B__

Листингът ще бъде много голям По необходимост следва или написване на отделен компилатор, или използване на готов разширяем такъв. Добре де, ти имаш ли я тази програма или само предполагаш, че може да я направиш?!

Едно постижение, с което се гордея е, че научих да не стъпвам по краката на хората...поне не прекалено. Започнах да боря това нещо преди 12 години. В началото беще много трудно, защото като внимавах за краката си, ръцете ми водеха самостоятелен живот и се оплитаха в инвентара наоколо, и се блъскаха по хората. Знаете на какво ниво са дланите и ви е ясно, че имах проблеми и с колежките, и с колегите. Преломният момент дойде, когато докараха ново растение в офиса. Красив, голям кактус. Тогава реших, че все пак, ако настъпваш хората, си поне с обувки и няма как да се набодеш на нещо. По това време се и ожених. Жена ми твърдеше, че както ми пречат ръцете, така ми пречат и краката. Тогава осъзнах връзката между ръце и крака. Един приятел твърдеше, че колкото и да е невероятно, то връзката между ръцете и краката минавала през главата... Интересувах се какви науки има за главата и стигнах до извода, че двата варианта са или да постъпя във военно училище, или да почна да се занимавам със психология. Първата ми книга бе "Занимателна психология" и от там научих такова важно нещо като сляпото петно в зрението на човека. Явно от голямо значение е къде точно се намира това сляпо петно и особено трябва да се внимава това да не съвпадне със сляпата неделя. От заниманията със психология се убедих, че човешкия апарат е несъвършен, а човека си няма и понятие как да си използва ръцете и краката в съответствие със сляпото петно. Но благодарение на психологията разбрах, че когато настъпвам хората това е неосъзната агресия срещу тях, а когато блъскам ръцете си, това е неосъзната агресия срещу мен. Оооо, ужас! Значи хората правят неякои неща неосъзнато. Просто не ми се мислеше, ако нощем до жена ми, неосъзнато спомена името на друга жена. Тогава връзката между ръцете и краката доста ще пострада. Така разбрах, че аз всъщност не знам какво искам. И вече като настъпвах хора се извинявах: "Извинявайте, не знам на кой свят съм". Опитвах разнообразни методи на лечение, вкл. ходене при екстрасенси. При екстрасенската преживяването беше интересно и няма как да не е като си сред 100 други чакащи, които имат поне 200 крака за настъпване. Тя трябва да е била дяволски добра, защото ми отдели само няколко секунди. След това в мен настъпи прелом. Продължавах да настъпвам хора, но доверието в екстрасенсите беше огромно и дори моето положение да е било толко зле, че горката жена да не е успяла да се справи, влагайки цялата си сила, то все някъде ще има екстрасенс с повече сила. Така стигнах до екстрасенса с най-голяма сила - Бог. Казах, приемам те Господи. Ти си всемогъщ, толко ли не можеш един проблем с настъпването на краката да оправиш. Почнах да се лутам насам-натам, да се питам защо е толко лош, защо аз съм толко лош. Почнах пак психологията. И дойде пак прозрение - това, което виждаме, не е това, което е. Аз си мисля, че настъпвам хората, но всъщност не ги настъпвам. Аз искам да им кажа нещо или да кажа нещо на себе си. Заех се усилено с изучаването на езика на настъпването. Оказа се, че зад всяко буквално настъпване има несъзнаван смисъл, зад него още един по-дълбок, зад нещо още един, зад него още един..... Вече знаех няколко причини за настъпването, но нито един начин да го преодолея. След това си казах, ооо ти неразумни. Бог те върна и ти научи още нещо. Вземи се върни сам, за да научиш повече. Върнах се на духовната пътека и разбрах, че настъпването не е нито добро, нито зло, че Бог е създал законите и ги е оставил да действат безпристрастно, че моето възприемане на процеса на настъпване поражда проблемите ми. Мислите, че вече настъпвах щастливо хората? Не! Продължих да цъкам духовната пътека и дори по едно време мислех за езотеричен туризъм. Смених няколко езотерични организации и единствената полза бе, че ги напуснах. Като си мислех веднъж за една такава организация се сетих, че аз приемам настъпването за добро или зло. Аз страдах и съжалявах горките хорица, които превити надве, толко трогателно сдържаха псувните си. И видях, че доброто и злото са два полюса, че дуализма и ритъма създават чувството за време. Аз съм начетено момче и обикновено реагирам бързо- за не повече от няколко години. Веднага свързах дуализъм, полярност, време и лична драма. И се усетих, че моите преживявания в дуалистичното минало причиняват начина, по който възприемам света сега, вкл. и настъпването. Бях много горд, че съм създал обобщение. Това било, казват, разширяване на съзнанието. Почнах яко да се самоизучавам. По едно време впрегнах приятели и познати да ме изучават и те. После се усетих, че те верно ми помагат. О, Боже, благодаря ти че се върнах при хората. И почнах да се трансформирам, а ми беше и любима тема. Яка трансформация. Много горд, много щастлив. Излетях в облаците. И тогава се сурнах яко на земята. И такива настъпвания и млатене с ръце настанаха. И ми казаха умни хора, че трябвало да се пази връзката със земята. Хармония му викат, ред, ама като казаха дисциплина и ми трябваше една година, за да го осъзная, и разбера, че дисциплината не е дисциплина, а онази земя не е оная земя, а точно конкретна земя. И след това почнах да слизам към земята. Знаете, че слизането е по-трудно от изкачването. Търкалях се аз надолу и премазвах краката на хората, а това пораждаше нови неприятни спомени. По пътя надолу реших, че преча на хората и реши да се отдръпна, да не се конфронтирам, да съм отстрани. Да, ама не. Оказа се, че всеки човек си има своя истинска цел в живота, свой път. И ако се отдръпне от задачите си и хората, то се отдръпва от пътя. А само по пътя човек е "пазен" и броя на настъпванията на крака и размятането на ръце е толко малък, че да можеш да пиеш по едно малко на спокойствие. А като си отстрани, то навлизаш директно в пътя на другите и вече си преграда за тях. Та почнаха мен яко да ме настъпват. Сега вече съм по-близо до земята и аха още има-няма други 12 години и ще знам точно какъв е пътя в живота ми, по който нито ще настъпвам, нито ще ме настъпват. А доготава вече се настъпваме културно. Поне вкарваме по едно "пардон" и замятаме една усмивка.

Емануил Кант бил доказал в своята дипломна работа, че светът, в който живеем, е най-добрият от всички възможни.

Великолепно, хайде сега листни и тази другата програма, която проверява първата

Мдааа, виж каква хубава тема изскочи. Точно вчера имах дискусия и не точно дискусия, защото предимно питах, но темата беше чистотата. Сега като видях темата и се усетих, че чистота значи да се сложиш в ред и хармония. Което още веднъж показва, че знанието трябва да се осъзнае, за да се интегрира. Ето, тук прилагам за коментар как може да се сложим в ред и хармония на физическо ниво: - хигиена на тялото - умереност в ядене и пиене - да не се пресилва тялото безполезно - да се избягва безделието в полза на естественото движение - естетика на тялото (естетиката отвътре да личи отвън) - ред и подреденост във физическия свят около нас (дом, гараж, измита кола и т.н.) Дайте идеи за другите нива? P.S. А да, и понеже снощи говорехме доколко е удачно да се вземат отделни ценни неща оттук-оттам, без да се връзваме с определено учение, то се сетих следното. Казват, че за будхиалното ниво най-важното за развитието му в хармония е да се изучават сравнително различни традиции/религии/философии и да се намира общото между тях. Най-лошото за хармонията на будхиалното ниво бил фанатизма (че има само един път към истината, един начин на хранена и т.н.)

Учените обикновено помнят няколко фундаментални истини, от които извеждат другото. Законите на динамиката на флуидите не се изменят от днес за утре. Грамотно дефиниран компютърен модел може добре да предскаже движението на водата. Синтаксисът на езика С на който е написана програмата също е неизменен. Тука май пак опираме до "какво правя" и "какъв е смисъла". "какво правя" е да седиш, гледаш реката и пишеш програма на С. "Какъв е смисъла" е да се пуснеш по реката и да се запиташ какъв е смисъла на С програмата. Няма истина без смисъл, а смисъла на смисъла е новия смисъл, т.е. промяната и движението по реката. Не че аз съм много приложил това на практика, ама ми изглежда смислено де. А сега да кажа нещо за смисъла на програмата написана на С. Според Теорията на Програмите има една доказана теорема, че за която и да е програма, не може да съставиш друга програма, която да проверява дали първата работи правилно. Тоест по законите на логиката и С света, никога не знаеш дали твоята С програма е правилна. Пита се в задачката къде е смисъла й тогава?! Не че аз съм програмист де, ама програмистите май не им дреме много много за смисъла

Александър, не съм обвинявал, а и не бих имал право, тъй като ти се занимаваш сериозно с тези неща, не аз. Аз не говоря толко за характера, колкото за вътрешния свят на човека. Ето ти казваш най-важното: те действат забравяйки себе си. А който забравя себе си, забравя и другите. Който е забравил себе си и не знае какво точно му е нужно, как може да знае какво е нужно на другите?! Естествено, когато става въпрос за наши близки, ние виждаме само страданието. Но това засилва не само тяхната илюзия, но и моята. Сега ще кажа нещо, което може да те скандализира. Мисля, че не е хубаво да се изпитва съжаление към хората. Съжалението поне при мен включва всички илюзии, страсти, страхове и т.н. Ако искам да помогна на някой, се опитвам да изляза от съжалението, да изляза от себе си, тъй като не моя е силата да помагам на другите.

Сещам се един познат какво казваше за едни неща: "Аз съм длъжен да ти предложа, а ти си длъжен да ми откажеш" хе хе

Системен, като става въпрос за конкретно нещо, ти го правиш тоя да знае. Ти му осигуряваш знанието, осигуряваш белезите и се държиш така, че да знае. Тоест, сам изграеш срещу себе си. А пък тази идея да го подкупиш Ако го направиш, съвсем сигурно ще знае :) Няма значение какво един човек си мисли, че знае за тебе. Няма значение дали е истина, лъжа, полуистина. Едно е какво знае, друго е какво иска да каже за тебе. И трета работа е в каква степен останалите ще повярват. А ти се държиш така, че осигуряваш вяра на другите независимо какво тоя човек ще реши да каже за тебе. Действията на един човек се градят на това доколко вярва, че трябва да ги извърши. А ти му даваш такава вяра. А и нищо чудно да ти се ще вътрешно да каже Накрая ще разкажа вкратце една песен. Човек се оплаква на приятеля си, че гаджето му го е хванало с друга и сега се чуди как да си я върне. Приятелят казва "Кажи Не бях Аз". Човека вика: - Ама тя лично ни хвана в апартамента - Кажи "Не бях Аз" - Ама хвана ни в банята - Кажи "Не бях Аз" - Ама бяхме голи - Кажи "Не бях Аз" - Ама бяхме на калъп - Кажи "Не бях Аз" Сещаш се надявам се смисъла. Никой няма да повярва напълно в нещо за теб, ако сам не го признаеш. А три май усърдно признаваш. А понякога самото признание изгражда вярата в другите. Както, ако сам вярваш, че си хаймана и другите започват да те третират като хаймана.

Аз не бих противопоставял г-р Бах на хомеопатията или нещо друго, както и обратното. А като говорим за хиперактивност, стигаме до още нещо в профила на хората с коксартроза. Те са били хиперактивни, за да се самозаблудят, че вътрешно са сковани и застинали, както и да компенсират по някакъв начин тоа. Както казах, изпълнявали са някакъв "дълг". Дори сега могат да разправят как са дали всичко, целия си живот за еди-кой си или еди-какво си. Обикновено това са фалшиви, чужди цели и идеали. Колкото повече изминава живота им и колкото повече усещат наближаването на края им, толко по-сковани стават, за да не си позволят да осъзнаят, че "хиперактивно" са изживели чужд живот. Защо основно жени имат това? В нашето общество те предимно се впримчват в "дълга" да живеят чужди животи.

Казват, че артрозите говорят за скованост на съзнанието. Отричане и избягване на промените, закостенялост на разбиранията. Нежелание за промяна, страх за промяна, страх от промяна на мислите. При жените коксартрозата означава и закостенялост на разбирането за женственост и "дълга" на жената. Убеждение, че са "най-добрите майки, най-добрите жени" и ослепяване към реалността. Сами разбирате, че болестта се проявява физически при възрастни хора и е много трудно те да променят разбирането си. Затова обикновено "патологията е необратима". P.S. Може би цветолечението на д-р Бах би помогнало.

По-надолу съм дал какво е процесинг с линк към Вики-източника на цитата. Искам да питам: Някой има ли опит с това нещо? Ефектите накрая тези, които се очакват ли са? Доколко се вписва в духовното развитие? Какви са алтернативите? Има ли опасности? Процесинг Процесингът е метод за повишаване нивото на просветленост. Съвременен вариант на медитацията. Стъпка след стъпка той помага да се избавите от вътрешните си грешки, които пречат на развитието ви. Процесингът разрушава вътрешните бариери и комплекси и човек си връща способността да мисли свободно, да вижда настоящето и бъдещето и се чувства много по-уверен в себе си от когато и да било. Процесингът води началото си от Л.Р. Хъбард-създателят на сциентологията, която също означава знание за това как да знаеш или практическа религиозна философия. През 1950г той издава книгата си "Дианетика", която удря право в сърцето тогавашните психиатри и психоаналитици, а те пък незабавно гракват срещу него и "ненаучните" му методи. (Все още буди недоумение фактът как така за около 50 години съществуване психоанализата тогава е достигнала висотите на академична наука, раздаваща с лека ръка присъди кое е наука в нейната област и кое не е). Тогава Хъбард прави изключително грациозен финт и основава религия, основаваща се и развиваща наблюденията и опитностите от Дианетиката, което му дава възможност да работи спокойно върху същата материя и да затвори устата на психиатрите и психоаналитиците. Хъбард има много наблюдения в областта на човешката психика и е създал много методи за лекуване на аберациите, които след това тихомълком са заимствани от "научната психология" и може да се каже, че една немалка част от съвременните методи, използвани от психиатрите са заимствани от методите на сциентологията. Процесингът най-общо се дели на: Процесинг на усилията; Процесинг на емоциите и Процесинг на постулатите

"Така както за къртицата е непостижимо човешкото зрение, така за повечето хора ясновидството е мистификация и не могат да си представят какво е." E, не мисля, че примера е брутален. Много си е точен. Означава, че това е не просто екстра към нормалното зрение, а съвсем друго зрение, друго сетиво. Даже начинаещите в областта действат по-добре със затворени очи, за да не ги обърква нормалното зрение. Тоест затворените очи пренасочват "зрението" към другото сетиво.

Чебурашка, аз лично не искам въобще да предаваш тъпо нещата Просто питах какви според теб са еди кои си неща. Както самата казваш, наблюдателят променя обекта Исках да видя как ти го променяш

Чебурашка, абе чувал съм, че верно за някои хора, за някои неща, не се разрешава да им се помага с ясновидство. И друго. Например, директно ясновидство (поискване и надникване) не действа, а гадаенето с Таро действа. Какво мислиш за това? Някои казвам, че картите като физическа патерица помагали. Имам и друг въпрос. Дай примери за ясновидство, които не се базират на телепатия. Нямам предвид успешно ясновидство, а самите ситуация, които чрез телепатия няма как да се решат. Ще ми е полезно за уточняване на понятията и съдържанието

Чебурашка, а психоаналитиците не трябваше ли да спазват определено поведение, за да не позволяват на пациентите си да се влюбват в тях, че и в кодекса им май го пише, че се и тренират за това нещо?!

...щом сме се влюбили....разбираме, че терапевта не го бива...ама никак...

Буда можел да обработва по 10 000 мисли за едно мигване. Някои хора могат да мислят по-бързо от други. А как да се научим да мислим и още по-бързо. Как да обхванем и оценим правилно една ситуация за частица от секундата. Човешкия мозък може да следи до 7-8 обекта едновременно. Но как да се научим да следим 100 човека едновременно - аудиторията в неголяма зала. Да следим всеки човек и то заедно с неговото поведение, емоции, мисли. Едновременно за всички. Как може да следим сложна картина в нейната цялост. Например картина съставена от няколкостотин единични обекта. Ясно е, че проблема в бавното и ограничено мислене е в апарата за мислене. В съзнанието. И то не в това как точно се ползва съзнанието, а какво точно съзнание ползваме. Като говорим за начина на мислене, ние се сещаме за схеми за мислене, а не за подмяна на самото съзнание, в което става мисленето. От схемите в главата не можем да усетим съзнанието си. Мебелировката скрива стаята. А се казва, че човек може да избира измежду 8 съзнания, с които да мисли. От това, което съм чел, стигам до извода, че горното е възможно, но все още не мога да идентифицирам методите и учението, които могат да го осигурят. Затова бих искал да ви запита кое според вас е това учение, кои са правилните методи?

А аз искам да попитам първо защо бе изоставена онази тема, в която щеше да се тренира ясмновидство? Чета тука нагоре за кармичен анализ и кармична корекция. Писах веднъж на една от цитираните персони. В сайта й пишеше, че прави кармичен анализ и корекция. Та аз културно и възпитано питам колко струва кармичния анализ и евентуална корекция. Отговориха ми, че никой не може да ми направи кармична корекция и това си е изцяло в ръцете на всеки и аз трябва сам да си го свърша. Не ми се занимаваше повече да питам абе все пак в сайта ви защо пише друго. Чета нагоре и за това, че се говори, че много от маговете и ясновидците за нищо не ги бива да помогнат особено на хората. И си мисля, че самите хора, които отиват при тях са на такова ниво, че трудно би могло да им се помогне значително. Те май най-вече трябва да се насочат към някой добър билколечител и към психотерапевт, което би решило в задоволителна степен по-голямата част от проблемите , за които търсят решение по магически път. От друга страна пък има толко шарлатани, защото държавата е казала това е "шарлатански" бизнес и поради тази причина не го регулира по никакъв начин. И се получава шарлатански рай. Но пак да се върна на въртящия ме въпрос доколко мага може да помогне на човек, въпреки сегашното ниво на развитие на човека. Лично по моя опит, някой може например да ти помогне енергийно така, че да се осъзнаваш по-лесно или да научиш някоя практика по-бързо и ефективно. Но за корекция на кармата не знам какво е нужно. Може би мага да е проработил съответните по-високи нива и под-нива. Но пък маговете стигнали съвършенство можели да го правят. Ако не елиминират очакваните кармични уроци, то поне да ги разпределят във времето или да ги смекчат. А вижте, то и това си е маркетинг. Няма кармична корекция, а смекчаването й. Но пък тези достигнали съвършенство магове казват били в света не повече от около 200 във всеки момент. По-малко от броя на страните. Просто не знам в България как са се събрали десетки такива. Но пък те надали се занимават със подобни практики и дали събират пари по подобни начини. Е, може и да е по-тривиално кармичното коректиране, не знам Казват, че такъв маг например може да унищожи егрегор. Аз си търся такъв, защото искам да му поръчам унищожението на егрегора Правене На Купон В Апартамент До 4 Сутринта С Волумето На Мах. Та, ако знаете някой, кажете.

Добре де, ама аз сега не разбрах, стар ли съм или млад?!?!?!?! За да знам как, аджеба, да се държа....

Абе, всеки човек има четири бузки. Бузки 3 и 4 какво да ги правим. Някои стихове от Библията не могат да се тълкуват изолирано. Ето стенографски идеята. Страдаме в отношенията си с другите хора, защото отвръщаме на злото със зло. За да прекъснем лошите неща, които ни правят другите хора, трябва да престанем да отвръщаме на злото със зло. Но това не става веднага. Някъде беше казано, че за всяко действие трябва 77 пъти да отговорим на злото с добро, за да престане да ни се случва това зло. И затова като ни направят зло, трябва да подканим да ни направят пак същото, за да "навъртим" 77 броя

Кристиян, сега имах време и ти дочетох предишния пост. Сещам се, че спорехме нещо свързано с един господин и доказах по математически път, че "каквото и действие да предприемем основаващо се на логически заключения, то никога не сме сигурни дали то е правилно или не". И, забележи, въобще не стигаме до дискусия какво значи правилно. Тоест, ако вършим нещо, което смятаме за правилно, не е ясно дали то наистина е правилно. Това не променя възможността след като сме го направили да се усетим, че сме оплескали нещата. Сама по себе си идеята "искам" е доста тънка. Ще си послужа с цитат на Иво от съседна тема: "Човек трябва да е много умен, за да знае да иска" - казва Мъдрецът. Защото, хайд,е човек е стигнал до нещо, което иска.....и почва да си мисли, аз "искам" еди-какво си, а за да го постигна, то "трябва" да направя това и това и човека си прави планче. А всяко планче, както видяхме по-горе не гарантира верен път, каквото и да значи верен. За да действа "искам" то трябва да бъде от типа на "Аз СЪМ". "Искам" да се изчерпва в собствения си смисъл и само така то ще действа. Като говорим за смисъл, аз бих попитал какъв е смисъла на една ваза. Бихте казали - да сложим червена роза в нея пред кръста. Като употреба става, но показва човешкия уклон да определя смисъла на нещата по тяхното предназначение. По това, което така да се каже излиза от нея. НО ако украсим вазата с диаманти, рубини и т.н. смисълът ше се измени и някои биха казали, че да, ето това е произведение на изкуството и такъв е и смисълът му - да се гледа с наслаждение и вече смисъла е в самата ваза, а не в това какво й е предназначението. Когато запиташ човек какъв е смисълът му... или за да не го шашакаме попитаме "хей друже, за какво си на този свят" и хората почват да изреждат "да уча, да спечеля пари, да се развивам духовно и т.н. и т.н.". Всички разказват за това, в което са обвити - в задълженията си, в натрапените модели за постигане на наслаждение (ака Вавилонската кула), в илюзиите. Както виждаш, съм категорически съгласен, че човек има дреха, съвкупност от мъртва плът, която трябва да съблече, за да стигне до смисъла. Не да украсяваме с диаманти, а да разкрием диамантите, онази искра, за която говориш. Но това ще стане, ако проработи "искам", ако се шмугне през изгнилата път и почне порсто да иска. Да си каже: "Ааааа, това, което виждам нищо не означава; Ааааа, аз лично съм дал значението на всичко, което виждам; Ааааа, този свят е безмислен и това е породило страха в мене и т.н." Това само като пример. Но важното е, че от "искам" не произлиза никакво действие, ние нищичко не правим в този свят, за своето духовно развитие. Точно, както ти харесва В този свят нищичко не правим. В този илюзорен и измислен свят, покрит с дрехата на денатурираното ни съзнание (ех къф гот) ние нищо не можем да направим за духовното си развитие. Това можем да го направим само в друг свят. Света на искрата. Където всички хора пак сме скачени съдове, но няма да го има егото да се караме да страдаме самите ние чрез другите. Позволявам се да те цитирам: "В моя живот няма нищо духовно, колкото и да се напъвам да правя или да не правя едно илидруго, да осъзнавам или не, да си угаждам или не- духовността не е нито "хоби", нито може да се практикува легално в диалектическото битие" Чудесно, а сега разкажи за другия си свят Е, не си се оплескал много. Винаги съм готов да ме насочват. Примерно благодарен съм на хората, които ме насочват към хубав ресторант в непознат град и т.н. Ако някой ме насочи към моя ресторант на края на Вселената, още по-добре

даже и за моите разбирания си леко брутален

родителите нямат никакви права върху децата си, независимо какво казват.... това изчерпва всичко

Кристиян, благодара ти за сигурността и спокойствието, което ми носиш с този пост. Вечер обикновено се разхождам в квартала и гледам хората, които срещам. Гледам ги от моята гледна точка и мисля. Вечер лягам до жена си и също мисля. Защото след сънищата, които ще имам и след сутрешните осъзнавания, не е ясно дали следващата вечер ще лежа отново до нея или някъде по улицата. Моят живот е тотална несигурност. Някои не знаят какво ще направят следващият ден, а аз не знам какво ще съм на следващия ден. Не просто какво ще правя, а какво аз ще съм и дали ще съм аз или нещо неподозирано. Твоето виждане за нещата ми дава удобна възможност да огранича съзнанието си и да живея според едно виждане. Нищо не можем да направим сами - това вдъхва толко сигурност и спокойствие. Ако не издържа, ще се хвана за това със сигурност. Благодаря ти за сигирността. И за да не остане впечатление, че нищо не говоря по темата, то ето нещо по темата. На всички, които обичат "трябва" предлагам следното упражнение. Три денонощия отсега нататък да живеете само според "трябва" и ако се появи "искам" да го игнорирате за съответното "трябва". Нали знаете, всеки човек има в себе си таблица със искам и съответното му трябва. Да замените всяко искам за трябва в следващиет три дни! Условието е да се почне СЕГА. Най-късно до 24 часа на този ден. Водете си бележки. Не ме лъжете, защото ще позная. Очаквам вашите впечатлеия. ДО след 3 денонощия. ...не са само дни, а и нощи...