B__
Участници-
Общо Съдържание
4110 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
-
Days Won
21
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Всичко добавено от B__
-
Лошо няма, а тази идея на Учителя, която споменах си е дори цитат. Има я тука някъде
-
velinavasileva , радвам се, че гледаш по този начин на нещата, но не е нужно да ги приемаш лично Ето, аз споделям свои мисли за егото, което означва, че говоря предимно за своето его. Не е нужно да се вижда заплаха в това. И да, целия процес на овладяване на егото е и индивидуацията, за която говори Юнг и свързването с Божественото, за което говори Учителя. Но малко прекаляваш мисля. Не става въпрос за подчиняване на егото. Дори и да се изразил поетично за някакво подчиняване, Учителя говори да се отнасяме към него като към част от себе си, да го обичаме и да му говорим, защото иначе няма да го овладеем. А овладяването означава да го разберем и интегрираме, не да го подчиним. Та съгласен съм отвсякъде, само не да подчиняваме егото. То си е наше все пак. Аз споделям това, което съм опознал в моето. И си го обичкам
-
“Широко затворени за настоящето очи” Егото се опитва да те накара да отвориш широко очи и да впериш взор или в миналото, или в бъдещето, но не и в настоящето. На него не му харесва да живееш в настоящето, тук и сега. Хитро е егото. Моето настояще е моята единствена връзка с времето. А времето ражда пространството. Излиза, че моята единствена връзка с пространството (или реалния свят) е настоящето. А на егото не му харесва да виждаш реалния свят. На него му трябва да живееш в илюзорния. Вперили сме поглед в миналото. Ах колко добре беше там, колко ни се иска времето да се върне. Или за да изживеем отново щастие, или за да се предпазим от „нещастието” изживяно. Целият ни ден е изпълнен с мисли за миналото. Тези мисли са едни тъмни очила, една превръзка, която ни пречи да видим настоящето. Един дядо казва: „Ех, едно време жените бяха по-хубави, по-добри”. Дядото не се усеща, че просто не иска да се види в настоящето и да се усети това, което усеща. А усеща, че вече жените дотолко не го интересуват, че от тях за него остават само недостатъците, а хубавото той вече няма как да го оцени. Не иска да види как живота тече. Как тече и през настоящето и не иска да види страха си от бъдещето, страха от бъдещата смърт. Страха от бъдещето е другото средство, с което егото мобилизира всичките ресурси на човека, за да попречи да види себе, което може да стане само в настоящето. И човек почва да мисли за подсигуряване, подсигурява се срещу неща, които реално ги няма, но егото така му ги нашепва в ухото, че те стават по-реални от това да те блъсне автобус. Да, егото действа така, че страховете на човек стават много по-реални и му въздействат много повече, отколкото реалната действителност на настоящия момент. „На страха очите са големи”. Така човек все повече забравя истинските си цели и желания, защото неговите реални емоции и желания в настоящия момент са филтрирани и преработени от вперването в миналото и настоящето. От съжалението за миналото и страха за бъдещето. Питате се как изглежда зомбиран човек? Всеки ден се срещаме по улиците J Какво е зомбито? Мъртво тяло, лишено от дух и душа, което няма собствена воля и се използва за целите на някой си. Който е вперил очи в миналото и бъдещето, няма воля в настоящето и в настоящето той се държи като зомби. Без воля. Волята е иззета от страна на егото. Мъка.
-
Да поясня какво разбирам като его, тъй като напоследък много пиша за него. Както казва Диана, "егото ни позволява да работим тук, на материалния план". Обаче поради различни причини то се пълни със предубеждения, заблуди и игражда за човека картината на един илюзорен свят. Като говоря за его, то имам предвид тази негова страна на заблуждения и илюзии, които скриват истинския свят.
-
Когато се откажем от външното неприемане, ние много често го потискаме в себе си. И то продължава да си действа и е много по-опасно така. Изразяването на неприемането е форма на честност и изваждане на нещата на физическия свят. Когато се обсъдят, излиза наяве абсурдността на неприемането. И това е начина човек да види, че неприемането не е действително и се причинява от илюзии. Когато неприемането е потиснато вътре, то си действа и се усилва, което след време минава в несъзнавана енергийна атака към съответния човек. А съпрузи, които са все заедно и направо могат да се уморя така. И другия усеща нещата и се опитва да се спаси. Въздържането от споделяне на нещата, които ни дразнят и не може да приемем, всъщност май е усилване на самото неприемане: "толко не те приемам, че даже няма и да го обсъждам вече с тебе"
-
Митът за различието и еднаквостта Егото примира от кеф за всякакви изключения и условности. Има Вселенски закони, има и човешки закони. Но да погледнем един човешки закон. Стотици параграфи и паргарафчета, десетки изключения. Управляващата партия иска да сложи свой човек за президент, но той е под 40 години. Закона се промена и вече границата на възрастта е 35 години. Управляващите ще сдават властта и променят закона за преследване на престъпността по високите етажи, така че той да не важи за последните 4 години?! Можем ли да променяме Вселенските закони? Не. При тях условности и изключения няма. На едно по-високо ниво ние всички сме едно и условности и изключения няма да има. Условностите и изключенията служат на човешкото его, за да затвърдят позицията му, че ние сме различни, по-собени, нашия случай е по-различен, отношението ни към конкретен човек трябва да е по-различно и т.н. Но това различие се поддържа от егото само за нещата, които са изгодни на егото, т.е. за запазване на заблудите, предубежденията, вярванията. Егото използва и обратния вариант на различността за своите цели. Варианта на еднаквостта. Иначе казно, твърди, че всички сме еднакви за нещата, които не могат да бъдат еднакви. "Ето той стана директор, а аз не. С какво той е повече от мене?!". Този похват е опорочил и съвременното разбиране за справедливост. Всички сме еднакви, всички сме равни, всеки може да стане президент, аз съм велик, защото никой не е повече от мене и едва ли не аз съм поне малко над другите. Виждате как еднаквостта прелива в различие. Как егото представя нещата в свое удобство. Божественото понятие за справедливост е съвсем различно. Всеки получава това, което заслужава за достигнатото си ниво. Хората не са еднакви, а се намират в духовна йерархия в зависимост от степената на духовното си и еволюционно развитие. В идеалната държава на Конфуций всеки заема не мястото в обществото, което иска, а мястото, което му се полага и на което съответства. Хем справедливостта е опорочена от заблудата за еднаквост, хем на нея се базират похватите на егото за особеност и изключителност. "Аз съм по-особен, моя случай е по-различен. Затова е справедливо да получа това и това, тъй като не съм по-лош от другите. Затова е справедливо да имам тези и тези отношения към този и този". Но Вселенските закони важат дори и на Земята, и ако се ядоствате, че директор на фирмата е станал баджанака на собственика, то това е висша справедливост и означава, че този баджанак е направил нещо в духовния свят, за да заслужи награда на Земята. А какво да кажем за отношенията към хората? Казано е "обичай враговете си". Какво означава да обичаш? Да се грижиш за другия, ако не с действия, поне с мислите си. Грижим ли се ние за враговете си? Не. Дори да не са врагове, ако са хора, които сме отвхърлили, ние не се грижим за тях. И какво става с посланието "обичай враговете си"? Да обичаш враговете си просто означава, че трябва да обичаш всички, ама всички хора. Да има само един, когото не обичаш, то нарушаваш целия Вселенски закон. Във Вселенските закони изключения и условности няма. Ние не приемаме даден човек, избягваме контактите с него, натоварва ни разговора с него...обич към него ли е това? И така нарушаваме закона. Може да обичаме 20 миларда души без само една, но пак сме нарушили закона. Във висшите закони изключения и условности няма. Твоя ближен лъже, блудства, граби, убива. Ти трябва да го приемеш, какъвто и да е, защото да го обичаш, означава да го приемеш. А приемането означава да му простиш и да му даваш любов и правиш добро за него, докато любовта в него стане толко голяма, че вече да не прави тези неща. Изглежда лесно на думи, но е дяволски трудно на практика. P.S. Много ми хареса Мария какво е написала по-надолу. Значението на справедливостта като да заемеш точно мястото, което ти се полага, а не това, което лъжливото его може да те кара да искаш, е много важно, за да станеш наистина ученик и да изпълняваш истинските си задачи, а не нечии илюзорни. И само така човек може да живее правилно.
-
Мдам, разнообразява тихата си работа с бързина и ярос понякога. А не се усеща понякога, че е тиха емоция, защото действа в несъзнаваното. Ето например отхвърлиш човек по някакви причини, после ви викаш ама не е хубаво така и се насилваш да не го отхвърляш и уж вече не го правиш. Да, ама не става толко лесно и неприемането си работи в несъзнаваното. Затова неприемянето и всички подобни чувства, котио искаме да ги променим, не трябва да ги насилваме, а да ги оставим и да ги наблюдаваме. Анализа откъде идват хем ще ни научи още нещо за себе си, хем проявата им по този начин е проследима напълно до причината оттам по-лесно овладяема. Освен това трябва като се взема нещо (неприятната емоция) да се даде нещо, да се замени с нещо. Например с непреходни ценности. Защото ние се опитваме в името на "доброто" да овладяваме емоции, а човещкото добро е преходно. На несъзнаваното се пращат преходни сигнали, които могат да бъдат оборени всеки момент в околната среда и съответно емоцията да продължи тихичко да "беснее"
-
Мдам, разнообразява тихата си работа с бързина и ярос понякога. А не се усеща понякога, че е тиха емоция, защото действа в несъзнаваното. Ето например отхвърлиш човек по някакви причини, после ви викаш ама не е хубаво така и се насилваш да не го отхвърляш и уж вече не го правиш. Да, ама не става толко лесно и неприемането си работи в несъзнаваното. Затова неприемянето и всички подобни чувства, котио искаме да ги променим, не трябва да ги насилваме, а да ги оставим и да ги наблюдаваме. Анализа откъде идват хем ще ни научи още нещо за себе си, хем проявата им по този начин е проследима напълно до причината оттам по-лесно овладяема. Освен това трябва като се взема нещо (неприятната емоция) да се даде нещо, да се замени с нещо. Например с непреходни ценности. Защото ние се опитваме в името на "доброто" да овладяваме емоции, а човещкото добро е преходно. На несъзнаваното се пращат преходни сигнали, които могат да бъдат оборени всеки момент в околната среда и съответно емоцията да продължи тихичко да "беснее"
-
Да. Чудя се как би било възможно егото да е продукт само на тъмните сили?! Както може би намеква Валентин?
-
Валентин, ами то сървъра, ако няма бъг няма как да успее хакера. Сървера пак е продукт на дуалното мислене, а по теория на програмите няма как да направиш програма, че да е без бъг И като има бъг, то тъмните сили успяват. Но пък от друга страна не е ли приемането на този бъг проява на свободната воля на човека?! Станимир, да, егото се налага и от семейството не само от тъмните сили и наистина е на хиляди години. В тази връзка семейството "тъмна сила" ли е?!
-
Егоизмът е подобен на хипертрофиралото его на демона. Да, но човек го е приел в себе си. Така се създава егото - като приемаш разни неща. Значи не е само до демона, а защо човек е приел демона в себе си. И най-чист да е бил, по някое време го е приел. И ако е толко чист бил, защо го е приел ....туй его Свободна воля. Защо я е използвал, за да съдаде туй его?
-
Много ми е близко това, което обясняваш. Метода Монте Карлко не съм разглеждал, но еквивалента е мотода на последователните приближения. Предприемаш каквото и да е действие свързано с проблема и то ще сложи началото на поредицата събития водещи до решението. Не е нужно действието да е правилното или неправилното. Просто действие (имам и разказ свързан с тази идея). Другият вариант е метода с допускане на противното. Допускаш противното и кристално ясно става истинското решение. Та много ми е уютно изложеното горе. Само едно нещо мина по-особено през мозъка ми. Ей това: "Неприятността на този подход е, че ако се прави всред хора - колеги, семейство и т.н., в един момент се губи доверието на хората и можем да стигнем до неприятни последствия." Сега се усещам, че съм сънувал въпроса, който ще ти задам. Сега пък натиснах грешен клавиш и всичко горе изчезна и го писах наново. Но благодарение на това се сетих какво съм пропуснал. Каква е ролята на произволното действие по пътя към решението и на допускане на противното, все едно допускаме, че невярното е вярно? Какво е Холографската Вселена. Всяка частичка повтаря цялото...и най-вероятно и задачите на цялото. Всеки проблем съдържа в себе си своето решение. И ние сме обречени да решим, който и да е проблем Да правиш произволни действия какво означава? Да си позволиш да видиш и нещата, които не водят до решаване на проблема. ТОЕСТ да видиш проблема в неговата завършена цалост. Това, което е и това, което не е. Защото и грешния подход към проблема е част от преоблема и той прави решаването на проблема цялостно. Ако искаме да интегрираме и минем на по-високо ниво, не просто ще решим проблема, а част от решението е да знаем какво не го решава. Та сега да си задам въпроса. Мислиш ли, че търсенето "всред хора" не е чааст от целостта на решението на проблема. Ти повтаряш цялата Вселена. Ако си решиш проблема, то той трябва да се отрази на хората и близките около теб. Нима това "губене на доверие" не е част от решението и част от равитието на хората около теб?! Нима опознаването на това, което не решава проблема, не води до неговото решаване?! Има един метод процесинг, където се казва, че Буда е опознал себе си Бог като е разбрал какво не е. Какво не е Буда и какво не е Бог. И като опознаеш какво не е Бог, то вече знаеш какво е Бог.
-
Няма как да опиша всички варианти е един пост. Има кавички и винаги има и понякога. НО има и основна мисъл и послание. Това, че не съм споделил другите варианти, не значи, че ги отричам. Ако почна да изреждам всичко, може да се получи азбучник
-
А егото няма ли пръст в това, което хората вършат? Или и то е дело на тъмните сили?
-
Описваш състояние в което не знаеш какво трябва да правиш. Затова търсиш смисъла, което може да бъде разумно или хаотично. Въпрос. Как може да търси човек смисъла по двата начина? Не питам просто така, а сериозно.
-
"Вкарай света в азбучник" Обикновеното егото мрази различните и неразбираеми неща. Не се знае откъде дебне опасност. Затова егото си служи с различни средства за борба срещу различното или усещането за неразбираемо и се грижи те да не стигнат до съзнанието. Седите например и мислите за даден проблем. Мислите дем, месец, година и резултат никакъв. Това означава, че егото е блокирало и мисловния ви процес, така че той да не види различното и неразбираемото и да се опита да погледне на нещата от различен ъгъл. Защото различното и неразбираемото са тези неща, които ще ни позволят да погледнем на света различно и да почнем да правим нещата различно и така да получим различен резултат. А нали това е целта на мисленето. За тази цел егото използва класифицирането на нещата. Класифициране на хора, мисли, събития, идеи и т.н. Чрез класифициране и обобщаване егото пречи на съзнанието да види различното в даден проблем, чрез несъзнваното привеждане на всико към общ знаменател. Хората с такива изяви на егото обикновено изглеждат, че знаят и разбират всичко в света, но всъщност те си затварят очите за това, че има различно и неразбираемо като егото го класифицира и подрежда в определените за целта полета на азбучника. Полетата са краен брой и човек много трудно може да промени убежденията си. Обикновено начело на азбучника стои едно убеждение, което крепи цялостността на егото и за което егото вгряга всички методи за защита. То е свързано със смисъла на живота и как егото го представя на човека. Удобни класификации за самозаслепяване са "жена-шофьор", "мъжете всички са такива", "баба ми казваше...". Но има и по-изтънчени "това не е моя работа и не влиза в моите интереси", "за това се говори теоретично, а практически опит никакъв", "той не е достатъчен авторитет" (така се избират само "авторитети" подходящи на егото, а всъщност авторитет е всичко в света), "това са логически гимнастики", "без планиране никъде не може да се стигне" (а планирането спира всякаква възможност да се избегне от азбучника и става неговото "логическо" прилагане).
-
Хората това слизане го приемат за падение, да
-
Напоследък някой неща май много бързо ми се “връщат”.Тази нощ се събуждам от силна болка между плешките, което е странно, защото откакто мога да се лекувам сам (в известен смисъл) такива болки не съм имал. Чудех се откъде идва, ама нищо. След известни мъки заспах и дойде следния сън: “Сънувам, че с жената и малката ми дъщеря отиваме в Македония на гости на бабата на малката. Но всеки път на границата мен ме спират и задържат. Този път съм в някакви зелени дрехи, имам нещо като радиостанция с прикачен отварящ се мобилен телефон, кабел до ухото от време навреме говоря по телефона. Слизам по стълбите на изхода към летището. Но там пак ме спират и ми вземат всичко и пак ще ме задържат. Идва щерката и ми подава планинското яке, което е в бяло и синьо. Казвам й „не го давай, та аз не мога да го задържа”. Но настоя и го приемам. Пак ме задържат за една нощ и на следващия ден отивам при тях. Виждам през оградата на къщата бабата и тя казва, че малката постояно е питала за мен и се чудели какво да й кажат, а всеки път става така. Тръгвам потиснат по оградите и все едно аз съм пред себе си и гледам на гърлото ми цялото рана, но не дълбока и тече лимфа от нея, и я закривам със зелени листенца. Като живовляк и с кокалчетата на пръстите ги натискам да прилепнат, а те са лепкави и блестящи от лимфата. И си мисля: „Ето, ти обвиняваше хората, че са престъпници, а сега тебе те обвиняват, че си престъпник. Една ли не вече се чудя дали не съм наистина престъпник”.” Събудих се и се чатнах. Вчера в един форум попаднах на една тема случайно уж, където един македонец дълго време е доказвал как са отделна нация, а ние как не сме. Та не знам какво ми стана и написах нещо в смисъл, абе ти знаеш ли, че след като толко добре те разбирам, то твоя език си е чист български “само малко като диалект провинциален, от провинцията Македония”. Болката между плешките идва точно от осъждане, от неприемане. А всяко неприемане всъщност означава отхвърляне. И аз съм отхвърлил националното самосъзнание на цяла една държава и съм пожелал лошото на всички хора там. Да се откажат от много важно нещо за тях: националното самосъзнание. Зелените дрехи в съня и военно-мязащата комуникациона екипировка означават точно това. Тръгване на война. А войната цели унищожение. И е естествено да има ответен удар. Задържане на границата за една нощ. Болки за една нощ. При мен болките между плешките идват и от вратните прешлени. Физически това означва, че проблема идва и от главата, от лоши мисли. Също така на нивото на врата, където е пета чакра пак има проблем: шия с изтичаща лимфа (а лимфата е част от енергията). Пета чакра означава и отпускане и разбирането, че си частица от Вселената и подвластен на нейните закони. А това означава и “отпускане” от страстите, заблудите и предубежденията. Планинското яке, което ми дава дъщеря ми е точно в цвета на чакрата и означава да се идигна над нешата, а аз неохотно го приемам. Мислите за престъпниците означава пределно ясно едно; ако мислиш лошо на другите, то това ще ти се върне. Уж има разлика между бурните емоции и „тихите” емоции като обикновеното неприемане. Напоследък при мен при бурни негативни емоции веднага усещам завихряне и „слягане” на енергетиката около главата. Ленсо се усещам понякога (като звънче е) и емоцията изчезва. Но сега се усещам, че това неприемане вчера вечерта е подготвян процес продължаващ няколко дена, който мога да нарека известна загуба на гъвкавост. И накрая се отпушил към Македония. Тихите негативни процеси не мога да ги чувствам, а те се натрупват (капка по капка вир) и после избушват. И ги усещам като директна болка в слънчевия сплит и отмаляване. Затова „тихите” емоции като неприемането са много по-вредни според мен от бързото и яростно изливане. Та какво мислите за неприемането?
-
Егото си служи с доста хитри похвати, за да отклони човек от усилията му за духовно развитие и от пуътя за постигане на единение. Ето един от тях "Натовари магарето със слонски товар" Казали са ви, че ви бъде полезно да правите всеки ден по 10 клякания и така 6 месеца. Очакват се забележителни постижения. Правите 10 и се "въодушевен" и правите още 100, ей така, защото можете и сте "як". Следващия ден правите още 200. На третия ден правите още 300. На четвъртия ден нищо не правите, защото сте скапан и въобще не мислоите, че тези клякания може да са полезни. Чрез прекомерно засилване и утежняване на леките упражнения, егото се стреми да създаде в съзнанието впечатление, че не може да понесе и леките упражнения. Така хората се впускат отначало в многочасови медитации, съзерцания по половин час, Тай Дзи по цял ден и т.н. и т.н. И накрая се отказват. Има и по-лош вариант, егото да утежни упражненията, от които няма особена полза като обсеби цялото време на човека и той е "сляп" за това, което наистина трябва да прави, но от което егото бяга като дявол от тамян
-
Пост на плодове и изворна вода добре звучи. Но ми са интересни да разбера горните три мисли. Нека приемем, че не съм стигнал до нирвана на Буда. Поне аз не знам Колкото повече пребиваваме в медитация, толко повече ставаме независими от егото си и се научаваме да отчитаме и използваме "астрологическите влияния". За самадхи не знам. Но пък се сещам, че астрологическите влияния не са само на физическо ниво и не идват само от физическо ниво. Та астрологическите влияния би трябвало да влияят и във висшите светове, където попадаш по време на самадхи. Чудя се дали ако си достигнал самадхи може да избереш да умреш ей-сега по твое желание или трябва да чакаш естествената "предписана" дата за умиране ? ! А и самото влизане в самадхи и излизане от самдхи и връщане на Земята е пак слизане и качване. Пак цикличността. И по първата мисъл, че "не е задължително да слезеш долу" се съмнявам наистина да го мислиш, защото си слязъл долу, за да я напишеш тази мисъл и после пак си се качил в самадхи. И така слизаш и се качваш Да не слизаш означава постоянно да си в самадхи, но явно от слизането има нужда ...или все нещо още ни привлича на Земята Но какво всъщност означава слизането ?!?!?! Падението е да спреш да се занимаваш с това, което смяташ за нужно, важно и полезно; и да почваш да отработваш неща, които още не "знаеш", че трябва да отработиш или да помогнеш на другите или себе си с нещо, което още не "знаеш", че трябва да свършиш. Да се откажеш от "развитието" си, за да помогнеш на развитието си. Надявам се да съм представил моите разбирания така, че да мога да ги обогатя с тази дискусия
-
Още един критерии, че се намираме пред вземане на правилното решение е изпадането в тотална несигурност и логическа безизходица. Проемането на несигурността води до правилното решение. За да промени човек живота си, трябва да навлезе в непознати досега територии. Там среща неразбираеми неща. На човек това му изглежда като несигурност, но това е начина за реална промяна. Като приеме несигурността това означава, че приема да се промени към новото и си позволява да "види" подходящото решение. Защото, както казах, си позволяваме да вземем само тези решения, които можем да приемем.
-
Избор на подходящо лечение
B__ replied to Пламъче's topic in Здравословни проблеми. Симптоми и лечение
не е спекулация. Използвам смисъла на думата неволя, както и отрицанието на волята изписано като не-воля. -
Относно цикличността и това "Нужно е да слезеш "долу", за да се качиш горе." Природни закони ли са това или не са природни закони? Да не ни харесват означава, че им се противим или, че сме прекалено взискателни към себе си? Аз например съм доста неодобрителен към себе си и искам да правя еди-какво си поне по еди-кой си начин Успявам ли? Не. Трябва да си изживея периода на "падение" и май трябва да се науча да го изживявам с радост. А нима всички не слизаме долу, за да се качим горе и свършим нещо полезно. Ние слизаме като се раждаме, събираме "материал" и се качваме като умираме, за да осмислим "материала". Това е слизане, за да се качиш още по-нагоре. Казват, че колкото по-овладяваш егото при следващата смърт се качваш още по-нагоре. Но преди това трябва да слезеш долу. Не се ли подчинява и човешкият живот и практика на тази синусоида? Ако се позовем пак на холографската Вселена, то трябва да има подобие между живота на човека през всичките му прераждания и негово конкретно прераждане. Изглежда да е закономерно в един живот човек да слиза, за да може да се качи още по-нагоре. Между другото сега съм в период на "падение", май се забелязва, а ми предстои още слизане надолу
-
Излезе още нещо важно. Понякога си позволяваме да вземем само тези решения, които можем да приемем
-
Да, човека всичко сам си решава. И сам си налага ограниченията Да, може каквито си задачи да си измисля. Въпросът е в приоритетите и фокуса. Уж малко нещо, но с голям ефект върху самия живот на човека.