B__

Коментара не беше конкретно за теб. Просто бе споменато и това. А това е интересен въпрос. Малките деца не могат ли да направят "личен избор" ?! Или свободната воля може да се прояви след определеня възраст ?

Не мога да намеря цитата на руски, но смисъла е, че човек и водка да пие, пак може да е по-духовен от някой трезвеник Сещам се като дете как родителите ме тероризираха да ям месо. А аз не исках. И в малките класове се сещам как си раздавах кюфтетата в училище. Каква е разликата между този терор и това да принуждаваш децата си да са вегетарианци?! И двете са си интрузии, подтискане на личния избор и забавяне на еволюцията на човека. А и не може да се каже, че само това е верния път. Пак се ограничаваме или парадираме с вегетарианството, което си е игра на егото. Има и един духовен закон: "броят" се и имат значение само съзнателните действия. Направеното несъзнателно или насила добро въобще не може да е духовно дори и да изглежда като такова. Този, който не краде, защото го е страх от закона, не прави добро. Този, който не краде, защото не се е сетил, че може да се краде, пак не прави добро, защото не е избрал съзнателно да не краде.

Размечтаване наблюдавам А защо да не изполваме името Душко например. Нем е мъжки род по българския, а нем с душко наричаме и жените. Две в едно направо. Хем мъжко, хем женско. Всъщност май такава е и душата. Мъжката част дава силата за постижение, а върху женската е оформа то. Ама още сме на Душа, т.е. Психея, демек психиката на човека. А за Духа какво? Мъжки ли е или женски?

мисля, че беше полезно , каквото каза и преди и сега

Интересни са дълбоките корени зад това да ти е най-добре само сред жени и че да си роб е ларшшшшш Би ли ги споделил? А това за еманципираността не го разбрах. Ако говорим, че жените не могат да ни отнемат тази роля, то нашата рола да се еманципираме ли е?! Защото еманципацията не е както го разбират повечето мъже (и жени) "жените да придобият мъжките права....и да пият бира", а еманципацията е "освобождаване от състояние на зависимост, от предразсъдъци и ограничения". А кажи ми как се еманципираш като се ограничаваш само до женска компания или мечтаеш да ди роб ?! Разбирам шеговитостта на това, което си написал , но верно има много хора, за които тези разбирания са част от живота им. Понякога несъзнавано. А пък много от жените верно разбират еманциацията като пиене на бира и правене на всичко, което мъжете могат да правят. Може би истинската еманципация е точно това: жените да зачеват без нуждата от мъж. Така ще са максимално самодостатъчни и ще са преодолели основната заблуда: заблудата, че основна роля на жената е да е жена. Днес...ъъъ, вчера де, правех едно упражнение, което ме убеди осезателно (за кой ли път напоследък), че ние мъжете (или поне повечето мъже) гледат на жените предимно като на жени. А това поражда огромни други заблуди.

Дай да ударим преди да ни ударят? Или ще властваш, или ще те властват?

Мисля, че е това и че "всичко е в ума ни". Проблемът е, че "хората към които е отправен" вече ги няма така да се каже. Но самия обет е изградил някаква структура, която кара психиката да проецира други възможни обекти за отправяне и което е по-лошо в тази структура хората, към които е отправен обета са още живи. Самата структура си ги държи вътре и неизпълнението на обета към тях поражда маса противоречия. Да не забравям и противоречието като вината за това, че докато са сеществували хората, към които е отправен обета, то тогава той не е изпълняван качествено.

Имало е време, когато човешкия род на Земята е бил двуполов и вски сам се е "зачевал". Дали е нужно пак да се връщаме назад към това?!

Как може да се отмени обет, обещание дадено в известна степен ритуално и с подобаващо ниво емоции? Този обет може да се съпровожда с използване на собствена кръв, изрязване на значи по тялото с нож и т.н.

все пак Бог трябва да дава на всеки. Всички сме негови творения. лошо няма

А как се обяснява това, че гениите се раждат обикновено в семейства на не-гении?

Идва някаква ситуация, нещо прещраква в нас и настъпва осъзнаване. Мислите и усещанията са ни пренаредени и възприемането ни за света е ве малко по-различно. Как изглежда това като процес на енергийно ниво? Как е свързано с промените по другите нива? Как може да се стимулира, за се извъшрва по-често?

Две бебета си говорят в утробата: - Знаеш ли, дали има живот след раждането?! - Не знам, никой не се е върнал оттам, за да разкаже. Други две бебета: - Понякога, когато е тихо и затихнат и мислите ми, и все едно усещам мама. - Е как така, къде я усещаш?! - Ами навсякъде около нас.

Хриско, три пъти се извинявам. Все пак си се почувствал недобре.

Хриско, вече може да пуснеш и тема "Има ли оправдана обида и оправдани ли сме да се чувстваме обидени" Просто в няколкото теми, които ти писах се опитвах да намекна, че разглеждаш проблемите от гледна точка на човешкото логическо мислене следващо двоичността. Или както КРИСТИЯН казва: "от гледната точка на двоичното човешко мислене на денатурираното съзнание". Май нещо такова беше казал. Разглеждаш нещата от гледната точка на "добро и зло", а това пак си е човешка заблуда. И се получава опит за духовни изводи на основата на човешки заблуди. Ами не става все пак май, ама де да знам аз де. Може понякога да се получи. Сега за гаргарката. Аз уважавам хората, които си правят гаргарка. Значи не се връзват толко на "проблема" "добро и зло". Все едно съм опитал и комплимент да ти направя, разбираш ли Ето виждаш, че нищо не е такова, каквото изглежда и критерий за това доколко е истинно едно нещо е количеството съмнение в него. Колкото повече се съмняваме, толко по-вероятно е да се отдадем на интуицията и да минем на правилно действие. Викаш, че не съм светец и те обиждам. Ами разбира се, че не съм светец. А за обидата почти не си прав. Обидата си е лично твое вътрешно чувство и не зависи от мен, а от теб самия. Аз подозирам, че щеше да се обидиш дори, ако бях написал в отговор на мнението ти примерно "Беееееееееее". Това си е блеене на безсловесна тъпа овца, но басирам се сигурно пак би се чувствал обиден. А защо трябва да се чувстваш обиден на овцете, не знам. Това си е твое мнение. Та дори и да казваш, че се чувстваш обиден, виждаш, че трудно някой би ти влязъл в положението и да демонстрираш обида не е ползователно. Ама съвсем не. Та ти предлагам да си направим една дружеска прегръдка и да помислим какъв начин на мислене трябва да имаме относно човещкото понятие "добро и зло" и зло и как да го възприемаме, и дали трябва да действаме нещо. Това май е по-първичния въпрос. Ето виждаш, пускаш няколко теми около този въпрос, дай и него да разгледаме. Ами точно според търсенията ти е май.

Дали Чигун събирането около точките Дан Тиен не е същото събиране в себе си?!

хи хи. това е против източно-славянските обичаи. При нас и руснаците си се ходи на гости ама без никакво предизвестие. Уникално явление.

А какво мислиш, че трябва да ти е отношението към този, от който крадеш? Със сигурност не е задължително да имам отрицателно отношение. Може би бих откраднал ако обстоятелствата го изискват, ако е свързано да речем със спасяването на живот. А нечий живот заслужава ли да откраднеш един хляб да речем ?

Символ на богатството. В света на духа богатството също е символ. Символ на енергията. Скарабеите са символ на енергията, зареждащата и пречистващата, която може да те заведе до безсмъртието. До безсмъртието пак като символ.

А защо трябва да се разглеждат нещата то гледна точка на истина-лъжа. Това си е пак черно-бял поглед. А пък и откъде знаем кое точно е истина?! Пилат запитал Исус какво е истината. Исус му казал, че истината е, че Пилат в момента го боли главата, След като не знаем какво е истината какво се препираме за черното и бялото?! Много по-важно е човек да мисли как може да помогне на човек и хората, отколкото да се чуди за нещо, което не познава: истината. Истината, както я разбира човек е логическо заключение. Защо не се обърнем към това, за което няма двоумене истина ли е или не: интуицията?!

А какво мислиш, че трябва да ти е отношението към този, от който крадеш?

Хриско не знам дали съзнателно усещаш дълбочината на въпроса или просто си решил да си направиш малка гаргарка Но според мен ти смесваш два съвсем различни въпроса: убийството и самоотбраната. Които са и един и същ въпрос, ако водят до убийство, но кренно различни като себевъзприятие. Убийството означава да се възприемап като господар на света, а самоотбраната да се възприемаш като жертвата на света. Сам разбираш, че не си господар на света...ако си, то къде ти е плана за живота през следващия смехотворно кратък период от 1000 години То верно, че има убивани хора, ама що точно ти да си убиеца. Но нещата пак опират до възприятия и отношението ти към човека. И най-големия Хитлер да е, ако таиш ненавист към него и го убиеш, убийството пак си е твоя злоба и яко утежняване на кармата. Ако пък става въпрос за самоотбрана и убиваш от съжаление към себе си... то за какво се мислиш, за нещо повече от илюзия ли, та се самосъжаляваш. Или си мислиш, че не заслужаваш страданията си?! Друго е например да си инструмент на силата. Но тогава няма да осъзнаваш убийството като убийство, а и има яко хлебец да изядеш, докато стигнеш такова ниво. Но същностното тука е, че мисълта за убийство също е склонност към убийство и подобно деяние. Като почваш да се двоумиш дали пък няма позволено убийство, то желанието да убиваш укрепва в тебе и е тор за заблудите ти. Въобще как може да си помислиш, че има оправдано убийство. Хората се ужасяват като помислят, че биха поискали да оправдаят лоша дума, а ти се опитваш да намериш оправдание за убийството?! ?! Лично аз се ужасявам като си помисля, че преди и аз съм оправдавал убийствата. Чувствам се още омърсен... Извинявай за директните думи, но днес съм особено критичен към себе си.

мдааа, тройката е божествено число. Всичко е троично

хм, това е по-скоро рецепта за ниско кръвно

Добромир, добро уточнение. Аз товеа го наричам творческо въображение