B__

Откакто Прометей донесе на човечеството ментала, всеки човек има нужда от учител, който да го научи как да мисли. Това означава, че мисленето може да бъде и много разумно и много неразумно. Хората приравняват мислене с разумност. Не е точно така. Разумността е нещо повече ор мисленето. Мисленето сме го достигнали, а разумността не. Човек може да бъде разумен и без да мисли. Може би това има предвид Диана като пита какво става като човек изгуби разсъдъка си. Има юродиви, които се смятат за святи хора. Те пророкуват и могат да променят света около себе си. Изглежда, че нямат мисъл, но вържат разумни неща. Разума е над мисленето и понякога трябва да заглушим мисленето, за да достигнем до разума.

Прав си ... Имам много слабости... Но когато се осъзная, ще се поправя... Абе аз по-скоро с възхищение го казах. Понякога това може да е много полезно.

Велина всичко понесох, но това да цитираш себе си в собствения си блог направо ме уби

Аз затова гледам да се радвам и на дребните неща, дори и на малките бири

Ъъъъъъъъъ... Мисля си, че свободата на човек се ограничава от егото. И техниките, за които и Орлин пише, които носят психично освобождение, увеличават свободата на човек. По-горе бе казано, че човек става истински свободен, когато се издигне над дуализма. Това означава да е там, където няма двойки съвършено/несъвършено. Тук най-после успях да формулирам въпроса съм теб. Излиза, че човек може да бъде истински свободен само в дуалния свят (като стане съвършен)?

Ъъъъъъъ?!

Ирина, да! Гъвкавостта означава устойчивост. Устойчивост на вътрешната хармония и отношение към света. Независимост на настроенията и решенията от външните обстоятелства. Разбирането, че щастието е вътрешно състояние. Гъвкавостта е и баланс на реакциите към света. От "меки" до "твърди". Понякога голяма гъвкавост означава да се реагира твърдо. Гъвкавостта не може да се планира, защото тя не може да се прояви в миналото, нито в бъдещето. Проявява се в настоящия момент. Затова за нея е нужно не толко предварителна подготовка, а състояние на съзнанието и желанието да се отдръпнеш и погледнеш острани, когато обстоятелствата се изменят. Не може да си кажеш: "абе аз от утре ще съм гъвкав" или "ако стане еди-какво си, ще съм гъвкав".

С това не бих се съгласила. Количеството удари на съдбата не зависят само от липсата или наличието на гъвкавост, а също така от кармата, както и от задачите, които са предвидени за този живот. Някои хора привличат като магнит най-различни удари, други - не. А гъвкавостта просто ще позволи на първата група хора да се справят добре или поне що годе с ударите и да оцелеят, както и обратно - ако не проявят гъвкавост, животът им става доста тежък и ... може дори да не издържат. Докато втората група - те минават по-леко в този си живот, независимо от това какво правят. Ами разбираемо е, че не би се съгласила. И аз не съм съгласен. Аз се зачудих защо Станимир говореше, че трябва да е без кавичките. Много неразбрано съм го написал. Кавичките бяха, за да се покаже, че човек субектино възприема нещата като удари, ужас и ах и ох Горното да се чете така: "Така вътрешната енергия се пренасочва в атака към новите обстоятелства, хората свързани с тях, света наоколо. Силата на вътрешно неприемане може да се измери със субективно възприеманата сила на натиска на външните обстоятелства върху нас. Човек, който възприема житейските уроци като „удари на съдбата”, неприятности и различни по степен въздействия, има недостатъчна вътрешна гъвкавост, за да живее живота си."

Радвам се, че помощта лети насам-натам и стига събирателните центрове Още повече се радвам, че сте се оправили сами и сега аз мога с не толко натоварваща отговорност да си отдъхна Самата дума гъвкавост за мен също нищо не значеше. Това, което съм се опитал да опиша е не само смисъл, колкото точки за самонаблюдение и медитация. Наистина медитация. Повечето неща са мои наблюдения, които впоследствие съм проверил Особено важна е несъзнаваната причина за кофти възприемането на отстъплението. Ти искаш сега да обясня взаимоотношенията дете родител в един пост Собствената гърювкавост може да видиш в околния свят, вкл. и в децата си. Ако те не слушат и се противят, това е липса на гъвкавост от тяхна страна. А децата носят мисловните модели на родителите. Ако ти ги промениш, то те би трябвало повече да слушат Лично аз съм забелязъл, че ако не съм гъвкав към дъщеря ми, тя не е гъвкава към мен и се получава, че не слуша Точно ситуациите, които "парализират" ума ти са важни. Те крият причините човек да иска да реагира по познатия начин, нищо че не е адекватен за ситуацията. Има два вида реакция вътрешна и външна. Както късметче казва златната среда. Но среда между вътрешна и външна реакция. Вътрешната трябва да остане чиста и идеално гъвкава, за да може да прецениш ситуацията добре. Външната реакция може да включва наказания за детето и това понякога е жизнено важно за изграждането му. Трябва да се подсигури чисто вътрешно усещане, а във физическия свят можем да приложим безброй решения с различна по степен твърдост. Това пак е проява на вътрешната гъвкавост. Имам още 3 дъщери и три сина ...не съм казал, че е лесно да си гъвкав П.С. Сега след две часа си мисля, че от двете ви научих доста ценни неща

Е, ти казваш същото. Реално е така. Защото, колкото е по-гъвкав човек, толко повече удари може да понесе. Така може да научи повече. Затова по-гъвкавия човек се развива по-бързо. Иска някой да постигне нещо, но не е готов на отстъпление, защото смята, че то ще го забави. Именно неотстъплението го забавя, натрупва по-малко опит, по-бавно върви към нещото. По-гъвкавият получава повече уроци и съответно повече опит. За примера за щангите. Когато човек се пресили физически, това веднага се усеща. Когато човек се пресили психически и духовно, това трудно се усеща и може да докара до многократно по-големи проблеми. Например, депресията не винаги се усеща от депресирания. Той страда, но не се усеща, че е депресиран, че трябва да промени нещо или посика помощ. Продължава да търпи депресиращите го обстоятелства. Духовното пресилване пак се дължи на нежелание за отстъпление. Човек смята, че ще издържи още малко, че ще изтърпи още малко. Лошото е, че това търпение не е от рода на "ще потърпя, докато му дойде времето, за да получа нещото", а от рода на "ще потърпя лошите обстоятелства, защото само това е верния път и ако отстъпя, ще стане зле. Човек не разпознава знаците, че трябва да отстъпи и е решил да ги изтърпи. Става все по-зле и по-зле. Накрая рязка смяна на процесите.

Едно допълнение за хората с по-здрави нерви. Ще споделя една постановка, която не е доказана от официалната наука, но пък достатъчно интересна и близка до реалния живот. Времето представлява синусоида, какво е показано на по-долната схема. Всяка частичка от синусоидата (А) също е по-малка синусоида, всяка частичка от по-малката синусоида (В) също е синусоида и така нататък (С). Това е разбираемо поради характера на Холографската Вселена. Всяка частичка повтаря цялото и това важи и за времето. Развитието на всеки обект във Вселената става чрез преход от едно състояние в друго. Това развитие може да се състои от множество преходи, които представляват множество процеси. Всеки процес е последователен преход в състоянията на част от обекта. За да може да се осъществи преход в състоянията е нужно пространство и то се създава от самата сила, която тласка развитието на света напред - времето. Така времето ражда пространството. Времето е силата, която тласка развитието на Вселената напред от едно начало състояние към едно целево крайно състояние през множество междинни такива. Тъй като времето е синусоида, то естествено поражданите от него процеси и пространство ще се държат синусоидално или казано на разб ираем език ще се развиват циклично. Това е проявлението на троизния архетип, че всяко нещо се ражда, развива и умира. Всяко нещо има циклично развитие. Това определя и развитието на човека и взаимоотношенията му със света. За да може човек да се "впише" в Природата, то неговото развитие трянва да следва цикличното развитие на света около него. Човек трябва да следва циклите около себе си и в себе си и това са временните отсъпления, за които говорихме по-нагоре. Иначе влиза в противоречия, които могат да се изгладят само с преходи между процеси, т.е. съществуващия процес трябва да умре. Човешкото съзнание може да роптае срещу циклите, да се противи, да се опитва да избяга от отстъплението, но дори и когато то си мисли, че е избягало от законите на Природата, то пак се движи по тях. Следващата картинка е илюстрация на това. Виждаме процес Процес А развиващ се в даден обект. Той е стигнал в даден момент до върха и обекта не иска завърти цикъл наобратно (отстъплението, за което говорихме) и се опитва да стартира веднага нов възход (настъпление). Обаче този опит пак се развива по законите на Природата и пак е синусоида, въпреки че неините дъна са доста "по-високи" сравнение с тези на Процес А. Така след време почва нов възход. Този възход, обаче, е възход на друг Процес Б. Не може по законите на Природата Процес А да се развива с такъв възход, след като е ред на слизане. Така обектът преминава към нов процес Б. Какво става със стария процес по законите? Той умира. Получава се, че обекта е искал да избегне слизането на Процес А, но така е причинил смъртта му и е преминакл към Процес Б, който може би бе е искал. Това са така наречените "удари на съдбата" и неприятности, когато не сме достатъчно гъвкави. Сервира ни се нов път като възможността за развитие по стария се спира засега. Например, човек тренира силов спорт и иска да може да вдигне щанга от 140 килограма. Тренира постоянно и идва момент, когато организмът не издържа. Трябва да си почине и възстанови. Човекът, обаче, не иска да приеме отстъплението и продължава да тренира усилено въпреки сигналите на тялото. При следващата тренировка претоварен мускул се скъсва. Човека влиза в нов процес, където стария процес умира поне за дълго време. Той вече не може да тренира вдигане на щанги.

Енергетиката на човек е същото, което наричаме несъзнавано плюс играна на съзнаваното върху несъзнаваното.

Човек има свой вътрешен и външен живот. Нещата не винаги се нареждат, както очакваме във вътрешния живот, та какво ли остава за външния. Имаме известни очаквания, вървим нанякъде и изведнъж обстоятелствата се изменят. По някакъв начин реагираме на външните обствоятелства, изменяме стратегията, проявяваме гъвкавост. Има един критерий, по който да разберем дали проявената гъвкавост е гъвкавост. Степента на вътрешна реакция спрямо променените обстоятелства. Наличието на съжаление, раздразнение, яд, отхвърляне, самосъжаление и дори само на изненада показва, че ние не сме достатъчно гъвкави вътрешно. Вътрешната гъвкавост означава да виждаш или поне да значеш, че има безброй варианти на ситуацията, да си готов да приемеш променени обстоятелства. Неприемането на нови обстоятелства и условия означава, че ние вътрешно не сме готови да ги използваме. Неприемането и отрицателните емоции означават, че ние се отказваме временно и несъзнателно от това да прилагаме взетите решения и да вършим това, което искаме да вършим. Така вътрешната енергия се пренасочва в атака към новите обстоятелства, хората свързани с тях, света наоколо. Силата на вътрешно неприемане може да се измери със силата на натиска на външните обстоятелства върху нас. Човек, който е споходен от „множество удари на съдбата”, неприятности и различни по степен въздействия, има недостатъчна вътрешна гъвкавост, за да живее живота си. Добрата вътрешна гъвкавост означава, че каквато и промяна на условията да има тя не поражда у човека отрицателни емоции и чувства и той е способен за частица от секундата да изработи нов вариант за реакция, смяна на плановете, преориентиране на целите. Гъвкавия човек може да направи сто опита да постигне нещо във външния свят и да продължи да се усмихва, докато негъвкавия ще може да направи само няколко, защото неприемането на промените ще изсмуче цялата му енергия. Голямата негъвкавост може да доведе до затваряне в себе си, недоверие към хората и света, изсотряне на страховете. Неприемането на новите обстоятелства означава и известни процеси в несъзнаването. Да приемеш обстоятелството означава, че отсъпваш пред него. В несъзнаваното на доста хора процеса на отстъпление е свързан с негативни оценки за себе си и света. Тези оценки може да бъдат най-различни: че отстъплението ще донесе провал в кариерата, отстъплението може да е отстъпление от доброто, остъплението ни лишава от така нужния на вътрешната сигурност контрол, отстъплението ще намали самооценката ни като добър и т.н. Всеки човек трябва да открие как гледа вътрешно на отстъплението и това ще е една от основните причини за липса на гъвкавост. Отстъплението е моного важен за живеенето на Земята. Без да се научим на него няма да можем да виждаме, както благоприятните обстоятелства, така и тези, които ни изправят пред преминаващ влак. Отстъплението ни помага да следваме правилния път, защото така ни направлява Висшия ни Аз. Висшият Аз се грижи не само да ни предпаза, но и той е този, който ни организира изпитанията, които ни развиват. В основата на гъвкавостта стои приемането на света такъв, какъвто е и вярата, че всичко, което ни се случва е в наша полза, сътворено и предназначено за нас от Вселенския разум. За всички неща трябва да благодарим и да ги използваме като пролука в джунглата пред нас, която ни указва правилния път. Сещате се историята за маймуната, портокала и кутията с дупка. Маймуната пъха ръка да извади портокала, хваща го и вече не може да измъкне ръката си. Мислим си, че маймуната не е умна като нас и затова не сеща да пусне портокала. Не, тя просто не е достатъчно гъвкава, за да приеме новите обстятелства.

Да не издребняваме все пак А и тя коментира точно отношението на човек с дарбата, защото "всеки може да я развие".

Благодаря за контекста. Според мен тя иска да каже, че всяка дарба е от Бога и надареният няма свои способности, а е проводник на Божествените. Бог гледа и лекува, а не Слава. И да се запази дарбата, трябва да е смирена, да осъзнае и се превърне в чист проводник, без да смята, че нейното его има някакъв принос тук.

Аз си изтеглих читанката на цял файл, както администраторите са го подготвили. Все някой, някъде пак ще го публикува. Има една особеност за книгите. Аз предпочитам книги на хартия. По-приятно, по-красиво, по-навсякъде може да ги носиш, по-лесно се чете. Също така в Интернет много лесно може да бъде изменено съдържанието без автора да подозира. След толко копиране и пействане. Я си представете изменено упражнение на Учителя по погрешка, което води до неприятни резултати..... Мисля, че някои неща просто не могат свободно да бъдат разпространявани от всеки в Интернет. Трябва да има поне контрол на верността на съдържанието.

Не, всъщност "по-праведните" се дразнят от "по-грешните".

Днес празнува и Камен. Петър означава и Камен/Камък . В Библията Петър се оприличава на крайъгълен камък - най-важния в строежа.

ама дай и контекста

Ами сподели твоето тълкуване на тази поговорка. Права си. Очаква се хората от "едно и също общество, националност, поколение, с подобни интелектуални способности, обща култура и др.под. фактори" да реагират по подобен начин. Те реагират по подобен начин, защото са свикнали, а продължават да реагират по подобен начин, защото колективното несъзнавано ги управлява да правят така. Така че унификацията, митът за еднаквостта, лишава човек от неговата индивидуалност, а нейните крайности фашизъм и социализъм го лишават и от живота му Нормално е човек поне дотолко да проявява индивидуалност, за да може да решава духовните си задачи, които са индивидуални, независимо от желанията на колективното несъзнавано. Затова всяка висша идея би се усетила и разбрала от човека в зависимост от истинската му индивидуалност и задачи. Всяка висша идея се проявява на всички нива надолу ментал, астрал, прана, физическо и на всяко ниво нейното проявление може да е различно. Всеки човек разглежда идеята съобразно моментното си състояние и интереси. Ако се интересува от емоции и чувства, той ще види астралното проявление на идеята, ако доскоро е мислил за човешките взаимоотношения, ще види свързаното с тях проявление. Ще дам пример с висшата идея "превозно средство". За бизнесмена тя ще излезе като мерцедес, за шофьора като камион, за колоездача като велосипед. Всеки човек си има свoето проявление на висшата идея. Той трябва да открие собствените си проявления на висшите идеи и това е част от процеса на индивидуация, както го обяснява Юнг. Друг пример е висшата идея "работа в полза на другите". За всеки тя може да е различна. Един може да е философ, а друг миньор

А аз изпълнявам ролята на седнал пред огледалото

Ами дяволско се е получило. Нали се казва, че нямало случайни неща и че грешките не били случайни. Да, явно много силно му желаеш злото на тоз човек. Какво общо има грешката с това какво аз желая или не желая ? Аз ако бях на твое място щях да искам да изтрият грешката. Моето място си е много добро, ти си този, който мразиш.

Ами дяволско се е получило. Нали се казва, че нямало случайни неща и че грешките не били случайни. Да, явно много силно му желаеш злото на тоз човек.

Мона е сбъркала при цитирането, а ти Ицка си егати сеирджията

Пословиците и поговорките. Тяхното значение за несъзнаваните процеси в нас. Структурата на нашата душа и как психоанализата гледа на нея. Ид, Его и Суперего. Откъде идва творчеството. Тяло, дух, душа и съответствието им с психоаналитичния модел. Колективното несъзнавано и висшите идеи. Как висшите идеи се превръщат в архетипи и колективно несъзнавано. Първичен и вторичен мисловен процес. Как да се върнем обратно към висшите идеи. Поговорките като средство за елиминиране на егото, фокусиране на съзнанието и връщане към висшите идеи. Някои от най-известните поговорки и тяхното значение. Пълната статия е доста дълга и затова е публикувана в двата ми блога. За блога тук може да кликнете иконката за блог, която се намира вляво под аватара ми Надявам се да коментираме тук