B__

ха ха ха ха ха хах а винаги съм казвал, че истинският мъж се познава дори, когато е гол....тоест без нищо розово Всъщност повече харесвам пепел от рози и резеда. Повече ме успокояват.

хе хе хе, розовото за мъже в България е на мода от поне 40-50 години...... ама некои си мислят, че модата опира до техните съзнателни години само...от 5 до 10

мдам, просто давам възможни подходи и как според мене е най-добре да се започне. защото нищо чудно това, което правиш във финния свят и което не се вижда във физическия свят, да е доста по-силно от пряка физическа намеса. Затова говоря за молитва. Може и да използваш един подход на метода Силва да се обърнеш директно към Висшия Аз на насилника. Абе методите без насилие са много повече от тези с насилия ...... А пък в края на краищата може да се окаже кармично добре насилника да го застреляш кой знае

Приемаме кармата на човека и сме съгласни, че това което му се случва, си е негова заработка. Защо трябва да мислим, обаче, че за животните няма карма. Във всичко, което се случва около нас е Божият пръст, Негова воля, но и има възможност да се подобри или влоши нашата карма. Като искаме да убием някой, който ще убие животно, ние директно роптаем срещу Божия промисъл, т.е. утежняваме си кармата. Това, което може да направим, е да изпрарим любов на този човек и да се помолим за животното и за човека той да не освернява дущата си чрез убийство на животно. Останалото е суета. ....и понеже почнах да звуча като църковен отец, то ще добавя в мой стил, че прекаленото състрадание е срещу Бога.

а за малко избяга от коловоза

Ами точно прекалената критичност на българина към себе си и подценяването на собствените резултати и значимост е вирене на носа. Претенции към снвета, че не сме достатъчно добри. А трябва да се радваме точно на това, което сме. Българинът се бил държал като Бай Ганьо....ами лично аз пък съм горд точно с това. Какво лощо има в това да "мяташ белтъци" на австрийските моми. Ако излезе късмета излезе, ако не излезе, здраве да е. Между другото американците сега се държат по света точно по Бай Ганьовски. Трябва да сме горди, че сме го правили преди тях

Въпрос, който май много си задават, а малко не ги е срам да питат. Честито за искреността!!! Има една тема за личността на терапевта. Може би трябва да има няколко хиляди теми за личността на учителя. Та това е Учителя. Той е учител и това го определя напълно, който знае какво означава учител и няма да се сеща повече да пита за приноси преноси отнеси и т.н. П.С. Всъщност учителя не носи нищо ново. Той носи само Божието, но така, че този, който трябва да го разбере, да го разбере.

Станимир, не мислех, че знам как да ти отговоря, докато не срещнах тези твои думи: Това е и моето мнение и то е малко по-инакво от това: Но, тука има едно голямо но. Както писах по-нагоре, някои книги имат енергийни копия. Беседите на Учителя също имат няколко нива на несъзнавано знание и затова са много полезни. Затова от четенето им има много по-голяма полза, отколкото от други книги....не че ги чета много прилежно Как да разберем това? Четем текста и въпреки външната му сухост изведнъж изпитваме големи емоции....с една дума разчувстваме се. Това значи, че автора е сложил отпечатък от несъзнавано знание върху текста. Но от твоите постове в тази и предишната тема, която пуснах, разбирам, че не си се свързал енергийно с мен, за да може да усетиш по-пълно това, което пиша. Което пък означава, че аз не съм се свързал енергийно с теб и не съм интегрирал твоя мисловен модел. За което се извинявам и ще се опитам да го направя

Показват ли езиците духовното състояние на съответния народ? Нима падежите и родовете не показват повече чувства и отношения между хората? И опростените езикови конструкции в английския език не показват ли липса на общуване? А липсата на запетайки в английския какво показва? Липса на ограничения....или липса на задръжки повлияни от чувстват?! Какво мислите?

Аха, а най-първични за нуди плажовете хе хе хе

А нас със гегите защо ни пропусна хе хе хе Някой, ако ме погледне и ще види през колко неща съм минал Личното мое мнение е, че подбора се прави от егрегора на съответната школа, учение и т.н. Той смята дали ще си полезен лично егрегору или не Човек може да влияе не толко на това към кое движение ще се присъедини, а по-скоро на собствения си тунел на реалността. Присъединяването е следствие от промяна на тунела и "одобрението" на съответния егрегор. За да промениш тунела си към съответната посока чисто и просто трябва или да си се променил или да имаш представа как да се промениш в нужната посока. За да ускориш нещата по присъединяване, то може да използваш нещо, което наричам транзитен капан. Това е средство във физическата реалност да заинтригуваш човек член на съответната школата, така че чрез комуникацията си с него, съответния егрегор да те разпознае. Иначе егрегорите не общуват помежду си и обикновения егрегор си няма понятие, че съществуваш. Може да разбере за теб едиствено, ако комуникираш с хора, които са му подвластни. Е, кармата също може да те тласне към такова общуване Например мен ме тласна кармата, мисля, към този форум. Та за транзитния капан. Ето как ползвах преди години. Тогава го ползвах несъзнателно де. После му дадох име и обобщение. Исках да вляза в една езотерична организация. Никаква връзка нямах към нея. Определих основните специфики на организацията и прецених, че в един Интернет форум би трябвало да пишат и нейни членове. Пуснах изцяло провокативна тема в този форум за тази организация. По отговорилите открих един неин член. На лични разбрах какво лично него го интересува и как смесва това със тази организация. Срещнахме се, прецених тогава, че ще мога и искам да се променя, така че да й пасвам. След 3 месеца ме приеха. Е, виждате, че пак кармата може да е повлияла, но винаги я има Друг е въпроса какво егрегора, т.е. школата дава като знания и ускорение по пътя. Със сигурност егрегора взема (и още как), но различните егрегори дават различно и различни неща. Ти си мислиш, че се развиваш духовно, а егрегора например иска да те направи политик...не че това не може да е духовно развитие де П.С. Само да добавя, че ако това е чисто целево без дълбочинни промени, то егрегора ще ви "пипне". П.П.С. То и аз вече не се мисля за член на нищо. Човек трябва да се стреми всъщност към най-висшето възможно като най-висша цел.

Вики, лично аз още не съм забравил

Казано е: първо се учиш да бъдеш ученик и после се учиш на учението.

Диди, та темата ни е дали някое чувство е първично за дадена ситуация. Тоест дали някое чувство е причинило дадена ситуация. Тоест дали ситуациите, които ни се случват се причиняват от нашите чувства. Между другото аз няма какво да казвам. Ти си показала какви твои чувства са довели до ситуацията. Само ще ги маркирам. Първото е свързано с начина на паркиране на колата на едно и също място за последните 2 години. Чувство за сигурност. Чувство, че сигурността трябва да продължи завинаги. А такова нещо във Вселената, къде всичко постоянно се променя, е малко срещу законите й. Развитие има единствено чрез разбиване на сигурността. Второто е "отвращение, нежелание да вляза в колата, чувствах се омърсена, усещах това което бяха оставили вандалите там като усещане". Извинявай, но това чувство при теб е първично и е отпреди ситуацията. Виж ключовата дума вандали Отвращение към тези, които вандалстват, разбиват и т.н. А отвращението е енергийна атака срещу тази група хора. Би се случило да поискат да върнат атаката по някакъв начин. Наистина не си за материалните неща, но последното чувство е отвращение към тези, които навлизат в "личното ти пространство". Влизат в колата ти, разбиват, не искаш да се върнеш в нея, докато не се възстанови целостта на личното пространство. А физическото лично пространство е една илюзия. Фактически ти градиш вътрешното си лично пространство на базата на външно физическо лично пространство. А такова нещо Природата пак не толерира. Трябва да даде знак, че външните устои са илюзорни. Та това е, което ми се струва. Може да е вярно, а може и не. Ти само можеш да разбереш

Сега си направих един експеримент. Повтарянето на хубавите думи и особено "Обичам те" се усещат много добре около главата и като отпускане на врата и между плешките. Лошите се усещат като товар на гърба. Тоест директно въздействие най-малкото върху 4-та чакра. Всъщност явно всички друми са от два типа: израз на любов и липса на любов. ....тц тц тц, а аз продължавам да употребявам устно и мислено лоши думи...благодаря за темата Моника

Диди бях неточен. Дай пример за първична ситуация от твоя живот. Такава, каквато се е случила на теб. Иначе как ще усетиш евентуално чуство, ако не е твоя ситуация. Сети се една, ей такава подходяща.

дай пример за първична ситуация

Прочели сме нещо и хоп знаем нещо. Или пък сме получили знание от типа хрумване, "умен съм бил, сетил съм се", "ей-така ми дойде", "изплетоха се едни мисли в мен". Хората обикновено почти винаги вярват на прочетенето знание. Ако книгите са в голям тираж, издадени в много страни и харесвани от близките ни хора, то още по-добре, то ще вярваме още повече. Но ако някой каже, абе хрумна ми еди-какво си и хората веднага мислят, абе този глупости си мисли, защо си мисли, че е прав и т.н. Чудя се какво толко има в голям куп букви?! Та ние като четем, не четем мислите на автора или опита, който е довел до тези писания. А и няма как да се предаде този опит. А без него, колкото и да четем, получаваме единствено някаква наша интерпретация на написаните символи. И не само наша, но и на егрегорите, под чието влияние се намираме. Ако съм ревностен член на някое братство, розенкройцер, масон и т.н., то интерпретацията на книгата, която създавам, докато я чета, ще бъде от гледна точка на идеологията и вярванията на братството/школата. И колкото по-нисък е този егрегор в духовния свят, толко по-ограничено ще е приемането и на видимите в книгата идеи и толко повече критичната част на интерпретацията. Но на интерпретацията влияят не само егрегорите, с които сме силно свързани. Например, не искам да плащам за адвокатски услуги за нещо дребно и почвам да чета юридическа литература по интересуващия ме въпрос. По едно време в главата ми се ражда мисъл "абе аз без юридическо образование май няма да се справя, я по-добре да ида пр адвокат". Та моя ли е тази мисъл или ми я е "подпъхнал" егрегора на адвокатите, който се грижи за хонорара им Освен това при интерпретацията на прочетеното от книгата използваме само съзнателната логика, т.е. придобиваме единствено съзнателно знание. Ако погледнем пирамидата на човешкото знание, то съзнателното такова се намира на върха и обхваща малка част от него. А несъзнателното е много нива надолу и по обем десетократно надвишава съзнателното. Нашия живот се управлява успешно от цялото ни знание и е ясно, че несъзнателното е огромна част. Всяко знание, за да има успех в практиката, се състои от две части съзнателна и несъзнателна. Съзнателната част без несъзнателната не върши никаква работа на човек. Затова в училище и университета има теория, но има и практика, където се добива несъзнателното знание. Което се налива неусетно чрез егрегора на училището, личността на учителя, енергетиката на предметите, с които се осъществява практиката и т.н. А като четем книга, то получаваме само съзнателно знание, т.е. практически безполезно, вкл. и в духовната сфера. Преди време тренирах Катори (японско бойно изкуство с мечове) с едни момчета. Уж бях разбрал как се държи меча, но практически не се получаваха успехи. А държането на меча е критично за защитата при Катори. И веднъж споделих това с един приятел, който е ....да кажем парапсихик. Влязохме в двубой и след половин минута се усетих как рабрах, че трябва да се държи меча. Тоест получих несъзнаваното знание за това. От този момент за повечето хора, с които тренирахме аз стана неуязвим. Ей така, без никакви усилия. Знание може да се получи цялостно само личе в лице. Казват мимики, жестове и т.н. на предаващия знанието, но основното е съвместната работа на двете енергийни полета, които предават несъзнаваното знание. Затова някои автори си слагат снимките на книгите, за да има поне някаква връзка. Други създават енергиен образ на книгата, който се предава заедно с нея и е свързан с писателя. Тук верно могат да се получат някакви несъзнавани знания и реално да има практическа полза. Но общо взето знание получено от "известна" книга не е по-правдиво и нещо повече от това приятел да ти каже: "абе хрумна ми еди-какво си". Дори приятел, ако ти го каже това "хрумване", то може да има много по-висока стойност за теб от прочитане на книга, защото сте свързани енергийно и кармично и той не го е "хрумнал" това знание просто така, а това е свързано и с тебе. Същото е с писането във форуми, където хората не са събрани просто така случайно един с д руг. Как все пак да четем книги? Ами можем да медитираме, докато четем. Многократно прочитане и медитация над пасажи играе много добра роля за свързване с полето, т.е. с "базата данни" знания на автора, съпътстващия егрегор и т.н. Като почнат да ни "хрумват" мисли свързани с прочетеното значи медитацията е успешна. Аз понякога на страница съм отделял половин час. Та толко за хрумките. По-малко четене, повече мислене.

Имам сега повече време да пиша. Диди, ами точно чувствата, които не усещаме обикновено ни психясват. Да вдигне ръка (или дясно ухо ) този, който смята, че знае всичките си чувства, всичките си отношения към света и знае откъде идват Има разлика между емоции и чувства, но емоцията произлиза от чувство, което лежи плитко или дълбоко в несъзнаваното. Например, виждаш любимата (и дори не по ефирно облекло) и ти се поражда радост в душата и искаш да я схрускаш. Засмиваш й се и й махаш с ръка. Та щеше ли да я има тази емоция, ако го нямаше чувството на любов към нея. Ако приемем, че емоциите ей така идват от ситуацията, то ще се засмивам и махам с ръка на всяка жена, която влиза в някакви си мои критерии Или пък изпадам в ярост, че са ми одрали колата и крещя на този, който го е направил. Щеше ли да ме яд, ако са одрали чужда кола. Не, защото към моята съм привързан, обичам я и имам частно-собственически и различен размер алчни чувства към нея. И колкото повече чувство имам към нея, колкото по-важна част от емоционалния ми живот завзема ("ех, тези жени как си падат по колата ми"), толко по-силно ще крещя. Та викате ситуацията създава чувствата и емоциите.....доколко ли. Нищо не можем да проявим във физическия свят, ако то не мине през нивото на чувствата. Знаете, че всички техники за автогенен тренинг за постигане на цели използват визуализация, вкл. "визуализация" на чувствата, които бихме изпитали като постигнем целта. И тези техники действат, защото създават моста на силните чувства, които са необходими за промяна на реалността. Цел без чувство и желание без чувство са фертилни. Нищо няма да излезе от тях. Казват понякога, абе този работи без желание и нищо не се получава. Не опира въпрос до желание, а до силата на чувствата зад това желание. Ако човекът обича страстно щерката на шефа, ще си счупи ръцете от усърдие в работата...и хората си мислят, ей, този има желание. А той просто има силни чувства. А представяте ли си в нас колко чувства и отношения има, за които не съзнаваме и които фактически оформят реалността ни...пък ние си мислим съдба.

мдам доста книжовно се изразяваш. но ти предлагам да излезем от релсите

Та викаш емоциите са резултат от външно влияние. Тогава любовта към Бога може да бъде само външно влияние? Или ако мразя някой и ще го тресна по главата, или ако го обичам, то ще го почерпя баничка с боза. Или като го тресна и ще се събуди омраза, или като го почерпя и ще се събуди любов?! Та кое е първичносто в случая? Обичта към ближния или бозата? По твоите думи излиза, че ще обичам някой, само ако го почерпя с боза хе хе хе

Сънувам, че трябва да се направи нещо в една тъмна пещера под нас пълна с вода. Ние сме в помещението, което е все едно над и все едно до нея. Аз стоя настрана и чакам моя ред. Пред мен „мислителите” се опитват да решат проблема с изваждането на нещо от дъното на водоема. Чакам, защото аз съм работягата, до който опират като всичко се скапе, но първо търябва да пробват „официалните” методи. Пробата е неуспешна. Приготвям си машинката, която е нещо като сложна пушка с фенер. Имам разни приспособления за усилване на силата и функциите на ръцете, докато приготвям „пушката”. Обличам нагоре още едно гумено яке, но някой разсипва боровинки по дънките ми и са целите в червени петна и ми е неприятно, че трябва да се гмуркам с голи крака на тоз студ. След това май съм взел нещото и за да го доставя, където трябва, ми дават двугърба камила. Интересно е като усещане да се кара камила. Влитам след известно време с нея в хотела и през лобито в лек тръс минавам покрай красиви и добре облечени жени, които ме гледат ококорени. Поглеждам се. Ризата ми е работна, мръсно бяла на черни точки и с завити ръкави и си викам тези ще решат, че тази работна риза е супер и ще вземе да стане мода. В следващото помещение слизам от камилата, укротявам я, хвърлям поводите и влизам в стаята.

Чувството ли е първично или ситуацията е първична? Например, настъпват ни по крака в автобуса и се ядосваме. Ясосали сме се, защото са ни настъпили? Или са ни настъпили, защото сме се ядосали вече някакси? Ето нещо за размисъл. Поставят човек под хипноза. Казват му, че докосват ръката му със запалена цигара, но я докосват с молив. Въпреки това, човекът получава обгаряне. Чувствата са резултат от нашия живот или животът ни се обуславя от чувствата, които таим дълбоко в себе си?

Хе хе хе хе хе, едно време верно са били едно

Да, ама всеки ром знае по два езика поне ромски и български. И като гледам добре си се изразява човека. Я слушай Желю Желев или Филип Димитров да видиш как ще те стресират с начина си на изразяване.