B__

Ами аз към това, което Диан е казал, мога да добавя мисли на Учителя от беседата, от която е мисълта за днешния ден. След като така и така се е получило да я посочат днес, значи е подходящият източник. Относно фокуса в Бог и мислите за него, и значението на любовта: "Нека остане в ума ви мисълта, че Бог живее във вас. Той ви дава благата, с които се ползвате. Така ще се създаде връзка между Него и вас. Горко на оня, който не е свързан с Бога! Щом ти не мислиш за Него, и Той не мисли за тебе. — Как да мисля? — Ще мислиш, както мислиш за буквите, които изучаваш. Ако не мислиш, как да съчетаваш буквите, ти не можеш да четеш. — Кой ще ни научи, как да изпълняваме волята на Бога? — Любовта ще ви научи. Без любов нищо не се постига. Без любов животът е мъчение. Любовта осмисля живота. Тя дава знание, свобода и простор на човешката душа. Щом имаш знание и свобода, ти живееш в областта на истината." Относно поставянето на цели и задачите в живота: "Сега, аз говоря за вътрешната страна на живота, която изисква чистота. Ако мислиш само за себе си, кой си и какъв си, ти се намираш във външната страна на живота. Всеки е дошъл на земята да изпълни Божията воля, а не своята. Христос казва: "Прославих Те, Господи. Прослави ме и Ти за самия себе си." Следователно, който иска да се повдигне и прослави, първо трябва да изпълни Божията воля. Бог знае, какво да направи за него. Като прославяте Бога, и вие се повдигате. Като човек, ти си длъжен да изпълниш Божията воля, а останалото е работа на Бога. Не мисли за себе си. Друг ще мисли за тебе. Речеш ли сам да се повдигаш, нищо няма да излезе. То е все едно, да градиш нещо в ледовете на северния полюс. Щом се стопят ледовете, и съграденото ще отиде. Това, което човек съгражда, е преходно; това, което Бог съгражда, е вечно и неизменно."

Привет, Има едно основополагащо човешко чувство, което определя усещането за собственото щастие: чувството за принадлежност. Принадлежност към семейството, към някоя група, към идея. Най-общо казано това е да намериш своето място в света, това, което наистина вътрешно искаш да правиш, което винаги е свързано по някакъв начин с другите хора. Чувството за принадлежност се изгражда вътре в човека и зависи от самия човек, а не от външния свят. Както казва Принцеса "ако наистина вложиш енргията си в нещо,което наистина искаш да правиш,за себе си,не заради татко ти или който и да е друг,ще останеш доволна" Не е задължително своята принадлежност да я намериш в семейството А това, че си непостоянна просто означава, че още не си я намерила. Всеки човек минава през това и винаги това е съпроводено с някаква криза. Наричат се оздравителни кризи. Така че няма нищо страшно. Всичко е в реда на нещата, а вече като знаеш какъв е смисъла на тези процеси, ще ти е много по-леко на душата

Ще отговоря отзад напред. Ти можеш ли да възприемеш директно Бог? Аз не мога. Имам нужда от заместители, които да го ограничат и направят разбираем за съзнанието ми. Не говоря за възприемане, а за фокусиране, Как става това? С мислите, с вярата. С вярата, че Създателят е първичен, а всичко останало вторично и живеещо в светлината му и т.н.. То, ако говорим за възприемане, най-високото ниво, което някакси можем да възприемем е Слънцето, а и него го възприемаме през поне 3 "преобразувателя". Та, както казах всичко е вторично, а някои неща човешки и земни сега, дори ще зачезнат на следващ етап на еволюцията, ако не и всички. Ти казваш "Развитието ни не би било пълно, ако целите ги поставяше някой друг, нещо друго или някаква висша наша част." Значи, ако някоя наша висша част, например Създателя, ни постави цели, то "развитието ни не би било пълно". Всъщност нашите цели за живота са поставени и с наше участие преди раждането. Верно от нашата висша част. Но човек като се роди, порасне и човешкото его почва да си измисля някакви измислени цели и пречи да си спомниш истинските. Това е и Луциферианското схващане, което някои хора несъзнателно приемат през "подходящо" развитото его. Луциферианското, че Луцифер знае по-добре от Създателя как да се развива човешката еволюция Доста хора са се заели да "редактират" Създателя Но всичко е необходимо, явно и този "отбор на редакторите" е необходим.

разширени вени и хемороиди Съсредоточеността върху съответния орган концентрира енергия там, а кръвта е част от енергията. Съсредоточаването в краката я събира в краката, задържа се и се получават разширени вени. Човека с разширени вени се е съсредоточил върху краката си. Какво означава това? Той се е съсредоточил върху това, къде ще иде, но не отива там. По-скоро го е страх от това къде ще иде. Това е страх от бъдещето, страх за "кожичката". Страх от бъдещето, но и страх от действието, защото всяко действие приближава бъдещето. Тези хора обикновено не се "помръдват" буквално и преносно. Седнали са в едно положение и буквално и духовно и гледат да не помръднат случайно... и са се затворили за света. Хемороидите са на едно интимно място свързано с отделянето, с даването. Когато човек отива по голяма нужда хемороидите кървят най-много. Това означава, че Природата компенсира невъзможността на човека да дава чрез нежелано "кръводарителство". Тези хора може да изглежда, че дават, но те не дават истинска любов, защото им е кът. Те вземат и вземат, и взетото започва да излиза от порите им - хемороидите. От гледна точка на съвременното обществото откъсването на човек от човека и преекспонирането на важността на бъдещето и сигурността стимулират тези заболявания. От горното се вижда в какви посоки може да се промени мисленето и съответно да се излекува човек.

Борбата е само вътрешна. Външното се постига чрез вътрешното ("каквото вътре, такова и вън", Холографската Вселена.). Всеки сам си кове съдбата. Собствената му съдба включва и целия околен свят. Външното е само отражение на вътрешното. Ще тярбва да помисля за нов, добър пример.... Случайно знам как е успял Мандела в борбата с апартейда. Хората са започнали политика на непротивене, никакви стачки, никакви размирици. Никаква съпротива и никакво действие, но и никаква кооперация. В смисъл, че черните спрели тотално да пазаруват. Тъй като те са основното потребеление, икономиката се сринала и с нея и основните устои на апартейда. Удържали са победа в себе си над желанието за разправа и бой, над човешките нужди за потребление и оживяване. А знаем колко темпераментни са негрите И така вътрешно повлияли на външния свят. Я, ето го примера

Имам чувството, че духът на социализма все още ни оказва влияние и то включително и въру това как разбираме духовното развитие. По времето на социализма се грижехме много да няма разложение сред масите и бяхме устремени към многостранно развитата личност с тенденция при комунизма да стане всестранно развита. При социализма многостранността беше стимулирана всячески. Четене на книги, работнически факултети, мероприятия, образование, че всеки българин висшист да стане. И всичко това поставено със цели и планове: петилетни планове, десетилетни планове. Другото беше творческо претворяване на девиза на Мечо Пух за, колкото повече, толко по-добре. Нашите програмисти най-добри на света, нашите щангисти и те, нашите стероите и те най-добри. Всъщност стероидите и основните форумули за тях са изобретени в Русия, а после Запада ги „взаимства” оттам. Наблюдавам и себе си, не само други хора, как си поставяме цели в духовното развитие като че ли знаем къде точно искаме да идеме. Купува си човек книжка с беседите на Учителя и чете и гледа колко в прочел. Вечерта си казва, ахааа прочел съм 80 страници, значи се развивам много добре духовно. Или пък си казва след две години ще стана с 50% по-добър?!, а след три ще съм си отворил чакрите?! Всеки иска съвсем буквално да намери философския камък и да стори себе си на злато. Да, ама забравя, че основния смисъл на алхимията е трансформацията. Златото е някакъв краен продукт, който не ни интересува. Той е края на процеса, т.е. смъртта на започнатото, след което идва ново начало и златото ще бъде използвано като обикновена суровина за нов трансформационен процес, от който ще се получи нещо ниво. Олово например. Важен е Философският камък, а това не е камък, а название на трансформацията. На процеса на смяна на състояния. Може ли на този процес на смяна на състояния да му дадем цел, да го вкараме в релси и да но насочим в някаква посока? Не, защото тези смени на състояния може да са напред, назад, нагоре, надолу и дори да тъпчат на място и въпреки, че изглежда, че няма никакво движение в някаква посока, накрая злато се получава. А това злато е любовта в нас и това можем да вземем най-вече със себе си през всички прераждания. Човек казва, че си поставя цел да извърви духовния път към Бог. Но да се фокусираш на пътя към Бога означава да се отдалечаваш от Него, тъй като Бог е тук и сега, а не накрая на някакъв път. Да се фокусираш на мъдростта, доброто, злото, знанията те отдалечава от Бога, защото ти получаваш човешките мъдрост, добро, зло и знания, а те няма как да ти помогнат да се трансформираш така, че да увеличиш любовта в себе си. Фокуса трябва да е Бог и любовта към него и така любовта ражда трансформация, която ражда любов. Любовта може да се породи само от любов, а не от мъдрост и знания. Всеки може да роди само това, което има в себе си. Вземето едно знание. Водата е мокра. Може ли то да породи любов?! Та първичния форус и нагласи на човек са важни. След това идва всичко останало и това останало е само средство за постигане на първичното. Може би този фокус Кастанеда нарича събирателна точка. Кое е най-важното за нас? Първоизточника. Там трябва да бъде фокуса на нашето внимание. Изместването на фокуса към знания и „духовно развитие” ни лишават от пълната любов, която бихме могли да получим, което намалява възможността да изпълним напълно задачите си в този живот и да съберем необходимата опитност. И ние се лутаме насам-натам. Какво е карма. Това е основния начин да усетим какво трябва да правим наистина. Два са компонентите на кармата на човека. Едното е дхарма, което е една рамка, един тунел в реалността, в който човек трябва да се движи в този живот. Една преопределеност какво човек може да прави и какво не; в какви граници може да се простира свободната му воля. А другото е карма: закона за причините и следвията или той определя какво ще ни се случи, ако се опитаме да излезем от пътя на дхарма. Кармата не е просто възмездие за минали събития, но тя ни и направлява как да се развиваме в бъдеще. Учителя всичко това го е синтзирал в едно чудесно изречение: „не можем да изменим реда на нещата, който Бог е положил в природата, защото ако го изменим, съдбата на нашия живот се изменя и се ражда карма. Кармата не е нищо друго, освен отклонение от правия път на човешкото развитие, а изкупването на кармата е влизане наново в правия път на човешката еволюция.” Дхармата означава, че в настоящия си живот всеки има задачи за разрешаване и на тях трябва да се фокусира. Ако човек се устреми към самоцелно духовно развитие, където включва, каквото му хареса или каквото е модно (отваряне на чакрите), то той се отклонява от задачите си, губи си времето, а кармата рано или късно ще го въдвори, където трябва. Следната картинка е илюстрация на пътя на дхарма за конкретен човек (границите на свободната му воля) и неговите търсения по протежение на живота му. Синята линия е поредицата от действия и решения на човека, които предприема през живота си. В точка А се вижда как човек се лута и се опитва да излезе от пътя си. В точка B човекът е „оггънал” тунела на дхарма, т.е. кармичният закон все пак е любезен и не бърза веднага да въздейства, за да даде шанс за проявление на свободната воля. Вижда се, че на ранния етап от развитие на този човек паневритмията е извън задачите му, докато след време се оказва, че може да е част от пътя му. Излиза, че целевото духовно развитие пречи на изпълнението на конкретните задачи, които човек има за това прераждане. И освен, че губи време, човек се претоварва, уморява, обезверява. Вреди си. След изпълнениението на задачите си той може да получи нови задачи или да използва времето за трупане на мъдрост например. А човек може да обърне своето внимание и фокус към Бог, да събира любов и да се остави на пътя си. Какво е съвършенството? Съвършенството пак е човешко понятие и събирателен образ или списък от белези на съвършенност за различни неща. Има такъв и за духовното развитие. Но този образ е събирателен за всички хора. А пътят на всеки човек (дхарма) и конкретните му задачи са различни. Затова той може да изглежда далече от приетия образ за съвършенство. Някой беше казал, че човек трябва да се откаже от съвършенство на всички нива, за да получи съвършенството. Така като се откаже от съвършенството той ще може да реши задачите си, което е и неговото лично съвършенство. Друг събирателен образ е морала. Може да се направи списък от общоприетите морални ценност. Те се поддържат и от тези, които се развеждат, изневеряват, скандалничат. Защото и те мразят да им се изневерява, да ги напускат или да им вдигат скандали. Задачите на отделния човек също не могат да покрият изискванията на морала. Например, ако семейството му пречи да изпълни задачите си, той трябва да се разведе, иначе извършва кармично нарушение. Ще дам един абсурден пример за отклонение. В Интернет попаднах преди време на един уред (или звуков генератор) за хармонизиране на чакрите. Та някакъв доволен клиент разказваше как 13 години се занимавал с не знам каква си йога, после някаква друга духовна практика, после с трета и т.н. Сумирах някъде към 25 години. И през цялото време бил тъжен, защото чакрите му не се хармонизирали. И видите ли, точно този уред бил успял механично да го направи. Краен скучай на неразбиране на смисъла на задачите в живота. Човек трябва да се фокусира директно в Бог (а не в заместители), да се стреми да получи максимално любов от него, която да му даде сили за изпълнение на неговите задачи и събиране на нужната опитност. И да си пази силите от излишни духовни практики, защото ни чакат още много много прераждания. Добрият бегач знае как да пази силите си, за да може най-малкото да стигне до финала.

Станимир, много добри цитати. Да, борбата е вътре в човека. Навън човек не трябва да се бори, а да живее живота си. И не бих го нарекъл борба, а работа, но пък думата борба мобилизира повече. Макар че не е точно борба, а работа с разбиране. Аз бих добваил и цитати от лекцията за благодарността, където Учителя казва за какво да благодарим на околния свят. За всичко. И изрежда: "Благодарете за ума, за сърцето и за душата, които ви са дадени. Благодарете и за сиромашията, и за болестите, които също ви са дадени. Болестите, страданията, сиромашията представят проявите на Бога, Който ви хваща с ръцете си и изпитва любовта ви. Вие се сърдите, недоволни сте, защото не знаете, че чрез тях ви посочват нов път към любовта. Ще благодариш за всичко: ако си болен, ще благодариш; ако си здрав, пак ще благодариш; като умираш, ще благодариш; и като се раждаш, пак ще благодариш. Днес, като се ражда някой, всички благодарят; като умира, всички скърбят. Щом дойде смъртта, кажи: Благодаря, че е дошло време за умиране. Има ли нещо страшно в смъртта? Ако умреш, за да излезеш от затвора, ти придобиваш свободата си. По-страшно е, когато се раждаш в затвор. Благодари и при единия, и при другия случай. Герой е онзи, който благодари и когато умира, и когато се ражда. Човек се изпитва и чрез смъртта, и чрез живота. Ако не мине и през двете положения, той не може да разбере любовта и обичта. Когато момъкът и момата се влюбят, те трябва да дадат нещо от себе си, да се откажат от нещо, да се научат да служат един на друг. "

Светлата, благодаря за точните цитати. Тази беседа не я бях чел. По същество това, което споделям по-горе е в линия с мислите на Учителя, но съвременните хора май не го разбират по съвременно затова използвам логиката именно да покажа, че "хипотезите и предположенията ни са основани на базата на опита, а това еедна твърде миниатюрна част от Вселената". Ето и ти сега почваш да се чудиш как ли пък точно горното съответства на учението на Учителя

Не, упреци има. От моя страна И аз си имам треските за дялане, ама нали съм "на всяка манджа мерудия" Иска ми се да призная, че и аз те обичам, ама много така става и затова ще си премълча.

Как пък негузно-негонено скочихте срещу импулса. Нали уж ученикът не трябва да има "лични предпочитания и привързаности" Буда, верно го е решил този въпрос. Първо яко секс и създаване на деца е направил, после е решил въпроса Относно пържолите. Защо ли се разказва, че Буда е получил просветление точно като се е отказал от постенето. Е не са пържоли, ама е отказ от ограниченията. Всеки си постига нещото като му дойде личното време за това. Затова съответното нещо не е основание за упрек към който и да било.

Тука ми хрумно нещо, което хем е само за себе си, хем е свързано с горния ми отговор. На доста хора ни се струва невероятно с помоща на дуалното мислене да стигнем до заключение за неговата ограниченост. Обаче не е така. В темата за Холографската система се оформи извода, че "всеки проблем съдържа в себе си своето решение". И ако дуалната логика куца в нещо, то това може да стане ясно именно чрез дуалната логика. Има една теорема на Теоремата на Гьодел за непълнота, която "описва математически невъзможността за изразяване на цялата истина за дадена предметна област с формални средства". Тоест ние не можем да изразим цялата истина за света около нас чрез формалмното средство ; дуалната логика, тъй като тя е точно такова средство. Който иска може да погледне тук. Философският извод на теоремата е съществуването на Висша Сила. Но аз ще използвам един еквивалент на тази теорема, за по-разбираема илюстрация. В Теория на Програмите има следната теорема: "За която и да е налична програма не може да се състави втора програма, която да може да провери верността (правилността) на първата". Всеки дуален алгоритъм за вземане на решение е всъшност една програма. Нейните изходни данни са нашите възгледи и убеждения, а самата програма е създадена от дуалната логика> Ето: Изходни данни: "добро е да се защитава доброто", "брането на сливи в чуж двор е зло", "човек може да защити доброто чрез порицание на злото". Програмата: ///Ако настъпи ситуация "някой бере сливи в чужд двор", то "трябва да се защити доброто", следователно се предприема действието "порицание"/// Та по горната теорема за тази програма не може да се състави друга програма, която да може да провери верността й, т.е. дали програмата е добра или лоша, т.е. невярна. Иначе казано, с дуалната логика не може да се прецени дали горното е вярно или невярно, т.е. добро или зло. Излиза, че за кое и да е действие мотивирано от дуалната логика ние просто не знаем дали то е добро или зло?!?! И то без дори да сме дефинирали кое е добро и кое зло. Или още по-точно казано безпредметно е човек да дели света на добро или зло. В своето отношение към света.

Ще перефразирам: Като се бори за „добро“ в околния свят, (нисшето) его всъщност затвърждава своите устои и заблуди във вътрешния свят. и Като се бори за добро в околния свят, човекът всъщност затвърждава своите духовни устои и добродетели във вътрешния свят. Въпросът е от позицията на кое се борим: на нисшия аз, личността или от позицията на своя дух. Човек се бори за това, което разбира като "добро". И се бори за това, което смята за "духовни устои и добродетели", които смята за "добро". А всичко това е маркирано и протъкано от егото със заблуди. Верно може да има някой истински добродетел, ама той е за замаскиране на заблудите. Егото вижда "грешките" на другите, за да се изкара добро и човек да го остави да си поживява, както иска. Както казаха по-горе, всяко добро означава, че нещо сме обявили за лошо. Борбата за "добро" показва желанието ни "лошото" нещо да го няма в този свят, т.е. "редактираме" Създателя. "Борбата за добро" е част от егото като добро. Излиза, че да "редактираш" Създателя е добро. И обратното, че ако нямаш критики към Създателя е лошо. Тоест, да критикуваш Бог е добре. Излиза се мислим за по-горни от Него Виж как дуалната логика прави мазало Сега да видим другия логически път. Ако кажем, нека "лошото" го има в този свят, за да не критикуваме Създателя. Тоест приемаме "лошото". Излиза, че то е добро.

Абе, ти знаеш ли, че ......не знам какви са ти очите, но си много много права. "Борбата за добро" всъщност е "борба за добруване" Изява на егото с цел осигуряване добруване на егото. мерси за дълбокото уточнение. Като се бори за добро в околния свят егото всъщност затвъждава своите устои и заблуди във вътрешния свят.

Дископатия - увреждане на дисковете между прешлените. Този диск играе ролята на амортисьор (смекчител на ударното натоварване). За пример за значението ще дам железопътните вагони. Те се опират един в друг през амортисьори, които не изглеждат толко големи и значителни. Обаче ако ги нямаше, при спиране вагоните шяха да се смачкат един в друг и никакъв железопътен транспорт би бил мислим. Дископатията означава натоварвания извън приемливите за човешката личност. Символът на гърба, който носи, означава същото, че човек се товари извънмерно или в грешна посока. Дископатия се получава и от резки движения в кофти посока, които "огъват" неправилно гръбначния стълб. Тоест човек се товари с отстояване на грешни възгледи и заблуди. Потвърждение на това е и описанието "схващане на кръста". Двусмислието в "схванат" говори за човек, който не иска да се променя. Не иска да е гъвкав. Вижда света едностранно. Гръбнака (най-вече от всички части на тялото) понася заблудите, обидите и т.н. които човек трупа в настоящия живот. От тази гледна точка "духът на времето" и състоянието на обществото карат повечето хора да се държат по сходен начин и съответно да имат сходни болести. Затова в нашето съвремие болките в гърба толко често се срещат. Горното описание на "товарите" важи за много хора. Като изходим от тази общочовешка гледна точка може по-добре да разберем какви точно "товари" и заблуди има човек. В съвременното общество средствата за масова информация, рекламите, филмите и големите корпоративни акули изграждат определени възгледи за живота и смисъла на живота у хората. Всичко знаем, че рекламите действат дори и да не ги харесваме или да не им вярваме. Най-общо казано всичко това изгражда фалшив образ на това, което е "добро". Особено филмите и особено тези с хепи-енд И не просто "добро", а настройката, че човек трябва да се стреми, бори за това "добро", да избива или наказва "лоши" хора, за да получи добро. Та дископатията на съвременния човек се дължи май в повечето случай на това, че той се товари със защита на фалшиви идеали за "добро" и понеже ги смята за добро, той не иска да промени възгледите си - закостенялостта и схващането на кръста. Нивото на дископатията и връзката със съответната чакра ще покаже в коя област на "доброто" са заблудите. Горе Чебурашка е дала, че гръб е свързано с искреността. Най-вече с искреността към себе си: "Това, което защитавам, наистина ли го искам и наистина ли е добро?". Ако са на нивото на ниските чакри, това най-вече е сексуалността и начина на третиране на чувствата (изразяване, потискане, самозабрана за изразяване). Например, жена иска от мъжа хем да е оправен, чувствителен и да може да готви, а хем пък не обича да е бъбрив и да излива чувствата си. А чувствителността върви с бъбривостта. Та тези несъвместими желания означават неискреност към себе си и се водят по образа на "истинския мъж" създаден от Холивуд, който е толко противоречив, че ако се появи такъв човек и моментално ще загине в агония Тези противоречиви идеали и образи в своето противоречие вкарват противоречие в душата на човека, огромно напрежение и накрая всичко се изразява в тялото. За всяко свое вярване свързано със съответната чакра (на нивото на дископатията) човек може да си зададе въпроса "Това, което защитавам, наистина ли го искам и наистина ли е добро?", да помедитира и след време ще се осъзнае. Не е бърз процес. П.С. Предполагам Ирина ще даде по-структурирано и пространно обяснение.

Биеш се със себе си. Дори да изглежда, че се биеш с друг. Да, така съм чел и аз. Макар че ми е трудно да си го обясня/представя. Сигурно не бива да се тълкува прекалено буквално това, че ние сме другите и те са нас. Знам че сме част от един организъм, но нали уж вс пак сме различни клетчици. По едно време тренирах Катори Шинто Рю - японско бойно изкуство с мечове. Ама незаконно. В гората Учителят по Катори беше доста горда личност и ме почупваше с букена - дървения меч Веднъж бях в двобой с една девойка от групата. Въпреки външното й уж нищо неправене ме докосна безброй пъти с върха на меча. И ме гледаше с някакво доброжелателство. Не като жена мъж, а по-особено гледаше противника. Тогава се усетих най-практически, че за да спечелиш, не трябва да искаш да спечелиш. И истинското учение почва като се откажеш да печелиш, защото почваш да работиш и да се сражаваш в известна степен със себе си и това е.

Някои верно смесват физиологичните нужди. И облекчаването. Но виж колко интересно нещо. Как може да се комбинират разбиранията: "Храненето е щастие" и "Облекчаването в тоалетната не е щастие". Та нали причината за облекчаването е храненето Някъде бяхме говорили, че облекчаването е символ на даването и говори за способността на човек да дава. Ако човек се позапича често (егати и думата образна), то той трудно дава. Ако дава трудно, ще дава и трудно любов. И колкото и парадоксално да е, ако дава трудно любов, ще се скъпи и на секса, защото и секса е даване. Та верно са свързани нещата.

Станимир, Слънчева го е казал безкрайно добре. Когато се бориш за нещо, значи нещо друго вече си го отхвърлили и осъдил (холографската Вселена). И не съм казал, че доброто е "слабо". Казал съм, че ако си мисли чопвек еди-какво си, то излиза доброто "слабо", а няма как да е слабо. Освен това не съм казал да не се бориш, а съм коментирал борбата за добро. Бори се, колкото ти харесва и доставя удовлетворение Донка Да почистим ума и сърцето си, за да чуем тихия глас, който ще ни насочи какво да правим. И за това нещо може и да се борим, макар че пак борбата ще е по-скоро с нас самите Но то не е нито добро, нито зло, а за Божествени нужди.

Не е лесно. Преди време исках да започна да помагам на хората, чиито коли буксуват на леда и снега. Имах блокировка, която ми пречеше за това. Та това желание за добро му трябваше една година някъде, за да се развие, влезе в несъзнаваното, за да мога напълно свободно като видя закъсала кола, да спра моята и да изляза да бутам. За който и да е. Не е лесно, верно е.

Двама си говорят. Единия пита: - Ти знаеш ли какъв е смисъла на живота - Да, знам. 42. - Ама сигурен ли си? - Ами може да е и 43. Не е голяма разлика... И се питаме дали първия се опитва да разбере смисъла на живота или втория се опитва да налучка отговора, който може би знае първия. Като почнат хората да се питат така и е ясно, че не знаят смисъла на живота. Който знае смисъла на живота не пита. Той знае, че смисъла на живота е различен за всеки човек, иначе хората нямаше да бъдат различни. И ако го знае няма защо да пита. Но нека пита. На който поиска, ще му бъде дадено. На който почука, ще му бъде отворено. Но от къде да поиска и къде да почука? На човешки двери ли? Човек се бори за доброто и е доволен от това. Заето му е цялото време в борба за доброто, за добрите идеи и няма време да седне да помисли какво е значението на думата боря се и и на действието боря се. Боря се за хляб, защото нямам. Боря се за свобода, защото нямам. Боря се за знания защото нямам. Боря се за морал сред хората, защото няма. Боря се за добро, защото нямам добро. И дори и да имам някаква връзка с доброто, то борбата за него означава, че тази връзка е хилава, че ме е стърах да не го загубя, че всеки повей на вятъра може да го отвее надалече от мене. Да се бориш за доброто, означава, че нямаш добро. Да защитаваш доброто, означава, че то е слабо и хилаво и значи ти не го познаваш. Да защитаваш доброто означава , че то не е в теб, иначе никой не би успял да му навреди. Какво е доброто и какво са възвишените идеи. Всяка една идея идва от висшите светове и се проява при човека. Например идеята за кола, идеята за свещ. Всъщност първоначалната идея за свещ май е била идеята за факлата. От нея произлизат и свеща и газения фенер и електрическия фенер. Първоначалната идея приложена с помоща на цивилизационните и културни идеи за развитието на човечеството осигурява новите и „модерни” проявления на първоначалната висша идея. Но всички знаем как първоначалните идеи посети сред човечеството може да се изродят. И нищо чудно да видим свещ с особена форма в някой сексшоп или кола излязла от предаването „Пич оправи ми колата”, със плазма, басейн и писоар. Всяка идея слязла сред човечеството се видоизменя и развива според спецификите и развитието на човешкото его. И това изменение засмуква в своята природа и заблудите на човешкото его. Как става това. Висшата идея бива спусната сред човечеството. Колективното несъзнавано я разпространява и обогатява за масовото й приложение. Дорук еволюцията върви добре. Колективното несъзнавано, което е микс от висшата идея и природата на човека става достатъчно силно, за да управлява хората в прилагането на „идеята”. Колективното несъзнавано или егрегорът (както по-подробно съм обяснил какво е в друга тема) вече управлява поведението на хората свързани с тази идея. И какво се получава. Хем идеята е опорочена от влиянието на човешкото его (егати свеща), хем вече силният егрегор се бори за своето спасение и просъществуване. Каков означава егрегор да просъществува? Да има последователи, които го захранват с енергия. И егрегора почва да кара своите хора да се борят за последователи и да се борят за и защитават идеята. Така човек се учи да се бори и защитава „идеята” (его-заразената идея) и се учи да се бори и защитава „доброто”. Доброто за егрегора. Иначе Бог не иска човек да се бори за човешките идеи. Вселенските закони са устроени така, че човек трябва да се обърне към Божественото в себе си и да бъде (Аз съм). Да бъде добър например. Не да се бори да бъде добър или някой друг да бъде добър. Просто Да Бъде. Но иначе не може да се отрече и полезната роля на егрегорите. Да живеят егрегорите!!!

Не, Винаги е по-добре фурната първо да се загрее, а това става бавно

Я, този цитат не бил от тази тема, а от оназ за опасностите по духовния път. Махам го, че не е от тука P.S. Азбуки, тези разкази успокоение не носят. Ти успокои ли се като прочете този разказ? Не, нали.

Биеш се със себе си. Дори да изглежда, че се биеш с друг.

Честито Аз след доста мъки успях да завъдя лайка, че нямаше, но с маковете още нямам късмет. В момента разсъждавам как да убедя семейството да си направим бунище. Сами да си произвеждаме торта.

Холографската Вселена, аналогията и болестите ...или защо не можеш да избягаш от родовата карма Холографската Вселена. Всъщност от всичките приказки ни стига само едно основополагащо понятие: „Във Вселената всяка отделна частица съдържа информация за цялата Вселена”. На помощ може да извикаме и законите на Хермес: „всичко е едно”, „каквото вътре, това и вън”, „каквото горе, това и долу”; които са си същото, но с повече конкретизация и практическа полза. Та Вселената е холографска. Само в пространството? Или и във времето? Ядете ли ябълки? Кога за пръв път през живота си ядохте ябълка? Не, мисля, че помните. Най-вероятно това време е било в доста ранна възраст. Тогава сте се научили да ядете ябълка. Да, ябълката трябва да се научи да се яде. Да се отхапва от нея, семиките да не се поглъщат, опашчицата да не се поглъща и което е най-важното стомахът ви трябва да свикне да смила ябълката. Сигурно сме цапали пелените извънредно, докато се научим да ядем ябълка. Но след това е лесно. Каквато и ябълка да ни дадат, ние я изяждаме по привичен начин. Но как става това?! Та ябълките са различни по големина, форма, цвят, степен на киселост и т.н. Какво ни помага да изяден всяка попаднала ни ябълка, и извънредно голямата, и извънредно малката? Това че сме се научили веднъж да ядем поне една ябълка и това, че съществува аналогията. Ние можем да си обуем къси панталони и дълги панталони. Дърводелецът веднъж научил се да прави детски креватчета ще ги прави и малки и големи, и от бор и от дъб. Математикът веднъж научил се да решава биномни уравнения ще решава всякакви независимо какви са константите, броя членове и т.н., вкл. да намери решения и за безкрайна редица от членове в някои случаи. Излиза, че веднъж сътворено дадено събитие във времето и то все едно се повтаря и напред във времето като всяко аналогично събитие е негово проявление и част от първоначалното събитие. Всяко единично събитие е всъщност всички следващи аналогични събития. Проявление на частичката (събитието) във физическия свят по протежение на времето. Затова, ако направите едно добро дело се казва, че то ще бъде записано завинаги и може да влияе на кармата ви, докато съществува душата ви. Всяко действие на човека веднъж направено за Вселената вече се прави постоянно. И ако се върнем пак на „всичко е едно”, „всяка частица съдържа информация за цялото”, то излиза, че всяко действие на човека не само се извършва постоянно из цялото бъдеще, но почва да се извършва постоянно и през цялото минало. Много хора се питат как мога да повлият бъдещето, как мога да променя миналото? Ами чрез подходящи действия в настоящето. Много хора се питат защо съм болен, защо децата ми боледуват от „болести за възрастни”? Аз поне си го обяснявам с проявленията на холографската система. Нещо, което понякога се нарича „родова карма”, „родово проклятие” и т.н. Но радостното е, че всеки проблем носи в себе си своето решение. Този принцип пак е проявление на хологравската Вселена. Всяка частица носи информация за цялото, значи проблемът съдържа и решението в себе си. Какво е отделният човек? Част от рода. Йерархична структура, където човек наследява родителите си, т.е. „каквото е горе (родителите), това е и долу (децата)”. От гледната точка на холографската Вселена всеки човек съдържа цялата информация за рода си. Също така всеки човек съдържа в себе си информация за структурата на рода. По аналогия може да заключим, че вътрешната структура на човек по някакъв начин преповтаря структурата на рода. Тоест всяка част от човешкото тяло съответства на определени членове на рода. Нека разгледаме следната схема. Това е структурата на рода с фокус конкретен човек. Означил съм го с Ти за по-интересно. Това е структурата на отделния човек от гледна точка на йерахията на нервната система. Не е точно медицинска, но не ни и трябва. А следващата картинка е съотвествието на частицата (тялото на човека) и елементите на рода. Вижда се, че Централната Нервна Система (ЦНС) и родителите са на едно ниво, което означава, че мисловния модел на човек по подразбиране и законите на Вселената е досущ като този на родителите му. Затова мисловния модел на родителите обикновено е причина за доста от болестите на човек, което са и изводи от практическите познания. Гръбнака съответства на самия човек. Той пак може да страда заради мисловния модел на родителите, но той носи и „товар”, с който човек се е нагърбил по свое желание в този живот. „Товар” като пресилване, осъждания, съзнателно приети заблуди, обиди през този живот и т.н. По-нататък. Пръстите на краката и ръцете например (пак от практиката) са свързани с децата и въобще с потомците. Което означава, че ако имаме изразени страдания там, то потомците ни ще страдат от някои болести. И тези болести се дължат на комбинацията ни ЦНС и гръбнак. Тоест мисловния модел, който сме пропуснали към потомците си, както и насъбрания ни „товар” през този живот. Какви изводи могат да се направят от тези съответствия? - Нашата ЦНС и тази на родителите ни са свързани. Което означава, че закона за кармата събира подобни души обикновено с подобен опит – да си съответстват. - Нашата ЦНС и тази на родителите ни са свързани. Ако родител промени мисловния си модел, то автоматично се променя и нашия. Ако ние го променим, то се променя и този на родителите. - Аналогично. Ако променим мисловния модел и „изчистим” гръбнака, то това може да се отрази благотворно на потомците ни. Ако някой потомък направи това, то не само ще има промени в мисловния ни модел, но и например обиди натрупани в досегашния ни живот могат да изчезнат И което е най-важното като извод. Един единствен човек в рода, който целенасочено е решил да се развива в посока към любовта, може да предизвика положителни промени в целия род. И нагоре, и надолу. Искате да излекувате детето си? Променете се. Искате да облагородите майка си? Променете се. От Холографската Вселена идва и разбирането, че всеки човек е отговорен за целия свят около себе си. Всеки човек е повторение на цялата Вселена. Ако се промени той, ще се промени вселената. Ако се промени той, например, политиците могат да станат по-добри. Е, за големи промени е нужно човека да е достигнал до нужното духовно развитие. Как човек може да промени бъдещето? Като промени мисловния си модел и нагласи. Как може да промени миналото? Като прави добро, но това е по-бавния процес. Казахме, че всяко събитие всъщност действа из цялото време. Да предположим, че в миналото сме подритвали яко котката. Ей, така нерви ни и я ритаме. От днес решаваме да сме добри с котката и наистина галим, храним и обичаме. Обаче, ритането на котката в миналото е събитие, което продължава да „действа”. Как може да променим това събитие? Елементарно, връщаме се в миналото и го променяме? Хе хе, не е шега. Как човек може да се върне в миналото? След като човек е частица от Вселената, той не само я повтаря като такава, но в себе си повтаря и цялото време на съшествуването на Вселената. Значи, човек може да се върне мислено назад към съответните по-драстични събития, да изрази съжаление, да се извини и помоли за прошка, да благодари за нея и да си представи не как рита котката, а как я глези по някакъв начин. Някои специфики. Осъждаме някого за нещо и искаме това нещо да изчезне. Но „всичко е едно” и това всъщност е осъждане на себе си и искаме нещо от нас да го няма. И ни се връща със страдания и програма за самоунищожение. Недоволството от света и желанието някои неща просто да ги няма. Но „всичко е едно” и това всъщност е осъждане на себе си и желания нас да ни няма. И ни е връща със страдания и програма за самоунищожение. И то дори, без да има значение дали това срещу, което недоволстваме е добро или зло.

И аз съм си задавал същия въпрос. Ами не трябва да се прекалява с плевелите. Никога не можеш да ги махнеш на 100%. Едно 60-70% е добре. Според мен е важно дали си си поставил за цел унищожаването или го правиш, за да постигнеш някакъв желан баланс, та градинката да увеличава любовта в теб. Иначе, ако плевелите и унищожаването им се превърнат в самоцел вочек се пристрастява, недоволства и почва да се дразни, т.е. губи се любовта. Аз съм оставил много бъз, както и шипки, макар че всеки се чуди защо ги оставям. Естествената природна красота няма как де постигне нарочно. Аз съм против премахването на плевели с разни химикали. Понякога оставям някои места потънали в плевели. И се появяват интересни птички и таралежи. Значи плевелите не са зло