B__

не мисля, че това дали детето е индигово и дали има право да нанася удари има връзка. и не виждам защо трябда да се оправдават индиговите деца за проявена агресия. и аз може да имам егати цветовете, ама това ще ме оправдае ли, ако трепя хора наляво надясно?!

Болката в главата е от изчистването на токсините на физическо ниво и от енергийни прилепвания. Аз правя друго прочистване, но ефекта е подобен. Първия път имах главобол 7 дена, болки в зъб все едно гранолом 1 денонощие, болки в коляното с блокиране и невъзможност за ходене 3 дена. Болката в коляното мина най-вероятно, защото се усетих един момент на гордост и надсмиване над другите от миналото Следващото прочистване такива болки нямаше. Предполагам, че ако след първото прочистване се явява пак главоболие и т.н., то начина на живот свързан с натрупване на токсини и прилепвания не е променен и затова същите кризи си ги има пак.

Я, каква тема съм пуснал. Сега, след като съм открил няколко "особени" програми в себе си, си мисля по-други неща за критиката. Както Диана казва още тогава, ако човек не е готов да чуе това, което му казвате, то няма никакъв смисъл да го казвате. Иначе излиза, че брутално му налагаме мнение, т.е. единствено утвърждаваме собственото самолюбие. Това е особено силно, когато почваме да спорим с човека и се опитваме да оборим ама всеки негов аргумент. Ако човек е готов, то той всячески ще търси в околната среда проявлението на това, за което е готов. Така че дори не и с критика, а със своето поведение може да му подскажем съвет. Не е нужно нищо лично да се казва. Трето си мисля, че да казваш нещо лично на човека, конкретизирано за него, си е изкуство и по-добре да се говори в трето лице, безлично. Да се говори принципно, въобще, в притчи и т.н. Може би предимно хората, между които има духовна връзка и разбиране, могат да си говорят по-лично.

затова казвам правилно отношение към сексуалността. Като част от любовта Човекът трябва да се научи и да общува с другия пол. Акнето означава, че човека е потиснал сексуалността си и има проблеми в общуването с другия пол: или го подценява или го обожествява. И в двата случая това е липса на увереност. Също и родителите трябва да преосмислят проблема със сексуалността, защото това отношение в детето всъщност идва и от тях най-вече.

Хм, успешното лечение на акнето май включва правилно отношение към сексуалността и редовен сексуален живот.

Изкуствата са възникнали, когато човек е успял да забележи, че въглена оставя следи хе хе Изкуството и пораждащото го религиозно чувство са изначални в човека и не зависят от развитието на цивилизацията и марката на хладилника. По-скоро развитието на цивилизацията следва развитието на културата. Може да има изключения и баланс, но ако е вярно, че трябва да си материално осигурен, за да се занимаваш с изкуство, то излиза, че материята определя съзнанието и можеш директно да идеш да кандидатстваш в Българска Комунистическа Партия

vorfax , нещо подобно написах в темата за силата, която движи света от човешка гледна точка. Но не бих представял нещата като пирамида, където едното трябва да е задоволено, за да се мине към другото. Има нещо вярно, но не е закон. На базата на това пирамидално тълкуване някои от кабалистите смятат, че първо трябва да натрупаш солидни пари като необходимо условие, за да започне духовното развитие? хе хе Нещата не могат да се онагледят с една дума П.С. А всяко нещо може да се изрази в проценти. В Техниката за Емоционално Освобождения дори сам може да си определиш процентите на чувствата

Мда, още едно потвърждение, че най-много престъпления се правят в името на "светли" неща

Мисля си, че Интернет е някакъв заместител на загубената телепатия и възможностите за отдалечено общуване. В Интернет се оставям на интуицията и тя ме доведе до този чудесен сайт и прекрасните хора тук

Мисля, че е много добра идея. На село съм оставил три шипки да се развиват миналата година. А тези върбинки как може да си ги завъди човек? П.С. Верно е, че българите все отричаме да имаме нужда от личностна промяна и все гледаме да даваме "мъдри" съвети (шипка и върбинка)

Ани, верно е малката светлинка. Според мен, базирано на бегъл опит, истинския учител може да се познае по следните признаци: - ще го намерите на неочаквано място - ще го намерите по неочакван начин - външно въобще няма да прилича на учител или поне на широко-разпространените виждания за това как трябва да изглежда учителят - ще ви върне обратно, за да се научите да учите първо (то и при Кастанеда и Норбеков е било така) и въобще не се знае дали ще ви стане учител Това са си чисто прагматични белези. Но пак трябва да се оставиш поне малко на интуицията да те води, за да попаднеш на неочакваното място и влезеш в неочакваната ситуация; а също и доверие. Силата ще свърши останалото. П.С. Ани, не съм казал, че може без учители. По-скоро всяко нещо и всеки може да те научи на нещо. Ако си съ скръстени ръце, учителят няма да се появи.

Песен за дъжд (индианска песен) Return from river island <object width="480" height="385"><param name="movie" value="http://www.youtube.com/watch?v=reqbn6A3130&hl=en_US&fs=1&"> </param> <param name="allowFullScreen" value="true"></param><param name="allowscriptaccess" value="always"></param><embed src="http://www.youtube.com/watch?v=reqbn6A3130&hl=en_US&fs=1&" type="application/x-shockwave-flash" allowscriptaccess="always" allowfullscreen="true" width="480" height="385"></embed></object>

"...От къде идва мъртвите....От живите. А откъде идват живите.....От мъртвите..."

Всеки и всичко е учител

Станимир, имам предвид фокусирането върху духовното развитие като върху нещо, което е предимство, чудесно, приятно, задължително, най-важно в живота и т.н. Като нещо, което ще ни донесе нещо. То наистина има компоненти, но духовното развитие е преди всичко особен вид работа. Не може да се очаква да се получи от него нещо "хубаво" в човешките термини. То е просто нещо неизбежно в дадена степен за даден човек в определено време. Затова, ако бъде поставено като цел, се избягва от същността му и нищо не се прави. Защото човек може да е дошъл на земята с определена цел, която е малко по-различна от духовно развитие. Те и аватарите дори са специализирани. Някои идват с цел развитие на науката и културата предимствено, а не за директно подпомагане на духовното развитие. Такива "научно културни" аватари са били например Конфуций. Конфуций никъде не говори за окултизъм и мистика, а основно за политика и как трябва да бъде организирана идеалната държава. Смисъла е еволюцията на човечеството и крайната цел на еволюцията и това може да е единствената твърда цел. Поне според мен де

Виж как бабите използват всякакви средства, за да програмират внучетата .... ....сега си припомних приказката. Бабата може да е стигнала до това убийствено мислене през живота си. Но ако го натресе сега на внучката си, то внучката може да го "доразвие" през бъдещия си живот и си представям какъв човек ще стане. Не случайно казват, че внуците могат да усилят лошотията на дядо и баба няколко пъти. Бабата не е схванала главното в приказката. Природата е така устроена, че агресията и насилието към другите накрая се обръща към себе си. Какво е опашката на лисицата. Това, което влачим след нас през живота си и което не виждаме. Източните философии казват, че лошите постъпки (станци май беше на санскрит) ги влачим навързани на въже зад нас и колкото повече са, толко по-трудно върмим. Опашката на лисицата в случая е символ на лошите постъпки, които са свързани с човека и така могат да го унищожат. Както и кучето нахапва.

Благодаря Орлине Прав си за дуалния капан. Някои казват, че дори и пиенето на бира може да се прави в името на Бога и да е работа за Бога. Аз имам лош опит от разграничаване на целите на духовни и не. Също така имам лош опит с отрицателната страна на "фокусирането в цел". Или по-скоро на преминаването на положителния вариант в отрицателен. Защото според мен рано или късно това се случва. И съпровождащите чувства и прояви са точно, каквито ги описваш особено не-гъвкавостта В момента съм по-склонен да гледам цялостно на живота като за мен вече духовното и земното вече не изглеждат така, а и двете са Божие и са едно. Също така по-спокоен се чувствам като не отделям целта от процеса, а се концентрирам на смисъла. П.С. Малко отклонение. Вчера слушах разговора на двама човека. Единия обясняваше какъв е процеса да работиш добре съвместно с хора. След като първия говори няколко минути втория вика "ами това е изграждане на доверие". Първия казва изненадан "ами верно е такова". Какъв е моя извод. Че първия човек наистина изгражда доверия, а втория използва термина, за да блесне като добре работещ с хора. По подобен начин си мисля, колкото повече се концентрира човек на "духовното развитие", толкова по-малко се получава.

-Малкият закон-НБ Уж дребните неща като например несъзнателното презрение към наркоманите например са най-опасни. Омразата бумти в главата, тупка сърцето и човек се усеща, че нещо не е нормално. Неодобрението към наркоманите е под нивото на физиологичната и енергетична чувствителност на организма и затова човек не се усеща, че може би е нарушил някой закон. Омразата стресира целия организъм и човек рано или късно се усеща и слага край. Неодобрението към наркоманите може да продължава десетилетия и да трупа негативи в организма. Капка по капка вир става. Неосъзнато човек затъва и след това се чуди откъде са му проблемите и болестите. Та уж малките неща са най-опасни. Особено, ако ги считаме за пренебрежими.

Ако Адът и Раят са просто състояния в които изпадаме, тогава за какво ни е Бог? Не сме ли всички ние ученици на Бог борещи се за неговата оценка дали ще минем следващият клас? Прекалено персонализирано говориш за Бог. Няма така персона. И Бог никого не наказва, защото никого не осъжда. Просто има неизменими и неотменими природни закони, които важат за всички и от които никой не може да избяга. Например закона за причината и следствието. Отнасяш се злобно с хората, мразиш силно и так получаваш инсулт. Няма осъждане, няма упреци. Законите си действат.

Авесалом Подводни говори за нещо такова. Каквото искаш и това става. Това е нещо невероятно за ежедневното човешко мислене

Това е човешкото учение: на фирмата, на семейството, на разбойническата група хе хе Божието учение е съвсем друго.

Венци, не схвана въпроса. Не става въпрос за това какъв е произхода на човека и кой поддържа жизнената му сила и го направлява, а какво движи човека от човешка гледна точка.

Кое е най-голямото голф игрище в България? Перник. Там всеки кара голф и е играч. В центъра на Перник спрял Фолксваген Туарег. Събрало се населението наоколо и хората цъкали с език: - Брей, че голям голф?! С уважение към перничани. Славата на населено място се създава от ограничен контингент

Ето един въпросник Тест Но най-добре да си поговорите с терапевта. Аз установих, че човек сам не вижда някои неща в себе си. Личността на терапевта много помага при диагностицирането.

Хм, сега ако си позволя едно лирично отклонение....или както би казал дядо ми лирическо отклонение, тооооооо силата, която задвижва света, това е впечатлението. Човек се впечатлява и това го кара да иска или неиска, демек задвижва го. Колкото по-разнообразен е живота на човека, колкото по-динамичен и различен всеки момент, колкото повече добро и зло е видял.....толкова по-малко се впечатлява и толкова по-истински е. Да си гъвкав май не е достатъчно да правиш йога асани и упражнения за разтягане. Може би е полезно всеки момент да ти е пълен с нещо ново, да създаваш нови ситуации... да се отказваш от старото постоянно, за да получиш новото.