B__

Здравейте, разбирам, че не става въпрос за брат ви, а за вашето психическо състояние. Не се опитвайте да станете баща на това момче. Изцяло погрешно би било това действие за вас. Не се считайте отговорна за семейния бюджет. И да, наистина го галете с перце. Има нужда от женската любов в семейството. И признанието, че е мъж. А това може да го постигнете като просто приемете, че злоупотребява с алкохол и това е.

Погледнах бегло нагоре. Св. Архангел Михаил, преди известен като юдейския архангел Микаел, преди известен като Хермес, преди известен като египетския Тот Една и съща сила носеща любов, но и носеща смърт.

Няколко хубави моменти в живота са нещо чудесно. Но това е само малка част от живота. Прекрасното е добре, когато успеем да приемем иииии по-важното да понесем неприятните моменти в живота. Няма как да минем без тях. Поне повечето хора. ....така илюзията "много съм добре" преминава във виждането на живота "Аз съм част от живота". Илюзията "винаги съм добре" замазва поне половината осъзнаване за живота. Все едно да си кажеш "абе кьораво съм добре". Любов, любов, но любовта не е само готините моменти.

Ами обратното е. Мразим хората, защото се мразим самите себе си. Огромната маса хора мразят себе си. И о да, официалното християнство много успешно помага на хората да мразят себе си. Например, "изначалният грях" Както казва Учителя, нужен е бил. Не е грях, а необходимост. А кръстоносните походи? Всичко за тях се връща на нас християните и ще продължи да се връща.....Сега, не си мислете, че като си смените религията, като си казвате "аз съм будист, пантеист и т.н." сте се отървали от рождената си религия.... Но има хубави промени в живота

Няма как без втората част на изречението Цитата от днес на портала: "Човек не е дошъл на земята, за да бъде щастлив, но да се учи. При сегашната степен на развитие щастието не може да се намери на земята. То е за в бъдеще. Човек трябва да приготви условията за придобиване на щастието в бъдеще. (Беинса Дуно)" Много са съмнителни тези сили, които предлагат постоянно щастие......Е, човке може да си промени отношението и да прегърне и лошото, което му се случва

Ами готиното е, че може да ползваш истината, без да си я осъзнал цялата (не че може де). Например ползваш гравитацията, или не я ползваш?

В търсенето на цялата истина. Виж как си недоволствал нагоре

"Когато човек се старае да разбере цялата любов, той се сразява, пречупва се гръбнака, става неврастеник, неразположен, мърморник, недоволен" От тук Най-вероятно е така и с цялата истина. А понякога е очевидно, че е така :)

Където има огромна омраза, има и огромна любов. Много е възможно и обратното, а реално огромната омраза идва вследствие на огромна любов. Някои мъдри са казали: "не обичайте прекалено много", а Учителя: "никога не давайте веднага любовта си на другия".

Както казва Учителя, тази любов е две неща: всичко добро, което ни се случва и всичко лошо, което ни се случва.

Според християнството, освен определена вяра - за спасението се изисква и стремеж към чист живот, с който стремеж да се доказва истинността на вярата. А това дали душата ще отиде в рая, в крайна сметка се решава от Христос. Още вярваш в приказчиците за Рая и Ада?!

Обикновено всеки започва да се занимава с духовност от егото си. Както казва Кастанеда: "Никой не е луд да се занимава с тези неща, ако не е подведен". От друга страна известна група хора ни изглеждат, че се занимават с духовност, но те не го наричат така, колкото и да се опитваме да ги въвлечем в играта на духовност. Колкото е по-голямо егото на човека занимаващ се с духовност, толкова по-големи сътресения ще има. ... но и толкова повече възможности В един момент идва времето, когато трябва да продължиш сам. "Сам воин в полето". "Самостоятелна бойна машина". Ей тука е огромният преход и големият страх. Страхът да останеш насаме със себе си. Неприемането на себе си изразено в търсене на външна подкрепа, външни авторитети, външни "светии" и "богове". Тогава човек се опитва да се захване за нещо сигурно, което му гарантира, че не е нужно да се изправи срещу сенките си. А какво по-добро от християнството за това. .... още повече, че гарантира спасение. А спасението е лесно: "просто трябва да вярваш и по някое време да умреш"...... Е, това си е мое мнение П.С. А може това, че се е отказал, от каквото е вършел, да е полезно и за другите, и за него самия

Не е сигурно дали това са психологични семинари или част от ритуалите на този култ?!

Александър, ами може и да изглежда "сега няма на къде". Но "Бъдещето е на жената, тя ще възпитава мъжа, но не както сега" Предстои жената да се научи да възпитава мъже, т.е. да се научи да възпитава синовете си. Основата я има, знанията ги има, експериментаторки има, въпросът е как и кога това ще навлезе в обществото.

....Семейството обаче просто няма устойчивостта си като градивна единица, която имаше преди - споменах някои фактори за загубата и. Лесно се развеждаме, бързо губим търпение, слугуваме на нагона си, "аз и мое" са ни свръхважни, имаме големи къщи, но малки семейства и разбити домове. Имаме много семейни терапевти, а все по-малко семейства. Орлин, ако семейството имаше онази градивна единица, която имала преди, то в християнския свят щяхме да продължаваме да ходим на кръстоносни походи, да горим хора на клади и да ги изтезаваме чрез разпъване. Виждаш в ислямския свят, където семейството е устойчива градивна единица, какво се случва: войни, зверства и самовзривявания в името на 70-те девици в предполагаемия Рай. Ако светът върви напред, то е защото семейството се разпада като затвора, който беше. Ако семейството имаше предишната устойчивост,надали щеше да бъдеш допуснат да се запознаваш с учението на П. Дънов, а православието щеше да заклеймява психотерапевтичната ти работа като творение на дявола. ------------- "... За мен лично е много ясно какво е казал Бог по този въпрос (уха, още някой с пряка връзка с Бог...), какво са написали апостолите (в Библията), а и същото нещо е казвано от Учителя. И то споменато на доста места и изобщо не е многозначително. На кратко: Ако човек има волята да се въздържа от любов и интимност, е по-добре да го направи и да бъде сам. Но ако копнее за жена/мъж е редно да се ожени/омъжи за човекът, който обича си и да не мисли за развод или раздяла. ".... Ще ме извиняваш, но това "същото нещо е казано от Учителя" си е просто не-истина. И е хубав да имаш волята да се въздържаш от любов и интимност? Ами дайте цитатите от Учителя!

Пример: в християнството да изброим четири архангела: Михаил, Гавраил, Рафаил и Ориел. Същите сили в юдаизма имат имена близки до: Микаел, Габриел, Рафаел, Уриел. Какви са древните имена на тези същите сили. На познатите 16 архангела. Знаем само 15, а никой няма да се сети кой е 16-ия. Ама това няма значение. Някой дали знае, или се сеща как да разберем това съответствие?!

Този подход временно свързани, но не обвързани е голямо изобретение си мисля. П. Дънов казва "не им давайте веднага цялата си любов". Общност е еквивалент на оцеляване, убеждение дълбоко в гените вследствие милиони години развитие. Така всеки има страх от изключване от общността - едно време изключването си е било смърт. Затова, за да остане в общността спазва общоприетия морал - ако трябва ще избием съседната страна.... А това "свързани, но не обвързани" ми звучи много освобождаващо. Да видим, че сме обвързани всъщност другаде.

Истината трябва да бъде осъзната и разбрана. Само тогава тя има смисъл. Само приемането й не е достатъчно. Можем да приемем нещо казано от човек в който вярваме и без да го разбираме, но това е само временно. В един момент или ще трябва да разберем защо е вярно и да го запазим, или да разберем защо не е вярно и да го отхвърлим. Ами току-що бе направена демонстрация на "абсолютната" истина. На мисленето, което отказва право на съществуване на част от това, което светът също е сътворил Но и това може да върши работа....очевидно

Условия за интуицията, да - умът да не й попречи. Учителят казва и че кармата се променя с промяна на мисленето. Също казва и че висшите мисли първо минават през чувствата. А няма как да има нови чувства без нови преживявания. А няма как да има нови преживявания без среща с нови, хора, ситуации и съответно посещаването на нови места. И гледайте сега парадокса. Мислим си, че да се "развиваме" трябва да идем на ново място. Да кажем на духовно пътешествие. Но умът ограничен в мислите си, ще ни откара на място, което не ни носи нищо ново. Към новото ще ни подтикне нешо несъзнавано за нас. Умът си мисли, че избира, защото може в някаква степен да осъзнава това, което става. Но че осъзнава избора, не значи, че избира. Изборът става далече преди идеята за нещото да влезе в ума.

Не можеш да контролираш интуицията, можеш да се възползваш от нея.... а и в много малко хора наистина я има. Това за избора дето е написано, та това изречение наистина след много мислене върху него, може да стане ясно, че е обърнато Не кармата ни се определя от избора. Изборът ни, който си мислим, че е съзнателен (а той никога не е съзнателен обикновено), та изборът ни зависи от кармата ни. Можем съвсем логически да го видим това тук. Кармата е нещо, което определя какво ни се случва в живота като причинно-следствена връзка с действия в миналото. Общо-приетото определение, което е само част от истината, но тази част стига. По нашата карма, да кажем, че трябва да ни се случи пътен инцидент. Няма как да го избегнем. И следователно, какъвто и избор да предприемем, то инцидентът ще се случи. Ще направим избор да влезем в колата и да се окажем на мястото и в инцидента в точното време. Следователно не изборът определя кармата, а кармата определя избора. Можем да се замислим и доколко, и въобще какъв точно избор имаме.....

Именно познанието на истината, но и то не зависи от човека. А иначе за "абсолютна" истина можем да си чешем езиците, а също и други части, като краставите магарета може да се чешем и един друг хе хе Та тази "абсолютната" истина много обича да разделя света на този и онзи, на това ни харесва, а онова не би трябвало да го има, на "аз ти казвам абсолютната истина" и "ти си противоречиш" Търсенето на "абсолютна" истина е един очевиден за мен опит за контрол. Опит за контрол върху промяната, която е единствения що-годе постоянен закон в света.....защото има времена, когато идеите човешки стоят без промяна по 150 години. Като знаем "абсолютната" истина си създаваме илюзията, че можем да контролираме промяната. А за да блокираме промяната (несъзнаваното ни желание), ние се опитваме да планираме промяната. Всяка планирана промяна е някакъв ступор и удобно стоене в зоната ни за комфорт, където приемаме, че след като тече времето, то тече и някаква промяна, което си е мисъл доста близка до белите престилки. Но да, абсолютната истина си е постижима за човека. А "абсолютната" истина си е творение на човека...."гърголене във ваната". "Абсолютната" истина може много лесно да бъде постигната чрез вяра. Ако е вяра сляпа, натрапена или резултат от забравена детска травма, още по-лесно. Абсолютната истина може да бъде постигната единствено чрез приемане. Абсолютната истина е абсолютно всичко около нас, до което имаме достъп, както и вътрешният ни живот. Всичко, което съществува. Всичко, което съществува, има право на съществуване, такова каквото е и е част от абсолютната истина. Колкото и нещо в него да не ни харесва. Абсолютната истина можем да осъзнаем и да станем част от нея, само ако я приемем. Ако осъзнаем, че всяко щастие, болка, радост, падение, удовлетворение, страдание, откриване на детска градина и земетресение в старчески дом са част от абсолютната истина. Ако се опитваме да научим абсолютната истина, това е добър начин да се затворим за нея и да намерим убежище в "абсолютната" истина.

Не съм твърдял нещо за аспекти на "абсолютната" истина. Аз твърдя, че няма абсолютна истина. Не може да кажем, че 2+2=4 е абсолютна истина, защото това е човешка дефиниция. Дефинирали сме и сме приели, че това е вярно. Таблицата за събиране и тази за умножение са една дефиниция, едно приемане и обществен договор. Много лесно може да приемем убежденията си за абсолютна истина, а те са си просто убеждения, вярвания, приемания, допускания, както и допускянето, че има абсолютна истина.

А има ли разлика между себе-владеене и его-контрол?

Истината е една и съща винаги и ако разделяме нашата истина от другата, то едната от двете ще се окаже заблуда (ясно е коя). Ако ние не познаваме абсолюта поне в определени негови прояви, то той не съществува за нас. Това не ни прави съвършени, но ни дава основа без която не можем. С времето ние разширяваме познанията и разбиранията си за истината, а не заменяме една "истина" с друга. Последното би трябвало да остане в миналото. Всъщност затова са духовните учители - за да дадат вярната основа. Те не биха дали нещо, което не съответства на абсолюта и което след време ще трябва да подменим. Само истината ни прави свободни. Един цитат на Кон: "...И понеже абсолютният ни контрол над живота ни е невъзможен, жадуването за него влече неудовлетвореност." Копнежът да се знае някаква "абсолютна" истина на мен ми изглежда като желание за абсолютен контрол: "аз знам абсолютна истина, значи познанието за истината е под мой контрол"... Можем да говорим за познанието на абсолютната истина, ако човек има абсолютен контрол върху познаването на истината. Ама не е така Ние нямаме контрол върху това колко опознаваме истината. Всичко ни се свежда от сили, които ни управляват, доколкото трябва. Затова всяка "истина", която знаем е предпоследха и идва времето, когато това вече не е съвсем истина. Плутон, планетата, която управлява познанието ни за личната ни истина се върти около Слънцето за 260 години. Човешкият живот е около 84 до някъде в някои случай малко над 100 години. Ние не можем да достигнем за един живот до цялата си лична истина та камо ли до някаква въображаема "абсолютн" Е, мераците остават Но е трудно. Трудно е да се приеме, че животът е просто живот, нещо цялостно, което не можем да разделим "удобно" за нас на истина и неистина.

Учителя казал (четохй някъде), че има два вида Акашо ви записи - на астрално и надастрално ниво. Тези на астрално много често можели да са изопачени и лъжливи. А по-високо колко малко хора биха имали достъп. Ченълинга е същата работа - съмнителна "истина"