B__

Такаааа Контрольор съм в домсъвета и ги убедих да си засадим градинка в пространството между блока и паркинга. А ги убедих лесно, защото казах, че ще набавя безплатно растения и ограда хе хе Та въпроса ми е да ме светнете за цветя, храсти и евентуално ниски дървета, които са дурако устойчиви, устойчиви на кучешко опикаване и устойчиви на изсипваща се негативна енергия?

Чудя се сега доколко е вредно да си поставяме цели? Не говоря за крайната цел, а за целите в този живот. Колкото повече си поставяме цели, толко повече се опитваме да моделираме бъдещето си и толкова повече може да се отдалечаваме от същностните цели на живота ни. Целите някои си ги оформяме количествено, качествено и времево. Целта на максималното духовно развитие е не по-малко опасна от целта да си купиш ферари. Колкото по-малко цели си поставяме, толкова по-малко неща може да правим. От друга страна целта на сегашното ни прераждане сме си я поставили още преди да се родим и тя е същностната цел в живота ни. А за това май трябва да се слуша предимно вътрешния глас, а не да се поставят цели инспирирани отвън. Освен това като постигнем целта на живота си поставена отпреди раждането, то какво? Спираме и люпим семки или изведнъж ни се появява нова цел? И как става това?! Дали пък не трябва да си поставим цел да се отворим за вътрешния глас и да се оставим вече той да ни ръководи за големите неща? Но пък тактически цели винаги сами трябва да си поставяме, както и някои решения сами трябва да ги вземем. Какво мислите?

Венци, след като толко неохотстваш от дуализма защо веднага раздели темата на два лагера макар и с прекрасни имена: ягодки и черешки. Аз пък искам да съм от отбор голям праз. Я внимавай всички! Двата отбора да почнат да събират камъни...... ха ха ха ха

Множество са стимулите, които мотивират човек. Те действат комплексно и всеки си има своето място в материалния и духовния живот. Материално благополучие, пари, придобивки улесняващи материалния живот и т.н. Семейство, семейни и родови отношения, междучовешки отношения, любов и секс. Духовни стремежи, интелект, способности, имидж пред другите и обществото, късмет. Мъдрост. Безкористна любов. Любов към Бога. Естествено, всеки човек трябва да да си ги подреди по приоритети: Кой от кой стимул е по-важен за човека. И това е най-важното, за да не влиза човек в собственоръчно изграден капан на стимулите. Ще се въздържа да дам моето виждане за приоритетите.

И аз мога да потвърдя от личен опит, че без никакав страх могат да ти се случват лоши неща в работата. Не трябва да има никакъв страх вътре, но навън да има предпазливост и уважение към околния свят. Да си вършим земната работа с уважение демек. Някъде четох, че с духовното развитие може да се увлече човек и да забрави земните модели на поведение и почват нещастия. В този случай не е и нужно да се стреми човек да почне да изпитва страх отново, а да почне съзнателно да следва поведенчески модели, които преди е следвал несъзнателно. Което си е пак да се учи на същото Например външно да се научи пак да е напорист, а вътрешно въобще.

Това с игликите е монтаж. Нема начин да има такива иглики във външна градина Мой опит

изглежда все едно е била монах преди

Венци и ти като Кристиян даваш чудесни цитати и наклони на темата Ето, просто си е очевадно: Разбойникът ще иде в Рая, защото си е получил заслуженото на земята и се е покаял за това ("ние справедливо сме осъдени, защото получаваме заслуженото от това, което сме сторили"). Мисля, че е по-ясна вече ролята на земята. Тук най-малкото се трупа опит, който другаде няма къде да се натрупа. А и какъв е смисъла на Голгота. Нима Спасителят не дойде на земята, за да спаси хората чрез жертва тук на земята?! Нима не е близко да акъла, че само тръгвайки от земята може да се получи "спасение"?!

Е то Изгрев е старото Червена Звезда. И гара Пионер е там. Къде празнува Св. Патрик. Да не е Фланеганс?

Ха ха ха ха Та за третия въпрос. Тази сутрин се сетих, че всъщност е провокативен. Та ето малко цитати от любимия на темата "бай" Хермес Триждивелик: "Вярно е без лъжа, вярно и най-вярно: това, което е долу, е също такова, като онова, което е горе. И това, което е горе, е също такова, като това, което е долу, за да се изпълнят чудесата на едно-единствено нещо. И както всички неща са произлезли от едно, от една мисъл, така и всички неща са били породени от едно - от тази воля." Всичко е едно. Каквото е вън, това е и вътре. Земното и небесното са едно. Как може да се отрича земното, та така се отрича и небесното. Квантовата физика и холографската Вселена говорят и за още нещо. Че всеки човек е отражение на цялата вселена. Ако отричаме част от нея, отричаме себе си. Ей затова последователите на много школи разбират рано или късно какво е това шизофренията И по-надолу в цитатите: "Баща на всяко съвършенство, на целия свят е той. Силата му е цяла, ако се обърне към земята. ........ От земята се качва на небето и после слиза на земята и поема силата на горните и долните неща. Тъй ще имаш славата на целия свят. И затова всяка неяснота ще бяга от тебе." Това напомня заглавието на темата Благодаря на Кристиян, че ме подсети за Хермес

Донка

мда, представям си как те отвращават чакрите ти Но всеки с вкуса си Щом те кефи P.S. но за някои неща си прав де, за други даваш интересен подход. Не мога да отрека. Може би с почти всичко друго бих се съгласил, но не и за ролята и отношението към земното. П.П.С. Но тук пък се сещам за успокоение на духовете за ТРЕТИ ВЪПРОС Къде бихте сложили границата между земното и небесното? Може ли да се сложи граница след като всичко е плавно преливане?

xameleona, да се самобичувап пак е гордост. Все едно недоволстваш какви качества и обстоятелства са ти дадени в този живот.

Предполагам, че искаше да кажеш, че е сътворена от нас "субстанцията, която нашата психичност е оформила", но от напрягане си сбъркал Шегичка, малко да разведря атмосферата, че стана напрегнато Леле, откога чакам да дойде момента на този емотикон Но не виждам защо трябва да се бъркаш земното с тунела на реалността. Казано е "В началото Бог създаде небето и земята и т.н." Верно за психична субстанция не се говори, ама другото си е там. Абе я да те питам нещо. Първите три чакри какво са или пак илюзия

Аз не бих говорил за презрение, но ако замести думата с малко по-подходяща, ще отговоря - Да. И ако случайно не си чул още клюката, да ти кажа, че земното е сътворено от мен и теб, не от друг създател. Сътворено е от мен и теб възприемането на земното, но не и самото земно хе хе Сътворено от теб е и виждането, което излагаш тука. Както казах по-нагоре е и управлявано от егрегор. Ако поискаш, може да видиш истинското земно. Е, ако поискаш

А аз друго искам да питам Чудя се дали презрението към земното не е презрение към Създателя му.

ама хайде не само да давама коани, но и да ги коментираме. То това е смисъла

Венци, добре го каза Ама то и тези вярвания и разбирания, към които се привързваш и проповядваш ти самият, ами и те имат егрегор. Ами че то и атеизма има егрегор П.С. Въпроса е какво мислиш като се вдигнеш над егегорите. А това не става по време на комуникация с другите хора П.П.С. Между другото хората, които не са стъпили здраво на земята, много лесно попадат в плен на егрегорите. Защо? Защото земята е нещото създадено от Бога, до което човек най-лесно има достъп. А егрегорите са си човешко творение. Загубваш връзка със земята, загубваш връзка с най-близкото ти Божествено и так - прилапва те егрегор и дори не знаеш, че те е прилапал хам - хум

Ето и един мой опит за Дзен коан: "Иван се прибра от работа, взе децата от детската градина, почисти, сготви, направи салата за ракията и след това облече новия си халат, за да го покаже на жена си, когато тя се върне от кръчмата".

Относно това: "Въпреки това, че най-постоянния белег на диалектическото ни битие, в чийто план протича живота ни, е пълната липса на Бог/Добро/Любов/Красота/Статичност-Неизменимост" Тоест относно съмненията, че в нас има нещо Божествено, предлагам следния Дзен коан: – Смята се, че всеки има природата на Буда. Имам ли я и аз? – попитал един монах дзенмайстора. – Нямаш я – отговорил майсторът. Тогава монахът попитал: – Ако будисткото послание твърди, че на всичко е дадена природата на Буда, защо у мен я няма? Дърветата и камъните, планините и реките – всички имат природата на Буда. Ако това е така, защо аз я нямам? – Котките и кучетата, планините и реките – всички имат природата на Буда, но ти – не. – Но защо? – Защото ти питаш!

Системен, брато, знаеш ли какво се сетих? Ами то сидхи са също да знаеш спазването на правописа, с коя ръка се държиш ножа, какво се говори на тъщата и т.н. Сидхата е едно нищо! АМА СЪВСЕМ НИЩО! Е, виж, това, което стои зад нея е интересно .... и целта....надявам се си знаеш целта ?

Предлагам в тази тема да си обменяме дзен коани и да обменяме опита от използването им. Дзен коанът е кратко словесно изражение на несъвместимостта на човешкия разум с истинския разум . Горното определение току-що го измислих и се сещате, че целта на дзен коаните е да ни слеят с истинския разум Предлагам първия дзен коан да е "Кой съм аз" Задаваме си въпроса, отговаряме си, задаваме, отговаряме и т.н. няколко часа.....споко, шегувам се, просто докато издържите

Гарванче, Тази нощ сънувах интересен сън. Може да те заинтригува. Его го и него: Сънувам, че съм на бензиностанция със стара кола лада или жигули, което е странно, защото обикновено сънувам А4, супер спортна кола неидентифицирана марка или джип Мерцедес. Намирам се срещу едно Т-образно кръстовище като бензиностанцията е на вертикалната чертичка на Т-то. Тегля пистолета с маркуча за бензин уж да си наливам. Но служител ми сипва бензин и излиза надпис на предното съкло на колата 200 лева. Аз си викам къде го събраха тоз бензин за 200 лева в тоя мижав резервоар бе. Викам си нямам толко пари и вадя карта да платя. После вкарвам пистолета с маркуча през задната дясна врата. Отпред между плюшените седалки има скоростен лост и ръчна спирачка. Около тях увивам маркуча. По това време отпред и отзад отдясно влизат и сядат цигани. За да не ги вдигам и сърдя минавам между предните две седалки, въпреки че е тясно. Завивам на Т-образното кръстовище надясно и все едно това е кръстовище на Студентски гард с Червена Звезда (до МВР-то там) или на гара Пионер. София ми се струва, че изглежда по нов начин, някак неочаквано богата на чувства, въпреки че не се виждат никакви сгради. Стигам до една бяла къща вляво във викториански стил. Много добре е боядисана с бяла боя, два етажа, над верандата издаден напред бял покрив. Вдясно много голямо дърво обвито със катерливи лиани. Няма листа и май е есен и е много приятно, спокойно и любящо. Едно приятно момиче обяснява нещо, излиза надпис "кооперация" за малко. На покрива на верандата има декоративна табела все едно е развъртян свитък. На нея със зелени букви пише „Гарванче”. мдам

Мда, Лазарев казва нещо подобно. Че вътрешно абсолютно всичко човешко трябва да е максимално отдалечено от нас и колкото по-чуждо, толкова по-добре. Докато външно трябва да живеем в този свят, да събираме уроци и опит и да се занимаваме със всичко човешко, което ни е предоставено в нашата реалност. Та ВТОРИЯ ЦИТАТ ПО ТЕМАТА Как ще коментирате мисълта на Лазарев: "...Развитието на любовта към Бога става чрез развитие на любовта към земята..."