B__

Това доста прилича на трактовките на Лазарев. А това, което ме учудва, че много неща, между Учителя и Лазарев съвпадат.

Трудно ни е да повярваме, защото много сме се самозалъгвали А миналото може да се промени с промяна на отношението и разбирането към него. Промянат се отношението и разбирането за нещата, които са ни се случили в миналото и изведнъж то придобива нов смисъл и вече не е източник на страдание..... а по-скоро насока за действията в настоящето.

Аз предлагам всички ни да четем нещото по два пъти преди да се преразказва и да сравняваме и с други източници В Атлантида не е имало 7 раси, а 7 подраси на Атлантската раса. Освен това тези подраси са произлизали една от друга и арийската не може да се каже, че по-добрата, защото всъщност е последната наследник на предишните 6. И арийска не значи бяла, а просто арийска. Всички хора на земята в момента са произлезли от нея. Арийската раса е имала основни центрове в Индия, Персия и Египет. Оттам се е разселила по света. И няма как българите да не произлизат от нея след като всички хора на земята произлизат от нея. И това за богоизбраност на даден народ са пълни глупости. Докато си вирим носовете, че сме повече от другите народи и все ще страдаме.

Сега като гледам последния пост и се сещам, че снощи си открих една програма на тема различното. Дори не става въпрос за промяна, тъй като човешкото понятие за промяна е свързано с човешкото понятие за време, а в горните светове време няма. Реалното нещо, което става, е прехода на човек от едно състояние в друго. А ключовото тук е различното. Различното в хората около теб и света около теб или поне това, което възприемаш като различно. Промяната е всъщност приемането на това различно, прехода в ново състояние и това не е обикновен процес. Не е обикновен, защото самото узнаване, че има нещо различно вече те променя и по мои наблюдения някои хора до толко стигат в неприемането, че дори не искат да узнават, че има неща различни за тях или от техните. И всъщност промяната е да се отвориш за различното около теб и да го приемеш най-малкото като знание. И излиза, че без приемане промяна няма и че трансформацията ще е толко по-силна, колкото повече приемаме околните и света около нас.

Все още не съм се запознал. Надявам се да успея

Някой може ли да каже какви са практическите препоръки на Учителя за сливане на ум и сърце.

Е, признавам си, че лекично се пошегувах за надеждите. Нищо чудно, ако се работи добре над себе си 2012 да мине като песен от Евровизията Но това не отменя личния катарзис на всеки. П.С. на входа на Чистилището пише: "Надежда всяка тука оставете" Чистилището не е част от Ад-а, а от всеки. Всеки ще мине през него. И колкото по-бързо се откаже от надеждата, толко по-бързо ще мине.

надежди.....

Тук има нещо важно за същността на спиралата. Неотменна характеристика. По-високо ниво на съзнанието се постига единствено чрез разширение на съзнанието, което означава разрушения и страдания в материалния свят. Така че тези две неща по-високо ниво на съзнанието и измиране на половината свят през 2012 година не си противоречат, а чудесно се допълват. Можем само да кажем: Боже, благодаря ти за изпитанията, които ми пращаш

Много човешко и синтезирано обяснение едновременно на дхарма и карма ...и още нещо... Всъщност това означава, че кармата не просто идва заради минали постъпки, а и за да вкара отново човека в пътя. Тоест кармата е обстоятелство, което е дадено за коригиране и на бъдещите действия на човека, за предпазване на самия него от погрешни действия. Например от пълното прилагане на кофти страни на характера Кармата е не само последствие от действията ни, но и механизъм за предпазването ни от прекалено неправилни действия. Например на човек, който е способен да убие децата си в този живот, ще му се даде безплодие. Не знам източните тълкувания на кармата дали обхващат и този аспект?!

Абе то картела в Колумбия сигурно изнася кока за 100 държави, ама това не знам за какво е гаранция Шегичка

Така е Станимир. Няма как да не си създадеш мнение за това дали човек постъпва полезно за себе си или не. Още повече, че това знание може да ти дойде интуитивно, чрез усещания и т.н. Няма как да го спреш мисля Мерси за успокоението, което ми внесе. Но се чудя сега тука кога точно може да дойдат очакванията. Дали не е по-добре човекът да е поискал съвет или обствоятелствата да са такива, че се съгласил на съвет и вече след като има даден и приет съвъет (рапорт даден и рапорт приет ), то тогава да може да има някакви очаквания. Иначе да имаш очаквания е все едно да искаш от човек нещо, за което той не е още готов, а това е малко преки свободната воля Е, може да се каже, че имаме очаквания за бъдещето, но човекът живее тук и сега и нашето очакване е в сила тук и сега. P.S. Сега като гледам какво е писала Азбуки надолу и си мисля, че човек трябва да развива интуицията си, защото тя дава верните действия в съответните ситуации. Стигнахме до там, където нещата вече не могат да се обяснят напълно с думи

Този пост ми хареса, но сега нещо ме върти дали съм го разбрал добре. Чудя се две неща. Какво ще стане, ако съответния човек не оправдае "надеждите и очакванията", че ще поиска да се развива в положителна посока. Какво ще бъде моето отношение към него, ако съм имал такива надежди и очаквания. Защото надеждите и очакванията всъщност разкриват наши желания. А в случая проявяваме желания към друг човек. Сигурни ли сме, че няма да се разочароваме, ако не изпълни желанията ни. Разочарованията не граничат ли с осъждане. Сигурен ли си, че знаеш коя е положителната за него посока? Това е също тънък момент. Xameleona, дори по-директно изказва този начин на мислене, който ме кара да задавам тези въпроси: Хем приемаме, хем неодобравяме или проектираме желания

Дали осъждаш/критикуваш/недоволстваш себе или другите няма значение. Ако го има едното, има го и другото макар и неосъзнаваемо.

" Казвам: когато няма връзка между живота и законите на Любовта, Мъдростта и Истината, хората не могат да правят връзка и между радост и страдание" Всъщност не знам защо пътя се смята, че трябва да е съпроводен с радост и щастие?! Пътя си е чиста работа. Ще има и радост, ще има и страдание, и то е не по-маловажно от радостта. Но може да се говори и за радост от страданието, арзбира се

Колкото повече приемаме другите, толкова по-малко вина изпитваме. И толко по-щастливи и здрави сме и по близо до Създателя. Например, осъждаме хората, които не се трудят съвестно. Но рано или късно идва момент, в който се оказва, че не сме свършили добре дадена работа. Подсъзнателно започваме да осъждаме себе си за това. Появява се чувство на вина. Съществременно и страх от бъдещо представяне, защото е "лошо да не се трудиш съвестно" и ако веднъж не си си свършил работата дали няма да стигнеш дотам да станеш съвсем да не се трудиш съвестно. А какво става като приемаме хората, които не се трудят съвестно. И да се случи момент да изпортим задачка, то ще си кажем има и такова нещо, случва се, ще се отворим за поуките и ще вървим напред. Това е от психологическа гледна точка. От езотерична гледна точка всяко осъждане/отхвърляне на човек поради някаква причина или принцип води до атака към него на несъзнателно нива. Енергийно атакуване. Закона за причина и следствие се включва и това ни връща енергийната атака и то обикновено информационно от същия вид. И колкото повече осъждаш, толко повече в теб се натрупва енергия например от вида "ти не си съвестен работник". Тази енергия като стане достатъчно количество прераства в програмата "аз не съм съвестен работник". И човек се превръща в това, което осъжда. А продължава да не се усеща и да осъжда, то програмата започва да го унищожава като чувството за вина е един от най-честите методите. Особено опасно е да се осъждат групи хора. Например футболните запалянковци. Всяка група хора, обединени от дадени идеи, си има собствен егрегор. Когато осъждаш запалянковците, или атеистите, или мюсюлманите или даден етнос, ти реално не атакуваш енергийно отделните хора, а основния носител на обединяващото ги: егрегора. А колкото по-силно е това, което атакуваш, толко по-силен е отговора. И такива обобщени осъждания като хората са лоши, света е развратен и т.н. са доста опасни за здравето. Сетих се за свързан цитат от Библията: „Защо гледаш сламката в окото на брата си, пък гредата в своето око не усещаш? Лицемерецо, извади първом гредата от окото си, и тогава ще видиш как да извадиш сламката от окото на брата си?" (Мат. 7:3, 5). Не осъждай брат си, а го приеми. Така ще може да приемеш себе си. А като приемеш себе си, тогва ще си позволиш да видиш гредата в своето око и да си кажеш, хе, ами защо не взема да я махна тази греда. Приемането на другите ни помага да се отървем от недостатъците и вътрешните спънки, които ни пречат да вървим по пътя. П.С. Всъщност дали осъждаме другите или себе си няма значение. Ако го има едното, то го има и другото.

Много ми харесва основната ти мисъл: Чистотата е хармония и красота. Красотата и хармонията не могат да бъдат постигнати с отхвърляне на техните противоположности. Просто искам да разгледаме подробностите, тъй като обикновено практиката е доста различна от подбуждащата я идея. Едното е проявление на другото в друг свят и няма как да не приемем различните закони на различните светове. Как върви осъществяването на идеята за хармония и ред: идея, мисъл, чувства, енергиен заряд, физически промени. От една страна не можеш да разделиш света на материален и духовен, защото от идеята до материалния свят има десетки нива и поднива. А от друга си мисля, че не може да си изцяло хармоничен и красив, без идеята за това да се проявила и на физическо ниво. Тоест да те е пронизала и да си й позволил да премине през теб облагородявайки всичките ти нива. Не трябва да се търсят противоположности между нивата (и май това Азбуки нарича "пак дуалистично мислене"), тъй като това е отричане на структурата на света и не би довело хармония. Противоречия може да има само в рамките на някое ниво и те трябва да се решават на съответното ниво или по-горно, тъй като горните "лекуват" по-долните. Тоест, да се търси корена на противоречията в горно ниво, но това не е противоречи межди нивата, а противоречие в самото ниво, което се копира в противоречия в по-долните нива. Например, ако човек има проблем с "мръсотията" на материалния свят, този проблем не е свързан с материалния свят, а се дължи на противоречия и "мръсотия" в самия ментал, менталното ниво. И ако решиш пробема на ментално ниво, то "мръсотията" на материалното изведнъж "изчезва" или както казваш спира да се проявява, тъй като на физическо ниво просто я няма, а си е една илюзия Валенти е дал просто чудесен цитат. Не мога се се въздържа да го пейстна пак с удебеления, където ми се струва подходящо: из "Акордиране на човешката душа"

Хе хе хе, или ти каже прекалено ти е разголен аватара ....... Простащината не е в простака, а в ума на този, който класифицира простащината

Вярвам им!Пия ги отдавна.Приготвям комбинации както за себе си,така и за близки и познати. Да кажем,че това доказателство ми е необходимо за професионални цели. Коректен човек съм-трябва да бъда сигурна,че давам истински цветни есенции . Човек, ако е вътрешно убеден, от доказателства не се нуждае

Ти така не им вярваш на тези капки и търсиш начин да оправдаеш неверието

Ще додам още малко мисли, за да видим какво ще стане. Песимизма е неверие в бъдещето. Едно разочарование от света. Човека си мисли, че желанията, очакванията и надеждите му няма да се сбъднат. Този свят не е за него. Този свят му е враждебен. ... И той става враждебен, защото такъв си го е изградил самият човек. Оптимиста си мисли, че някъде хееее там в бъдещето неговите желания и надежди ще се сбъднат. Какво са това. Преобладаващо човешки желания и надежди. Да кажем, че всички желания и надежди на човека се сбъдват. Ако човека е ориентиран към изпълнение на желания и надежди, то за какво повече да живее....и умира. Но в повечето случаи желанията не се сбъдват. Оптимиста е изправен пред несбъднато желание. И какво? Появява се разочарование. И оптимиста обсебен от своето желание мисли, че хората го цакат (с топла бира), че света е враждебен към него и т.н. Тоест оптимиста е същото като песимиста, ама малко размит във времето.... и повече претенциозен. Какво са песимизма и оптимизма? Бягство от настоящия момент. Бягство от това, което трябва да се направи. Какво е настоящия момент? Точно това, което трябвяа да се направи, което всеки заслужава, което всекиму се получава. Ако искаме да живеем в настоящия момент...дали си заслужава да се ориентираме към песимизма или оптимизма?! Всъщност точно песимизмът може да се опише като " един от начините да отлагаш и да не искаш да видиш проблемите в настоящето" - с поправката - "да не искаш да се справиш с проблемите". Да си песимист е лесно - мрънкаш си и това е... Да си оптимист е отговорност. Това означава: "нещата ще се оправят" = "ще направя всичко по силите си, за да оправя това" "времето лекува" = "опитвам се с търпение и смирение да осъзная причината за болката, която съм изпитал и със силата на ума и любовта си да излекувам мястото, което е било болно - благодаря на това, което ме е наранило, защото така съм разбрала къде е" "утрото е по-мъдро от вечерта" = "овладявам със силата на ума, сърцето и волята си заедно порива да направя нещо необмислено + оставям Бог да ми покаже изхода, който моят човешки ум не може да види сам + Бог да ми даде силите и прозрението да се променя за мое и на другите добро" Това е точната дефиниция на оптимизма - песимизмът не желае да промени себе си, а света според себе си. Да, вярно е - не ти трябва нещо, което си имаш в предостатъчно количество вече...

Кристияне, кога смени специалността на "кръцни-срежи" И не си почерпил още

Абе Афродита, защо не помолиш някои от ясновиждащите във форума да ти провери силата на капките, вместо фотографии да им правиш

О да, съня за мен разтълкуван означаваше някои от нещата, които Чебурашка е цитирала. Затова и молитвата е в тази връзка

Какъв сън бе Гранат?!