B__

имах предвид психиоческо и ментално късогледство, когато човек не вижда реално нешата. Народа го е казал: не вижда по-далече от носа си. А не може да се раздава "духовно виждане". Вреди на кармата. Затова и сред лекарите има най-голяма смъртност.

По-голяма глупост не съм чела. Да, ама Ники е прав. Късогледството е признак за духовно недовиждане и това е начина Бог да ни подскаже това Понякога глупоста е недоразбрана мъдрост

А да питам спецовете по телегония. Вярно ли е това, че ако жена има дете от съпруга си, но по време на зачеването е обичала силно друг мъж, то детето на 90% ще поеме генетика и информационно единство от този мъж, въпреки че тя не е имала никакви сексуални контакти с него.

Е защо пък да е "хубаво, патриотично или геройство"?! Хората просто отработват кармата си. Както и хората, които са заминали, също я отработват по този начин, макар и да може да не го осъзнават още. Ама то и двете са си едно и също. Атлантида, ти така ще кажеш, че и някои цитати от Библията са екстравагантни хе хе хе Един примери. Ноща е тъмна и студена. Денят е светъл и топъл. Денонощието е и тъмно и студено, и светло и топло. Жената е нежна и приемаща. Мъжът е агресивен и проникващ. Човекът е единение на мъжкото и женското начало. Бог сътвори това, което наричаме добро в този свят. Бог сътвори това, което наричаме зло в този свят. Бог сътвори съвършенната Вселена. Може ли да има ден без нощ на този свят? Може ли да има мъж без жена на този свят? Може ли да има добро без зло на този свят? Ето едно твърдение: Аз ще живея само според доброто на този свят и ще съм затворен за злото. Как ти се струва като чувство за истинност? А ето друго: Аз ще живея според доброто на този свят, но ще приемам и злото на този свят? Според теб кой ще бъде отхвърлен от света? Живеещият според първото или според второто твърдение? Кой отговаря по-добре на съвършенството на Вселената? Всяка истинска система от вярвания и убеждения съдържа в себе си своето отрицание. Без него няма да е съвършенна и жизнена, и Вселенските закони бързо-бързо ще я унищожат. А и всяка система от вярвания се подчинява на един от най-висшите закони на Вселената: троичния архетип: Всяко нещо, вкл. и системите от вярвания има три фази на живот, създаване, развитие и разрушение. Всяко създадено нещо достига до своя край, където се проявява напълно неговото отрицание. Ами че и тя Вселената умира и се ражда отново, но никога същата ...всъщност идеята вместо да умре може да се разшири чрез обединение с друго отрицание на по-високо ниво във финния свят. Така например идеята за деня като се обедини с идеята за ноща се получава идеята за денонощието, което е единство на по-високо ниво. Колкото повече се качваме нагоре по финните нива, толко по-единен става света за нас и обратно: колкото по-непротиворечив разбираме, че е света, то толко по-високо се изкачваме във финния свят.

Пак ти е убягнала една тънкост тук. Всъщност аз говоря за немците, а той за германците. А че са един дол дренки, това е ясно. Мда, чудесно е, че хем говорите за различни неща, хем се разбирате

Азбуки, ами не знам, аз пък напослеък се помирих с женската тактика "няма чук, няма и бег" Това в кръга на шегата. Ха ха ха ха Но и тази шега е крайност затова я задрасквам Ето малко любими цитати...сходни на идеята в стихчето: "...Съвършеният човек е андрогин, т. е. той е слял мъжките и женските аспекти в душата си в единс¬тво (цимична сватба). Андрогинен не бива да се бърка с хермафродитен; естествено, андрогинността се отнася до психичното ниво - тялото запазва своя пол. Съзнанието обаче не се отъждествява повече с това .... Да бъдещ мъж значи да се идентифици¬раш с мъжкия полюс на своята душа, при което женският елемент автоматично пропада в сферата на сенките. Да бъдеш жена, значи съответно да се идентифицираш с женския полюс на душата, при което мъжкият полюс попада в битието на сенките. Нашата задача е да осъзнаем своята сянка. Това обаче можем да направим само по околния път на проекцията. Онова, което ни липсва трябва да търсим и да намерим по околния път, чрез външното, макар всъщност то да е винаги в нас. ....Мъжът може да осъзнае своята женска част от душата...само чрез проекцията върху една конкретна жена; същото важи за жената. Можем да си представим сянката като напластена. Има много дълбоки пластове, които предизвикват у нас ужас и от които адски се страхуваме; има пластове, които са близо до повърхността и чакат своята преработка и осъзнаване. Срещнем ли човек, обитаващ област, която у нас самите е в горната сфера на сянката, влюбваме се в него. Последната дума него можем да отнесем както към другия човек, така и към собствения сенчест елемент, тъй като и двете, в края на краищата, са едно и също. Това, което обичаме или мразим у някой друг човек, в края на краищата, винаги е в нас самите. Говорим за любов тогава, когато друг човек отразява сфера на сянката, която и на нас ни се иска да осъзнаем в себе си. И изпитваме омраза тогава, когато някой отразява много дълбок пласт от нашата сянка, с който още не сме готови да се срещнем. ... Плодотворни са само разногласията в едно партньорство, защото единствено когато „обработва" своята сянка чрез другия човек стига по-близо до себе си. Би трябвало да е ясно, че целта на този процес се състои в приближаването до собствената цялостност. В идеалния случай в края на едно партньорство би трябвало да има двама души, и двамата от които в себе си са станали цялостни, или поне - нека оставим настрана идеалния случай - станали са по¬здрави, тъй като са прогледнали за неосъзнатите елементи на душата си и така са могли да ги интегрират в своето съзнание. Следователно накрая са изчезнали влюбените гълъби от които единият не може да живее без другия. Твърдението, че човек не можел да живее без другия, показва само, че някой от чисто удобство (би могло да се нарече и страхливост) използва другия, за да даде възможност на собствената си сянка да живее чрез него, без да предприема опит да преработва проекцията и да я връща обратно. В такива случаи (а те преобладават) единият партньор не позволява на другия да се развива, защото установените роли биха били поставени под въпрос. Подложи ли се някой на психотерапия, партньорът нерядко се оплаква, че дру-гият толкова много се е променил... ("Ние искахме всъщност само симптомът да изчезне!") Едно партньорство постига целта си, когато човек вече не се нуждае от другия. Само в такъв случай обещанието за „вечна любов" се осъществява. Любовта е акт на съзнанието и означава да отворим своята собствена граница на съзнанието за това, което обичаме, за да се съединим с него. Това става възможно едва когато човек е поел в своята душа всичко, което партньорът е въплътил - или, другояче казано, - когато човек си е взел обратно всички проекции и се е съединил с тях. Така онзи, когото обичаме, като проекционна плоскост е вече изпразнен - отсъства привличане и отблъскване, - любовта е вечна, т. е. станала е независима от времето, понеже е осъществена в собствената душа. Видимият свят трябва да стане излишен чрез нашия живот - това важи също и за партньора ни. Проблеми се създават само когато двама души различно „използват" своето партньорство, като единият преработва и взема обратно своите проекции, а другият напълно затъва в проекциите. Тогава идва моментът, когато единият става независим от другия, докато на другия сърцето се къса. Затънат ли обаче и двете части (и двамата) в проекцията, изживяваме любовта до гроб, а след това и голямата скръб, защото другата половина липсва! Блажен е този, който разбира, че от никого не може да се вземе онова, което той е осъществил в себе си. Любовта иска да бъде едно - и нищо друго. Най-голямата опасност в едно партньорство обаче винаги е вярата, че проблематичните и смущаващи начини на поведение са единствено проблем на другия и „нямат нищо общо със самия мен". В такъв случай човек затъва в проекцията и не разбира необходимостта и ползата да преработва и обработва отразените от партньора сфери на собствената сянка, за да може, осъзнавайки ги, да израства и съзрява. ... ...Защото любовта няма цел, тя не може да се заслужи. „Ще те обичам, ако ми дадеш един милион" или: „Ще те обичам, ако станеш най-добрият футболист" са аб¬сурдни изисквания. Тайната на любовта се крие тъкмо в това да не се поставят условия."

Лудо влюбен отишъл при любимата си и потропал. Тя казала: - Кой е? Той отговорил: - Аз. Не му отворила. След една година пак потропал. - Кой е? Той отговорил: - Аз. Не му отворила. След една година пак потропал. - Кой е? Той отговорил: - Ти. И му отворила.

Разговор в бг-мама: А: Ама за какво говорите тук? B: Простири C: Въженки за пране А: Ааааа. За простОри ли? оох D: Руске, тука му викаме простир. Простор не бях чувала, че му викат. Е: А аз "въженка"

Валентин, тъй като знаех, че така ще се получи, то затова в предишния си пост съм добавил цитата "но не всеки е последовател на Учителя и в България (а и по света) тези въпроси или по-точно опитите за решаването им се израждат и стигат до неподозирани отклонения". Тоест, изрично те изключих от отклоненията И очевидно съм прав, тъй като си оставил избора на щерката, а не на принципа "родителите знаят най-добре". Това, което казаваш, че при вас хората се ориентират към духа е много важно. Все повече си мисля, че Западния свят започва да се ориентира към духовните ценности. И това е просто наложително, иначе човечеството може и да не оцелее. П.С. Абе каква е тази формула за изчисляване на зачатието, така че се получава запазването на жизнената енергия. Интересно ми е дали е един ден или рендж от дни. Ясно е, ако е един ден, то има безброй начини съдбата да попречи на това зачатие, ако не е било писано

Ще цитирам мнения, но коментарите ми не са лични за съответните хора, а по-скоро мненията им се ползват с популярност и затова са удобни цитати. От няколко месеца не мога да си намеря работа и може това да повлиява на мнението ми, но още преди това имам резерви към поддържаната степен на значимост на нещата от живота. Имах един колега, който стигаше дотам да говори, че като се роди детето и веднага трябва да почнеш да му търсиш и подготвяш записването му не само за детската градина, а и за "чудесно" училище. Та в последната ми работата много популярни бяха френската детска градина и лицеи към френското посолство. Въпросите за изхранването, училището, доволството и особено това да те ценят като работник са напълно приемливи, но не всеки е последовател на Учителя и в България (а и по света) тези въпроси или по-точно опитите за решаването им се израждат и стигат до неподозирани отклонения: - младо българско семейство живеещо под наем с що годе начални прилични заплати не иска да има деца, защото няма нужните материални условия, а циганско на социални помощи има вече 5 деца. Всичко е в ума. Манията за престиж и за лесен живот. Не че аз не харесвам лесния живот де - "учи мама, за да не работиш". При нас се смята, че като учиш, то много по-лесно се изкарват пари и повече. Манията за "елитни" училища яко тресе българина и той не осъзнава, че елитността на училището е просто една форма на социално подгордяване и други са нещата, които ще докарат професионален успех и най-вече доволство от него. Но друго си е да говориш навсякъде, че детето ти учи еди-къде си, въпреки че то е травмирано от обстановката на излишен състезателен дух, натиска за изучаване на огромни количества излишен материал и т.н. - а да сте виждали някой в България дали се чувства ценен като работник. Тука почти всеки, ако не е поне министър, е недоволен от работата си. И как да е доволен като ние смятаме 90% от професиите за "непрестижни". Учителите викат ама сега да си учител не е престижно, лекарите викат ама да си лекар в България не е престижно. Да си обикновен учител е срамно, да си обикновен лекар е срамно, да си обикновен продавач е срамно. И е срамно, защото си обикновен. Българинът иска да е необикновен. Иска прабългарите да са създали китайската медицина и акупунктурата (така се смята наистина) и Исус Христос да е с български корени (и това така се смята наистина). НИе умираме да сме "нещо" и смятаме, че не може да сме "нещо", ако сме обикновен служител, работник, депутат и т.н. А дали ще съществува България не знам. Но си помислете. Последните 1300 и кусур години колко пъти се е променяло драматично състоянивето на границите, управлението, населението и т.н. Много, нали? По-надолу ще спомена пак това. Ей това е много особен въпрос. Според мен големия проблем на България е точно науката и точно интелекта. Създаването на огромен брой хора на принципа "учи мама, за да не работиш". С нагласата, че всичко трябва да им се дава наготово. На България не трябват хора, които са учени и които много мислят разни отвеяни неща, а хора, които работят и то работят здраво. Една заблуда е, че българина е работлив. Мързелив е. И аз съм мързелив. Българина трябва да се научи да работи, а интелектуалците пречат на този процес. Затова трябваше да си идат. Това е кармичната причина. Останалите ще се научат да работят тук, а "интелектуалците" на Запад, където няма да ги оставят да не се научат. Е то носенето на забрадка е като християнин да нискръстче на шията. БИ ли се съгласил той да го махне, защото това дразнело мюсюлманите А за алкохола не си прав. В България по улиците постоянно има младежи с алкохол в ръката, вкл. и момичетата: бира в едната и цигара в другата ръка. В по-предишната работа имаше една беседка в градинката пред нас. По някое време преди обед идваха всеки ден няколко ученика (десетина понякога) с водка Флирт и бира и поркаха и като се надерат спяха по пейките. Ами да, то водка Флирт всъщност тартегира учниците. Толкова за непродажбата на алкохол на лица под 18 години. Но въпреки това извън София е много по-спокойно и сигурно сравнено с "развитите" страни". Ами тези "крадци и изедници" излизат точно от средите на "умни, можещи, творящи" българи. Ха ха ха Каквото и да си говорим голям крадец и "изедник" няма как да станеш, ако не си умен Ей затова казвам, че е полезно, че "интелектуалците" си заминаха от България. Но в общи линии всеки народ си заслужава управляващите. Особено при демокрацията просто няма как да има други управляващи освен тези носещи характерните белези и мисловни настройки на болшинството от населението. Не знам дали българчетата са "по-интелигентни от турските си връстници", но знам ,че турците са много по-работливи от българите. Колкото пъти през дългите години ремонти съм наемал бригади винаги турците са били работливи и прилежни, а българите мързеливи и правещи се на умни. Дойде веднъж един българин, омаза всичко, но за сметка на това изсипа един куп "умни" съвети и критики. И освен това турските работници имаха по-добро естетическо чувство от българите. А да, веднъж имах една бригада цигани. И те се оказаха по-работливи от българите и с много добро естетическо чувство. Латекса го полагаха не по лесния начин с мече, а с четка на ръка, за да е по-гладък. И не аз ги карах това. А три статии на няколко пласта си е бая зор с четка. Да се върна на вероятното бъдеще на България. Прогнозира се след 10-20 години Русия да стане мюсюлманска страна, т.е. мюсюлманското население ще доминира. Мислите ли, че България след 10-20 години няма да бъде мюсюлманска страна?! Да. Най-вероятно ще бъде. И трябва да сменяме мисловните си модели отсега, за да можем да живеем в новата обстановка. Това е бъдещето и явно това трябва на страната и на хората, които живеят на нейна територия, а и на ония, които са се изселили.

Addicted, ти сама си отговорила на въпроса си. Защо си избрала този псевдоним, защо си пристрастена (addicted)? Кое е твоето пристрастяване...не е ли то причина за проблемите? Горе Павлета казва, че предимно умните страдат от депресия....и е права. Който много мисли и се смята, че има способности, интелект и т.н. страда от депресия. Колкото повече мисли човек, по-далече от Бога е. Един дървосекач в Сибир е много по-близко до Бог, например, ........отколкото аз съм. А колкото по-умен и интелигентен е човек, обикновено е по-далече от Бог ...........и по-близо до депресията. Станимир ти е казал за празния лист хартия. Ясно ли е какво означава това. Да забравиш какво си и с какво се гордееш и да излезе това, което СИ, а не това, което си мисли човек, че Е.

Депресията (ако мога да си послужа с твоя подход), ако е депресия се състои от три части: - потискане на агресията (и евентуално потискане на сексуалността). Което потискане на агресията се дължи предимно на социалната настройка в съвременното общество. Но по-важното в случая е откъде идва агресията - прехвърляне на личната отговорност към друг или друго нещо - страх от смъртта или страх от бъдещето и несигурността Агресията се натрупва заради прекалена отдаденост на желания, които не отговарят на личността и съответно душата й. При силни желания веднага се натрупва агресия към тези или това, което пречи на достигането им, а няма как да не се пречи след като човек не е подготвил психиката си за тях и ги смята за самоцел. Желанието за финансово благополучие особено силно засилва агресията. Прехвърлянето на отговорността се наблюдава, когато човек обвинява другите за своите проблеми. Психологически това води до безизходица, тъй като в Природата никой няма да реши собствените за личността проблеми. Виновни са например тези, "които живеят охолно", очаква се някъде извън нас някой да запали светлинка в тунела, очаква се някой да се погрижи за "младите" хора, които "млади" хора се считат за жертви и изоставени. Претенции към съдбата, охолно живеещите и другите подобни засилват безизходицата. Желанието за сигурност и за утрешния ден измества фокуса на човека от мастоящето към бъдещето, а всъщност пари се печелят в настоящия момент. н С една дума стига си се косил, а се успокой. Няма лошо в това известно време да нямаш пари и дори жена ти да се разведе с теб заради това. Явно не е била за теб. Поработи над тези три неща и ще видиш как ще се появят парите, най-вероятно, когато спрат да ти бъдат цел.

А защо младите хора трябва да се реализират, да работят и да изкарват "парички"? Защо това трябва да им е основна цел? И защо да няма хора, които да живеят в охолство, а други да нямат пари за храна и лекарства?

Не знам защо ми хрумна: не-особено структурирана енергия

Моя позната така изхвърли желанието си да приема алкохол! А личи ли вече накъде е избило това желание. В Природата нищо не се губи само се преобразува. Относно самообладанието и самоконтрола. Всеки си мисли, че на момента трябва да проявиш самообладание и самоконтрол. Това не е така. Този подход не бачка. Самообладанието и самоконтрола се постигат преди въпросната ситуация с работа над себе си. Чрез откриване на причините, които ни карат да се ядосваме или тревожим. Работата над тези причини и страховете носи самообладание и самоконтрол в последствие. Самообладанието и самоконтрола не могат да бъдат самоцел, защото така са непостижими.

"Най-верни са тези твърдения, които ако са наистина верни, то опровергават собствената си вярност."

Има, почти всички подражаваме на прасетата

А защо мислиш, че неграмотните са грамотни, простите - умни, а слепите - зрящи? Ще ти отговоря. Неграмотните боледуват по-малко и се радват на повече любов от "грамотните". Простите боледуват по-малко и се радват на повече любов от "умните". Слепите се радват на мното повече сензитивност от "зрящите". Ей затова

vorfax, а защо си мислиш, че неграмотните са неграмотни, простите прости, а слепите слепи?

а който знае много пак се бие и то много само погледнете моллите в Близкия Изток...

не знам, на мен не ми влияе, а ме кофи. Особено, ако е хубава природата наоколо и има високи дървета.

borislavil , много вдъхновяващо

Да Вики, Хубави примери. Според мен чрез бягане, аеробика и дисциплина не просто е променила метаболизма си, но се е смирила Примирила се е с изискванията на лекаря, който явно е имал усет. Физическите усилия и дисциплината смиряват човека. Диетата и поста също. Отваря се човек за любовта така. Понякога това, което мислим за смирение, се оказва бунт, а това, което мислим за бунт, е смирение.

И аз съм свалял 17 килограма. Това не носи решения. После разбираш, че не решения са ти нужни А това слабото момче трябваше да си остане слабо. Ако аз си бях останал слабоват и не се занимавах с подобни на фитнеса неща, нямаше да има нужда да свалям кила по-късно. Всяко поддаване на комплекс влече след себе си още 5 комплекса. Смирението означава да приемеш, че всяко нещо си има дълбокия смисъл и да не протестираш срещу решенията на Създателя. Иначе какво?! Смятаме се за по-висши и умни или как?! А пухкавата дама е излекувала друго нещо, за да има деца, а не пълнотата. Ама това май не е толкова ефектно