своето развитие, което понякога трябва да е независимо от обществото, ТО вие трупате жизнен опит, отмятате кармични задачи и постоянно конкретизирате и доразвивате целта си в живота Ако искате, ще ви кажа едно лесно упражнение за намиране на истинската цел в живота?

Моника, има и нещо друго. Тези 15 години, ако си го правила с любов и удовлетворение, може наистина да си правила това, което е смисълът на живота ти. Обаче и смисълът на живота се променя. Може вече да си свършила всичко, което е трябвало да свършиш и да ти трябва ново предизвикателство

Късметче, Честно казано в началото се бях вманиачил и дори се връзвах на това какво е готвено в тенджерата преди и доколко добре е измита в миялната машина Бях си купил тенджера, в която можеше да се готви само вегетарианско. После се усетих, че това е фанатизъм. Хем привързване, хем прекалено голямо значение отдавано на яденето, хем разфокусиране на вниманието, хем загуба на енергия, хем неусетно започваш да отхвърляш други хора. Като се усетих, че е фанатизим си казах още веднъж, че няма единствен правилен път и не може да се счита, че вегетарианството е единствения правилен път. И като си казах това нещо се промени и отношението ми към другите хора към по-добро. Все пак, ако толко трябва да ни стресира общуването с невегетарианци, то това е отхвърляне на правото им на свободна воля. Да не забравяме, че и Исус е общувал с невегетарианци и не е не ги е отхвърлял, а ги е обичал не по-малко от другите хора. А и си представи, ако готвиш и в процеса постоянно мислиш дали това има досег с животиски продукти, с кой ще го ядеш на една маса, дали другите ще ядат месо и т.н., то това те стресира и храната пострадва енергийно най-малкото Или пък ядеш и вместо да се концентрираш върху храненето мислиш как ще ти се отрази това, че човека до теб набива мръвки ....и верно ти се отразява зле Лично мене по-ме впечатлвяват хора по улицата, които като ги погледна ме стресират с лошотията си. Колкото и да е тъжно, хем има такива хора, хем ме стряскат все още, макар да знам, че и това в даден момент ще го приема. А употребата на алкохол пак си зависи от човека. Той може да извади наяве всички лоши неща, които ги има вътре в човека. Ако няма толко лоши неща, то може да се общува нормално и с него Все пак живеем в този свят и нищо в него около нас не е случайно, всяка дреболия си има смисъл за пътя ни.

Ех, трудна тема. Сещам се, че и Учителят е бил най-висока степен посветен в розенкройцерството. Искам да кажа, че и Учителят е имал учители. Човек тръгва да учи, чете, учи, и си вика че сам може да се научи ама на много неща. А и почти цялата съвременна литература тръби, че това е векът, когато всеки се учи сам и търси учителя вътре в себе си. Учи се сам, учи, учи и вижда по едно време, че това е грешка. Няма как да се учиш без учител. И се усещаш, че даже и досега, каквото си учил, пак си бил подпомаган от учители около теб, някои от които неочаквани. И си мисля, че човек трябва да има поне няколко учителя, вкл. да отдава дан и на черните учители, а задължително трябва да има един основен и не да общува с него от дъжд на вятър, а това да е един постоянен процес на ежедневно по възможност общуване. Естествено, голямо значение за мен има и вътрешният глас, но аз съм абсолютно начинаещ и тепърва развивам общуването с него. Просто има етап в развитието, когато се нуждаеш от учител. Друго важно нещо е работата в група. Така хем се преработва огромно количество информация, хем осъзнаването на един става осъзнаване на групата и т.н. и т.н. Ех, ех. Най-добрият вариант е да имаш и учител, и група, с която да работиш.

Аз пък чисто интуитивно, макар и насочено, попаднах на тази тема. Жалко, жалко, че не е потръгнало

Фантазми. Може да покажат душевното състояние почти, както сънищата.

Това че не вярва в магии, не означава, че не могат да й действат Но това е друг разговор. Пак да кажа, никой не може да внуши на Лили нещо, без да има основа за това вътре в самата нея. Нещо, което тя е приела като свое и на базата, на което е изградила убежденията си.

Какво е провал? Върхът на страха от грешките в нашето общество. Нашето общество подчинено на парадигмата на съвременната наука живее неразбиращо цялото и тънещо в капана на "това да, това не". Стремежът към отхвърляне и преклонението към "правилния път" са резултат от вегетацията на монотеизма в Западното Общество. Има само една Истина, само един път, само едно решение. Това дълбоко повлиява какво? Дълбоко повлиява познавателните способности, способностите за светоусещане и способността да вярваш в себе си. Не случайно е измислена науката сугестология, която доказва, че когато се повлияят натрапените от обществото разбирания за възможностите на паметта и познавателните способноси, обучаемите постигат невиждани върхове Провалът е нищо повече от неусетена навреме грешка или да го кажа по не-монотеистичен начин: неусетен навреме кармичен урок. А е неусетен навреме, защото не се поощрява човек да греши, по-точно не се разбира полезността на грешката. Човек не разбира, че няма нищо лоше да се учи чрез грешки и не си ги признава и даже дотолко не си, че не се усеща, че прави грешки. Провалът е дълбоко неприемане на грешката и реалността, докато действителността не се стовари със цялата си сила върху човека и той не приеме абсолютно всичко. Странно, та дори и грешката е стъпка напред към целта. И провалът вече изисква не просто изправяне на грешка, а тотална промяна в живота на личността и то защото поради неприемане на грешката личността тотално е вкарала живота си в заобиколен път. Провалът е неприемане на грешката, неприемане на реалността, неприемане на себе си. Отхвърляне на себе си в полза на капризите на обществото. За който казват, че е провален, то той е приел капризите на обществото да бъде провален. Ето един пример за провал поради приемане капризите на обществото: Младеж се влюбва в девойка. След два месеца са вече сгодени. Младежът се усеща и разбира, че няма да може да създаде хармонично семейство със тази девойка. Обаче не може да откаже сватбата, защото е обещал, защото е кавалер и защото "какво ще кажат хората". Оженва се, ражда му се дете, става още по-зле. Младежът не иска да се разведе, защото има дете и на кого ще остане то и "какво ще кажат хората. Става по-зле, скандали, травмиране на детето, липса на нормално съществуване и в един прекрасен ден младежът прерязва гърлото на съпругата си. Ей това е провал....заради неприемането на елементарната грешка, че е сбъркал с жената или по-точно, че е сбъркал в преценката за себе си.

Най-сърдечен привет Чебурашка, Абе аз не съм маг, а ти взе да ми тълкуваш писанията като личен опит ..... тц тц тц Но все пак има някои несъответствия и сигурно съм длъжен към теб да ги спомена бегло. Ами аз казвам през невидимия свят, не че от там идва волята...е тя волята и от там може да дойде, но уж си викам дай да дадем малко по-широко определение да не се засягат хората, а какво се получи И това за волята. Ясно е, ама тя волята само проблеми създава. Колкото повече воля, по-зле. За грандиозна магия е достатъчна волята необходима да сготвиш една манджа само май. Повече вреди. Като подправки в повече. Сега, като каза Истината и се сетих за един пасаж от "Майстора и Маргарита": Пилат пита Исус: "Каква е Истината", а Исус му отговаря: "Истината е, че в момента те боли главата..." Та това за Истината е ясно, но си мислех, че нещо по-земно и за практика се търси, а не далечните абстрактни неща. А това "А истинската същност на Магията - познание и посвещение." Ами да, ами да. Това разбирам аз под трансформация, ама никой не е длъжен да ми знае термините все пак А за егото си права. Яко ме тресе. Та искам да те попитам. Ти лично, би ли ми дала енергия, Истина и Любов в борбата с егото ми? Би ми дала, нали?

Затова има окултен закон МЪЛЧИ! Какво си се разбъбрила насам-натам?! :) Виж какво става като не спазваш законите - хоп и плъзва страх

Сори, че възкресявам стара тема, но ми стана интересно. Първо да дам едно малко работно определение за магия: метод за отдалечено/индиректно въздействие посредством невидимия свят. 1. Знаете ли някакви сигурни начини за защита от магия ? Каква е най-добрата магия? Когато трансформираш себе си така, че това, което искаш, да се получи от само себе си. Коя е най-добрата защита от магия? Когато трансформираш себе си така, че всяка получена енергия, включително и негативна, да я използваш за творчество и за излъчване на любов. Пак опира до начин на мислене и начин на въприемане на света. Никола нарича това будност и контрол на емоции, мисли и т.н. Аз го наричам осъзнаване и трансформация или промяна на световъзприятието или стабилно поддържане на събирателната точка (както я рабира Кастанеда). Казвам стабилно поддържане, което означава поддържане и нощем, докато спим, което пък обяснява предимствата на осъзнатото сънуване и осъзнатия сън изобщо. Как транформираме негативната енергия в положителна? Ако сме маг, използваме принципа на върколака. Ако не искаме да стигаме дотам, то това си е описано много добре и в учението на Учителя "Ако те ударят по едната буза, обърни другата", отвръщай на злото с добро, ако ти направят лошо, отвърни с усмивка и добро. За всяко лошо нещо, което ти правят, отвърни 77 пъти с добро и повече няма да ти го правят. Отгледайте в себе си състрадание и съчувствие. За всяко лошо нещо, което някой ви прави, изпитайте състрадание към него, за жестокостта, на която се подлага, за да прави лошо. Това състрадание ще ви позволи да изпратите любов към него, т.е. да преобразувате насочената към вас лоша енергия в добра. Следващото важно нещо е прошката. Простете на себе за всяко нещо, което се сетите, че ви причинява вина. Простете мислено на всички хора, които сте обидили преди и през деня. Вижте в метода Силва е описан добър начин как се прави това. Какво се получава като страничен ефект от горното. Някой го наричат тунел на реалността. Това е твоето пространство в реалността, където може да има хора и събития, които са характерни за тази реалност. Ако създадете такъв тунел, че в него да нямат място обирджиите като същност, светоусещане и т.н., то никой няма да ви обере даже престъпниците да живеят в съседния апартамент. В нечии тунели на реалността живеят и дракони .... Какво е желанието за защита? Точно поставяне на себе си в състояние на жертва. Откажете се да бъдете жертва. Така ще се защитите и от джебчиите в градския транспорт, не само от магии. В йосиф.нет в описанията за минималните неща, които да знаем е описано бегло състоянието жертва. Може някой друг да даде линк към подробен материал как да отлажем да сме жертва? И тези ритуали за прогонване и защита не си мислете, че са безопасни. Един прост ритуал за очистване може да ви докара двудневен як световъртеж особено, ако сте с по-силна енергетика. Но пък разбирам, че на даден етап на развитие на човек тези ритуали са единствено достъпни. Но и тогава можете да изпозвате с голям успех молитви, поклонения и по-безопасни не-енергийни ритуали действащи предимно на несъзнаваното и чрез външна за вас енергетика (залагане на морска сол например, обхождане със свещ) Последно за защитата. Най-добре се вижда енергийната атака (дори мислите идват при вас под формата на енергия) като развиете ясновидството си. Освен това трансформацията може да я насочите така, че да ви позволява и въздействие върху невидимия свят, т.е. да магьосничите, но това е свързано с кармата ви и не всеки маг да бъде е писано било. 2. Човек може ли да се справи сам със направената му магия или трябва да ползува специалист за това ? Вашето ЛИЧНО мнение ...? Личен опит (ако има)? Примери? ... И за "яката" черна магия. Мнооооого рядко се случва. И то магията е на принципа на минималното усилие. Никой няма да ви направи магия за смърт, за да заеме позицията ви във фирмата, ако може да ви направи магия да искате да идете на друга работа. Понякога тези магии имат нужда от минимално енергийно въздействие, за да е задоволен поръчителя и няма нищо да усетите, дори няма да усетите дискомфорт. Истинската магия не се прави наведнъж с голям удар и пата-кюта, а се прави на незабележими стъпки....така както умната жена внимателно подготвя мъжа си да купи нов диван и накрая той дори е доволен от това Както казах "яката" черна магия мнооооого рядко се случва и ако ви се случи, и болезнено я усещате, то може трансформацията ви да не е достатъчна и единственото спасение е бързо изтичване при бял "як" маг. Как се усеща магия за смърт (истинската действа до няколко дена). Яко сърцебиене, световъртеж, повръщане, невъзможност да стоите прави и всичко това без никаква предистория. 3. Как най-ефикасно се отстраняват авто-магиите ? Има ли такива изобщо...? Имате ли наблюдения в тази насока ? Атомагиите или мисъл-формите, които създаваме. Ами сменяме мисленето. Прекарваме по-дълго време в немислене. Абе сменяме мисленето и това е. Ако усетите негативна мисъл, веднага я заменяме с положителната и положителната я повтаряме поне толко пъти, колкото е идвала негативната. ПОмагат и молитвите и утвърждаванията. 4. Можем ли да погледнем от позицията на "положителното мислене" за магиите ? Лични размисли в тази посока ... Положитеното мислене само по себе си не помага. Зависи какво мисли несъзнаваното. А това вече е дълбока работа свързана със авто-психо-анализа, преглед, рефлексия и самонаблюдение, промяна на егото. Така се създава истинско пложително мислене. П.С. Никола, ако искаш някой да ти направи магия, то иди във достатъчен брой сайтове на врачки, естрасенси и магове, регистрирай се във форума с истинското си име, рождена дата и снимката ти за аватар и почни да пишеш как тези лъжат, че няма магия, че всичко е на самовнушение и т.н. Почни да пишеш и статии в съответната специализирана преса както директно давай имена на фалшиви врачки, ясновидци и т.н. Гарантирам ти, че след време ще усетиш въздействие Но това няма да стане, нали? Защото трябва доста да измениш тунела си на реалността. А ти не го искаш. И затова ще си защитен

Има Гранат Вземи отиди и убеди оня отдел, а който говорихме да направи нещо А сигурна ли си, че наистина не правят нещо?! А че то си заслужава цената. Всяко нещо, което искаш да се направи "за всички" пак изменя груповото несъзнавано и пак опираме до внушаемост и контрол над хората. Излиза да лекуваме внушение с внушение. Клин клин избива, но последния остава.

Гранат, Ако притиснеш силно един портокал, какво ще излезе от него? Лимонов сок или портокалов сок ? Ако те притиснат силно външните обстоятелства с например внушаване на страх, какво ще излезе от теб? Само това, което го има вече в тебе Причината защо приемаш "внушения" страх е пак вътре в тебе. И там трябва да правиш анализа защо става така.

страхът много често е проекция на нашето подсъзнание.Може би нещо преживяно в дестството???Скоро в един форум по астрология имаше тема за фобиите-оказа се,че и те са ни заложени от звездите Така,че може би е преживяване от минали инкарнации...Знам ли?! Много добре казано. Нещата идват от минали травмиращи преживявания, особености на живота в детството, пренатален (в корема на мама) период, минали прераждания. Нещата от детството и пренаталния период може да са толко силни, че да замажат всичко, което си постигнал в предишните прераждания. Затова са толко важни такива неща като преглед на Кастанеда, откриване на истинската цел в живота, освобождаване от егото (убежденията натрупани в детството и т.н.), себеанализ и себерефлексия. Те ни позволяват да изплуваме над затлачванията в този живот.

aaa, та в тази връзка. Наскоро ми казаха едно упражнение, при което просто се наблюдаваш коя мисъл и емоция откъде идват. В повечето случай мислим, че реагираме на външни обстоятелства, но реално мислите и емоциите идват от начина на интерпретация на външните обстоятелства, който си е вътрешен, но тук идва и другото упражнение: след като сме открили начин на интерпретация да открием в миналото съответния момент, когато сме решили да интерпретираме по тозои начин. Накрая излиза, че истинското ти "себе си" е много трудно да бъде открито в купа. абе упражнения един куп само да има кой да ги прави

Да, Диана и xameleona, Трябва да станеш точния човек, изпълнител на волята на Силата, т.е. на Бог, за да няма кармичен удар. Въпроса е как да се вредиш да станеш точния човек за конкретната ситуация. Наистина го знаят посветените, ама май не искат да споделят тука Късметче, а Хитлер е бил проводник на крамата на немския, че и на други народи. Затова е трябвал жив, май.

Никола, Казах почти същото, но ти предлагам да излезем извън рамките на ученията, на които сме били "подложени". Ще се опитам да повторя същото максимално формално, за да могат да го коментират хората и преставам да "чатя". Има два вида надежда. Едната е плод на човешките заблуди и да го нарека суеверия. Това е бягство от действиетелността, от кармичните задачи (както ти казваш "един светски човек, притиснат от неволи и изпитания, се "измъква" с надежда от тях"). Тази надежда му помага да формулира нещо като намерение и с помоща на свободната воля да промени в известен смисъл живота си и да "получи отсрочка". Другата надежда е обективно съществуващата висша идея, архетипа на надеждата. Необусловенето предначертано еволюционно развитие на човека и усещането за него. Надеждата, която е усещането за божественото и предопределеността в развитието на човека. Ясно е, че втората надежда много трудно се усеща от западното общество (и въобще усещането за божествено). Това зависи от събирателната точка (по Кастанеда) или иначе казано от начина на въприемане на живота, от мирогледа. Когато човек умира му остава само последната надежда: усещането за божественост и вярата в предначертания еволюционен път. Затова казвам, че Мона като се занимава (ако го прави) със смътноболни, то трябва не да подхранва фалшивите надежди за оздравяване, а надеждата за божественото предначертание за съответния човек, което продължава и след смъртта. Това е и смисъла на християнското последно причастие. Ти наричаш тази втората надежда вяра и сам казваш, че "Ето защо за мен всички хора са си вярващи, но просто някой не го осъзнават или не си го признават за момента...". Когато си осъзнал усещането си за божествнеото, това е вяра. Но когато не си го осъзнал, то действа като надежда. И това е смисъла на надеждата, да дава смисъл на живота, докато още не си осъзнал смисъла. А нима вярата не е свързана с надеждата. Нима вярваш, без да се надяваш на нещо. Вярваш, че трябва да тръгнеш по духовния път, но какво те крепи да продължаваш да вървиш по него. Вярата или надеждата. Вярваш, че ще преодолееш егото си, но се надяваш това все някога да стане. Вярата е свързана с безкрайността, а надеждата придава измерение на човешката вяра. Все пак все още сме хора. Надеждата придава осезание на това, в което се вярва иначе то е неосезаемо. П.С. Ха, намерих нещо интересно:тук И особено по въпроса, че "надеждата придава осезание на това, в което се вярва иначе то е неосезаемо" или както е казано в статията: "...Надеждата схваща нещата отблизо, тя схваща настоящето...".

Никола, Това споменах - за безмислените и вредните за изпълнението на кармичните задачи надежди. Тях ги махаме....поне ние Който не ги маха, има неистова нужда от помощ. Абе всеки човек има нужда от помощ понякога. Когато си мисли, че надежда няма. Затова са свързани вяра, надежда и любов. Правилна надежда и стигаме до вярата и любовта. Според мен всеки от етапите, които имаш предид (надежда, после вяра) си има смисъла. Иначе как ще стигнеш до вярата ?! И да принизяваме надеждата, то не ни ли трябва ?! Надеждата е и усещането за еволюцията на човека. Интуицията, усещането за божественост, което носим в себе си. Без това усещане вяра няма.

Доста точни попадения (размисли) на Мона,... но за да я разбере човек, трябва да тръгне от подчертаната дума в червено - "последната надежда". От подобна надежда човек няма нужда. Подобна надежда е просто една сладникава приказка, която удължава единствено агонията. Подобна надежда е красива лъжа-залагалка. За подобна надежда, в голяма степен може да се каже, че е вредна. Никола, то е ясно, че хората не трябва да се лъжат, Според теб, какво друго можем да им дадем ? И трябва ли да им дадем нещо ?

Ники_ странен тунел на реалността ?!

Сега се сещам, че хората не случайно свързват вяра, надежда и любов. И не случайно в езотеричните "приказки" те са свързани. Когато не можем да дадем надежда на някой, можем да му дадем любов. Където има любов има и надежда.

Ами не ги лъжи Обясни им, че смъртта е неизбежна, но именно тя е тяхната надежда. А в края на краищата те сами трябва да научат урока си. Но явно има разлика между нашето мислене с теб. Може би има мислене, че след като смъртта е неизбежна, то надежда няма. Аз пък мисля, че смъртта дава нова надежда. Е, зависи от убежденията на човека какво може да очаква след смъртта. Ако говорим за болката и смъртта след нея, се сещам за един баснописец, който беше казал "Продадоха ме в робство, Благодаря то Господи, че ми даваш възможност да изкупя греховете си (считай кармата)" и за един крал, който тънейки в изобилие се тюхкал "Господи, кога ще мога да изкупя греховете си". Място за надежда винаги има и при някои винаги ще има, но зависи от мирогледа на хората. Надеждата е дълбоко свързана с мирогледа (светоусещане, световъзприятие, религиозно вярване, духовно знание и т.н.) и затова при всеки човек е различна и просто няма как да разберем на какво точно се надява даден човек, а пък особено, ако нашия мироглед е различен от неговия. Като говорим за разбирането на надеждата у хората, то да имаме предвид разбирането на мирогледа им. Поне според мен. Понякога неговия мироглед не можем да разберем....или приемем. Така че според твоя мироглед очевидно си права, но аз май имам друго светоусещане

Да приемеш житейски урок не означава умиране на надежда. Мисля, че не говорим за случаите, когато се надяваме, че не е нужно да приемем нещо или че не се налада да променим нещо в себе си, за да избегнем "ударите на съдбата". Не може да се жениш за трети път със същото съзнание и мисли, без да си разбрал грешките си и да се надяваш, че ей сега о Боже ще имаш щастлив брак. За всички останали случай (например надеждата, че ще промениш себе си) надеждата е оправдана и винаги има място. Все пак, ако сме с божествен произход и можем да се върнем към Божествения си източник, то надеждата винаги има място по пътя. А от чисто прагматична гледна точка как ще разбереш, че ей точно тоя случай надежда няма?! Малко ли са били случаите, когато сме мислели, че няма надежда, а после да се оказвало, че има. Ами ако сгрешиш. Трябва да пробваш, за да провериш. Надеждата всъщност е уверенността, че независимо от резултата трябва да действаш. Който действа, той получава. Почукай и ще ти се отвори. Най-сигурния начин да не ти отворят е да не почукаш. Търкалящите се камъни мъх не хващат.