B__
Участници-
Общо Съдържание
4110 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
-
Days Won
21
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Всичко добавено от B__
-
Мисля, че трябват много и много обяснения, за да се разбере какво е имал предвид Айнщайн в тези препоръки. Ето да вземем следното: "2. Упоритостта е безценна!". Коя упоритост? Гъвкавата упоритост. Човек вътрешно не трябва да се привързва към резултата. Така ще може упорито да направи 1000 опита. Привързването води до липса на гъвкавост, разочарование, загуба на енергия.... само 10 опита по пътя да се постигне нещото. Това се подкрепя от следващата препоръка: "3. Концентрирай се върху настоящето!" и от следващата: "5. Прави грешки!". Без грешки няма опити, няма и напредък . „Човек, който никога не е допускал грешки, никога не е опитвал нищо ново". Точно в приемането на новото идва развитието. Няма какво да му мислим за бъдещето. "6. Живей на момента!" "8. Не очаквай различни резултати!" е просто велико. Верно е лудост обратното. "9. Знанието идва с опита!". Захвърлете книгите и трупайте опит :) „Информацията не е знание. Единственият източник на знание е опита.” Супер. Наистина много важна публикация.
-
Спокойствие, усамотение, отказ от следване на дневния режим, отказ от гонене на ежедневните цели. С една дума откъсване от човешкия начин на живот Затова винаги на болните са казвали "да пазят стаята" - спокойствие и откъсване от живота. Лечението с мисъл е доста трудно. Трябва първо да се измести подходящо фокуса на съзнанието. То да е насочено към висшите вибрации. Второ човек да се самонаблюдава, за да открие кои мисли и негови действия са довели до болестта. Иначе няма как да се лекува с мисъл като не знае кои мисли точно да лекува Затова си мисля, че си права като казваш, че говорейки за повишаване на вибрациите Учителят е има предвид ученици с повече духовна практика.
-
Виж колко интересно нещо. Аз тук бих запитал при какви условия ще можем да развиваме потенциалите си?! При всякакви. Тука вече утепа рибата отвсякъде Та викаш никаква зависимост няма от текущото еволюционно развитие/ниво на човека, задачите, които има да решава?!
-
Виж колко интересно нещо. Аз тук бих запитал при какви условия ще можем да развиваме потенциалите си?! Мдам. Дали ще можем да развиваме потенциалите си, ако не ги използваме за решаване на задачите ни за този живот?! Аз лично се съмнявам. Примерно писано ти е да бъдеш зидаро-мазач, а ти искаш да станеш музикант. Ще можеш ли да си развиеш мусикалния потенциал?! Какво мислите, а?
-
След като свърши мача водещата почна: "Мачът беше толкова интересен, че беше много интересен....."
-
Я, дойде моето време за гледане на мачове. Чудя се за кои да викам. Уругвай ми звучи далечно и рмантично, а Холандия близко и еротично. Мдам, виждате каква дилема. Я да попитам котакара си за кой да викам...... .....не става, време му е за ядене и не може да се съсредоточи Нищо де, едното полувреме ще викам за едните, а другоито за другите, а за неприятните емоции все съдията ще го отнесе...как беше оназ песен. Но пък сега се зачудих има ли връзка мебду спорта и духовнтоо развитие и въобше духовността на хората. Поне за футбола егрегорите май са от най-ниските. Да не говорим за английския футболен егрегор. Знаете ли как Маргарет Тачър (стаааани, раааавнис!!!) е решила навремето въпроса с футболното хулиганство. Превърнали са го в елитарен спорт на острова. Ей това е жена с влияние върху колективното несъзнавано. При нас особено футболно хулиганство не може да има, защото ние свързваме фитбола предимно с засядане на маса на салата и ракийка, поне докато станат пържолите. Като му стане тежко на корема на българина и какво хулиганство да искаме от него. На нас ни дай това орално-еротичното хулиганство, демек устни хулигански прояви за еротичния живот на съдията, противника и тук-таме някоя комшийка.
-
Аз не споделям точно възгледите на Стан, обаче тук не можах да се въздържа, защото при такова изказване Щайнер ще се обърне в гроба! А и не само той. Словото се дава според ученика И при мен май не е логически подредено Поне от моя гледна точка мням
-
Какво общо има това с логиката? Защо трябва да наричаме изкривените си представи за нещата и предразсъдъците си „логика“? Ако ние в заблудите си мислим, че нещо е логично, това прави ли го логично? Не, то си е просто една заблуда. Нека наричаме нещата с истинските им имена. Ами заблудите точно с логика си служат, за да оправдаят действия в своя полза С ножа си служи и убиеца, и готвача. Това означава ли, че той е нещо лошо? Няма ли опасност заблудите да си послужат и с интуицията? Особено ако не я владеем още добре...? Ани благодаря. Мисля, че цялата дискусия беше за това как заблудите си служат с разни неща и как трябва да ги премахнем (да отлеем знание), за да има място за истинското знание. А заблудите си служат яко с логиката. Значи трябва да се опрем на нещо по-висше от логиката като ориентир По-висше е единствено каузалното. Или дребните неща, които ни се случват. Те попадат ли в рамките на логиката хе хе хе Човешките заблуди са под каузалното и затова все ни обръщат обратно към логиката, където са в свои води. Както казах в друга тема, аз обичам логката
-
Какво общо има това с логиката? Защо трябва да наричаме изкривените си представи за нещата и предразсъдъците си „логика“? Ако ние в заблудите си мислим, че нещо е логично, това прави ли го логично? Не, то си е просто една заблуда. Нека наричаме нещата с истинските им имена. Ами заблудите точно с логика си служат, за да оправдаят действия в своя полза
-
Ще изглежда логическа връзка на факти, защото ше виждаме по-добре проявленията на Вселенските закони. Сега ги виждаме откъслечно, прекуъснато и го наричаме интуиция
-
Лешоядът май е точно ниския ментал. Този, който ни яде постоянно и ни човърка. Да, дар е от боговете, но нека не се храни с чернотто ми дробче
-
Късметче, жалко, че не мога да ти дам два плюса
-
Винаги съм разсъждавал над ползите от логическото мислене. Напоследък свалих напълно всички подозрения от него. Логическото мислене не е панацея, а просто средство. Не оръжията убиват хората, а хора убиват хората. Не логическото мислене е вредно, а някои начини за използването му.От времето, когато Прометей даде на човечеството мисленето, ние се опитваме да го усвоим. Да се научим да го използваме. Доколко успяваме е видно, доколко не успяваме е малко по-скрит процес. От една страна логическото мислене е много добро средство за проверка на интуицията и проблесналите в съзнанието ни решения. То е начинът да съществуваме във физическия свят. От друга страна всяко превръщане на средството в цел може понякога да измести фокуса на човешкия живот от живеене към създаване на умозаключения. Умозаключението или логическият извод представлява вземането на едно решение, избирането на един вариант. Дали да се качим на даден влак или да не се качим на влака. Имаме ли пари за две банички или нямаме пари за две банички. За такива бинарни ситуации логическото мислене е перфектно. Проверяваме табелката на влака и готово. Преброяваме стотинките и готово, решението е взето. Има обаче ситуации, които не бинарни и дори имат неизброим брой варианти от човешка гледна точка. Как например да определим истинските си цели в живота и истинските си желания. Всеки човек е отделна съдба. На планетата има няколко милиарда варианта на съществуване и начин на възприемане на живота. Трябва да избираме от милиарди варианти, а нямаме достатъчно информация дори и за себе си. Всеки се стреми да се самоопознае, но завършен процес ли е това. Особено, ако още не знам истинските си цели, задачи и желания в живота. Ето как се получава логическа оплетка. За да определим истинските си цели и желания, трябва да сме се опознали достатъчно добре. За да се опознаем достатъчно добре, трябва пък да знаем какви са истинските ни цели и желания. Човек се замисля как точно логическото мислене ще помогне тука. Избрали сме някакви цели в живота, определили сме истинските си желания и започваме да планираме и живеем според този списък. Заключили сме какви са нашите цели и желания. В буквален и преносен смисъл. Това заключване означава, че за нас въпроса за истинските цели, задачи и желания е решен, заключен и затворен. Последствията са, че за нас самите развитието на въпроса за целите и желанията е спряно. То е заключено. Като страничен ефект е възможно да се получи, че ние с това решение отказваме повече да се развиваме относно нашите цели и желания, т.е. отказваме да разиваме целите и желанията си. Така в случай на промяна на обстоятелствата около нас ние няма да ги променим. Получава се липса на гъвкавост. Да, прекрасно е, ако мислим, че може да променим нещата, ако възникнат съответните обстоятелства. Но в такъв случай можем и да не се заричаме, че това са наишите крайни и последни цели и желания. Можем да си кажем нещо друго. Логически изводи и заключение представляват нещо подобно на „трябва да се направи това, това и това и в резултат задължително трябва да се получи онова, онова и онова”. Иначе защо да го правим, ако протичоречи на логиката. Да, ама „онова, онова и онова” съвсем не е сигурно дали ще се получи и даже по-често се случва обратното. Да се поддадем на опиянението на сигурното заключение може да ни изправи пред евентуален стрес от неговата неефективност. Околната среда може да заяви високо и осезаемо, че има и други варианти, които заключението просто ги е заключило като излишни. Затова можем просто да си кажем, че сме избрали един вариант от тези, които виждаме и от безбройните, които не виждаме. Ще приложим този вариант, за да видим как ще се отрази на живота ни. Така можем спокойно и без особен стрес да изпробваме редица варианти, докато стигнем до подходящия. Така и търсенето на истинските цели и желание може би не означава да дефинираме и направим красив списък, а да изпробваме вариантите, които ни доближават до тях. Това е начин да вървим напред към истинските си цели и желания дори и без да сме ги дефинирали предварително. Колко забележителен е човешкият живот.
-
Дай пример. Ами ето ти сам си направи примера. Трябва да се откажеш от малко ненужно знание, от малко разбирания. Те ти пречат да разбереш Слънчева. И като ги "отлееш" навън тези знания и така разбираш какво иска да каже
-
Ами буквално си е. Силата си е сила. Любовта не е ли сила? Вярата не е ли сила? Търпението не е ли сила? Постоянството не е ли сила? Мъдростта не е ли сила? Целеустремеността не е ли сила? Честността не е ли сила? Равновесието не е ли сила? Хармонията не е ли сила? Единството не е ли сила? ... Това, че повечето възприемат силата като някакво изопачаване и злоупотреба със своите възможности, мен най-малко ме интересува. ..... Май си чел моя пост само дотам, докъдето си цитира Лошо няма. Виждам, че си упорит. Любовта може да е сила, може и да е слабост. Вярата може да е сила, може и да е слабост. Търпението може да е сила, може и да е слабост. Постоянството може да е сила, може и да е слабост. Мъдростта може да е сила, може и да е слабост. Целеустременността може да е сила, може и да е слабост. Честността може да е сила, може и да е слабост. Равновесието може да е сила, може и да е слабост. Хармонията може да е сила, може и да е слабост. Единството може да е сила, може и да е слабост. Все човешки неща са те. "Блажени са низшите духов".
-
Ами Божидаре, това ще да е свързано с разпъването на малкото себе ама не съвсем. Според мен, май на теб ти действа убийствено не опита на някой да разпъва егото си, а да го опъва...Щото егото носи на опъване- като ластик е. Опъваш, опъваш, опъваш егото и накрая ПЛЯС- на`йш`ли как боли ... Хе хе хе. Верно виждам и себе си Споко, момчета - не съм цитирала никъде себе си... Той, бай Божо е бил без очила, та затова не е разпознал цитата на Учителя и се е пообъркал малко нещо ... Човещинка... Момиче, просто не знам какво да ти кажа. Виж разликата между разпъване и опъване. Опъване означава уголемяване
-
Ами Божидаре, това ще да е свързано с разпъването на малкото себе ама не съвсем. Според мен, май на теб ти действа убийствено не опита на някой да разпъва егото си, а да го опъва...Щото егото носи на опъване- като ластик е. Опъваш, опъваш, опъваш егото и накрая ПЛЯС- на`йш`ли как боли ... Хе хе хе. Верно виждам и себе си
-
Станимир, гледам Ники достатъчно добре е цитирал нужните места от Библията, макар и без да ги коментира. Сам е оставил да се сетим смисъла на последния цитат: Йоан 3:5 Отговори Исус: Истина, истина ти казвам: ако се не роди некой от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие. Да почнем едно по едно. Матей 11:12 А от дните на Иоана Кръстителя до сега небесното царство на сила се взема, и които се насилят го грабват. При буквално прочитане наистина излиза, че със силa се влиза в Божието Царство. Да, ама на Биbлията важните смисли не са буквални. Какво още ни казва горния цитат? Че от дните на Иоана Кръстителя се влиза със сила. Какво е донесъл, какво е променил Иоан Кръстител, та от неговото идване се влиза със сила в Божието Царство? Ето какво: Марко 1 4 Йоан дойде, който кръщаваше в пустинята, и проповядваше кръщение на покаяние за опрощаване греховете. 7 И като проповядваше, казваше: Подир мене иде Онзи, Който е по-силен от мене, Комуто не съм достоен да се наведа и развържа ремъка на обущата Му. 8 Аз ви кръщавам с вода; а Той ще ви кръсти със Святия Дух. Донесъл е веста за крещението със Святия Дух. А после като се връща Исус от пустинята той е: Марко 4 14А Исус се върна в Галилея със силата на Духа; и слух се разнесе за Него по цялата околност. Исус се е върнал със силята на Святия Дух. Тук вече почваме да се питаме дали сила и влизане в Божието Царство със сила не означава влизане със силата на Святия Дух, т.е. да се оставим Духа да влезе в нас и да се възползваме от неговата сила. Ето нататък: Деяния 1:8 Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Светият Дух, и ще бъдете свидетели за мене както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята; Тази сила, за която се говори се получава след приемане на Светия Дух и е неговата сила. И три подходящи цитата от Ники, които звучат много интересно един до друг: 20 Защото Божието царство не се състои в думи, а в сила. Римляни 14:17 Защото царството Божие не е ядене и пиене, но правда и мир и радост в Духа Светаго. Йоан 3:5 Отговори Исус: Истина, истина ти казвам: ако се не роди некой от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие. Поне според мен тук се разбира, че силата това е силата на Светия Дух. Последно да коментираме следното: Матей 6:13 и не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия, [защото царството е Твое, и силата и славата, до вековете. Амин]. Царството е физическия свят. Силата е Светия Дух, Славата е Исус Христос. Така символично изглежда и Соломоновия храм. Стъпил на земята със двете колони Сила и Слава (Боаз и Якин). Символично това е и изграждането на храма вътре в самия човек. Земната основа, изграждането на Силата или допускането на Светия Дух в себе си, изграждането на Славата или изграждане на Христовото съзнание в човек. Не може да става и дума със някаква си човешка сила да се влиза в Божието Царство. А това е изключително важно. Дали ще разчиташ на личната си сила или на нещата, които изглеждат по-подходящи поне на мен. Казано е и "блажени са нищите духом". Точно тези, които имат най-малко човешка сила, имат най-много от Силата. Признавам си, че беглите ми познания по Кабала ми помогнаха да разбера това, но явно е известно и на православните богослови
-
Сетих се, че е от Библията. Иначе нямаше да го кажеш така. Чакай верно да потърся
-
Мдам, откъде да сме сигурни, че желанието да следваш съдбата си е наше собствено?! Хайде юруш ...на черешите Бог е постоянна величина, волята му също, законите му също. Човек е променлива величина, може да не спазва законите. Ей това е свободната воля. Има си и закон, който да регламентира свободната воля. Закона за причината и следствието. Всеки получава това, което си е изработил. "Каквото надробиш, това ще сърбаш". НО не стига, че може да правиш, каквото искаш, ами ако нещо сгафиш, то ти се дава гратисен период да се осъзнаеш и коригираш. Това, ако не е оставяне на свободната ни воля да действа, какво е? Могат да те оставят и да се опиташ да превземеш висшите светове със сила. Сещам се разни магически практики за призоваване на демони, които са крайните методи на превземане на висшите светове със сила. Чудя се дали има некрайни такива?! Може и да има, де да знам... Според мен интелекта дори може да пречи.
-
До преди 3 месеца бях убедена, че желанието е първично; мислех, че всички желания се пораждат от някакви дълбоковкоренени инстинкти примерно. Но тогава пред очите ми се разиграха такива събития, които потвърдиха по категоричен начин оцветеното с червено. Оказа се, че единствено най-елементарните желания: да се изкашляш, като се задавиш, да поискаш/пиеш вода и др.п., са продиктувани, предполагам, именно от инстинкта за самосъхранение. Всичко друго - не. От друга страна ми е трудно да възприема такова деление на нисш и висш ум, (нисш и висш аз - в една друга тема) и затова не се изказвам по тези въпроси - липсва ми съдържанието на използваните понятия. Обаче Учителят и Щайнер единодушно обясняват, че мислите не са наши, мозъкът е само една антена и т.н. да не преповтарям, писано е много пъти. Тогава ...? Редно е да обърнем внимание на настройките на антената може би? И възможно ли е? Как? Или? Ами всички казват, че мислите не са наши. Инжектират ни се най-вече от колективното несъзнавано и от мотащите се насам-натам мисъл-форми. В онова материалче за Въздействието на Поговорките и Пословиците Върху Несъзнаваното се опитах да дефинирам какво Низш Аз, Аз и Висш Аз. Не са само два Аз-а, а три и делението е доста условно така да се каже, защото се преплитат и плавно минават един в друг. От една страна са трите Аз-а, после съзнаваните и несъзнавани компоненти, после колективно несъзнавано и мисъл форми. Е, има различни нива на колективното несъзавано, даже и доста високи. В нормално състояние нормалния човек се намира в контрол на егото си и каквото си иска вкарва мисли в него. Казвам нормалния, защото има "ненормални", които винаги са в променено състояние на съзнанието. В това състояние фокусът на съзнанието е в ниския ментал и астрала. Не просто му се инжектират мисли, а и чувства и не само от егрегори, а и от околните хора. Как можем да избягаме от това? Как може да избягаме от мислите? Ами отговора е много блъзък до акъла. Като спрем да мислим Медитацията в немислене. Затваряме очи и спираме мисловния процес. Друг начин е извършването на монотонни и повтарящи се действия. Като казах монотнонни и повтарящи се действия се сетих за шаманските практики за влизане в транс, които целят точно спиране на мисловния проце или наче казано на процеса на възприемане на мисли от околната среда. От въздействоето на околните хора можем да се отървем чрез усамотение. Понякога стига да сме сами в тиха стая. За допълнително откъсване източните учения препоръчват затваряне за възходящи и низходящи въздействия чрез заключване на глътката и сфинктера. Ментално могат да се затворя горните към долните чакри , за да не прониква нищо тук. Какво сме свършили дотук? Затворили сме се, но не е ясно къде се намира съзнанието ни в момента. Може да си блуждаде и пак да попадне на "некоя темна сила". Затова трябва да го насочим към висшите светове. Това става най-общо казано чрез призоваване. Може би следващата час на "Използване на символи за въздействия върху несъзнаваното" ще бъде относно призоваванията. Призоваваното цели от една страна да обърне вниманието на висшите сили към нас, а от друга страна да насочи несъзнаваното ни към тях. Сещам се една формула на Учителя (не случайно се наричат формули), която е по цитат от Библията: "Обръщам се към теб, който си един Бог и няма други Бог". Призоваването може да стане чрез визуализация на символ, повтаряне на мантра, чувствено обръщане на съшеството ни към Бог, визуализация на издигането ни към него. Когато сме се затворили и обърнали съзнанието в подходящата посока, можем да чуем тихия глас и посланията на висшите светове. Дори да не ги усетим веднага , те ще дойдат като сънища или осъзнаване на другата сутрин. При по-дълго практикуване се променя и ежедневното състояние на човека особено, ако той се стреми през деня съзнанието му да е в сферата на висшите идеи. Появяват се по-често осъзнавания. Стават по-интересни и значими, подобрява се интуицията и т.н. И сега, ако си мислите, че правя тези неща понастоящем, се лъжете. Явно в момента съм в друг период.